изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 01:59 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1882 - В Берлин немският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че е открил причинителя на туберкулозата - туберкулозния бацил. 1886 - Подписан е Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.  1896 - В Атина се откриват Първите Олимпийски игри. 1933 - Фашисткият райхстаг обявява 1 май за Ден на националния труд.



2015 г.

Самолетът Airbus A320 на авиокомпания Germanwings - нискотарифния филиал на Lufthansa, изпълнявал полет от Барселона за Дюселдорф, се разбива в района на Сен-ле-Алп, в южната част на Френските Алпи. Останки от самолета са открити близо до селото. Според британския "Дейли мейл" самолетът е на 24 години. Airbus A320 е основният модел на "Еърбъс" за регионален пътнически самолет за къси и средни разстояния. Авиокомпания Germanwings е основана през 1991 г. На борда на самолета са се намирали 142-ма пътници и 6 души екипаж.

2014 г.

Становище на Консултативния съвет за национална сигурност относно рисковете пред България, свързани с развитието на кризата в Украйна - президент,  министър-председател, председател на НС, БСП, ГЕРБ, ДПС /Атака е против/ - референдумът на народа на Крим е незаконен, обединяване за строги санкции - икономически и политически - срещу Русия, подкрепа на САЩ, НАТО и ЕС за строги санкции срещу Русия. Не са чути призивите за национален референдум за становище на българския народ за референдума и кризата с Крим.


2007 г.



БСП и НДСВ обявяват листите си за евродепутати. Водач на листата на левицата е Кристиан Вигенин, след него следват Илияна Йотова, Атанас Папаризов, Маруся Любчева, Евгени Кирилов и други.

Биляна Раева оглавява листата на НДСВ, следвана е от Аспарух Панов, Антония Първанова и други.

Лидерът на БСП Сергей Станишев заявява, че партията очаква да вкара в Европейския парламент най-малко 6 депутати. НДСВ пък се надяват на трима евродепутати.

Междувременно става ясно, че Съюзът на свободните демократи (ССД) ще се яви на евроизборите с къса листа от 5 души. Тя ще бъде подредена от Политическия съвет на партията в законовия срок.

1999 г.



Самолети на НАТО атакуват позиции на сръбските войски в Косово. Бомбардировките са част от операцията обявена в името на защита на интересите на албанското население в района.

На следващия ден Народното събрание на България приема декларация относно изострянето на кризата в Косово. С нея се посочва, че страната ни няма да участва пряко или косвено във военни действия в СР Югославия. Заедно с това се изразява солидарност с евроатлантическата общност

Бомбардировките продължават до 10 юни 1999 г., когато Белград се съгласява да оттегли силите си от Косово. На територията на областта са разположени многонационални сили под командването на НАТО. Администрацията на Косово е поета от мисията на ООН там. Армията за освобождение на Косово, демилитаризирана през септември 1999 г., се трансформира в Орган за защита на Косово с цивилни служители. През февруари 2000 г., институциите на “Република Косово” са разпуснати. Мисията на ООН изгражда автономни институции - президент, парламент и правителство.

1996 г.



Завършва двудневната осма национална конференция на СДС. На нея е решено да се лансират нови лица и да бъде номиниран кандидат за президент. В надпреварата за номинация се състезават Петър Стоянов, Александър Йорданов и Асен Агов. Победител със 77 % е Петър Стоянов.

1993 г.



Президентът на ЮАР Фредерик де Клерк заявява, че страната му е създала шест атомни бомби, които, обаче, е унищожила след 1989 г.

1992 г.


В Хелзинки страните членки на НАТО и бившия Варшавски договор подписват договор за установяване на режима “Открито небе”, с който се отваря въздушното пространство от Ванкувър до Владивосток. Договорът влиза в сила на 1 януари 2002 г.

1992 г.


Учреден е “Център за обединение на земеделските движения” по идея на Милан Дренчев, който става негов председател. Центърът няма свои структури, но декларира, че отваря вратите си за всички земеделци, които желаят обединение на земеделските съюзи в България. Регистриран е през май 1992 г .

1989 г.


Край Аляска става една от най-големите екологични катастрофи. В резултат на авария от супертанкера “Ексон Валдес” в морето се изливат повече от 240 000 барела суров петрол. Образувалото се петно е с размер над 1500 кв. км. То унищожава изцяло флората и фауната в района.

1989 г.


Умира Станислав Стефанов Сивриев - български писател. Роден е на 16 септември 1924 г. През 1948 г. завършва висше военно образование. В Народната армия служи като офицер от 1944 г. до 1958 г. Член е на редколегията на сп. “Родопи” (1954-1977 г.), литературен алманах “Зорница” и сп. “Български воин”. Председател е на филиалното дружество на СБП в Габрово (1973-1978 г.). За пръв път печата стихове през 1942 г. в сп. “Българска реч”. Автор е на съчиненията: “Батальонът с песни се завръща” (стих., 1952 г.), “Пачка патрони” (разкази и фронтови очерци, 1958 г.), “С едната истина” (роман, 1958), “Петко войвода” (разкази, 1959 г.), “Хората са навсякъде. Повест за думи, къщи, песни, звукове и тези, които са ги видели” (Пловдив, 1966 г.), “Завръщане след бягство” (очерци, 1967 г.), “Светът е стар” (разкази, 1968 г.), “Илия Бешков” (творчески портрет, на руски език 1969 г.), “Път към своите” (разкази и очерци, 1969 г.), “Дни, които сближават” (разкази, 1971 г.), “ … И земята престана да се люлее …” (разкази, 1971 г.), “Когато бях офицер” (разкази, 1976 г.), “Искри от искри” (размисли, есета, публицистика, 1975 г.), “Като печелим - какво губим” (художествена публицистика, 1978 г.) и др.

1988 г.


В Шотландия е направен най-дългият пясъчен замък - 8 км и 325 м.

1986 г.



Гриша Филипов (на снимката) е освободен от поста министър-председател. На негово място е назначен Георги Атанасов. Извършени са редица трансформации на министерства. Закрити са министерствата на енергетиката, на химическата промишленост, на машиностроенето, на металургията. Освен това е създадено Министерство на земеделието и горите. Комитетът за култура остава без ранг на министерство, а такъв ранг получава Комитетът за държавен и народен контрол.

1976 г.



Изабел Мартинес де Перон (Мария Естела Мартинес де Перон) е свалена от поста президент на Аржентина чрез държавен преврат, организиран от генерал Хорхе Видела.

Изабел де Перон наследява президентския пост след смъртта на съпруга си Хуан Перон през 1974 г. Икономическите кризи, задълбочени от действията на леви партизани („монтенерос"), довеждат до свалянето й от власт през март 1976 г. с безкръвен военен преврат - седмият за двадесет и една години. В продължение на пет години - от 1976 г. до 1981 г. - хунтата е оглавявана от генерал Хорхе Видела, а постоянните нарушения на човешките права в Аржентина карат администрацията на американския президент Картър да наложи вето на всякаква помощ за републиката. През май 1981 г. Видела е наследен от генерал Виола, под чието ръководство инфлацията се покачва до 131% за осем месеца.

1970 г.



Умира Георги Гогов Константинов - български литературен историк и критик. През 1926 г. той завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Редактор е на вестниците “Радикал”, “Съвременник” и “Нови дни”. Сътрудничи също така на вестник “Заря”, списание “Българска мисъл”, “Златорог” и “Отец Паисий”. Като литературен критик Константинов дебютира в списание “Чернозем” през 1922 г. След 9 септември 1944 г. редактира културната страница на вестниците “Радикал” и “Време” и списанието “Простори”. От 1954 до 1963 г. е редактор в издателство “Народна младеж”. Изследователските му интереси са съсредоточени върху проблемите на старата българска литература, възрожденската литература, развитието на реализма в белетристиката след Освобождението, българския символизъм и българо-руските литературни връзки. Негови съчинения са: “Емануил Попдимитров” (1922 г.), “Лев Толстой и България” (1928 г.), “Българската литература след войната” (1933 г.), “Вук Караджич и Л. Каравелов” (1938 г., на български и сръбски език, “Душата на Македония” (1941 г.), “Творци на българската литература” (1941 г.), “Стара българска литература” (1942 г.), “Нова българска литература” (т. I, II, 1942 г., 1943 г.), “Очерци за българските писатели” (1968 г.), “Моето поколение в литературата. 1917-1967” (в 2 части, 1968 г., 1970 г.), “Емил Коларов” (1969 г.), “Николай Лилиев сред своите приятели” (1971 г.), “Книга за Г. Караславов” (1972 г., в съавторство с Ел. Константинова) и др.

1966 г.



Роден е Милен Велчев - български икономист. През 1988 г. завършва Университета за национално и световно стопанство - София, специалност “Международни отношения”. За периода от 1990 г. до 1992 г. работи като аташе в управление “Международни организации” и референт по политическите въпроси в ООН в Министерство на външните работи на Република България. Милен Велчев е магистър по Стопанско управление на Университета Рочестър - Ню Йорк (1992-1993 г.) и по "Финансов инженеринг" в Масачузетски Технологичен институт, Кеймбридж (1993-1995 г.). Той работи в Националната банка на Гърция, а от 1999 г. до 2001 г. е вицепрезидент в управление "Развиващи се пазари" в Мерил Линч (Великобритания), където от 1995 г. до 1999 г. е сътрудник в управление "Инвестиционно банкиране" в Източна Европа, Близък Изток и Африка. От 2001 г. до 2005 г. Милен Велчев е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-о Народно събрание. От 24 август 2005 г. е член на Комисия по икономическата политика и зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси.

1959 г.


България възстановява дипломатическите си отношения със САЩ.

1951 г.


Завършва Учредителния конгрес на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО).

Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО) или Oрганизация за съдействие на отбраната (ОСО) е обществено-политическа организация в социалистическа България, съществувала под различни имена в периода 1951-1968 г. и 1977-1992 г. Основна цел на организацията е повишаване отбранителната способност на страната чрез изграждане на клубове за военно-техническа подготовка на най-различни нива из цялата страна. Създадени са окръжни, околийски (до 1959 г.), градски и общински комитети на ДОСО. Ръководен орган на ДОСО е Централен комитет, който избира Изпълнителен комитет. Организацията разполага със свой апарат, в който влизат бивши военни, бивши партизани и други. ДОСО организира практическо обучение по редица дейности, имащи пряко или косвено отношение към военната подготовка - клубове по авто-мото дело, радиодело, авио-, морски и стрелкови клубове. Тя развива спортна дейност по автомоделизъм, безмоторно летене, ветроходство, парашутизъм, спортна стрелба, подводен спорт, моторно летене, мотоциклетизъм, морски моделизъм и др. През януари 1968 г. ДОСО е разпусната, а дейността й се поема от Комсомола. През 1977 г. е създадена Организация за военнотехническа подготовка на населението, която през 1982 г. е преименувана на Организация за съдействие на отбраната. ОСО е подчинена на Министерския съвет. Неин ръководен орган е Централен съвет (ЦС) и бюро на Централния съвет. Към ЦС на ОСО като помощни органи са изградени федерации по различни видове спорт - спортна стрелба, биатлон, парашутизъм, делтапланеризъм, водни ски, мотокрос и други. През 1992 г. с Постановление на Министерския съвет ОСО прекратява своето съществуване.

1949 г.



За първи път на церемониите по връчване на наградите “Оскар” за най-добър филм е избран чуждестранен - английската екранизация на “Хамлет”.

1948 г.



Умира Николай Александрович Бердяев - руски религиозен философ. Учи в Киевския кадетски корпус (1884-1894 г.), след което завършва естествени науки и право в Киевския университет. От 1894 г. Бердяев участва в марксически кръжок и през 1898 г. заради участието си там е изключен от университета. В периода 1901-1902 г. заедно със С. Н. Булгаков, П. Б. Струве и С. Л. Франк става водеща фигура на движението от марксизъм към идеализъм. С това е поставено началото на религиозно-философското възраждане на Русия. През 1902 г. Бердяев издава сборника "Проблеми на идеализма". От 1904 г. живее в Санкт Петербург и редактира списание "Нов път" и "Въпроси на живота". Той е близък до обществото на Д. С. Мережковски, З. Н. Гипиус, В. В. Розанов, където възниква течението "ново религиозно състояние". Статиите от този период Бердяев събира в книгата "Sub specie aeternitatis: Философски, социални и литературни опити 1900-1906 г.", и "Новото религиозно съзнание и обществеността" излезли през 1907 г. От 1908 г. живее в Москва, където е сред колектива на издателство "Път". Член е на Религиозно-философско общество в памет на Вл. Соловьов, участва и в сборника "Вехи" (1909 г.). Оригиналната философска концепция на Бердяев се оформя през 1911-1912 г., когато след пътуване до Италия и размисли върху Ренесанса изконната за него тема за свободата е допълнена с тази за творчеството и неговата неизбежна трагедия. Тези идеи са изложени в "Смисълът на творчеството", публикувано през 1916 г. Той пише "Философия на неравенството", където отрича демокрацията и социализма като "принудителна добродетел и принудително братство". В дома си Бердяев ежеседмично прави философски събрания. В края на 1918 г. организира Свободна академия за духовна култура, чете публични лекции и е лидер на неболшевишката общественост. Участва в сборника "От дълбините" (1918 г.). Двукратно е арестуван, а през есента на 1922 г. е изгонен от страната в Германия заедно с група руски учени и интелектуалци. В Берлин Бердяев организира Религиозно-философска академия, участва в създаването на Руския научен институт и съдейства за основаването на Руско студентско християнско движение (РСХД). През този период той издава книгата "Светогледът на Достоевски". През 1924 г. се установява във Франция, в Кламар около Париж. За периода 1925-1940 г. Бердяев е редактор на основаното от него сп. "Път" - философски орган на руската емиграция. Първата книга, която му носи европейска известност е "Новото Средновековие" (1924 г.). Той не прекъсва и обществената си дейност. Запознава се с много западни интелектуалци като М. Шелер, Кайзерлинг, Ж. Маритен, Марсел, Л. Лавел и организира редовни срещи между католици и православни, като дискутира с католическите философи. Бердяев публикува книгите "Философия на свободния дух" (1-2, 1927-1928 г.) "Източници и смисъл на руския комунизъм" (1937 г.), "Руска. идея" (1946 г.). В годините на Втората световна война контактува с представители на съветските власт, но е разочарован от репресиите и идеологическите кампании в СССР и се оттегля. Николай Бердяев е автор на около 40 книги и е почетен доктор по богословие на Кеймбриджкия университет. Събраните му съчинения са издадени в Париж в 4 т. (1983-1990 г.).

1945 г.



В щаба на Трети украински фронт командващият Първа Българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската настъпателна операция. На 26 март в щаба на армията се получава оперативна директива от фронта, в която задачата е окончателно решена. Щабът на армията разработва за едно денонощие плана за Мурската настъпателна операция, който получава условното наименование “Балкан”. В 16.00 часа на 27 март той е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. От 29 март до 14 април Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция като съставна част на Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт. Задачата на нашата армия е във взаимодействие с 57-а съветска армия да разгроми противостоящия противник и за 5–6 дена да овладее района южно и югоизточно от Нагканижа. В тези действия участват четири пехотни дивизии (8-а, 10-а, 12-а и 16-а), поддържани с артилерия и авиация от Трети украински фронт. Другите две дивизии (3-а и 11-а) остават заедно с Трета югославска армия да отбраняват р. Драва. Настъплението на Първа българска армия се развива успешно. Тя пробива укрепената линия “Маргит”, форсира последователно канала “Принципалис” и р. Мур и като преследва оттеглящия се противник, достига рубежа Велики Ког, Ястребци, Витан, Шаловци. Тук, след около 100-километрово вклинняване, настъплението на армията е спряно. Завършва Мурската операция. Изчерпали настъпателните си възможности, и нашите, и съветските войски преминават временно към отбрана.

1943 г.


Умира Димитър Драгиев (Д. Д. Колев) - деец на БЗНС, един от основателите на съюза. Роден е на 1 ноември 1869 г. През 1886 г. завършва Хасковската гимназия, работи като учител в Раднево, а след това в Стара Загора (1897 г.). В периода 1899-1902 г. издава в-к "Справедливост". Участва в Учредителния конгрес на БЗНС в Плевен (1899 г.), избран в Управителния му съвет (заедно с Я. Забунов, Ц. Церковски и др.). На III конгрес е избран за подпредседател на УС на БЗНС (1901 г.), на IV конгрес - за негов председател (1902 г.). Той е първия редактор (до 1905 г.) на в-к "Земледелско знаме". Министър на земеделието и държавните имоти в коалиционния кабинет на Т. Теодоров (1918-1919 г.). Не влиза в кабинета на Ал. Стамболийски поради идейни разногласия. В Стара Загора издава в-к "Земледелска правда" (1919-1934 г.) - орган на десницата в БЗНС. След 1923 г. участва в изборни коалиции с различни партии. Автор е на: "Порождение, цел и развой на Земледелския съюз в България" (1909 г.), "Земледелският съюз и интелигенцията" (1912 г.), "Из кой път?" (1914 г.) и др.

1932 г.


Спрян е от печат в. “Земя". Седмичникът за политика, стопанство и просвета излиза в София от 8 януари 1931 г. Директор е Н. Петков, а редактор Ив. М. Минчев.

1932 г.


Група земеделци от БЗНС-Оранжев, несъгласни с обединението в БЗНС-Сердика (Георги Марков), се вливат в БЗНС “Врабча 1”.

БЗНС "Врабча 1" е масова организация на земеделски труженици, която има ръководно участие в селското движение, образувана в края на 1926 г. Член е на Международното аграрно бюро (МАБ), известно още като Зелен Интернационал. В политическата си платформа съюзът прокламира народовластническия принцип и аграрен трудовокооперативен строй, основан на частната трудова собственост и ограничаващ господството на едрата буржоазия. В БЗНС "Врабча1" се открояват три крила: умерено, дясно и ляво. Между тях съществуват политически и тактически различия. Първоначално съюзът отстоява тезата за самостоятелна борба, но след това приема сътрудничеството с буржоазните опозиционни партии. През 1930 г. в него членуват над 60 000 души в 1800 дружби, а през 1932 г. съставът му нараства на 103 000 души. Изгражда младежка организация и академичен съюз. Остава в опозиция на сговористкото управление (1923–1931 г.). Заедно с Демократическата, Националлибералната, Радикалната партия и БЗНС "Стара Загора" образуват Народния блок. След изборната победа през юни 1931 г. взема участие в блоковия кабинет. Провежданата от Народния блок политика предизвиква недоволство сред по-голямата част от селското население и довежда до отлив на членска маса от редовете на БЗНС "Врабча 1". През март 1932 г. се стига до разцепление в организацията. Създава се самостоятелна политическа организация БЗНС "Ал. Стамболийски", а през октомври 1933 г. и нов съюз "Врабча 1". Най-левите сили в съюза преминават към РП. БЗНС "Врабча 1" се обявява против държавния преврат на 19 май 1934 г. След забраната на политическите партии от правителството на К. Георгиев води полулегален начин на живот. През пролетта на 1936 г. БЗНС "Врабча 1" заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. "Петорка". Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция. БЗНС "Врабча 1" се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт. По време на Втората световна война 1939–1945 г. участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). През ноември 1945 г. се обединява с БЗНС "Никола Петков" и се присъединява към опозиционните сили. Печатни органи: в. "Земеделско знаме", в. "Нива", в. "Врабча", сп. "Земледелска мисъл".

1931 г.



Роден е Иван Николов Теофилов - български поет, драматург и режисьор. През 1955 г. той завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. След това до 1961 г. е актьор, драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Бургас, Русе. През 1962-1980 г. Теофилов завежда литературното бюро при Централния куклен театър в София. След 1980 г. е редактор в отдел “Поезия” на издателство “Народна култура”. Той е член на Съюза на българските писатели. Негови съчинения са: “Чумава сватба” (1957 г.), “Къщата на сенките” (1958 г.), “Часовникарят” (1964 г.), “Оле Затвори очички” (1974 г.), “Индже” (1977 г.), “Котаракът в чизми” (1980 г.) и др.

1930 г.


Умира генерал-майор Георги Николов Марчин. Той завършва Военното училище с първия випуск през 1879 г. Отначало служи в 4-та пехотна дружина, а след това във Втори пехотен Струмски полк. В Сръбско-българската война 1885 г. командва дружина от Трети пехотен Бдински полк. Участва в боя при Трън на 3 октомври 1885 г. и при отблъскването на Моравската дивизия. Отличава се в боевете, за което е награден с орден "За храброст". Като командир на 2-ра дружина от Струмския полк участва в детронирането на княз Александър I Батенберг 1886 г. След контрапреврата е арестуван и уволнен от армията. По-късно е възстановен и служи в 7 пехотен Преславски полк, 12 пехотен Старозагорски полк и др. По време на Балканската война 1912-1913 г. е командир на 2-ра бригада от 8 пехотна Тунджанска дивизия. За проявен героизъм отново е награден с орден "За храброст". Марчин е автор на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.” (1928 г.).

1926 г.



Роден е Дарио Фо - италиански драматург, режисьор, актьор и сценограф. От края на 50-те години на ХХ в. той работи в театъра. През 1968 г. основава театъра “Нова сцена”. През 1970 г. основава и “Комуна”, с чиято трупа изнася спектакли пред работническа аудитория. По-известни пиеси на Дарио Фо са: “Архангелите не играят флипер” (1959 г.), “Мистерия буфа” (1969 г.), “Седмо: кради по-малко”, “Смъртта на един анархист” (1971 г.) и др. През 1997 г. Фо получава Нобелова награда за литература.

1924 г.


България подписва споразумение с Антантата за окупационния дълг. Стойността му е 25 000 000 златни франка, платими за 10 години при 5 % лихва.

1921 г.



С Указ на цар Борис III е утвърден Закон за попълване на армията, жандармерията и пограничната стража с личен състав. С този закон се премахва наборната военна служба и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.

1919 г.


Започва издаването на независимия военен ежедневник “Народна отбрана”. Изданието излиза в София до 8 септември 1944 г. и е продължение на в. "Военни известия". Редактори на “Народна отбрана" са Ал. Ганчев, К. Николов, Й. Пеев, Р. Атанасов, А. Ганев, Т. Даскалов и др.

1917 г.



Роден е Джон Каудъри Кендрю - английски биохимик. Установява пространствения строеж на молекулите на миоглобина посредством метода на рентгеноструктурния анализ. През 1962 г. получава Нобелова награда за химия (съвместно с Ф. М. Перуц).

1916 г.



Умира Енрике Гранадос-и-Кампания - испански композитор, пианист и педагог. Той е известен като интерпретатор на Е. Григ и Фр. Шопен, свири съвместно с И. Албенис, Е. Изаи, К. Сен-Санс, Ж. Тибо и др. Гранадос-и-Кампания учи в Барселона при Ф. Хурнет и Х. Пухол (пиано) и Ф. Педрел (композиция), след което се усъвършенства в Париж при Ш. В. Берио (пиано) и Ж. Масне (композиция). Като композитор Гранадос-и-Кампания дебютира с цикъла за пиано "Испански танци" (1892-1900 г.). Произведенията му за пиано са изградени върху испански сюжети и мелодии - "Гоески" (2 цикъла по картини на Фр. Гоя), върху чиято основа по-късно създава едноименна опера. Гранадос-и-Кампания е един от представителите на "испанското музикално Възраждане". Автор е на 6 опери, на симфонични поеми, сюити, пиеси за пиано, хорови композиции, песни и др. Умира при корабокрушение в протока Ла Манш.

1916 г.



Седемнадесетото ОНС отпуска 150 000 лв. за подпомагане на бежанците.

Огромен приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.

1905 г.



Умира Жул Верн - френски писател. Той е един от създателите на научнофантастичния роман. Роден е на 8 февруари 1828 г. в Нант. Литературната си дейност започва като автор на незначителни пиеси (1849 г.). В края на 1862 г. излиза първият му роман "Пет седмици с балон". След това Верн публикува повече от 65 научнофантастични, приключенски, географски и социално-сатирични романи, много повести и разкази. По-известни негови произведения са: "Пътешествие към центъра на Земята" (1864 г.), "Около луната" (1869 г.), "Децата на капитан Грант" (1860-1868 г.), "20 000 левги под водата" (1869-1870 г/), "Около света за 80 дни" (1872 г.), "Михаил Строгов" (1874 г.), "Петнадесетгодишният капитан" (1878 г.), "Тайнственият остров" (1875 г.), "От земята до луната" (1865 г.) и много др. Жул Верн е автор и на трудове по география и история на географските открития.

1901 г.


По нареждане на правителството започват арести на членовете на Върховния македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Скоро след неуспеха на въоръжената акция умира преждевременно председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев.

1900 г.



Започва строителството на Ню Йоркското метро.

1896 г.



В Атина се откриват Първите Олимпийски игри.

1892 г.



Роден е генерал-полковник Владимир Димитров Стойчев. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена през 1911 г., Военното училище през 1914 г. и Военната академия в София през 1929 г. Стойчев участва в Балканските войни, както и в Първата световна война. През 1935 г. е уволнен от армията за противомонархически прояви. Нееднократно е задържан и интерниран за антифашистка дейност. Стойчев взема участие в Деветосептемврийския преврат 1944 г. и същата година става член на БКП. През първия период на Отечествената война (1944-1945 г.) той командва Първа армия, а през втория - Първа българска армия. Стойчев е активен деец на българското спортно движение. Участва в VIII (1924 г., Париж) и IX (1928 г., Амстердам) олимпиади, както и в много международни конни състезания. За периода 1930-1934 г. той е военно аташе във Франция и Англия, а за 1945-1947 г. е политически представител във Вашингтон и политически представител на България в ООН. Депутат е в II-IX НС. От 1944 г. е член на Бюрото на Националния съвет на ОФ. През 1947-1951 г. Стойчев е председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС, а през 1951-1982 г. е председател на БОК. От 1982 г. той е пожизнен почетен председател на БОК.

1891 г.



Роден е Сергей Иванович Вавилов - руски учен - физик и общественик, академик (1932 г.). Председател на АН на СССР (1945-1951 г.). По-малък брат на Н. И. Вавилов. Основните му научни изследвания са проблемите на физическата оптика, особено по изучаване природата на луминисценцията. Извежда закон, обобщаващ и поправящ известния закон на Стокс. Под негово ръководство П. А. Черенков открива светенето на чисти течности под действието на радиоактивно излъчване (т. нар. излъчване на Черенков - Вавилов). Умира на 25 януари 1951 г.

1890 г.


В България е обнародван Закон за настойничеството. Това е първият светски закон в областта на семейното право.

Преди това настойничеството се определя с Временни съдебни правила. През 1881 г. Държавният съвет приема Закон за настойничеството, но през 1886 г. Държавният съвет при ВКС постановява, че той не отменя Временните съдебни правила и не може да има силата на закон. Така Министерството на правосъдието възлага на д-р Атанас Петров да изготви проектозакон, който е приет през 1889 г. и влиза в сила през 1890 г. Според закона по право настойничеството преминава на преживелия съпруг/а - майката може да откаже настойничеството. Настойничество се определя при: смърт на двамата родители и наличието на низходящи; при отнемане на родителската власт на бащата, когато децата не са оставени на майката; при смърт на единия родител и безизвестно отсъствие на другия; при поставяне на пълнолетно лице под запрещение. Свиква се Роднински съвет - мировия съдия и 6 членове. При свикването му мировият съдия обявява настойника, ако няма такъв, съветът избира. Предвижда се избор и на поднастойник. Той се намесва когато интересите на малолетния са в разрез с тези на настойника. Освобождаването от настойничество става по право, когато поставеният под настойничество сключи брак, или е станал на 18 г. - това става с постановление на роднинския съвет, назначава му се попечител. Когато навърши пълнолетие (21 г.), се изготвя акт за пълнолетие от мировия съдия в присъствието на настойника/попечителя.

1886 г.



Подписан е Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Спогодбата е изработена от българския министър на външните работи и изповеданията Илия Цанов и турския велик везир Кямил паша. Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като компенсация Османската империя получава 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Комисия, назначена от българския княз и Високата порта, е натоварена да проучи Органическия устав и в срок от 4 месеца да го промени съгласно нуждите на Източна Румелия. Всички останали разпореждания на Берлинския договор се запазват. Спогодбата става известна като Топханенски акт, тъй като е подписана в султанския дворец Топхане.

1883 г.


Учреден е медал "За наука и изкуство" с две степени - златна и сребърна. Златен медал получават само 33-ма души, а сребърен – 272-ма. Първото награждаване е на 2 февруари 1882 г., а последното - на 25 април 1950 г.

1882 г.



В Берлин немският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че открива причинителя на туберкулозата - туберкулозния бацил. Откритието на Кох е изключително важно за диагностициране и лекуване на болестта. През 1982 г., един век по-късно, Международният съюз за борба с туберкулозата и белодробните болести предлага 24 март да бъде провъзгласен за официален ден за борба с туберкулозата. През 1996 г. в инициативата се включват Световната здравна организация и други влиятелни институции.

1882 г.


Роден е Боян Секулов - български писател и литературен критик. През 1903 г. той е ученик в Търговско-индустриалната камара в София. Едновременно с това завършва и стенографски курсове във Висшето училище. Работи в редакцията на списание “Демократически преглед”, където се сближава с Т. Г. Влайков. До 1912 г. Секулов е чиновник в Дирекцията на статистиката в София. Редактор е на списание “Книжовен преглед” (1936-1937 г.), в което обнародва рецензии за книги на българските писатели. Редактира и вестник “Врачанско слово” (1934-1944 г.), в който Ал. Муратов публикува рецензия за стихосбирката “Моторни песни” от Н. Вапцаров (бр. 223, 29 юни 1940 г.). В “Страница за младите” Секулов привлича за сътрудници Ст. Ц. Даскалов, Асен Босев, В. Воденичарски, Д. Аджарски, Кр. Григоров, П. Стъпов, Г. Авгарски и др. Негови съчинения са: “Васил Кънчов” (1909 г.), “Нашите правителства и министри от Освобождението до днес” (1911 г.).

1880 г.



Назначено е либерално правителство начело с Драган Цанков.

Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. На 27 април 1881 г. княз Александър I Батенберг извършва преврат и отстранява либералите от власт. Поради преследвания част от ръководителите на партията са принудени да емигрират. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Драган Цанков и непримирими – с Петко Каравелов и Петко Р. Славейков. Привържениците на Драган Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията 1881–1883 г. Сподвижниците на Петко Каравелов и Петко Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Драган Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с Петко Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция. Недоволни от изборните резултати, привържениците на Драган Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална.

1877 г.


В Цариград излиза първият брой на в. "Цариград". Обществено-политическият вестник е редактиран от В. Мачуковски.

1873 г.



Роден е Едуард Клапаред - швейцарски психолог. През 1912 г. става един от основателите на педагогическия институт “Русо” в Женева. Институтът е международен център за изследвания по детска психология. През 1920 г. Клапаред основава Международното общество за психотехника.

1860 г.


Ница и Савоя са присъединени към Франция.

1844 г.



Роден е Камий Льомоние - белгийски писател, представител на натурализма, изкуствовед (пише на френски език). Завършва Брюкселския университет. Той е един от основателите на групата "Млада Белгия". Автор е на романи и сборник с разкази, между които: "Мъртвецът" (1882 г.), "Краят на буржоата" (1892 г.), "Улюлю" (1906 г.) и др. Неговите "Мемоари" излизат през 1945 г.

1843 г.



Роден е Петко Стойчев Каравелов - български държавник, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на Демократическата партия. Завършва гимназия в Москва. Първоначално постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Каравелов взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г. Участва активно в изработването на Търновската конституция. Избран е за председател на Първото ОНС. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и става министър-председател на България (1880-1881 г.). След установяването на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където става кмет на Пловдив (1881-1883 г.). След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща в София и отново оглавява правителство на Либералната партия (1884-1886 г.). След русофилските бунтове през 1887 г. той е арестуван за кратко. Обявява се против избора на княз Фердинанд I. През 1891 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в убийството на Христо Белчев, но през 1894 г. е амнистиран. През 1896 г. основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател за четвърти път в коалиция с Прогресивнолибералната партия. Умира през 1903 г. в София и е погребан в двора на църквата Свети Седмочисленици.

1820 г.



Роден е Александър Едмон Бекерел - френски физик, член на Парижката АН (1863 г.). За първи път научно класифицира явлението фосфоресценция. Изследванията на Александър Бекерел са важен принос в развитието на учението за луминесценцията. Пише трудове върху атмосферното електричество, инфрачервения спектър, фотографията и др. Умира на 11 май 1891 г. в Париж.

1808 г.



Родена е Мария Фелисита Малибран - френска певица (колоратурен мецосопран) от испански произход. Тя е дъщеря и ученичка на прославения тенор Мануел Гарсия, сестра на П. Виардо-Гарсия. Дебютира през 1825 г. в Лондон. Примадона на Лондонската опера, пее в Ню Йорк, Париж, Италия, Белгия и др. Авторка на ноктюрни, романси и други музикални произведения.

1801 г.



На руския престол се възкачва император Александър І. Той е най-големият син на Павел I и е наричан от поданиците си Благочестивия. Заема престола след дворцов преврат, при който е убит баща му. През 1793 г. се жени за дъщерята на баденския маркграф Луиза Мария Августа, приела християнското име Елизавета Алексеевна (1779-1826 г.). Има 2 дъщери, които умират ненавършили 10-годишна възраст. В началото на царуването си има намерение да извърши умерено либерални реформи и да даде политически свободи в Русия, които да осигурят простор за икономическото развитие и усъвършенстване на страната. По негово поръчение такъв проект за държавни реформи е разработен от неговия съветник и най-близък помощник М. М. Сперански (1808 г.), но никога не е реализиран. В областта на външната политика лавира между Англия и Франция, като сключва договори и с двете държави (1801 г.). По-късно участва в третата и четвъртата коалиции против Франция. Пораженията при Аустерлиц (1805 г.) и Фридланд (1807 г.) го принуждават да сключи Телзитския мир (1807 г.) с Франция. Това му позволява да завърши успешно войната с Турция (1806-1812 г.) и Швеция (1808-1809 г.) и да укрепи международното положение на Русия. Присъединява Грузия (1801 г.), Финландия (1809 г.), Бесарабия (1812 г.), Азербайджан (1813 г.). Възглавява антифренската коалиция на европейските държави (1813-1814 г.) и влиза в Париж начело на съюзните армии (31 март 1814 г.). Александър I е един от ръководителите на Виенския конгрес (1815 г.) и определя политическия ред в Европа след Наполеоновите войни. На 1 декември 1825 г. умира в Таганрог.

1801 г.



Убит е руският император Павел I. Той е син на Петър III и Екатерина II. В началото на управлението си изменя екатерининските порядки, но във вътрешната политика продължава политиката на Екатерина II. Изплашен от Великата френска революция и селското недоволство в Русия, провежда крайно реакционна политика. Въведена е строга цензура, забранен е вносът на чуждестранни книги. Отстоява интересите на едрите помешчици. Централизира всички звена на държавния апарат. Реформира армията по пруски образец. Участва в коалиционната война против Франция. Неуравновесеният характер на Павел I предизвиква недоволство сред придворните му, което се засилва с измененията във външната му политика и най-вече с преустановяването на търговските връзки с Англия. Срещу него е образуван заговор и в нощта на 24 март 1801 г. заговорниците влизат в покоите му с цел да го накарат да се отрече от престола. Същата нощ е убит. Наследява го синът му Александър I.

1782 г.



Роден е Орест Адамович Кипренски - руски художник. Той е представител на романтизма. Учи във Възпитателното училище при Петербургската художествена академия при Г. И. Угрюмов и Г. Ф. Дуйен. През 1805 г. Кипренски получава златен медал за картината “Дмитрий Донски на Куликовското поле”, която в момента се съхранява в Руския музей, Санкт Петербург. Сред ранните му творби се открояват портретите на А. К. Швалбе (1804 г., Руският музей) и “Автопортрет” (ок. 1808-1809 г., Третяковска галерия, Москва). В годините 1809-1811 г. Кипренски живее в Москва и Твер. От 1812 г. живее в Петербург, където създава редица портрети на участници във военни събития и хора, близки на художника. От този период са портрет на Е. И. Чаплица, 1813 г., портрет на Н. В. Кочубей, 1813 г., музей “А. С. Пушкин” и др. След потушаването на Декабристкото въстание през 1825 г., Кипренски се обръща към живописен маниер, близък до късния класицизъм. През 1827 г. създава портрет на А. С. Пушкин, който в момента е в Третяковска галерия.

1773 г.



Умира Филип Дормър Стенхоп Честърфийлд - английски писател, политик и държавник. През 1714-1715 г. учи в Кеймбриджкия университет. От 1715 г. е член на Камарата на общините, а от 1726 г. на Камарата на лордовете. Честърфийлд оглавява опозицията на кабинета на Р. Уолпол. В историята на английската литература влиза като автор на “Писма до сина”. Произведението е публикувано през 1774 г. и нееднократно е издаван с допълнения. “Писма до сина” съдържа обширни наставления и препоръки в духа на педагогическите идеи на Дж. Лок. Честърфийлд е автор на “Максими” публикувано през 1777 г. и “Характери” публикувано през 1777 г.

1753 г.


В Русия е отменено смъртното наказание.

1721 г.



Немският композитор и органист Йохан Себастиан Бах завършва своите шест “Бранденбургски концерта”. От 1703 г. до 1723 г. Бах работи като придворен и църковен музикант в Арнщат, Ваймар, Мюлхаузен, Кьотен. От 1723 г. до края на живота си е органист в църквата "Св. Тома" в Лайпциг. Бах е автор на около 300 религиозни и 20 светски кантати, пасиони, прелюдии, токати и фуги за орган и за пиано, сюити, концерти за цигулка и др. ("Коледна оратория", "Меса в си-минор", "6 Бранденбургски концерта" и др.; около 30 творби, написани по поръчка на светски лица) на теоретичния труд "Изкуството на фугата" (1748-1750 г.). Синовете на Бах също са композитори. От 1950 г. в Лайпциг на всеки 4 години се провежда международен конкурс на името на Бах.

1663 г.



Английският крал Карл ІІ награждава осем свои придворни с обширни територии в Америка, получили названието Каролина.

1635 г.



Умира Жак Кало - френски живописец и гравьор. От 1608 г. той учи в Рим, а от 1611 г. работи във Флоренция, където се налага като майстор на офорта. През 1622 г. се завръща във Франция. В своите офорти - големи панорамни композиции (“Обсадата на Бреда”, 1627 г.) и сюити от малки гравюри (“Капричи”, 1617 г., 1623 г.), Кало пресъздава реалната действителност, разнообразието от човешки типове (серията “Просяци”, 1622 г.), изобразява събития от съвременността (2 серии “Нещастията на во
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.94 секунди