изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-14 @ 03:18 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1600 - Джордано Бруно е осъден на смърт от Инквизицията.1878 - Генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта. 1948 - Сталин критикува Георги Димитров за изказванията му, че се готви създаване на Балканска федерация 1990 - Андрей Луканов съставя за първи път в българската история чисто комунистическо правителство




2002 г.



Софийски градски съд регистрира Български демократичен съюз – Радикали. Партията е учредена на 1 декември 2001 г. от бивши членове и симпатизанти на СДС. Председател на партията става Евгений Бакърджиев.

Евгений Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 в София. Завършва ВИАС, специалност "Промишлено и гражданско строителство". След 10 ноември 1989 г. е член на СДС. От 1991 г. до 1995 г. е кметски наместник в община "Изгрев" в София. През 1996 г. става ръководител на СДС-София. Бил е народен представител в 38-то и 39-то Народно събрание. В правителството на ОДС е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. През 1999 г. Евгений Бакърджиев инициира и ръководи разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. В края на 1999 е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов. През ноември 2001 г., след двете последователни изборни загуби на СДС през същата година, открито иска оставките на ръководството на СДС. Скоро след това е изключен от СДС и основава партия - Български демократичен съюз "Радикали".





2002 г.



Започват 19-те зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити (САЩ). България печели 1 сребърен и 2 бронзови медала. Това е най-успешното участие на България в зимни олимпийски игри.





1999 г.



Умира Айрис Мърдок - английска писателка. Родена е на 15 юли 1919 г. Следва класическа филология в Оксфорд (1938-1942 г.) и философия в Кембридж (1947-1948 г.). Преподава философия в Оксфорд. Автор е на “В мрежата”(1954 г.); “Черният принц” (1972 г.), “Морето, морето…”(1978 г.), “Ученикът на философа”(1983 г.), “Алоето и зеленото”(1965 г.), “Добрият чирак” (1986 г.).





1996 г.



Депутатите отхвърлят искането на СДС академик Благовест Сендов да бъде освободен от поста председател на 37-то Народно Събрание заради антинатовските му изказвания по време на посещението му в Русия.

Благовест Христов Сендов завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” през 1956 г. През 1964 г. е кандидат на математическите науки, след което през 1967 г. и доктор на науките на математическия институт “Стреклов” в Москва. В периода 1960-1961 г. специализира числени методи в Московския университет, а през 1968 г. и компютърни науки в Лондон. В годините 1956-1958 г. е преподавател по математика, от 1958 г. до 1962 г. асистент по алгебра в СУ “Св. Климент Охридски”, след което до 1968 г. доцент по числителни методи, а от 1968 г. професор в СУ. В периода 1970-1973 г. е декан на Факултета по математика, след което до 1979 г. е ректор на СУ ”Св. Климент Охридски”. Благовест Сендов е заместник-председател на БАН в годините между 1988-1991 г. Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при БАН (1991-1993 г.); научен сътрудник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 статии. Кандидатира се за президент в изборите през 1992 г. В годините между 1976-1989 г. е народен представител в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател е на XXXVII ОНС (1995-1997 г.); заместник-председател на XXXIX ОНС (2001-2005 г.).





1990 г.



След отказ на СДС да се включи в правителството Андрей Луканов съставя за първи път в българската история чисто комунистическо правителство (БЗНС се отказва от десетилетната коалиция с БКП). На 7 август 1990 г. Луканов подава оставката на правителството си и на 22 септември 1990 г. съставя второ правителство от представители на БСП. Няколко дни по- късно подава оставка като министър-председател под натиска на протестите и стачката на КТ "Подкрепа" и на КНСБ.





1966 г.



