изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2014-10-01 @ 00:52 EEST
"БУНТЪТ НА ДОБРУДЖАНСКИТЕ СЕЛЯНИ ОТ 1900 ГОДИНА"    
ИсторияЛюбен БЕШКОВ

В миналото са правени безуспешни опити да се омаловажи този първи по време селски бунт в Югоизточна Европа, но в народната ни памет и в историческите архиви са съхранени от праха на забравата данни за всичко, което е станало в онова далечно време по тези места.

Благодарение на тях сегашните и идни поколения добруджанци имат и ще имат основание да се гордеят със своите деди и прадеди, със своите предци, които с голи ръце, с мотики, брадви, вили и ченгели, сопи и дървета се вдигнаха на бунт, за да защитят правото си на живот.

Селските вълнения от 1899-1900 г. обхванали цялата страна, завършват не случайно с бунта на добруджанци при Дуранкулак. Защото началото на земеделското сдружение в Южна Добруджа тръгва от пролетта на 1894 г., когато в Балчишка околия е създадено земеделско дружество "Добруджа", а две години по-късно и "Първата българска земеделческа дружина" във Варна, с главно поле на действие Добричка и Балчишка околии.

До гласуването на закона за натуралния десятък на 15 януари 1900 г. от Десетото обикновено народно събрание, селското събрание в Добруджа се разгръщало с все по-голяма, сила, която се проявявала в протестните митинги от Шабла, Крушари, Пчеларово, Паскалево, Победа, Красен, Каварна и другаде в Добруджа. Но най-активни в тези вълнения са били селяните от Гьоре /Видно/, Гиорман /Пролез/, Сарь Муса /Смин/, Караманлии /Ваклино/, Сатълмъш /Езерец/, Дуранкулак, Гаргалък /Вранино/, Караалар /Нейково/, Калайджидере /Твърдица/ и другаде.

На 28 май на митинг в Дуранкулак участвали 1800 селяни от Дуранкулашка, Шабленска и Сюлейманлъшка общини, както и селяни от други села на Балчишка околия. Митингът гласувал резолюция, в която се искало премахването на закона за десятъка и се протестирало против произволите на балчишката полиция.

На 31 май кавалерийските ескадрони на 5-и Конен полк от Добрич, придружени от Балчишката конна полиция, обградили бунтовното село Гьоре, където арестували селяни. Само за няколко часа вестоносци разнесли новината за тези арести из цялата околия. Селските камбани биели тревожно и още същата нощ пред селото пристигнали 14-15 каруци със селяни и 40-50 души пешаци от околните села. На следващия ден кавалеристите и полицаите подкарали арестуваните селяни от Гьоре по посока на Караалар. След тях тръгват мъже, жени и деца, които не искат да се разделят от арестуваните.
Когато стигат до Караалар, войниците се спускат по команда да разпръскат тръгналите след тях, но последните насядали по земята и не искали да мръднат.

Тогава войниците с голи саби започнали да бият насъбралото множество.

Новината за тази жестокост бързо се разнесла из околията. За няколко часа около 5000 селяни се събират и тръгват след войската, която се отправила с арестантите за Сарь Муса. Селяните вдигнали бяло знаме и искали да изпратят своя делегация при офицерите, която да им заяви, че не са дошли да се бият с войската, а искат освобождаването на задържаните и подкарани селяни. Но като отговор на това мирно послание, войниците отвърнали с изстрели, които засвистели покрай множеството. След повторния залп селяните се укрили из високо избуялите жита. Няколкото пушки в ръцете на по-сърцатите селяни отвърнали на огъня и тогава паднал ротмистърът, който издал заповедта за стрелба. След кратка престрелка войниците се оттеглили на северозапад, по посока на Акънджии /Граничар/ и тогава хората помислили, че ще се откарат ранените към Стаевци, а множеството се отправило към Дуранкулак. Но когато стигнало до височината пред селото, срещу селяните се задала конницата с извадени саби и викове за атака. Войниците се отправили към могилата откъм оная страна, където нямало въоръжени селяни. Там множеството било подложено на кървава сеч. Само за по-малко от половин час били убити и ранени около 400 селяни. Убитите тогава и умрелите по-късно били общо около 90 души.

В неравния бой някои от селяните геройски се отбранявали. Такъв бил случаят с Георги Камберов от Карапча, който с кривака си успял да удари идващия срещу него кон, след което последвал саблен удар. Съсеченият не паднал, успял с ръкопашен бой да измъкне сабята от ръцете на конника, но притеклите се войници го съсекли.
Мъжествено загинал и Костадин Нанев от Дуранкулак, който се отбранявал с ножчето си, докато бил умъртвен.

