изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 11:34 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1204 - Цар Калоян сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това папата изпраща кардинал Лъв да короняса Калоян за крал, а архиепископ Василий да въздигне в сан Примас. Този ход Калоян предприема, за да извоюва официално признаване на българската държава. Този акт има чисто формален характер и не позволява на римския папа да разпростре своето влияние над българите, но дал възможност на българския владетел да продължи усилията си за териториално разширение на своята държава. 1991 - Политическият консултативен комитет на Организацията на Варшавския договор решава военните структури на пакта да се разпуснат до 31 март същата година. 1991 - Започва процесът срещу Тодор Живков



 



1999 г.



Умира Глен Теодор Сиборг - американски физик. Роден е на 19 април 1912 г. в Ишпеминг, Мичиган, САЩ. Завършва университета в Лос Анджелис (1934 г.). Получава степента доктор по философия в Калифорнийския университет (1937 г.). От 1945 г. е професор, а през 1958-1961 г. е президент на университета. От 1942 до 1946 г. работи в Металургичната лаборатория в Чикаго, занимава се с въпросите за промишлено получаване на плутоний. През 1954-1961 г. и от 1971 г. е втори директор на Радиационната лаборатория в Бъркли. През 1961-1971 г. е председател на Комисията по атомна енергетика на САЩ. Заедно с Е. Макмилън синтезира плутоний (1940-1941 г.); съвместно с колектив от учени открива химически елементи америций, кюрий (1944 г.), берклий (1949 г.), калифорний (1950 г.), айнщайний (1952 г.), фермий (1953 г.), менделевий (1955 г.). Взема участие в синтезирането на по-тежки елементи. Носител е на Нобелова награда за физика (1991 г., заедно с Е. Макмилън).





1993 г.


Умира Ангел Тодоров (А. Т. Тошков) - български писател. Роден е на 20 октомври 1906 г. във Видин. Завършва право в СУ (1930 г.). Член на БКП от 1927 г. Редактор във в-к “РЛФ” (1929 г.). Отговорен редактор на сп. “Звезда” (под редакцията на Г. Бакалов). Специализира в Париж и Дижон (1930-1931 г.), където се запознава с А. Барбюс, П. Ваян-Кутюрие, П. Елюар и др. В България работи като адвокат и журналист. Участва в Отечествената война. Главен редактор (заедно с А. Гуляшки) на в-к “Литературен фронт” (1944 г.) и на в-к “Вечерни новини”. Заместник главен редактор на в-к “Отечествен фронт”, “Стършел”, на сп. “Септември”, главен редактор на сп. “Българо-съветска дружба”. Секретар на СБП (1947-1948 г., 1958-1962 г.). Председател на съюза на преводачите в България, почетен председател на СБП от 1979 г. Печата за пръв път през 1921 г. в сп. “Пчела”. Първата му книга е сборник с разкази - “Клуб и фабрика” (1932 г.). Стиховете му след 9 септември 1944 г. са в духа на соц. реализъм и носят духа на фалшив оптимизъм. Автор е на литературни изследвания и литературнокритически статии.





1992 г.



Столичният общински съвет взема решение мавзолеят на Георги Димитров да се премахне от центъра на града.





1991 г.



Започва процесът срещу Тодор Живков и бившия член на Политбюро на Централния комитет на БКП Милко Балев.

Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. Роден е на 7 септември 1911 г. в село (днес град) Правец, Софийска област. Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в Средното училище по графика в София и завършва гимназия като частен ученик. Член е на Българския комунистически младежки съюз от 1930 г., а на Българската комунистическа партия - от 1932 г. Като партиен функционер работи главно сред столичните печатарски работници. От 1942 г. е член на Софийския окръжен комитет на партията. От края на 1943 г. се включва активно в партизанското движение в родния си край. Взема дейно участие в политическата промяна на 9 септември 1944 г. в столицата. На VIII пленум на партията (1945 г.) е избран за кандидат-член на Централния комитет, а на V конгрес на БКП - за член на ЦК. През 1948-1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП и председател на Столичния градски народен съвет, възглавява и Отечественофронтовската организация в София. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК, а от 1951 г. и член на Политбюро на ЦК. На VI конгрес на БКП (1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, като от ноември 1962 г. до юни 1971 г. е и председател на Министерския съвет на Народна Република България. През юли 1971 г. заема поста председател на Държавния съвет. От 1981 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На 10 ноември 1989 г. е освободен от пленум на ЦК от заемания партиен пост, а малко по-късно Народното събрание го освобождава и от държавния пост. На 8 декември 1989 г. е изваден от състава на ЦК, а няколко дни след това е изключен и от БКП. За допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване - известно време е арестуван, след което е поставен под домашен арест, на който режим остава до края на живота си. Малко преди да почине, е възстановено членството му в Българската социалистическа партия. Умира на 5 август 1998 г.

