изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-18 @ 07:58 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1525 - Последният император на ацтеките Куаутемока е екзекутиран от испанския конкистадор Кортес.1878 - Турските представители прекъсват преговорите в Сан Стефано. 1934 - Българският цар Борис III се среща в Германия с Хитлер 1978 - В Русе е открит Пантеонът на възрожденците - национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Открит е в чест на стогодишнината от Освобождението. 2001 - В Египет на мюсюлманите се забранява сключването на брак с еврейки.



 



2007 г.



Провежда се дебатът по вота на недоверие към правителството. Вотът на недоверие е внесен предишната седмица от 55 депутати от ДСБ, ОДС, БНС, “Атака”, както и независими народни представители. Основните мотиви на опозицията са, че българското здравеопазване е в дълбока криза и 92 % от българите са крайно недоволни от здравното обслужване.

В същия ден здравни работници от почти цялата страна провеждат протестни действия.





2007 г.



Италианският Сенат гласува вот на доверие на правителството на премиера Романо Проди. Председателят на италианския парламент Франко Марини обявява, че правителството са подкрепили 162 сенатори, срещу 157 –гласували “против”.

Двамата сенатори, чиито вот е трудно предвидим, Луиджи Поларо и Марко Фолини подкрепят правителството на Проди.





2002 г.



Двадесет и трима депутати от НДСВ подписват писмо до премиера. В писмото се настоява за незабавна промяна в икономическата и социална политика, прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група на НДСВ. В писмото се казва още: “Ние приехме вашите послания за висок морал и почтеност във всичко и бяхме избрани заради вас. В името на този обет сме длъжни откровено да ви кажем – необходима е незабавна промяна в икономическата и социална политика, пълна прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група, както и условия за гарантиране на демократични процеси в нея.” Симеон не приема критиките.





2001 г.


В доклада на Държавния департамент на САЩ по развитието на човешките права е записано, че в България свободата на словото се спазва формално, но по същество правителството се намесва в работата на медиите както с помощта на рекламите, така и чрез НСРТ.





2001 г.



БСДП на Йордан Нихризов се договаря със СДС за общо участие в изборите.

Българският социалдемократически съюз (БСДС) е учреден на 16 януари 1999 г.от членове на БСДП, разграничили се от ръководството около д-р Петър Дертлиев. В съюза участват членове на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев.





2001 г.



Тридесет и осмото НС приема промени в Закона за досиетата. Създадена е постоянно действаща парламентарна комисия, която периодично публикува официални списъци на агентите на ДС. Разсекретената информация става общодостъпна в Интернет.





2001 г.


В Египет на мюсюлманите се забранява да сключват брак с еврейки.





2000 г.



В Триполи се провежда заседание по делото срещу шестимата български медици - Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев. Заедно с тях подсъдим е и палестинският лекар Ашраф Ал-Хаджудж. Те са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. Сред останалите обвинения са прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол.

Народният либийски съд заседава близо 10 минути, след което отлага делото за 3 април 2000 г. Отлагането е поискано от адвокат Осман Бизанти, за да може да се запознае по-добре с материалите по делото, които са 1600 страници.





1998 г.



Проведен е учредителен конгрес на Българската евролевица. За лидер е избран Александър Томов. Той е икономист, политически и държавен деец. Завършва икономика във Висшия икономически институт в София, след което работи като преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и като експерт и съветник в Министерския съвет. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заема и отговорни държавни постове като заместник-председател на Министерския съвет (1990-1991 г.). Депутат е в ХХXVII Народно събрание. На II конгрес на партията (3-4 юни 2000 г. ) е преизбран за неин председател.





1994 г.



Самолети на НАТО, за пръв път в 45-годишната история на организацията, провеждат военна операция, бомбардирайки военен завод в Босна. Американската авиация сваля четири сръбски самолета по време на първия полет на силите на НАТО. През 1991-1992 г. етническите и религиозни противоречия в СФР Югославия довеждат до избухването на военни конфликти между босненци, хървати и сърби. Това води до икономическа и политическа нестабилност. Босна и Херцеговина обявяват независимостта си от Белград. Международната общност под егидата на ООН се намесва чрез военен контингент на НАТО, за да бъде спрян конфликтът. През 1996 г. лидерите на трите етнически общности се споразумяват. Подписано е Дейтънското споразумение в Париж, според което Босна и Херцеговина става двуобщностна държава - Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. На 14 септември са проведени избори, спечелени от националистическите партии. Избрано е колективно Председателство, в което влизат А. Изетбегович - мюсюлманин, М. Краишник - сърбин и К. Зубак - хърватин. На 3 януари 1997 г. е сформирано правителството на Харис Силайджич и Светозар Михайлович.





