изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-04-23 @ 16:58 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 20 МАРТ    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1697 - Започва обиколката на Петър І из Западна Европа, известна като Великото посолство 1808 - По време на Руско-шведската война (1808-1809 г.) Александър I обявява с манифест присъединяването на Финландия към Русия като Велико княжество  1854 - В САЩ е основана Републиканската партия 1890 - Роден е Бениамино Джили  1950 - Започват кинопрожекциите на "Калин Орелът" 1968 - Започва официално шестдневно посещение на Тодор Живков в Турция. На 22 март Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване 2003 - В 4 часа и 35 минути сутринта първите ракети и бомби на САЩ поразяват цели в Багдад. 





2016 г.
В Испания катастрофира автобус със студенти. Загиват 14 души от различни националности.

2007 г.

История Правоохранителните органи в Италия арестуват около 200 предполагаеми членове на неаполитанската мафия. В операцията взимат участие около хиляда души. Арестуваните принадлежат към два клана на мафията, специализирани в контрабандата на наркотици.

2003 г.

История В 4 часа и 35 минути сутринта първите ракети и бомби на САЩ поразяват цели в Багдад. Това става около 90 минути след изтичане на 48-часовия ултиматум, с който Саддам Хюсеин е призован да напусне страната и да предотврати военния конфликт. Почти едновременно с това американският президент Джордж Буш прави телевизионно обръщение, в което обявява началото на войната. Два часа по-късно Садам Хюсеин се обръща към народа си, призовавайки към съпротива и обещавайки победа. Освен Багдад обект на американските бомбардировки през първите часове са и военни цели в южната част на страната край границата с Кувейт.

2002 г.

В Китай са открити останки от неизвестен вид динозаври.

1998 г.

История В Москва българският вицепремиер Евгений Бакърджиев и шефът на "Газпром" Рем Вяхирев се споразумяват да извадят посредниците от газовите доставки, а цените да следват цените на световния пазар.

1995 г.

История Членове на сектата “Аум Шанрикьо” организират атентат в токийското метро. Вследствие на изпуснат нервно-паралитичен газ Зарин загиват 12 души, а повече от 5 хиляди са с натравяне.

1990 г.

История Умира Лев Яшин - руски футболист, вратар. Играч на “Тушино” (1945-1948 г.) и “Динамо” - Москва (1948-1970 г.). Шампион на страната за 1954 г., 1955 г., 1957 г., 1959 г., 1963 г. и носител на купата през 1953 г., 1967 г., 1970 г. Изиграл е общо 813 мача, от които 326 - за първенство. В националния отбор има 78 участия в периода 1954-1967 г. Участник е в четири Световни първенства (1958 г., 1962 г., 1966 г., 1970 г.), като на последното е резерва. Олимпийски шампион през 1956 г., европейски първенец през 1960 г. и вицешампион през 1964 г. Многократно е включван в отборите на ФИФА и УЕФА, обявен е за футболист №1 на Европа за 1963 г. Прощалният му мач е на 27 май 1971 г. в Москва пред 103 000 зрители между “Динамо” и сборен световен отбор. Определен е за най-добрия вратар на всички времена. След приключване на състезателната си кариера работи в ръководството на “Динамо” и футболната федерация. За заслугите си към футбола е носител (приживе и посмъртно) на много отличия. През 1993 г. на негово име е учредена купа, която се връчва на най-добрия вратар на всяко световно първенство.

1987 г.

История САЩ одобряват използването на препарата AZT, доказал възможността да забавя развитието на СПИН.

1969 г.

История Джон Ленън и Йоко Оно сключват брак в Гибралтар.

1968 г.

История Започва официално шестдневно посещение на Тодор Живков в Турция. На 22 март Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване. Тя е втората след 1925 г., която се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Влиза в сила през март 1969 г., след като турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено.

1967 г.

История Роден е Николай Бухалов - български състезател по кану-каяк. Той е първият български спортист, носител на 2 златни медала от една олимпиада. През 1992 г. печели 2 олимпийски титли - на 500 и 1 000 м с едноместно кану. През 1986 г. се класира трети на световното първенство. През 1993 г. става световен шампион на едноместно кану - 500 м. в Копенхаген.

1965 г.