Милко Калев Балев е български политик. Роден е на 14 август 1920 г. в гр. Троян. Член е на Работническия младежки съюз (РМС) от 1936 г., на БКП от 1942 г. Осъден е на смърт през 1943 г. и до 1944 г. е политически затворник. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел "Пропаганда и агитация", първи помощник на първия секретар, началник на кабинета на генералния секретар на ЦК (1954-1986 г.). Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро (1982 г.). Председател е на Комисията по външнополитически въпроси; на Координационния съвет за задгранична пропаганда; на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IХ Народно събрание на Народна Република България. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 години затвор (през 1992 г.), присъдата е променена в условна. Предполага се, че ръководи пряко т. нар. "възродителен процес", начело на "Група А”. Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Умира на 8 октомври 2002 г.





1991 г.



Политическият консултативен комитет на Организацията на Варшавския договор решава военните структури на пакта да се разпуснат до 31 март същата година.

Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, подписан на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след предаване на ратификационните грамоти за съхранение от полското правителство. Албания не участва в работата на органите на договора (след 1962 г.) и се обявява за неговата денонсация (1968 г.). При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили; главнокомандващ обединените въоръжени сили и началник на Обединения щаб, който се намира в Москва, е от съветски офицери. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26 ноември 1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма за защита на демокрацията и правата на човека. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавския договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен е на 1 юли 1991 г.





1962 г.


Провеждат се избори за 4-то НС, на които кандидатите на ОФ получават 99,90 % от гласовете.





1956 г.



В периода 14 - 25 февруари се състои ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов развенчава култа към Сталин. На конгреса присъства и българска партийна делегация.





1950 г.



Умира Джордж Ричардс Майнот - американски патофизиолог и терапевт хематолог. Роден е на 2 декември 1885 г. в Бостън. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1934 г. (съвместно с У. Мърфи и Х. Уипъл). Завършва Медицинското училище към Харвардския университет (1912 г.). Преподавател в Харвардския университет (професор от 1928 г.). Научните му трудове са посветени на изследвания в областта на патофизиологията и клиниката на анемичните състояния. Разработва метод за терапия на злокачествената анемия, която е стимул за изучаване на механизма на заболяването и води до откриването на “антипернициозния” витамин В12.





1949 г.



ВНС приема Закон за книгопечатането.





1949 г.



От 25 февруари до 8 март се състои съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори в България, обвинени в противодържавна дейност - предаване на чуждото разузнаване на сведения от военен, стопански и политически характер и получаване на субсидии от американската и британската легация. Подробни указания за организацията на процеса са разработени от Политбюро на ЦК на БКП в края на януари същата година. От 15-те обвиняеми 4-ма получават доживотни присъди, 4-ма - по 15 г. строг тъмничен затвор, останалите - различни срокове затвор.





1947 г.



Великото Народно Събрание ратифицира мирния договор на страните от Антихитлеристката коалиция с България, подписан на 10 февруари същата година в Париж.





1947 г.



Въведен е държавен тютюнев монопол.





1946 г.