Роден е Христо Стоичков – български футболист, нападател. В “А” РФГ дебютира на 23 февруари 1985 г., изиграва 119 мача, в които постига 81 гола. Шампион е през 1987 г., 1989 г., 1990 г. и носител на купата на страната през: 1985 г., 1987 г., 1988 г., 1989 г. Голмайстор е в първенството през 1990 г. с 38 гола (рекорд) и носител на “Златната обувка” заедно с У. Санчес (“Реал”). През 1990 г. преминава в “Барселона” и става най-добрият нападател на отбора. Четирикратен шампион на Испания (1991 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г.), финалист на КНК (1991 г.). 1992 г. е най-силната във футболната му кариера: с “Барселона” печели КЕШ и Суперкупата, обявен е за футболист на Европа в класацията на “Франс футбол”, номер две в света в подреждането на ФИФА и пръв на континента в анкетата на сп. “Онз мондиал”. Получава наградата “Златна топка” през 1994 г. Обявяван е 4 пъти за най-добър футболист на България (1989 г., 1990 г., 1991 г., 1992 г.). Получава орден “Стара планина” Първа степен за успешно представяне на Световното първенство (1994 г.) в САЩ, където е включен в символичния отбор на света и е голмайстор на първенството с 6 гола. Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол. Участва в еврофиналите Англия’96 с 3 попадения. През 2004 г. Христо Стоичков е избран за треньор на националния ни отбор по футбол.





1965 г.



В Англия е забранено рекламирането на цигари по телевизията.





1958 г.



Роден е Симеон Щерев – български състезател по свободна борба, треньор. Републикански шампион в категория до 62 кг. Трикратен европейски шампион (Варна – 1982 г., Будапеща – 1983 г. и Норкьопинг, Норвегия – 1984 г.). Носител е на пояса “Дан Колов” през 1982 г. Световен шампион от първенството в Скопие през 1981 г. Бронзов медалист от Олимпийските игри в Сеул през 1988 г





1957 г.



Умира Валтер Боте – немски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1954 г. Професор е в Берлинския (1929 г.), Хесенския (1930 г.), Хайделбергския (1932-1934 г., 1946 г.) университет. От 1934 г. ръководи Физическия институт "Кайзер Вилхелм". Разработеният от него метод на съвпаденията получава широко приложение в атомната физика. През 1925 г. заедно с Гайгер доказва, че при разсейване на гамалъчите на електрони се спазва законът за съхранение на енергията. През 1929 г. (съвместно с В. Колхьорстер) прилага метода на съвпаденията към изследването на космическите лъчи. През 1930 г. заедно с Г. Бекер открива, че при облъчване на полоний, берил и някои други леки елементи с алфачастици възниква проникващо излъчване, което (както доказва Дж. Чедуик през 1932 г.) се състои от неутрони. През 1937 г. Боте и В. Гентнер първи наблюдават превръщането на тежки ядра под въздействие на гамаизлъчване.





1955 г.



Роден е Константин Тренчев – български политик, председател на КТ "Подкрепа". Завършва френски колеж в Алжир. През 1982 г. завършва Висшия медицински институт в София. Година по-късно става асистент по анатомия, хистология и ембриология във Висшия медицински институт - Стара Загора, а през 1987 г. в катедра "Обща и клинична патология" във ВМИ - Стара Загора. Работи в "Бърза помощ" и като анатомопатолог. Константи Тренчев е основател и президент на КТ "Подкрепа" от февруари 1989 г. Той е и един от основателите на СДС, като в периода 1990-1991 г. е член на Националния координационен съвет на СДС. Вицепрезидент е на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. От 2000 г. е член на политическата формация Демократичен алианс, а на 9 юли 2000 г. е избран за почетен председател на Демократичен алианс.





1952 г.



В Съюза на българските писатели започва обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Романът става обект и на публикации в периодичния печат. През март 1952 г. във в. "Работническо дело" излиза статията "За романа “Тютюн” и неговите злополучни критици". Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. Направени са му няколко редакции, въведени са нови герои, увеличен е и неговия обем. През 1992 г. романът се появява отново в първоначалния си образ.





1952 г.



Елизабет II е обявена за кралица на Англия след смъртта на баща й Джордж VI.