История Американският борец за граждански права Мартин Лутер Кинг организира масов протест в щата Алабама.
Мартин Лутър Кинг учи в колежа “Морхауз”, в Крозбърската теологична семинария в Пенсилвания, в Бостънския университет и в Харвард. Става бакалавър по богословие и доктор по философия. След конкурс е назначен за пастор в голямата църква “Декстър” в Монтгомъри. Включва се в редица прояви на мирния протест срещу расовото неравенство през 50-те години. Получава Нобелова награда за мир през 1964 г. Застрелян е по време на реч на балкона на хотел “Лорейн” в Мемфис. През 1974 г., по време на църковна служба, до гроба му е убита и майка му - Олбърта Кинг. Посмъртно е награден с “Медала на свободата” (1977 г.).

1963 г.

История България подписва спогодби за търговия и за научно-техническо сътрудничество с Дахомей. Дахомей е старото наименование на Република Бенин (преименувана 1975 г.). Страната е разположена на брега на Гвинейския залив. Има площ 112.6 хил. кв. км. Граничи с Нигер, Буркина Фасо, Нигерия и Того. Тя е президентска република със столица - Порто Ново. Населението на страната е 5 790 хил.

1955 г.

История Умира граф Михай Кароли - унгарски политик. Роден е на 4 март 1875 г. във Фот, Унгария. Съставя кабинет през 1918 г., приема унгарската революция и сключва примирие със Съглашението. Председател е на Унгарската република (12 януари – 20 март 1919 г.). Отстъпва властта на болшевиките под ръководството на Бела Кун. Същата година емигрира. Връща се в Унгария през 1946 г. От 1947 г. до 1949 г. е посланик в Париж.

1952 г.

История Родена е Даниела Доковска - български юрист, специалист в наказателното право и наказателния процес. Завършва специалност "Право" в Софийския Университет. Адвокат е в Софийската адвокатска колегия; преподавател в Юридическите факултети на Софийския Университет и на Великотърновския Университет. Автор е на монографии и статии по наказателно право. Тя е защитник по делото срещу бившия държавен и партиен ръководител до 10 ноември 1989 г. - Т. Живков (1990-1996 г.), което печели с оправдателна присъда.

1951 г.

Отменени са купоните за промишлени стоки и се преминава към "открита свободна търговия с тях по единни държавни цени". Повишени са и заплатите на работниците и служителите, както и пенсиите и стипендиите.

1950 г.

История Роден е Уйлям Хърт - американски актьор. Придобива известност на театралната сцена с участието си в “Малката Алис” (1973 г.), “Хенри IV” (1978 г.), “Хамлет” (1978 г.), “Хърли Бърли” (1985 г.). В киното дебютира в “Телесна топлина” през 1981 г. Филмография: “Променливи състояния” (1981 г.), “Очевидецът” (1982 г.), “Паркът “Горки” (1983 г.), “Големият студ” (1983 г.), “Целувката на жената-паяк” (1985 г., “Оскар”), “Деца, забравени от бога” (1986 г.), “Телевизионни новини” (1987 г.), “Турист по неволя” (1988 г.), “Лунната жена” (1988 г.), “Неудобният свидетел” (1989 г.), “Алис” (1990 г.), “Докторът” (1991 г.), “До края на света” (1991 г.), “Животът продължава” (1991 г.), “Вторият най-добър” (1993 г.), “Процес на справедливост” (1994 г.), “Дим” (1995 г.), “Джейн Еър” (1996 г.), “Обичан” (1997 г.), “Истинските неща” (1998 г.), “Съншайн” (1999 г.), “Изкуствен интелект” (2001 г.), “Вечният Тък” (2002 г.), “Куфарите на Тулс Лупер” (2003 г.).

1950 г.

Започват кинопрожекциите на "Калин Орелът". Това е първият игрален филм, създаден след 9 септември 1944 г. по едноименната пиеса на Никола Икономов. Режисьор е Борис Борозанов, а сценарист - Орлин Василев. Главната роля се изпълнява от Иван Димов.

1946 г.

