изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 23:50 EET
СЪБИТИЯТА НА 11 ФЕВРУАРИ ПО СВЕТА    
ИсторияСъбитията, станали у нас и по света на 11 февруари

На 11 февруари в България:

1210
Провежда се Антибогомилски църковен събор в Търново. На него присъстват всички висши духовници и столични боляри. Ръководи го цар Борил, който води разпита на доведените богомили. Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение. Проклятията и суровите наказания на богомилските ръководители трябва да бъдат назидание за техните многочислени последователи. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване. По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в т.нар. “Синодик на цар Борил”. Основата му е преводът на един византийски антиеретичен синодик от Х в., към който са прибавени решенията на антибогомилския събор в Търново. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в българското средновековно общество. Направените по-късно добавки към него документират важни събития от българската история през ХІІІ и ХІV в. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика. Многократно преписван и разпространяван в България и в съседни страни, “Синодика на цар Борил” е един от най-интересните извори с разнообразна и точна информация за историята на Второто българско царство.


1515
В софийския храм “Св. Марина” е тържествено погребан св. Георги Нови Софийски, осъден на смърт и изгорен на клада по решение на мюсюлманския съд в града. Причината е отказът му да смени вярата си и да стане мюсюлманин. Животът и страданията му са познати от неговото житие, написано от софийския свещеник поп Пейо. Смъртта на златаря Георги е един от примерите на процеса на насилствено ислямизиране на християни, който се наблюдава в Османската империя от края на ХV в. В протоколната книга на софийския кадия няколко години по-късно е записан подобен случай с един млад евреин, който е обвинен, че е приема исляма, а след това се е отказва и без присъда е хвърлен от местните мюсюлмани в огнена клада.

1867
Земетресение разтърсва югозападните български земи.

1872
Високата порта разрешава да се извърши избор на екзарх за българската църква. Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква, учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г.. Извоювана в резултат на църковно-националната борба на българския народ. Екзархски устав е изработен от Църковно –народния събор в Цариград през 1871 г.. На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. Той е първият български екзарх. На 16 септември 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриархия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на народа, противопоставя се на западно религиозна-политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия. За екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим.

1868
От Цариград Васил Левски започва Първата си обиколка в българските земи. Тя продължава до 24 февруари 1869, когато той се прехвърля във Влашко. Целта му е да събере пълна информация за реалното състояние на политическите настроения сред българското население.


1882
Прието е устройството на ново Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията, отговарящо на съответната дирекция в Източна Румелия.

1909
С изменение на Избирателния закон се въвежда пропорционалната система за общинските и окръжните избори, избирателни книжки, постоянно местожителство, периодично преглеждане на избирателните списъци от общините, нараства броят на изборните секции, въвеждат се партийни цветове: син за народняците, розов за прогресивнолибералите, виолетов (морав) за демократите, кремав за радикалдемократите, зелен за либералите, оранжев за земеделците, аленочервен за широките социалисти и виненочервен за тесните социалисти.

1910
Посещение на цар Фердинанд І и на министър-председателя Александър Малинов в Петербург. Неуспешни преговори за сключване на българо-руски съюз.



1911
Със закон пропорционалната избирателна система се въвежда пробно за парламентарните избори в Пловдивски и Търновски окръг. Тя е избирателна система, при която мандатите в избирателния район се разпределят пропорционално на гласовете, подадени за отделните листи на политически партии, коалиции и движения.


1947
Великобритания уведомява Министерския съвет на България, че поради подписването на мирния договор е решила "да даде едно де юре признаване на българското правителство", но без това да означава, че смята "миналите начини на действие, прилагани от българското правителство за консолидиране на неговото положение, или че провеждането на последните избори са били в съгласие с духа и намеренията на Ялтенската декларация". Така са възстановени дипломатическите отношения между България и Великобритания.

1948
По предложение на Сталин е подписан протокол между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е поставена в пълна зависимост от Москва.
От 8 до 11 февруари 8 - 11 февруари 1948 г. делегация начело с Георги Димитров е на неофициално посещение в Москва. Сталин остро критикува Георги Димитров за изказванията му, че се готви създаване на Балканска федерация, каквато не влиза в плановете на Москва. Сталин ясно показва, че България и Югославия трябва да съгласуват своите действия със СССР, на когото трябва да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която според Сталин трябва да влязат България, Югославия и Албания.


