изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-20 @ 19:28 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1371 - Умира Цар Иван Александър (1331-1371 г.), от рода Шишмановци. 1852 - В Санкт Петербург за пръв път отваря врати Ермитажът. Художествения и културно-исторически музей е един от най-известните в света. Възниква като частна колекция на Екатерина II в края на ХVIII в. 1878 - Свиканото от главнокомандващия руската армия съвещание приема предложението на ген. Н. Игнатиев руските войски да завземат Сан Стефано, но да не влизат в Цариград.  1908 - Цар Фердинанд I сключва втори брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц в замъка Остерщайн край Гера, Германия. Царица





2002 г.



Либийският съд препраща в друга инстанция делото срещу шестимата български медици, след като отхвърля най-тежките обвинения за заговор срещу сигурността на Либия и за предумишлено заразяване на деца с вируса на СПИН.

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази са арестувани двадесет и трима наши сънародници. По-късно седемнадесет от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на триста деветдесет и три либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Великата социалистическа народна либийска арабска Джамахирия.





1998 г.



Умира Ернст Юнгер (Junger) - германски писател и философ, представител на “философията на живота”. Роден е на 29 март 1895 г. в Хайделберг. Германия. Изучава философия и природни науки в Лайпциг и Неапол, участва в двете световни войни. От 1959 до 1971 г. заедно с М. Елиаде издава сп. “Antaios”. Филоските му възгледи се формират под влиянието на Ницше и Шпенглер. Според Юнгер човекът е съвкупност от първични жизнени сили, които въплътяват връзката на индивида с рода в одушевената телесност на всеки отделен организъм; той е преди всичко част от природата, която се характеризира с единство на органичното и неорганичното. Според Юнгер съвременната епоха, с характерното господство на техниката и тоталитарните режими, поражда новите образи на “работника” и “войника”. Проблемът за преодоляването на нихилизма става предмет на философски дискусии между него и Хайдегер, в хода на които Юнгер защитава оптимистичен подход за неговото решение.





1997 г.



Правителството на Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО, подкрепено и от президента Петър Стоянов. Молбата е депозирана в Брюксел.





1994 г.


Умира Иван Ганчев Врачев - български общественик, военен и политически деец, ген.-полковник (1961 г.). Роден е на 20 януари 1921 г. в Копривщица. Участва в Отечествената война (1944-1945 г.) като командир на рота. Завършва Военна академия на Генералния щаб в Москва (1956). Началник на Ген. щаб (1960-1962) и първи мин. на отбраната (1962-1966). Първи зам. предс. (1967-1973) и предс. (1973-1976) на Комитета по туризъм. Автор на мемоари.





1993 г.



Японецът Кеничи Хоре извършва най-дългото в света плаване с водно колело от Хавайските острови до Япония – 7500 км.





1989 г.



Лидерът на групата “Whitesnake” Дейвид Ковърдейл сключва брак с американската актриса Тони Китаен, с която се запознава в края на 1987 г. при заснемането на клипа към песента “Is This Love”.





1989 г.



В Белград се състои най-дългата партия по шахмат в света. Н. Николич и Г. Арсович правят общо 269 хода.





1983 г.


В периода 17 - 27 февруари в България се провеждат световните студентски зимни игри "Универсиада - 83".





1982 г.



Умира Телониъс Мънк - американски джаз-музикант (пианист). Роден е през 1917 г. в Роки Маунт, Северна Каролина, САЩ. Свири от 6-годишна възраст, през 30-те години работи по заведения. Първите му авторски плочи излизат през 1947 г. Музиката му е школа за бъдещите изпълнители на джаз през 60-те и 70-те години. След 1957 г. записва дългосвирещите плочи “Светли ъгли”, “Телониъс такъв, какъвто е”, “Мини мюзик”, работи в популярен сектет (Мънк, Колтрейн, Арт Блейки, Р. Коутланд, Дж. Грайс, К. Хоукинс). През 1970-1971 г. участва в световното турне “Гиганти на джаза” заедно с Гилеспи, Арт Блейки и Сони Стит, а в последното десетилетие на живота си концертира в Нюпорт, Карнеги хол и др. Албуми: “Monk’s Blues” (1968 г.), “The Composer” (1962-1968 г.), “The London Collection: Vols.1,2&3” (1971 г.), “The Thelonious Monk Memorial Album”, “Thelonious Monk and the Jazz Giants”, “The Complete Riverside Recordings”.





1979 г.