Умира Санда Йовчева - българска писателка, журналистка, преводачка, общественичка. Тя е родена на 6 ноември 1882 г. в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), следва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски", завършва в Загреб (1907 г.). Работи като учителка. Участва в издаването и редакцията на сп. "Утрина" и "Миротворец", основава и редактира в-к "Литературен живот" (1940-1943 г.). Тя е една от първите жени пацифистки в България, съоснователка и активен член на Българския женски съюз, председател на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка в Клуба на българските писателки и др. Превежда от сърбохърватски език. Печата разкази, повести, романи, произведения за деца. Нейни съчинения са: "В мечти" (1925 г.), "Жетвен ден" (1928 г.), "Отхвърлените" (1930 г.), "Кръст за храброст" (1931 г.), "Бояна войвода" (1934 г.), "Княгиня Мара" (1934 г.), "Ние в дълбокия тил" (1937 г.), "Малката цветопродавачка" (1941 г.) и др.

1945 г.

Умира Петър Стойчев - български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Роден е на 12 декември 1879 г. в Шумен. Артист е в трупата “Сълза и смях” (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Играл е още в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г.), на който е директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е на театрите “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител на роли в постановките “Мизантроп”, “Лес”, “Доходно място”, “Венецианският търговец” и др. Режисира “Игра в замъка”, “Дамата с камелиите”, “Матура”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша” и др. Режисьор на филмите “Земя” (1930 г.) и “Песента на Балкана” (1934 г.).

1945 г.

История Хитлер сваля Химлер от поста командващ групата армии “Висла”.

1938 г.

История Умира Александър Малинов - български политик, държавник, лидер на Демократическата партия (1902-1938 г.). Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия - днешно Ореховка, Бесарабия). Завършва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 г. Той е министър-председател на България през 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. и едновременно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918, 1931 г.); председател на Народното събрание (1931-1934 г.). Участва в политическите борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново през 1922 г. Осъден и затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор (август 1923 г.). В началото на 1924 г. напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.

1935 г.

История Умира Георги Шкорнов, известен като дякон Евстатий, войвода на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна организация в Ресенско. Георги Шкорнов е роден на 12 февруари 1873 година в Несрам, Костурско – „най-южната крепост на българското племе”. Той наследи борческия дух на своя род, израсна в борбите за човешки права и възмъжа като голям ратник в освободителното движение в Македония.
Взе живо участие през движенията 1902 – 1903 година.
През 1905 – 1906 година дяконът е войвода в Ресенско.
През септември 1912 година замина за Воденско с чета, която се оформи като партизански отряд № 29 от Македоно-Одринското опълчение.
На 1 октомври 1912 година води бой с турския аскер на връх Чавките – Царево – селско.
На 12 октомври с.г., наедно с други 12 чети, се би цял ден с многоброен турски аскер на запад от с. Конопище.
На 20 октомври четите на дякон Евстатий и Григор Джинджифилов вялзоха в град Воден, въпреки волята на гръцкия командир тук, посрещнати най-възторжено от населението. След това почва обиколката из селата на Воденско, която бе едно триумфално шествие от посрещане и изпращане на местното българско население. На 28 октомври частите на дякон Евстатий и Джинджифилов овлядах цяло Съботско и въдвориха българско управление. През Общоевропейската война дяконът пак замина като началник на партизански отряд.

(По материали от в. "Български доброволец", 1935 г.)

1933 г.

История Нацистите създават концлагера Дахау. Той е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. За 12 години през него минават над 200 000 човека от цяла Европа. Много от тях загиват от болести и недохранване, повечето - от жестокостите на СС. От 1940 г. лагерът разполага с малък крематориум, за елиминиране на телата на загиналите. Концлагерът е освободен на 29 април 1945 г. от американските войски. От 1965 г. е музей-паметник.

1932 г.

Роден е Димитър Стефанов (псевдоним на Д. С. Бъчваров) - български поет и преводач. Завършва чешка и българска филология в Прага (1954 г.). Работи като редактор във в-к “Димитровско знаме” (1952-1954 г.), издаван на български език в Прага. Бил е редактор и главен редактор в Радио София (1955-1969 г.), завежда отдел в сп. “Пламък” (1969-1972 г.), редактор в издателство “Народна младеж” (1972-1973 г.), завежда редакция “Поезия” в издателство “Български писател” (1973-1975 г.), зам.-главен редактор на сп. “Пламък” (от 1975 г.). Първите си публикации печата в “Емос” (1947 г.) и в-к “Народна младеж” (1951 г.). Превежда поезия от чешки, словашки, руски и френски език. Автор е на произведения за деца и юноши. Негови стихосбирки са: “Слънцето да не залязва” (1957 г.), “Най-голямото небе” (1965 г.), “Знак за събиране” (1968 г.), “Верига от криле” (1970 г.), “Златната юлска пряспа” (1972 г.), “Миналото, в което ще се превърнем” (1975 г.), “И пак за огъня” (1978 г.), “Звънче на колело” (1980 г.) и др.