1949
Публикуван е обвинителният акт срещу 15 евангелистки пастори в България, в който се излага тяхната "противодържавна" дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация. Съдебният процес срещу тях продължава от 25 февруари до 8 март. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари същата година. От 15-те обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор.

1952
В Съюза на българските писатели се провежда второто обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики.
На 16 март 1952 г. във вестник "Работническо дело"излиза редакционна статия под надслов "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици". С това заглавие се цели да се внуши, че статията изразява мнението на "Партията" и към Димитър Димов отново се отправят упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра на романа. Така Д. Димов е заставен да преработи романа си в духа на дадените от Вълко Червенков указания, което снижава литературните достойнства на творбата. Случаят "Тютюн" е ярък пример за грубата партийна намеса в сферата на културата.
През 1946 г. е отпечатан първият откъс от романа "Тютюн" във "Литературен фронт", озаглавен "Тютюнев склад". През 1951 г. романът е завършен окончателно, предаден в издателство "Народна култура" След критиките на романа Димитър Димов го редактира като разширява описанието на работническия свят и въвежда нови герои.Работата по II редакция протича съвместно с ангажирания от изд. "Народна култура" литературен критик Я. Молхов - редактор и помощник на Димов през 1953 г.. През 1954 г. "Тютюн" се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки върху текста. През 1992 г. романът се появява отново в първоначалния си образ.

1958
Публикуван е Закон за висшето образование.

1971
България подписва Договора за забрана на складирането на ядрено и други видове оръжия за масово унищожение на дъното на моретата и океаните и в техните недра.Този договор, е разработен в периода 1969-1970 г. от Комитета на ООН по разоръжаване.Той вляза в сила на 18 май 1972 г.. Забранява монтирането и разполагането извън пределите на 12-милната крайбрежна зона на оръжия за масово поразяване и на съоръжения и др. устройства, предназначени за такова оръжие.


1989
В Пловдив е създаден Независимият профсъюз "Подкрепа", оглавен от д-р Константин Тренчев. В тази дисидентска организация влизат несъгласни с официалната власт дейци от провинцията. На следващия ден, 12 февруари, създателите на "Подкрепа" внасят документи за регистрация в Пловдивския районен съд.


1993
Хачо Бояджиев е избран за генерален директор на БНТ. Той е български телевизионен и филмов режисьор, професор. Завършва Софийския университет "Климент Охридски" и НАТФИЗ. Защитава докторат по кино- и тв-режисура в Англия. През 1962 г. е асистент-режисьор на Рене Клер. От 1971 г. до 1979 г. е главен режисьор в БНТ . През 1993 г. става Генерален директор на БНТ, остава на тази длъжност до 1995 г. Създава българския телевизионен мюзикъл - "Криворазбраната цивилизация" (1975 г.), "Вражалец" (1976 г.), "Мисия във Виена" (1976 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ" (1977 г.), "Рогоносец без рога" (1977 г.), на тв шоу програми - "Тв мюзикхол 72", "Аз съм Лили" (1974), "Добър ден, довиждане" (1979 г.), "Ретробуфофест" (1983 г.), "Съзвездия - ‘83", "Ах, този театър!" (1985 г.), "Тв карнавал" (1988 г.), "Телеразада" (1992 г.). Създава силни постановки в тв театър - "Автобиография" (1977 г. , по Бранислав Нушич), "Макбет" (1977 г.), "Харолд и Мод" (1978 г.; 2002 г.). Работи и в областта на игралното кино - "Чопър" (тв, 1981 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.), "Човек на паважа" (1987 г.), без да постигне значим художествен резултат.


На 11 февруари в света:


660 пр. н.е.
Сложено е началото на японската държава.


1573
Английският мореплавател Франсис Дрейк е първият европеец видял Тихия океан.

1777
Вермонт става първият щат, в който е отменено робството.

1809
Робърт Фултън патентова парахода.Той е американски изобретател. Пръв прилага на практика използването на парата за задвижване на корабите. Построява първия си параход (steam-boat) през 1803 г. и го изпитва във Франция, по р. Лоара. Предлага на Франция и Англия изобретението си, но те отклоняват предложението му. Връща се в родината си, но и американското правителство отказва да се занимае с изобретението му. Построява нов параход (“Клермонт”) и с него започва да пренася по р. Хъдзън пощата между Ню Йорк и Олбани. През 1807 г. американското правителство поръчва пародвигателна фрегата за американското адмиралтейство.


1869
В Отава се състои последната в Канада публична екзекуция (обесен е убиецът Джеймс Уолън).

1697
Цар Петър I официално разрешава в Русия продажбата на тютюн.

1904
Теодор Рузвелт обявява неутралитета на САЩ в руско-японската война.
Русия обявява война на Япония на 9 февруари 1904 г. . Тя се води за политическо господство в Далечния изток. Започната е от Япония, след като японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руската ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците "Цесаревич" и "Ретвизан" и крайцера "Палада"). Руската армия претърпява поражение в редица сражения, (в Мукденското сражение 89 000 души (29 000 пленници, а Япония около 72 000). На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Т. Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския п-в с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.

1919
Във Ваймар се провежда заседание на националното събрание. На него е избран първият в историята на Германия райхспрезидент.За този пост е избран Фридрих Еберт.Той е немски политик, държавник. От 1893 г. е редактор на вестник "Бремер Бюргерцайтунг" и заема висши постове в бременската социал-демократическа организация. След 1906г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социал-демократичната фракция в Райхстага в годините на I световна война и изиграва ключова роля по време на Ноемврийската революция в Германия. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народ. представители. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави. Подкрепя водената от Г. Щреземан политика на разбирателство с Франция и си навлича омразата на германско националистични групи.

1922
В Торонто Фредерик Грант Бантинг и колегите му обявяват откриването на инсулина.

1928
В Сейнт Мориц (Швейцария) се откриват Вторите зимни Олимпийски игри.

1929
Подписват се Латеранските договори между Италия и Ватикан. Те се състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат (съглашение). Слагат край на т. нар. "Римски въпрос". Договорът признава образуването на територията на Рим на независимата държава Ватикан; финансовата конвенция регулира финансовите отношения между Италия и Ватикан; конкордатът определя правата и привилегиите на Католическата църква в Италия.


1945
Приключва Ялтенската конференция. В нея участват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания, с участието на министрите на външните работи и висши военни. Й. В. Сталин, Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил уточняват плановете за окончателния разгром на нацистка Германия; набелязват основни принципи на следвоенния международен ред и прякото участие на СССР, САЩ и Великобритания в решаването на унаследените от войната проблеми. Взема се решение за разделяне на Германия на 3 окупационни зони (съветска, американска и британска, като от американската и британската зона се отделя територия за френска окупационна зона). Държавниците одобряват подготовката на конференция за приемане на Устава на ООН и за нейното създаване. На 13 февруари се приема споразумение за Далечния изток, което признава Монголската народна република, предоставя Южен Сахалин и Курилските острови на СССР, постановява сътрудничеството между Съветския съюз и Китай. СССР се съгласява да участва в разгрома на Япония 3 месеца след края на войната в Европа.

1963
В студиото на “Аби Роуд” само за един ден “Бийтълс” записват първия си албум - “Please, Please Me”.

1971
Англия, САЩ и СССР подписват договор, забраняващ разполагането на ядрено оръжие на морското и океанското дъно.

1975
Маргарет Тачър става първата жена, избрана начело на Консервативната партия във Великобритания.
Маргарет Тачър е министър-председател на Великобритания (1979-1990 г., преизбрана 1983 г.и 1987 г.). Депутатка в камарата на общините от 1959 г.. Министър на образованието и науката в периода 1970-1974 г..

1979
В Иран побеждава Ислямската революция.
Чрез Иранската революция Иран преминава от прозападно ориентирана монархия (по време на управлението на Шах Мохамед Реза Пахалави) в шиитска ислямска република( по време на управлението на аятолах Хомейни). Революцията се разделя на два периода : първият е свързван със създаването на алианса на либерални, леви, и религиозни групи, вторият период се характеризира с властта на аятоласите, често е наричан Ислямска революция .
На 26 януари 1963 година шах Реза Пахлави започва кампания по модернизация на страната, известна още като “бялата революция”, тя предвижда поземлени реформи, модернизация на икономическата и социалната сфера. Към края на 60 години на 20 век Шахът все по- често прибягва до помощта на тайните служби, чрез които контролира опозицията и тези, които критикуват реформите. През 1978 г. религиозните среди се отказват от подкрепата си за Шаха. Стига се до безредици, масови демонстрации и протести. Въведено е военно положение.Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Р. Хомейни
На 16 януари 1979 г. в резултат на усложнената политическа обстановка Шахът и семейството напускат страната. На 1 февруари след 14 годишно изгнание, наложено му заради противопоставяне на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава. Проведен е референдум и на 1 април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република.Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на управление, с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шериата ( закон от Корана) като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините подчинен на религиозни лидери: “ улами” ( религиозни мъдреци) и “молла” ( тълкуватели на Корана).
На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани - Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация.Съгласно приетата през 1981 конституция на Иран, в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.

1990
След 27 години, прекарани в затвора, Нелсън Мандела излиза на свобода.
Нелсън Ролихлахла Мандела е южноафрикански политик, президент на ЮАР (1994 г.- юни 1999 г. ), символ на борбата срещу политиката на апартейд. Започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони.Година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 год. затвор.През 1964 г. получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 год. в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 год., след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК (1991 г.) и за негов президент (от юли 1991 г.). През септември същата година подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите “Няма лек път към свободата” (1965), “Готов съм да умра” (1979) и др.

На 11 февруари са родени:


1741
Андре Гретри – френски композитор. По произход е белгиец. Член е на Института на Франция (1795 г.). Един от инспекторите на Парижката консерватория (1795 г.). Творчеството му се развива под влиянието на естетиката на енциклопедистите, особено Жан Жак Русо. Създава опери върху народно-патриотични и революционни сюжети - "Петър Велики" (1790 г.), "Вилхелм Тел" (1791 г.), "Празникът на разума, или Републиканската избраница" (1794 г.). Неговите мемоари са образец на естетиката на френски сантиментализъм. Автор е на "Двамата съперници", "Земира и Азор", "Ричард Лъвското сърце" и др.


1821
Франсоа Мариет – френски археолог, египтолог. Основател на Египетския музей в Кайро (1858 г.). Ръководи разкопките в Тива, Абидос, Мемфис и др. Получава титлата паша, погребан е в двора на Египетския музей в Кайро.

1839
Джозая Гибс – американски физик теоретик, един от създателите на термодинамиката и статистическата механика. Професор е от 1871 г. Систематизира постиженията на термодинамиката и статиката, като завършва тяхното теоретично обосноваване. Въвежда и развива графичните методи за изследване на термодинамичните системи, внася триизмерни диаграми и получава аналитични формули, свързващи обема, енергията и ентропията на веществото. Доказва правилото за общото условие за равновесие в хетерогенните системи, създава термодинамиката на повърхностните явления и електрохимичните процеси; обобщава принципа на ентропията, като прилага втория закон на термодинамиката към широк клас процеси и извежда фундаментални уравнения, позволяващи да се определят направлението на реакциите и условията за равновесие в смеси с различна степен на сложност. Той е един от създателите на векторното смятане в неговата съвременна форма ("Елементи на векторния анализ", 1881-1884). Научните трудове на Гибс се отличават с точна логика и прецизност при обработката на резултатите от изследванията.


1847
Томас Едисон – американски изобретател в областта на електротехниката и предприемач. Основател на големи електротехнически компании. Първото му изобретение е устройство за дуплекс по телеграфиране. След първия успех напуска работата си, заселва се в Нюарк (щата Ню Джърси) и създава работилници, в които произвежда създадените от него устройства. Създава редица оригинални устройства, които защитава с патенти. Заселва се в Менлоу Парк (щата Ню Йорк) (1876-1888 г.), където създава голяма лаборатория и работилници. По това време усъвършенствува телефона на Ал. Бел и създава фонограф (грамофон), предлага и внедрява електрическа лампа с нагреваема жичка (1879 г.) и различна електротехническа апаратура (цокъл и фасонка за електрически лампи, предпазител със стопяеми жички, електрически ключ, електромер и мн. др.); експериментира електрификацията на железниците; разработва електромагнитната сепарация на железни руди; открива термоелектронната емисия (1883 г.). Конструира най-мощните електрически генератори. По проект на Едисон в Ню Йорк е построена първата в света електростанция за постоянен ток за обществено ползуване (1882). До края на живота си (от 1887 г.) живее в Уест Ориндж, където ръководи създадения от него изобретателски център. През този период усъвършенствува фонограма и кинокамера, създава апарат за записване на телефонни разговори. Изобретява жп спирачка, желязно-никелов акумулатор и др. Автор е на повече от 1 000 изобретения.


1894
Димитър Атанасов - агроном, фитопатолог вирусолог, основоположник на съвременната фитопатология в България, проф. Завършва земеделското училище в Садово (1910 г.) и Земеделски колеж в Ийст Лансинг, САЩ (1917 г.). Специализира фитопатология в университета в Уискънсин, САЩ, при проф. Луиз Ралф Джонс (световноизвестен фитопатолог). Доктор е по философия на Уискънсинския университет, САЩ (1920 г.). Работи във Фитопатологичния институт във Вагенинген, Нидерландия (1921-1925 г.). Доцент е и пръв преподавател в Агрономическия факултет в София през 1925 г.. С лична кореспонденция привлича Рокфелеровата фондация в построяването на Агрономическия факултет (1926-1928 г.). От 1939 г. е професор и ръководител на катедра "Частно земеделие". Внедрява холандския сорт картофи "Бинте", създавайки поминък на населението в Самоковско. Основател и пръв директор е на Института за защита на растенията в София (1935-1941 г.). Като министър на земеделието и държавните имоти (1935-1936 г.) написва и прокарва през Народното Събрание първия "Закон за опазване на природата" (1936 г.). Разработва първия "Правилник за контрол на химическите средства за борба с болестите и неприятелите по растенията". Проучва вирусните болести по растенията. Член е на: Американското дружество на отличените изследователи "Сигма кси", Американското и Холандското фитопатологично дружество, Дружеството за растителна патология и ентомология - Париж, научен съвет на Международния институт по земеделие - Рим, Дружеството по приложна ботаника - Берлин - Даалем, Българско ботаническо и Българско земеделско дружества. Написва първите на Балканите учебници по фитопатология - обща и горска (преведени в Румъния и Югославия). Публикува повече от 100 научни труда.


1900
Ханс – Георг Гадамер- немски философ, ученик на Хайдегер, основоположник на философската херменевтика. От 1939 г. е професор в Лайпциг, през 1946-1947 г. е ректор на Лайпцигския университет; от 1949 г. е професор по философия в Хайделбергския университет. След Втората световна война е президент на "Общото дружество за философия в Германия". Основният му труд е: "Истина и метод" (1960 г.), в който очертава т. нар. "херменевтична онтология" - истината не се постига чрез научни методи, а философският подход е диалогът и изкуството да изслушваш другия. За Гадамер херменевтиката е преди всичко практика. Тя се реализира като дейност по осмислянето на някакъв текст и взета извън тази дейност, губи своята специфика.


1911
В Рим е роден е Луиджи Салвини. Салвини е италиански учен, славист и българист. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др.), поезия (Двутомна антология на българската поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Негови съчинения са “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война” (1936).

1947
Миряна Башева – българска поетеса, журналист. Автор е на текстове за песни по музика на П. Чернев, М. Белчев, Ст. Димитров, А. Косев, Ю. Ступел и др. Творбите й са преведени на много европейски езици. Сценаристка на филма "Последни желания" (1983 г.). Автор е на съчиненията: "Тежък характер" (1976 г.), "Малка зимна музика" (1979 г.), "Сто години суета" (1992 г.), "Ние сме безнадежден случай" (1997 г.).


1953
Стоян Денчев – български математик, политик. Специализира мениджмънт в САЩ и Япония. Ректор е на Колежа по библиотечно дело (от 2002 г.). Главен секретар е на Министерски съвет на България в правителството на Любен Беров (1993-1994 г.). През 1994г. е посланик във Финландия. Депутат е в XXXVII и XXXVIII НС. През 1997-1998 г. е политически секретар на Народното Събрание. До 2002 г. е главен координатор на български бизнес клуб "Възраждане". Има над 200 публикации в областта на информационните технологии.


На 11 февруари умират:

1650
Рене Декарт – френски философ, физик, математик и физиолог. Автор е на научни открития и на трудове, резултат от дълбоки размишления, положили основата на съвременната психология. Родоначалник е на картезианство. Негова е прочутата аксиома: "Je pense, donc je suis" ("Мисля, следователно съществувам"). Прави важни открития в много области на съвременното му научно познание. Подхожда исторически към произхода и строежа на Вселената, създава аналитичната геометрия, формулира закон за рефракцията на лъчите на светлината и др. Отстоява своите идеи в спорове с видни философи на своето време, като Т. Хобс и П. Гасенди. Най-известните философски произведения на Декарт са: "Правила за ръководство на ума", написано през 1628 г., но публикувано посмъртно (1701 г.), "Разсъждение за метода" (1637 г.), "Размишления върху първата философия" (1641 г.), "Начала на философията" (1644 г.), "Страстите на душата" (1649 г.).


1829
Александър Грибоедов - руски писател, драматург и дипломат. Завършва Московския университет (1810 г.), след това учи във Физико-математическия факултет. Зачислен е в колегията на външните работи (1817 г.). Секретар е на руската мисия в Техеран (1818 г.). Убит е в Техеран, където е посланик (1793-1829 г.). Автор е на комедията "От ума си тегли".


1918
Алексей Каледин – руски генерал, казак по произход. При избухването на Първата световна война (1914 г.) командва кавалерийска дивизия; през 1916 г. - командващ VIII армия. Участва в голямата офанзива през 1916 г. и завладява крепостта Луцк. След избухването на революцията (1917 г.), подпомага Алексеев и Корнилов в усилията им да реорганизират армията. Избран за хетман на донските казаци през същата година , той се бори няколко месеца срещу болшевиките, но пред набезите на техните числено превъзхождащи го сили отстъпва и се самоубива.

1922
Херардус Боланд – холандски философ хегелианец. Професор е в Лайден (1896 г.). В трудовете си прави опит да примири кантианската критика на разума и хегелианската логика. В религиозното си тълкуване на философията на Хегел се доближава до идеите на "истинското" хегелианство от 30-40-те години на ХIХ в. в Германия. След смъртта му Хьойзинг, Ван Нунес и др. организират "Боландско дружество" - философска "община", която се опитва да приложи на практика принципите на Боланд.

1924
Жак Леб – американски биолог. Един от основоположниците на физико-химическата биология. Завършва Страсбургския университет през 1884 г.. Работи в редица университети в Германия. През 1889-1891 г. е в Неаполската зоологическа станция. От 1891 г. е в САЩ. Професор е в Чикагския (от 1892 г.) и Калифорнийския (от 1902 г.) университети. От 1910 г. е в Рокфелеровия институт в Ню Йорк. Автор е на трудове по физиология на мозъка, изкуствена партеногенеза и др. Работи върху химическата теория за регенерация на тъканта.


1966
Иван Попов – български драматичен артист, един от създателите на Народен театър в София. Постъпва в Румелийския театър в Пловдив (1882-1885 г.), след Съединението е един от създателите на театър "Основа" в София (1888-1891 г.), който по-късно е преименуван "Сълза и смях" (1892-1907 г.), а след това на "Народен театър" (от 1907 г.). През 1901-1902 г. живее в Москва и Петербург, през 1911 г. - в Милано, Рим и Париж. В своята артистична дейност той създава около 300 образа, между които Граф де Ресор ("Отечество"), Македонски ("Хъшове"), Градоначалникът ("Ревизор"), Шейлок ("Венецианският търговец"), Генералът ("Лудетина"), Чорбаджи Петко ("Първите"). П. е и талантлив режисьор - "Хъшове" от Ив. Вазов, "Искам да живея" от Н. Г. Данчов и др. Автор е на "Из миналото на българския театър".

1993
Десанка Максимович – сръбска писателка, поетеса. Получава образование в Париж. Практикува учителската професия през целия си живот. Нейни трудове за първи път са преведени в България. През 1940 г. получава орден “Дамски кръст” от цар Борис III
заради дейността си за сближаване между двата народа. През 1963 г. получава орден “Св. св. Кирил и Методий”. Превежда стиховете на много български поети, съставя антологии на българска поезия и проза. Автор е на стихосбирките: “Стихотворения” (1924 г.), “Дъхът на земята” (1955 г.), “Искам помилване” (1964 г.), “Летопис за потомците на Перун” (1976 г.) и др. Пише романи (“Бунтовният клас”, 1960г. и др.), разкази, пътеписи.

1957
Добрин Василев – български белетрист, драматург, преводач, театрален критик и историк. Завършва право в Софийския университет. В Германия се занимава с история на изкуството. Драматург на Варненския театър (1935-1938 г.).

2000
Роже Вадим - френски режисьор. През 1944-1947 г. е театрален актьор. Работи като асистент на режисьора Марк Алегре по филма "Жулиета". След 1955г. работи като сценарист. Първата му самостоятелна режисьорска работа е филмът "И бог сътвори жената" (1956 г.), който има голям успех. С него Роже Вадим лансира тогавашната си съпруга Брижит Бардо, която впоследствие изпълнява главни роли в редица негови филми.
  http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

СЪБИТИЯТА НА 11 ФЕВРУАРИ ПО СВЕТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 4.98 секунди