изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-23 @ 23:41 EEST
КАЛЕНАДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНАДАР НА СЪБИТИЯТА: 1846 - Немският астроном Йохан Хале открива осмата планета от Слънчевата система Нептун 1912 - С царски указ е формирано Македоно-одринско опълчение 22 - 23 септември 1918 - В Бабадаг се провежда Вторият добруджански народен събор, който се обявява за присъединяване на цяла Добруджа към България. 1944 - Създадана е пионерската организация "Септемврийче"


1973 г.



Хуан Перон е избран за втори път за президент на Аржентина, след като през 1955 г. е свален чрез преврат.

Хуан Доминго Перон е роден през 1895 г. в малко градче в провинция Буенос Айрес. Завършва военно училище. През 30-те години е изпратен като военен наблюдател в Италия, а през 1943 г. играе важна роля във военния преврат срещу цивилното управление на Рамон Кастийо. През следващите години заема различни министерски постове в рамките на установения военен режим, но през 1945 г. изпада в немилост и за кратко е арестуван. През 1946 г. печели президентските избори и започва да провежда социална политика в полза на бедните слоеве на обществото. Макар и да нарича действията си “третият път” между капитализма и комунизма, Перон е антиамерикански и антибритански настроен. През 1947 г. създава Перонистката партия, чиято дейност е основана на принципите на хустисиализма (от 1958 г. партията се нарича Хустисиалистка). През 1945 г. той се жени за Ева Дуарте, по-известна като Евита. Перон е преизбран през 1951 г., но постепенно страната навлиза в период на икономическа криза, а конфликтът с католическата църква и всепроникващата корупция предизвикват преврат, който сваля Перон от власт. През следващите години той живее в изгнание последователно в Парагвай, Панама и Испания. Връща се в Аржентина през октомври 1973 г., и отново опитва да спечели президентските избори, а по-малко от година по-късно - през юли 1974 г. умира.





1955 г.



В Лондон е подписана спогодба за уреждане финансовите задължения на България към Великобритания.





1949 г.



Роден е Брус Спрингстийн - американски рок-изпълнител, китарист, композитор, автор на текстове. Изпълнителската си кариера започва през 1969 г., когато записва песни с групата “Костийлс”. В колежа създава собствена група - “Стийлс Милс” (1969-1971 г.), с която концертира. Следващите му групи са “Д-р Зу”, “Соник Бум”, “Брус Спрингстийн бенд”. Първият солов албум на Спрингстийн е записан във фирмата “Си Би Ес” (1974 г.). През 70-те и 80-те години работи със съпровождащата група “Ийстрийт бенд”. Спрингстийн печели много награди “Грами” и награда “Оскар” за музиката към филма “Филаделфия”. Дискография: “Greetings from Asbury Park, New Gersey” (1973 г.), “The Wild, the Innocent and the E. Street Shuffle” (1973 г.), “Born to Run” (1975 г.), “Darkness of the Edge of Town” (1978 г.), “The River” (1980 г.), “Nebraska” (1982 г.), “Born in the USA” (1984 г.), “Born on the Run” (1985 г.), “Bruce Springsteen and the E. Street Band [live, 1975-1985 г.]” (1986 г.), “Tunnel of Love” (1987 г.), “Human Touch” (1992 г.), “Lucky Toun” (1992 г.), “In Concert” [MTV Plugged, live] (1993 г.), “The Ghost of Tom Joad” (1995 г.), “Live in New York City” (2001 г.), “No Sweat” (2001 г.), “Survivor” (2001 г.), “The Rising” (2002 г.).





1947 г.



В 0 ч и 15 мин в Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков.

Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е в София на 21 юли 1893 г. Завършва право в Париж. Член е на БЗНС, през 1932–1933 г. е в състава на ПП на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактира печатния орган на съюза "Земеделско знаме". През 1933 г. преминава към БЗНС "Георги Марков". След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС "Врабча 1". През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС "Ал. Стамболийски". По време на Втората световна война възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС "Ал. Стамболийски". След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. "Народно земеделско знаме". Народен представител е в VI Велико народно събрание (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност.





1945 г.



Открита е Първата национална конференция на българските писатели.





1944 г.


Към РМС (Работническо младежки съюз) е създадена детско-юношеска организация, наречена по-късно Димитровска пионерска организация "Септемврийче".





1944 г.



Българското правителство взема решение да скъса дипломатическите си отношения с Унгария.