1930 г.

В Хага е подписано споразумение за вдигане на секвестъра (наложена от държавна власт забрана или ограничение за използване на определено имущество и за разпореждане с него) върху българските имоти в Румъния.

1929 г.

История Умира Фердинанд Фош - френски военен деец, маршал на Франция (1918 г.), британски фелдмаршал (1919 г.) и маршал на Полша (1923 г.), член на Френската академия (1918 г.). Учи военно училище и става артилерийски офицер през 1873 г. Завършва Френската висша военна академия през 1887 г., където е професор (1895-1900 г.) и по-късно началник (1908-1911 г.). В началото на Първата световна война е командир на корпус, а след това командващ групата армии “Север” (1915-1916 г.). Началник е на Генералния щаб от май 1917 г., върховен главнокомандващ на съюзните войски от април 1918 г. Има значителни заслуги за победата на съюзниците срещу войските на Централните сили. Автор е на военнотеоретични произведения и мемоари.

1921 г.

Евлогий Сливенски е удостоен с архимандритско достойнство. Той е висш духовник, митрополит. Завършва Духовната семинария в София и Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завръща се в България през 1916 г. и работи като учител надзирател в Пловдивската духовна семинария. Скоро след това приема монашество. От началото на септември до края на декември 1917 г. е проповедник във Врачанска епархия. От 16 август 1919 г. до 14 септември 1930 г. е протосингел при врачанския митрополит. В периода 1930–1936 г. е ректор на Пловдивската духовна семинария, а през 1936–1938 г. – на Софийската духовна семинария. На 13 декември 1931 г. е ръкоположен за смоленски епископ. От 1 септември 1938 г. до 1 януари 1939 г. е секретар на Светия синод, а от 1 януари 1939 г. е викарий при сливенския митрополит. На 17 юни 1939 г. е избран за сливенски митрополит.

1921 г.

По време на втория Велик македонски събор в София специална помирителна комисия начело с Евтим Спространов прави неуспешни опити за помирение между Временната комисия и Изпълнителния комитет на македонските братствата.
В събора взимат участие 200 делегати от 68 братства. 63-ма делегати напускат събора и създават Временна комисия с председател д-р Христо Далкалъчев и членове - арх. Никола Юруков, д-р Филип Атанасов, Христо Татарчев и д-р Александър Димитров. Временната комисия е за автономия и самостоятелност на Македония от останалите балкански държави. Печатният й орган е в. "Автономна Македония", който излиза от 1 декември 1920 г.

1920 г.

Роден е Николай Широв-Тарас, (псевдоним на Николай Пеев Широв) - български писател-хуморист и сатирик. Завършва право в Софийския Университет през 1946 г. Работи в Драматичния театър за селото и като редактор във в-к “Стършел”. Публикува за първи път във в-к “Стършел” през 1946 г. Автор е на фейлетони, хумористични разкази и сценки, пиеси и др. Някои съчинения: “Хумористични разкази” (1953 г.), “С жени шега не бива” (комедия, 1956 г.), “Мълчи, жено, да мълчим!” (1958 г.), “Имам думата” (1960 г.), “Трески за дялане” (1962 г.), “Мъже и жени (Истината за Адам и Ева)” (1965 г.), “От дума на дума” (1967 г.), “Пешкови фейлетони” (1969 г.), “Чудото с Ева” (1971 г.), “Корабокрушенци” (1975 г.), “Чудото с мен” (1978 г.) и др.

1915 г.

История Чети на ВМРО взривяват жп мост при Валандово. Избухва въстание, което за три дни е потушено. Повече от 6000 македонски българи се спасяват в България.

1914 г.