Роден е Виктор Спиридонов Чучков - български композитор, пианист, педагог. Завършва Музикалната академия в София (1966 г.), специалност “Композиция” при професор В. Стоянов и “Пиано” при професор Лили Атанасова. Печели стипендия от консерваторията “Санта Чечилия”, Рим, Италия, която завършва през (1972 г.). Освен композиция и пиано, той специализира камерна музика при Г. Агости. През 1981 г. завършва академия “Киджана”, Сиена, Италия. След завръщането си в България преподава камерна музика в Музикалната академия. Активно концертира в периода 1990-1997 г. (над 500 концерта в България и чужбина като солист на симфоничен оркестър и солист пианист). Води майсторски класове в Бразилия, Холандия, Италия и др. Председател е на СБК; професор по камерна музика. Член на жури на много международни конкурси. Носител е на пет награди от международни конкурси за пиано; удостоен е с орден “Кирил и Методий”; избран за “Музикант на година 2000 от слушателите на “Алегро виваче” (БНР). Творчеството на Чучков включва почти всички жанрове: симфонична, камерна, филмова и детска музика. Творби: “Концерт за пиано и оркестър”, “Концерт за смях и оркестър”, “Носталгични вариации за кавал, пиано и оркестър”, “Европейска сюита”, “Соната за 10 инструмента”, клавирни пиеси, музика към филмите “Суламид”, “Скален кристал” и др.





1943 г.



Роден е Джордж Харисън (Harrison) - английски рокмузикант - китарист и певец, участник в квартета “Бийтълс”. Преди да постъпи в “Бийтълс”, свири в създадената от него аматьорска група “Ребълс”. За “Бийтълс” композира 22 песни. Интересът му към индийската музика и религия оказват влияние върху някои музикални търсения на “Бийтълс” след 1965 г. Учи ситар при Рави Шанкар в Индия (използван за пръв път в “Норвежка гора”, 1965 г.). Соловата си кариера започва през 1968 г., но първите му 2 албума нямат успех. През 1970 г. издава тройния албум “Всичко отминава” (продуцент Фил Спектър), от който е известният хит “Мой мили боже” (заради който по-късно е осъден да заплати 587 хиляди долара за несъзнателно плагиатство на мелодията). Участва в различни благотворителни концерти (концертът в помощ на Бангладеш през 1971 г.). През 1974 г. създава собствена фирма за грамофони плочи “Dark Horse”. С течение на годините творческата му активност намалява. През 1998 г. разбира, че е болен от рак на гърлото; ранен е от крадец в имението си в “Хенли” на река Темза (1999 г.); оперират го от рак на белия дроб (2001 г.). Джордж Харисън е почитател и приятел на певиците от българското фолклорно трио “Българка”, което през 1991 г. записва в студиото на “Бийтълс”. Удостоен е с рицарско звание (по изключение посмъртно) от кралица Елизабет II (2002 г.). Умира на 29 ноември 2001 г. в Лос Анджелис. Албуми: “Wonderful Music” (1968 г.), “Electronic Sounds” (1969 г.), “All Things Must Pass” (1970 г.), “Concert for Bangla Desh” (1972 г.), “Living in the Material World” (1973 г.), “Dark Horse” (1974 г.), “Extra Texture” (1975 г.), “33+1/3” (1976 г.), “The Best of G. Harrison” (1979 г.), “Somewhere in England” (1981 г.), “Gone Troppo” (1982 г.), “Cloud Nine” (1987 г.), “A Horse To Water” (2001 г., последен албум).





1942 г.



Роден е Боян Радев (Боян Радев Александров) – български спортист, състезател по класическа борба, заслужил треньор (1975 г.). Олимпийски шампион в Токио (1964 г.) и Мексико (1968 г.). Световен шампион в Толедо, САЩ (1966 г.); световен вицешампион в Толедо (1962 г.) и в Букурещ (1967 г.) и европейски вицешампион във Вестерос, Швеция (1968 г.). Спортист № 1 на България (1964 г., 1967 г., 1968 г.). 40-годишен става служител в МВР. Обявен е за спортист на века на "Левски" (2001 г.). носител е на орден "Стара планина" (2002 г.). Собственик е на художествена галерия в София; колекционер е на художествени произведения и български икони, културтрегер и меценат.





1932 г.



Адолф Хитлер получава немско гражданство (до този момент той е гражданин на Австрия).





1929 г.



В периода 25 - 29 февруари се състои Пиротска конференция между България и Югославия за обща охрана на границата и за статута на двувластническите имоти. През септември е проведена нова Пиротска конференция, а през декември заседанията приключват в София.





1928 г.



Във Вашингтон на лабораторията на Чарлз Дженкинс е издаден първият лиценз за телевизионно разпространение





1917 г.



Роден е сър Антъни Бърджис (родeн Джон Уилсън) - английски писател, критик, сценарист, музиковед и композитор. Разностранен талант, свири на пиано, съчинява стихове, пише симфонии, прави опити и в оперния жанр, рисува. Негов кумир в словесното изкуство е Дж. Джойс. Най-известният му роман е "Портокал с часовников механизъм" ("A Clockwork Orange", 1964 г.). Преди него издава романи, но без особен успех. Творчеството му включва общо около 28 романа, между които "Докторът е болен" (1973 г.), "Земни сили" (1980 г.), "Краят на световните новини" (1982 г.), "Всеки железен меч" (1988 г.) и др., 14 сборника с есета и литературна критика, две детски книги, стихосбирка, много статии в периодичния печат, няколко кино- и телевизионни сценария. Автор е на английската версия на френската пиеса "Сирано дьо Бержерак", подготвя за американската телевизия сценариите на поредица филми за Христос, а в отделна книга излиза "Човекът от Назарет" (1988 г.). През 1987 г. издава автобиографичната книга "Малкият Уилсън и големият Бог". Умира на 25 ноември 1993 г.





1916 г.



По нареждане на ВМРО Туше Скачков застрелва в центъра на София Наум Тюфекчиев.

Наум Тюфекчиев е роден през 1864 г. в Ресен, Македония. Той е търговец на оръжие и един от най-големите атентатори и професионален организатор на политически убийства. От 1891 г. до 1895 г. в България стават три политически убийства - на министъра на финансите Георги Белчев, съпруг на поетесата Мара Белчева, на посланика ни в Цариград д-р Георги Вълкович и на бившия министър-председател Стефан Стамболов. Наум Тюфекчиев стои и зад трите убийства.





1905 г.



Регистрира се Тютюнофабрикантско дружество "Свети Никола" - първи официален картел в страната, в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики.





1902 г.


Роден е Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик. Завършва славянска филологии в СУ (1926 г.). Редактор във в-к “Радикал” (1923-1934 г.), в-к “Съвременник” (1930-1932 г.), литературен редактор на в-к “Нови дни”. Сътрудничи на в-к “Заря”, сп. “Българска мисъл”, “Златорог” и “Отец Паисий”. Като литературен критик дебютира в сп. “Чернозем” през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на в-к “Радикал”, “Време” и сп. “Простори”, от 1954 до 1963 г. е редактор в изданието “Народна младеж”. Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българската литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, българския символизъм, българо-руските литературни връзки. Някои съчинения: “Емануил Попдимитров” (1922 г.), “Лев Толстой и България” (1928 г.), “Българската литература след войната” (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов” (1938 г., на български и сръбски език), “Душата на Македония” (1941 г.), “Творци на българската литература” (1941 г.), “Стара българска литература” (1942 г.), “Нова българска литература” (т. I, II, 1942 г., 1943 г.), “Очерци за българските писатели” (1968 г.), “Моето поколение в литературата. 1917-1967” (в 2 части, 1968 г., 1970 г.), “Емил Коларов” (1969 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели” (1971 г.), “Книга за Г. Караславов” (1972 г., в съавт. с Ел. Константинова) и др. Умира на 24 март 1970 г. в София.





1896 г.


Роден е българският авиоконструктор Цветан Лазаров, създател на български самолет „ЛАЗ”.





1888 г.


Роден е Йордан Антонов Бадев - български литературен историк и критик. Сътрудничи на сп. "Златорог". Инкриминиран като "фашистки" автор, убит след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. и след това е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Реабилитиран е от Върховния съд на България през 1996 г. Съчинения: "Скици на живите" (1934 г.), "Животът и изкуството" (1938 г.). Умира през 1944 г.





1888 г.



Роден е Джон Фостър Дълес - американски държавник, дипломат. Брат на А. У. Дълес. Завършва юридически науки. Тясно свързан с влиятелни кръгове от едрия капитал; директор на юридическата фирма "Съливан енд Кромуел" (от 1927 г.), чрез която се оформят сделки с германски монополи през 20-те и 30-те години. Директор на "Интернешънъл никл къмпъни", член е на управителния съвет на "Ню Йорк сити банк", председател на съвета на попечителите на "Фонд Рокфелер" и др. Дипломатическата си дейност започва през 1907 г., когато е секретар на американската делегация на II-рата Хагска конференция. На Парижката мирна конференция (1919-1920 г.) е съветник в делегацията на САЩ. През 1924 г. участва в съставянето на плана "Дауъс". След II световна война активно се включва в подготовката на плана "Маршал" и в организирането на Северноатлантическия пакт (1949 г.). От 1953 до 1959 г. е държавен секретар на САЩ. Защитник на "твърдия курс" по отношение на СССР и страните от социалистическия лагер. Умира на 24 май 1959 г. във Вашингтон.





1883 г.



Под натиска на екзарх Йосиф I и по решение на правителството митрополит Мелетий Софийски е арестуван и заточен в Рилския манастир. По-късно му е разрешено да се установи в Кюстендил.

Мелетий Софийски е висш духовник, книжовник, обществен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е през 1832 г. в Струмица. През 1851 г. става монах в Зографския манастир. Завършва Атинската духовна семинария, след което заминава за Санкт Петербург, където следва в Духовната академия. Завръща се в България и от 1872 г. до 1883 г. е софийски митрополит. През 1876 г. е преследван от турските власти, които го подозират, че укрива дейци от Ботевата чета. Поради това търси спасение в Българската екзархия в Цариград. След Освобождението отново поема Софийската епархия. Народен представител е в Учредителното събрание (1879 г.). Предоставя много ценни ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в София (днес Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). По време на режима на пълномощията е интерниран в Рилския манастир (1883 г.). По-късно заболява тежко и заминава на лечение в Кайро, където умира през 1891 г.





1881 г.


Учреден е орден "Свети Александър" – за военни и граждански заслуги към държавата, за храброст и при лично благоволение на княза. За военни – с мечове по средата (при война) или над кръста (в мирно време) и без мечове – за цивилни. Има Голямо и Малко огърлие (от 1888 г.), Велик кръст (от 1908 г.) и шест степени (последните две - със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I-ва степен е без розета; II-ра и III-та степен - на шия, а IV-та и VI-та степен - на триъгълна лента на гърди. Към него (до II-ра степен) се носи сребърна звезда на гърди. Учредяването му предизвиква дипломатически конфликт с Портата през 1883 г. и е прието като израз на стремежа за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е запазено само за владетеля и престолонаследника, а Малкото - за чужди владетели, генерали, висши духовници (наградени са 25 души). С Великия кръст, I-ва и II-ра степен, се награждават министър-председатели, митрополити, генерали. Орденският празник е на 19 февруари. Орденът е отменен на 15 юни 1948 г. Към него е учреден медал "За заслуга" в две степени (златна и сребърна) само за офицери. Носи се на червена лента или на лентата на ордена "За храброст" при награждаване във военно време. До 1940 г. е даден на 69 души. Отменен е на 18 юли 1947 г.





1878 г.


Роден е Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден е на 28 декември 1938 г. в София. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в-к "Светлина" (1912 г., Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942 г., посмъртно). Автор на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и др





1877 г.



В Браила започва да се печата в. "Хъш" – политически вестник, за който се предполага, че е редактиран от Светослав Миларов (на снимката) като продължение на в. "Хитър Петър".

Светослав Миларов (псевдоним на С. Николов Сапунов) е писател и обществен деец. Роден е на 24 април 1850 г. в Цариград. Следва право в Загреб. Участва в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.). След Освобождението живее в Пловдив и се включва в обществено-политическия и културния живот на Източна Румелия. Продължава активната си обществена дейност и след Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). Заради отрицателното му отношение към Регентството (1886–1887 г.) и първия стамболовистки режим емигрира вън от България. След завръщането си през 1889 г. е подложен на преследване и е интерниран. Обвинен е в съучастие в убийството на финансовия министър Христо Белчев (15 март 1891 г.), получава смъртна присъда и на 15 юли 1892 г. е обесен.





1873 г.



Роден е Енрико Карузо (Caruso) – италиански певец, тенор. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене (от 1891 г.) при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово” (1894 г.), след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Започва неговият триумфален успех (от 1898 г.) в много държави по света. Солист е в Миланската “Ла Скала” (1900-1901 г.), солист е на нюйоркския театър “Метрополитен опера” (1903-1920 г.). Един от най-известните певци в света. Има уникален глас с широк диапазон, красив тембър, рядка дълбочина и особена топлина. Притежава особен драматичен темперамент, сила и страст на пеенето, позволяващи му да изпълнява всякакви тенорови партии - от лирични до трагични: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето”, “Трубадур”, “Аида” от Верди), Неморино (“Любовен елексир” от Доницети), Фауст (“Мефистофел” от Бойто), Канио (“Палячи” от Леонкавало), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми”, “Тоска”, “Манон Леско” от Пучини), Дон Хозе (“Кармен” от Бизе), Лионел (“Марта” от Фр. фон Флотов). С особено чувство и топлина изпълнява неаполитански песни. Умира на 2 август 1921 г. в Неапол





1872 г.



Умира Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) – висш духовник, по произход албанец. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това умира.





1870 г.



Хайрам Ревелс, от афроамерикански произход, става първият чернокож член на конгреса на САЩ





1859 г.



Роден е Васил Иванов Кутинчев - български генерал от пехотата (1918 г.). Завършва Военното училище в София (1879 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва дружина и 5-ти пехотен Дунавски полк при Сливница, Драгоман и Пирот. През Балканската война (1913 г.) командва I-ва армия, която печели големи победи в Тракия и при Чаталджа; в Междусъюзническата война действа със същата армия при връх Св. Никола и Княжевац. Умира на 30 март 1941 г. в София.





1857 г.


Роден генерал-майор Андрей Блъсков, през Сръбско-българската война командва 5-и пехотен полк.





1856 г.



В Париж започва работа международният конгрес, който трябва да изготви окончателния мирен договор между държавите, участвали в Кримската война.

Кримската война (1853-1856 г.) е война между Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските държави - Англия, Франция и Сардинското кралство. Причините за войната са породени от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък става отказа на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 4 октомври 1853 г. й обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. В отговор последва нахлуването на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд р. Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите жители героично отблъскват многобройните атаки на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите обаче не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. Избухването на Кримската война (1853-1856 г.) се посреща с големи надежди от българския народ. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи (Димитракиева буна – 1856 г., Дядо-Николово въстание – 1856 г.). Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните й противници - Франция, във войната й срещу Прусия през 1870 г.





1853 г.



Пазарджишките първенци изготвят молба до руския консул в Одрин, в която настояват за оказване на помощ срещу своеволията на гръцкото духовенство





1852 г.



Умира Томас Мур - английски поет от ирландски произход. Роден е на 28 май 1779 г. в Дъблин. Син е на бакалин, учи в Дъблинския университет. Известни са поемите му “Лала Рук” (1817 г.) и “Ирландски мелодии” (1807-1834 г.), в които са разработени национално-патриотични мотиви. В сборника стихове “Песни на народите” (1818-1827 г.) е включен известният романс “Вечерен звън”. Издава сборник сатири “Басни за Свещения съюз” (1823 г.) против реакционната политика на европейските управници.





1848 г.



По време на Февруарската революция във Франция е провъзгласена Втората република. Повод за революцията става правителствената забрана на свикания на 22 февруари 1848 г. в Париж антиправителствен митинг. Хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. На 22 февруари започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади, започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. Крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия. Февруарската революция създава условия за завземане на властта от буржоазията.





1841 г.



Роден е Пиер Огюст Реноар (Renoir) – френски живописец, график и скулптор, един от основоположниците на импресионизма. Баща е на Ж. Реноар. Учи в Школата за изящни изкуства в Париж (1862-1864 г.) и при Ш. Глейр, където се сближава с К. Моне, А. Сисле и Ф. Базил. Портретите и жанровите сцени, създадени от Реноар, се отличават с топла жизненост и тънка наблюдателност ("Мулен дьо ла Галет", 1876 г.; "Гола жена", 1876 г.; портрет на Жана Самари, 1877 г.; "Девойка с ветрило", 1881 г., и др.). Късните му творби са декоративно-условни. Жизнерадостното, дълбоко хуманистично творчество на Реноар оказва значително влияние върху развитието на реалистичното изкуство на ХХ в. Умира на 17 декември 1919 г. в Кан сюр Мер, край Ница.





1836 г.



Семюъл Колт патентова револвера (45-ти калибър), чийто модел създава през 1835 г. Колт е американски оръжеен конструктор. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие. Първият револвер “Колт”, създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Семюъл Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт” разработва различни образци стрелково оръжие: през 1911 г. автоматичен пистолет, а през 1917 г. - револвер.





1791 г.



Джордж Вашингтон основава Националната банка на САЩ.

Американската национална банка е създадена през 1791 г. във Филаделфия. Идеята за създаването й е на Александър Хамилтон, първи секретар на Националния резерв. Открити са нейни клонове в още осем града. Функциите й са свързани с отпечатване на американски банкноти, със създаване на паричен фонд за инвеститори, съхраняване фондовете на правителството и с осъществяване на търговски услуги.

С основаването й възникват и възражения, че банката не е оторизирана от Конституцията за банка с национален статут, тъй като основните банкови дейности се осъществяват от банките в различните щати. Впоследствие по решение на Конгреса на Американската национална банка са декларирани по-широки права в сравнение с щатските и местни банки.

Американската национална банка е наричана още и Първа банка на Америка. Първата американска национална банка просъществува до 1812 г. След войната през 1812 г. се създава Втората национална банка на Съединените щати със същите функции.





1713 г.



Умира Фридрих І – пруски крал (от 1701 г.); курфюрст на Бранденбург под името Фридрих III (1688-1701 г.). Роден е на 11 юли 1657 г. и е от династията Хохенцолерни. Получава кралската власт, като се задължава да осигури на императора на Свещената Римска империя войска за започващата война за испанското наследство.





1634 г.



По заповед на Фердинанд ІІ е убит генералисимус Албрехт фон Валенщайн.

Албрехт фон Валенщайн (1583-1634 г.) е роден в калвинистко аристократическо семейство. По-късно приема католичеството. Сключва изгоден брак, закупува голяма част от конфискуваните имения на протестантската аристокрация и става най-големият земевладелец в Бохемия. През 1624 г. получава от Фердинанд II титлата херцог на Фридланд. Използвайки доходите от именията си, по време на Тридесетгодишната война организира огромна армия с която през 1626 г. разгромява войските на граф Мансфелд, с което ликвидира калвинистката съпротива в австрийските земи. През същата година граф Тили, командващ войските на Католическата лига нанася поражение на датските войски и заедно с Валенщайн изтласкват Кристиян IV обратно в Дания. Валенщайн покорява цяла северна Германия и през 1628 г. получава званието генералисимус и херцогството Мекленбург.

След победата над Кристиян Датски, Валенщайн планира нови походи в германските земи и Италия, с които да засили властта на Фердинанд II. Но от нарасналата сила на австрийските Хабсбурги започват да недоволствуват както протестантските, така и католическите владетели в германските земи. На събрание на Райхстага в Регенсбург през 1630 г. германските владетели налагат оставката на Валенщайн. Започва Шведският период на Тридесетгодишната война (1630-1635 г.) - шведите завземат почти цяла Германия. Фердинанд II отново повиква Валенщайн на служба. Той бързо набира стохилядна армия, с която блокира действията на шведите. В решаващата битка при Лютцен през 1632 г. шведите постигат победа, но е убит шведския крал Густав II Адолф. Валенщайн успява да завземе Саксония и води успешни действия срещу шведите. Нарасналата военна сила на Валенщайн повишава и политическите му амбиции. Едновременно с това той дава да се разбере, че е привърженик на религиозната толерантност. Намеренията на Валенщайн събуждат отново недоверието на Фердинанд ІІ и през 1633 г. е принуден отново да подаде оставка. Обявен е извън законите и през 1634 г. става жертва на заговор.





1528 г.


В Сент Етиен на клада е изгорен Патрик Хамилтън (1503-1528 г.). Той е първият протестант в Шотландия.



1204 г.


Папа Инокентий III изпраща кардинал Лъв да короняса Калоян за крал, а архиепископ Василий да въздигне в сан Примас.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.57 секунди