изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-18 @ 06:15 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1725 - На руския престол се възкачва Екатерина I1934 - Създадена е Балканската Антанта (пакт с антибългарска насоченост). 1943 - Завършва битката между съветската и немска армии при Курската дъга 1992 - Провеждат се избори за органи на местното самоуправление, в които мнозинство печелят представителите на СДС.



 

 



2001 г.



Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял поне 183 дни на година през последните 5 г. в България. Президентът Петър Стоянов приветства решението. Самият Симеон Сакскобургготски изразява съжаление за решението, но обещава на всички българи, които искат да гласуват за него, че ще имат тази възможност.





1999 г.



В Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. По тези обвинения либийското законодателство предвижда смъртна присъда. Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения, сред които са: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията срещу българите официално са повдигнати на 7 февруари 2000 г.

Според обвинителния акт Кристияна Вълчева и Нася Ненова са направили самопризнания, които според Наказателния кодекс на Либия са достатъчно доказателство за вината на всички подсъдими за умишленото заразяване на 393 деца със СПИН. На делото от 2 юни 2001 г., когато процесът започва по същество, Кристияна Вълчева и Нася Ненова се отказват от направените самопризнания като обясняват, че те са изтръгнати с насилие. Впоследствие българите разказват как са били изтезавани.

Граждански иск на роднините на заразените деца е приет в Обикновения наказателен съд в Бенгази на заседание от 8 юли 2003 г. В иска се настоява за кръвнина в размер на 15 милиона либийски динара (1 долар се разменя за 1,4 динара) за всяко дете. Твърди се, че броят на тези деца е 418, а не 393, както е в обвинителния акт по делото.

На 10 януари 2004 г. холандският и британският посланик в Либия връчват официален демарш от името на Европейския съюз (ЕС) на правителството в Триполи във връзка с делото срещу шестимата български медици. В демарша се посочва, че като се отчитат характера на отправените обвинения срещу медиците, отсъствието на доказателства, неоправданото забавяне на процеса и третирането на обвиняемите, се препоръчва като далеч по-подходящо оттеглянето на обвиненията и освобождаването на обвиняемите.

След многократно отлагане на делото и връщането му за доразследване, на заседанието си от 6 май 2004 г., Либийският Наказателен съд постановява смъртна присъда чрез разстрел на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления. Д-р Здравко Георгиев е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от съда в Бенгази е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар. При произнасяне на присъдите съдът не обявява мотивите си. Те са предоставени на българската страна на 14 юни 2004 г.

Процесът по обжалване на присъдата е задействан дни след произнасянето й. На 10 май 2004 г. петте български медицински сестри - Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, Кристияна Вълчева, Снежана Димитрова и Нася Ненова, както и палестинският лекар Ашраф, подписват документи, посредством които декларират, че не са съгласни с присъдата постановена им от Наказателния съд в Бенгази – смъртна присъда чрез разстрел. С това се поставя началото на процедурата по обжалване на смъртната присъда. На 5 юли 2004 г. адвокатите на петте български медицински сестри внасят във Върховния съд в Триполи мотивите за обжалването на смъртните им присъди.

Заведено е и дело срещу 9 либийски офицери и 1 либийски лекар, които са обвинени в упражняване на насилие срещу българските медици по време на предварителното производство по случая. Делото е заведено от либийската прокуратура съгласно доказателства, представени през 2002 г. пред Обвинителната камара в Бенгази. В представените доказателствени материали

някои от офицерите признават за извършените мъчения. Включена е и медицинска експертиза, доказваща следите от насилие над българите. Първото заседание по делото е насрочено за 25 януари 2005 г. Няколко дена по-рано, на 18 януари 2005 г. петте български медицински сестри подписват общ иск за обезщетение срещу либийските офицери. В гражданския иск всяка една от сестрите предявява претенции в размер на 1 000 000 либийски динара. На 7 юни 2005 г. мъчителите на петте български медсестри са оправдани от Криминалния съд в Триполи.

На 25 декември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отменя смъртните присъди на петте българки и палестинския лекар и връща делото за преразглеждане на Наказателния съд в Бенгази.

На 21 януари 2006 г. в Триполи официално е създаден Международен фонд за подпомагане на семействата на заразените със СПИН либийски деца. В създаването на фонда участват представители на ЕС, САЩ, асоциации от България и Либия.