История Открито е ХVII ОНС с председател Димитър Вачов, представител на либералите. Вачов е роден в Ловеч. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Земеделското училище в Писек (Чехия). Участва като доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. След Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. следва химия във Виена, прекъсва и се прехвърля в Хайделберг, където завършва право с докторска степен. Той е един от видните дейци на Либералната партия (радослависти) и близък сподвижник на д-р Васил Радославов. Депутат в III ВНС (1886–1887 г.) и в IV ВНС (1893 г.), както и в VIII (1894–1896 г.), Х (1899–1900 г.), ХVI (1913 г.) и в ХVII ОНС (1914–1919 г.). Подпредседател на III ВНС (1886–1887 г.) и председател на Х (1899–1900 г.), ХVI (1913 г.) и ХVII ОНС (1914–1919 г.). Бил е министър на народното просвещение (1 октомври1899 – 27 ноември 1900 г.). Димитър Вачов е съден като един от виновниците за въвличане на България в Първата световна война 1914–1918 г.

1904 г.

Роден е Берес Фредерик Скинър - американски психолог и философ, водещ теоретик на съвременния бихевиоризъм. Професор в Харвардския университет. Развива идеите на Е. Торндайк и Дж. Уотсън. Разработва методите на изследване на външното поведение в противовес на изследванията, основаващи се на интроспекционизма. Критикува механистичната схема на поведение (стимул - реакция). Теорията му за “оператното обуславяне” отчита ролята на обратната връзка със средата и наред с фактора на въздействието и ответната реакция откроява “подкрепящите последствия”, т. е. съпътстващите приспособленчески модификации на организма, формиращи репертоара на поведението. На тази основа Скинър се стреми да развие своеобразна философска теория, която да обясни човека и обществото от сциентистки позиции. Идеите на Скинър предизвикват резки критики от страна на хуманистично настроените учени, които сравняват социалния му проект с антиутопиите на Дж. Оруел и О. Хъксли.

1898 г.

Умира Иван Шишинин - руски художник, един от най-големите майстори на реалистичните пейзажи. Учи в Московското художествено училище за живопис и скулптура през 1852-1856 г. и в Петербургската художествена академия през 1856-1865 г. Академик от 1865 г., професор от 1873 г. и ръководител на пейзажно ателие през 1894-1895 г. в Петербургската художествена. академия. Той е член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби (т. нар. передвижници). В началото на творчеството си се увлича от традициите на романтичния пейзаж (“Изглед към остров Валаам”, 1858 г.). След 1860 г. започва да изобразява руски горски пейзаж и полето. Творби: “Сечене на гора” (1867 г.), “Ръж” (1878 г.), “Пшеница” (1879 г.), “Утро в боровата гора” (1889 г.), “Корабна гора” (1898 г.), “Борова гора”.

1894 г.

История Умира Лайош Кошут - унгарски политически деец, републиканец и демократ, един от главните организатори на борбата на унгарския народ по време на революцията през 1848-1849 г. Водач на либералната опозиция от 30-те години на ХIХ в. Повежда борбата за освобождението на народа си от властта на Хабсбургите. За дейността си е осъден от австрийците на четири години затвор през 1837 г. След избухването на въстанието в Пеща през 1848 г. е министър на финансите в първото унгарско правителство. На 2 май 1849 г. е избран за президент на независима Унгария. След поражението на революцията емигрира в Турция, а по-късно живее в САЩ, Англия и Италия. Амнистиран през 1867 г. Отказва да приеме дуалистичната Австро-Унгарска империя.

1890 г.

История Роден е Бениамино Джили - италиански оперен певец (тенор), един от големите майстори на белкантото. Учи пеене в Академията "Санта Чечилия" в Рим, възпитаник е на А. Котони и Е. Розати. Дебютира на оперната сцена в Ровиго през 1911 г. Пее в театрите на много италиански градове. През 1920-1932 г. е солист на "Метрополитен опера" в Ню Йорк. Гастролира с голям успех на редица световни сцени. От 1954 г. преустановява участието си в опери и започва да изнася концерти. Сред по-известните му партии са: Неморино ("Любовен елексир" от Доницети), Лионел ("Марта" от Флотов), Дьо Грие ("Манон" от Масне), Лоенгрин ("Лоенгрин" от Вагнер), Радамес ("Аида" от Верди), Канио ("Палячи" от Леонкавало), Туриду ("Селска чест" от Маскани). Участва в много музикални филми. Умира на 30 ноември 1957 г. в Рим.

1884 г.