Дипломатическите отношения между България и Унгария са установени на 9 август 1920 г. на равнище легации. На 2 септември 1944 г. България ги прекъсва( в слеудствие на по-рано взето решение от правителството), на 18 юни 1947 г. те са възобновени на равнище легации. От 13 февруари 1953 г. са издигнати на равнище посолства.





1944 г.


Главнокомандващият генерал-майор Иван Маринов издава заповед за настъпление на българската армия срещу германските войски в Югославия. По искане на Тито нейното изпълнение е отложено от Сталин.





1939 г.



Умира Зигмунд Фройд - австрийски психолог, невропатолог и психиатър, основател на психоанализата. Роден е през 1856 г. В началото на 90-те години в сътрудничество с И. Бройер разработва т. нар. “метод на катарзиса” за терапия на неврозите, който се основава върху концепцията за психотравматичната невроза. Съгласно тази концепция неврозите са защитна реакция на психиката спрямо травмираща идея, която “се изтласква” от съзнанието, но запазва своя афективен заряд (“катексис”). По-нататъшното развитие става чрез издигнатата от Фройд хипотеза за изключителната роля на сексуалността в етиологията на неврозите. По-късно следва отказ от хипнозата, замяна с метода на свободните асоциации и тълкуване на сънищата, предлагане на учението за безсъзнателното. Творческата еволюция на Фройд от момента, когато той окончателно се заема с разработката на психоанализата, може да бъде разделена на три периода: ранен период (1895-1905 г.), период на Първа психоаналитична система (1905-1920 г.), период на Втора психоаналитична система (1920-1939 г.). Основни теоретични достижения от ранния период са концепцията за психоневрозата и учението за психичния апарат, които се основават върху идеята за безсъзнателното. Фройд разглежда психичния апарат в два аспекта: топографичен и динамичен. При топографичния подход в психиката се отделят три области - съзнанието, предсъзнателното и безсъзнателното. Безсъзнателното е тази част на психиката, в която са съсредоточени безсъзнателните желания и са изтласканите от съзнанието идеи. То е ирационално. От съзнанието - прозорец към външния свят - безсъзнателното е разграничено с областта на предсъзнателното. То е разумното Аз на човека, памет, мислене. Фройд свързва областта на съзнанието предимно с възприятието на външния свят. Източниците на психичната динамика са желанията на безсъзнателното, които се стремят към разтоварване чрез действия. Затова те трябва да попаднат в съзнанието, което управлява реализацията на поведенческите актове. Това е възможно само чрез посредничеството на предсъзнателното. То осъществява цензура на желанията на безсъзнателното и представящите ги идеи. Фройд по-късно уточнява, че психичната дейност на безсъзнателното се подчинява на принципа на удоволствието, а психичната дейност на предсъзнателното - на принципа на реалността. Като се съобразява с реалността на външния свят, предсъзнателното изтласква обратно в безсъзнателното неприемливите желания и идеи (сексуални, егоистични, асоциални), съпротивлява се на техните опити да проникнат в съзнанието. За Фройд учението за либидото е призвано да замести учението за пряката сексуална детерминация на неврозите, да уточни въпроса за природата на безсъзнателните подбуждащи сили. Във връзка с учението за либидото по-нататъшно развитие получава набелязаният в ранния период енергетичен подход към психиката. Психичната енергия, която често фигурира в трудовете на Фройд от началото на 90-те години, е интерпретирана като енергия на либидото. Като я мисли за количествено променяща се субстанция (тук е оказала влияние школата на Хелмхолц), Фройд описва начините за превръщане на либидото. От гледна точка на учението за либидото психичното развитие на човека е в своята същност биологично детерминиран процес на превръщанията на неговия сексуален инстинкт. В основата на учението му е убеждението, че има антагонизъм между природното начало при човека, сексуалните и агресивните импулси на безсъзнателното и културата. Културата според Фройд е основана върху отказ от удовлетворяване на желанията на безсъзнателното и съществува за сметка на сублимираната енергия на либидото. В труда си “Неудовлетвореността от културата” (1930 г.) стига до извода, че прогресът на културата води до намаляване на човешкото щастие и засилване на чувството за вина поради растящо ограничаване на реализацията на природните желания. Психологичните и социологичните възгледи на Фройд оказват значително влияние върху изкуството, социологията, етнографията, психологията и психиатрията от първата половина на ХХ в.