Основатели на международния фонд са директорът на благотворителната организация “Червен полумесец” в Либия – Саид Шебани, посланикът на Европейската комисия в Либия Марк Перини, американският професор Марк Клайн и представителят на българската страна – Иван Чомаков, кмет на община Пловдив. От своя страна, външният министър на Джамахирията Абдел Рахман Шалкам приветства основаването на фонда и пожелава успех и спорна работа на участниците в инициативата.

На 21 януари 2006 г. е предявено искане либийските деца, заразени с вируса на СПИН посредством преливане на заразена кръв, да бъдат лекувани със средствата събрани от фонд, приносители към който са България и ЕС.

Семействата на повече от 400 либийски деца, заразени със СПИН, настояват да им бъдат изплатени компенсации в размер на 4,4 милиарда евро. За всяко заразено дете е било поискано да бъдат изплатени по 10 милиона евро.





1996 г.



Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд.





1992 г.


Провеждат се избори за органи на местното самоуправление, в които мнозинство печелят представителите на СДС.





1991 г.


Учреден е Съюз на Свободните Демократи (ССД) от Форума на свободните демократи (част от партия Алтернативно социално обединение - независими, с председател Иван Калчев), Партия на свободните демократи - Стара Загора, и Съюза за гражданско общество. От август 1991 г. до декември 1992 г. е със статут на наблюдател в СДС. След това е изключен от състава на СДС. Регистриран е през октомври 1994 г. Председател: Иван Калчев. Тъй като Софийската градска прокуратура атакува регистрацията на партията, Върховният съд отказва да я признае, поради което ССД е заличен от регистъра на политическите партии.





1990 г.



Излиза първи брой на вестник "Демокрация" – първият демократичен ежедневен вестник в България след 1989 г.; орган на СДС; издание на агенция "Демокрация" ЕООД и Издателски синдикат с председател Михаил Неделчев. Вестникът стартира дейността си с директор Едвин Сугарев и с главен редактор – Панайот Денев (след него главни редактори са: Й. Василев, Волен Сидеров, Енчо Мутафов, Ат. Свиленов, Н. Копанданова; Н. Петров). Вестникът е издаван до средата на 2002 година, след което поради финансови проблеми дейността му е преустановена.





1981 г.



Умира Бил Хейли (Haley) (псевдоним на Уйлям Джон Клифтън Хейли) - американски певец и китарист, един от символите на рокендрола. Роден е на 6 юли 1927 г. в Хайланд парк, близо до Детройт. В началото на 40-те години пее хилбили и кънтри-енд-уестърн, като се представя за каубой. В началото на 50-те години открива, че това, което пеят негрите, се харесва и на белите, преименува оркестъра си в “Кометс” и чрез кавърверсии, като “Rocket 88” (1951 г.) на Джими Бренсън, “Shake, Rattle and Roll” (1954 г.) на Джо Търнър и с композицията си “Crazy Man Crazy” (1953 г.) постепенно печели популярност. Към края на 1956 г. еуфорията около името му намалява, за да отстъпи място на новия символ на рокендрола - Елвис Пресли. Избрани албуми: “Bill Haley and his Comets”, “Rock and Roll Stage Show”, “Rock Around the Clock” (1955 г.), “Twistin’Knights at the Round Table” (1961 г.), “Rock the Joint” (1963 г.), “Greatest Hits” (1968 г.), “Golden King of Rock” (1972 г.), “Mister Rock’n Roll” (1974 г.), “Bill Haley Collection” (1976 г.), “Rockin’and Rollin”, “Tribute” (1981 г.).





1977 г.