Роден е Филип Франк - австрийски философ и физик, представител на неопозитивизма. От 1912 г. преподава теоретична физика в Пражкия университет. През 1938 г. емигрира в САЩ (Харвардския университет). Възгледите му се оформят под влияние на идеите на Мах, Дюем, Поанкаре. През 1920-1930 г. участва в дейността на Виенския кръжок, като се занимава с философски анализ на изходните понятия на физиката (главно в теорията на относителността), а също с логическия анализ на структурата на физичното знание, с критика на витализма в биологията. Като се опира на принципа на верификацията, доказва безсмислието на метафизичните структури в науката. През 30-те години се отдръпва от строгите неопозитивистки канони и обръща внимание на ролята на метафизиката (философията) както в науката, така и в системата на културата въобще.

1883 г.

Умира Николай Гербел - руски поет, преводач, издател. Известен е неговият стихотворен превод на "Слово о полку Игореве" (1854 г.). Гербел е близък до литературния кръг на списание "Съвременник". Превежда на руски език в стихове съчиненията на Шекспир, Шилер, Гьоте, Байрон и др.

1882 г.

Роден е Петър Генов - български поет и преводач. Следва в Рисувалното училище в София, посещава Франция, Италия, Швейцария. Той е един от основателите на Съюза на Българските Писатели. Сътрудничи на литературния печат. Негови съчинения са: "В шума на горските извори" (1922 г.), "Поеми" (1934 г.), "Кервансарай" (1935 г., "Хемус" (1938 г.). Петър Генов умира на 7 декември 1956 г. в Котел.

1877 г.

История Роден е Цено Тодоров - български художник. Завършва Държавната художествена академия в София през 1901 г. при професор Ив. Мърквичка. Специализира в Париж през 1901-1907 г. От 1910 г. до 1933 г. е професор по живопис в Държавната художествена академия и неин директор в периода 1930-1932 г. Рисува предимно портрети. Сред известните му творби са: “Автопортрет” (1912 г., 1937 г.), “Майка ми” (1912 г., 1923 г.), “Кирил Христов” (1910 г.), “Боян Пенев” (1919 г.) и др. Умира на 20 ноември 1953 г.

1869 г.

Роден е Руси Лудогоров - български офицер, полковник (1915 г.). Завършва Военното училище в София през 1890 г. и Артилерийската инженерна школа в Торино, Италия през 1897 г. Като младши офицер служи в артилерията. След като завършва образованието си в Италия, служи като старши офицер в телеграфната дружина (1900 г.), командир на рота във втора интендантска дружина (1901 г.) и завеждащ специалната част на втора помощна дружина. През 1904 г. служи в щаба на войската и след това като дивизионен инженер във втора пехотна Тракийска дивизия (1908-1909 г.); завеждащ учебната команда на телеграфната дружина (1909-1910 г.). Назначен е за началник на флота през май 1911 г. Командва флота по време на цялата Балканска война (1912-1913 г.). След това е командир на първа планинска дружина (1914 г.). По време на Първата световна война командва жп дружина (1914-1916 г.), началник е на Управление "Жп съобщения" (1916-1918 г.) и командир на жп бригада (1919 г.), след което е уволнен от армията. Изследва бойната дейност на инженерните и жп войски по време на войните.

1858 г.

История Георги Раковски пристига в Кишинев. Същата година той се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения.

1854 г.

История В САЩ е основана Републиканската партия. Тя е една от двете основни политически сили (заедно с Демократическата партия) в САЩ. Създадена е на основата на коалиции от промишлено-търговската буржоазия от североизточните щати и други социални слоеве, борещи се за ликвидиране на политическата власт на робовладелската олигархия от Юга. Борбата между Републиканската партия и Демократическата партия отразява противоречията между развиващия се на Север капитал и робовладелската система на Юга. Президенти на САЩ от Републиканската партия: А. Линкълн, Е. Джонсън, У. Гранд, Р. Б. Хейс, Дж. Харфийлд, Ч. А. Артър, Б. Харисън, У. Маккинли, Т. Рузвелт, У. Х. Тафт, У. Хардинг, К. Кулидж, Х. Хувър, Д. Айзенхауер, Р. Никсън, Дж. Форд, Р. Рейгън, Дж. Буш. Партията има най-голямо влияние в североизточните райони, Средния запад и западните райони на САЩ. След Втората световна война става важен фактор и в някои южни щати. Щабквартирата на Националния комитет на партията се намира във Вашингтон. Печатни органи: "Форест мънди", "Кънтри лайн" и "Комън сенс". Емблема - слон.

