изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-25 @ 05:52 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 21 ЮНИ    
Календар

  КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1881 - На 14 и 21 юни са проведени избори за II ВНС, спечелени от консерваторите. 1919 - Германия потопява в залива Скапа Флоу собствения си морски флот 1958 - Политбюро на ЦК на БКП взема решение за постепенно сливане на турските и българските училища. 1985 - На пленум на окръжния комитет на БКП в Хасково в присъствието на члена на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов се набляга на въвеждането на нови граждански ритуали и се призовава да се доведе до край "възродителният процес" 1990 г. - В Иран в резултат на земетресение загиват 40 хиляди души 2000 - Учените от НАСА официално съобщават за откриването на вода на повърхността на Марс




2015 г.

Над 94 човека загиват в бедняшки квартал в Мумбай, Западна Индия поради консумация на фалшив алкохол.

2013 г.

След продължителни дъждове в Индия наводненията вземат над 240 човешки жертви. Над 355 хиляди остават без покрив над главите си, а общо засегнатите са над 18 милиона човека.

2012 г.

Парламентарната комисия по международна търговия към Европейския парламент отхвърля ACTA с 19 гласа „против“ и 12 „за“.

2011 г.

Генералната асамблея на ООН дава втори мандат на досегашния Генерален секретар на ООН Бан Ки Мун. Той става известен още в началото на първия си мандат през 2007 г. когато заявява, че всяка страна сама решава проблема със смъртното наказание в разрез с обичайната формулировка, че ООН са против смъртното наказание. Правото на живот е вписано във Всеобщата декларация за правата на човека, а международните трибунали на ООН изрично не налагат смъртни наказания.

2009 г.

Гренландия става независима, като се управлява и контролира от собствено-държавни органи.

2000 г.



Учените от НАСА официално съобщават за откриването на вода на повърхността на Марс.





1985 г.


На пленум на окръжния комитет на БКП в Хасково в присъствието на члена на Политбюро на ЦК на БКП Йордан Йотов се набляга на въвеждането на нови граждански ритуали и се призовава да се доведе до край "възродителният процес".

На 6 март 1964 г. на съвещание на ЦК на БКП се обсъжда работата сред българите-мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към "изоставащия" в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите-мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения особено в с. Рибнево, Корница, Брезница, има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През април редът е възстановен. Шест години по-късно, на 17 юли 1970 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема решение "За националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите мохамедани". Направен е извод, че това население попада под силното влияние на ислямския фундаментализъм, поради което е нужно да се вземат мерки. За първи път в официален документ се поставя въпросът за смяна на имената, макар и с уговорката това да става без административен натиск и при пълна доброволност и убеденост. През месец март 1973 г. опитите за смяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото настояват да бъдат признати официално за "турци", децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. На 28 март в селото влизат около 500 служители от МВР, срещу които селяните оказват силна съпротива. Убити са трима души от местното население, а няколко от милиционерите са ранени. Десет години по-късно, през декември, 1984 г. отново започва насилствената смяна на турско-арабските имена на българските турци с български, която продължава и през първите месеци на 1985 г. Населението в Кърджалийско оказва силна съпротива, като организира масови протестни демонстрации. В окръга са струпани големи части на МВР. В сблъсъците са дадени и човешки жертви. През януари 1985 г. се състои среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание. На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация. С насилия, арести и въдворяване в Белене през зимата на 1984- 1985 г. са сменени имената на над 800 000 български турци.





1970 г.



Умира Сукарно – президент на Индонезия от 1945 до 1967 г.

Сукарно е роден в Сурабая. През 1925 г. завършва Бандунгския технологичен институт. Той е един от организаторите на “Бандунгския изследователски клуб”, който подготвя създаването на Националната партия на Индонезия през1927 г. През декември 1929 г. е арестуван от холандските колониални власти. След излизането си на свобода през 1932 г. влиза в партията “Индонезия” (основана през 1931 г.) и е избран за неин председател. През 1938 г. отново е арестуван, заточен на остров Флорес. През 1938 г. е преместен в Южна Суматра, където остава до японското нашествие в Индонезия през 1942 г. Сукарно формулира идеите на така наречения мархаенизъм (индонезийски вариант на дребнобуржоазен социализъм). По време на японската окупация от 1942 г. до 1945 г. поддържа външна лоялност към окупационните власти, като запазва връзките си с националните-патриотичните нелегални организации. На 17 август 1945 г. провъзгласява независимостта на Индонезия. Сукарно е един от инициаторите за Бандунгската конференция (1955 г.) на страните от Азия и Африка. В края на 50-те години въвежда нова форма на управление – така наречената “управляема демокрация”, която засилва личната власт на президента. През 1963 г. сесията на Временния народен консултативен конгрес му дава титлата “велик вожд на революцията” и го назначава за пожизнен президент. След събитията от 30 септември 1965 г., в резултат на които на власт идват военните, влиянието на Сукарно в политическия живот на страната отслабва. На 20 февруари 1967 г. е отстранен от власт и отстъпва президентския пост на генерал Сухарто.





1958 г.



Политбюро на ЦК на БКП взема решение за постепенно сливане на турските и българските училища. Обучението на турските младежи в средните, полувисши и висши училища започва да се провежда изцяло на български. На следващата година се въвежда задължително обучение по български за деца от турски произход и в началните и прогимназиалните степени, като майчиният език се изучава като отделна дисциплина.





1958 г.


Политбюро на ЦК на БКП възстановява партийното членство на художника Александър Жендов, изключен през 1950 г. от БКП, и препоръчва на Съюза на българските художници да уреди негова изложба, както и да бъдат издадени албум с негови творби и монография за него.

Александър Стефанов Жендов е български художник илюстратор и карикатурист, автор на разкази и фейлетони. В периода 1923-1925 г. следва в Художествената академия в София, след което три години учи графика и декоративно изкуство в Германия, през 1930 г. завършва Висшия художествено-технически институт в Москва. В България той е един от създателите и ръководителите на Съюза на трудово-борческите писатели. Сътрудничи на всички леви издания, редактира в-к "Жупел", "Поглед" и "Фронт". Председател е на дружеството на новите художници. Пише хумористични и сатирични разкази и фейлетони, репортажи и статии, илюстрира "Зимни вечери" на Хр. Смирненски, докато поетът е още жив. Автор е на съчиненията "Албум от репродукции" (1959 г.), "Антихрист. Илюстрации от автора" (1962 г.), "Разкази и фейлетони" (1963 г.).





1948 г.


Фирмата "Колумбия" пуска на пазара първите дългосвирещи грамофонни плочи с 33 оборота в минута.





1937 г.


Умира Симеон Ванков – български офицер, генерал-майор от руската армия (1911 г.). Той е роден на 25 януари 1858 г. в Свищов. През 1877 г. учи в Южнославянски пансион в Николаев. Година по-късно завършва Константиновското военно училище в Санкт Петербург. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на полубатарея в 26. артилерийска бригада. След войната служи в артилерията на българската армия. През 1883 г. завършва Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е начело на артилерийския арсенал в Русе. Командва Дунавската флотилия, която с умели маневри осъществява снабдяването с оръжие и боеприпаси на Северния отряд и на отбраняващите Видинската крепост. Участва в детронацията на княз Александър I на 9 август 1886 г. След контрапреврата емигрира в Русия и служи в руска армия. Организира и ръководи оръжейни заводи в Далечния изток. След Октомврийския преврат през 1917 г. е уволнен от армията и се занимава с научноизследователска работа в областта на цветната металургия.





1935 г.


Роден е Любен Димитров Атанасов – български енциклопедист. Завършва СУ “Св. Климент Охридски” със специалност "Библиотекознание и Библиография" към Философско-историческия факултет. Работи като уредник на библиотеката при читалище "Постоянство" гр. Лом и в Окръжна библиотека "Христо Смирненски", гр. Плевен. От 1962 г. е редовен аспирант към катедра "Библиотекознание и Научна информация" при Софийски университет, където е последователно асистент, старши асистент, главен асистент и доцент (от 1984 г.). Той е ръководител на катедрата. От 1995 г. е на редовна работа като щатен преподавател в Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград. Последовател е на проф. Тодор Боров. Работи върху докторска дисертация "Възникване и разпространение на кратките литературни форми (афоризмите) като средства за комуникация”. Автор е на първата в България "Енциклопедия на афоризмите" (1998 г.). Има над 150 публикации в България и в чужбина.





1926 г.


Роден е Тодор Георгиев Абазов – български журналист, публицист и литературен критик; професор по журналистика. През 1945 г. завършва гимназия в София. През 1953 г. завършва специалност "Право" в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1945 г. е главен редактор на в-к "Средношколско единство” и редактор във в-к "Народна младеж”, след което една година е редактор на сп. "Младеж", от 1946 г. до 1957 г. е редактор на в-к "Народна. младеж", в периода 1957-1961 г. е редактор на сп. "Наша родина", от 1961-1966 г. е редактор на сп. "Септември", а от 1966 до 1977 г. е заместник-главен редактор на в-к "Народна култура". Тодор Абазов е главен редактор на сп. "Български журналист" (1977-1990 г.) и на сп. "Съвременна журналистика" (1987-1990 г.). От 1987 до 1990 г. е директор на Центъра за журналистически изследвания и информация към СБЖ. Той е член на СБП, СБЖ, СБФД. Автор е на "Щрихи и размисли" (1970 г.), "Публицистика и критика" (1974 г.), "Словото като позиция" (1982 г.), "Път във времето" (1986 г.); съставител на сборника: "По телеграфа – статии и кореспонденции на Ъ. Хемингуей" (1981 г., 1986 г.), "Антология на съвременната българска публицистика" (1984 г.), "Граматика на журналистиката. Избрани четива за световния опит в журналистиката" (1996 г.).





1921 г.


Родена е американската киноактриса Джейн Ръсел. Секссимвол в годините след Втората световна война.





1919 г.



Германия потопява в залива Скапа Флоу собствения си морски флот, който според клаузите на Версайския договор, трябвало да бъде предаден на Великобритания.





1916 г.


По време на Първата световна война (1915 - 1918) Щабът на Действащата армия организира научна експедиция в Македония и Поморавието с основна цел да се изясни етническият характер на местното население.





1914 г.



Умира Берта фон Зутнер – австрийска писателка. Тя е родена на 9 март 1843 г. в Прага. Дъщеря е на австрийския фелдмаршал и имперски шамбелан граф Кински. В периода 1876-1885 г. живее в Грузия, където започва своята литературна дейност. Първото й произведение е "Опис на една душа" (1883 г.), излиза под псевдонима Onlot. След завръщането си във Виена през 1885 г. основава дружество за мир през 1891 г., води кореспонденция с обществените дейци и писатели, издава сп. "Вафен нидер!" ("Die Waffen nieder!", 1892-1899 г.). Най-известното й произведение е "Долу оръжията!" (1889 г.), в което прокарва пацифистки идеи. По-късно издава неговото продължение "Децата на Марта" (1902 г.), "Романът на писателя" (1888 г.), "Шах на мъчението" (1899 г.), сборник със статии "Войната и борбата с нея" (1904 г.), мемоари (1908 г.). През 1905 г. получава Нобелова награда за мир .





1913 г.


По време на Междусъюзническата война, части на Четвърта армия разгромяват сръбската Тимошка дивизия при Криволак.





1913 г.



В хода на Междусъюзническата война (1913) след тридневни боеве в периода 19 – 21 юни, гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. На 23 юни гърците овладяват Дойран, на 26 юни – Кавала, на 28 юни – Сяр.

Гръцките войски изгарят 12 000 български книги от библиотеката на Солунската мъжка гимназия.

Гръцки войски изгарят и село Склара, Солунско. Оцелелите български семейства са принудени да се откупуват. Осемнадесетгодишната девойка Мария Андонова Панчева, току-що завършила гимназия, не се предала на похитителите. Тя им предложила пари, за да я оставят на мира. Войниците получили 60 турски лири, обаче, когато след това все пак се опитали да я изнасилят, тя отчаяно се съпротивлявала и викала: „По-скоро съм готова да умра като честен човек". Мария била убита с щикове.

След боевете от 9 до 11 юли, гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12 - 14 юли). На 6 юли гърците окупират Неврокоп, на 10 юли Банско и Разлог, на 12 юли – Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли – Гюмюрджина.





1913 г.


По време на Междусъюзническата война, сръбските окупационни власти избиват 308 първи граждани от Тетово и Тетовския район, обхващащ общините – Тетово, Първениш, Лешок, Селце, Седларево, Жилино, Долен Палчик, Челопек и Сенокос.

Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Голаш и Ново корито.





1908 г.



Умира Николай Римски-Корсаков – руски композитор. Той е един от най-ярките представители на руската музикална класика. Роден е през 1844 г. в Тихвин. Учи пиано от 6-годишна възраст. През 1856 г. влиза в Морския кадетски корпус, където наред с редовните занятия продължава да учи музика. През 1861 г. се запознава с М. А. Балакирев и влиза в неговия кръжок. През 1862 г. заминава с кораба "Елмаз" на околосветско пътуване. След завръщането си през 1865 г. се посвещава на музиката и започва усилено да твори. През това време създава редица произведения, между които "Увертюра на руски теми", сюитата "Антар", симфоничната картина "Садко" и др. От 1871 г. е назначен за професор по инструментация (по-късно и по композиция) в Петербургската консерватория. Едновременно с това е инспектор на военноморските духови оркестри, а от 1874 г. дирижира концертите на Руската безплатна музикална школа. По това време пише и първата си опера "Псковитянка" (1872 г.). Автор е на оперите: "Майска нощ" (1878 г.), "Снежанка" (1881 г.), "Испанско капричио" (1887), "Млада" (1890 г.), "Нощ пред Рождество" (1895 г.), "Садко" (1896 г.), "Моцарт и Салиери" (1897 г.), "Болярката Вера Шелога" (1898 г.), "Царска годеница" (1898 г.), "Цар Салтан" (1900 г.), "Сервилия" (1901 г.), "Кашчей Безсмъртният" (1902 г.), "Сказание за невидимия град Китеж и девойката Феврония" (1904 г.) и "Златното петле" (1907 г.). Оставя също и симфонии, увертюри, хорови песни с оркестър, камерна музика и др. Преработва инструменталната част на оперите "Княз Игор" от Бородин и "Борис Годунов" от Мусоргски.





1905 г.



Роден е Жан-Пол Сартър – френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите. Учи в парижкия лицей “Ла Рошел”, следва в “Екол Нормал Супериор”, защитава аспирантура в Сорбоната. Преподава философия в Хавър и започва да публикува. Участва във френската Съпротива (1941-1944 г.). През 1956 г. скъсва окончателно с Комунистическата партия. Застава на страната на бунтуващите се младежи през 1968 г. През 1964 г. отказва да приеме Нобелова награда за литература, тъй като е пацифист и не приема откритието на А. Нобел. Автор е на философските трудове: “Въображението”, “Ескизи към теория на емоциите”, “Въображаемото”, “Битие и нищо”; на романите и разказите “Погнусата”, “Стената”, “Пътищата на свободата” и др.; есетата: “Екзистенциализъм и хуманизъм”, “Ситуации”, “Разговори за политиката”. литературните биографии: “Идолът на семейството”, “Бодлер”, “Сен Жьоне, комедиант и мъченик”; пиесите: “Мухи”, “При закрити врати”, “Почтената проститутка”, “Мъртъвци без гроб”, “Мръсни ръце”, “Дяволът и дядо Господ”, “Затворниците от Алтона”, “Некрасов”. Жан Пол Сартър умира на 15 април 1980 г. в Париж.





1898 г.


Родена е Пенка Георгиева Икономова – българска драматична и филмова актриса. Тя е съпруга на Никола Икономов. Учи драматично изкуство във Виена при К. Валнер и пеене при Андерсен. През 1925-1928 г. посещава драматичната школа на Н. О. Масалитинов в София. Артистка е в Народния театър в София (1926-1929 г.), в Русе (1930-1931 г.), в Пловдив (1931-1935 г.), във Варна (1935-1936, 1937-1941 г.) и в Художествения театър в София (1936-1937 г.). От 1941 г. е в Националния академичен театър, в който работи до пенсионирането си. Участва в "Хамлет", "Ана Каренина", "Лес", "Призраци", "Свекърва", "Прокурорът". Играе във филма "Големанов" (1958 г.) на режисьор Кирил Илинчев. Тя е автор на книгата "Благодаря ти, живот" (1976 г.). Умира на 11 ноември 1988 г. в гр. София.





1897 г.


Завършва Четвъртият конгрес на македонската емиграция, в който участват 20 дружества. Председател на Върховния комитет е Христо Станишев, подпредседател Георги Георгов.





1897 г.


Роден е Александър Шаргей, известен като Юрий Кондратюк (1897 - 1942). Теоретик на космонавтиката, разработил схемата за пилотиран полет до Луната, заимствана от американците при разработката на програмата "Аполо".





1881 г.


На 14 и 21 юни са проведени избори за II ВНС, спечелени от консерваторите. Избрани са само четирима депутати - либерали, но и те не са допуснати до заседанията. На 18 юни в Плевенски окръг и Оряховска околия е обявено военно положение и в тях не се провеждат избори.





1864 г.



Роден е Хенрих Вьолфлин – швейцарски изкуствовед. От 1893 г. е професор в Базел, преподава още в Берлин, Мюнхен и Цюрих. Изследва "психологията на епохата", като анализира художествения стил ("Ренесанс" и "Барок", 1888 г.; "Класическото изкуство", 1899). В по-късните си работи ("Основни понятия на история на изкуствата", 1915 г.; "Италия и немското чувство за форма", 1931 г.) под влияние на неокантианството ограничава задачите на анализа, като го заменя със система от абстрактни формални категории, свеждайки към тях характеристиката на изкуства от различни епохи и народи. Хенрих Вьолфлин умира на 19 юли 1945 г. в Цюрих.





1848 г.


В Свищов умира големият възрожденски просветен деец и книжовник Христаки Павлович (1804 - 1848). Роден е в град Дупница. Автор е на учебници и книги за учениците си. Най-важното негово съчинение е известната първа печатна славяно – българска История по Паисий, наречена Царственик или История болгарская. За кратко време тази книга е била разпространена между хората и в училищата.

От 1831 г. е учител в Свищов, където основал първото българско, наречено славяно – елинско училище в долната махала на града. В друга махала на града отворил и славяно – българско училище. Той пръв в Свищов слага началото на девическо училище, през 1841 година.





1791 г.



По заповед на френските революционери е арестувано цялото кралско семейство заедно с бившия крал на страната Луи XVI, който две години по-късно е екзекутиран.

Луи XVI е френски крал управлявал от 1774 до 1792 г. Той е от династията Бурбони. Внук е на Луи XV и съпруг на Мария-Антоанета. Въпреки опитите на Ж. Некер да стабилизира финансово положение, управлението на държавата налага да се свикат Генералните щати. Луи XVI е свален по време на Великата френска революция (11 август 1792 г.), осъден е от Конвента и гилотиниран на 21 януари 1793 г.





1633 г.



Астрономът Галилео Галилей е заточен от Инквизицията.

Галилео Галилей е италиански учен енциклопедист и астроном, един от създателите на естествознанието. Известен е със своите открития в областта на астрономията и физиката, пръв е защитил пред църквата твърдението на Коперник, че Земята се върти около Слънцето. Основател е на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и пръв построява астрономическата тръба през 1609 г. Галилей отстоява твърдението, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. След това откритие е обявен за еретик от схоластиците и Римския двор и е поканен да се откаже тържествено от теориите си. Той обещава да го направи, но през 1632 г. излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения.

Впоследствие през 1633 г. инквизицията принуждава Галилей, който по това време е на 69 години, да се отрече пред инквизиторския съд от всичките си учения.



1377 г.



Умира Едуард ІІІ Уиндзор – английски крал. Той е роден на 13 март 1312 г. в Уиндзор и е от династията на Плантагенети. Едуард ІІІ Уиндзор е крал от 1327 г., но управлява самостоятелно от 1330 г. Използва прекратяването на династията на Капетингите във Франция, претендира за престола като внук на френския крал Филип IV Хубави и обявява война на Франция (1337 г.). След чумната епидемия (1348 г.) се увеличава търсенето на работна ръка и увеличаване на заплатите. Едуард III издава закони срещу принудително привличане на работа срещу заплащане, съществувало до чумата. Стреми се да подчини английската църква на краля, забранява разглеждането на дела на англичани от папската Курия (1353 г.) и се отказва да плаща на папата. Предава управлението на държавата (от 1371 г.) на сина си Джон Хънт.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 21 ЮНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.90 секунди