Така жестоко бил потушен бунтът при Дуранкулак. Вестта за кървавата касапница бързо се разнесла из цялата страна. Селячеството настръхнало.
В бунта на добруджанските селяни от 1 юни 1900 год. при Дуранкулак най-много жертви дали шабленци, селяните от Дуранкулак, Видно, Пролез, Смин, Нейково, Ваклино, Езерец и Крапец, Горичане, Сърнино, Стаевци, Белгун, Твърдица, Бежаново.

След подушаването на бунта по-дейните участници в него не можели да останат повече по родните си села, където властта започнала преследването им.

Затова още на следващия ден те се укрили в горите край Карльбейкьой и оттам се придвижили нощно време до пещерите при нос Калиакра. С лодки по море преминали границата и се озовали като емигранти в Румъния. Отначало спрели в черноморския добруджански град Мангалия, но след малко повече от два месеца властта ги изпратила в Букурещ, където над тях бил упражняван полицейски контрол. Не след дълго повторно били препратени в Турну Северин. Междувременно земеделският деятел и организатор на земеделската партия в България Юрдан Пекарев - също добруджанец, роден в Добрич, политически емигрант в Румъния, успял да снабди дуранкулашките бунтари с паспорти и по този начин те се озовали в Сърбия, където дочакали амнистията през януари 1901 г. и се завърнали по родните си места. Емигрантите били 46 души. Техните имена са запазени и известни на краеведческата ни литература.

Бунтът на добруджанските селяни при Дуранкулак смутил правителството. Още същия ден преди боя командирите на двата кавалерийски ескадрона и балчишкият полицейски началник, като видели масовото селско раздвижване, побързали да поискат помощ. Началникът на варненския гарнизон отправил с параход по море за Каварна 415 войници и 18 офицери от 8-ми приморски пехотен полк. Между войниците нямало момчета от този размирен край. Военните части се разположили около Шабла, Дуранкулак и други разбунтуваните села. Придружена от полицията, войската всявала ужас и страх сред населението. Някои от мъжете успели да се укрият в околните блата, но имало и задържани и изтезавани. В затвора във Варна били изпратени 103 селянина. Прокурор и следовател от Добрич започнали разследване по селата. Въпреки взетите мерки, властта имала основание да се страхува от нови усложнения и изненади и затова побързала да обяви военно положение в целия варненски и шуменски окръзи.

В продължение на 40 дни армията и полицията извършвали арести и упражнявали терор над населението на Балчишката околия. Към средата на юли военното положение било отменено.
След кървавото потушаване на бунта и последвалите го репресии, общественото мнение в страната, оформено и със съдействието на Българския земеделски съюз, се опълчило в периодичния печат срещу правителството на Радославов. При създадената вътрешнополитическа обстановка след бунта, то нямало куража да изправи на съд задържаните добруджански селяни. Само някои от по-изявените организатори на бунта били съдени през есента на същата 1900 г. от Варненския углавен съд.

Селският бунт при Дуранкулак, както и предшестващите го вълнения при Варна, Красен и Тръстеник, имали стихиен характер.
Той не е бил последица от предварителна политическа подготовка. Самият бунт бил логичен завършек на стихийното недоволство на селяните против въведения от правителството натурален данък, наричан тогава и по-късно "десятък".
Бунтът и неговото кърваво потушаване намерило отклик сред българския народ и неговата интелигенция. Вестниците помествали информации за "клането" в Добруджа, а Дуранкулак наричали "новия Батак". Големият ни поет Пейо Яворов изразил съчувствието си към добруджанските селяни, загинали в клането, в стихотворението "Край огнището" и в поемата "Сизиф", в стихотворенията "Бабини приказки" и "Недей ме пита". Поетът Цанко Церковски написа стихотворението "На героите", а Антон Страшимиров - романа "Кръстопът".
През 1901 г. правителството на Петко Каравелов отмени закона за натуралния десятък и въведе поземления данък. Тогава са били амнистирани и участниците в селските вълнения и бунта.
Така бяха написани тези кървави страници от недалечната история на нашия роден добруджански край, преживял и две румънски окупации през 1913-1916 и 1919-1940 г., както и тежките години на тоталитарния режим, за да достигне тази хлебодатна българска земя до наши дни и да пребъде през вековете като "златна житница" на майка България.
 

Сходни връзки

"БУНТЪТ НА ДОБРУДЖАНСКИТЕ СЕЛЯНИ ОТ 1900 ГОДИНА" | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.


 Copyright ©2000 - 2003 © 2014 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,05 секунди