1933 г.


Роден е Кольо Димитров Севов - български писател. Завършва гимназия в Хасково. През 1951-1952 г. работи в Родопския минен басейн. Служи като матрос във Военноморския флот (1952-1955 г.), електротехник на яз. “Студен кладенец” (1955-1956 г.). Завършва Библиографския институт в София (1958 г.). Автор на филмови и тв сценарии. Стиховете му са преведени на много езици. Сред неговите съчинения са: “Котвите се вдигат” (стих., 1961 г., “Моряшки възел” (стих., 1964 г.), “В средата на лятото” (стих., 1969 г.), “По високото било” (лир. поеми, 1971 г.), “Големият ден” (стих., 1972 г.), “Индустриален пейзаж” (стих. и поеми, 1974 г.), “Дневник с адрес” (художествена публицистика, 1976 г.), “Есенно море” (стих., 1976 г.); “Моите странствания” (пътеписи, 1978 г.), “Походно легло” (поеми, 1978 г.), “Между два празника” (стих., 1979 г.), “Под едно небе” (есеистични разговори, 1979 г.), “Насрещни ветрове. Стихове” (1980 г.), “Чужди грехове” (1980 г.), “Оброк” (1981 г.), “Айсберги” (1982 г.), “Градището. Роман” (1982 г.), “Безбрежия” (1983 г.), “Книга на живите” (1984 г.), “Безветрие” (1985 г.), “Непредвидено време” (1989 г.) и др. Умира на 11 август 1991 г. в София.





1930 г.



Роден е Рей Чарлз (Р. Ч. Робинсън) - американски певец и пианист, композитор, аранжор, саксофонист, кларинетист. Заболява от глаукома и на 6-годишна възраст загубва зрението си. Учи в училището за слепи деца “Сейнт Августин” в Грийнвил, Флорида. Там започва да свири на алтсаксофон, кларинет, тромпет, орган и пиано. От 1946 г. е изпълнител-професионалист. През 1947 г. организира джаз-трио в Сиатъл. През 1960 г. създава собствен биг-бенд от първокласни джазови музиканти. Концертира по цял свят. В България гостува през 1980 г. Изпълнява класически блус, джазови стандарти, кънтри-енд-уестърн.





1912 г.



С царски указ е формирано Македоно-одринско опълчение начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов в състав 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска и 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Македоно-одринското опълчение е доброволческа част, участваща в състава на Българската армия по време на Балканската война 1912–1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. Формирано е в София по инициатива на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства. Включва българи от Македония и Одринско, които не се числят в запаса на Българската армия. Създадените дружини се поставят под командването на българските офицери ген. Н. Генев, подполк. Ал. Протогеров и майор П. Дървингов. При започването на Балканската война 1912–1913 г. численият му състав достига 14 670 души войници и офицери. Включено е в състава на Кърджалийския отряд, действа в помощ на Българската армия в района на Мъстанли (днес Момчилград), Гюмюрджина и Дедеагач. Отличава се в сраженията с турските войски при Шаркьой. До края на Балканската война численият му състав нараства с още 3 дружини. След подписването на Лондонския мирен договор от 1913 г. е прехвърлено в Македония. По време на Междусъюзническата война 1913 г. участва в сражения със сръбски и черногорски войски при Злетово, Маркова стъпка и др. В двете войни дава убити 720 души и над 3500 ранени и изчезнали по бойните полета. След края на Междусъюзническата война напуска Македония и на 7 август 1913 г. е разформировано в София.





1912 г.


Появява се първият филм на Мак Сенет от поредицата „Кийстоунските полицаи".

Мак Сенет е американски актьор и режисьор. Роден е на 17 януари 1880 г. През 1912 г. организира компанията “Кийстоун”, в която започва системно производство на комедии, което полага началото на американската комедийна филмова школа. Създава оригиналния комедиен жанр “слапситки”, основан на традициите на мюзикхола и американския популярен театър. В неговите филми (на които той е по-скоро художествен ръководител) постоянен герой е групата на кийстоунските полицаи, както и групата на красивите къпещи се дами. “Кийстоун” е школа и трамплин за бъдещата кариера на Роско Арбакъл, Бен Търпин, Мейбъл Норман, Чарлз Чаплин. През 1915 г. създава фирмата “Трайенгъл” заедно с Томас Инс и Дейвид Грифит, в която продължава да снима комедии, а след ликвидацията £ (1917 г.) работи и в други компании като режисьор и продуцент. От 1920 г. снима пълнометражни филми. Късометражният му филм “Схватка с риба меч” получава “Оскар”. През 1935 г. се оттегля от киното. През 1937 г. получава специален “Оскар” за цялостно творчество и принос за развитието на американската ексцентрична комедия. Мак Сенет умира на 5 ноември 1960 г.