Елизабет II (Елизабет-Александра-Мери) (1926 г.) е кралица на Обединеното кралство Великобритания от династията Уиндзор. Тя е дъщеря на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет. През Втората световна война помага в женските служби. Омъжена е за лейтенанта от британската марина Ф. Маунтбатън (1947 г.), с когото имат 4 деца: Чарлз (1948 г.), Ана (1950 г.), Андрю (1960 г.), Едуард (1964 г.).





1948 г.



Делегация начело с Георги Димитров заминава на неофициално посещение в Москва. Сталин критикува Георги Димитров за изказванията му, че се готви създаване на Балканска федерация. Сталин ясно показва, че България и Югославия трябва да съгласуват своите действия със СССР, на когото трябва да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която според Сталин трябва да влязат България, Югославия и Албания. На 11 февруари по предложение на Сталин е подписан протокол между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е поставена в пълна зависимост от Москва.





1948 г.



Сталин одобрява плана за създаване на атомна бомба.





1941 г.


Умира Христо Паков – български офицер, генерал-майор. Роден е на 15 август 1859 г. в Плевен. Завършва Военното училище с първи випуск (1879 г.) и военна юридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та дружина от 6-ти пехотен Търновски полк и участва в овладяването на Драгоманския проход и височината Остра чука (10.11.). Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в руската армия. Връща се през 1898 г. и командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на дивизия. Автор е на "Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война" (сп. "Военен журнал" кн. 3, 1908 г.) и много военно-исторически изследвания.





1935 г.



Умира Макс Либерман – германски художник от еврейски произход, професор. През 1920 г. става президент на Художествената академия в Берлин. Той е представител на импресионизма в Германия. Учи в Берлин (1866-1868 г.) и Ваймар (1868-1872 г.), живее в Париж, Мюнхен и Берлин. Сред популярните му творби са: "В ателието", "Предачки на чекрък", "Играчи на поло", "Морски бряг" и др. Автор е и на портрети ("Хауптман" и др.).





1931 г.


Състои се тържественото откриване на новата столица на Индия - Ню Делхи.





1925 г.



Роден е Джек Лемън (Джон Улиър Лемън-трети) - американски актьор комик, режисьор и продуцент. Учи в Харвардския университет. Участва във Втората световна война като морски офицер. Впоследствие заминава за Ню Йорк, за да стане артист. През 1947 г. пробива в "сапунени тв опери". Кариера си в Холивуд започва с филма "Мистър Робертс" (1955 г.) на Дж. Форд, за който печели първата си награда "Оскар" (1956 г.). Втората статуетка печели през 1974 г. за филма "Спасете тигъра" (1973 г.). През 1980 г. получава награда "Давид". Небивал касов успех има филмът "Сърдити старчета" (1993 г.) (с участието на У. Матау и С. Лорен), последван от "Сърдити старчета-2" (1995 г.). Получава награда "Оскар" за цялостно творчество. Филмография: "Това трябваше да се случи на вас" (1954 г.), "Мистър Робъртс" (1955 г.), "От това няма да избягаш" (1956 г.), "Някои го предпочитат горещо" (1959 г.; с М. Монро), "Нежната Ирма" (1963 г.), "Дни на вино и рози" (1963 г.; награда в Сан Себастиан), "Аванти!" (1972 г.), "Спасете тигъра" (1973 г.), "Летища" (1977 г.), "Китайски синдром" (1979 г.; с Дж. Фонда; н. в Кан), "Безследно изчезнал" (1981 г.; награда в Кан, 1982 г.), "Татко" (1989 г.), "J. F. K." (1991 г.), "Сърдити старчета" (1993 г.), "Сърдити старчета-2" (1995 г.), "Хамлет" (1996 г.), "12 разгневени мъже" (1997 г.) и др. Умира на 27 юни 2001 г.





1924 г.



В САЩ за пръв път за екзекуция е използвана газова камера.





1923 г.



