изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 18:13 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 11 АПРИЛ    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1805 - В Санкт Петербург Русия и Великобритания подписват конвенция за създаването на общоевропейска коалиция срещу Наполеон 1879 - Руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков публикува “Временни правила по пощенската част в България”, с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната. 1866 г. - В Браила е представена пиесата на Добри Войников "Райна княгиня".   1945 - Армията на САЩ освобождава Бухенвалд.





2015 г.

Президентът на САЩ Барак Обама и президентът на Куба Раул Кастро се срещат на Срещата на върха на Америките в Панама. Това е първата среща на лидери на двете страни от Кубинската революция насам.

2015 г.

Бунтовническа милиция и министерството на отбраната на Централноафриканска република, подписват мирно споразумение, което слага край на гражданската война в страната.

2012 г.

Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун на конференция на Корейската работническа партия е назначен за председател на Централният военен комитет на партията и за Първи секретар на партията.

2001 г.

Учени откриват вирус, причиняващ шизофрения.

2000 г.

Капиталът на високотехнологичната компания от САЩ Cisco достига 503,4 млрд. щатски долара – световен рекорд за размера на капитал на високотехнологична компания.

1999 г.

Новозеландецът Майк Морел поставя световен рекорд по изнасяне на лекция – продължителността на четенето й пред аудитория е 25 часа без прекъсване.

1999 г.

Слободан Милошевич предава на Борис Елцин писмо с молба за присъединяване на Югославия към Съюза между Русия и Беларус.

1992 г.

Горно-Бадахшанската автономна област в Таджикистан се самопровъзгласява за автономна република.

1992 г.

В Тихия океан е уловена най-голямата до този момент в света баракуда – 38,5 кг.

1992 г.

Завършва Четвъртата национална конференция на СДС. За първи път тя се провежда в момент, когато СДС е управляваща политическа сила в страната. Конференцията подкрепя политиката на Филип Димитров за “смяна на системата” и решава да се разсекретят досиетата в бившата ДС. Отправени са атаки срещу правителството, а Ф. Димитров обещава да извърши персонални промени.

1991 г.

Съветът за сигурност на ООН обявява прекратяването на военните действия срещу Ирак, предприети след превземането на Кувейт от армията на Саддам Хюсейн.

1990 г.

СССР официално поема отговорността си за разстрела по време на ІІ световна война в Катинската гора (близо до Смоленск) по нареждане на Сталин на четиринадесет хиляди пленени офицери от полската армия.

1985 г.

Умира комунистическият вожд на Албания Енвер Ходжа.

1984 г.

Генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския Съюз (КПСС) Константин Черненко е избран за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР.
Константин Устинович Черненко е руски партиен и държавен деец, комунист. Роден е на 24 септември 1911 г. в с. Болшая Тес, Красноярски край. Завършва Висшето училище за партийни организатори към ЦК на КПСС през 1945 г. и Кишиневския педагогически институт през 1953 г. Завежда Агитационния отдел към ЦК на Комунистическата партия на Молдавия (от 1948 г.); Отдела за агитация и пропаганда към ЦК на КПСС (1956-1960 г.). През 1960-1965 г. е началник на Секретариата на Президиума на ВС на СССР. От 1976 г.е секретар на ЦК на КПСС. Депутат е във Върховния съвет на СССР на VII и IХ конгрес. След смъртта на Леонид Брежнев и краткотрайното управление на Юри Андропов, Черненко заема неговото място. Ръководител е на партията и на държавата за кратко. Умира на 10 март 1985 г. След смъртта му на власт идва радикалният реформатор Михаил Горбачов.

1973 г.

След изучаване на останки от човешки скелет, намерени в Берлин, Мартин Борман – личният секретар на Хитлер, официално е обявен за мъртъв.

1973 г.

Умира Людмил Стоянов (псевдоним на Георги Стоянов Златарев) - български писател. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През 30-те години се изявява като антифашист и последователен борец за разширяване на културното сътрудничество между България и СССР. Посещава Москва като гост на Съюза на съветските писатели (1936-1937 г.). През 1940-1941 г. е интерниран в Пазарджик, по-късно в с. Сомовит, Плевенско. След 9 септември 1944 г. разгръща активна обществено-политическа и литературна дейност. Директор е на Института за българска литература при БАН. Автор е на съчиненията “Видения на кръстопът. Елегии, песни, послания” (1914 г.), “Томирис” (1924 г.), “Бич божий. Разкази” (1927 г.), “Холера” (1945, 1949 г.) “Болно сърце” (1938 г.), “Сребърната сватба на полковник Матов” (1963 г.), “Милосърдието на Марса” (1971 г.) и др.

1972 г.

Умира Ана Тодорова (А. Т. Златкова) – българска оперна певица, контраалт, професор (1950 г.). Учи в Рим. Дебютира през 1909 г. с операта “Демон” от А. Г. Рубинщайн. Работи в Парижката Гранд опера (1921-1926 г.), гастролира в Англия, Кайро и др. Завръща се в България през 1932 г. Постижения в нейния репертоар са Далила (“Самсон и Далила” - К. Сен-Санс), Амнерис и Азучена (“Аида” и “Трубадур” - Дж. Верди), Кармен (“Кармен” - Ж. Бизе) и др.

1970 г.

Михаил Горбачов е избран за първи секретар на Ставрополския окръжен комитет на СССР.

1968 г.

В близост до Хаваите потъва бойна подводница на СССР. Загиват осемдесет души.

1965 г.

В рамките на 10 часа в САЩ възникват десет вятъра торнадо.

1961 г.

В Израел започва съдебен процес срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман.

1945 г.

Командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Вл. Стойчев издава заповед частите от 4 корпус да започнат форсирането на р. Драва.

1945 г.

Японски самолет “Камикадзе” нанася сериозни поражения на бойния кораб от САЩ “Мисури”.

1945 г.

В хода на ІІ световна война армията на САЩ превзема завод за производство на бойни балистични и крилати ракети “Фау” и незабавно пренася цялото оборудване с цел то да не попадне в съветски ръце.

1945 г.

Армията на САЩ освобождава Бухенвалд.
Бухенвалд е немски концлагер, създаден от нацистите в околностите на гр. Ваймар през 1937 г. Първоначално името на лагера е Етерсберг. През концлагера са преминали около 240 000 концлагеристи. Отначало в него са затваряни немски комунисти, социалдемократи и представители на други антифашистки сили. По време на войната в него са умъртвени около 56 000 души. Освободен от войските на Червената армия. През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите концлагера хора. Този ден се чества като Международен ден на пострадалите от фашизма и войната. Денят е избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма.

1944 г.

Умира Димитър Добрев Добрев – български морски офицер, капитан първи ранг. Постъпва във Военното училище в София и участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885 г.) и детронирането на княз Александър I (1886 г.), за което е изключен от училището; по-късно правата му са възстановени и получава първо офицерско звание на 1.01.1891 г. В периода 1896 –1897 г. специализира машинно-торпедно дело в Австрия, завършва висш артилерийски курс в Кронщат, Русия (1903-1904 г.). Участва като доброволец в Руско-японската война (1904-1905 г.) и в боя при Цушима като втори артилерийски офицер на крайцера “Дмитрий Донски”. Попада в японски плен, но е освободен. През 1906 г. се завръща в България , последователно е началник на Морското училище (1906-1908 г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера “Надежда”. През 1911 г. е уволнен от флота. През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турския крайцер “Хамидие”. Напуска флота и дълги години работи като адвокат във В. Търново.

1944 г.

Английската авиация разрушава щаба на Гестапо в Хага.

1943 г.

В среща между двамата лидери Мусолини безуспешно се опитва да убеди Хитлер да сключи мир със СССР.

1943 г.

Гьоринг обявява задължението на всеки германец да участва във всички мероприятия по гражданска отбрана.

1942 г.

Назначено е ново правителство начело с проф. Богдан Филов. Той е политически и държавен деец, археолог, редовен член на БАН. Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Завършва археология с докторат във Фрайбург, Германия, и специализира в Бон, Париж и Италия. След завръщането си в България от 1910 г. до 1920 г. е директор на Народния археологически музей. Директор е и на Българския археологически институт. От 1920 г. до 1944 г. е проф. в СУ “Св. Климент Охридски”. Богдан Филов заема отговорни постове като: министър на народната просвета - от 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г., министър-председател и министър на народната просвета - от 15 февруари 1940 г. до 11 април 1942 г., след което до 14 септември 1943 г. е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. От 9 септември 1943 г. до 1944 г. е член на Регентството. Като министър-председател подписва присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което държавата ни се включва във Втората световна война (1939–1945 г.) на страната на Германия. По време на неговото управление България подписва Антикоминтерновския пакт на 25 ноември 1941 г. и обявява война на Англия и САЩ на 12 декември 1941 г. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт, 5 млн. лв. глоба, конфискация на имуществото и му е отнето званието “академик”. Присъдата е отменена през 1996 г. Автор е на публикациите: “Паметници на тракийското изкуство”, “Софийската църква “Св. Георги”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра”, “Куполните гробници при Мезек” и др.

1942 г.

Единадесет колежа в САЩ отказват да приемат студенти от Япония. Причина за това е участието на Япония във ІІ световна война.

1935 г.

Започва конференцията на Антантата в Стреза (Италия). Решено е ограничителните военни клаузи по мирните договори да се отменят при общо съгласие на пряко заинтересованите съседни държави поради едностранното отхвърляне на военните ограничения по Версайския договор от Германия на 16 март.

1927 г.

Приета е конституцията на Беларус.

1922 г.

Роден е Александър Иванов Райчев - български композитор. Музикално образование получава в Държавната музикална академия като ученик на проф. Панчо Владигеров. След завършването си работи като музикален сътрудник на Радио София, като диригент в Народния театър за младежта. От 1962 г. е професор по хармония и композиция в БДК. От 1980 г. е председател на Съюза на българските композитори. Първото голямо произведение на Александър Райчев в областта на музикалния театър е балетът “Хайдушка песен”, написан на основа на стихотворението “Хайдути” от Христо Ботев. В сътрудничество с поета Вл. Башев създава оперите “Мост” и “Славеят на Орхидея”, радиооперата “Вашето присъствие”. Автор е на оперите “Тревога” (по едноименната драма на О. Василев) и “Аспарух” (1980 г.). В периода 1980-1990 г. е председател на СБК. През 1988 г. е избран за член на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Белгия. Той е още член на Асоциацията за съвременна музика в Будапеща “Кореспонденцен”. Издава “Учебник по хармония”. Носител е на Голямата награда на София (1981 г.) за “Концерт за оркестър” и операта “Хан Аспарух”.

1921 г.

Създадена е Туркестанската автономна съветска социалистическа република.

1919 г.

Създадена е Международната организация на труда. През 1946 г. тя се превръща в структурно звено на ООН.

1918 г.

В първата крупна операция на ЧК (Черезвичайная комисия) в Москва са арестувани 520 анархисти.

1914 г.

Състои се премиерата на пиесата на Бърнард Шоу “Пигмалион”.
Бърнард Шоу е английски драматург, музикален и театрален критик, ирландец по произход. Ранните си години прекарва в Дъблин, където завършва училище през 1871 г. През 1876 г. заминава за Лондон. Литературната си дейност започва с писане на романи - “Неразумният брак”, “Любовта на артиста”, “Професията на Кешъл Байрон”. Утвърждава се като един от най-големите английски и световни драматурзи. Отхвърля схващането за драмата само като форма за забавление, създава остри социалнокритични пиеси - “Професията на мисис Уорън”, “Ученикът на дявола”, “Пигмалион”, “Майор Барбара”. Драми - “Дом на разбитите сърца”, “Света Йоана” и др. През 1925 г. получава Нобелова награда за литература.

1899 г.

Испания предава Пуерто Рико на САЩ.

1897 г.

Издадено е султанско ираде за откриване на затворени български църкви в Македония и Одринско.

1894 г.

Англия обявява Уганда за свой протекторат.

1879 г.

Руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков публикува “Временни правила по пощенската част в България”, с което слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.

1871 г.

От Търново Васил Левски пише писмо до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, в което възразява срещу намеренията на БРЦК да води преговори със Сръбското правителство, преди да се извърши подготовката за въстание вътре в страната.
Васил Левски е идеолог на българската националноосвободителна революция, създател е на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 г. става монах под името Игнатий. През 1862 г. участва в I българска легия . В периода 1864-67 г. е учител във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа. През 1867 г. става знаменосец в четата на П. Хитов. През есента на 1867 г. и пролетта на 1868 г. е в Белград във II българска легия. С помощта на “Българско общество” предприема 2 обиколки из България - 1 декември 1868 г. - февруари 1869 г. и май-август 1869 г. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 г. изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава от 1871 г. определя основната цел на освободителната борба: “с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)...”. На общо събрание на БРЦК (1872 г.) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално “упълномощие”, напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 г. негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септември 1872 г.) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен.

1866 г.

В Браила е представена пиесата на Добри Войников “Райна княгиня”. На 11 април 1871 г. също така, в Букурещкия театър е представена за първи път пиесата му “Възцаряванието на Крума Страшний”.
Добри Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 10 ноември 1833 г. в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Активното му участие в църковно-националната борба през 1864 г. е причина той да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските власти в българските земи и осветлява целите и задачите на българското четническо движение пред европейското общество. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град. След преминаването на руските войски в България става управител на сиропиталище в Търново. Там се заразява от тифус и на 27 март 1878 г. умира. По-важни негови творби: “Криворазбраната цивилизация” (1871 г.), “Райна княгиня” (1866 г.), “Покръщение на Преславский двор” (1868 г.) и др.

1857 г.

Руският цар Александър ІІ утвърждава държавния герб на Русия герб – двуглав орел.

1856 г.

На среща в Москва с представители на дворянството руският император Александър ІІ за първи път се изказва за отмяна на крепостничеството.

1847 г.

Открито е заседанието на първия пруски парламент, наричан Ландтаг.
Ландтаг (нем. Landtag, от Land - земя, страна, и Tag - събрание) е местно народно събрание на някои немски държави в Германия и Австрия до I световна война.

1814 г.

Луи XVIII става крал на Франция след абдикацията на Наполеон Бонапарт. По време на Великата френска революция той е един от ръководителите на контрареволюционната емиграция.

1805 г.

В Санкт Петербург Русия и Великобритания подписват конвенция за създаването на общоевропейска коалиция срещу Наполеон, към която по-късно се присъединява и Австрия.

1801 г.

Руският цар Александър І създава Държавен съвет.

1796 г.

Наполеон започва Похода в Италия (1796-1797 г.), повеждайки четиридесет хилядна армия. В тази кампания Наполеон се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат.

1768 г.

В пожар е унищожена една трета от канадския град Монреал.

1713 г.

Завършва войната за испанското наследство с подписването на договора в Утрехт между Великобритания, Холандия, Австрия, Русия и Свещената Римска империя, от една страна, и френския крал Луи XIV, от друга.
Утрехтският мир са дипломатически актове, подписани в холандския град Утрех през 1713 г., които заедно с Ращадския и Баденския договор (1714 г.) слагат край на разорителната война за наследството на испанския престол. Испания остава за Филип II, Холандия е под австрийска власт, Франция запазва територията си. Най-големи предимства получава Великобритания - към териториите й се присъединяват Гибралтар и Минорка в Средиземно море, Нова земя в Атлантическия океан и др.

1597 г.

Във Варшава е екзекутиран водачът на украинските въстаници Северин Наливайко.

1554 г.

В Лондон е екзекутиран лидерът на въстанието срещу английската кралица Мария I Томас Уайт.

1512 г.

В битката при град Равена, намиращ се на Апенините, френската армия побеждава армията на Свещената римска империя.

1034 г.

Убит е византийският император Роман ІІІ Аргир.
Роман ІІІ Аргир е византийски император от 1028 г. до 1034 г. Годината на раждането му не е известна. Наследява престола от Константин VIII, който в предсмъртния си час му предлага да избере или да му избоде очите, или да се ожени за дъщеря му Зоя (която е на 48 г.). Роман избира второто и печели любовта на народа с великодушието си. Победен от арабите в Сирия, жена му заповядва да го удушат и се омъжва за Михаил Пафлагонец, който става император.

Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 11 АПРИЛ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.43 секунди