1904 г.


Родена е Зорка Янкова Йорданова - българска драматична актриса. Съпруга е на Г. Стаматов. Учи актьорско майсторство в театралната студия на И. С. Даниел и в школата на Н. О. Масалитинов. Специализира във Виена и Париж. Актриса е в Народния театър "Иван Вазов" (1923-1970 г.). Известни нейни роли са: Розалинда ("Както ви се харесва" от У. Шекспир), Никол ("Буржоата благородник" от Молиер), Елисавета ("Мария Стюарт" от Ф. Шилер), Елисавета ("Дон Карлос" от Ф. Шилер), Клара ("Егмонд" от Й. В. Гьоте), Орлето ("Орлето" от Е. Ростан), Олга ("Три сестри" от А. П. Чехов), Надя ("Врагове" от М. Горки) и мн. др. Умира на 1 септември 1970 г. в София.





1904 г.


Четата на Йово Довезенски напада с. Белаковци, Кумановско и убива 4-ма българи. Това е първото сръбско въоръжено нападение в Македония. Йово Довезенски е роден в с. Довезанци близо до гр. Куманово. Основното си образование получава в манастир. След това отива в Сърбия, където учи в гимназия, но я напуска заради липса на пари. Завършва богословско-учителско училище. През 1904 г. влиза в сръбска четническа организация.





1902 г.



Избухва Горноджумайското въстание.

Горноджумайското въстание е организирано от Върховния македоно-одрински комитет с ръководители Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. Въстанието си поставя за задача не толкова освобождението на Македония от турско робство, колкото да привлече вниманието на европейската общественост към македонския въпрос и да предизвика намесата на Великите сили за прилагане на реформите, предвидени в чл. 23. от Берлинския договор за християнското население в европейските владения на Османската империя. Въстанието се ограничава в някои селища на Горноджумайския край – Железница, Сърбиново (днес Брежани), Градево, Бистрица и др. В съседните райони – Разложко, Мелнишко, Петричко, Малешевско и Струмишко, се водят само отделни сражения между въстаниците и турските войски. Броят на четниците възлиза на около 2500 души. Въпреки това за потушаването на въстанието са съсредоточени големи войскови части от Високата порта. 15 села са изгорени. Голяма част от местното население е избито, а друго търси спасение чрез бягство в свободното Българско княжество. Неуспехът на въстанието нанася удар на комитетската мрежа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация във въстаналите селища. Жестокостите на турските власти предизвикват реакция сред европейската общественост и заставят Великите сили да се намесят. Под тяхно давление Високата порта е принудена да приеме изработените от тях пъдарски реформи. Опасността от нови разкрития на местните комитети заставя ВМОРО да ускори подготвяното от нея въстание.





1884 г.


Провеждат се Общи избори за Областно събрание в Източна Румелия, спечелени от Народната партия с помощта на ген.-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. За председател е избран Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.).

Народната партия е политическа организация, изразяваща интересите на заможните слоеве на търговско-промишлената и земевладелската буржоазия. Образувана е през 1881 г. по време на провеждането на избори за Областно събрание. През 1883 г. приема свои устав и програма и избира Централно бюро. През същата година се провеждат избори за ръководните и органи в окръжните и околийските градове на Областта. Основните цели, които си поставя Народната партия, са свързани със запазване на българския облик и автономния статут на Източна Румелия и присъединяването и към Княжество България. Външнополитическата ориентация на партията е насочена към Русия. Изтъкнати дейци на Народната партия са: Ив. Евстратиев Гешов, К. Величков, Ив. Вазов, М. Маджаров, д-р Г. Янкулов и др. В началото на 1884 г. във връзка с назначаването на Г. Кръстевич за главен управител на Областта партията организира акция за съединяването на Източна Румелия с Княжество България. Независимо че акцията завършва с неуспех, партията засилва своето влияние сред населението.





1883 г.


Роден е Чудомир Петров Кантарджиев - български революционер, член е на ВМОРО. Завършва гимназия в Сливен и известно време е учител. Учи право в Софийския университет, но напуска (1904 г.) и се посвещава изцяло на работата в Серски революционен окръг. Другар и последовател е на Я. Сандански. Участва в работата на Конгреса на Серския революционен окръг (1905 г.). Заедно с Я. Сандански участва в Младотурската революция (1908 г.). След легализиране на четите известно време учи инженерство в Лозана като стипендиант на младотурското правителство. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) като войвода на чета. По време на Първата световна война воюва в състава на ХI Македонска дивизия. След възстановяването на ВМРО (1919 г.) се включва в дейността й. Опитва се да прокарва идеите на Коминтерна в македонското революционно движение против интересите на българите в Македония. След убийството на Т. Александров от агенти на Коминтерна (31 август 1924 г.) е осъден на смърт от ВМРО и e убит.





1869 г.



В букурещкото читалище "Братска любов" се провежда събрание, което упълномощава Димитър Ценович и Любен Каравелов да участват в Учредителното събрание на Българското книжовно дружество в Браила.

Българското книжовно дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Стреми се да подтиква развитието на научната мисъл на българската интелигенция, но и да оказва положително въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. Затова инициативата за неговото създаване среща симпатиите на българската революционна емиграция в Румъния и особено на В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев. На първото общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. М. Дринов. Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание на БКД, което взема решение за неговото преместване в София. Тук на БКД се отпуска от княжеското правителство ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД, според който то фактически се превръща в академия. Създават се три клона : историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. В периода 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството започва да издава "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини". БКД развива многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките.





1869 г.


Роден е Христо Димитров Бурмов - български офицер, генерал-лейтенант. Завършва Военното училище - София (1889 г.) и Военна академия на генералния щаб в Италия, където по-късно е военен аташе. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на III пехотна Балканска дивизия. През Първа световна война командва I-ва бригада от VII Рилска дивизия, която преминава р. Вардар. През 1918 г. е назначен за началник-щаб на действащата армия. Умира на 23 декември 1936 г. в София.





1853 г.


Умира Иван Василев Шопов - първият български библиограф. Роден е през 1826 г. Учи в килийното училище в родния си град, в Карлово при Р. Попович, в гръцкото търговско училище на о-в Халки, в Атина (1843 г.). През 1846 г. следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1851 г. се записва студент в Медицинския факултет в Прага. Сътрудничи на П. Шафарик – изследовател по история на славянските езици, фолклор, литература. Публикува в “Цариградски вестник” (бр. 99, 6 септември 1852 г.) “Списък на български книги на нововъзраждащата се българска писменост в XIX в.”, който излиза и като самостоятелно издание. Притежава една от най-богатите частни библиотеки през Възраждането. Самоубива се в Прага.





1853 г.



Роден е д-р Константин Стоилов Стоилов - български държавник и политик, юрист. Член е на БКД (1884 г.). Завършва Роберт колеж в Цариград (1871 г.) и право с докторат в Хайделберг (1877 г.). Специализира в Париж, където слуша лекции по френско гражданско право (1877-1878 г.). В края на Руско-турската война се завръща в България и участва активно в движението против Берлинския мирен договор (1878 г.). Председател е на Пловдивския областен съд (1878-1879 г.) Участва в работата на Учредителното събрание, където се проявява като един от водачите на Консервативната партия. Министър е на външните работи и на вероизповеданията по време на Режима на пълномощията (1881-1883 г.) и министър на правосъдието (1883-1884 г.). След абдикацията на княз Ал. Батенберг (1886 г.) и образуването на регентството е министър на правосъдието (1886-1887 г.). След избора на Фердинанд Сакскобургготски за български княз (1887 г.) е министър-председател (28 юни – 20 август 1887 г.), а след това за министър на правосъдието (20 август 1887 г. – 12 юли 1888 г.). След падането на Ст. Стамболов е отново министър-председател (18 май 1894 г. – 18 януари 1899 г.). Водач е на Народната партия, основана през лятото на 1894 г. Като ръководител на правителството Стоилов съдейства за възстановяване на отношенията между България и Русия (2 февруари 1896 г.). Води политика на добросъседски отношения с балканските държави и особено с Османската империя. Българската екзархия получава от Високата порта три берата за екзархийски митрополити в Македония - в Дебър, Битоля и Струмица (1897 г.), откриват се български търговски агентства в някои средищни градове на европейска Турция - Солун, Битоля, Скопие, Дедеагач, Сяр и др. Умира на 23 март 1901 г. в София.