Алберт Айнщайн става първият почетен гражданин на Тел Авив. Алберт Айнщайн (1879-1955 г.) е германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. През 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. През 1933 г. емигрира в САЩ. Създава частната (1905 г.) и общата (1907-1916 г.) Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината (въвежда термина "фотон", 1905 г.; открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн; теоретично доказва индуцираното излъчване, 1917 г.). Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основата на теорията за флуктуацията; създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е на създаването на Йерусалимския университет (1925 г.). През 30-те години на ХХ в. се обявява срещу фашизма, а през 40-те години - срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Получава Нобелова награда през 1921 г. за трудовете му по теоретична физика (конкретно за закона за фотоефекта).





1921 г.



Умира Пьотър Кропоткин – руски революционер, публицист, социолог, географ, теоретик на анархизма. Пише “Анархията, нейната философия и нейният идеал” (1896 г.). Близък е на Бакунин. Автор е на мемоарите “Записки на революционера” (1899 г.), “Идеали и действителност в руската литература” (1905 г.), “Етика” (ч. I, 1921 г.), “История на Френската революция” (на френски 1909 г., на руски 1914 г.).





1913 г.


Умира Петър Иванов Данчов - български юрист; професор; член на БАН (1900 г.). Роден е на 6 ноември 1857 г. в Сливен. Завършва право в Прага. Изпълнява длъжностите: главен прокурор, пръв председател на касационния съд и същевременно преподавател по римско право в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1900 г. е назначен за министър на правосъдието.





1911 г.


Роден е Йосиф Александров Йосифов - български диригент и композитор. Завършва Теоретичния отдел на Държавна музикална академия (дн. БДК, 1934 г.), учи композиция при Д. Христов и П. Владигеров. Работи като диригент на хор "Родна песен" в София (1938-1939 г.), диригент на Старозагорската опера (1946-1948 г.), диригент на симфоничния оркестър и на операта във Варна (1948-1952 г.), главен диригент (1952-1966 г.) и директор (1953-1956 г.) на Варненската опера. Постижения: "Дон Карлос" и "Ернани" от Дж. Верди, "Продадена невеста" от Б. Сметана, "Княз Игор" от А. Бородин, "Гергана" от Маестро Георги Атанасов и др. Автор е на 2 опери, на симфонични, камерно-инструментални и хорови произведения, на сюити от народни песни за хор и оркестър и др.





1910 г.



Гласуван е закон за повторното учредяване на орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". За първи път орденът е учреден на 18 май 1909 г. Кабинетът го отменя на 25 май, но поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за него. Орденът се дава на лица, достигнали най-високо положение в държавата и наградени преди това с най-високи ордени. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя и с девиз "Ex Oriente Lux" ("Светлината е от Изток"). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за чужди владетели) огърлие. С него са наградени цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 чужди държавни глави.





1910 г.


В САЩ е създадена организацията на бойскаутите.





1909 г.



Умира Мечислав Карлович – полски цигулар, композитор, диригент. Принадлежи към музикантите от групата “Млада Полша” (от 1906 г.). Пише симфонията “Възраждане” (1902 г.), Литовска рапсодия (1906 г.), Концерт за цигулка и оркестър (1902 г.), симфонични поеми, инструментална музика, песни и др.





1908 г.



В Москва се състои премиерата на втората симфония на Рахманинов. Сергей Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент. Завършва Московската консерватория. През 90-те години на ХIХ в. печели популярност като пианист, диригент и композитор. В периода 1904-1906 г. е диригент на Болшой театър. От декември 1917 г. е емигрант (от 1918 г. живее в САЩ). По-известни произведения: 4 концерта и "Рапсодия по тема на Паганини за пиано и оркестър", прелюдии, етюди картини за пиано, 3 симфонии, поемата "Островът на мъртвите" за оркестър, кантатата "Пролет", поемата "Камбани" за хор и оркестър, оперите "Алеко" (1892 г.), "Скъперникът рицар" и "Франческа де Римини" (1904), романси и много др.





1905 г.