Родена е Шакира (Шакира Изабел Мебарак Рипол) – колумбийска поппевица. Майка й е колумбийка, а баща й – ливанец. На 10 години печели състезание за млади таланти и учи китара. През 1990 г. заминава за Богота с идеята да стане модел, но подписва договор за записи със “Sony”. Дебютният албум “Magia” не й донася международен успех, но пък е популярна в родната Колумбия. Следват 2 албума, записани на испански език. Глория Естефан (нейният съпруг Емилио Естефан е мениджър и продуцент на Шакира) пише английски текстове за някои от хитовете, което осигурява световна слава на Шакира. Албумът “Laundry Service” (2001 г.) е разпродаден в милионни тиражи (само в САЩ в над 3 млн.). През октомври 2002 г. на годишната церемония “MTV Video Music Awards” за Латинска Америка Шакира печели във всичките 5 категории, в които е номинирана. Дискография: Pies Descalzos (1 април 1996 г.); The Remixes (21 декември 1997 г.); Dуnde Estn los Ladrones? (29 септември 1998 г.); MTV Unplugged (29 февруари 2000 г.); Laundry Service (13 ноември 2001 г.); Coleccion de Oro (22 януари 2002 г.); Grandes Exitos (5 ноември 2002 г.); Laundry Service (Washed and Dried г.) (12 ноември 2002 г.); Live & Off the Record (30 март 2004 г.); Laundry Service (издаден в Япония) (21 декември 2004 г.); Grandes Exitos (24 май 2005 г.); Fijaciуn Oral, Vol. 1 (7 юни 2005 г.); La Tortura (2 август 2005 г.); Oral Fixation, Vol. 1 (29 ноември 2005 г.); Oral Fixation, Vol. 2 (10 януари 2006 г.).





1957 г.



Умира Надбаняи Хорти Миклош (Horthy) - унгарски военен деец, държавник и политик. Роден е на 18 юни 1868 г. в Кендереш. Завършва Военноморската академия във Фиуме (Риека). През 1909 г. е флигел-адютант на император Франц Йосиф. През 1914-1918 г. е командир на крайцер, през 1918 г. е контраадмирал, главнокомандващ на австро-унгарския флот. Ръководи потушаването на Которското въстание 1918 г. През 1919 г. е военен министър на правителството в Сегед, а впоследствие - главнокомандващ на националната армия. Взема участие в ликвидирането на Унгарската съветска република (1919 г.). На 1 март 1920 г. е провъзгласен за регент, установява режим на диктатура, тясно свързан с фашистка Германия. През 1941 г. въвлича Унгария във II световна война на страната на Германия. На 19 март 1944 г. с негово съгласие германските войски окупират Унгария. На 15 октомври 1944 г. предава властта на Ф. Салаши и отива в Германия; интерниран е в Бавария. След 1949 г. живее в Португалия.





1950 г.



Американският сенатор Джоузеф Маккарти обявява, че разполага със списък от имена на 205 комунисти, работещи в Държавния департамент – в САЩ започва “ловът на вещици”.





1945 г.



Родена е Мия Фароу – американска актриса. Завършва актьорско майсторство, играе на сцените в Ню Йорк и Лондон. В киното е от 1959 г. - “Джон Пол Джонс”. Печели известност със сериала “Пейтън Плейс” (1964-1966 г.) и с “Джони Белинда” (1967 г.). Световна слава й носят ролите в психодрамите “Бебето на Розмари” (1968 г.), “Тайната церемония” (1968 г.) и мелодрамата “Джон и Мери” (1969 г.). Създава образ на свенливо и крехко създание, борещо се със злото по света, но едновременно с това чувствително, интелигентно и егоистично. Поврат в кариерата й е 10-годишната връзка (творческа и лична) с Уди Алън. Изгражда поредица от роли на решителна, свободна и независима жена, опора на невротизирания комплексиран герой на Уди Алън. Играта й е перфектно моделирана и подчертано експресивна. Филмография: “Секскомедия в лятна нощ” (1982 г.), “Зелиг” (1983 г.), “Бродуейският Дани Роуз” (1984 г.), “Пурпурната роза от Кайро” (1985 г.), “Хана и нейните сестри” (1986 г.), “Септември” (1987 г.), “Радио дни” (1988 г.), “Другата жена” (1988 г.), “Престъпления и прегрешения” (1989 г.), “Едиповият заговор” (1989 г.), “Алис” (1990 г.), “Сенки и мъгли” (1991 г.), “Съпрузи и съпруги” (1992 г.). Връзката им прекъсва шумно през 1992 г. Снима се още в “Крилете на гълъба” (1971 г.), “Д-р Попол” (1972 г.), “Великият Гетсби” (1974 г.), “Сантиментално ваш” (1974 г.), “Сватба” (1978 г.), “Смърт край Нил” (1978 г.), “Ураганът” (1979 г.), “Животът продължава” (1991 г., “Маями” (1994 г.), “Хълмът на убийците” (1994 г.), “Интимни части” (1997 г.), “Среднощно чудо” (ТВ, 1998 г.), “Цел” (2001 г.), “Тайният живот на Зоуи” (ТВ, 2002 г.).





1944 г.


Умира Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Роден е на 1 март 1875 г. в Охрид. Син е на Г. Пърличев. Завършва Висшето училище (дн. СУ). По професия е учител и журналист. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Присъства на Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и др. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” (1917 г.). Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I световна война (1919 г.) е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията (1928 г.) остава в крилото на генерал Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. След 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославски власти. Умира в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.





1943 г.



Роден е Джо Пеши – американски актьор. Дебютира в "Да танцуваме туист" (1961 г.), а ролята му в "The Death Colector" (1975 г.) впечатлява Мартин Скорсезе, който го поканва да партнира на Робърт де Ниро в "Разяреният бик" (1980 г.); за изпълнението си Джо Пеши е номиниран за "Оскар" за поддържаща роля. Отново играе с Де Ниро в "Имало едно време в Америка" (1984 г.), "Добри момчета" (1990 г.; "Оскар" за поддържаща роля), "Казино" (1995 г.). Филмография: "Лесни пари" (1983 г.), "Смъртоносно оръжие-2” (1989 г.), "Сам вкъщи" (1990 г.), "J. F. K." (1991 г.), "Око на обществото" (1992 г.), "История от Бронкс" (1993 г.; режисьорски дебют на Робърт де Ниро), "Джими Холивуд" (1994 г.), "Осем глави" (1997 г.), "Смъртоносно оръжие-4” (1998 г.).





1935 г.



Дамян Велчев е отстранен от Централното управление на Военния съюз.





1934 г.


В Атина Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват гаранционен Балкански пакт, насочен против България и Албания, валиден за 7 години. Въпреки англо-френския натиск България отказва да влезе в него и предлага сключване на двустранни гаранционни договори с всички съседи, но най-напред с Югославия и Турция.

Балканският пакт (1934 г.) (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор (1919 г.). Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт (1934 г.) окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция (април 1941 г.).





1923 г.



От правителството са отстранени министрите на "петорката" (Коста Томов, Марко Турлаков, Александър Радолов, Христо Манолов и Стоян Омарчевски) и Райко Даскалов (на снимката) и то е допълнено с млади земеделски лидери (Константин Муравиев, Христо Стоянов, Спас Дупаринов, Петър Янев).

На 24 май 1936 г. се оформя опозиционна група от дейци на забранените партии - "Петорка", в която влизат Димитър Гичев (БЗНС “Врабча 1”), проф. Георги Данаилов (Демократически сговор), Боян Смилов (Националлиберална партия), Кръстьо Пастухов (БРСДП) и проф. Георги Генов (Радикална партия). На 29 май техният меморандум за възстановяване на конституционното управление е връчен на царя, а на 31 май е публикуван в белградската преса.





1920 г.



Умира Екатерина Димитрова Ненчева – първата българска поетеса след Освобождението. Родена е на 1 май 1855 г. в гр. Троян. Започва да пише стихове от 14-годишна възраст. Следва славянска филология в София, след което се омъжва за видния политик и общественик И. Харизанов. Издава стихосбирката "Снежинки" (1909 г.), "Избрани стихотворения" (1941 г., под редакцията на В. Ханчев).





1918 г.



На 6 и 9 февруари Централните сили подписват сепаративни мирни договори с Финландия и Украйна и установяват дипломатически отношения с тях.

Тройният съюз (Централните сили) е Военно-политически блок между Германия, Австро-Унгария и Италия, образуван през 1882 г. В негов противовес през 1904–1907 г. се създава Антантата. След избухване на Първата световна война 1914–1918 г. към него се присъединяват Турция и България, но отпада Италия. Претърпява поражение от Антантата и след края на войната престава да съществува.

Антанта (Съглашение) е военнополитически блок между Англия, Франция и Русия, сключен през 1904-1907 г. След избухването на Първата световна война – 1914-1918 г. към него се присъединяват редица други държави, сред които САЩ, Италия и някои балкански държави като Румъния и Гърция. След Октомврийската революция (1917 г.) Русия се откъсва от нея. Като победител в световната война тя диктува условията на мирните договори с победените държави Германия, Австрия, Унгария, Турция и България. В междувоенния период бди за спазване на статуквото, установено от Парижката мирна конференция (1919-1920 г.).





1904 г.



Японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руска ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи руски бойни кораба (броненосците "Цесаревич", "Ретвизан" и крайцера "Палада"), с което започва Руско-японската война (1904-1905 г.). Тя е война между Русия и Япония за политическо господство в Далечния изток. Благодарение на енергичните действия на руския адмирал Макаров, който от 8 март 1904 г. поема командването на Порт Артур, се запазва боеспособността на руския флот и той започва да се готви за активни действия. След гибелта на адмирал Макаров на 13 април флотът преминава към пасивна отбрана. Действията на японските войски по суша започват с бързо, енергично и стремително настъпление. Командващият руските войски генерал Куропаткин не успява да организира контранастъпление навреме. Руската армия е победена в Мукденското сражение, при което загубва 89 000 души (29 000 пленници); японските загуби са около 72 000 души. В Русия се сформира Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски, която тръгва от Балтийско и Черно море към Владивосток. След 7-месечен поход, през май 1905 г. руския флот стига до Кор. пролив. На 27 и 28 май става главното сражение между двата флота. Руският флот е разбит и изходът на войната по същество е решен. На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на остров Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.





1903 г.



Тринадесетото Народно събрание отпуска още 300 000 лв. помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание, след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв.





1900 г.



Дадена е политическа амнистия за провинения при управлението на Народната партия (май 1894 - януари 1899).

Народната партия (Народняшка партия) е политическа партия, създадена през лятото на 1894 г. след падането на първия стамболовистки режим като политическа опора на заместилия го кабинет на д-р Константин Стоилов. Нейното основно ядро образуват привържениците на бившата Консервативна партия в Княжество България и Народната партия (Съединистка) в Източна Румелия. За лидер на партията е определен д-р Константин Стоилов, а след неговата смърт е заместен през 1901 г. от Иван Евстратиев Гешов. Народната партия изразява интересите на едрия банков и търговско-промишлен капитал. По времето на своето самостоятелно управление (1894-1899 г.) тя прокарва редица закони за стимулиране на икономическото развитие на страната. Във външната си политика. Печатен орган на Народната партия е в. "Мир".





1897 г.


В Русия започва първото всеобщо преброяване на населението. Според резултатите от преброяването руснаците са 129 млн. души.





1895 г.



Провежда се първо заседание на правописната комисия под председателството на просветния министър Константин Величков, която изработва общонационален правопис през 1899 г.

Константин Величков (К. В. Петков) е писател, преводач, критик, живописец, политически и държавен деец, дипломат. Роден е през 1855 г. в Пазарджик. Неудовлетворен от политическата действителност, през 1907 г. заминава за Франция, където на 3 ноември в Гренобъл неочаквано умира. Автор е на "Цариградски сонети" (1899 г.), "Писма от Рим" (1895 г.), на голям брой разкази, очерци и драми. По-значителна стойност обаче имат преводите, които прави на творби от най-видни представители на европейската литература като Данте, В. Юго, Молиер, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, У. Шекспир, Фр. Шилер, както и спомените му "В тъмница" (1899 г.).


1893 г.  Ражда се стриптийзът – за първи път танцьорка от прочутото парижко кабаре „Мулен руж” (Червената мелница) се разсъблича пред публика.


1887 г.



Роден е Василий Иванович Чапаев – руски военачалник, командир на дивизия в Червената армия по време на Гражданската война в Русия. Служи в кавалерията като вахмистър (старшина). Завършва I световна война с три Георгиевски кръста и Георгиевски медал, получава звание прапоршчик (младши лейтенант). Постъпва в Червената армия (1918 г.) и участва в Гражданската война. Във войната се проявява като способен командир и получава няколко бойни награди. Загива на бойното поле на 5 септември 1919 г. Образът на Чапаев в книгата “Чапаев” на Д. И. Фурманов не отговаря на историческата личност.





1881 г.



Умира Фьодор Михайлович Достоевски – руски писател. Роден е на 11 ноември 1821 г. След като учи в Петербургската инженерна школа и прекарва 1 година в армията, се посвещава окончателно на писателска дейност. Първият му роман "Бедни хора" (1846 г.) има голям успех. Увлича се от демократичните идеи на руската младеж. През 1849 г. е осъден на смърт чрез разстрел, но е помилван и изпратен на заточение в Сибир. Епилепсията, от която страда, и пребиваването му в каторга оказват тежко влияние върху писателската му дейност - изпада в краен мистицизъм, отдава се на идеята за възраждане на човечеството чрез християнската вяра. Завръща се в Петербург през 1859 г.; основава славянофилско дружество. Неговите "Записки из мъртвия дом" (1863 г.) предхождат романите: "Престъпление и наказание" (1855 г.), "Унижени и оскърбени" (1868 г.), "Идиот" (1868 г.), "Бесове" (1873 г.), "Братя Карамазови" и др. В тях има ненадмината по дълбочина психология, която прониква до последните низини на човешката душа. Достоевски оказва силно влияние върху съвременниците си. Романите му са преведени на български език.





1878 г.


По време на Руско-турската война, войските на Източния отряд навлизат в Русе.





1853 г.


Роден генерал-лейтенант Георги Агура. До Първата световна война е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор.





1840 г.


Роден е Симеон Варненски и Преславски (светско име Одисей Попниколов) - български висш духовник, действащ член на БАН (1884 г.; доп. чл. 1881 г.). Завършва гръцко богословско училище на о-в Халки (1863 г.), след което е учител в Цариград (1864 г.) и Бургас (1865-1869 г.). Приема духовен сан (1869 г.), става протосингел на екзарх Антим I. На 21 октомври 1872 г. е избран за митрополит на Варненско-преславската епархия. Проявява се като изключително способен и авторитетен духовен водач, помага много за развитието на просветата и учебното дело, за утвърждаване на българското влияние в епархията. Постоянен член на Светия синод (1874-1913 г.) и негов председател (1888 г., 1902-1905 г.). Подпредседател на Учредителното събрание (1879 г.), народен представител в I (1879 г.) и II (1881 г.) ВНС и във II и III НС (1880-1883 г.). Участва в организацията и уреждането на Българската православна църква в Княжество България. Превежда от гръцки език редица извори за българската история и за общата история на Църквата. Заема най-дълго време епархийска катедра в историята на Българската православна църква след 1872 г. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна.





1839 г.


Роден е Илия Рашков Блъсков (Райков) - български възрожденски писател-белетрист и публицист, учител и виден педагог. Книжовната му дейност започва след Кримската война с нравствено-дидактически съчинения и статии. Превежда религиозни съчинения. След Освобождението издава поредици с "общодостъпна книжнина". Създава ценни мемоари: "Из дневника на един стар учител" (1885 г.), "Материали по историята на нашето Възраждане" (1907 г.), "Спомен из ученическия, учителския и писателския ми живот" (1907 г.), "Спомени из народния живот" (1912 г.) и др. По-важни съчинения: "Изгубена Станка" (1865 г.), "Злочеста Кръстинка" (1870 г.), "Пиян баща, убиец на децата си" (1879 г.). Умира на 13 август 1913 г. в Шумен.





1817 г.


Роден е Никола Петков Тъпчилещов - български общественик, търговец и дарител. Брат на Хр. Тъпчилещов. Ученик на Неофит Рилски в Габровското училище. Около 30 години работи с брат си в обща търговска фирма; едни от най-богатите българи през Възраждането; Никола Тъпчилещов продължава самостоятелно като търговец (от 1851 г.). Настоятел на първото българско списание “Любословие” и на в-к “Век”. Спомоществовател на българското книгоиздаване и книгоразпространение. Подпомага 15 българи от Военномедицинското училище в Истанбул (1858 г.). Член на настоятелството на българската църква “Св. Стефан” в Истанбул. Живее в София (от 1879 г.). Умира на 5 май 1893/1895 г. в София.





1773 г.



Роден е Уилям Хенри Харисън (Harrison) - американски политик; 9-ти президент на САЩ (март - април 1841 г.). Генерален командир на американската армия в англо-американската война (1812-1814 г.). Умира от пневмония 1 месец, след като става президент. Умира на 4 април 1841 г.





1744 г.



Бъдещата императрица Екатерина ІІ – все още 14-годишната принцеса Анна, потегля от Рига за Русия.

Екатерина ІІ Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) е руска императрица (от 1762 г.). Родена е на 2 май 1729 г. Произхожда от беден немски княжески род. Омъжена е за наследника на руския престол (1745 г.), бъдещият император Петър III. Високо интелигентна, образована, с много широка обща култура Екатерина ІІ бързо научава руски език и получава дълбоки и подробни знания за Русия и нейните проблеми. Скоро след коронясването на Петър III, с помощта на гвардията прави преврат и заема престола. Коронясана в Москва (1762 г.) продължава политиката на преобразования и реформи. Особено активно участва в държавния живот. Заобикаля се със способни, енергични и интелигентни сановници: А. Р. Воронцов, П. А. Румянцев, Г. А. Потьомкин, А. Безбородко, А. В. Суворов и др. Общува с много видни свои съвременници – Волтер, френски енциклопедисти и др. Свиква Законодателна комисия (1767 г.) и съставя за нея специален "Наказ" (ръководство), като използва много прогресивни идеи на европейски интелектуалци и мислители: Монтескьо, Волтер, Дидро и др. Създава специална организация "Свободно икономическо дружество" (1765 г.) за защита интересите на дворяните; започва прокарването на границите между владенията на помещиците. При нейното царуване избухва Селската война, под ръководството на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с твърдост и жестокости. Извършва реформа в управлението на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. Основен обект на външната политика са северните брегове на Черно море и Северен Кавказ - по това време турски владения. Проявява голямо дипломатическо умение и след две успешни войни с Турция Русия заема целия бряг на Черно море, от устието на р. Дунав до р. Дон, заедно с Кримския полуостров. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир (1774 г.) Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на т. нар. Източен въпрос. Участва в трите разделяния на Полша (1772 г., 1793 г., 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна. Екатерина ІІ има и добри литературно-публицистични способности. Под нейно ръководство излиза сатиричното списание "От всякъде по нещо". Оставя драматични съчинения: комедиите "О, време!", "Измамникът", "Именният ден на госпожа Ворчалкина" и др.; приказки за деца "Приказка за царския син Хлор", "Приказка за царския син Тевей"; исторически произведения: "Записки за руската история", "Антидот" и др. Нейните "Записки" и допълненията към тях са интересен източник за историята на ранните години от живота й и началото на царуването й. Умира на 17 май 1796 г. в Царско Село (днес Пушкин).





1667 г.


Подписва се Андрусовското примирие между Русия и Полша (Реч Посполита), с което завършва руско-полската война от 1654-1667 г. Русия си възвръща Смоленск и Черниговските земи.



1441 г.



Роден е Алишер Навои (А. Н. Низамадин мир Алишер) - узбекски поет, мислител и държавник. Утвърждава се като поет на 15-годишна възраст. Учи в Херат, Мешхед и Самарканд. През 1469 г. става пазител на печата на владетеля на Хорасан - султан Хюсеин Байкар. През 1472 г. е назначен за везир и получава титлата емир. Като изтъкнат меценат на изкуството, ръководи строителството на учебни заведения, болници, мостове. Убеден хуманист, борец срещу средновековния деспотизъм и произвол, Навои изобличава злоупотребите на аристократите, защитава народа пред султана. През 1487 г. е изпратен за управител на отдалечената провинция Астрабад, за да бъде отстранен от двора. Завръща се в Херат през 1488 г. и до края на живота си се занимава с усилена творческа работа. Литературното му наследство е богато: около 30 сборника със стихове, поеми, прозаични съчинения и научни трактати, които разкриват всестранно духовния живот в Средна Азия през XV в. Ръкописи на Навои се пазят в най-големите библиотечни хранилища в Русия, Англия, Турция, Иран и др. Създава произведенията си на 2 езика - средноазиатски тюркски и фарси; опитва се теоретически да обоснове културното и историческо значение на староузбекския език (трактатът "Спорът между два езика", 1499 г.). Умира на 3 януари 1501 г. в Херат.

 

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.25 секунди