изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-10-23 @ 10:45 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1945 - След 14-дневни боеве е ликвидирано немското предмостие на левия бряг на река Драва срещу Дони Михоляц. С това завършва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия. 1958 - В Страсбург се открива първото заседание на Европейския парламент.




2016 г.
 Пристигащият от Дубай пътнически „Боинг” на авиокомпанията FlyDubai се разбива при опит за кацане в Ростов на Дон. Загиват 55 души, почти всички руски туристи.

2004 г.



Тайванският президент Чен Шуи-биан е прострелян точно преди общодържавните президентски избори на 20 март.

Чен Шуи-биан е роден на 18 февруари 1951 г. в окръг Тайнан, Тайван. Той е президент на страната от 2000 г. Учи право в националния тайвански университет и по-късно става един от водещите адвокати на острова. След неуспешната му защита на протестиращи, които се противопоставят на управляващата Националистическа партия, Чен Шуи-биан се свързва с опозиционното движение и в средата на 80-те години на миналия век е хвърлен в затвора по обвинения в клевета срещу официално лице от Националистическата партия. Впоследствие Чен Шуи-биан се присъединява към Прогресивната демократическа партия и става известен член на движението за установяване на тайванската независимост. Служи в тайванското законодателство (1989-1994 г.), преди да бъде избран за кмет на Тайпей през 1994 г. Въпреки че не печели повторните избори от 1998 г., загубата му отваря път за президентска кандидатура през 2000 г., когато побеждава кандидата на Националистическата партия, с което слага край на 55-годишното управление на партията в Тайван. През 2004 г. е преизбран с малка преднина един ден след като той и неговият кандидат-вицепрезидент Анет Лу (Лу Зю-лиен) са простреляни и леко ранени по време на кампания в Тайнан.





2001 г.



Временно изпълняващият длъжността генерален директор на Българското национално радио Александър Бразицов уволнява Лили Маринкова и Петър Волгин и заменя стачкуващите журналисти с верни на ръководството кадри от програма “Христо Ботев”. Това е отговор на заплахата на стачкуващите, че ще обявят гражданско неподчинение. Програмите на радиото се превръщат в правителствени хроники. В продължаващия конфликт са уволнени още 17 журналисти. След няколко месеца спорът приключва с решение на Висшия административен съд, че при избора на новия директор на Българското национално радио не са спазени изискванията на закона. На 28 май НСРТ избира за нов генерален директор Поля Станчева, която преди това е оглавявала пресцентъра на Министерския съвет.





1988 г.


Умира Руси Стоянов Русев – български литературен историк и критик. През 1923 г. той завършва английска филология (бакалавър) в университета “Виктория” в Манчестър. Няколко години по-късно специализира класическа филология в Колумбийския университет, Ню Йорк. След като се завръща в България работи като учител в София и лектор и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1938 г. до 1948 г. чете лекции по английски и американска литература. Русев е автор на около 200 статии и студии, в които разглежда автори и произведения от ранното английско средновековие, както и модерни писатели (В. Уулф, О. Хъксли, Дж. Джойс). Основно работи върху въпроси на езика и стила. Голяма част от изследванията му са посветени на специфични въпроси на българската литература. Той е един от първите преводачи на най-добрите драми на У. Шекспир. Русев е автор на “Граматика на английския език” (1934 г.), “Българо-английски речник” (1947 г.), “Английски пословици и българските им съответки” (1967 г.).





1987 г.



Умира Луи Виктор Пиер Реймон дьо Бройл – френски физик. Ценен е високо от А. Айнщайн. От 1933 г. Дьо Бройл е член, а през 1942 г. и секретар на Френската академия на науките. През 1924 г. в докторската си дисертация “Изследвания по теория на квантите” излага идеята за вълновите свойства на материята (вълни на Дьо Бройл), която е в основата на съвременната квантова механика. Дьо Бройл се занимава също с релативна квантова механика, с въпросите за строежа на ядрото, теорията за разпространение на електромагнитни вълни във водна среда. Автор е и на трудове по история на физиката. През 1929 г. той получава Нобелова награда за физика “за неговото откритие на вълновата природа на електроните”. През 1934 г. Дьо Бройл основава Център за изследвания по приложна математика към института “Анри Поанкаре”. През 1945 г. е съветник към Френската комисия за атомна енергия. Член е на Френската академия на науките, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и др.