1991 г.



Ирак приема условията на ООН за освобождаване на Кувейт. Преустановено е настъплението на американската армия. Саддам Хюсеин призовава иракските войски да напуснат Кувейт.

На 1 август 1990 г. чрез военна агресия Хюсеин се опитва да присъедини към Ирак територията на Кувейт. Това довежда до обявяване на пълен ембаргов режим над страната от ООН. На 19 януари 1991 г. обединените сили на ООН, командвани от генерал Шварцкопф, започват операция "Пустинна буря" по въздух, суша и море, като разгромяват основните сили на Ирак и принуждават силите на Садам Хюсеин да освободят завзетите територии. ООН запазва ембаргото над страната.





1988 г.


Умира Стефан Любомиров Каракостов - български литературен историк, театровед и философ. Роден е на 7 септември 1915 г. През 1941 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В продължение на три години работи като редактор във вестник “Литературен глас”. След това е секретар на Общинския комитет в Бургас. Преподавател е в Държавното театрално училище. От 1951 г. до 1970 г. е професор във ВИТИЗ “Кр. Сарафов”. След това е професор в Института по философия при БАН. Редактор и главен редактор във в-к “Култура”, сп. “Социалистическа борба” (1946 г.), в-к “Народ” (1945-1946 г.) и др. Изследва дейността на видни възрожденски дейци като Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др. Издава книгите “Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858” (1872 г. ), “Българският възрожденски театър” (1973 г.), “Революция и сцена” (1975 г.) и др.





1986 г.



В Стокхолм е застрелян министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Нападението срещу него е първото политическо убийство в Швеция от 1810 г. насам. През 1988 г. за убийството е осъден Кристер Петершон, който по-късно е оправдан. Петершон умира на 29 септември 2004 г., но оставя около 40 писма, в които поема пълна отговорност за убийството.

Улоф Палме е роден на 30 януари 1927 г. През 1952 г. основа Социалдемократическата партия и става неин лидер. Той е депутат в първата камара на риксдага от 1958 г. През 1965-1966 г. е министър на комуникациите. През 1969-1976 г. става министър-председател. След това работи в ООН и изпълнява посреднически мисии в Близкия изток. През 1982 г. отново става министър-председател.





1984 г.



Завършва тридневното посещение на генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр в България. Страната ни е член на ООН от 14 декември 1955 г. Тя три пъти е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (1966 г., 1986-1987 г., 2002-2003 г.).





1981 г.



Людмила Живкова е на посещение в Мексико за участие в тържествата, посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. На 4 март в гр. Мексико се открива изложбата "Средновековна България - изкуство и цивилизация".





1979 г.


В Мозамбик е въведено смъртно наказание за престъпления срещу държавата.





1978 г.



В чест на стогодишнината от Освобождението в Русе е открит Пантеонът на възрожденците - национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Паметникът е разположен върху 4456 кв. м. площ. В средата на Пантеонът под позлатения купол гори вечен огън. Костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов и Ангел Кънчев се съхраняват в мраморната зала пантеона. Тридесет и девет видни възрожденци са погребани в отделни гробове. Там са вписани имената на още 453 просветители, четници и опълченци.





1976 г.



Американският президент Джералд Форд обявява Фидел Кастро за “международен престъпник”.





1975 г.



В Лондонското метро влак се блъска в стената. Загиват 42 човека.





1972 г.


Умира Бинка Манолова Златарева - българска художничка. През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София, ученичка на Ив. Мърквичка. През 1923-24 г. специализира при В. Хинаис в Художествена академия в Прага. Рисува предимно портрети с маслени бои и пастел, пейзажи и натюрморти. Сред по-известните й творби са: "Автопортрет" (1920 г.), "Майка ми" (1923) г., "Ботевият четник Никола Обретенов" (1932 г.), "Иван Мърквичка" (1936 г.), "Дора" (1936 г.), "Улица в Търново", "Пейзаж от Карлово", "Утро", "Полски цветя" (1938 г.), "Грозде", "Лилии", "Ружи", "Лалета" (1971 г.), "Портокали" (1971 г.) и др.





1963 г.



Умира Раджендра Прасад - индийски държавен и политически деец. От 1952 до 1962 г. е президент. По образование е адвокат. През 1911 г. влиза в Индийския национален конгрес (ИНК). Последовател е на М. К. Ганди. Участва в националното-освободително движение на Индия. През 1934 г., 1939 г. и 1947-1948 г. е председател на ИНК. От 1946 г. до януари 1948 г. е министър по продоволствието и селското стопанство. В периода 1946-1950 г. е председател на Учредителното събрание на Индия. След провъзгласяването на Индия за република през 1950 г. е избран за неин временен президент.





1961 г.



Умира Андрей Николаевич Москвин - руски кинооператор. Той е сред основоположниците на съветската операторска школа. Снима филмите “Дяволското колело” (1926 г. ), “Новият Вавилон” (1929 г.), трилогията за Максим - “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.), “Виборгска страна” (1939 г.). През 1944-1945 г. заедно с Едуард Тисе снимат “Иван Грозни”. С Дмитрий Месхиев създават “Дамата с кученцето” (1960 г.), това е един от последните му филми.





1947 г.



Завършва общото събрание на БАН, което приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН.





1940 г.



За пръв път по телевизията е показан баскетболен мач. Двубоят е между баскетболните отбори на американски колежи.





1936 г.


Умира Иван Парашкевов Пашинов - български офицер, генерал-майор (1917 г.). През 1877 г. емигрира във Влашко. През 1885 г. завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на рота в VII пехотен Преславски полк. Проявява се в сражението при Сливница (5-7 ноември ). Сражава се при Цариброд (12 ноември ) и Пирот (14-15 ноември ). По време Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 23-ти пехотен Шипченски полк. През Първата световна война е командир на 2 бригада от 8 пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата "23-ти пехотен Шипченски полк във войната с турци и съюзници (1912-1913)" (1928 г.).





1936 г.



Умира Шарл Жул Анри Никол - френски микробиолог. През 1893 г. завършва университета в Руан. От 1903 до 1936 г. е директор на института "Пастьор" в Тунис. Изучава причинителите на редица инфекциозни заболявания (токсоплазмоза, трахома, скарлатина, грип и др.) и разработва начини за приготвяне на специфични ваксини и серуми. През 1928 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина за изследванията си върху петнистия тиф.





1934 г.



Българският цар Борис III се среща в Германия с Хитлер и с външния министър фон Нойрат. Те го съветват за сближение със Югославия.





1933 г.



В знак на протест срещу нацизма в Германия Бертолд Брехт напуска страната. Германският поет, драматург и театрален деец е роден на 10 февруари 1898 г. в Аусбург. Той е създател на теорията за "епическия театър". Най-значителни драматични произведения: "Опера за три гроша" (1928 г.), послужила за основа на "Роман за три гроша" (1943 г.); "Пушките на г-жа Карар" (1937 г.); "Майка Кураж и нейните деца" (1939 г.); "Добрият човек от Сечуан" (1938-1942 г.) и др. Бертолд Брехт умира в Берлин на 14 август 1956 г.





1930 г.



Роден е Леон Купър - американски физик теоретик, професор. През 1956 г. установява, че при особеното състояние на силно охладено вещество електроните се свързват в двойки (двойки на Купър) в резултат от обмен на фонони. През 1957 г. заедно с Дж. Бардийн и Дж. Р. Шрифър създават микроскопичната теория на свръхпроводимостта. През 1958 г. въз основа на нея авторите предсказват свръхфлуидността на течен хелий (3He) близо до абсолютната нула. Тя е експериментално потвърдена през 1962 г. През 1972 г. Дж. Бардийн, Дж. Р. Шрифър и Леон Купър получават Нобелова награда за физика.





1925 г.



Умира Фридрих Еберт – немски политик, държавник. Заема висши постове в бременската социалдемократическа организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социалдемократичната фракция в Райхстага в годините на Първата световна война. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народни представители. Той е първият в историята на Германия райхспрезидент, избран на 11 февруари 1919 г. от заседаващото във Ваймар Националното събрание и заема поста до смъртта си. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави.





1924 г.


Американската армия окупира Хондурас.





1912 г.


В София е сключен договор за приятелство между България и Сърбия. Поставено е началото на създаването на Балканския съюз.





1910 г.


В Русе след като непълнолетно турско момиче пристава на български чиновник, е върнато на родителите си от полицията по заповед на вътрешния министър Михаил Такев. Разгневено множество обсажда полицейския участък и го напада, но е отблъснато от армията. При стрелбата са убити 17 и са ранени 32-ма души.





1907 г.


В България в обнародван първия Закон за кооперативните сдружавания.





1907 г.



Роден е българският писател Емилиян Станев. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. Следва финанси и кредит в Свободния университет. През 1950-1955 г. завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт”. Член е на Съюза на българските писатели. Първият му отпечатан разказ е “Срещу Великден”. В първият му сборник присъства социалната тема “Примамливи блясъци” (1938 г. ). Със сборника “Сами” (1940 г.) поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г. ), “Делници и празници” (1945 г. ), “Дива птица” (1946 г. ). С повестите “В тиха вечер” (1948 г. ), “Крадецът на праскови” (1948 г. ), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г. ) и други бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години работи върху романа “Иван Кондарев”. Негови исторически романи са “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г. ), “Антихрист” (1970 г. ). Автор е на произведенията “Вълкът” (1970 г. ), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г. ), “Язовецът” (1975 г. ), “Насън и наяве” (1978-1979 г. ) и “Черният монах” (1979 г. ). Автор е на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.





1906 г.



Умира Марин Стоянов Дринов - български историк, филолог, фолклорист и етнограф. Той е един от основателите Българското книжовно дружество в Браила (1869 г.), пръв председател (1869-82 г., 1884-98 г.) на БКД. Действителен член на БДК от 1869 г., почетен член - от 1898 г. Следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1861-1865 г.). Защитава магистърска дисертация в Московския университет през 1872 г., назначен е за доцент по славянознание в Харковския университет. Защитава докторска дисертация през 1876 г. и става професор. Вицегубернатор на София през Руско-турската война (1877-1878 г.) и министър на Отдела на народно просвещение в привременното правителство (1878-1879 г. ). Основните му научни интереси са в областта на историята. Трудовете му получават високи оценки сред славянски учени. Големи са заслугите му за българска филология и организационно-научната и просветна дейност. Негови трудове са "Поглед връх произхожданието на българския народ и началото на българската история", "Заселване на Балканския полуостров от славяните", "Южните славяни и Византия през Х век".





1901 г.



Роден е Лайнъс Карл Полинг – американски физик и химик, професор. Завършва Орегонския колеж (1922 г.), специализира в университетите в Мюнхен, Копенхаген и Цюрих (1926-1927 г.). Ръководи изследователската работа в Калифорнийския технологичен институт (1921-1925 г., 1927-1964 г., от 1931 г. професор). От 1969 г. е преподавател по химия в Станфордския университет. През 1948 г. става председател на Американското химическо дружество. Член е на Националната АН на САЩ. Изследва строежа на молекулите и природата на химичните връзки, като използва методи от квантовата механика. Съставя таблици на йонните радиуси, формулира някои общи правила на образуването на йонните кристални структури. Описва хомеополярните връзки от гледна точка на квантовата механика. Изучава причините за заболяванията на молекулярно равнище. Активен обществен деец, един от инициаторите на Пъгуошките конференции. Инициатор за съставяне на петицията до американския президент за прекратяване на опитите с ядрено оръжие (1957 г.) и на петиция с аналогично съдържание, изпратена до ООН, подписана от 9 000 учени от различни страни (1958 г.). Получава Нобелова награда за химия (1954 г.) и за мир (1962 г.).





1893 г.


Роден е Иван Цоков Васильов - български архитект. Следва живопис в Мюнхен; завършва архитектура в Карлсруе, Германия (1919 г.). Работи в общо бюро с арх. Д. Цолов (1927-1948 г.); заедно печелят много литературни конкурси и се проявяват като архитекти с богата творческа фантазия. По техни проекти са построени: новата църква "Св. Неделя" в София (1929-1930 г.), Университетска библиотека (1934 г.), Търговска академия "Д. Ценович" в Свищов (самостоятелен проект, 1928 г.), Българска народна банка, Народната библиотека (1939-1953 г.) и др. В периода 1948-1958 г. Иван Васильов е ръководител на ателие. Дооформя криптата на Паметника на свободата на връх Шипка (1927 г.). Умира на 6 април 1979 г.





1892 г.


Роден генерал-майор Александър поп Димитров, временен командващ 5-а армия (02.09. - 13.09.1944).





1887 г.


Умира Димитър Генков Филов - български офицер, подполковник (1885 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на Трета, а след това на Девета опълченска дружина и участва в боевете при Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Участва в подготовката и извършването на Съединението (6 септември 1885 г.). По време на Сръбско-българската война е командир на общия резерв и на централна колона, която овладява Цариброд и участва в боевете за Пирот (14 – 15 ноември 1885 г.). След войната е началник на Трета пехотна бригада в Русе и участва в бунта на офицерите-русофили (1887 г.). Ранен е тежко и е съден от военния трибунал. Умира в болницата.





1869 г.



Умира Алфонс Мари Луи дьо Ламартин - френски поет и политически деец. Роден е през 1790 г. От 1829 г. е член на Френската академия. Известно време е дипломат. Обикаля Италия и печата първите си стихотворни творби. Член е на Временното правителство, на Учредителното и Законодателното събрание. Оттегля се от политиката, когато Наполеон III е избран за държавен глава. Автор е на "Поетични размишления", "Нови размишления", "Поетични и религиозни хармонии", "Пътуване по Изток", "Жослен", "Падението на един ангел", "Поетични съзерцания", "Изповеди", повестта "Грациела" и др. През 1832 г. Ламартин пътува през България. Пътуването е отбелязано в съчинението "Пътуване по Изток".





1868 г.


Роден е Борис Иванов Дякович - български археолог, библиотековед. Дядо му - Ал. Узунов, е сред създателите на българската гимназия в Болград. Борис Дякович получава начално образование в румънско-българското трикласно училище в Болград. Учи в гимназия в София, но завършва Пловдивската класическа гимназия през 1890 г. От 1891 до 1893 г. следва в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1894 г. със стипендия на МНП заминава за Прага, където 1 година учи в Немския университет. След това следва класическа история и археология в Сорбоната в Париж. Под ръководството на проф. Калигнан и Потие изучава антично изкуство, история, култура, архитектура и скулптура във Франция и Италия. Проучва разкопките на Помпей. През 1898 г. е уредник на Етнографския отдел в Народният музей. Две години по-късно е заместник-директор на Народната библиотека в София. През 1901 г. става директор на Народната библиотека в Пловдив, остава на този пост до 1932 г. През 1910 г. създава археологически музей към Народната библиотека в Пловдив. Той е сред учредителите на Пловдивско археологическо дружество, създадено през 1923 г. През 1937 г. става негов почетен член. В периода 1901-1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на "Закон за народното просвещение", автор е на раздела за културни институции (музеи и библиотеки). През 1919 г. създава нов правилник за Народната библиотека в Пловдив. Сътрудничи на сп. "Книжовник" (1910 г.) и сп. "Читалище" (1911 г.), където публикува статии. Прави важни разкопки и открития из страната. Автор е на съчиненията "Исторически преглед на Народната библиотека и музея в Пловдив до Съединението" (1907 г.), "Народните библиотеки и читалища в Пловдивски окръг" (1908 г.) и др.





1866 г.



Роден е Вячеслав Иванович Иванов - руски поет и драматург. През 1904 г. публикува книгата "Елинската религия на страдащия бог", посветена на елинския култ към Дионисий. Изявява се като поет след 1898 г. Първата му книга с лирика "Кормчии на звездите" излиза през 1903 г., след нея се появяват сборникът "Прозрачност" (1904 г.) и трагедията с "античен хор" "Тантал" (1905 г.). Смятан е за един от теоретиците на второто поколение руски символисти. В периода 1917-1924 г. се занимава предимно с научна и културно-педагогическа дейност (защитава дисертацията "Донисий и прадионисийството", 1921 г. ). През 1924 г. напуска Русия, живее в Италия. В емиграция превежда на руски език Данте, Петрарка и други.





1859 г.


Роден е Вълко Стамов Велчев – български офицер, генерал-майор (1901 г.). Завършва Военното училище в София и военна академия в Русия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер от генералния щаб участва в операциите при Драгоман, Цариброд и Пирот. При вестта за детронирането на княз Александър (9 август 1886 г.) организира контрапреврата в Пловдив. През Балканската война (1912-1913 г.) ген. Вълко Велчев е началник на новосформираната ХI пехотна сборна дивизия и след това началник на северния и източния сектор при обсадата на Одрин; прави дързък опит да нахлуе в крепостта. След войната участва в политическия живот. Умира на 6 ноември 1935 г.





1849 г.


В Сан Франциско с кораба “Калифорния” пристигат първите златотърсачи.





1833 г.


Роден е Алфред фон Шлифен - германски граф, офицер, генерал-фелдмаршал (1911 г.), военен теоретик. Като офицер от Генералния щаб участва в Австро-пруската война (1866 г.) и Френско-пруската война (1870-1871 г. ). В периода 1891-1905 г. е началник на Генералния щаб. Той подобрява подготовката на офицерите. Като последовател на Х. Молдке Старши е един от идеолозите на германската военна доктрина. Разработва теорията за обкръжение и унищожаване на противника чрез решителен удар по единия или по двата фланга. Автор е на плана за война на 2 фронта - срещу Франция и срещу Русия. Най-известното му съчинение е “Gesammelte Schriften”, (т. 1-2, 1913 г.).





1813 г.


В град Калиш е подписан съюзен договор между Русия и Прусия. Двете страни се договарят да водят съвместни действия срещу Наполеон I и да не сключват сепаративен мир или примирие. Тайните клаузи на договора предвиждат възстановяване на Прусия в границите й от 1806 г. и увеличаване на територията й за сметка на северногерманските държави. Калишкият съюзен договор слага началото на шестата антинаполеонова коалиция.





1810 г.


Умира Жак Андре Нежон - френски философ материалист и атеист, представител на младото поколение просветители. От 1795 г. е член на Френския институт, а от 1803 г. е член на Френската академия. Той сътрудничи на П. Холбах и участва в подготовката на неговите произведения "Система на природата", "Разобличеното християнство" и др. Ръководи нелегалното издаване в чужбина на много произведения на П. Холбах и трудовете на М. Монтен, Ж.-Ж. Русо и Д. Дидро. Смята се за автор на анонимно издадената книга "Воинът философ" (1768 г.), включена в папския "Индекс на забранените книги" (от 1771 г.). Ръководи издаването на големия раздел "Систематични енциклопедии", замислен като продължение и допълнение на съответните раздели на "Енциклопедията" на Д. Дидро.





1780 г.



Руската императрица Екатерина ІІ призовава неутралните страни в Европа да подкрепят борбата за независимост на американските колонии от Англия.





1609 г.


Русия и Швеция сключват отбранителен съюз. Швеция получава земи в Карелия в замяна на помощта, която страната оказва на Русия в борбата с Лъжедмитрий ІІ.





1533 г.



Роден е Мишел дьо Монтен - френски философ и писател. Получава домашно класическо образование, завършва колеж, учи право. През 1580-1588 г. публикува основното си съчинение “Опити” (“Essais”, кн. 1-3). Монтен критикува моралната структура на цивилизованото, но все още варварско общество. Той е един от първите, които осъзнават възпитателното значение на труда. Монтен предлага идеята за трудовите училища. Много от идеите на Монтен са възприети от Ш. Л. Монтескьо, от просветителите през ХVIII в. и Ж.-Ж. Русо. Мишел дьо Монтен умира на 13 септември 1592 г.





1525 г.



Последният император на ацтеките Куаутемока е екзекутиран от испанския конкистадор Кортес.



1066 г.



Открита е сградата на Уестминстърското абатство. Сградата е проектирана в стила на прочутите катедрали Кентърбъри и Шартр. Уестминстърското абатство е под личното разпореждане на краля. То не се смята нито за катедрала, нито за енорийска черква, въпреки че поддържа свой собствен хор. През 1066 г. в Уестминстърското абатство е коронясан нормандския херцог Вилхелм Завоевателя. Там е канонизиран Едуард Изповедникът, короновани са и всички монарси на Великобритания с изключение на Едуард V и Едуард VII. На 2 юни 1953 г., когато е коронацията на кралица Елизабет II в абатството присъстват 8200 гости. На същата сцена се състои венчавката на лейди Даяна и принц Чарлз. По-късно там е и опелото на принцесата.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.72 секунди