изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-21 @ 09:57 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 23 ЮНИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 930 - Създаден е най-древният в света парламент – исландският Алтинг 1882 г.  - Назначен е служебен кабинет от руски генерали и консерватори начело с руския ген. Леонид Соболев 1948 - От 23 до 24 юни във Варшава се провежда първата съвместна конференция на министрите на външните работи на СССР, Албания, България, Чехословакия, Полша, Югославия, Румъния и Унгария 1963 - Открит е Химкомбинатът в Стара Загора.




2013 г.
Румънски автобус с туристи пада от мост в пропаст в Черна гора, на 30 км от Подгорица. Загиват 16  души, 31 са пострадалите, 7 са тежко ранени.

1996 г.



Умира гръцкият политик Андреас Папандреу (1919 - 1996). Роден е през 1919 г., син на Георгиос Папандреу. Основател и председател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). Министър е на отбраната на Гърция от 1981 г., министър-председател (1981 - 1989 г., 1994 - 1996 г.).





1980 г.


Умира Павел Христов Спасов - български писател, драматург. Той е роден на 17 ноември 1905 г. в Русе. Следва право, завършва държавната науки в Свободния университет в София (1931 г.). Като ученик издава литературно списание заедно с брат си. През 1922-1924 г. е председател на редакционния колектив на списание “Трезвеност”. От 1951 г. до 1974 г. е драматург на Държавният музикален театър в София. Дебютира в ученическото сп. “Юноша” (Русе) през 1919 г. Първият му сборник стихове “Репортажи” излиза през 1939 г. Други негови съчинения са: “Огледало” (стихове, 1943 г.), “Шлеповете пътуват” (роман, 1943 г.), “Господата от Запад” (разкази, 1950 г.), “Хлябът на хората” (роман, 1952 г.), “В началото на века” (роман, 1957 г.), “Любовни сигнали” (разкази, 1962 г.), “Числото 13 и други подобни” (есета, 1963 г.), “Какво от това, че се обичат младите?” (есета, 1964 г.), драматични творби и либрета - “Бунтовната песен” (1955 г.), “Имало едно време” (1957 г.), “Шумът на тишината” (1959 г.), “Мадам Сан Жен” (1960 г.), “Подкрепи и мен ръката” (1966 г.) и др. Превежда художествена литература от немски, френски, английски и чешки език; пише произведения за деца (“Белите коминочистачи”, 1955 г.; “Мацко при войводата”, 1956 г.; “Орелът”, 1960 г.).





1968 г.


При масови сбивания на футболен стадион в Буенос Айрес загиват 74 души, а 150 са ранени.





1963 г.


Открит е Химкомбинатът в Стара Загора.





1962 г.


Умира Тачо Иванов Танев - драматичен артист, режисьор, преводач. Той е роден на 13 октомври 1882 г., с. Малко Търново, Старозагорско. Учи в рисувалното училище в София (1898-1902 г.) и едновременно с това е статист в театър “Сълза и смях”. Артист е в Пловдивския театър в периода 1902-1905 г., където рисува и декори. В годините между 1906-1911 г. посещава летните школи на М. Райнхард. През 1912 г. е уредник на Пловдивския театър. Участник е във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След 1918 г. играе в Народния театър в София. Директор и режисьор е в много провинциални театри. Постановките му се характеризират с добра хармония на ансамбъла, ярко изразяване на конфликта, динамика на действието и силни актьорски изяви. Автор е на статии и публикации в периодичния печат. Превежда пиеси от немски и руски език По-известни творчески постижения като актьор: Хелмер (“Нора” на Х. Ибсен), Жадов (“Доходно място” на А. Н. Островски), Борислав (“Борислав” на Ив. Вазов), Робърт Чилтърн (“Идеалният мъж” на О. Уайлд); като режисьор: “Еснафи” и “Деца на слънцето” на М. Горки, “Процесът на Мери Дюган” и др.





1961 г.



Подписан е международният договор за Антарктида, според който цялата територия на ледения континент е обявена за свободна за изследвания на всяка страна, желаеща да построи там своя база.





1961 г.



Роден е Румен Йорданов Петков – български политик . Учи в Математическата гимназия в Плевен. Висшето си образование завършва във факултет “Математика” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Специализира в Икономическия институт в Свищов. Занимава се активно с политика от 1991 г. В периода 1995-1999 г. е кмет на Плевен. През 1999 г. става секретар по коалиционната политика на БСП. От 2001 г. е заместник-председател на Висшия съвет на партията. Румен Петков е председател на Националния предизборен център на левицата по време на три поредни кампании - за избор на президент, местни органи за самоуправление и парламент. Депутат е в XXXIX и XL Народно събрание. Понастоящем е министър на вътрешните работи.





1959 г.



Умира Борис Виан - френски писател, драматург, автор. Той е писател от следвоенното поколение. Твори в първите 15 години след Втората световна война, когато обществото изживява последните заблуди, наследени от ХIХ в. - вярата в универсалните научни модели, убедеността в глобалната цивилизаторска мисия на Запада, вярата в технологическия прогрес, който автоматически води до социално и нравствено усъвършенстване. Голямо е влиянието на джаза върху прозата на писателя, особено върху разказите му. Виан е предводител на традицията на А. Жар, на дадаистите и сюрреалистите, но е новатор в много отношения, предшественик на редица процеси и явления в съвременната френска литература. Автор е на романите: "Ще се изхрача на гробовете ви" (1946 г.; на български език 1992 г.), "Пяната на дните" (1947 г.; на български език 1997 г.), "Есен в Пекин" (1947 г.; на български език 1996 г.), "Червената трева" (1950 г.; на български. език 1984 г.), "Сърца за изтръгване" (1953 г.; на български език 1981 г.); на пиесите: "Последна от професиите" (1950 г.), "Строители на империята" (1959 г.), "Закуската на генералите" (1962 г.); на новели, разкази (сборник"Човекът вълк" и др.), сборник "Текстове и песни" (1966 г.).





1946 г.



Умира Уилям Съри Харт - американски актьор и режисьор. Той е роден на 6 декември 1870 г. Дебютира в киното през 1914 г. с филма “Беглецът”. Участва предимно в уестърни, повечето от които поставя сам. Снима се до 1925 г. Филмография: “Сделката”, “Шерифът”, “Мълчаливият човек”, “Човекът и пустинята”.





1934 г.


Италия анексира Албания.





1930 г.



Роден е Дон Айзъл - американски астронавт, майор от ВВС. Възпитаник на Военноморската академия на САЩ (1952 г.) и Школата за подготовка на астронавти в базата "Едуардс" (Калифорния). Получава магистърска степен по космонавтика в Технологичния институт на ВВС в авиационната база "Райт Патерсън" (Охайо). Работи като летец изпитател на специални видове бойни машини в авиационната база "Къртланд" (Ню Мексико). От 1963 г. е в групата на астронавтите към НАСА. От 11 до 22 октомври 1968 г. заедно с У. Кънингам и У. Шира лети в Космоса като член на екипажа на космическия кораб "Аполо-7". Има 163 обиколки около Земята за 10 денонощия, 20 ч и 9 мин.





1929 г.


Роден е Клод Горета - швейцарски режисьор. Работи в телевизията и театъра. В киното дебютира през 1970 г. - "Безумецът". Филмите му са пряко свързани със стила и проблематиката на новото швейцарско кино, което разглежда нравствените проблеми в социалнокритичен план - "Поканата" (1973 г.), "Плетачката на дантели" (1977 г.), "Последните години на Жан-Жак Русо" (тв, 1979 г.), "Провинциалистката" (1980 г.), "Смъртта на Мерио Ричи" (1983 г.), "Гийом Т - Донесението на полицая" (1992 г.), "Последната песен" (1995 г.), "Тереза и Леон" (2001 г.).





1927 г.



Роден е Боб Фос – американски театрален и филмов хореограф и режисьор.

Рожденното му име е Робърт Луис Фос. Роден е в Чикаго. Син на актьор на водевили.

Качва се на сцената още като дете, но започва професионалната си кариера като танцьор. През 1953 г. се появява във филмите “Kiss mе” и “Kate”, на които е и хореограф.

Първата му официална хореографска постановка е на Бродуей през 1954 г..

През 1973 г. печели Tony Award за “Пипин”, Оскар за “Кабаре” и Emmy Award за “Liza with a Z”, ставайки първия, спечелил трите награди в една година. През 1980 г. филмът “Ах, този джаз”, на който Фос е режисьор, сценарист и хореограф, е награден със “Златна палма” на филмовия фестивал в Кан.

Умира на 27 септември 1987 г. във Вашингтон.





1913 г.



В хода на Междусъюзническата война (1913), на 23 юни гръцките военни части овладяват Дойран, на 26 юни - Кавала, на 28 юни - Сяр. Ден преди това е завладян и изгорен до основи Кукуш. След боевете от 9 - 11 юли гръцката армия минава Кресненското дефиле, но е отблъсната при Симитли (12 - 14 юли). На 6 юли гърците окупират Неврокоп, на 10 юли Банско и Разлог, на 12 юли - Ксанти и Дедеагач, а на 14 юли - Гюмюрджина.





1913 г.


В Босилеград сръбска чета залавя и разстрелва щаба на 6-ти конен полк.





1913 г.


Сърбия обявява война на България.

Същия ден сръбските окупационни власти събират в двора на църквата “Св. Димитър” в Скопие 300 души български първенци и свещеници и след отказа им да подпишат документ, че са сърби, са зверски пребити и измъчвани. Някои от тях са насечени на парчета, а други са хвърлени във Вардар.

Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Царица, Кървав камък и Панчев гроб, Македония.

Първи конен полк води сражения със сръбската кавалерия при Букова глава, Македония.

Части на Пета армия отхвърлят проникналите на българска територия сръбски войски в района на връх Голеш.

Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 600 първи българи в Битоля.

Сръбските власти изгарят 6300 български книги от Прилепската училищна библиотека. По същото време са изгорени Галичката библиотека от 2000 български книги и Дебърската библиотека от 1300 книги.

Сръбските власти арестуват и подлагат на мъчения 350 граждани на Ресен и селяни от региона. Арестувани са всички първенци на града. Затворът се помещавал в избата на окръжното управление и през решетките на прозорците арестуваните можели да чуят как от балкона заместник-префектът Евто Бекрич държи реч пред една новосформирана банда от власи румънци и гърчеещи се жители. Бекрич заявява на тълпата: „В отсъствието на армията, вие сте упълномощени да действате. Тъй като България е обявила война, действайте както намерите за добре с всеки, който се нарича българин".





1907 г.



Роден е сър Джеймс Едуард Мийд - британски икономист. Учи в университетите в Кеймбридж и Оксфорд. Преподавател е по икономика в Хертфорд колидж, Оксфорд, в периода 1930-1938 г., където с участието си в Кеймбриджкия кръг допринася за появата на макроикономиката на Кейнс. По-нататъшната му кариера е свързана с Обществото на народите (1940 - 1947 г.), след което е професор по търговия в “Ландън скул ъф економикс” от 1947 г. до 1957 г. и в Кеймбридж като професор по политическа икономия от 1957 г.до 1967 г. Почетен член е на Белгийското кралско дружество по политическа икономия, Американската икономическа асоциация и Американската асоциация за развитие на науката. Заедно с Олин получава Нобелова награда за икономика през 1977 г. за трудовете си по международна търговия. В многобройните си разработки засяга теорията за капитала, разпределението на богатството и политиката на доходите. От 1978 г. ръководи т. нар. Комисия на Мийд по структурата и реформата в прякото данъчно облагане.





1905 г.


Умира Полихроний Агапиевич Сирку - руски историк на славянска. литература, езиковед. Роден е на 30 юли 1855 г. Завършва Духовна семинария в Кишинев и славянска филология в Петербургския университет (1878 г.). От 1883 г.е доцент в Петербургския университет. Чете лекции по румънски език и литература, по старобългарски език и по история на руския език. Извършва няколко научни пътешествия в България, Сърбия, Черна гора и събира много документи и литературни паметници (1887 г., 1893-1894 г.). Член е на научни дружества. Научните интереси на Сирку са насочени към българската история, култура и книжнина и са посветени на духовния и културен живот през ХIV-ХVII в.: “Към историята на редактирането на книгите в България в ХIV век” (дв. т., 1890-1899 г.), “Очерци по история на литературните отношения между българи и сърби през ХIV-ХVII век” (1901 г.), “Монах Григорий. Житие на преподобния Ромил” (1900 г.). Ръкописната колекция на Сирку се съхранява в Санкт-Петербургската публична библиотека.





1902 г.


Германия, Австро-Унгария и Италия Тройния съюз с още 12 години. В този вид през 1914 г. той започва Първата световна война.





1895 г.


В Смилево е роден подпоручик Наум Гинов Чуранов, служил в 13-ти пехотен полк на Българската армия до 1920 г.





1894 г.



Пиер дьо Кубертен основава Международния олимпийски комитет.

“В олимпийските игри е много важно, че участваш”, казва в словото си Пиер дьо Кубертен на конгреса в Париж на 23 юни 1894 г. На форума, свикан от френските лекоатлетически дружества, баронът прокарва идеята, че спортът има възпитателен характер и е средство за постигане на мир. Тогава представители от над 30 страни решават да възстановят античните игри, които са на всеки 4 години. Те учредяват и Международния олимпийски комитет (МОК) с ръководен орган от 12 души. За президент е избран Деметриос Викелас. Първоначално седалището на МОК е подвижно, но след избухването на Първата световна война Кубертен го мести за постоянно в Лозана и от 1915 г. градът става олимпийска столица. До днес МОК е сменил 8 президенти, а в момента членове на организацията са 203 страни - 53 от Африка, 42 от Америка, 44 от Азия, 48 от Европа и 16 от Океания.





