изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-12-18 @ 14:52 EET
КЪДЕ СМЕ НИЕ...?    
ОбразованиеОбикновено драстично се разминават очакванията на обществото, че Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи трябва сами да решават проблемите на живеещите деца в неравностойно социално положение, с реалната действителност.

Не е достатъчно хората, които ежедневно се изправят пред големите предизвикателства:

* Да се срещат с човешкото страдание в най-чист вид

* Да посрещат потребностите на децата без родители

* Да приютяват бездомните

* Да лекуват болките

* Да споделят радостите

* Да празнуват празниците

* Да плачат нощем за несправедливостта в живота, сами да решават многобройните проблеми, без рамото на родителите, колкото и слабо да е то.

За работещите в институцията е важен погледът на обществото, което за съжаление избягва да гледа в една посока с тях.

Обичайна практика на "болното ни общество" е да търси проблем в проблема, виновен и жертва. Такива винаги и по всяко време има.

Решава ли това обаче проблемите на обективната реалност?

Решава ли това проблемите на децата?

Не се ли връщат като бумеранг омразата, злобата, бездушието върху тези деца, които се объркват още повече?

Задава ли си някой въпроса как се чувстват работещите с трудните деца?

Заслужават ли те негативите на "болното общество"?

...Изключително болезнен е фактът, че всички - и добри и лоши - се сещат за децата, само когато има празници и нещо, което би довело до сензация. Всички са толкова "добронамерени". Достатъчни ли са само лакомствата, играчките, дрехите, обувките...

Вещите стопляли ли са някога детските души? Достатъчно ли е това за децата?

Безсъмнено трябва да ги има, за да преживяват, но това не е достатъчно за деца, които си нямат никого на този свят.

За 18 месеца работа в Дома, извън празниците никой не отвори вратите на Дома, никой не се заинтересува как живеят децата в делниците, никой не се осмели да се потопи в трудното им ежедневие.

А има с какво да се помогне, да се протегне ръка, да се прояви съпричастност.

Има смисъл дори и простичкия разговор за "разните" неща в живота им, за това как се чувстват сами, без родители, колко им е трудно... Защо не ходят на училище, доволни ли са от живота в Дома, от възпитателите, от директора.

Никой не го интересува.

Има един "нелицеприятен" за някого директор, който не си гледа работа. Така ли е това обаче? Заинтересува ли се някой за истината? Попита ли децата що за човек е директорът и има ли той място в Дома?

Никой. Само упреци и недоказани и непотвърдени слухове. Само и само да се унижи някой. И когато този някой реши, че не може да издържа на клеветите и да потърси призванието си другаде, той отново е осквернен, отново е манипулирана обществеността?

А ние, къде сме ние?

Не е ли по-честно за децата да бъдем около тях, около този колектив, който дава всичко от себе си? Макар и за месец, който се съмнява в това да заповяда...

Къде бе обществеността, "добронамерените" чичковци - да откликнат на зова на децата за Коледа, да дойдат да разгледат сувенирите, подготвени от децата, сурвакниците, картичките, да присъстват на тържеството, за което децата се подготвяха месеци наред?

Останахме ние. Ние и децата, с незададени въпроси и болка.

Защо тогава някой се бие в гърдите, че е "съпричастен" към съдбата им?

Няма смисъл да се правим на морални и честни, просто искаме да бъдем актуални, в крак с новото време на клевети и омраза.

На нас обаче това не ни е нужно!

Искаме разбиране, обич и съпричастност!

Стефка КАРАЯНЕВА, директор на ДОВДЛРГ "Дъга", Добрич

 


Сходни връзки

КЪДЕ СМЕ НИЕ...? | 2 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
КЪДЕ СМЕ НИЕ...?
Автор: Anonymous да 2005-03-05 @ 23:40 EET
Каквото и да се прави за децата от Домовете пак няма да е нито много нито достатъчно.Има жестове извън празниците,но и те не са достатъчно и не хубаво да се забравя за тях!Защото проблемите са много и от години.Посещавала съм деца от "Домовете" в предучилищна възраст,посещавала съм и Дом"Дъга".И винаги си задавам един и същ въпрос...децата от тези Домове в предучилищна възраст са възпитани и измити.А когато тръгнат на училище какво става с тези години възпитание и грижи преди това??Децата се възпитават да бъдат съжелявани,те очакват благодеяния.Не са научени на никакви навици и труд.Мисля,че е крайно погрешно възпитанието и отглеждането на тези деца.Има и много хубави деца в тези Домове,но общата маса ги смила.Късмет имат тези ,които случат да бъдат осиновени преди постъпването им в Дома.Ако продължава същата политика за отглеждането и възпитанието на тези деца както досега няма дълго да се задържи директор там и ще се сменя един след друг.

Антоанета Малева
КЪДЕ СМЕ НИЕ...?
Автор: Anonymous да 2005-03-06 @ 11:22 EET
Децата стигнали до домовете ,чии продукт са?
Естествено на обществото в по голямата си степен.
Говорим за болно общество,но някаой до сега
правил е анализ на това общество и медиите довели ли са
този анализ до обществоно?
Според мене не.
До голяма степен дарителството е по скоро
е медийна изява.Много малко са дарителите ,които го правят
безкористно и постоянно.
Ние обществото не смеем да погледнем проблема
в очите. Тук таме,от време на време някой се сеща за
децата в неравностойно положение - по празниците или
ако някой злобар и себеподобните му са решили да видят
сметката на някай от персонала /там медиите еша им няма/.
Има ли сериозна даржавна организация ,която перманентно да следи за психологичния климат в домовете,
законодателството добро ли е по отношение на надзора по
осиновяването,какво липсва на държавата да осигури необ-
ходимите средства за храна,за човешке заплати на добре
подготвен персонал-обикновената леля до
педагога,мед.сестрата лекаря, логопеда,мениджъра на
персонала,хората по подръжката на сгради и съоръжения?
Веднага ще кажете - няма пари.
Не е вярно за водене на гакстерски войни в Авганистан
Ирак,за правосъдие от което на никого не му пука и така
нататък,пари има и хартисват.
/какВо излиза, че плащаеме данаци да осигуряване пушечно
месо за износ и осигуряване работа на полиция ,съд ,прокуратура,психиатрични болници и др.
Няма поглед върху проблема,няма държавници,нямама
разбиране от хората по места доот хората в правителството
и парламента техния девиз сигурно е -СЛЕД НАС ПОТОП.
По време на избори ходят като вратоглави с луксозни
автомобили и убеждават хоратауче имат идеи и имат силата
да ги осъществят и след изборите-"крещим ,но щом отрезнеем забравяме думи,клетви и немем и се смеем пред народни свети жертви" да така е
тези деца са наш продукт,такива като нас са жертвата и
ловеца.Мисля че времето на -Аз съм такъв,аз съм онакъв
,аз така,аз онака полекалека лека отмина в черните страници на тази държава.
Не сполучливи бракове-бездомници,просяци,джебчии ,
крадци,наркомани,пласьори,потенциални терористи,измамници
и т.н.
Прекалено сполучливи бракове-наркомани,паразити,
душевно болни и т.н.
Всичко това е продукт на самите нас и формирайки
тази прослойка днес,тя ще се обърне срещу нас самите утре.
И благодаря на прежде говорищата за позицията й по проблема,че провокира тези исли у мен.
В заключение /ако някой е стигнал до тук/ предлагам
на вестника НДТ да организира годишен форум па тема късаещи
проблемите на децата в неравностойно положение,причините за
генерирането им и пътища за осигуряването на такива деца
с образование ,възпитание и сносен живот.
Би трябвало да сме в състояние /безкористно/ да направим анализа,да съставим искането на нашето общество
/без партийно/ до правителство и ръкопоставени в държавни
учреждения да решават синтезираните от нашето общество
проблеми .
Парите са необходими ,но не са всичко и ако не искаме
да сме стока сме длъжни сами в село и града да обобщаваме
проблемите си и те не само да подхранват медиите ,а да се
превърнат в настойчиви искания към тези които са натоварени
да ги решават.
С уважение към тези които са запазили човешкото
в себе си.
ЛЮДМИЛ ЧОМАКОВ

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.65 секунди