В предаването "Всяка неделя" на Българската телевизия за първи път е включена рубриката "Събеседник по желание". До края на годината в нея участват Григор Вачков, Никола Гюзелев, Въло Радев, Елисавета Багряна, Веселин Андреев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Андрей Гуляшки.





1979 г.



Китайски войски нахлуват във Виетнам след седмици на обтегнати отношения и усилена подготовка за военни действия край китайско-виетнамската граница.

Нападението е предшествано от разговори между двете страни по повод незаконната окупация на зле дефинираната граница.

Нахлулите китайските войски наброяват триста хиляди души и триста самолета, докато сто хиляди виетнамски войници са в Камбоджа, а други двадесет и пет хиляди в Лаос.

Китайските власти твърдят, че Виетнамски военни подразделения са извършили над 700 въоръжени нахлувания в Граничния район на китайска територия и са убили над триста китайски войници и цивилни лица през последните шест месеца.

Китайската информационна агенция “Ксинхуа” разпространява следния текст: “Ние не желаем нито сантиметър Виетнамска територия. Всичко което искаме е мирна и стабилна граница.”

Конфликтът е свързан и с Виетнамското въоръжено нахлуване в Камбоджа. Преди това китайският премиер открито е заплашил Виетнам с “наказание” за нападението над Камбоджа и подкопаването устоите на режима на Пол Пот.





1972 г.



Италианският оперен певец Лучано Павароти изпълнява една от най-трудните тенорови партии на сцената на "Метрополитън Опера", Ню Йорк, в постановката на операта "Дъщерята на полка" ("La Fille du Regiment"). С това си печели огромна популярност. Лучано Павароти дебютира като певец в детски хор, с който печели международна награда. През 1961 г. вече е солист. Има успешни изяви заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго ("Тримата тенори"), както и с много поп и рокмузиканти, с които записва албуми и изнася редица концерти. Той е един от най-успелите оперни певци, тенори. Дискографията му включва: "Pavarotti in Concert [live]" (1990 г.), "Rare Verdi Arias/Pavarotti Premieres Rare…" (1990 г.), "In Concert [live]" (1992 г.), "Rigoletto" (1992 г.), "Verdi & Others" (1992 г.), "Pavarotti & Friends" (1993 г.), "Fortunate Pilgrim" (1994 г.), "Christmas Favorites from the World’s Tenors" (1995 г.), "Together for the Children of Bosnia" (1996 г.), "For War Child" (1996 г.), "Highlights: La Traviata & Rigoletto" (1997 г.), "Pavarotti Magic: An Exclusive Recital" (1997 г.), "The Voice" (1997 г.), "In His Glory" (1997 г.), "O Holy Night" (1997 г.), "Christmas with Pavarotti" (1997 г.), "World’s Favorite Arias" (1997 г.), "Notte D’Amore" (1998 г.), "Pavarotti Magic", Vol. 2 (1998 г.), "For the Children of Liberia" (1998 г.), "The Recital" (1999 г.), "Pavarotti & Friends: For Guatemala & Kosovo" (1999 г.), "Chrsitmas With Luciano Pavarotti" (1999 г.), "Christmas With Luciano Pavarotti & Jose Carreras" (1999 г.), "Romantic Arias" (2000 г.), "Pavarotti & Friends for Cambodia & Tibet [live]" (2000 г.).





1966 г.



Роден е Антон Станков - български юрист. Завършва Юридически факултет на СУ (1988 г.). Съдия в Шумен (1991-1992 г.) и София (1994 г.); хоноруван преподавател по трудово право в ПУ (от 1995 г.) и по наказателен процес в СУ (от 2000 г. Председател на Наказателната колегия на Софийски градски съд (от 1999 г.). Министър на правосъдието на Р България в правителството на С. Сакскобургготски (2001 г.).





1965 г.


Умира Панчо Атанасов Михайлов - български революционер, член на ВМРО, поет. Роден е на 20 юни 1896 г. в Щип. Завършва гимназия в Битоля и Солун и Школата за запасни офицери в София. Участва във войните (1912-1913 г.; 1915-1918 г.) като офицер, командир на рота. От 1918 г. е чиновник в мина “Перник”. Участва във възстановяването на ВМРО от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров.





1959 г.


Умира Никола Петков Икономов - български драматург и театрален деец. Роден е на 26 февруари 1896 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град (1913 г.). Постъпва в Народния театър в София (1916 г.), дебютира в ролята на цар Асен ("Иванко" на В. Друмев) през 1919 г. специализира във Виена театрално изкуство (1921 г.). Налага се като професионален актьор през 20-те год. До 9 септември 1944 г. е ръководител на театрите в Русе, Пловдив, Варна и др., един от основателите на Художествения театър в София. След 9 септември 1944 г. претворява сложни образи от български и чуждестранен репертоар на сцената на Народния театър. Автор е на 8 пиеси - романтично-исторически драми и комедии: "Пленницата нощ" (1918 г.), "Хан Татар" (1939 г.), "Война" (1941 г.), "Калин Орела" (1941 г.), "Бог да прости леля", "Наследници" (1942 г.), "Отвъд вековете" (1943 г.), "Приятел в нужда се познава" (1955 г.); през 1968 г. излизат от печат спомените му "Между изкуството и живота".





1958 г.



Постановление на ЦК на БКП за засилване на борбата против алкохолизма чрез активизиране на пропагандната и разяснителната работа (особено сред младежта), организиране на инициативи за прекарване на свободното време на младежите, увеличаване производството на безалкохолни напитки и др.





1945 г.


В Първа българска армия е въведена корпусна организация (3-и и 4-и корпус) с цел да се облекчи командването на войските.





1944 г.



В хода на Втората световна война при опит да се изплъзнат от съветско обкръжение при Корсун, германските войски попадат в капан и биват напълно унищожени. Загиват 30 хиляди германци.





1941 г.



В Анкара се подписва българо-турска декларация за ненападение и дружба.





1935 г.


Роден е Кирил Нешев (К. Н. Михайлов) - български философ, етик. Завършва философия в СУ (1960 г.). Специализира в МГУ (1975 г.). Преподавател във философския факултет на СУ (от 1968 г.); доцент (1976 г.), професор (1986 г.). Декан на ФФ (1976-1979 г.); зам. ректор на СУ. Основни монографии: "Тактът" (1974 г.), "Основни проблеми на моралната цел" (1975 г.), "Нравственият идеал" (1978 г.), "Азбука на семейната етика" (1981 г.), "Морал и общуване" (1984 г.), "Празникът" (1985 г., в съавт.), "Доброто" (1989 г.), "Моралът: светлини и сенки" (1990 г.), "Либералната идея" (1992 г.), "Българска идея" (1992 г.), "Българинът днес - съдба и свобода" (1993 г.), "Антична естетика" (1994 г.), "Бълг. национализъм" (1994 г.), "Философия на монархията" (1994 г.), "Злото" (1994 г.), "История на европейката етика" (1995 г.), "От Хитлер до Паисий: Национализмите" (1995 г.), "Балканският сблъсък на цивилизациите" (1996 г.), "Политическа етика" (1997 г.), "Политологията на XX в." (1998 г.). Учебници: "Евдемонизмът" (1977 г.), "Проблеми на професионалната етика" (1977 г.), "Проблеми на журналистическа етика" (1978 г.), "Морал и право" (1980 г.), "Въведение в етиката" (1992 г.), "Етика" (1995 г.), "Система на етиката" (1998 г.) и др.





1934 г.



Умира Алберт I – белгийски крал. Роден е на 8 април 1875 в Брюксел. Той е от Сакскобургготската династия. Син е на граф Филип Фландрийски и принцесата Мария Хоенцолерн-Зигмаринген. Загива по време на изкачване на връх Монблан.





1933 г.



В САЩ излиза първият брой на “Newsweek” - седмично политическо и социално-икономическо списание.

“Newsweek” се издава в Ню Йорк, като се разпространява по целия свят. Това е второто по големина седмично списание в САЩ. Първоначалнто му име е “News-Week” и е основано от Томас Мартин. Първото издание включва на първата си страница седем фотография. През 1937 г. президент и главен редактор на списанието става Малкълм Мур, който променя името на списанието на “Newsweek”. През 1961 г. списанието е продадено на Уошингтън Поуст. “Newsweek” се смята за най-либералното от трите главни седмични списания.





1925 г.



Умира Никодим Павлович Кондаков - руски художествен историк и византолог. Роден е през 1844 г. в с. Холан, Новоосколски уезд, Курска губерния. Следва в Московския университет (1861-1865 г.). Директор на Петербургския музей “Ермитаж” и член на Руската АН. След избухването на революцията в Русия (1917 г.) напуска родината си и заема професорска катедра отнач. в София (1920-1922 г.), а после в Прага. Автор на многобройни трудове върху старорус. и виз. изкуство. По-важни от тях са: “История на византийското изкуство и иконография по миниатюрите на гръцките ръкописи” (1876), “Руските древности в художествените паметници” (със сътрудничеството на граф И. Толстой, 6 части, 1889-1899), “Археологическо пътешествие в Сирия и Палестина” (1904), “Македония, археологическо пътешествие” (1909), “За манихейството и богомилството” (1927) и др.





1925 г.


Умира Тодор Тодоров Страшимиров - български писател, политик и общественик. Роден е на 28 февруари 1880 г. във Варна. Брат на А. Страшимиров и Д. Страшимиров. Член на БРСДП от 1903 г. Адвокат във Варна (1911-1917 г.). През ноември 1923 г. е избран за народен представител в ХХI НС. Проявява се като пламенен народен трибун. За антимонархическата си дейност е преследван и нееднократно заплашван. Литературната му дейност не е богата. За пръв път печата разказа “Назад” през 1891 г. в сп. “Денница”. Убит.





1911 г.



Обнародва се Закон за празниците и неделната почивка.





1909 г.


Разработен e първият мобилизационен план за флота.





1908 г.



Княз Фердинанд I сключва втори брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц в замъка Остерщайн край Гера, Германия.

Елеонора (Ройс-Кьостриц) е втората съпруга на княз (цар) Фердинанд I (1907–1917 г.). Родена е през 1860 г. Проявява интерес към санитарното дело в България. Основава Детски морски санаториум край Варна (за лечение от костна туберкулоза). След въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) открива и курсове за милосърдни сестри. Умира през 1917 г.





1906 г.


Открита е артилерийска школа за подготовка на артилеристи-командири на полкове, отделения и батареи.





1905 г.



Започва Мукденското сражение. Това е най-голямата битка по време на руско-японската война.

Руско-японската война (1904-1905 г.) е война между Русия и Япония за политическо господство в Далечния изток. Започва на 9 февруари 1904 г., когато японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат рус. ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците "Цесаревич" и "Ретвизан" и крайцера "Палада"). Благодарение на енергичните действия на рус. адмирал Макаров, който от (08.03.) 1904 поема командването на Порт Артур, се запазва боеспособността на рус. флот и той започва да се готви за активни действия. След гибелта на адмирал Макаров на (13.04.) флотът преминава към пасивна отбрана. Действията на яп. войски по суша започват с бързо, енергично и стремително настъпление. Командващият рус. войски ген. Куропаткин не успява да организира контранастъпление навреме. Рус. армия е победена в Мукденското сражение, при което загубва 89 000 д. (29 000 пленници); яп. загуби са ок. 72 000. В Русия се сформира Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски, която тръгва от Балтийско и Черно море към Владивосток. След 7-мес. поход, през май 1905 рус. флот стига до Кор. пролив. На 27 и 28 май става гл. сражение между двата флот. Рус. флот е разбит и изходът на войната по същество е решен. На 5 септ. 1905 чрез посредничеството на амер. президент Т. Рузвелт в амер. град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония в Корея, отстъпва £ юж. част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския п-в с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.





1904 г.



В Милано се състои премиерата на операта на Джакомо Пучини “Мадам Бътерфлай”, като завършва с пълен провал.

Джакомо Пучини е роден на 22 декември 1858 г. в Лука. Той е италиански оперен композитор. Произхожда от стар музикален род. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера - "Вилиси", представена с успех в Милано. Втората му опера - "Едгар" (1888 г.), претърпява провал. С "Манон Леско" (1893 г.) Пучини печели световна слава на оперен композитор. Следващите му произведения са истински шедьоври: "Бохеми" (1896 г.); "Тоска" (1900 г.); "Мадам Бътерфлай" (1904 г.). След едно посещение в Америка Пучини получава поръчка от "Метрополитен опера" за произведение върху американски сюжет и създава операта "Момичето от Златния запад" (1910 г.), която се изпълнява в Ню Йорк със сензационен успех. През 1917 г. създава прочутия "Триптих", състоящ се от едноактните опери "Мантията", "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Последната му творба е операта "Турандот", която не успява да завърши. Умира на 29 ноември 1924 г. в Брюксел.





1902 г.



Състоят се избори за ХІІ Народно събрание, спечелени от управляващите прогресивнолиберали. Гласуват 50 % от избирателите.





1902 г.



Роден е Джон Стайнбек (Steinbeck) – американски писател. Роден е в семейство на земеделец от немски произход и учителка с ирландско потекло. През 1919 г. постъпва в Станфордския университет. Известно време служи като моряк на кораб. Първата му книга е “Златната чаша”, която излиза през 1929 г. Романи: “Небесните пасбища” (1932 г.), “Към един незнаен бог” (1933 г.), “Тортила Флет” (1935 г.), “В неравна борба” (1936 г.), “За мишките и хората” (1937 г.); “Гроздовете на гнева” (1939 г., н. “Пулицър” за 1940) г.; сборник с разкази “В черната долина” (1938 г.); повестта “Луната залезе” (1942 г.), “Пуснете бомбите” (1942 г., тази “молба” на Рузвелт в същото време отхвърлят Фокнър и Хемингуей). През 1943 г. заминава като военен кореспондент на вестник “Ню Йорк Хералд Трибюн” за Европа (и в дописките си до този вестник, и в последните си писма за “Нюздей” от 1966 г. за Виетнам той остава в по-голяма степен писател, отколкото журналист). През 1944 г. излиза големият му роман “Улица “Консервна”. В следващите години публикува повестта “Бисерът” (1945 г.), романите “Безпътният автобус” (1947 г.), “На изток от Рая” (1952 г.), “Благодатният четвъртък” (1954 г.), “Краткото царуване на Пипин IV” (1957 г.), сборник с репортажи от II световна война “Имало едно време една война” (1958 г.), романа “Зимата на нашето недоволство” (1961 г.), пътеписа “Пътешествия с Чарли” (1962 г.). Същата година (1962 г.) получава Нобелова награда за литература. През 1969 г. излиза посмъртното издание на “Дневник на един роман”. Умира на 20 февруари 1968 г.





1897 г.


Роден генерал-лейтенант Боню Пиронков, командир на 5-а пехотна дивизия (14.09.1944 - 17.11.1944). Ранен във войната, впоследствие умира.





1891 г.


Роден е Петър Христов Искров - български общественик, юрист, журналист. Член на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКМС (1923-1925 г.). Един от организаторите на терористичната военна организация на БКП. Емигрант в СССР (от 1929 г.). Член на Задграничното бюро на БКП (1925-1934 г.). Член на Изпълнителния комитет на Коминтерна (от 1928 г.). Редактор на емигрантското сп. "Комунистическо знаме" (1932-1937 г.). Обвинен от Г. Димитров в лявосектанство и убит от органите за сигурност на СССР. Умира през 1939 г. в СССР.





1888 г.



Роден е Ото Щерн (Stern) - германски физик. Завършва университета в Бреслау (Вроцлав) през 1912 г. От 1920 г. е доцент, после професор в университета във Франкфурт на Майн, а от 1922 г. е професор в университета в Рощок. От 1923 до 1933 г. е професор и директор на физико-химичната лаборатория към Хамбургския университет. Емигрира в САЩ през 1933 г., където е професор в Технологичния институт Карнеги в Питсбърг (1933-1945 г.). Основните му трудове са върху ядрената и квантовата физика и термодинамиката. Пръв измерва скоростта на молекулите (1920 г.), представя възможността за експериментална проверка на пространственото квантоване на магнитния момент на атома (1921 г.), като доказва тази възможност заедно с немски физик В. Герлах. Заедно с Р. Фриш измерва магнитния момент на протона в молекула Н2 (1933 г.). Лауреат на Нобелова награда по физика (1943 г.). Умира на 17 август 1969 г. в Бъркли, Калифорния, САЩ.





1885 г.



Роден е Романо Гуардини (Guardini) - германски писател, католически философ и теолог, един от последните универсални мислители на нашето време. Свещеник (1910 г.); частен доцент в Бон (от 1921 г.); професор по философия на религията и католическия светоглед в Берлин (от 1923 г.). През 1939 г. фашистите му забраняват да преподава. Преподавател в Тюбинген (1946 г.) и в Мюнхен (1949 г.). Лидер на движението на католическата младеж. Принципите на християнската антропология Гуардини представя в книгите си "Свят и личност" и "Екзистенцът на християнина", в които се открива влиянието на т. народен диалогичен персонализъм. Умира на 1 октомври 1968 г. в Мюнхен.





1881 г.



Провежда се конференция на България, Австро-Унгария, Сърбия и Турция във Виена за завършване на международната жп линия, свързваща Виена с Цариград.





1879 г.



В Уганда пристигат първите християнски мисионери.

Република Уганда e държава в Изтoчна Африка. Площ 236 040 кв. км. Население - 21 300 000 ж. (1996 г.). Около 70% от народите банту (ганда, сога, нянколе и др.); туркана, ланго, ачоли и др. 47% католици, 30% протестанти. Официален език - английски. Столица - Кампала. Парична единица - угандийски шилинг. Административно деление - 39 района. Глава на държавата и правителството - президент. Законодателен орган - еднокамарна Национална асамблея. През XVI в. на територията на Уганда са оформени малки държавици: Буньоро, Торо и др. На 9 октомври 1962 г. Уганда става независима държава; обявена за република на 8 ноември. 1967 г. Приета е нова конституция; до 1971 г. президент и мин.-председател е М. Оботе. Сменен от И. А. Дада след военен преврат. През 1980 г. са проведени общи избори, спечелени от партията на Народния конгрес; нейният лидер - М. Оботе отново е избран за президент. През 1985 г. е отстранен от власт от Военния съвет начело с ген. Т. Окело. На 26 януари 1986 г. властта в Уганда минава в ръцете на Националното съпротивително движение; неговият председател Й. Мусевени е провъзгласен (29 януари 1986 г.) за президент на страната. През октомври 1995 г. в Уганда влиза в сила нова конституция, която я провъзгласява за унитарна република с президентска форма на управление. На 11 май 1996 г. за президент на Уганда е преизбран Й. Мусевени. До провеждането на следващите президентски избори (1998 г.) е забранена дейността на политическите партии. Уганда е член на Организацията за африканско единство (1963 г.), член на Общността и член на ООН (1962 г.).





1878 г.



Свиканото от главнокомандващия руската армия съвещание приема предложението на ген. Николай Павлович Игнатиев руските войски да завземат Сан Стефано, но да не влизат в Цариград.

Граф Николай Павлович Игнатиев - руски генерал и дипломат. Роден е през 1832 г. в Санкт Петербург. Участва в Кримската война (1855-1856 г.), ген.-майор (1858 г.), Военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерството на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където представлява Русия дълги години. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и Русия й обявява война за освобождението на България. След войната взема участие в преговорите за мир и подписва Санстефанския договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес. Умира през 1908 г. в Санкт Петербург.





1878 г.



Умира Нешо Бончев – български литературен критик, фолклорист; дописен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1871 г. Роден е на 2 февруари 1839 г. Събира и обнародва народни песни. Отнася се взискателно и критично към работата си. Превежда "Тарас Булба" от Н. В. Гогол и "Разбойници" от Ф. Шилер. Умира в Москва от туберкулоза, 2 дни преди подписването на Санстефанския мирен договор.





1876 г.



Джулиус Волф от Ийстпорт (щат Мейн, САЩ) произвежда първите консерви със сардини.





1869 г.


Създадено е Канадско общество срещу прилагането на жестокости спрямо животни.





1856 г.



Умира Хайнрих Хайне (Heine) – германски поет, публицист, критик и общественик. Роден е на 13 декември 1797 г. в Дюселдорф. В университета се записва в Юридическия факултет, но повече посещава заниманията по филология и философия; слуша лекциите на Хегел (1821-1823 г.). Най-хубавите му стихове от този период са включени в “Книга на песните” (1827 г.). В творчеството му народната песен здраво се съединява с идеите за политическото и социално освобождение на хората и усъвършенстване на обществото. В “Пътни картини” (част I-IV, 1826-1831 г.) е представена съвременна Германия с нейната разпокъсаност, изостаналост, безплодна научност, безправие и филистерство. От май 1831 е политически емигрант във Франция. Съчиненията му “Френските дела” (1832 г.) и “Лютеция” (1840-1847 г.) са хроника и анализ на френския политически живот, чрез тях сочи на сънародниците си примера на французите, които извършват Френски революция, усъвършенствала френското общество. Според него най-великият представител на немската литература и поклонник на природата е Й. В. Гьоте. Хайне не може да приеме примирителното отношение на Гьоте към немското филистерство. Успява да осмисли революционния характер на Хегеловата диалектика. Притежава висока философска проницателност и е привърженик на пантеизма, чрез който иска да примири двете течения на философията - идеализма и материализма. Смята, че национализмът и милитаризмът са най-злите врагове на демокрацията и пречка към усъвършенстване на обществото. Политическите му стихове са образец на реализъм в поезията, съчетаващ острата злободневност с далечните идейни перспективи. През 1846 г. заболява тежко и това ограничава възможностите му за участие в обществения живот. През 1853-1854 г. публикува своите “Признания”. В това произведение обявява своето обръщане към религията, в която търси отговорите на мъчещите го въпроси. В последните години отново се връща към политическа поезия, като критикува остро грешките на радикалното движение с надежда, че радикализмът ще се възроди в нов, по-съвършен вид.





1846 г.


Роден е Петко Василев Горбанов - български просветител. Завършва Роберт колеж в Цариград (1868 г.); учителства в него (1869-1872 г.) и в Пловдив (1872-1874 г.). Близък съмишленик на П. Р. Славейков. Преводач. След Освобождението на България е член на Консервативната партия. Работи в редакцията на в-к "Български глас", редактор на в-к "Будилник". Съчинения: "Наръчни наставления за учители" (1871 г.). Умира на 9 февруари 1909 г. в София.





1843 г.



В битката при Миани 3-хилядна английска войска разбива 30-хилядна армия от индийски мюсюлмани. Миани е селце в Синдх, днешен Пакистан.

Битката при Миани се води между британски сили под ръководството на сър Чарлз Напир и емира на Синдх, днешен Пакистански регион. Британците се противопоставят на позицията на емира по време на Първата Англо-Афганска война (1839-1842 г.). Сражението води до решителна британска победа, като по този начин се Синдх се анексира като английско владение в Британска Индия.





1803 г.



Роден Едгар Кине (Quinet) - френски политик, историк. От 1841 г. професор в “Колеж дьо Франс”. Уволнен през 1846 г. заради борбата си против реакционното католическо духовенство и йезуитите, която повежда заедно с Ж. Мишле. Взема активно участие във Февруарската революция (1848 г.), член на Учредителното и Законодателното събрание. След контрареволюционния държавна преврат на 2 декември 1851 г. е принуден да емигрира (завръща се във Франция през 1870 г.). От многобройните му трудове най-известно е съчинението му за Великата френската революция (т. 1-2, 1865 г.). Своите възгледи за историята на религиите и философията на историята излага в “Новият дух” (1874). Умира на 27 март 1875 г. в Париж.





1766 г.



Роден е Томас Робърт Малтус (Malthus) - английски икономист и социолог, свещеник. Завършва Джезус Колидж на Кембриджкия университет (1788 г.). Защитава докторска дисертация по богословие (1793 г.). Енорийски свещеник (1797-1803 г.) в графство Съри. Професор в Катедрата по съвременна история и политическа икономия в колежа на Ост-Индийската компания (1805-1834 г.). Малтус е един от основоположниците на т. нар. вулгарна политическа икономия във Великобритания. В своето “Изследване върху принципа за населението” (1798 г.) публикува резултатите от изменението на населението в Англия, Франция и Германия. В неговата социологическа доктрина, наречена малтусианство, е формулиран един надисторически закон за населението, според който населението нараства в геометрична прогресия, а средствата за производство - в аритметична. Противоречията на общественото развитие, които Малтус извежда, според него могат да бъдат преодолени с предотвратяване на икономически неосигурения растеж на населението (чрез регламентиране на браковете, регулиране на раждаемостта и т. н.), както и с “естествено” регулиране на количествения състав на населението посредством глад, войни, епидемии и други подобни. Отхвърля трудовата теория на стойността, създадена от Дейвид Рикардо и смята, че стойността на стоката се определя само от производствените разходи и печалбата като номинално увеличаване на цената. Много от положенията в доктрината на Малтус намират разпространение и днес (напр. теорията за “оптимума на населението” на Х. Браун, Дж. Бонер и др.), тъй като са свързани с активното нарастване на народонаселението на Земята и изострянето на противоречията в съвременното общество. Малтус умира на 23 декември 1834 г.





1722 г.


Петър І издава указ за престолонаследието, даващ право на руския цар да избира своя наследник.





1673 г.



Умира Жан-Батист Поклен дьо Молиер - френски драматург, режисьор и актьор, един от майсторите на комичната сатира. Роден е на 15 януари 1622 г. в Париж. Завършва Клермонския колеж (1640 г.) и заминава за Орлеан, за да следва право. Напуска училище след 2 години и постъпва като актьор в пътуващ любителски парижки театър. Скоро след това става директор на трупа. По това време заменя фамилията си Поклен с Молиер и 13 години пътува и представя своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в театър “Пти Бурбон”, а от 1661 г. - в театър “Пале роял”.

Първите му произведения са писани под силното влияние на италианската комедия. След като Луи XIV се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър прием в Париж. Умира в Париж на сцената по време на представление на “Мнимият болен”.





1653 г.



Роден е Арканджело Корели (Corelli) - италиански. цигулар, композитор, диригент и музикален педагог. Един от основоположниците на италианската цигулкова школа. Автор е на ансамблови и солови произведения за цигулка; триосоната (4 сборника, изд. 1681-1694 г.), соната за цигулка и бас (изд. 1700 г.), оркестрови кончерто гроси (изд. 1714 г.). Сонатите му са образци на концертния цигулков стил, а неговите кончерто гроси изиграват голяма роля във формирането на класическата оркестрова музика. Негови ученици са италиански цигулари П. Лакатели, Дж. Сомис и др. Умира на 8 януари 1713 г. в Рим.





1600 г.



Умира Джордано Бруно – италиански философ. Роден е през 1548 г. Развива системата на Николай Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Бруно е неустрашим разобличител на суеверието и схоластиката, вдъхновен разпространител на научните знания. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Съчинения: "За причината, началото и единното" (1584 г.), "За безкрайността, вселената и световете" (1584 г.), "За монадата, числото и фигурата" (1591 г.).





1598 г.



На Земския събор Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия. Той е син на болярина Фьодор Годунов. Издига се по време на Опричнината. Фактически управлява от 1584 г. Около 1574 г. сестрата му Ирина се омъжва за царския син Фьодор. С възцаряването на Фьодор Борис Годунов става член на правителството. През 1587 г., след ожесточени дворцови борби, се превръща в едноличен владетел на държавата. Вътрешната му политика през 80 – 90-те години е насочена към консолидация на аристокрацията и преодоляване на стопанската разруха чрез засилване на крепостното право. Осъществява активна правителствена колонизация на Сибир с южните райони на страната. Същевременно укрепва руските позиции в Кавказ. По времето на Борис Годунов нараства търговията през Архангелск и по река Волга. Масовият глад през 1601-1603 г. изостря противоречията в обществото, които довеждат до селска война. В разгара на борбата си с Лъже-Дмитрий I Борис Годунов умира на 13 април 1605 г. За цар е провъзгласен малолетният му син Фьодор.





1568 г.



Императорът на Свещената Римска империя се съгласява да плаща ежегоден данък на турския султан.

Максимилиан II Австрийскии е император на Свещената Римска империя в периода 1564-1576 г. Роден е на 31 юли 1527 г. във Виена. Син е на Фердинанд I и на Анна Бохемска. Той е от династията на Хабсбургите, като от 1563 г. е крал на Бохемия, а от 1563 г. – на Унгария. Умира на 12 октомври 1576 г.





1447 г.



Руският княз Василий II, година след ослепяването си, си възвръща властта в Москва.

Василий II Василиевич Тъмни е велик княз на Московското княжество от 1425 до 1462 г. Управлението му е съпътствано от една от най-тежките граждански войни в руската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Син е на Василий I Дмитриевич и София, дъщеря на литовския велик княз Витаутас. Негов син и наследник е Иван III Велики.

След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през 1441—1460 г. и принуждава Новгород Велики, Псков и Вятка да признаят върховенството му.





1411 г.



Муса Челеби пленява и убива брат си Сюлейман и се обявява за едноличен владетел на Румелия. След победата той рязко сменя политиката си към балканските си съюзници. Напада земите на сръбския крал Стефан Лазаревич и пуска тюркменските акънджии да грабят българските земи като вражеска земя. Една неясна приписка, която съобщава, че “Муса победи българите и ги изсели на 23 април”, намеква за български опит за организирано противодействие срещу разорителните разбойнически действия, който вероятно е жестоко потушен.

Мехмед І Челеби, третият син на Баязид І пристига на Балканите с многобройна армия предимно от войници от османската спахийска войска, за да търси правата си над бащиния трон. Разбойническите действия на Муса Челеби предизвикват опозицията както на османските бейове, така и на всички балкански владетели. Поради това новият претендент получава тяхната пълна подкрепа. В армията на Мехмед наред със сърби и власи се включват и български военни отряди.





1371 г.



Умира цар Иван Александър роден 1331 г.



364 г.



От престола е свален Йовиан (331-364 г.) – източноримски (византийски) император, родом от Сингидунум (днешен Белград). Йовиан произлиза от военните среди. Бидейки християнин, при царуването на Юлиан Апостат (361-363 г.) е свален от военното командване. Избран е за император от войската след неочакваната смърт на Юлиан. Управлява по-малко от година. Йовиан отменя антихристиянските наредби, толерира църквата и ограничава силно езическите култове в империята.







http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.62 секунди