1984 г.



Открива се големият електрифициран ЖП пръстен София – Горна Оряховица – Русе – Варна – Бургас – Пловдив – София.





1981 г.



Извършва се неуспешен изпитателен опит на космическия кораб “Колумбия”, вследствие на което загиват трима работници и са ранени 5 души.

Совалката Колумбия е най-старата от всички машини на НАСА, нейният първи полет е през 1981 г. Космическите кораби от този тип имат проектен живот от 100 полета. На 1 февруари 2003 г. Колумбия се разпада по време на обратно влизане в атмосферата над Тексас по време на 28-ата си мисия. Седемчленният екипаж загива. Загиналите участници в последната мисия на совалката, STS-107, са: командир Рик Д. Хъсбанд, полковник в американските ВВС и инженер-механик, пилот на предишна мисия със совалка по време на първото скачване с Международната космическа станция, пилот Уилям Маккуул, командир от американския флот, Майкъл П. Андерсън, лейтенант от американските ВВС, физик, начело на научната мисия, Илан Рамон, полковник в израелските ВВС и първият израелски астронавт, Калпана Чавла, индийски аерокосмически инженер, STS-107 е втората й космическа мисия, Дейвид М. Браун, капитан от американския флот, авиатор и хирург, и Лорел Кларк, капитан от американския флот, хирург, работи по биологични експерименти.





1976 г.



Публикува се Закон за устройство на съдилищата.





1970 г.



В Ерфурт за пръв път се срещат канцлерът на Федерална република Германия и премиерът на Германска демократична република. Инициатор на разговорите е западногерманският политик Вили Бранд – Вили Щоф. Година след като взима властта в Бон, Бранд започва да провежда политика за стопляне на отношенията с Изтока. Сред постиженията на т.нар. Остполитик (източна политика) са подписването на договор на Бон със СССР за признаване на съществуващите граници в Европа. Бранд сключва пакт за ненападение с Полша и приема статуса на Берлин.

По време на мандата му (1969 – 1974 г.) Федерална република Германия стабилизира отношенията си с Източна Европа, а според някои днешни политолози той прави първите и най-важни стъпки за обединението на Германия.





1958 г.



В Страсбург се открива първото заседание на Европейския парламент.

Европейският парламент е орган на Европейския съюз. Състои се от 785 депутати, представители на 27-те страни членки, избрани чрез преки избори. Мандатът на Европейски парламент е 5 години. Първоначално възниква като Парламентарна асамблея на Европейската общност (1952 г.). През януари 1973 г. страните от 6 стават 9, а депутатите – 198. През юни 1979 г. се провеждат първите всеобщи, преки избори за Европейски парламент. Вторите са през юни 1984 г., следващите – през юни 1989 г. и юни 1994 г. През 1986 г. Европейския парламент и правителствата на страните членки подписват Единен европейски акт. Той въвежда реално законодателно сътрудничество между Европейски парламент и Съвета на Европейската общност.

Европейски парламент е единствената институция на Европейския съюз, която провежда открити заседания. Депутатите са организирани по политическа принадлежност (в 8 политически групи и "необвързани"). Ръководен орган на Европейски парламент е Бюрото на парламента, който се състои от президент и 14 вицепрезиденти, включително петима квестори със съвещателен глас. Депутатите са разпределени в 20 постоянни комисии. Европейски парламент защитава интересите на гражданите на Европа. Сесиите си провежда веднъж месечно в Страсбург.





1955 г.



При разкопки в Масада (Израел) са открити останки от двореца на цар Ирод.

Цар Ирод е владетел на Юдея от 40-та г. преди Христа. Поставен на власт от римляните, той жестоко се разправя с антиримските движения. Според Новия завет синът му (владетел, който също се казва Ирод) избива всички младенци във Витлеем при раждането на Исус Христос.

Масада е антично израелско укрепление на пранински връх, станало последно убежище на бунтовниците-евреи слещу римската власт. Укреплението се намира в юдейската пустиня и се намира на 400 м височина над западния бряг на Мъртво море. Счита се, че Масада е укрепена за първи път около І или ІІ век пр. Хр. Между 37 и 31 г. пр. Хр. Херод Велики допълнително подсилва крепостта и построява два двореца, баня, акведукти и защитни стени. През 66 г. сл. Хр. С избухването на еврейската война срещу Рим Ревностните, еврейска екстремистка секта, завладяват крепостта с изненадваща атака и избиват римския гарнизон. Масада остава под контрола на бунтовниците до 73 г., когато след обсада 15-хилядния Десети римски легион надделява над ок. 1000 мъже, жени и деца, които водят отбраната. Почти всички защитници-евреи, се самоубиват пред възможността да бъдат пленени. Според легендата оцеляват само две жени и пет деца, които разказват историята. Според повечето археолози обсадата трае няколко месеца. Днес Масада е основен туристически обект и израелски исторически паметник.





1955 г.



Роден е актьорът Брус Уилис (Уолтър Уилисън). Започва да играе в колежа. Партнира на Сибил Шепърд в телевизионния романтичен детективски сериал Moonlighting (1985-89г.). След това участва в “Blind Date” с Ким Бейсинджър и “Умирай трудно” през 1988 г. Следва “Умирай трудно 2: Умирай по-трудно” (1990 г.) и “Умирай трудно с отмъщение” (1995 г., със Самюъл Л. Джаксън). Уилис участва в серия от екшън филми. Други негови филми са “12 маймуни” (1995 г., с Брад Пит), “Шесто чувство”(1999 г.), “Неуязвимият”(2000 г.), “Бандити”(2001 г., с Били Боб Торнтън), “Заложник” (2005 г.), “Син сити: Град на греха” (2005 г., с Джесика Алба), “Над живия плет” (2006 г.). Има 12-годишен брак с актрисата Деми Мур и три дъщери Румър Глен, Скаут Ларю и Талула Бел.





1953 г.



Церемонията по връчване на филмовите награди “Оскар” за първи се излъчва път по телевизията.

“Оскар” е най-авторитетната американска награда за киноизкуство. От 1929 г. се връчва ежегодно от американската Академия за филмово изкуство. Има номинации за най-добър американски филм, за постижения на различни компоненти на филма, за най-добра чуждестранна творба. Присъжда се и почетен “Оскар” за цялостен принос в киноизкуството. Академията за филмово изкуство е формирана през 1927 г. от Луис Б. Майер с цел да бъдат вдигнати стандартите за създаване на филми.





1951 г.



С указ на Президиума на Народното събрание се създава Военна прокуратура към МВР.

Военна прокуратура е военно учреждение в системата на прокуратурата, осъществяващо функциите и компетенциите на прокуратурата във въоръжените сили.





1950 г.



Умира сър Уолтър Норман Хауърт (роден на 19 март 1883 г. в Чорли, Ланкашър) – британски химик, известен с разработките си във връзка с аскорбиновата киселина (Витамин С) в Бърмингамския университет. През 1937 г. печели Нобелова награда за химия за “изследванията му на въглехидратите и витамин С”. Наградата си той дели с швейцарския химик Пол Карер, работил върху други витамини. Уолтър Хауърт учи химия в Манчестърския университет от 1903 г. Впоследствие започва да учи в Гьотингенския университет. През 1912 г. става лектор в Обединения колеж към университета Сейнт Андрюз в Шотландия, където започва да се интересува от химията на въглехидратите. Хауърт започва работата си над простите захари през 1915 г. и разработва нов метод за приготовление на метилови етери на захари, като използва метилов сулфат и алкали. След това започва изследвания върху структурата на дизахаридите. Хауърт органицира лабораториите на университета Сейнт Андрюз за производство на химикали и препарати за британското правителство през Първата световна война (1914-1918). Назначен е за професор по химия в Бърмингамския университет. През 1934 г., докато работи с британския химик сър Едмънд Хърст, успява да синтезира витамин С (първият синтезиран витамин изобщо). През 1948 г. Хауърт е посветен в рицарство. Умира на 19 март 1950 г., на 67-ия си рожден ден.





1946 г.



Роден е Огнян Герджиков – юрист и държавен деец. През 1971 г. той завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Oт 1979 г. е преподавател в същия факултет.Първоначално е старши асистент, а след това започва да се издига в йерархията като доцент и професор. Специализира във Виенския университет и в института “Макс Планк” в Хамбург.

Герджиков изнася лекции и доклади в Ягелонския университет в Краков, в Европейския институт в Саарбрюкен, в Женевския университет, в института “Макс Планк” и Търговската палата в Хамбург.

През 1991-1993 г. е първи заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а от 1993 г. до 1994 г. заместник-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В периода 1996 – 2000 г. Герджиков е председател на Фондация “Св. Климент Охридски”. Ръководител е на Катедрата по гражданско – правните науки при Юридическия факултет към същия университет (1993 – 1997 г. и от 2000 г.).От 1997 г. до 2000 г. е член на Комисията по обществени науки при Висшата атестационна комисия към Министерски съвет. От 1999 г. е председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара. От май 2001 г. той е ръководител на юридическия екип на Национално движение “Симеон II”. Депутат е в ХХXIX Народно събрание.

На 5 юли 2001 г. проф. Огнян Герджиков е избран за председател на ХХXIX Народно събрание.

Автор е на многобройни научни публикации – монографии и статии в български и чуждестранни издания. На изборите за народни представители проведени през 2005 година Огнян Герджиков е избран за депутат от НДСВ.





1946 г.


Умира Константин Димитров Мутафов – български драматург, театрален критик и преводач. Той завършва гимназия в родния си град и драматична школа във Флоренция. Негови са драмите “Иуда” (1914 г.), “Пленникът в Трикери” (1917 г.), “Дядо Климе” (1917 г.), “Омуртаг” (1925 г.), “Над живота” (1906 г.), “Убитата лисица” (1933 г.). Той е автор и на 2 тома детски пиеси (1928 г. и 1929 г.). Мутафов има и редица разкази, печатани в периодични издания.





1945 г.



След четиринадесет-дневни боеве е ликвидирано немското предмостие на левия бряг на река Драва срещу Дони Михоляц. С това завършва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия.

Участие на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия

България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г. (тогава страната се управлява от правителството на Константин Муравиев), но на практика войната е обявена след политическата промяна на 9 септември 1944 г. Самото участие на България във войната преминава през два периода (фази). Първият период обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Иванович Толбухин. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. се сключва спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия се поставя задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група “Е” от хитлеристките армии по долините на реките Морава, Вардар и Ибар, възлизащи на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. Срещу тях България мобилизира 455 хил. души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната седма СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар. Вторият период (фаза) започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя в края на април и началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хил. души убити и ранени войници и офицери. Това е цената (без военните разходи, разстройството на стопанския живот и др.), която България плаща за окончателния разгром на хитлеристка Германия и благодарение на която успява да избегне надвисналата над нея трета национална катастрофа с участието си в Тристранния пакт на държавите от хитлеристката ос.





1943 г.



Мусолини отказва да предаде на немците италианските евреи.

Бенито Мусолини е италиански държавник. Той е роден през 1883 г. Емигрира в Швейцария, където се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически вестник “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава вестник “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия влиза във войната, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските националистични амбиции, а после – да противодейства със сила на напредъка на болшевизма. След двугодишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. От 1922 г. до 1943 г. е министър-председател на Италия. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд с председател партизанския командир Валтер на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.





1936 г.



Роден е Иван Куртев – педагог, политически и държавен деец. Завършва педагогика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като учител и рехабилитатор в училище за глухи деца в София. В периода 1957–1963 г. той е преследван и изселван по политически причини. След 10 ноември 1989 г. се включва в обществено-политическия живот на страната. От 1991 г. Куртев е председател на Националния комитет на Социалдемократическата партия (СДП). Главен секретар е на Националния координационен комитет на СДС. На XI конференция на СДС е избран за председател на Контролния му съвет. Депутат е в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Заместник-председател е на ХХXVIII Народно събрание.





1925 г.


По искане на властите е получено разрешение от Антантата България да свика временно 3000 наборници за потушаване на евентуален комунистически бунт. На 24 април е дадено разрешение за увеличаване на контингента до 10 000 души в срок до 31 май.





1924 г.



Роден е Лев Александрович Кулиджанов – руски режисьор. През 1954 г. завършва ВГИК. Дебютира с “Дами” (1955 г.) по Чехов. С Яков Сегел и Г. Оганесян снима “Това започна и така...” (1956 г.) и “Домът, в който живея” (1957 г.). “Бащин дом” (1959 г.) и “Изгубената фотография” (1959 г.) са първите му самостоятелни филми. Кулиджанов открива за екрана Ю. Никулин – “Когато дървета бяха големи” (1962 г.). Със “Синята тетрадка” (1964 г.) прави опит да пресъздаде образа на Вл. И. Ленин в дните на подготовката на Октомврийската революция (1917 г.). Полага усилия, за да осъществи успешна екранизация по Достоевски – “Престъпление и наказание” (1970 г. ). В “Звездната минута” (1975 г.) Кулиджанов разкрива материализацията на човешката мечта – овладяването на космоса, подвига на учените и строителите, на Ю. Гагарин. Опитва се да избегне щампите и стереотипите в ТВ сериал “Младият Маркс” (1979 г.), след което става художествен ръководител на телевизионната документална поредица “ХХ век”. Кулиджанов е лауреат на награда “Кинотавър” на президента на Русия за цялостно творчество (1999 г.).





1923 г.



Формира се съставът на Четвърти Държавен съд с председател Петър Михов. Михов е председател на Софийския окръжен съд.

Държавният съд е непостоянно действаща съдебна институция, създадена със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция. Предложение за съдене на министър или министри може да прави всеки депутат в Народното събрание, но за да се предприеме тази мярка, тя трябва да бъде одобрена и подписана най-малко от 1/4 от народните представители. На санкция от Държавен съд подлежат всички случаи, предвидени в чл. 155 от Търновската конституция – от държавна измяна и предателство до нанасяне на вреди на държавата с цел лична изгода. Предварителното следствие на обвиняемото лице или лица се възлага на особена следствена комисия, състояща се от трима души – един от Върховния касационен съд, който обикновено става председател на комисията, и по един представител, избран измежду апелативните и окръжните съдилища. Членове на комисията се назначават с височайши указ по предложение на правосъдния министър. След приключване на предварителното следствие делото се препраща до държавния обвинител. При водене на делото Държавният съд се ръководи от общите правила за решаване на углавните дела. Присъдите му са окончателни и не подлежат на обжалване. От 1903 г. работата на държавния обвинител се подпомага от няколко негови заместници, а от 1904 г. според височайши указ е внесено допълнение към Закона за съдене на министрите, което ограничава дотогавашната материя. Според това допълнение министрите могат да бъдат съдени само при нарушение на някой член от конституцията, а служебните им нарушения подлежат на углавно и гражданско преследване. Претърпява промени и самият състав на Държавния съд. Първоначално той се състои от председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели, от които 10 действителни и 4 запасни. С промените от 1923 г. съставът на Държавния съд е председател, избран от Народното събрание, и 16 народни съдии, от които 12 действителни и 4 запасни.





1916 г.



Умира Василий Иванович Суриков – руски живописец. През 1869 – 1875 г. той учи в Петербургската художествена академия. Стремейки се да преодолее условността на академичното изкуство, въвежда в своите композиции битови детайли, чрез които постига историчност и конкретност в изображението (“Княжески съд”, 1884 г.; “Апостол Павел обяснява догматите на вярата в присъствието на цар Агрипа”, 1875 г.). От 1877 г. живее в Москва, но периодично пътува до Сибир, на Дон, на Волга, в Крим; посещава Германия, Франция, Австрия, Швейцария, Италия, Испания. Суриков членува в Дружеството за подвижни художествени изложби на Съюза на руските художници. Най-значимите му картини са “Утрото на разстрела на стрелците” (1881 г.), “Меншиков в Берьозово” (1883 г.), “Болярката Морозова” (1887 г.), “Сибирската красавица” – портрет на Е. А. Рачковска (1891 г.), “Покоряването на Сибир от Ермак” (1895 г.), “Суворов преминава Алпите” (1899 г.), “Степан Разин” (започната 1903 г.) и др. Той създава много акварели, главно пейзажи. Неговото име носи Московският художествен институт.





1915 г.



Плутон е фотографиран за първи път, но не е разпознат като планета. Плутон е космическо тяло от Слънчевата система, считано за деветата планета, докато е изведен от списъка на планетите и е рекласифициран като планета-джудже през август 2006 г. Открит е през 1930 г. от Клайд Томбау (1906-1997 г.) и е наречен на името на гръцкия бог на подземното царство. Приблизителната му отдалеченост от Слънцето е около 5.9 млрд. км, но ексцентричната му орбита го доближава до Слънцето повече от Нептун в продължение на 22 от 248-те години на соларния му цикъл. Оста му е наклонена на 120 градуса, така че Плутон се върти почти на едната си страна и ретроградно (от изток на запад). Денят на Плутон трае 6.39 земни дни и е синхронен с цикъла на най-голямата луна на планетата – Харон, открита през 1978 г. Две малки допълнителни луни са открити през 2005 г. Диаметърът на Плутон е около 2 340 км, планетата има по-малко от 1% от масата на Земята и по-малко от 6% от земната гравитация на повърхността си. Средната изчислена температура на повърхността е минус 235 градуса по Целзий, а тънката атмосфера съдържа азот, метан и някои по-тежки газове. Счита се, че Плутон е изграден от втвърдени газове със значителна част каменист материал. Размерът, съставът и орбиталното местоположение в Кюйпъровия пояс пораждат разпалени дебати относно класификацията като истинска планета и довеждат в крайна сметка до редефиницията от Международния астрономически съюз, която извежда Плутон извън списъка на планетите.





1909 г.



Роден е Петър Славински – български писател, драматург. В периода 1933–1936 г. той работи в дирекция “Храноизнос”. След това заема административни служби в Столичната община до 1944 г. На 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на София. Той ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия. През 1946–1951 г. е председател на Клуба на културните дейци, а през 1946–1950 г. е главен секретар на Българо-унгарското дружество. От 1951 до 1953 г. е журналист в Добруджа (с. Шабла). Година по-късно Славински е директор на Държавния музикален театър “Ст. Македонски”. От 1955 г. той живее и твори в Балчик. За пръв път печата през 1927 г. във вестник “Ехо”. Негови съчинения са: “Фрина” (1935 г.); “Последният щурм” (1969 г.); “Пратеник на свободния свят” (1959 г.); “Претворена земя” (1970 г.); “Тайни” (1960 г., в съавторство с Б. Дановски); “Победени хоризонти” (1966 г.); “Слънчев извор” (1962 г.); “Живот за живота” (1965 г.); “Огънят и спомените” (1975 г.); “Птици долитат при нас” (1977 г.) и “Далечни далечини” (1977 г.).





1905 г.



В Манхайм, Баден, Германия, е роден Алберт Шпеер – нацистки функционер. Шпеер става архитект през 1927 г. и активен член на нацистката партия през 1931 г. Впечатлява Адолф Хитлер с ефективността и таланта си и е назначен за главен архитект на Третия райх през 1933 г. Шпеер проектира парадните площади и знамена за нацистките манифестации, провеждани за партийните конгреси, включително и за Нюрбергското събрание от 1934 г., филмирано от Лени Райфенстал. През 1942 г. става министър на въоръжението и военната промишленост и разширява системата за задължителен и робски труд, който поддържа германската военновременна продуктивност. Шпеер признава вината си на Нюрнбергските процеси и излежава 20 години затвор. Публикува “Третият Райх отвътре” (1969 г.) и “Шпандау” (1975 г.).





1895 г.



В периода 19 - 28 март 1895 г. София се провежда конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). На конгреса се създава Македонски комитет – легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на Константин Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Скоро след неуспеха на въоръжената акция умира председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Данаил Николаев, Йосиф Ковачев, Борис Сарафовов, Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев.

Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията организациите си взаимодействат. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-ия си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., се избира и ново ръководство начело с Христо Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев предизвикват въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.





1887 г.



В периода 17 - 19 март русенският окръжен управител Димитър Мантов е на тайна мисия на в Букурещ за преговори с руския посланик Михаил Хитрово. На 19 март русофили стрелят по Мантов и го раняват тежко, но той е спасен.





1877 г.



След провалянето на Цариградската конференция (1876 – 1877 г.) в Лондон е подписан протокол от представители на правителствата на Русия, Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и Франция. Протоколът е предложен от Русия като последен опит за въвеждане на реформи от страна на Османската империя в България, Босна и Херцеговина. В него се изтъква, че ако османското правителство не въведе необходимите реформи в посочените страни, държавите, подписали протокола, ще вземат мерки за осигуряване благополучието на християнското население и за защита на общия мир. Англия подписва протокола при особено мнение, като насърчава Високата порта да не се вслуша в отправеното искане. Турция отхвърля протокола. Това става повод за избухването на Руско-турската освободителна война.

Цариградската конференция се свиква в Цариград на 23 декември 1876 г. и продължава до 20 януари 1877 г. В нея участват посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Робърт Солсбъри – специален английски пълномощник, и граф Николай Павлович Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни заседания (11 – 22 декември) без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 – населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Гюла Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). Английският представител иска разделянето вертикално на българските земи, тъй като смята, че в източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност главният въпрос е не освобождаването на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили така, че Русия да не усили прекалено своите позиции. Затова проектът за органически устав предлага автономия на двете български области – не държава или държави, нито пък свобода и независимост. В органическия устав се предвижда основна административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф (християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта. Няколко санджака образуват област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 г. от Високата порта със съгласието на Великите сили. Валията може да бъде християнин, може да е и чужденец. 30 % от данъците се прибират от османското правителство. Съдебната система да бъде устроена според османския граждански закон. Турската армия остава в областните градове и крепостите, създава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата порта. Предвижда се Международна надзорна комисия да следи в продължение на 1 г. изпълнението на тези споразумения. Всички проекти на Цариградската конференция целят запазването на Османската империя като противовес на Русия, която се стреми да завладее или постави под свой контрол Босфора и Дарданелите. На официалното откриване на 23 декември 1876 г. Савфет Мехмед паша, председателстващ заседанието, отхвърля основанията за свикването на конференцията, базирайки се на обявената нова турска конституция (което по замисъла на султанското правителство трябвало да отнеме почвата под краката на конференцията, да я направи безпредметна). Веднага след изложението на Савфет паша топовни гърмежи оповестяват прокламирането на конституцията. Неотстъпчивостта на турците, продиктувана и от задкулисното внушение на Англия, блокира конференцията и я проваля. Държавите-участнички в конференцията в знак на протест отзовават своите посланици от Цариград. По време на цариградската конференция не се стига до окончателно решение.





1859 г.



В Париж се състои премиерата на операта на Шарл Гуно “Фауст”.

Шарл Гуно е френски композитор, органист и диригент. Творчеството му утвърждава развитието на музикалния театър и на френската лирическа опера. Той създава редица оратории, симфонии, меси, романси. Либретото на “Фауст” е написано от Жул Барбие по материали, взети със съгласието на Мишел Каре от пиесата му “Фауст и Маргюрит” (1850 г.).





1813 г.



Роден е Дейвид Ливингстън – английски мисионер и пътешественик. Изучава теология в Глазгоу, преди да бъде ръкоположен през 1840 г. Изследва Средна и Южна Африка, басейна на река Замбези и езерото Танганайка, открива и дава име на водопада Виктория. Ливингстоун става първият европеец, достигнал до езерото Нгами (1849 г.) и Луанда от вътрешността на континента (1854 г.). Пътува до Мозамбик (1856, 1862 г.), изследва региона на езерото Малауи (1861-63 г.), минава покрай езерото Муеру и Бангуелу (1867 г.). Опитът му да открие извора на Нил е неуспешен. Води борба срещу търговията с роби. Умира от дизентерия на 1 май 1873 г. до езерото Танганайка в Читамбо, Замбия. Тялото му е пренесено в Англия и погребано в Уестминстър. Неговото име носят град в Замбия, планина в Източна Африка и водопад на р. Конго.





1542 г.



Роден е Ян Замойски – полски държавник. Той следва в университетите в Париж, Рим и Падуа. От 1578 г. е кралски канцлер, а от 1581 г. и велик кралски хетман. Замойски е един от инициаторите за съставянето на “Хенриковите артикули” (1573 г.) и “Пакта конвента” (1573 г.). Съдейства за избирането на Стефан Батори за монарх и играе важна роля в организирането на неговите походи срещу Русия. Замойски е решителен противник на Хабсбургите. Разбива под Бичин (1588 г.) и взема в плен претендента за полския престол ерцхерцог Максимилиан. Бори се за правата на низшите благородници, използва влиянието си за да ограничи монархическата власт с конституционни средства, с което Полша да се превърне в монархическа република. Замойски е хуманист и подкрепя изкуствата и учението, като основава града Замошч и едноименния университет.





1474 г.



Във Венеция е приет закон за защита на изобретенията, който се явява първият в света закон за защита на авторското право. Според този закон щом създателите на нови изобретения ги внедрят в практиката, трябва да ги обявят на държавата, за да могат да получат права, които забраняват други да ги използват.



1279 г.



Монголска победа в Битката при Ямен слага край на династията Сонг в Китай.

Династията Сонг управлява от 960 до 1279 г. Китай, като обединява цялата държава до 1127 г. и южната част до 1279 г., докато северната е под контрола на племената Ючен. По влеме на управлението на династията Сонг процъфтява търговията, хартиените пари увеличават употребата си и няколко града достигат население от над 1 млн. души. Широкото разпространение на печатането довежда до увеличение в грамотността и разширяване на елита, частните академии и публичните училища създават все по-голям брой подготвени ученици посредством китайската система за изпитване. През ХІІ век Жу Зи систематизира неоконфуцианството. Ерата Сонг се характеризира и с основополагащи трудове по архитектура и ботаника, както и известната история “Дижи тонгян” – “Всестранно огледало за помощ при управлението”, написана от Сима Гуанг. Счита се, че по време на династията пейзажната живопис и архитектурата достигат връх.
http://www.focus-news.net
www.ndt1.com
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,04 секунди