1891 г.



Умира Вилхелм Едуард Вебер – немски физик, работил в областта на електричеството и магнетизма. Той е роден на 24 октомври 1804 г. във Витенберг. Професор е в университетите в Хале, Гьотинген и Лайпциг. Разработва абсолютната система на електричните и магнитните единици. Теоретично доказва закона за взаимодействие на движещи се заряди. Един от авторите е на хипотезата за прекъсваемост на електрическия заряд и електрическия строеж на веществото. На неговото име е наречена единицата за магнитен поток.





1889 г.



Родена е Анна Андреевна Ахматова - руска поетеса. Учи в Киев и в Юридическия факултет на Киевския университет. От 1910 г. живее предимно в Санкт Петербург. Първата й стихосбирка "Вечер" излиза през 1912 г. След нея - "Броеници" (1914 г.) и др. След Октомврийската революция (1917 г.) настъпват трудни времена за поетесата. През 1921 г. органите за сигурност разстрелват без съд и присъда съпруга й (известния руски поет Николай Гумильов). През 20-те и 30-те години е преследвана от болшевишката власт. Синът й Л. Н. Гумильов прекарва дълго време в концлагер. През тези години се разширява политическият диапазон на Ахматова, в стиховете й се засилват интимните теми за родината, за призванието на поета. През Втората световна война пише патриотични стихове ("Клетва", "Мъжество"). Поезията на Ахматова се характеризира с класическа простота и ясен стил, конкретност, висок лиризъм и мелодичност. Превежда стихове от източно- и западноевропейски. поети. Книгите й са преведени на много езици. Умира на 5 март 1966 г. в Домодедово, край Москва.





1884 г.


Умира Димитър Михалев Наумов - български агроном, общественик. Роден е на 12 януари 1851 г. в Стара Загора. Известно време следва в Роберт колеж (Цариград), след което учи земеделие и агрономство в Табор (Чехия), Лайпциг и Хохенхайм (Германия), слуша лекции по земеделие в Австрия и Германия. След завръщането си в Стара Загора се отдава на работа в големия семеен чифлик, където въвежда нови методи в земеделието. Редактор е на първия следосвобожденски земеделски вестник в България - "Земеделец" (1883 г.-1885 г.). Народен представител е на Старозагорската колегия в Областното събрание на Източна Румелия. Инициатор е за откриване на Земеделското училище в Садово.





1882 г.



Назначен е служебен кабинет от руски генерали и консерватори начело с руския ген. Леонид Соболев.

Леонид Николаевич Соболев е руски военен деец, историк, географ, генерал от пехотата. Роден е през 1844 г. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. служи в щаба на Дунавската армия. След Освобождението остава в България и завежда Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи, ръководена от Вл. А. Черкаски. След изтичане срока на Временното руско управление напуска България. По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. отново идва в България по настояване на княз Александър I Батенберг. От 23 юни 1882 г. до 7 септември 1883 г. е министър-председател, едновременно с това до 4 април е и министър на вътрешните работи. Влиза в конфликт с княза и консерваторите и започва да търси сближаване с "непримиримите либерали" на П. Каравелов. Княз Александър I Батенберг отстранява от власт руските генерали с помощта на "умерените либерали" на Др. Цанков. Соболев издава "Към най-новата история на България". Леонид Соболев умира на 30 септември 1913 г.





1881 г.


Роден е Лазар Иванов Добрич – български цирков артист, педагог и режисьор, лауреат на най-високото звание за цирково изкуство в света "сеньор на цирковото изкуство". Учи в Политехническото училище в Ание, Франция, но го напуска и става цирков артист. Дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел в номера "Въздушни бари", изпълняван от румънската трупа на Димитреску, с която работи до 1901 г. (с прекъсване). През 1905 г. се представя за първи път с номера "Трапец на смъртта" в берлинския цирк "Шуман" (уредът, който използва, е негово изобретение и по-късно е широко използван в цирковата практика). Работи в цирковете "Ренц", "Чинизели", "Волнер", "Барнум Байлай", "Хамершмид", "Пиерантони", "Браун" и др., гастролира в Европа, Азия и Америка. С брат си построява в София стационарния цирк "Колизеум" в годините от 1919 г. до 1926 г. Редактира сп. "Цирков глас”. Заедно с А. Димитров и К. Михайлов основава цирк "Роял-Добрич" (1933-1948 г.). Директор е на цирк "Родина" в периода 1948-1956 г. (национализирания цирк "Роял-Добрич"). В годините между 1956 г. и 1961 г. е главен режисьор в дирекция "Български циркове". Лазар Иванов Добрич е изтъкнат педагог, обучава голяма част от следвоенното поколение циркови артисти. Поставя номерата "Акробатика", "Бари", "Жокейска езда", "Преден трамплин", "Стълба на крака", "Шари-вари", "Отвесни въжета", "Перш", "Танц върху опъната тел" и др. Автор е на книга със спомени - "С цирка по света" (1973 г., посм.), на автобиографичния роман "Смъртният скок" (1971 г., посм.). Умира на 16 февруари 1970 г. в София.





1860 г.



Създадени са американските тайни служби с цел охрана на президента и борба с престъпления от особена опасност за САЩ.





1852 г.


Умира Карл Павлович Брюлов - руски художник. Той е роден на 23 декември 1799 г. в С. Петербург. В периода 1823-1835 г. работи в Италия, професор е в Петербургската художествената академия (1836 г.). Произведенията му се смятат за едни от най-големите постижения на руския реалистичен портрет. Сред по–известните му картини са: "Последният ден на Помпей" (1830-1833 г., Руския музей), "Обсадата на Псков" (1839-1943 г., Третяковска галерия), "Автопортрет" (1848 г., в колекциите на М. Ланчи, от 1851 г. в Третяковската галерия) и др.





1840 г.


В Крушово е роден Стоян Везников. Четник в Ботевата чета (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) е главен помощник на М. А. Хитрово при формирането на българските чети.





1795 г.


Умира Алексей Петрович Антрепов - руски живописец. Роден е на 25 март 1716 г. Учи в Петербург (от 1732 г.) при А. М. Матвеев, а от 1739 г. - при И. Я. Вишняков. Участва в декоративното изписване на дворци в Петербург (1744-1750 г.) и околностите му, в Москва и на Андреевския събор в Киев (1752-1755 г.). Антрепов е един от първите руски портретисти. Сред най-известните му портрети са: "Портрет на А. М. Измайлова" (1759 г.), "Атаманът Ф. И. Красношчок" (1761 г.), "Петър III" (1762 г.), "Портрет на А. В. Бутурлин" (1763 г.) и др.





1763 г.


Родена е Жозефина Боарне – френска императрица (1804-1809) и жена на Наполеон Бонапарт.

Родена е на остров Мартиника, където е служил нейния баща.

След смъртта на първия си съпруг виконт Александър Боарне, Жозефина се омъжва за безизвестния тогава генерал Бонапарт. Отначало равнодушна към него, Жозефина в последствие се привързва все повече и повече към Наполеон, въпреки неговите чести изневери, които и причиняват немалко страдания.

През 1807 г. Наполеон вече и предлага развод, който тя с нежелание приема.

След състоялия се на 16 декември 1809 г. година развод, запазвайки титлата императрица Жозефина се заселва в замъка Малмезон и започва да се занимава с градинарство. Все така привързана към Наполеон, следила живота му отблизо чрез писмата, които си пишели.

Разболява се от пневмония и умира на 29 май 1814.



1611 г.



Английският мореплавател Хенри Хъдсън, известен с опитите си да намери път от Европа до Азия през Северния ледовит океан, е изоставен в Хъдсъновия залив от метежници, вдигнали бунт на кораба “Дискавъри”.

Хенри Хъдсън е английски мореплавател. Търсейки северни морски пътища от Атлантическия към Тихия океан в периода 1607-1611 г. прави четири пътешествия в арктическите морета. Пътуванията му са организирани от лондонски и амстердамски търговци, които търсят възможности за заобикаляне на испано-португалските владения. През 1607 г. той прави опит да открие път към Тихия океан през Северния полюс. Стига до 80°23’ с. ш. и открива по пътя си о-в Ян Майен. През 1608 г. се опитва безуспешно да намери проход между Шпицберген и Нова земя. През 1609 г. се отправя към Баренцево море, а оттам - към бреговете на Северна Америка, в търсене на северозападния проход, като изследва част от бреговете на континента. Открива устието на Хъдзън и навлиза на 250 км срещу течението й. През 1610 г. обхожда пролива между Лабрадор и Бафинова земя (по-късно наречен на негово име) и открива обширен залив (Хъдзънов залив). Зимува в южната му част (залив Джеймз). През 1611 г. по пътя на връщане екипажът на кораба вдига бунт. Хъдсън, синът му и 7 моряка са изоставени в лодка и изчезват безследно.


http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 23 ЮНИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди