изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-21 @ 09:44 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1879 - Свиква се първото Велико народно събрание (ВНС) с председател Антим I, първия български екзарх . 1904 - В зала на братя Прошекови е дадено първото куклено театрално представление в България 1948 - Одържавено е цирковото дело в България 1961 - САЩ правят опит да свалят режима на Фидел Кастро 1983 - Полската милиция разпръсква със сила мирна демонстрация, организирана от привърженици на профсъюза “Солидарност”. 2016 - Земетресение в Еквадор - 7.8 степен, загиват най-малко 480 души


2016 г.

Силно земетресение в Еквадор - 7.8 степен, загиват най-малко 480 души, безследно изчезналите са 1700.



2007 г.


Трима швейцарски журналисти от цюрихския вестник “Sonntaqsblic” са изправени пред военния трибунал в град Сен Гален по обвинение в разгласяване на военна тайна. Тримата са обнародвали документ, потвърждаващ наличието на секретни затвори на ЦРУ, където са били задържани заподозрени в терористична дейност.

Скандалът със секретните затвори на ЦРУ се разразява през 2005 г., след публикация на вестник “Вашингтон пост”, цитираща изявление на правозащитната организация “Хюман райтс уотч”, в което се посочва, че в Полша и Румъния без съд и следствие ЦРУ държи хора, заподозрени във връзки с “Ал Кайда”.





2001 г.



НДСВ избира като главен координатор за изборите Николай Маринов, български емигрант от 25 години в САЩ. Негов заместник става проф. Георги Петканов от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".





1999 г.



Умира Николай Кирилов Добрев – български политик, партиен и държавен деец. Завършва спец. "Геофизика" във ВМГИ (1970 г.). Заема различни ръководни постове в ДКМС, включително секретар на ЦК (1979 г.-1986 г.). Член е на Висшия съвет (от 1991 г.) и Изпълнителното Бюро на БСП (от 1994 г.). Депутат е в ХХХVI, ХХХVII и ХХХVIII НС. В периода 1996-1997 г. е Министър на вътрешните работи. На 28 януари 1997 г. получава указ да състави ново правителство, но връща мандата си на 4 февруари 1997 г.





1999 г.



НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното й пространство във връзка с водените военни операции срещу Югославия.





1999 г.



Най-резултатният хокеист в историята на Националната хокейна лига (НХЛ) Уейн Грецки обявява, че прекратява спортната си кариера. Той изиграва последния си мач с екипа на “Ню Йорк рейнджърс” в нюйоркската зала “Медисън Скуеър Гардън”. Грецки е отбелязал 894 гола и е записал 1962 асистенции за 20 години в хокея. Той притежава над 10 рекорда в НХЛ, сред които се отличават тези за най-много голове, най-много асистенции, брой на играните мачове, най-много спечелени купи “Стенли” и т.н.





1996 г.


В София завършва годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, започнала на 15 април. Банката отпуска на България заем от 45 млн екю.





1993 г.



Президентът на Чечня Джохар Дудаев разпуска парламента и въвежда президентско управление в републиката.





1990 г.


Регистрирана е Българска социалдемократическа партия (БСДП).

Печатен орган е в. "Свободен народ". БСДП е инициаторка за създаването на коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) през 1989 г. и коалиция СДС - център (1991 г.). Участва в основаването на коалиция Обединени демократични сили (ОДС), създадена през 1997 г. Има статут на наблюдател в партията на европейските социалисти. До октомври 1998 г. БСДП е единна политическа формация. В края на 1998 г. се свикват два извънредни конгреса на партията. Единият в Пловдив избира за лидер на партията Йордан Нихризов, а другият - във Варна, издига на същия пост Петър Агов. Д-р Петър Дертлиев е провъзгласен за почетен председател на партията. Течението против д-р П. Дертлиев през януари 1999 г. се обособява в самостоятелна политическа партия под името Български социалдемократически съюз (БСДС), в който освен членове на БСДП участват и представители на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев.





1983 г.


Полската милиция разпръсква със сила мирна демонстрация, организирана от привърженици на профсъюза “Солидарност”.





1982 г.


Английската кралица Елизабет ІІ провъзгласява пълната независимост на Канада, признавайки новата Конституция на страната.





1979 г.


Умира Стела Пулева Янева - българска литературна и театрална критичка. През 1916 г. завършва Френския колеж в Пловдив. От 1918 г. посещава лекции по френска литература в Цюрихския университет. От 1923 до 1925 г. е във Варшава, където сътрудничи със статии за полската култура на сп. “Полско-български преглед”. В България помества статии и рецензии в сп. “Златорог”, “Свободна реч”, “La parole Bulgarie”, “Съвременник”, “ЛИК”, “Демократически преглед”, “Българска реч” и др. Стела Янева е сред пионерите на театралната критика в България. Автор е на критически портрети за някои от най-големите български актьори през 20-те и 30-те години - Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Елена Снежина, Иван Димов, Владимир Трендафилов и др. Обнародва разкази във “Вестник за жената”.





1975 г.



В резултат на комунистически преврат, организиран от червените кхмери в Камбоджа, на власт идва режимът на Пол Пот, придобил известност със зверствата към собствения си народ.





1974 г.


От 17 до 18 април във Варшава се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на държавите от Варшавския договор. Приети са декларации за Близкия изток и Виетнам. Резултатите от съвещанието са обсъдени на пленум на ЦК на БКП на 25 април 1974 г.

Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Подписан е на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.





1973 г.


Във Франция се откриват Дни на българското музикално изкуство.





1970 г.



Пол Маккартни издава първия си соло албум “ Макартни”

Пол Маккартни (18 юни 1942 г.) е английски рокмузикант, композитор, един от основните членове на квартета “Бийтълс”. Самостоятелни албуми: “MаcCartney” (1970 г.), “Ram” (1971 г.), “MacCartney II” (1980 г.), “Tug of War” (1982 г.), “Pipes of Peace” (1983 г.), “Give My Regards to Broad Street” (1984 г.), “Prress to Play” (1986 г.), “All the Best” (1987 г.), “Flowers in the Dirt” (1989 г.), “Tripping the Live Fantastic” (1990 г.), “Unplugged - the Official Bootleg” (1991 г.), “Liverpool Oratorio” (1991 г.), “Off the Ground” (1993 г.), “Paul Is Live” (1993 г.), “Strawberries Oceans Ships Forest” (1994 г.), “Flaming Pie” (1997 г.), “Standing Stone” (1997 г.), “Run Devil Run” (1999 г.), “Driving Rain” (2001 г.), “Wingspan” (2001 г.), “Hits and Hits Together” (2002 г.).





1964 г.


Джери (Джералдин) Мок става първата жена обиколила света със самолет. Пътуването трае 29 дена, в рамките на които Мок прави 21 престоя. Изминати са почти 22 860 мили.





1964 г.



Произведен е първият автомобил “Форд-Мутсанг”.





1961 г.



САЩ правят неуспешен опит да свалят режима на Фидел Кастро като изпращат десант в Куба в района на Плая Хирон.

Фидел Кастро е роден на 13 август 1926 г. Той е кубински политик и държавник. В периода 1955-1956 г. е организатор на “Движение 26 юли”. След комунистическия преврат през 1959 г. е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Фидел Кастро е първи секретар на ЦК на КП на Куба от 1965 г., премиер-министър (1959-1976 г.). От 1976 г. председател на Държавния съвет и на МС на Куба. Председател е на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).





1955 г.



Роден е Иван Нейков - български юрист, политик, държавник, министър на труда и социалните грижи в кабинета на Иван Костов (21 май 1997 г. - 6 юли 2001 г.). Нейков завършва право в Софийски университет “Климент Охридски”. Специализира трудово осигурително право. Работи като инспектор-юрист в Инспекцията по охрана на труда до 1990 г. Между 1985 г. и 1993 г. участва в различни работни групи по създаването на Кодекса на труда и подзаконовите актове по неговото приложение, по нормативната уредба относно колективното договаряне и колективните трудови спорове. Ръководи Правния отдел на КНСБ. Участва в 79-та, 80-та и 82-та конференции на Международната организация на труд като делегат и представител в Комитета по резолюциите. Заместник-председател е на КНСБ от 1992 г. до 1997 г. Между 1993 г. и 1997 г. Нейков участва в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество като ръководител на делегацията на КНСБ. Заема поста министър на труда и социалните грижи в служебното правителство на Стефан Софиянски. На 21 май 1997 г. е одобрен от парламента за министър на труда и социалната политика в правителството на Иван Костов.





1951 г.


Специалността "Фармация" се отделя от Физико-математическия факултет и преминава към Медицинска академия в София.





1948 г.



Одържавено е цирковото дело в България.





1944 г.


Умира Иван Тодоров Стефанов - български офицер, пилот изтребител, полковник (посм., 1992). Пилот от 6-ти изтребителен полк. Загива при защитата на София от съюзническите бомбардировки.





1944 г.


Съветска нота против използването на българска територия (пристанища и летища) от Германия за нападение срещу СССР. България отклонява нотата. Следва нова нота от 26 април.





1942 г.



Умира Жан Батист Перен - френски физик, от 1923 г. член на Парижката АН. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1926 г. През 1894 г. завършва Екол Нормал Суперийор в Париж, където остава на работа. От 1898 г. е преподавател в Парижкия университет, а от 1910 г. – професор. След капитулацията на Франция през 1940 г. заминава за САЩ. Изследва природата на катодните и рентгеновите лъчи като доказва, че катодните лъчи представляват поток от заредени частици. Изучава електрокинетичните явления и през 1904 г. предлага прибор за изследване на електроосмозата. Разработките му върху брауновото движение представляват експериментално потвърждение на теорията на Айнщайн - Смолуховски; те позволяват на Перен да получи числото на Авогадро, което се съгласува с получените стойности на това число по други методи и окончателно доказва съществуването на молекулите. Популяризатор е на научното познание.





1942 г.



Френският генерал Анри Жиро успява да избяга от немския лагер за военнопленници в Саксония.

Анри Жиро е роден на 18 януари 1879 г. в Париж. През 1900 г. завършва Сенсирското военно училище. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.) и в потушаването на метеж в Мароко (1922-1926 г.). В началото на Втората световна война (1939-1945 г.) командва 7-а, а след това и 9-а армия. През 1940 г. е пленен от немците. През април 1942 г. успява да избяга в неокупираната зона на Франция, където се свързва с представителите на САЩ. С помощта на американското разузнаване е прехвърлен в Алжир (ноември 1942 г.) и след десанта на англо-американските войски в Северна Африка (17 ноември 1942 г.) е назначен за командващ френските войски и началник на гражданската администрация в Северна Африка (27 декември 1942 г.). Поради разногласие с ген. Дьо Гол е освободен от заемания пост, а след това и от поста командващ френските освободителни сили (април 1944 г.). През 1948 г. е назначен за вицепредседател на Висшия съвет за отбрана на Франция.





1941 г.



В хода на Втората световна война Югославия капитулира. Представители на югославската кралска армия подписват в Белград акт за безусловна капитулация. Същия ден заради бойните действия на Балканите Хитлер заповядва нападението срещу СССР да бъде отложено от май за юни.





1939 г.


СССР предлага на Англия и Франция да сключат тристранен договор за взаимопомощ в случай на немска агресия.





1924 г.



Метро Пикчърс, Голдлуйн Пикчърс и компанията на Луис Майер се обединяват в Метро Голдуин Майер студио.





1923 г.


Роден е Линдзи Андерсон - британски режисьор, актьор и критик. Негово дело са "Спортен живот" (1963 г.), "Ако" (1968 г.), "О, щастливецо" (1973 г.), "Обърни се с гняв назад" (1981г.), "Болница Британия" (1982 г.), "Китовете през август" (1987 г.). Изявява се като актьор в "Огнени колесници" (1981 г.), "Слава! Слава!" (1987 г.).





1920 г.


Роден е Светомир Витков Бабаков - български писател белетрист и драматург. Автор е на "След дъжда" (1960 г.), "Бензиностанция № 10" (1961 г.), "Хората се раждат за щастие" (1962 г.), "Улицата с гълъбите" (1963 г.), "Ароматът на златото" (1964 г.), "Червеният автобус" (1966 г.).





1911 г.


Роден е Ерве Базен (псевдоним на Жан Пиер Мари Ерве-Базен) - френски писател и общественик; член акад. "Гонкур" (от 1958). Учи в Сорбоната в Париж. Автор е на сборниците "Доли" (1933 г.), "Лица" (1934 г.), "Дни" (1947 г.), "В преследване на Ирис" (1948 г.), "Настроения" (1953 г.), "Бюро за бракосъчетания" (1951 г.). Публикува философско-сатиричния роман "Щастливци от остров “Отчаяние" (1970 г.), романа "Зеленият храм" (1981 г.) и др.





1904 г.


В зала на братя Прошекови членове на дружество "Чех" изнасят първото куклено театрално представление в България.





1903 г.


Умира Йордан Попйорданов – български революционер, брат на М. Попйорданов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Попада под влиянието на анархизма. Изключен е от гимназията заради организиране на ученически бунт. Заедно с К. Кирков и П. Шатев организира групата на "гемиджиите", която подготвя и извършва Солунските атентати през 1903 г. На 16 април 1903 г. взривява сградата на "Банк Отоман" в Солун. На следващия ден след неколкочасов бой с полицията е убит.





1903 г.



Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев (на снимката). Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка въстанието достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство, което, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив.





1902 г.


Роден е Веселин Анастасов Стоянов - български композитор, пианист и музикален педагог. Завършва пиано в Държавната музикална академия в София и пиано и композиция в Академията за музика и драматично изкуство във Виена (1930 г.). Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери “Женско царство” (1934 г.), “Саламбо” (1940 г.) и “Хитър Петър” (1952 г.), балетът “Папеса Йоана” (1969 г.), гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо” (1941 г.), три концерта за пиано и оркестър, рапсодия за оркестър и др.





1898 г.



Умира Ильо Войвода – български хайдутин, деец на националноосвободителното движение. В продължение на около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир, след което се завръща в родното си село Берово. След 1848 г. действа с чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853-1856 г.) дружината му наброява около 300-400 души. В края на 1861 г. преминава с голяма част от четата си в Сърбия, а през 1862 г. постъпва в Първата българска легия. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) събира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски. Взема участие в освобождаването на Радомир и Кюстендил, след което се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). По време на Сръбско-българската война от 1885 г. действа с чета в района на Краище и Враня. Възпят в българските народни песни.





1897 г.



Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.





1895 г.


Подписва се Симоносекския мирен договор между Китай и Япония, утвърждаващ поражението на Китай в Японско-китайската война (1894-1895 г.). Съгласно договора Китай отстъпва на Япония Тайван, островите Пенхуледао и се задължава да плати огромни контрибуция на Япония. Заедно с това Китай признава независимостта на Корея.





1894 г.



Роден е Борис Василиевич Шчукин (Щукин) - руски актьор. Завършва Висшето техническо училище. Участва в Гражданската война. Учи и в студията към театър “Вахтангов” и работи в него до края на живота си. Филмография: “Летци” (1935 г.), “Поколението на победителите” (1936 г.), “Ленин през Октомври” (1937 г.), “Ленин през 1918 год.” (1939 г.). Участва и в театралната постановка “Човекът с пушка” (1937 г.).





1894 г.



Роден е Никита Сергеевич Хрушчов - руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Взема участие е Гражданската война (1918-1920 г.). От 1929 г. до 1931 г. учи в Московската промишлена академия, след което работи в московския партиен апарат (1931-1935). От 1935 г. до 1938 г. заема поста първи секретар на московския градски партиен комитет. По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието ген.-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б). Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта на Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократически централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието в СССР, отпуска огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, което води до разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Започва да осъществява контрол върху работата на органите за държана сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.





1893 г.


На 17 и 18 април под ръководството на БСДП е създадено Общо работническо дружество "Братство" в София.





1892 г.



Роден е Константин Спасов Гълъбов - български писател, критик, филолог германист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, есета, разкази и стихове, редактор и преводач. От 1926 г. до 1953 г. завежда Катедрата по немска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Почетен член на Немската академия в Мюнхен. Организатор е на литературен кръг "Стрелец" и редактор на литературен седмичник "Стрелец" (1927 г.). Основава дружество на българските есеисти, издава "Орнаменти. Есета" (1934 г.). Автор е на "Немско-български фразеологичен речник" (1958 г., заедно с Ж. Николова-Гълъбова).





1884 г.


Роден е Василий Василиевич Каменски - руски поет. Започва да печата през 1904 г. Ранните му стихове са под влияние на футуризма, близък е на Вл. Маяковски. През 1915 г. излиза от печат романът му “Стенка Разине”. Публикува поетичните сборници: “Танго с коронованите. Железобетонни поеми” (1914 г.), “Босоноги девойки” (1917 г.), “И това го има …” (1927 г.), “Стихове за Закавказието” (1932 г.), “Родина на щастието” (1938 г.); поемите “Стенка Разин” (1912-1920 г.), “Цувама” (1920 г.), “Емелян Пугачов” (1931г.), “Младостта на Маяковски” (1932 г.), “Иван Болотников” (1934 г.), “1905-та” (1934 г.), “Поема за Кама” (1934 г.); романа “Пушкин и Дантес” (1928 г.); повести, книги с очерци и мемоари.





1881 г.



Роден е Методий Атанасов Попов - български учен биолог, академик (1947 г.). През 1904 г. завършва естествени науки в СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1904-1909 г. специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Редовен професор и ръководител на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното учение, автор е на втория в света учебник "Обща биология". Автор е на около 280 научни труда. През 1939-1944 г. проповядва расовата теория.





1880 г.



В София е подписано споразумение за общи действия за национално обединение.

На 10 април 1880 г. в София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков (на снимката) и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от Второто Обикновено народно събрание. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. От своя страна Княжеството поема отговорността да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. В изпълнение на приетите решения през месец май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и други, а като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение. Неговото създаване обаче е спряно поради наложеното от княз Александър I Батенберг вето. В същото време князът изпраща Ст. Панаретов в Лондон да разбере какво е отношението на новото английско правителство начело с У. Гладстон към съединението. Дипломатическата мисия остава без резултат, тъй като нито една от Великите сили в този момент не е съгласна с промяната на Берлинския договор от 1878 г.





1880 г.


Роден е Чарлз Леонард Уули - английски археолог. През 1907-1912 г. участва в разкопки в Нубия, а през 1912-1914 г. и 1919 г. взема участие в разкопки в Кархемиш, на р. Ефрат. В периода 1921-1922 г. ръководи разкопките в Тел ал-Амарна. От 1922 г. до 1934 г. води англо-американска археологическа експедиция в Ур, където са открити архивът на храмовия комплекс (ХХVIII в. пр. Хр.), царските гробници от I династия на Ур, редица храмове, многобройни надписи и др. Разкопките в Ур позволяват да се възстанови в най-общи линии градът-държава. В периодите 1936-1939 г. и 1946-1949 г. е ръководител на разкопките в Алаллах (Турция). В историческите си трудове идеализира обществения строй и културата на древните държави в Месопотамия.





1879 г.



В Княжество България е свикано първото Велико народно събрание (ВНС). То заседава само ден, непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.). По предложение на епископ Климент Браницки (Васил Друмев) ВНС избира Александър І Батенберг за първи княз на България.

Александър І Батенберг е хесенски принц, племенник на руския император Александър II. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) взема участие като доброволец. Още с встъпването си на престола Александър І Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър І Батенберг извършва държавен преврат, след който суспендира конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. След Сръбско-българската война от 1885 г., в която Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър І Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август 1886 г. той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.





1875 г.



Англичанинът Н. Чембърлейн изобретява билярдната игра снукър.





1872 г.



Представител на Цариградската патриаршия посещава българския екзарх Антим І в неговата резиденция в Ортакьой. При срещата е изразено желанието на патриарха да получи по-скоро ясен отговор на отправените на 22 януари 1872 г. ултимативни искания към българските архиереи. Тогава Цариградската патриаршия изпраща писма на всички български митрополити, в които с ултимативен тон иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към “Великата църква”.

Антим І е първият български екзарх. Той е обществен и политически деец. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия и се обявява срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. е провъзгласен за български екзарх.





1865 г.



Мари Сюрат е арестувана по обвинение за участие в убийството на Ейбрахам Линкълн. На 7 юли 1865 г. тя става първата жена екзекутирана от правителството на САЩ. Нейният син Джон Сюарт също е заподозрян в конспирация, но е освободен.





1861 г.



По време на Американската Гражданска война щата Вирджиния се отделя от САЩ.





1859 г.



Във Франция е обявена амнистия за политическите затворници.





1856 г.



Град Квебек е провъзгласен за столица на Канада.





1824 г.



Подписан е Руско-американки договор за Аляска. Според него е възстановено свободното плаване и ловенето на риба, но руските владения се ограничават до 54-и паралел.





1808 г.



Умира Иван Егорович Старов - руски архитект, един от основоположниците на руския класицизъм. В периода 1758-1762 г. учи в Петербургската художествена академия при А. Ф. Кокоринов и Ж. Б. Вален-Деламот. От 1762 г. до 1768 г. живее в Париж и в Рим, където се запознава с античните паметници. Академик (1769 г.), професор (1785 г.). В годините 1769-1772 е преподавател в Художествената академия. През 1772-1774 г. е главен архитект на Комисията за каменното строителство на Санкт Петербург и Москва. Проектите за планиране на Воронеж и Псков (1774 г.) са свидетелство за постигната творческа зрелост. От 1774 г. работи над реконструкцията на Александро-Невската лавра в Петербург. През 70-те и 80-те години проектира паркови ансамбли в околностите на Петербург. Най-значителната му постройка от този период е Таврическият дворец в Петербург (1783-1789 г.). В края на 80-те години прави проект за двореца на Шереметиеви в Москва (неосъществен). В началото на 90-те години работи предимно в Украйна (проекти за планиране на Екатеринослав и Николаев, събора в Николаев и др.). От 1790 ръководи строежа на Казанския събор в Петербург.





1799 г.



Умира Александър Андреевич Безбородко - руски държавник, канцлер, княз. Oт 1783 г. е втори член на Колегията по външни работи на империята. Автор е на много от законодателните актове на Екатерина II (70-80-те год. на XVIII в.). От 1784 г. носи титлата "граф". Многократно е награждаван с имения в Южна Русия и в Украйна. В края на живота си е един от най-богатите руски велможи. След като на престола сяда Павел I, Безбородко е единственият, който не е отстранен, а дори е назначен за държавен канцлер. По молба на своя племенник - княз В. П. Кочубей, през 1798 г. той пише "Записки за съставянето на руските закони" (изцяло в духа и с идеите на Просвещението; по-късно съчинението е използвано от император Александър I). Автор е и на няколко съчинения за историята на Украйна и руско-турските войни. Оставя огромна колекция от живописни платна и други художествени предмети. Завещава голяма сума за благотворителност, част от която е използвана за построяването на Нежинския лицей.





1790 г.



Умира Бенджамин Франклин - американски писател просветител, публицист, общественик, един от авторите на Декларацията за независимостта на САЩ. Прекарва детските си години в свещоливницата на баща си и посещава училище само две години. Помага в печатницата на брат си Джеймс и се самообразова. Придобива познания в областта на естествените науки, философията, икономиката и литературата. Впоследствие се занимава с физика. Автор е на редица експериментални изследвания върху електричеството, изобретява гръмоотвода, открива електрическата същност на мълнията. След 2-годишен престой в Лондон, където се запознава с икономическата теория на физиократите (Джон Лок, Шафтсбъри, Пристли, Колинз) и с публицистиката на Стийл и Адисън, Франклин става собственик на типографска фирма. В печатницата си прокарва линията на своята просветителска мисия: проповядва нов морален кодекс за хората от третото съсловие, пропагандира практицизма и рационализма, останал в историята като “Франклиновият здрав смисъл”. Там пише и издава прочутия “Алманах на сиромаха Ричард” (1732-1764 г.). По философските си възгледи Бенджамин Франклин е деист - приема, че Бог е творец на природата, но отрича намесата му в природните и обществените явления и процеси. Заема се с редица граждански проекти: основава първото абонаментно читалище, създава Американското философско дружество, построява първата колониална болница (Пенсилванската), учредява Пенсилванския университет. Издава първият пенсилвански в-к “Pennsylvania Gazette” (1729-1748 г.). След мисията му при подписване на договора с индианците в Охайо е назначен за дипломат. Представлява САЩ в Англия и Франция, пратеник е на Пенсилвания, Джорджия, Масачузетс и Ню Джърси в Лондон, търсейки пътища за помирение между Англия и колониите. По време на Втория конгрес става член на комисията, която изготвя проекта за Декларацията за независимостта. Член е на Конституционния съвет.





1610 г.



Английският изследовател Хенри Хъдсън, известен с опитите си да намери път от Европа до Азия през Северния ледовит океан, започва плаване, по време на което открива Хъдсъновия пролив.

Търсейки северни морски пътища от Атлантическия към Тихия океан през 1607-1611 г. Хенри Хъдсън прави 4 пътешествия в арктическите морета, организирани от лондонски и амстердамски търговци. През 1607 г. прави опит да открие път към Тихия океан през Северния полюс, стига до 80°23’ с. ш. и открива по пътя си о-в Ян Майен. През 1608 г. се опитва безуспешно да намери проход между Шпицберген и Нова земя. През 1609 г. като служител на холандската Източноиндийска компания се отправя към Баренцево море, а оттам - към бреговете на Северна Америка, в търсене на северозападен проход, като изследва част от бреговете на континента. Открива устието на р. Хъдсън и навлиза на 250 км срещу течението й. През 1610 г. обхожда пролива между Лабрадор и Бафинова земя (по-късно наречен на негово име) и открива обширен залив (Хъдсънов залив). Зимува в южната му част (залив Джеймз). През 1611 г. на връщане екипажът на кораба вдига бунт. Хъдсън синът му и 7 моряка са изоставени в лодка и изчезват безследно.





1573 г.


Роден е Максимилиан I Баварски - баварски херцог, курфюрст. Водач на немските католици и съюзник на Фердинанд II Австрийски в Тридесетгодишната война.





1534 г.



Арестуван е бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на “Утопия” Томас Мор.

Томас Мор е английски хуманист, държавник, писател, един от създателите на утопичния социализъм. Роден е на 7 февруари 1478 г. От 1529 г. до 1532 г. е канцлер на Англия. Като католик отказва да съдейства на краля да стане върховен глава на Англиканската църква, за което е обвинен в държавна измяна и затворен. Канонизиран е от Католическата църква. В съчинението си “Утопия” (издадено през 1516 г. в Лувен) Мор описва фантастичния остров Утопия, където няма частна собственост, битът и средствата за производство са обществени, трудът е задължение на всеки, а разпределението на благата е според потребностите. Съчинението “Похвала на глупостта” посвещава на своя приятел Еразъм Ротердамски. Умира на 6 юли 1535 г.





1521 г.



Водачът на германската Реформация Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква, поради категоричния му отказ да се отрече от възгледите си.

Мартин Лутер е германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). Роден е на 10 ноември 1483 г. От 1512 г. е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г.) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Преводът на Библията и литературните трудове на Мартин Лутер имат голямо значение за развитието на немския език и литература. Автор е на: "Послание до германското дворянство"; памфлета "За Вавилонския плен на Църквата"; трактата "За свободата на християните", "Срещу булата на Антихриста" и др. Умира на 18 февруари 1546 г.





1492 г.



Христофор Колумб подписва споразумение с испанския крал Фердинанд, според което неговото пътуване на запад с цел откриване на нов път към Индия ще бъде финансирано от Испания, срещу което тя ще получи в свое владение всички новооткрити земи.

Базирайки се на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., Колумб съставя проект за западния, според него най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалския крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция (1492-1493 г.) включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до о-в Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (официално призната дата за откриването на Америка). През нощта на 25 декември 1492 г. флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493-1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 октомври 1493 г. открива о-вите Доминик и Гваделупа, на 19 ноември 1493 г. - о-в Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. На 5 май 1494 г. открива о-в Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, п-в Сапата и о-в Пинос. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия. Третата експедиция (1498-1500 г.) се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива о-в Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция (1502-1504 г.) включва 4 кораба, с които Колумб достига о-в Мартиника, Хондураския залив, карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама. На 25 юни 1503 г. претърпява корабокрушение до о-в Ямайка. Завръща се в Кастилия на 7 ноември 1504 г. Колумб умира на 20 май 1506 г.



1355 г.



Във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро, станал герой на Байронова трагедия.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди