изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-17 @ 08:17 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1893 г.  -  Княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Парма в Пианоре, Италия. 1992 - По предложение на "Романо юнион" ООН и Европейския съюз обявяват 8 април за международен ден на циганите 2001 - Учредено е Национално движение “Симеон II” (НДСВ) 2001 - Излизат резултатите от преброяване, което показва, че в България живеят 7 799 000 български граждани



2005 г.

Шест дни след смъртта му ( на 2 април), папа Йоан Павел ІІ е погребан.
Траурната церемонията се води от кардинал Йозеф Рацингер в продължение три часа. На площад “ Св. Петър” се събира многохилядна тълпа поклонници на папа Йоан Павел II. На церемонията по погребението на папа Йоан Павел II във Ватикана присъстват девет монарси и над 70 президенти и премиери. В Полша, родината на папа Йоан Павел II, началото на церемонията по погребението е отбелязана с камбанен звън и вой на сирени отбелязват. В столицата Варшава началото на церемонията е отбелязана с 26 оръдейни салюта. Всички телевизии и радиа в Полша предават пряко месата във Ватикана. След церемонията папа Йоан Павел II e погребан в базиликата “Св. Петър”.

2004 г.

Споразумение за хуманитарно примирие е подписано от суданското правителство и две бунтовнически групировки. След ескалацията на Дарфурския конфликт в Судан, Чад започва преговори в Нджамена през 2004 г., които довеждат до Хуманитарното примирие между Судан и групировките Движение за суданска справедливост и равенство и Суданската армия на освобождението. Другите подписали споразумението са Чад и Африканският съюз. Документът влиза в сила от 11 април 2004 г. Приблизително по това време от Движението за суданска справедливост и равенство се отцепва групировка, която става известна с името Национално движение за реформи и развитие – тя не участва в преговорите за примирие или в подписването на споразумението. Бунтовническите атаки продължават и след влизането в сила на мирното споразумение. Африканският съюз формира Комисия по примирието, която наблюдава спазването на обявените на 8 април 2004 г. договорености.

2001 г.

Учредено е Национално движение “Симеон II” (НДСВ). В официално обръщение към българския народ два дни по-рано Симеон Сакскобургготски обявява, че поставя началото на “Национално движение Симеон Втори”. Според обръщението Движението ще участва в изборите на 17 юни 2001 г. за ХХХIХ ОНС. Акцентира се върху новия морал в политиката, който ще се основава на бърза и качествена промяна в стандарта на живот на българите чрез привличане на световни капитали, скъсване с политическата партизанщина и въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията. Сакскобургготски гарантира промяната не по-късно от 800 дни.
На 28 април НДСВ изгражда коалиция с Партията на българските жени и Движението за национално възраждане “Оборище” под същото име за участие в парламентарните избори през юни 2001 г.
Въпреки пречките от формално естество - отказът на съдебните органи да регистрират политическата му формация и др., Симеон Сакскобургготски печели огромно мнозинство от гласовете и вкарва в парламента 120 депутати, т. е. половината от общия им брой. На 24 юли 2001 г. новосформираният парламент го избира за министър-председател на България.

2001 г.

Излизат резултатите от преброяване, което показва, че в България живеят 7 799 000 български граждани.
В периода 1 – 14 март 2001 г. в България се извършва преброяване на населението. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци – около 745 000 (9,3 %), а роми – около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата - 31 %.

1994 г.

Председателят на парламентарната анкетна комисия по износа на зърно проф. Петър Марков изнася скандални факти за нерегламентиран износ на зърно.

1992 г.

По предложение на “Романо юнион” ООН и Европейския съюз обявяват 8 април за международен ден на ромите. Това става по случай 30 години от създаването в Лондон, Великобритания, на Международната организация на ромите “Романо юнион”.
Ромите са етническа група с общ произход и език, живееща в много страни на Европа, Предна и Южна Азия, Северна Африка, Северна и Южна Америка и Австралия. Числеността им по различни оценки е от 2,5 до 8 млн. (по някои оценки 10-12 млн.) души. По време на Втората световна война около 20 000 роми от Централна и Източна Европа са унищожени от хитлеристите. В съвременната наука окончателно се е утвърдило мнението, според което тази етническа група е произлязла от Индия. Предшествениците на днешните роми напускат Индия в края на Х в. Първоначално се заселват в Предна Азия и задълго се задържат в покрайнините на Византийската империя. През ХIII-ХV в. навлизат в Югоизточна и Източна, а след това в Централна и Западна Европа. По-късно се заселват в Северна Африка, Северна и Южна Америка и Австралия.
Значителна част от ромите е запазила старите си занаяти - обработка на метал, дърво, кост, плетене на кошници, гадаене, коневъдство. След 60-те години в много страни, където живеят представители на тази етническа група, се вземат мерки за подобряване на тяхното правово положение. Има организации, занимаващи се с въпросите за подобряване на социално-икономическото им положение.Такива са във Франция - Международен комитет на циганите (Comite international Rom от 1971 г.); във Великобритания - Институт за съвременни изследвания и документация на ромите (Institute of Contemporary Romani Research and Documentation); в Америка - Международен ромски комитет в Америка (Komitia Lumiaki Romani and’e Amerika); в Индия - Индийски институт за изучаване на ромите (The Indian Institute of Romani Studies, 1973 г.) и др. Периодически се провеждат международни ромски конгреси и фестивали.

1984 г.

Умира Пьотр Леонидович Капица - руски физик, един от създателите на физиката на ниските температури и физиката на силните магнитни полета. Ученик е на А. Ф. Йофе и на Ъ. Ръдърфорд. През 1916 г. завършва Петербургския политехнически институт, работи заедно с Ъ. Ръдърфорд в Кавендишовата лаборатория. Организатор и първи директор е на Института по физически проблеми при Руската Академия на науките. Капица открива свръхтечните свойства на течния хелий и разработва оригинален метод за втечняване на газовете. През 1978 г. Капица става лауреат на Нобелова награда за физика.

1981 г.

В Токио е открита българска търговска изложба.

1981 г.

Утвърдено е създаването на фонд “1300 години България”, който е образуван на 1 декември 1981 г.

1973 г.

Умира световноизвестният художник Пабло Пикасо. Пабло Руис и Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, Испания. Обучаван от баща си, професор по рисуване, Пикасо прави изложба на първите си творби на 13-годишна възраст. След като се премества за постоянно в Париж през 1904 г., Пикасо замества предоминантните сини тонове от т.нар. си “Син период” (1901-1904 г.) с тези на керамиката и плътта от “Розовия период” (1904-1906 г.). Първият му шедьовър – Девойките от Авиньон (1907 г.) предизвиква полемика поради насилственото третиране на женското тяло и приличащите на маски лица, които произлизат от изучаването на африканското изкуство. От 1909 до 1912 г. Пикасо работи заедно с Жорж Брак – единственото сътрудничество на Пикасо с друг художник – и развива станалия известен по-късно кубизъм. Двамата художници представят нов вид реалност, която се отцепва от ренесансовата традиция и най-вече от употребата на перспективата и илюзията. Нито Брак, нито Пикасо искат да се пренесат в областта на тоталната абстракция в кубистичните си творби, въпреки че свободно приемат несъответствия като различни гледни точки, различни оси или светлинни източници в една и съща картина. Към 1912 г. те довеждат кубизма до нови граници, като лепят хартия и други материали на платното. Между 1917 и 1924 г. Пикасо създава театрални декори за пет балета на Сергей Диалиев. През 20-те и 30-те години на ХХ век сюрреалистите го подтикват да изследва нови материали за модели, по-конкретно образа на Минотавъра. Испанската Гражданска война вдъхновява художника да създаде може би най-значимата си творба – огромната Герника (1937 г.), чиято изпълнена с насилие образност осъжда безсмисленото унищожаване на живот. След Втората световна война Пикасо се присъединява към комунистическата партия и посвещава времето си на скулптура, керамика и литография, както и рисуване. В късните си години създава вариации върху творбите на по-ранни творци, най-известните от които са серия от 58 картини, основаващи се на “Лас Менинас” от Диего Веласкес. Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. в Можен, Франция.

1970 г.

Умира Бенчо Йорданов Обрешков - български художник. Роден е на 27 април 1899 г. в Карнобат. През 1925 г. завършва Дрезденската художествена академия като ученик на Оскар Кокошка. Обрешков специализира пластика и живопис в свободната академия “Гран Шомиер” в Париж. Има самостоятелни изложби в Дрезден, Берлин, Бремен, София и др. Част от творбите му са: “Автопортрет”, “Портрет на г-жа Пиоро”, “Портрет на проф. Морен”, “Портрет на д-р Михов” и др. За периода 1967-1970 г. е председател на творческия фонд на СБХ.

1965 г.

Ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в дома си. Те оглавяват неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков (на снимката). На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. Съдът осъжда девет от тях на затвор от 8 до 15 г., а други 192 души получават партийни и административни наказания.
През октомври 1964 г. в София е създадена групата на Иван Тодоров-Горуня, бивш политкомисар на партизанския отряд “Гаврил Генов” и член на ЦК на БКП, и Цоло Кръстев - бивш командир на същия отряд и началник отдел в МВнР, към която се присъединява и ген. Цвятко Анев - комендант на Софийския гарнизон. Според тях партийното ръководство извършва ревизия на марксизма-ленинизма в полза на опортюнизма и отстъпва пред американския империализъм, а като образец се приема политиката на Китайската комунистическа партия. Групата замисля да извърши “преврат” по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията.

1963 г.

В Москва е открита изложбата “Българското изкуство от древността до наши дни”.

1961 г.

В Персийския залив при пожар на британския кораб “Дара” загиват 197 души. На борда му има около 580 пасажери, между които много жени и деца, както и екипаж от 130 души С изключение на офицерите на кораба, които са британци, почти всички на борда са пакистанци, индийци или араби от Залива.. Над 500 души са спасени, но много от тях със сериозни изгаряния и травми. Корабите, които участват в спасителната операция, включват три британски танкера, както и немски, японски и норвежки кораби.

1959 г.

Подписана е спогодба за културно сътрудничество с Ирак.
Дипломатическите отношения между България и Ирак са установени на 14 август 1958 г. непосредствено след провъзгласяване на републиката и премахването на монархическата форма на управление. През септември 1958 г. България открива свое посолство в Багдад. От 1958 г. до 1968 г. посланикът на Ирак в Белград е акредитиран и в София. От 1969 г. Ирак открива свое посолство в София.
В навечерието на операция “Пустинна буря” на многонационалните въоръжени сили срещу Ирак през януари 1991 г. служителите на българското посолство в Багдад са евакуирани и то преустановява дейността си. На 23 април 1991 г. българското посолство възстановява нормалната си работа. На 11 март 2003 г. служителите на българското посолство са евакуирани предвид предстоящите военни действия срещу режима. В хода на войната сградите на българския посолски комплекс са частично ограбени и разрушени.

1952 г.

Родена е Йълдъз Ибрахимова - българска джазпевица. Завършва СМУ “Любомир Пипков”, София, а след това специалност “Класическо пеене” и Теоретичния отдел на Музикалната академия. Ибрахимова притежава изключителен глас с диапазон от 4 октави, много прецизна техника и познава в детайли джазимпровизацията. Това й дава възможност спокойно да интерпретира различни произведения: от фолклор през класическа музика и джаз до цигански песни. Ибрахимова работи като музикален редактор в БНР. Вокалният й дебют е през 1975 г. в Клуба на СМД с квартета на Марио Станчев. Певицата работи с всички изявени джазмузиканти в България: Л. Денев, О. Видев, В. Николов, “Бели, зелени и червени”, “Джаз линия”, Петър Петров и оркестър “Русе”, А. Дончев и “Акустична версия”, А. Вапиров, И. Папазов-Ибряма, Т. Спасов и др. Забележителни са соловите акапелни изпълнения - във филмите “Акатамус” и “Мера според мера” на Г. Дюлгеров, “Лабиринти” на А. Кулев, в много анимационни и документални филми, в съчетанията на “златните момичета” на Н. Робева, в много пърформънси и съвместни изяви с художници. Първата международна изява на Ибрахимова е през 1981 г. на джазфестивала в Ниш. В края на 80-те години на ХХ век след ангажиментите й с Лайош Дудаш (албумът “Chamber Music Life” е записан в Бон през 1990 г.) и Антоан Ерве (албумът “Paris-Zagreb” е продукт на европейското турне с квинтета на Ерве ) тя е популярна и в Европа. Следват участия на фестивали и концерти по целия свят, където тя представя България. През 1993 г. Ибрахимова се установява в Анкара, след като се омъжва за турския политик Али Динчер. Връзката й с България не е прекъсната - тя концертира активно, кани български музиканти за записи и концерти в Турция, сътрудничи за гостуването на турски музиканти в България. А. Кулев създава за Ибрахимова документален филм “Лабиринти”. Дискографията й включва: “Турски народни песни” (1979 г.), “Naissus Jazz” (1981 г.), “Илюзия за вечност” (1990 г.), “Paris-Zagreb” (1991 г.), “Hard Way to Freedom” (1992 г.), “Voice of Rainbow” (1995 г.), “Balkanatolia; Chamber Music Life” (1997 г.), “Марджанджа - Песните на циганина” (1999 г.).

1944 г.

Поставено е началото на Кримската операция, проведена от войски на IV Украински фронт, командвани от генерал Ф. И. Толбухин (на снимката), Отделната и Приморска армия, командвани от генерал Ерьоменко във взаимодействие с Черноморския флот, начело с адмирал Ф. С. Октябърски и Азовската военна флотилия с контраадмирал С. Г. Горшков. С удари от южния бряг на Сиваш и Керченския полуостров те пробиват отбраната на 17-та армия на германските войски. В началото на май с щурм превземат Севастопол и освобождават Крим.

1941 г.

В Галички хан в Скопие дейци на ВМРО обсъждат обявяването на самостоятелна Македония под немски протекторат. На следващия ден от София пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов и е взето решение за присъединяване на Македония към България. На 13 април 1941 г. с активното участие на дейци на ВМРО е създаден “Български централен акционен комитет на Македония” (ЦБАК) със секретар Васил Хаджикимов. Комитетът си поставя за задача да поеме властта до идването на българските войски, да се грижи за изхранването на населението, да възстанови българското просветно дело и пр. Неговата политическа линия е присъединяването на Македония към България. ЦБАК се обръща с меморандум до българското правителство, в който изразява желанието на македонските българи да се обединят с България. Комитетът изпраща представител в София, който лично да помоли министър-председателя Богдан Филов за изпращане на български войски и да го информира, че германските военни власти имат намерение да обявяват “автономна Македония” по подобие на “независимо Хърватско”.

1938 г.

Роден е Кофи Ата Анан - генерален секретар на ООН от 1 януари 1997 г. От 60-те години на ХХ век заема различни длъжности в ООН. През 1990 г. той води хуманитарната мисия на ООН в Ирак по време на иракско-кувейтската война. Представител е на генералния секретар на ООН в бивша Югославия, а от 1995 г. е негов заместник по миротворческите операции. През 2001 г. Кофи Анан получава заедно с ООН Нобелова награда за работата в областта на човешките права, разрешаването на някои световни конфликти и за борбата с международния тероризъм. През 2006 г. Кофи Анан завършва мандата си, като постът му се поема от Бан Ки-мун (на 1 януари 2007 г.).

1925 г.

В Горна Джумая (днешен Благоевград) започва двудневна конференция на ВМРО за Петрички окръг. Приета е Наредба за Пиринския край и е определено 5-членно Управително тяло, утвърдено от ЦК на ВМРО. От 9 март ЦК е в състав Александър Протогеров (на снимката), Иван Михайлов и Георги Попхристов. Протогеров настоява той да ръководи Петричкия край, тъй като в Солунския, Струмишкия и Серския революционен окръг няма да има много работа, а и е извършвал революционна дейност на младини и е познат сред хората в Пиринския край. Въпреки настояванията на Протогеров, Михайлов поема ръководството на Петричкия окръг.
В изпълнение на решения от Шестия конгрес на ВМРО, провел се от 9 до 12 февруари 1925 г. в с. Брежани, са съставени няколко програмни документа практическа насоченост: Наредба за управлението на Македония под българска власт, Наредба за финансовата част на ВМРО, Упътване по съдебно-наказателната дейност на ВМРО и Бойно упътване.
От пролетта на 1925 г. строителството на “държава в държавата” придобива окончателна идейна обоснованост. При приемането на Наредбата присъстват тримата членове на ЦК, Наум Томалевски от задграничното представителство, делегати от Петричка, Горно Джумайска, Светиврачка и Разложка околия. Михайлов реализира идеята си за спомагателната организация под непосредствения контрол на ЦК и за ограничаване до минимум пълномощията на Ал. Протогеров в Петрички окръг.
Осемчленен окръжен комитет ръководи спомагателната организация. Пет от членовете са редовни, а трима запасни. Председател на комитета е “общият пълномощник на ЦК”, а членовете се избират от делегатско събрание, предложено от околийските конгреси, на които околия е представена от 3 до 5 делегати според големината й. ЦК трябва да утвърди окръжния комитет след избирането му.
В новия Правилник се утвърждават организационни пунктове около границата със Сърбия и Гърция. Пунктовите началници завеждат пограничните канали и поща, уреждат складовете за оръжие, приемат, укриват и препращат върналите се чети, бежанци и отделни хора. Разузнавателната служба откъм българската страна на границата се урежда от пълномощника на ЦК.
В Наредбата има клауза и за финансовата, съдебна част и културно-стопанските инициативи на ВМРО в окръга.
Терористичен акт, извършен на 16 април в софийската катедрала “Св. Неделя” по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.), ускорява прилагането на разпоредбите. В Горноджумайска и Мелнишка околия, където комунисти и “комунистващи санданисти” имат влияние сред населението, са извършени първите назначения. На 19 април за председател на околийското управително тяло за Горноджумайска околия е определен Ар. Манасиев. Коста Димитров и Георги Талев са назначени за ръководни дейци. От 25 април Страхил Развигоров е председател на Мелнишкото околийско управително тяло, а Златко Димитров, Димитър (Мицо) Христов Чегански са назначени за ръководни дейци.

1909 г.

Умира Дико Джелебов- български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. През 1901-1902 г. той участва в четите на Георги Кондолов. От февруари 1903 г. води чета в Малкотърновско. На конгреса на Петрова нива през 1903 г. Джелебов е избран за войвода на Стоиловския участък. По време на Илинденско-Преображенското въстание той организира бойните действия в участъка, освобождава селата Стоилово, Калово, Заберново (Бургаско). От края на октомври 1903 г. действа с нова чета, с която напада турското село Сазара, Малкотърновско. След потушаването на въстанието е учител в с. Ятрос, Бунархисарско, което преминава към Българската екзархия. Джелебов е убит от гръцки четници близо до Ятрос, след което погребан в Малко Търново

1909 г.

Мюрцщегските реформи в македонските вилаети са прекратени окончателно. През 1903 г. административните реформи са наложени на Османската империя от Великите сили и касаят населението в Македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Целта е да се притъпи недоволството на потиснатото население. За провеждането на реформите не е предвиден ефикасен контрол, поради което те остават само на книга. Това подтиква владетелите на Русия и Англия при срещата им в Ревел през 1908 г. да подготвят проекти за нови реформи в Македония. Избухналата скоро след това Младотурска революция обаче слага край на реформената акция.

1895 г.

Умира майор Аврам Иванов Гуджев. Той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.) в боевете при Зайчар, Алексинац и Делиград. В Руско- турската война (1877-1878 г.) е командир на рота, в състава на Трета и Пета дружина от българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Проявява лична храброст и високи командирски качества и е награден с руски орден "Св. Станислав" III степен. След Съединението (1885 г.), когато руските офицери напускат българската войска, Гуджев поема командването на 2 пехотен полк, а в навечерието на войната със сърбите - Запасния корпус, който трябва да прегради пътя на сръбската главна армия към София. Начело на този корпус Гуджев има големи заслуги, като забавя настъплението на сръбските войски от границата до Сливнишката позиция, както и за отбраната й до победата на българското оръжие. След войната командва 6 пехотна бригада в Сливен. Гуджев взема активно участие в преврата на 9 август 1886 г. След контрапреврата емигрира в Румъния и участва в подготовката на бунтовете в Русе и Силистра (1887 г.).

1893 г.

Княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Парма в Пианоре, Италия. Италианската принцеса е родена на 17 януари 1870 г., дъщеря е на пармския дук Роберт и на принцеса Мария Пия Бурбон. Тя е първата съпруга на княз (цар) Фердинанд I. От брака си те имат 4 деца. Борис III, княз Търновски е на българския престол от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той има един брат - Кирил Преславски, и сестри Евдокия и Надежда. Княгиня Мария Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема преминаването на първородния си син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г. Княгинята умира на 30 януари 1899 г. и е погребана в католическата църква “Св. Лудвиг” в Пловдив.

1870 г.

Роден е Атанас Димев Лозанчев - един от първите дейци на ВМОРО в Битоля и член на Битолския окръжен революционен комитет. Той учи в Солунската българска мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, след което изучава фотография в София. От 1891 до 1893 г. учителства в различни селища около Битоля. Когато Даме Груев се завръща от България и става учител в родното си с. Смилево, Лозанчев става негов пръв съмишленик и съратник за освобождението на Македония. На него се дължи основаването на революционната мрежа в Битоля и Битолско. Като фотограф обикаля градовете и селата, за да агитира. Лозанчев участва в Солунския конгрес от януари 1903 г., който взема решението за въстание. На Смилевския конгрес той е избран за член на Главния щаб на въстанието в Битолския революционен окръг. След неуспеха на Илинденско-преображенското въстание Лозанчев не преустановява революционната си дейност и обикаля с чети в Охридско и Дебърско. През септември 1904 г. идва в София и остава в България до избухването на Младотурската революция. През 1908 г. се завръща в Македония, решавайки, че ще бъде по-нужен в родния си град Битоля. След Междусъюзническата война, когато вардарската и беломорската част на Македония попадат под сръбска и гръцка власт, Лозанчев отново идва в България. През 1941 г. посреща освобождението на родния си край и заедно с другите живи илинденци взема дейно участие в изграждането на българското управление и културно-просветната дейност по възстановяването на българските училища и читалища.

1864 г.

Али паша изпраща писмо до княз Александър Куза, с което изисква от името на турското правителство спирането на в. “Бъдущност” и изпъждането на Раковски от пределите на Влашко и Молдова. Месец по-рано на 8 март излиза първият брой на вестника, който има революционно-демократичен характер и отстоява необходимостта от сближаване на българи и румънци. Мотото на “Бъдущност” е “Любов и съюз”. Печата се на български и румънски и има широка рубрика за археологически, исторически и филологически въпроси.

1859 г.

Роден е Едмунд Хусерл - австрийски философ, основател на феноменологията. Математическото си образование получава при Вайерщрас, а учители по философия са му Брентано и К. Щумпф. Хусерл изпитва влиянието на доста широк кръг от учения: на Декарт, Лок, Лайбниц, Ям, Кант, Хербарт, Болцано, Дилтай, Наторп и др. Той преподава в университетите в Хале, Гьотинген и Фрайбург. В резултат на интереса му към проблема за “чистата логика” се появява първото му собствено феноменологично произведение “Логически изследвания”. Приемането на “същностите” сближава философската позиция на Хусерл с платоновския идеализъм. За разлика от “идеите на Платон”, имащи онтологичен статус, “същностите” на Хусерл се проявяват като “значения”, непритежаващи сферата на съществуването. Според германския философ кризата на европейската култура като цяло се състои в обективизма, който замъглява истинския смисъл на рационализма. Хусерл оказва голямо влияние върху формирането на екзистенциализма, персонализма, феноменологичната социология на Шютц. От идеите на Хусерл се повлияват неотомизмът и структурализмът, някои школи в психологията, психиатрията, литературознанието, методологията на науката. Негови ученици са Хайдегер, Шелер, Хартман, Ингардън, Левинас и др.

1848 г.

Умира Гаетано Доницети - италиански композитор. Роден е на 29 ноември 1797 г. в Бергамо. Обучаван е и е напътстван от оперния композитор Симоне Маир (1763-1845 г.). Операта “Zoraida di Granata” на Доницети има успешна премиера в Рим през 1822 г., но “Анна Болена” от 1830 г. прави името му международно известно. По-късните му успехи включват “Любовен еликсир” (1832 г.), “Lucrezia Borgia” (1833 г.), “Lucia di Lammermoor” (1835 г.), “Roberto Devereux” (1837 г.), “Дъщерята на полковника” (1840 г.) и “Дон Паскал” (1843 г.). Невероятно продуктивен, Доницети е в състояние да създаде цялостна опера в рамките на седмици. Завършва почти 70 опери, както и повече от 150 други творби и стотици песни. Автор е и на оперите “Фаворитка” и “Лучия де Ламермур”.

1841 г.

Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Два дни по-рано, по време на великденската служба, банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание от 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац.
Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф от 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци.
Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на М. Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква.
След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за “успокоение” на въстаналото население.

1838 г.

Започва да функционира първата трансатлантическа параходна линия, с което времето за пресичане на океана се съкращава наполовина и вече става само 15 дни.

1835 г.

Умира Вилхелм фон Хумболт - германски филолог, философ, лингвист, държавник. Учи право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген. През 1801-1810 г. е пруски президент при папския двор. Като директор на Департамента по изповеданията и просвещението в началното училище въвежда методите на Песталоци и преустройва Пруската Академия на науките. Фон Хумболт е един от основателите на Берлинския университет. Като министър на вътрешните работи от 1819 г. прави несполучлив опит за създаване на нова конституция на Прусия. Фон Хумболт е един от най-видните представители на класическия немски хуманизъм от времето на Гьоте и Шилер. Подобно на Хердер той вижда целта на историята в осъществяване на идеала за “хуманност”, който се основава на духовното формиране и разкриване на човешката индивидуалност с цялата пълнота на нейните способности. Свободното вътрешно саморазвитие на индивида и нацията, която Фон Хумболт също счита за духовна творческа индивидуалност, определя и границите на държавната дейност - защита на външните граници и осигуряване на вътрешния правен ред (“За границите на дейността на държавата”, 1792 г.). Той смята, че осъществяването на хуманистичния идеал е възможно в античността, а в новото време се реализира един висш художествен идеал - пробуждане на цялостния духовен свят като единство от способностите на човека (“За “Херман и Доротея” от Гьоте”, 1799 г.). В областта на филологията Фон Хумболт е един от основоположниците на философията на езика като самостоятелна научна дисциплина. В труда си “За различията в строежа на човешките езици и неговото влияние върху духовното развитие на човешкия род”, който представлява увод към издадената посмъртната негова книга “За езика кави на о. Ява” (1836-1839 г.), разглежда езика не като нещо завършено, а като непрекъснат процес на духовно творчество, като “формиращ мисленето орган”, който изразява индивидуалния светоглед на народа и по този начин определя всички духовни отношения между човека и света. Лингвистичните идеи на Фон Хумболт влияят развитието на езикознанието като научна дисциплина, психологическата школа от ХIХ в. (Х. Щайнтал, А. Потебня и др.), немското неохумболтианство и американката етнолингвистика от ХХ в.

1692 г.

Роден е Джузепе Тартини – италиански цигулар, композитор и музикален теоретик. Той създава 125 концерта, 80 сонати, сред които “Дяволски трилери” (според легендата изпълнени от самия дявол в сън на Тартини) и др. В творчеството си Тартини широко използва народни песни и танцови мелодии. Открива и теоретически обосновава системата на аликвотните тонове (обертонове). Променя формата на цигулковия лък и през 1728 г. основава Падуанската цигулкова школа. Джузепе Тартини умира през 1770 г.

1455 г.

Алфонсо Борджия е провъзгласен за папа Каликст III. Алфонсо Борджия е роден през 1378 г. в Хатива. Първоначално той е дипломат в двора на арагонския крал Алфонсо V. През 1429 г. е ръкоположен за епископ на Валенсия, а през 1444 г. е въздигнат в сан кардинал. Наследява папския престол от Николас V. Каликст е избран скоро след падането на Константинопол, заради което обявява кръстоносен поход срещу турците. Щедро дарява средства, за да помогне на Йоан Хуняди, който печели битка заедно със св. Йоан Капистран в Белград през 1456 г. През 1457 г. папа Каликст се обръща към Скандербег в Албания, като му изпраща пари и го обявява за капитан-генерал на кръстоносния поход. Папа Каликст е обвиняван в непотизъм, защото въздига в кардинали двама от племенниците си, единият от които е бъдещият папа Александър VI. През 1457 г. Каликст III преразглежда обвиненията по делото срещу Жана д’Арк и я признава за невинна. Наследен е от папа Пий ІІ.

1378 г.

Урбан VI заема папския престол. Урбан VІ е роден под името Бартоломео Приняно в Неапол около 1318 г. През 1363 г. той е избран за архиепископ на Аченца, а през 1377 г. е преместен в Бари. Изборът на Урбан VІ е непосредствената причина за Западната схизма. След смъртта на Григорий IХ, при когото като канцлер е глава на папската администрация, Урбан VI е избран за папа под натиска на римляните, които желаят италианец да ръководи Църквата. След като се възкачва на папския престол Урбан, става укорителен и суров, което отдалечава всички кардинали от него. Те се преместват в Анани, после във Фонди и обявяват избора на Урбан за невалиден на базата на това, че са били принудени от тълпата. С последвалия избор на нов папа, Роберт Женевски (антипапата Клемент VІІ) започва Западната схизма, която разделя Европа в продължение на около 40 години. Урбан е припознаван като папа от по-голямата част от Италия, Германия, Фландрия, Англия и английските владения. До 1380 г. св. Катерина Сиенска живее в Рим и работи за признанието на Урбан. Папата отблъсква от себе си политическите си съюзници с поведението си, вероятно убива петима кардинали, които организират заговор срещу него, и по този начин ужасява цяла Европа. Широкоразпространено е мнението, че Урбан VІ е психично болен. Днес изборът му се счита за каноничен. Наследен е от Бонифаций ІХ.

1195 г.

Византийският император Исак II Ангел става жертва на организиран срещу него заговор начело с брат му Алексий III Ангел. Ослепен, Исак II Ангел е хвърлен в затвора. Това се случва по време на организирането на четвърти поход срещу България. След заговора Алексий IV Ангел, син на Исак II Ангел, с помощта на германския император Филип Швабски (негов зет) се свързва с Бонифаций Монфератски (водач на Четвъртия кръстоносен поход). С щедри обещания убеждава кръстоносците да му помогнат да си върне бащиния престол, което води до унищожаването на византийската власт от латинците. На 18 юли 1203 г. с помощта на кръстоносците Алексий IV Ангел влиза в Цариград и става съвладетел на слепия си баща Исак II. Опитите на Алексий IV Ангел да изпълни условията на кръстоносците са крайно непопулярни, а той самият е схващан като чужда марионетка. След въстание на цариградското население е удушен по заповед на Алексий V Мурзуфъл (29.01.1204 г.). С неговата смърт дин. Ангели е отстранена от власт.След убийството на сина му, Исак II Ангел умира в затвора.
Исак II Ангел (1155-г. 1204 г.) е представител на едрата малоазийска аристокрация и родоначалник на династията на Ангелите. Византийският император управлява в годините 1185 -1195 и 1203-1204. Води успешна война срещу норманите и сключва мир с проникналите дълбоко във византийска територия маджари. По време на неговото управление болярите Петър и Асен вдигат въстание и възобновяват българската държава (1186 г.-1188 г.). През пролетта на 1190 г. нахлува в България и обсажда Търново, но при оттеглянето си е разгромен от Асен в Тревненския проход. През 1195 г. замисля нов удар срещу българите, този път заедно с унгарския крал Бела III, но не успява да го реализира, тъй като е свален и ослепен от своя по-голям брат Алексий III Ангел.



Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.26 секунди