1846 г.



Немският астроном от Берлинската обсерватория Йохан Хале открива планетата Нептун. Нептун е осмата планета по отдалеченост от слънцето и четвъртата по големина в слънчевата система. Екваториалният й радиус е 24,746 км. Нептун извършва една пълна обиколка около оста си за 16 часа 6 мин. Атмосферата на Нептун е съставена от водород 85% хелий 13 и метан 2%. Планетата има пръстени и това е потвърдено от “Войджър-2” на 26 август 1989 г. Дотогава само се предполага за съществуването им. Масата на пръстените все още е неизвестна. Те са съставени от малки прахообразни частици, които са се отделили вероятно при сблъсъците на метеорити със спътниците на Нептун. По-известни спътници на Нептун са Тритон и Нереида. Тритон обикаля около Нептун по почти кръгова орбита и в обратна посока.





1813 г.



Умира Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - български възрожденски книжовник, учител и общественик. Получава килийно образование на гръцки език. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник в Котел. В продължение на 20 години е учител в килийното училище, където обучава децата на български език. През 1765 г. преписва Паисиевата “История славянобългарска”. Преписът се съхранява повече от столетие в котленската църква “Св. Петър и Павел”. Съставя сборник (дамаскин) от църковни проповеди и други поучителни текстове, пише “Часословец” (наустница) през 1768 г. След Руско-турската война (1768-1774 г.) посещава Света гора за 6 месеца (1776 г.). През 1781 г. прави втори препис на Паисиевата история. През 1794 г. се прибира при сина си в с. Арбанаси (Великотърновско) и през есента е ръкоположен за Врачански епископ. Размириците в Северозападна България, предизвикани от кърджалиите и ордите на Осман Пазвантоглу, го принуждават да се крие в манастири и във Влашко. Съставя 2 ръкописни сборника, наречени Видински (1802 г.). Първият сборник - “Поучения и словосказания на праздников господних”, продължава дамаскинската традиция. Съдържа 79 религиозни слова - поучения за празниците, проповеди, откъси от съчинения на класиците на християнската литература, поучителни разкази, едно посвещение и едно послесловие, преведени от църковнославянски на “болгарский простий и краткий язик”. Вторият Видински сборник - “Разкази и разсъждения”, е съставен предимно от произведения със светско съдържание - поучения и кратки поучителни разкази, средновековната повест “Митология Синтипа Философа”, басни от Езоп, откъси от книгата на Амвросий Марлиан “Театрум политикум” под заглавие “Философские мудрости”. През 1803 г. отива в Букурещ. Написва “Житие и страдание грешнаго Софрония”, отпечатана през 1861 г. от Г. С. Раковски в “Дунавски лебед” (бр. 55-61), а по-късно в “Периодическо списание” (1872 г.). С нея се поставя началото на българската художествена проза. През 1806 г. издава в Римник сборник с поучителни слова “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който е първата новобългарска печатна книга. През 1809 г. превежда съчинението “Театрон политикон” (“Гражданское позорище”). По време на Руско-турската война българската емиграция в Румъния, създава Първи български комитет начело със Софроний Врачански.





1788 г.



Френският крал Луи XVI обявява възстановяването на Парламента в страната. По време на управлението на Луи XVI финансовото състояние на Франция се влошава. През 1789 г. кралят свиква Генералните щати след прекъсване от 175 години (висш орган на съсловното представително събрание в средновековна Франция), които се събират във Версай през 1789 г. На 17 юни с. г. се конституират в Национално събрание. Кралят не съумява да предотврати Великата френска революция (която премахва абсолютизма) и е отстранен от власт – 1789 г. През 1791 г. Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес. Кралят е хвърлен в затвор и осъден като "виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата". Екзекутиран е на 21 януари 1793 г.





877 - Умира Игнатий - висш византийски духовник. Син на император Михаил I. През 847 г. е избран за цариградски патриарх . Той е свален от император Михаил III и от 858 г. до 868 г. е в заточение. През 868 г. император Василий I отново го възстановява на патриаршеския стол. По негово време (870 г.) се свиква VIII вселенски събор в Цариград, който признава автономността на Българската православна църква. Той ръкополага и първия български архиепископ Йосиф.


Агенция Фокус

ndt1.com

 


Сходни връзки

КАЛЕНАДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди