изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 05:36 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1878 - Румъния поема управлението на Северна Добруджа 1977 г. - В Анкара е подписан българо-турски допълнителен протокол към споразумението за изселване между двете страни от 1968 г. 1991 г.  - 14 ноември е обявен за Световен ден за борба с диабета,

 

2001 г.

Премиерът Симеон Сакскобургготски е на посещение в САЩ за 56-тата сесия на ООН, където произнася реч и провежда много срещи с политици и представители на финансови кръгове. На същата дата, година по-късно, през 2002-ра, Сакскобургготски е на работно посещение в Париж. Той се среща с президента Жак Ширак, с премиера Жан-Пиер Рафарен, участва в тържественото отбелязване на 200-годишнината от рождението на Виктор Юго и в заседание на Френската академия. Целта на посещението е да лобира за подкрепа на българската кандидатура за НАТО.

2000 г.

Основателят на Майкрософт Бил Гейтс дарява на Нигерия $25 млн. за борба със СПИН.

2000 г.

Президентът на Перу Алберто Фухимори е заподозрян във връзки с перуанската наркомафия. Ролята на посредник между президента и наркобароните е изпълнявал бившият шеф на перуанските спецслужби и съветник на президента.

1994 г.

Във Ватикана делегация на Атлантическия клуб, водена от Соломон Паси, се среща с папа Йоан Павел II. В българската делегация участват още писателят Йордан Радичков, художникът Светлин Русев, литературоведът Тончо Жечев, космонавтът Георги Иванов, футболистът Христо Стоичков, външният министър Станислав Даскалов, представител на БПЦ, еврейски равин.

1994 г.

Умира Александър Муратов (псевдоним на Христо Мотов Мишев) - български поет и преводач. Роден е на 15 юни 1914 г. в с. Ясен, Плевенско . Завършва педагогическо училище в Ловеч (1932 г.). Следва романска филология в Парижката Сорбона (1936 г.), завършва в СУ (1940 г.). Като студент членува в нелегалния литературен кръжок “Хр. Смирненски”, сътрудничи на изданията на РМС. Редактор (1945-1947 г.) и отговорен редактор (1950-1953 г.) е на сп. “Кооперативно другарче” и “Пламъче”. Печата за първи път през 1931 г в сп. “Българска реч”. Автор е на стихосбирките: “Близо и далече” (1940 г.), “Спасена светлина” (1960 г.), “Малък квартал” (1968 г.), “Жива природа” (1975 г.), “Горещници” (1980 г.) и др. Издава сборник със сатирични творби “На разни адреси” (1962 г.), съставител е на антологията “Съвременна белгийска поезия” (1969 г., съвместно с Ф. Верезен), сборник с литературна критика “Испански и латиноамерикански поети” (1980 г.).

1991 г.

14 ноември е обявен за Световен ден за борба с диабета, като годишнина от рождението на Фредерик Бантинг (1891 г.), канадски физиолог, откривател на инсулина, за което през 1923 г. получава Нобеловата награда за медицина.
Захарният диабет е световен проблем и е четвъртата основна причина за смъртността в повечето развити страни. В момента в света има около 194 милиона души, болни от захарен диабет (5,1 % от населението на възраст от 20 до 74 години), а до 2025 г. се очаква броят им да достигне 330 милиона (6,3 % от населението).

1990 г.

Умира Леонид Трауберг - руски сценарист, режисьор, изследовател и педагог. Роден е на 17 януари 1902 г. Учи в студия към Комичната опера в Петроград. През 1919 г.организира театрална студия в Одеса, а през 1921 г. заедно с Григорий Козинцев - Фабрика на ексцентричния актьор (ФЕКС). От 1924-1925 г. до 1945 г. работи в киното заедно с Козинцев. Първите им съвместни филми са : “Похожденията на Октябрина” (1924 г.), “Дяволското колело” (1926 г.), “Шинел” (1926 г.), “С. В. Д.” (1927 г.), “Новият Вавилон” (1929 г.), “Сама” (1931 г.). Митологизация на Октомврийската революция Трауберг и Козинцев осъществяват в своята трилогия за Максим - “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.) и “Виборгска страна” (1939 г.). Снима още “Актрисата” (1943 г.), “Обикновени хора” (1945 г., премиера 1956 г.), “Вървяха войниците” (1959 г.), “Мъртви души” (1960 г.), “Волният вятър” (1961 г.). Сценарист е на редица филми - “Болница” (1956 г.), “Две години над пропастта” (1967 г.) и др. Преподавател е в Ленинградския институт за сценично изкуство (1926-1934 г.), а през 1962-1968 г. ръководи Висшите режисьорски курсове в Москва. Автор е на книгите: “Как станах режисьор” (1946 г., съвместно с Григорий Козинцев), “Когато звездите бяха млади” (1976 г.), “Филмът започва …” (1977 г.), “Дейвид Уорк Грифит” (1981 г.), “Светът наопаки” (1984 г.).

1990 г.

Полша и Германия подписват съгласие за признаване на съществуващите граници.

1989 г.

Умира Пенчо Иванов Данчев - литературен теоретик, марксист. Роден е на 8 февруари 1915 г. в Сеймен, дн. Симеоновград. Следва славянска филология в Прага (1938-1939 г.). Работи като учител. Редактор е в различни издания и издателства. Професор е от 1954 г. по марксистко-ленинска естетика във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (дн. НАТФИЗ). Съставител е на антологии. Съчинения: "Индивидуализмът в българската литература" (1949 г.), "Съвременни български поети" (1951 г.), "Въпроси на марксистко-ленинската естетика" (1960 г.), "Писатели и време" (1962 г.), "Естетика. Литературна критика" (1965 г.), "Критика и естетика" (1970 г.), "Съвременни проблеми и автори" (1973 г.), "Литература, общество, изкуство" (1973 г.), "Преди и след разстрела. Творчески портрет на Н. Й. Вапцаров" (1979 г.) (2. изд. 1979 г., 3. издание 1983 г.), "Чертите на гения" (1976 г.) (2. изд. 1979 г., 3. издание 1981 г.), "Яворов. Творчески път. Поетика." (1978 г., 2. издание 1981 г.) и др.

1983 г.

В Ер-Рияд (Саудитска Арабия) е открито най-голямото летище в света. Нарича се „Крал Халид”.

1982 г.

След 11-месечно интерниране е освободен лидера на полския профсъюз “Солидарност” Лех Валенса.
През август 1980 г. работниците от корабостроителницата “Владимир Илич Ленин” в Гданск започват голяма окупационна стачка. Месеци след споразумението между стачкуващите работници от корабостроителницата в Гданск и Полската обединена работническа партия – както се нарича тогавашната комунистическа, е основан профсъюзът Солидарност. Тогава той има 10 млн. членове. Лидер на движението е Лех Валенса. През декември 1981 г. икономическото положение в страната се влошава и е обявено военно положение, при което организацията е разформирована, а повечето й лидери - пратени в затвора. Валенса е освободен в края на 1982 г., а година по-късно получава Нобеловата награда за мир. През следващите години организацията му продължава съществуването си като нелегално опозиционно движение, но през 1988 г. е легализирано и през юни 1989 г. печели в първите демократични избори срещу управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). През август е съставено коалиционно правителство с комунистите начело със съветника на Валенса - Тадеуш Мазовецки. През 1990 г. самият профсъюзен лидер е избран за президент и остава на този пост до 1995 г., когато губи от кандидата на демократичната левица Александър Квашневски.

1982 г.

На изборите в Албания само един глас не достига за стопроцентова победа на комунистическите кандидати.

1982 г.

Във Ванкувър е построен първия в Канада закрит стадион.

1978 г.

Открит е фериботният комплекс "Варна-Иличовск". На 23 април 1975 г. е подписана спогодба със СССР за организирането на фериботната връзка Варна-Иличовск. Строителството на комплекса започва през 1976 година.

1977 г.

В Анкара е подписан българо-турски допълнителен протокол към споразумението за изселване между двете страни от 1968 г.. Турция се съгласява да увеличи квотата на емигрантите и до края на ноември 1978 г. да приема по 1300 души седмично, а не както дотогава - по 300. По протокола се изселват още 62 000 души. С него завършва проточилото се десет години "събиране на семейства". Между 1969 г. и 1978 г. в Турция се установяват близо 130 000 души.

1969 г.

Осъществен е вторият полет до Луната.

1968 г.

След излизането на сборника с епиграми "Люти чушки" на Радой Ралин с илюстрации на Борис Димовски, критикуващ негативни страни от българската действителност, Бюрото на Управителния съвет на СБП решава да препоръча на издателство "Български писател" да освободи Радой Ралин от длъжността редактор "за допуснати политически грешки и лекомислие" и да не възлага повече хонорувана работа на Константин Павлов "поради нецелесъобразност". От работа във в. "Стършел" е уволнен Б. Димовски. През декември с.г. той и Р. Ралин са наказани със "строго мъмрене с предупреждение" от Бюрото на Градския комитет на БКП - София.

1948 г.

Роден е принц Чарлз – английски престолонаследник. Като първороден син на кралица Елизабет II той е престолонаследник с полагащите се на ранга му титли херцог на Корнуол и Роутси, лорд Карик, барон Ренфрю. От 1952 г. е принц и велик управител на Шотландия, а от 1958 г. - принц на Уелс.Учи в гимназията в Гордънстаун. След това следва в университета в Кембридж. През 1976 г. Чарлз основава фондация на свое име в помощ на младите хора с увреждания. Уелският принц е постоянен патрон на повече от 270 обществени организации и временен патрон на още около 100 други. Всяка година обществените му ангажименти във Великобритания и страните от Британската общност са около 500. През 1981 г. принц Чарлз се жени за лейди Даяна Спенсър. Двамата имат две деца, принцовете Уилям и Хари. През 1996 г. двамата се развеждат. На 8 април 2005 г. принц Чарлз се жени за Камила Паркър-Боулс.

1944 г.

По време на Втората световна война единадесета пехотна дивизия освобождава Пехчево, а Втора конна дивизия освобождава Гниляне и Качаник.

1944 г.

В Киев е създаден Държавен музей на украинското изкуство.

1944 г.

Във френските Алпи при авиокатастрофа загива командващия на английските Военновъздушни сили маршал Траффорд Лей-Маллори.

1943 г.

В хода на Втората световна война са бомбардирани София, Враца, Видин, Скопие, след като щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа сформира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки над България, към която е предадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.

1940 г.

Неуспешно завършват съветско-германските преговори за присъединяване на СССР към алианса на фашистките държави.

1940 г.

В хода на Втората световна война град Ковънтри е почти изцяло разрушен при една от най-тежките германски бомбардировки над Великобритания. Загиват над 1000 души. В атаката участват над 500 фашистки бомбардировача.

1939 г.

В Москва е произведен милионният съветски автомобил.

1938 г.

Сформиран е трети кабинет на Георги Кьосеиванов - държавен деец и дипломат, роден в Пещера на 19 януари 1884 г. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Той е в българските легации в Рим през 1912 г., в Цариград в периода 1913 - 1915 г., в Берн в периода 1918 - 1920 г., в Берлин през 1920 г., в Париж в периода 1923 - 1924 г. Управлява българската легация в Букурещ в периода 1924 – 1925 г. От 1925 г. до 1929 г. е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема отговорни длъжности. През 1929 – 1931 г. е български пълномощен министър в Белград, след което за кратко време оглавява българската легация в Атина и от 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на Андрей Тошев през април 1935 г. става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министърпредседателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн, Швейцария, на която длъжност остава до 1 октомври 1944 г. Тъй като не признава установената след 9 септември 1944 г. отечественофронтовска власт, отказва да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 г.

1935 г.

Роден е Хюсеин Първи, бивш крал на Йордания.

1933 г.

Подписан е гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври е подписан подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември - между Турция и Югославия.

1930 г.

Роден е Едуард Уайт – американски летец космонавт, подполковник от ВВС. Завършва Военновъздушната академия през 1952 г. и Мичиганския университет през 1959 г., където получава научна степен магистър по космонавтика. Завършва курс за пилоти-изпитатели през 1959 г. и служи като изпитател в авиационната база Райт Патерсън в щата Охайо. В групата на космонавтите постъпва през 1962 г. Заедно с Дж. Магдивид лети на космическия кораб “Джемини - 4” като втори пилот (3. - 7.06.1965) и за пръв път излиза в космическото пространство за 20 мин. В Космоса е бил 97 ч и 56 мин и е пролетял ок. 2,06 млн. км. Загива като чл. на екипажа на първия кораб “Аполо” при авария на Земята. Името на У. носи кратер на обратната страна на Луната.

1927 г.

В Питсбърг (САЩ) по време на ремонтни работи се взривява най-голямото в света по това време нефтено хранилище. Загиват 28 души.

1922 г.

Роден е Бутрос Гали - египетски политик, дипломат, интелектуалец, вицепремиер и министър на външните работи на Египет (1991-1997 г.). Завършва право и политически науки в Кайро и Париж. Професорът е автор на трудове по международно право, икономика, социално развитие, по проблемите на деколонизацията. Генерален секретар е на Международната организация на франкофонията (от 1997 г.). Шести Генерален секретар е на ООН (1992-1996 г.).

1920 г.

Роден е Георги Мануилов Близнаков - български химик неорганик. Професор е по неорганична химия в СУ “Св. Климент Охридски”, академик е от 1979 г. Работи в областта на кристалите, абсорбацията и катализата, неорганичния синтез и по научните проблеми на опазването на околната среда. Създател и директор е на Института по обща и неорганична химия при БАН. Ректор е на СУ “Св. Климент Охридски” (1981-1985 г.), главен научен секретар на БАН (1977-1982 г.), заместник-председател е на БАН (1975-1977 г.; 1982-1988 г.). Член е на Руската и Чехословашката академия на науките и на Мексиканската инженерна академия. Почетен доктор е на токийския университет "Сока" и почетен професор на университета "Сан Маркос" в Лима. Автор е на повече от 250 научни труда и на книгата "Накъде човече" (1998 г.).

1915 г.

Отбита е англо-френската атака при Криволак и р. Черна. Антантата дава 6000 жертви. На 14 ноември е освободено Крушово. На 21 ноември 5-и конен полк влиза в Битоля, а Конната дивизия завзема Ресен. На 24 ноември (в деня преди празника на Св. Климент) 2-ра Тунджанска бригада и 4-ти конен полк освобождават Охрид, а след ден - Поградец и Струга. На 29 ноември са завзети Гевгели и Дойран, като българските войски разбиват 10-а Британска дивизия.

1914 г.

Роден е капитан Никола Костов Шкяндев, служил като командир на пехотна дружина в Българската армия до 1946 г.

1912 г.

Кърджалийският отряд със Сборната конна бригада пленяват корпуса на Явер паша.
Кърджалийският отряд е специализиран военен отряд, действащ по време на Балканската война. Сформиран е на 14 октомври 1912 г. Има за задача да съдейства за изтласкването на турските войски от Кърджалийския район и да осъществи настъпление към Александруполис (на турски Дедеагач). В неговия състав е включена и 3-та бригада на Македоно-одринското опълчение, командвано от ген.-майор Н. К. Генев. Кърджалийският отряд превзема Мъстанли (днес Момчилград) и се насочва към Гюмюрджина и Александруполис. В съвместни бойни действия със Сборната конна бригада пленяват корпуса на Явер паша. С настъплението си в района на Родопите и Западна Тракия кърджалийския отряд допринася за прекъсване на връзката между турските войски от Източна Тракия и Македония и осигурява фланга на българската армия в Източна Тракия.

1910 г.

В Норфолк, САЩ от борда на крайцер излита първият самолет.

1908 г.

Роден е Джозеф Реймънд Маккарти - американски политик, председател на сенатската комисия на Конгреса на САЩ по правителствените въпроси от 1953 г. Разгръща кампания за преследване на прогресивни дейци и организации, привърженик на политиката на “студената война” и надпреварата във въоръжаването.

1908 г.

Алберт Айнщайн излага пред публика своята квантова теория за светлината.
Алберт Айнщайн е един от създателите на съвременната физика. Роден е на 14 март 1879 г. в Германия. От 1893 г. живее в Швейцария. Завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. През 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина "фотон" през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те - срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта. Умира на 18 април 1955 г. в САЩ.

1907 г.

Родена е Астрид Ана Емилия Линдгрен - шведска писателка. Автор е на над 100 произведения, преведени на 80 езика, отпечатани в над 130 млн. екземпляра. По нейни сюжети са снимани над 40 филми и сериали. Носителка е на 10 шведски и международни награди, включително и на най-престижният за детските автори медал "Ханс Кристиан Андерсен". В родния й град и в Стокхолм са открити (1989 г.) национални музеи "Светът на Астрид Линдгрен". Авторка е на повестите: "Пипи Дългото чорапче" (1945-1952 г.), "Знаменитият детектив Кале Блумквист" (1946 г.), "Ние, от Бюллербю" (1946 г.), "Мио, мой Мио" (1954 г.), "Три повести за Карлсон, който живее на покрива" (1955-1968 г.), "Расмус бродягата" (1956 г.), "Емил от Льонеберя" (1963 г.), "Новите приключения на Емил от Льонеберя" (1966 г.), "Още е жив Емил от Льонеберя" (1970 г.), "Братя Лъвско сърце" (1973 г.), "Роня, дъщерята на разбойника" (1981 г.). Умира на 28 януари 2002 г. в Стокхолм.

1896 г.

В Англия е повишена максималната скорост на транспортните средства от 4 на 14 мили.

1891 г.

Роден е Фредерик Бантинг – канадски физиолог, изобретател на инсулина. Нобелов лауреат.

1889 г.

Подписан е първият временен търговски договор с Великобритания, влязъл в сила от 1 януари 1890 г.

1889 г.

Репортерката на нюйоркския вестник “Уърлд” Нели Блай (Елизабет Кокрен) решава да докаже, че жените не отстъпват на мъжете като подобри постижението на героя на Жул Верн и обиколи света за 80 дни. Тя се справя успешно, извършвайки обиколката за 72 дни 6 часа 11 минути и 14 секунди.

1889 г.

Роден е Джавахарлал Неру - индийски политик и общественик, сподвижник на Махатма Ганди в борбата за национално освобождение, един от лидерите на Индийския национален конгрес. В колониална Индия (до 1947 г.) многократно е задържан от британските власти. Известен е в историята като "строител на нова Индия". Министър-председател и министър на външните работи на Република Индия (от 1947 г.). Под негово ръководство правителството взема крупни мерки за ликвидиране на изостаналостта на страната. Привърженик е на политиката на необвързване и на "позитивен неутралитет". Един от инициаторите е за създаването на Движението на необвързаните страни. Умира на 27 май 1964 г.

1881 г.

Роден е Христо Станчев Негенцов - български педагог, професор. Брат е на Ран Босилек. Следва философия и педагогика в Йена, Лайпциг и Цюрих, където защитава докторат (1908 г.). Работи като учител в Габрово, Стара Загора и София. Главен инспектор е по философия и педагогика в МНП (1920-1923 г.). Декан е на Историко-филологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1945 г.). Член е на педагогическото дружество "Монтесори" в Холандия, на Централния институт за възпитание и обучение в Германия, на Международния съюз по лечебна педагогика. Изследователските му интереси са в областта на история на педагогиката, история на българското образование, сравнителна педагогика и училищна организация. Редактор е в сп. "Учителска мисъл" (1919-1934 г.), сп. "Ново училище" (1910-1914 г.), сп. "Образование" (1906-1907 г., 1934-1944 г.) и др. Умира на 30 юли 1953 г.

1878 г.

Румъния поема управлението на Северна Добруджа.
Добруджанският въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор, който ревизира до неузнаваемост Санстефанския договор, оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население. Заета с други въпроси от вътрешно- и външнополитическо естество, България не реагира срещу тази политика на северната си съседка.

1877 г.

Генерал Едуард Тотлебен поема командването на всички части, включени в обсадата на Плевен. Обсадата на Плевенския гарнизон е една от най-мащабните операции по време на Руско-турската войната, която според мнозина изследователи предопределя и крайната победа на Русия. В обсадата участват и румънски отряди.
Западният отряд превзема Никопол, но не успява да превземе Плевен, където от Видин идва 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказват неуспешни. Третият щурм отново завършва с неуспех. Руското командване пристъпва към блокада на града, която завършва на 28 ноември (10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) пада в плен.

1866 г.

Роден е Васил Николов Златарски - български историк, член е на БКД (дн. БАН) от 1900 г. Завършва класическа гимназия и история в Петербург (1891 г.), ученик е на професор В. Василевски и В. И. Ламански. Специализира археология в Берлин (1893-1895 г.). Професор е от 1906 г. във Висшето училище в София (дн. СУ "Св. Кл. Охридски). Основател и титуляр е на Катедрата по българска история и история на балканските народи. Секретар (1901-1921 г.), председател на Историко-филологическия клон на БДК и БАН (1921-1925 г.), подпредседател е на Управителния съвет на БАН (1926-1935 г.). Член е на чуждестранни научни институти и академии. Най-значителен труд: "История на българската държава през средните векове", т. I, ч. 1 и 2, т. II и т. III (1916 г., 1927 г., 1934 г., 1940 г.). Умира на 15 декември 1935 г.

1857 г.

Роден е генерал-лейтенант Михаил Савов - помощник-главнокомандващ българската войска през Балканската война, военен министър ( 4 февруари 1891 г. –15 април 1894 г.) и (18 март 1903 г. – 22 май 1907 г.).
Генерал Михаил Савов завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Русия през 1885 г.. Изявява се в Сръбско-българската война като командващ лявото крило на Сливнишката позиция и в боевете за овладяване на Пирот. След войната е помощник на военния министър, командир на бригада и началник на Военното училище. Два пъти е военен министър. Като такъв ген. Михаил Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните закони от 1891 и 1903 г., които превръщат българската армия в една от най-боеспособните в Европа. През Балканските войни (1912 – 1913 г.) е помощник-главнокомандващ на българската войска. Сменен от този пост на 20 юни 1913 г., по-късно той е назначен за командващ обединените армии.
Генерал Михаил Савов умира на 23 юли 1928 година.

1851 г.

Хърман Мелвил публикува в САЩ своя роман “ Моби Дик”.
Хърман Мелвил е американски писател. Роден е на 1 август 1819 г. в Ню Йорк. Става моряк на 19 години. Работи на риболовни кораби в Южните морета (1839-1844 г.). Установява се в Питсфийлд, Масачусетс, където твори в близко съседство с Н. Хоторн. Там създава “Моби Дик” (1851 г.). След този роман не създава почти нищо значително с изключение на сборник новели “Разкази от площада” (1856 г.). По време на Гражданската война се застъпва за каузата на Севера и публикува “Късове от битката” (1866 г.). Други произведения, посветени на морето: “Тайпи: поглед към живота на полинезийците” (1846 г.), “Ому, разказ за едно приключение в Южните морета” (1847 г.) и др. Публикува няколко стихотворните произведения: “Стихове за войната” (1866 г.), романа в стихове “Кларел” (1876 г.), сб. “Джон Мар” (1888 г.) и “Тимолеон” (1891 г.).
Умира на 28 септември 1891 г.

1848 г.

Роден е Петър Димитров - български политик и общественик, дипломат. Завършва Роберт колеж в Цариград (1872 г.), работи като учител в Жеравна и Робърт колеж. Редактор (1876-1879 г.) е на в. "Зорница" (1876-1948 г.), издание на американски мисионери в Цариград. Придружава американския консул в Цариград Ю. Скайлър в България за анкетата му след Априлското въстание (1876 г.). Превежда "Уроци по клание …” на У. Гладстон (1878 г.). След 1878 г. заема висши административни длъжности в управлението на Източна Румелия. През 1881-1890 г. е префект на Пловдивски окръг, по-късно е дипломатически агент в Белград, Цариград (1892-1897 г.), Атина и Букурещ (1903-1905 г.), главен секретар и съветник е при Министерството на външните работи и изповеданията. Поверени са му дипломатически мисии в Лондон (1895 г.), Кайро (1905 г.), Цариград (1908 г.), Петербург (1909 г.). Публикува "Спомени по изследванията на турските свирепства при потушението на Българското въстание през 1876 г. и по резултата от тия изследвания" (1901 г.), "Моите спомени и моята дейност по Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 год." (1918 г.), "Лични спомени по изследването на печалните събития в България през времето на Българското въстание в 1876-а година от цариградския американски генерален консул Евгений Скайлер (Eugene Schuyler) и по неговите заслуги към българския народ през същата 1876-а година" (1918 г.) и др. Умира на 23 февруари 1919 г.

1840 г.

Роден е Клод Моне – френски художник-импресионист. Автор на „Поле от макове”, „Копа сено”, „Водни лилии”, “Закуска на тревата”, “Камила”, “Жени в градината”, “Размишления”, “Впечатления. Изгряващо слънце”, “Булевардът на капуцините в Париж”, “Гара Сен Лазар” и др. В последните години от живота си рисува почти сляп.

1837 г.

В района на Чипровския манастир се събират около 2000 души, които под ръководството на Върбан Панов, Кръстьо Нешин и Илчо Андреев обявяват въстание. Поредният бунт на християнското население от Северозападна България отново е предизвикан от тежките данъци и от произволите на местните аги и бейове.
Берковско-пиротските въстания (1834-1837 г.) са бунтове на българското население от Северозападна България за освобождение от османско иго. През 1832 г. Високата порта ликвидирала разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия, заедно с това тя прокламирала и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга. Това поражда остро недоволство сред местното население.
Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това вдъхва надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.
Първи се надигнат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко. В края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстанали 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено.
Обстановката в този край обаче продължавала да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига до няколко хиляди души. От тях обаче въоръжена е само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престанала.
През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество.
Макар и безуспешни, Берковско-пиротските въстания изиграват голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. Те показали, че той трябва да разчита на своите собствени сили.

1832 г.

В Ню Йорк се появява първият трамвай в света. Задвижван е от конска тяга.

1831 г.

Умира Георг Фридрих Вилхелм Хегел - германски философ, представител на немската класическа философия. Роден е на 27 август 1770 г. Създател е на систематичната теория на диалектиката върху основата на обективния идеализъм. Хегел учи теология и философия в Тюбингенския университет (1788 г.). Заедно с Хьолдерлин и Шелинг членува в студентски политически клуб, увлечен от идеите на Френската революция. След завършване на пълния курс (1793 г.) получава научна степен кандидат по богословие. Работи като домашен учител в Берн, а след това във Франкфурт на Майн (1793-1801 г.). По това време освен с философия се занимава с религиозни и политически дисциплини. От 1801 г. живее в Йена, където се занимава с научен и литературен труд, след това е редактор на в. Бамберг (1807 г.), директор е на гимназия в Нюрнберг (1808-1816 г.). От 1816 г. до края на живота си е професор по философия в Хайделберг (1816-1818 г.) и в Берлин (от 1818 г.). Философските схващания на Хегел се формират под влиянието на Великата френска революция. В тях се отразяват основните противоречия на буржоазния прогрес. Хегел започва философската си кариера като последовател на “Критическата философия” на И. Кант и И. Фихте, но скоро под влиянието на Шелинг се освобождава от “трансценденталния” (субективния) идеализъм и застава на позициите на “абсолютния” (обективния) идеализъм. Различава се от другите представители на немския класически идеализъм с изостреното си внимание към историята на човешката духовна култура. В най-ранните си съчинения (“Животът на Иисус”) разглежда юдаизма, античността и християнството като последователност от закономерно сменящи се едно с друго стъпала в развитието на духа и епохи в развитието на човечеството, опитва се да възстанови историческата им същност. Доказва, че поради липсата на действително единство във военното и гражданското устройство на Германия и след загубване на религиозното единство по време на Реформацията Германия не съществува като едно реално цяло, тя не е държава в действителност, а само мислена държава, в противоположност на действителността. Предлага рационално устройство на германската империя, построено върху взаимодействието на централната власт и народа под форма на представително управление. По време на престоя си в Йена заедно с Шелинг издават “Критическо списание за философия”. След пристигането си в Йена публикува съчинение “За разликата между философските системи на Фихте и Шелинг”. Като привърженик на Шелинг се проявява и в очерка за своята философска система, която започва да излага още във Франкфурт и завършва в Йена (“Фрагмент на системата”, 1800 г., непубликувана). През 1803 г. се разделят с Шелинг. Хегел не изменя нищо в съдържанието на своята система и смята, че трябва да я излага чисто философски, чрез диалектическо развитие на понятието, а да не се опира само на “умственото съзерцание на истината”. Чете философски курс в Йенския университет - “Енциклопедия на философските науки”, състоящ се от 3 части: логика (метафизика), философия на природата и философия на духа. След окупацията на Йена от пруските, а след това от френските войски (1806 г.) се преселва в Бамберг (Бавария), издава “Феноменология на духа” (1807 г.), в която развива основните принципи на своята философска система. През 1812 г. издава фундаменталното си съчинение “Науката логика”. Универсалната схема на творческата дейност на “световния дух” Хегел нарича абсолютна идея, а науката логика определя като научно-теоретично “самосъзнание” на тази идея. “Абсолютната идея” се разкрива в нейното всеобщо съдържание във вид на система от категории, започвайки от най-общите определения - битие, небитие, качество, количество и т. н., и завършвайки с конкретни, т. е. многообразно определени понятия - действителност, химизъм, организъм (телеология), познание и др. След като издава “Науката логика” в 3 тома (1816 г. ), му предлагат катедри в 3 университета: в Ерланген, Берлин, Хайделберг. Отначало Хегел е професор в Хайделберг, където издава тритомната енциклопедия на философските науки (1816 г.). Преселва се в Берлин (1818 г.), където остава до смъртта си. Развива философията на духа в следващото си произведение “Философия на правото” (1821 г.) и в издадените след смъртта му лекции по философия на историята, естетика, философия на религията, история на философията. Развитото във “Философия на правото” учение на Хегел за “обективния дух” оказва огромно влияние върху развитието на социологията и социалната философия. “Обективният дух” обхваща областта на социалния живот и се разбира като свръхиндивидуална цялост, която в своята обективна закономерност се издига над отделните хора и се проявява чрез техните различни връзки и отношения. “Обективният дух” се развива в правото, морала и нравствеността. Голямо внимание отделя на анализа на труда, който смята за основен фактор в процеса на формирането на човека. Разглежда историята като “прогрес на духа в осъзнаване на свободата”, при това този прогрес се развива чрез “духа” на отделните народи, сменящи се един с друг в историческия процес, след като изпълнят своята мисия. В естетиката най-важно за нейното следващо развитие е разглеждането на прекрасното като “чувствено явление на идеята”. Идеята се взема не в нейната “чиста” логическа форма, а в нейното конкретно единство с някакво външно битие. Това определя Хегеловото учение за идеала и степените на развитието му. В лекциите си по история на философията пръв изобразява историко-философския процес като постъпателно движение към абсолютната истина, а всяка отделна философска система - като определена степен в този процес.

1828 г.

Роден е Шарл Луи дьо Солс Фрейсине - френски държавен деец, по професия минен инженер. От 1876 г. е сенатор. Министър е на обществените работи (1877-1879 г.), министър-председател и министър на външните работи (1879-1880 г., 1882 г., 1885-1886 г., 1890-1892 г.), военен министър (1888-1893 г., 1898-1899 г.). Като министър на външните работи на Франция по време на Съединението на Източна Румелия с Княжество България се обявява се за възстановяване на статуквото, но постепенно заема по-примирителна позиция и подкрепя английската идея за уреждане на въпроса чрез българо-турско споразумение. Покровителства колониалната политика. Автор е на книга със спомени. Умира на 15 май 1923 г. в Париж.

1805 г.

Наполеон влиза във Виена.
Наполеон Бонапарт е роден на 15 август 1769 г. в Аячо, о-в Корсика. Той е император на Франция от 1804 г. до 1814 г., както и от март до юни 1815 г. Завършва военно училище в Париж през 1785 г. и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. През 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Той се опитва да се задържи на императорския престол посредством нови войни и победи. В отговор Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. От своя страна Англия организира морска блокада на Франция. На този акт Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френско и руско. Предприема поход за завоюване и окупиране на Испания (1808-1811 г.). През 1809 г. побеждава Австрия без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия, но е принуден е да отстъпи, след като Александър I и царедворците го обявяват за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството и войната става отечествена. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон Бонапарт отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната. Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и през 1914 г. е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където умира на 5 май 1821 г.

1788 г.

Роден е Михаил Лазарев – руски адмирал, мореплавател и първооткривател на Антарктида. Изследва също така и черноморското крайбрежие.

1775 г.

Роден е Анселм Фойербах - германски криминалист, представител на класическата школа в углавното право. Баща на Л. Фойербах. Защитава ред прогресивни принципи на съвременното углавно право (например равенство на всички пред законите). Обосновава т. нар. теория за психологическото принуждение като цел на наказанието, която намира приложение в съставените от Фойербах “Баварски углавни положения” (1813 г.). Умира на 29 май 1833 г. във Франкфурт на Майн.

1770 г.

Английският пътешественик Дж. Брюс открива изворите на река Нил.
Нил е най-голямата река в Африка (протича през Руанда, Танзания, Уганда, Судан и Египет). Нейната дължина е 6 671 км., а общата площ на басейна й е 870 000 кв. км. Извира от Източноафриканското плато под името Рукарара. По пътя си пресича ез. Виктория, ез. Кьога и ез. Мобуту Сесе Секо. Излизайки от платото, образува многобройни прагове и водопади и продължава по равнините на Южен Судан, където преминава през заблатения район Сед. След това продължава през пустините на Судан и Египет. Влива се в Средиземно море, като образува делта с площ 24 000 кв. км, с много ръкави и лагунни езера. Долината на Нил е гъсто населена още от древността.

1765 г.

Роден е Роберт Фултън - американски изобретател. Пръв прилага на практика използването на парата за задвижване на корабите. Построява първия си параход (steam-boat) през 1803 г. и го изпитва във Франция, по р. Лоара. Предлага на Франция и Англия изобретението си, но те отклоняват предложението му. Връща се в родината си
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.54 секунди