1854 г.

Роден е Лео Таксил (псевдоним на Габриел Антоан Жоган-Пажес) - френски журналист. Получава възпитание при йезуитите, но през 1879-1885 г. публикува редица антирелигиозни сатири. През 1885 г. се разкайва и се връща в лоното на Католическата църква. По поръка на висшите църковни кръгове критикува масоните, смятани от папа Лъв ХIII за най-опасните врагове на Църквата. Автор е на книги за масоните и техните връзки с дявола. През 1897 г. неочаквано за Църквата Таксил публично заявява, че всичко написано от него за масоните е мистификация, съчинена от него и неколцина помощници за разобличаване на църковния обскурантизъм. Отлъчен е от църквата. Лео Таксил е автор на “Свещеният вертеп” (1880 г.), “Забавна Библия” (1882 г.), “Забавно евангелие, или Животът на Иисус” (1884 г.) и др.

1852 г.

История Публикувана е книгата на Хариет Бичър Стоу “Чичо Томовата колиба”. С романа си писателката допринася за разгръщане на движението за премахване на робството в САЩ. В "Ключ към Чичо Томовата колиба" тя публикува много документи против робството.

1833 г.

История Излиза първото пълно издание на поемата “Евгений Онегин”, на А. С. Пушкин.
Александър Сергеевич Пушкин е роден на 26 май 1799 г. През 1817 г. завършва Царскоселския лицей, където пише първите си стихове. След това постъпва в иностранната колегия. Написва поемата "Руслан и Людмила" и става известен с редица памфлети, сатири, епиграми и други стихотворения, едно от които е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. Посещава Кавказ, отправя се за Крим, пребивава в Кишинев и Одеса. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и започва романа си в стихове "Евгений Онегин". Заради една епиграма Пушкин е преместен в бащиното си имение в с. Михайловское (бивша Псковска губерния), където завършва поемата си "Цигани", написва "Борис Годунов" и 4 глави от "Евгений Онегин". По-късно живее в Москва и в Петербург. През 1830 г. се жени за Наталия Гончарова и се установява окончателно в Петербург. От този период са поемата "Полтава", драматическите творби "Скъперникът рицар", "Русалка", "Моцарт и Салиери", "Повестите на Белкин", повестта "Капитанска дъщеря" и др. Умира на 29 януари 1837 г., след като е ранен смъртоносно по време на дуел.

1828 г.

История Роден е Хенрих Ибсен – норвежки драматург. Първите си стихове и драмата "Катилина" публикува през 1844 г. докато работи като помощник аптекар. В периода 1852-1857 г. ръководи в Берген първия национален норвежки театър. От 1857 г. до 1862 г. е директор на Норвежкия театър в Кристиания. В периода 1864-1891 г. живее в Рим, Дрезден, Мюнхен. Автор е на драмите "Борбата за престола" (1864 г.), "Император и галилеянин" (1873 г.) и пиесите "Стълбове на обществото" (1877 г.), "Куклен дом" (1879 г.), "Призраци" (1881 г.), "Враг на народа" (1882 г.), "Дивата патица" (1884 г.), "Росмерсхолм" (1886 г.), "Морската жена" (1888 г.), "Хеда Габлер" (1891 г.), "Майстор Солнес" (1892 г.), "Малкият Ейолф" (1894 г.), "Иун Габриел Боркман" (1896 г.), "Когато ние, мъртвите, се пробудим" (1900 г.).

1815 г.

История Наполеон Бонапарт влиза в Париж, след като е избягал от заточение на о. Елба. Започват Стоте дни на Наполеон.
Наполеон Бонапарт е роден в гр. Аячо, остров Корсика. Издига се във френската армия по време на Великата френска революция и във войните на Директорията. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява като талантлив генерал и добър дипломат. В годините 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и ликвидира Директорията. Става пръв консул и като такъв съсредоточава в ръцете си цялата власт. През 1804 г. се обявява за император и установява абсолютистки режим. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. През 1812 г. нахлува в Русия, но е разгромен. Претърпява поражение в решителната Лайпцигска битка през 1813 г., принуден е да се отрече от престола през април 1814 г. и е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Възстановяването на монархията във Франция е премахнато. След поражението при Ватерлоо на 18 юни 1815 г. повторно се отрича от престола. Заточен е на остров Света Елена, където умира. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от остров Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1808 г.