Умира Константин Нунков – български деец на национално-освободителното движение в Македония. Работи като печатарски работник в Пловдив и София. Взема участие в четническата акция на ВМОК (1895 г.). През 1900 г. влиза с чета в Горноджумайско (днес Благоевградско). Действа в Малкотърновско и Ахъчелебийско, където проучва условията за атентати. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) прави безуспешни опити за атентати. Войвода е на чета в Кумановско (1904 г.), където воюва срещу сръбската въоръжена пропаганда. Загива в бой с турската войска. Автор е на брошурата "Взривните вещества и тяхното употребление" (1902 г.).





1904 г.



Японският флот напада корабите на руската Тихоокеанска ескадра в Порт-Артур. Преди това на 6 февруари Япония прекъсва дипломатически си отношения с Русия. Започва Руско-японската война (1904-1905 г.), която избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея.





1903 г.


Великите сили одобряват програмата за реформи в Македония, т. нар. Пъдарски реформи. Проектът е изработен след Горноджумайското въстание 1902 г. и има за цел да предотврати ново революционно надигане на християнското население в Македония. За да попречи на намесата на Великите сили във вътрешните дела на империята, султанът бърза да обяви, че започва реформи в европейските владения. Хилми паша е назначен за главен инспектор, който да следи за прилагането на реформите в европейските вилаети. Великите сили не остават удовлетворени от предвижданите от турското правителство мероприятия и изработват нов проект за реформи. Според него с помощта на чуждестранни офицери трябва да се реорганизират турската жандармерия и полиция. Предвижда се заменяне на натуралния десятък с поземлен данък, обособяване на отделен бюджет за вилаетите, както и в християнските села за пъдари да бъдат назначавани само християни. Турското правителство възприема предложените му реформи, но не ги прилага на практика.





1894 г.



Роден е Борис Йоцов – български учен славист, историк, критик и есеист, професор. Завършва славянска филология в София, следва право, специализира в Прага, където защитава докторат по философия. Учи още в Бърно, Братислава, Варшава, Краков и Виена. От 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г. е министър на народното просвещение в кабинета на Б. Филов и Д. Божилов. По негово предложение са изработени много законопроекти, отнасящи се до образованието. Под негово ръководство са приети правилници на някои висши училища, за народните читалища и др. Той е дописен член на БАН, на Славянския институт в Прага, почетен член на Дружеството на лужишките сърби и на Чехословашко-българското дружество в Прага, член е на Съюза на българските писатели, на ПЕН клуба и др. Изследва Българското възраждане, новата и най-новата българската литература. Изучава славянски литератури, особено връзките между България и славянския свят. Печата трудове в "Съвременник", "Годишник на Софийския университет", "Златорог", "Училищен преглед", "Българска мисъл", "Slava", "Bratislava", "Учителска мисъл", "Образование", "Отец Паисий", "Македонски преглед", "Завети" и др.





1890 г.


В България е обнародван Закон за пенсиите и временните помощи на свещениците.





1885 г.


Отпечатан е първият разказ на Бърнард Шоу.

Джордж Бърнард Шоу е английски драматург, по произход ирландец. Ранните си години прекарва в Дъблин. Завършва училище през 1871 г., а през 1876 г. заминава за Лондон. Занимава се с журналистика, пише музикални рецензии и художествени произведения. Автор е на романите: “Неразумният брак” (1880 г.), “Любовта на артиста” (1881 г.), “Професията на Кешъл Байрон” (1882 г.) и др. Лидер е на “Фабианското общество”, пропагандира идеите на социализма, издавайки трактати, брошури и книги. Първата пиеса на Бърнард Шоу - “Домът на вдовицата” (1892 г.), предизвиква скандал и няма успех. Пише сборника “Неприятни пиеси” (1898 г.), който е последван от втори цикъл - “Приятни пиеси”: “Оръжие и човек” (1894 г.), “Кандида” (1894 г.), “Избраник на съдбата” (1895 г.), “Ще поживеем, ще видим” (1895 г.). Третият цикъл включва пиесите: “Три пиеси за пуритани” (1901 г.): “Ученик на дявола” (1896-1897 г.), “Цезар и Клеопатра” (1898 г.), “Обръщението на капитан Брасбаунд” (1899 г.). Бърнард Шоу е един от създателите на съвременната “драма на идеите”. Други негови пиеси са: “Другият остров на Джон Бул” (1904 г.), “Майор Барбара” (1905 г.), “Дилемата на лекаря” (1906 г.), “Женитба” (1908 г.), “Разобличението на Бланко Поснет” (1909 г.), “Първата пиеса на Фани” (1911 г.), “Андрокъл и лъвът” (1913 г.), “Пигмалион” (1913 г.), “Дом, в който се разбиват сърцата” (1913-1919 г.), “Назад към Матусалем” (1918-1920 г.), “Света Йоана” (1923 г.) и др. След няколко години почивка се връща към драматургията със своите комедии: “Кошница с ябълки” (1929 г.), “Лошо, но истина” (1931 г.), “Милионершата” (1936 г.), “Женева” (1938 г.) и др. Последните му пиеси са “Милиардите на Байант” (1948 г.) и “Измислени басни” (1950 г.). През 1925 г. получава Нобелова награда за литература.





1878 г.



По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта.

Граф Николай Игнатиев е руски генерал, дипломат и славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Участва в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Натоварен е от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Игнатов не взема участие в Берлинския конгрес 1878 г.





1877 г.



Умира Чарлс Уилкс - американски изследовател на Океания и Антарктида. Роден е на 3 август 1798 г. Ръководи комплексна експедиция, която изследва и описва около 260 острова на Полинезия (1838-1842 г.). При търсенето на южния магнитен полюс открива земя и изказва предположение, че това са бреговете на континента Антарктида (1840 г.).





1871 г.



Умира Мориц фон Швинд - австрийски живописец, график, илюстратор и педагог, професор (от 1847 г.). Роден е на 21 януари 1804 г. във Виена. Учи във Виенската (от 1821 г.) и Мюнхенската (от 1828 г., при П. Корнелиус) художествена академия. Работи основно в Мюнхен, където е преподавател в Мюнхенската художествена академия. Виден представител е на късния романтизъм в немско и австрийско изкуство от ХIХ в.: стенописи в резиденции в Мюнхен (1833-1834 г. и 1836 г.), в Карлсруе (1839-1844 г.) и Вартбург (1854-1856 г.), Германия, във Виенската опера (1864-1867 г.); “Странстванията на Франкенщайн” (1843-1844 г.), “Утринен час” (1858 г.), “Сватбено пътешествие” (1862 г.), цикъл картини и големи акварели по теми от приказки (“Прекрасната Мелузина”, 1868-1870 г.).





1868 г.


В Солун е проведено "народно събрание", в което участват представители на местните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието решава да се създаде самостоятелна българска община в Солун. Избрано е ръководство от 8 души: Иван х. Лазарев (касиер), Блаже х. Лазов, Йосиф Гешков, Димитър Паунчев, Киряк Държиловец и Трайо Петрович (съветници), Панайот х. Лазов и Стефо х. Василкович (помощници). Ръководството на българската община в Солун е упълномощено от 830 души да ги представлява и да се грижи за "църковно-общественото" развитие и напредък на местното българско население.





1867 г.



Роден е Макс Десуар – германски философ, естетик, медик и психолог. Учи при Дилтай и Брентано. В периода 1897-1935 г. е професор в Берлинския университет. Той е основоположник на общото изкуствознание, основател и редактор на "Списание по естетика и общо изкуствознание" (1908 г.), основател на Дружество по естетика и общо изкуствознание (1909 г.), както и организатор на Първия Международен конгрес по естетика (Берлин, 1913 г.). През 1935 г. нацистите го лишават от всички длъжности. Назначен е като преподавател в институт във Франкфурт на Майн след края на войната.





1861 г.


Роден е Петър Вариклечков – български офицер, полковник. Участва като доброволец от Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.). Сражава се при Стара Загора и Шипка. След войната завършва Елисаветградското военно училище (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк; взема участие в битката при Сливница (5-7.11.) и в овладяването на Пирот (14-15.11.). През 1913 г. е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на IV армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие.





1858 г.


Роден е Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Работи като гимназиален учител в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото дружество във Варна (1901-1923 г.). Действителен член е на Българския археологически институт и на Руския археологически институт в Цариград. Автор е на “Спомен за Сливен и манастирите му” (1886 г.), “Североизточна България в географическо и археологическо отношение” (1892 г.), както и на съвместни трудове с брат си. Умира на 25 юни 1923 г.





1853 г.



Роден е Георги Агура – български офицер, генерал-лейтенант от 1913 г. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното училище в София (1879 г.) и Военно-юридическата академия в Санкт Петербург (1883 г.). Агура е първият български офицер с юридическо образование. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство и участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. Преподава законоведение и етика във Военното училище (1886-1901 г.). Произведен е в чин "генерал-майор" (15.11.1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.





1849 г.



Роден е Иван Гешов - български политик и книжовник, действителен член (1884 г.) и председател (1898-1924 г.) на БКД (от 1911 г. - БАН). Живее дълго в Англия, където завършва Лондонския университет. През 1894 г. става министър на финансите в кабинета на К. Стоилов. От 1901 г. оглавява Народната партия, а от 1920 г. - Обединената народно-прогресивна партия. Председател е на XI НС (1901 г.) и на XV НС (1913 г.). Министър-председател на коалиционното правителство на Народната и Прогресивно-либералната партия (1911-1913 г.). След Деветоюнския преврат е в Демократическия сговор. Участва в създаването на Балканския съюз и води освободителната война през 1912 г.





1838 г.


Умира търновският митрополит Иларион Критски. На негово място Патриаршията поставя Панарет – гръцки духовник, представител на най-крайните фанариотски среди в турската столица, които с всички средства се противопоставят на духовната еманципация на българите. Иларион Критски е гръцки владика, търновски митрополит през 1821-1827 г. и 1830-1838 г. Полага грижи за устройване и издигане на епархията; въвежда воденето на кодекси в училищата, църквите и манастирите, има заслуги за българската просвета. През 1834 г. изпраща Неофит Рилски в Букурещ, за да се запознае с взаимоучителната метода на преподаване, съдейства му в превода на Новия завет, разрешава въвеждането на български език в Габровското училище.





1834 г.



Роден е Дмитрий Менделеев – руски химик, разностранен учен, педагог, обществен деятел. Завършва висшето си образование в Париж. Известно време прекарва в Пенсилвания и Кавказ, където изучава петрола. През 1869 г. открива Периодичния закон за химичните елементи. Автор е на повече от 500 труда, между които класическият “Основи на химията” (ч. 1-2, 1869-1871 г.). Автор е на фундаментални изследвания по химия, въздухоплаване, метеорология, икономика, просвета и др. Той е един от инициаторите за създаване на Руското химично общество (1868 г.). Професор е в Петербургския университет (1865-1890 г.); академик е от 1880 г. (избирането му е подложено на балотаж, което предизвиква обществен протест). Той е организатор и пръв директор (от 1893 г.) на Палатата за мерките и теглилките (която днес носи неговото име).





1828 г.



Роден е Жул Верн - френски писател, един от създателите на научнофантастичния роман. В края на 1862 г. излиза първият му роман "Пет седмици с балон", след което публикува повече от 65 научнофантастични, приключенски, географски и социално-сатирични романи, много повести и разкази. Автор е на: "Пътешествие към центъра на Земята" (1864 г.), "Около луната" (1869 г.), "Децата на капитан Грант" (1860-1868 г.), "20 000 левги под водата" (1869-1870 г.), "Около света за 80 дни" (1872 г.), "Михаил Строгов" (1874 г.), "Петнадесетгодишният капитан" (1878 г.), "Тайнственият остров" (1875 г.), "От земята до луната" (1865 г.) и много др. Жул Верн е автор и на трудове по география и история на географските открития.





1820 г.



Роден е Уилям Шермън - американски военачалник, генерал (1869 г.). През 1840 г. завършва Военната академия в Уест Пойнт. Служи в артилерията. Участва във войната на САЩ в Мексико (1847-1948 г.). От 1859 г. е началник на военно училище. През Гражданската война (1861-1865 г.) командва полк, бригада и дивизия в Северната армия, от юли 1863 г. е бригаден генерал. Участва в сраженията при Манасас, Уайгсбърг, Чатануге и др. От март 1864 г. командва армия, която осъществява успешния “марш до морето” (през септември заема Атланта). В началото на 1865 г. армията му се връща на север и се явява в тил на противника. Преминавайки за около година повече от 1300 км, армията му се обединява близо до Ричмънд с армията на ген. Грант, обкръжават главните сили на южняците, командвани от ген. Р. Лий, които капитулират (април 1865 г.). От 1869 г. до 1883 г. е командващ армията на САЩ. Автор е на спомени, публикувани през 1875 г. Умира на 14 февруари 1891 г.





1815 г.



Виенският конгрес осъжда търговията с роби. Конгресът се провежда от 1 октомври 1814 г. до 9 юни 1815 г. във Виена. Той се занимава с определянето на държавните граници в Европа след Наполеоновите войни. Във Виена се събират 216 представители на европейските държави, сред които са руският и австрийският императори, пруският, датският, вюртембергският и баварският крал, канцлери и видни политически дейци. Решенията на конгреса са взети от Прусия, Русия, Австрия и Англия. Основни задачи на четирите са: 1) възстановяването на старите монархически и феодални порядки в покорените от Наполеон страни; 2) отслабване на Франция и създаване на гаранции против възстановяването на бонапартисткия режим и опитите за нови завоевания; 3) преразпределяне както на колониите, така и на европейските страни в интерес на държавите победителки и 4) повсеместна борба с революционното движение.





1807 г.



Наполеон разбива руско-пруските войски при Прейсиш-Ейлау (Източна Прусия).





1805 г.



Роден е Луи Бланки – френски социалист, публицист и журналист. Създава теорията и тактиката на заговорническата борба (бланкизъм, "Без Бог, без господар"). Смята, че чрез заговор пролетариатът трябва да вземе властта и организира диктатура в обществото. Привърженик е на карбонарите, лидер на републиканците. Участва в революциите във Франция през 1830 г. и 1848 г. Заради своите крайни радикални убеждения и участия в терористични действия Бланки прекарва около 37 години от живота си в затвора (наричат го "вечният затворник"); 2 пъти е осъждан на смърт, присъдите му са заменяни с доживотен затвор (1837-1870 г.). Той е публицист и журналист. Сред популярните му трудове са: "Последна дума" (1871 г.), "Социална критика" (2 т., 1885 г.) и др.





1724 г.



Петър I издава указ за създаването на Руската академия на науките.





1600 г.



Джордано Бруно е осъден на смърт от Инквизицията. Той е италиански философ. Материализмът му се проявява под формата на пантеизъм. Възгледите на Бруно съдържат диалектически положения. Развива системите на Н. Кузански и Н. Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна. Разобличава суеверието и схоластиката. Преследван е от католическата църква. Прекарва 8 години в затвора. Осъден е от Инквизицията и изгорен на клада. Основните му съчинения са - "За причината, началото и единното", "За безкрайността, Вселената и световете", "За монадата, числото и фигурата".





1587 г.



Умира Мария Стюарт - шотландска кралица. Родена е през 1542 г. На 16 години сключва брак с френския крал Франсоа II. Овдовява след 2 години и се завръща в Шотландия. Води борба срещу Реформацията и английската кралица Елизабет I Тюдор. Привърженичка е на католицизма. През 1567 г. е пленена от въстаналите калвинисти и принудена да се отрече от престола. Екзекутирана е по заповед на английската кралица Елизабет І след 19 години затвор в Англия.





1562 г.


150 френски хугеноти се отправят към Флорида, за да основат колония.



1250 г.


По време на Седмия кръстоносен поход (1248-1254 г.) кръстоносците са разбити при Ал-Мансур в Египет.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.12 секунди