История По време на Руско-шведската война (1808-1809 г.) Александър I обявява с манифест присъединяването на Финландия към Русия като Велико княжество. Руско-шведската война завършва на 17 септември 1809 г. в гр. Фридрихсхайм, с подписването на Фридрихсхаймския мирен договор. Съгласно клаузите на договора Швеция се задължава да се откаже от съюза с Великобритания, да сключи мирни договори с Дания и Франция и да се присъедини към континенталната блокада. Финландия (заедно с Аландските острови) се присъединява към Русия. Руското правителство се задължава да запази нейните предишни закони.

1792 г.

История Законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране. Гилотината е механизъм с нож за обезглавяване на осъдени на смърт. Въведена е във Франция по време на Великата френска революция по предложение на лекаря Ж. Гийотен. Механизмът бързо печели популярност сред парижани, които намират обезглавяването на благородници за първокласно забавление. Съоръжението излиза от експлоатация през 1981 г., когато във Франция е отменено смъртното наказание.

1730 г.

История Умира Адриана Лекуврьор - френска актриса. Тя е роден на 5 април 1692 г. От 1717 г. играе в "Комеди Франсез". Участва в трагедиите на Корней и Расин и в комедиите на Молиер. С името й е свързан един от първите опити за реформиране на сценичния костюм.

1697 г.

История Започва обиколката на Петър І из Западна Европа, известна като Великото посолство. Неговата свита се състои от 250 човека, сред които и някои млади дворяни, които трябва да изучат военното дело и корабостроенето. Пътят на посолството минава през Рига и Кьонигсберг до Холандия, която по това време е най-голямата морска държава в Европа, и Англия. От Англия посолството се връща в Холандия, след което посещава Виена. Освен преговорите и изясняването на съотношението на силите в Европа Петър І отделя много време за изучаване на корабостроенето, военното дело, за запознаване със съвременната военна техника, с различните страни от живота в европейските страни. Той посещава корабостроителници и арсенали, манифактури и училища, монетни дворове и крепости, театри и музеи, парламенти. В продължение на няколко месеца самият Петър І работи като дърводелец в корабостроителницата на Ост-Индийската компания в Холандия, усвоявайки корабостроенето, за което получава диплома за корабен дърводелец. Построеният с негово участие кораб „Петър и Павел" няколко пъти пътува до Остиндия. По време на Великото посолство Петър І разбира, че антитурската коалиция се е разпаднала, но се е създала благоприятна външнополитическа ситуация за борба за Балтика, тъй като най-големите европейски държави са заети с предстоящата война за испанското наследство (1701— 1714 г.) - борба за обширните испански владения в Европа и Америка поради липсата на пряк наследник след смъртта на испанския крал Карл II. Петър І добре разбира, че именно през Балтийско море е възможно установяването на стабилни връзки с развитите страни на Европа. През лятото на 1698 г. Петър І е принуден да прекъсне пътуването си. Във Виена той получава вест за нов метеж на стрелците в Москва.

1602 г.

История Основана е холандската Ост-Индийска компания, която за кратко време успява да монополизира търговията със страните на Югоизточна Азия и Далечния изток. Компанията разполага с огромни парични средства и има собствени войски. Изгражда свои опорни пунктове в Индия, Индонезия, Цейлон, Тайван, Малака, Молукските острови. През 1621 г. е създадена и Вест-Индийската компания, която търгува със страните от Америка и Западна Африка.

1413 г.

История Умира Хенри IV - крал на Англия от 1399 г., основател на династията Ланкастъри. Поддържа преврата на Ричард II през 1397 г., но въпреки това е изгонен. Прави десант в Англия през 1399 г. и оглавява метежа на лордовете от Северна Англия срещу Ричард II. Принуждава го да се отрече от престола, след което е провъзгласен за крал. Управлението му преминава в борба с метежите на едрите феодали, въстанията в Уелс и нашествията на шотландците.


http://www.focus-news.net

www.ndt1.com

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 20 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,06 секунди