изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-25 @ 09:46 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1099 - Основан е Орденът на свети Йоан Йерусалимски - един от най-старите християнски ордени, съхранили се до наши дни.1241 - Умира цар Иван Асен ІІ като подробности за смъртта му не са известни. Синът на цар Асен I управлява в периода 1218-1241 г. и се изявява като добър дипломат и политик. Поради гоненията на привържениците на Асеневци, предприети от цар Борил след узурпирането на българския престол през 1207 г. 1717 - В Англия е създадена първата в света масонска ложа.1879 - Първият владетел от Третото българско царство - княз Александър I Батенберг - стъпва на българска земя във Варна. Той управлява в периода 1879- 1886 г. 1886 - Функциите на Комисарството в Южна България се поемат от Народното събрание в Княжеството 1945 г. Парад на победата на СССР над Третия райх



2012 г.

На Галапагоски острови на 100 години умира последният представител на 11-тия подвид на Слонската костенурка - „Geochelone nigra abingdoni“ - Самотният Джордж от остров Пинта.

2002 г.

При най-тежката в Африка влакова катастрофа, станала в Танзания, загиват 281 души и над 400 са тежко ранени.


2001 г.



Руският писател Александър Солженицин завършва своето изследване за живота на евреите в Русия.

Александър Солженицин е роден на 11 декември 1918 г. Произхожда от семейство на руски интелигенти. Малко след раждането му неговият баща – офицер, загива при нещастен случай. Солженицин израства в Ростов на Дон. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. e офицер – командир на батарея за звуково разузнаване. Като командир на батарея служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област (Центална Русия), след което се заселва в Рязан. Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.); и двете са публикувани в сп. “Новий мир” от А. Т. Твардовски. След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. Подложен е на морален тормоз, преследване от властите и резки нападки в печата, радиото и телевизията. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, в което се обявява против цензурата. След като му е присъдена Нобелова награда, той отказва да напусне СССР и не присъства на церемонията по нейното връчване. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава Федерална република Германия – ФРГ). Там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име, а неин пръв носител е писателят В. Распутин. Книги: “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (том 1 – 8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917 г. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., том 1-2), “Публицистика” (том 1-2, 1995-1996 г.); разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва едва през 1990 г. (том 1-8). Носител е на нобелова награда за литература (1970 г.).

Александър Солженицин умира на 3 август 2008 г., от сърдечен удар в Москва.





2000 г.



Умира Антон Зафиров Горчев - български театрален и филмов актьор, един от най-талантливите ни драматични и трагедийни изпълнители. Има награда на фестивалите в Карлови Вари и Варна за филма "Козият рог" (1972 г.). Участва във филмите: "Човекът в сянка" (1967 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Танго" (1969 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Иван Кондарев" (1973 г.), "Селкор" (1974 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (197 г.5), "Легенда за върха" (тв, 1976 г.), "Войници на свободата" (1977 г.), "Големият товар" (тв, 1978 г.), "Нечиста сила" (тв, 1978 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Язовецът" (тв, 1981 г.), "Хан Аспарух" (1981 г.), "Бяла магия" (1982 г.), "Последното приключение" (1984 г.), "Горски хора" (тв, 1985 г.), "Време разделно" (1988 г.).





1999 г.



Правителството на САЩ предлага 5 млн. долара за залавянето на президента на Югославия Слободан Милошевич.





1999 г.



Израелската авиация бомбардира бази на мюсюлманската групировка “Хизбула” в Южен Ливан.





1982 г.



Вестник "Литературен фронт" публикува статията "За истината в нашия живот и за един роман", подписана с инициалите "ЛФ". В нея остро се критикува романът "Лице" на Блага Димитрова, чиято "главна идейно-художествена слабост" е "невярната, изопачаваща историческата истина, представа", която авторката дава за "най-динамичната и плодоносна епоха в общественото ни развитие", т. е. за времето след пленума на ЦК на БКП от април 1956 г. Разпространението на романа е забранено.





1982 г.



На посещение в България пристига гръцкият министър-председател Андреас Папандреу. Подписана е дългосрочна програма за развитие на икономическото сътрудничество.

Андреас Папандреу е гръцки политик. Основател и председател на Общогръцкото социологическо движение (ПАСОК). От 1981 г. е министър на отбраната на Гърция. Два пъти заема поста министър председател в периодите - 1981-1989 г. и 1994-1996 г.





1980 г.



Умира Борис Кауфман - оператор. Той е роден през 1906 г. и е брат на руските режисьори Михаил и Денис Кауфман (Дзига Вертов). Борис Кауфман емигрира във Франция, където завършва Сорбоната. Оператор е на филмите на Жан Виго. От 1942 г. живее в САЩ, където снима военни документални филми, а след 1945 г. сътрудничи предимно на Елиа Казан, Сидни Лъмет, Мартин Рит и Ото Преминджър. Снима: “24 часа за 30 минути” (1928 г.), “Маршът на машините” (1928 г.), “По повод на Ница” (1930 г.), “Нула за поведение” (1933 г.), “Аталанта” (1934 г.), “Човекът от Дакота” (1940 г.), “Пътешествие в медицината” (1947 г.), “На кея” (1954 г.), “Бейби Дол” (1956 г.), “12 разгневени мъже” (1957 г.), “Такава жена” (1959 г.), “Бегълците” (1960 г.), “Великолепие в тревата” (1961 г.), “Дългото пътуване на деня към нощта” (1962 г.), “Притежателят на заложната къща” (1964 г.), “Групата” (1965 г.), “Чао, храбрецо” (1967 г.), “Братство” (1968 г.), “Кажи, че ме обичаш, Джуни Мун” (1970 г.).





1977 г.



Американските данъчни служби съобщават, че американският президент Джим Картър не е платил данъците си за 1976 г. Тридесет и деветия президент на САЩ управлява в периода 1977-1981 г. Той е представител на Демократическата партия. През 1946 г. завършва Военноморската академия и до 1953 г. служи във ВМС на САЩ. От 1971 до 1975 г. Картър е губернатор на щата Джорджия. Приносът му в световната политика е разнопосочен - посредничи за подписването на споразуменията от Кемп Дейвид между Израел и Египет, защитава човешките права в международна политика още преди края на Студената война, ангажира се в решаване на конфликтите на няколко континента, води посреднически и миротворчески мисии в Судан, Етиопия, Еритрея, Сомалия, Хаити, Северна Корея и др. През 2002 г. Картър получава Нобелова награда за мир.





1964 г.



Федералната комисия по търговията на САЩ обявява решението си за задължаване на производителите на цигарени изделия да включват върху опаковките си надпис, предупреждаващ за вредата от тютюнопушенето.





1964 г.


Публикуван е одобрен от Министерския съвет списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна. Факти, сведения и предмети от военно, политическо, стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на страната и особено нейната безопасност се приема за държавна тайна.





1959 г.



Родена e Петя Буюклиева – българска естрадна певица. От 1981 г. е солистка на оркестър "София". Участва в концертни турнета в България и зад граница. През 1986 г. печели Голямата награда на "Златният Орфей". През 1987 г. пее на фестивалите "Братиславска лира" в Словакия и "Гала" в Хавана, където е удостоена с награди. Издава първата си дългосвиреща плоча през 1987 г. Нейни албуми са "Хоби" (1990 г.), "Аз, Петя" (1994 г.), "The Best of …” (1996 г.), "Шум на самота" (1999 г.).





1953 г.



Министерският съвет одобрява Правилник за научноизследователските институти при ведомствата. С него се прави опит да се създаде единна система на науката у нас. На БАН се възлага общото ръководство на цялостната научна дейност на всички научни институти и учреждения.





1948 г.


Във Варшава завършва първата съвместна конференция на министрите на външните работи на СССР, Албания, България, Чехословакия, Полша, Югославия, Румъния и Унгария. Тя е в отговор на проведената преди това Лондонска конференция на САЩ, Великобритания и Франция по германския въпрос. Приема се съвместна декларация с искания за демилитаризиране на Германия, сключване на мирен договор с нея и създаване на демократично общогерманско правителство.

1945 г.

Парад на победата на СССР над Третия райх

    Командващият парада маршал Константин Рокосовски язди черен кон, а приемащия парада маршал Георгий Жуков бял кон.
    Парадът завършва с хвърлянето от колона съветски войници на 200 германски военни знамена и щандарти под ударите на барабани на специална платформа пред Мавзолея на Ленин, на чиято трибуна се намира Йосиф Сталин.
    Първото хвърлено знаме е щандартът на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер.
    По време на парада вали дъжд, поради което в него не вземат участие военновъздушни сили.
    Редица източници твърдят, че Сталин не приема парада, тъй като не може да язди кон. (Според трактовката на Виктор Суворов това не е така, а Сталин не се е чувствал краен, т.е. пълен победител, а такъв само в тази война. За него истинската победа била тази, при която комунизмът ще се наложи над целия свят чрез световна пролетарска революция и Червената армия. В такъв случай Сталин щял да приеме парада на победата над фашизма, капитализма и империализма на бял кон пред мавзолея на вожда на Октомврийската революция Владимир Илич Ленин.)
    Парадът на победата е насрочен на (22 юни)-деня, в който се навършват 4 години от началото на най-мащабната военна операция в историята „Барбароса“ (виж Фридрих Барбароса и Трети кръстоносен поход).
    Парадът на победата се провежда в деня (24 юни), в който избухва Големият пожар в Москва и интересите на Райха и неговите съюзници в Съветския съюз са поети от посолството на Царство България в Москва.
    Под командването на маршал Георгий Жуков е спечелена Сталинградската битка, вследствие от която е разгромена и пленена 6-та армия на Вермахта.
    Генерал Владимир Стойчев който през септември 1944 г. е назначен за командващ на Първа армия с щаб разположен в сградата откъдето се ръководи Българската армия в Първата световна война е единственият чужденец, участвал в парада на победата.



1941 г.



Родена e Юлия Стоянова Кръстева - българска писателка. Тя е световно известен лингвист и парапсихолог. Завършва френска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1964 г. През 1962-1964 г. работи като журналист във вестник “Народна младеж”, след което сътрудничи на вестник “Средношколско знаме”, списанията “Септември”, “Родна реч”, “Пламък”, “Литературна мисъл”. От 1964 г. Кръстева е аспирант по сравнително литературознание в Института за литература при БАН. Заминава за Франция през 1965 г. като стипендиантка на Френското посолство. В Париж се запознава с групата “Тел Кел” (“Tel Quel”) и бъдещия си съпруг Филип Солерс. Във Френската република Кръстева печата в списание и библиотека “Тел Кел”, а през 1970-1983 г. е член на редакторската му колегия. Тя е един от основателите на сп. “Semiotica” и член на редакторската му колегия от 1969 г. От 1975 г. е професор по лингвистика в университета Paris VII. От 1979 г. Кръстева е практикуващ психоаналитик. Теоретичните й постановки почиват върху очертанията от антропологичните схващания на К. Леви-Строс и психоаналитичните построения на Ж. Лакан, пречупени през призмата на феминизма. Кръстева чете лекции в университети в Англия, САЩ, Канада, Русия. Тя е сред ярките представители на френския и световен интелектуален елит. От 2002 г. е “Доктор хонорис кауза” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Нейни съчинения са “Semeiotike. Recherches pour une semanalyse” (1969 г.), “Le langage, cet inconnu (Une initiation a la linguistique)” (1969 г.), “Le texte du roman (Approche semiologique d’une structure discursine transformationnelle)” (1970 г.), “La Revolution du langage poetique (L’avant-garde a la fin du XIX siecle: Lautreamont et Mallarme)” (1974 г.), “Des Chinoises” (1974 г.), “Polylogue” (1977 г.), “Pouvoirs de l’horreur (essai sur l’abjection)” (1980 г.), “Histoires d’amour” (1983 г.), “Au commencement etait l’amour (psychanalyse et foi)” (1985 г.), “Soleil noir (Depression et melancolie” (1987 г.), “Les Samourais” (1990 г.), “Le Vieil Homme et les loups” (1991 г.; на бълг. 1993 г. - “Старецът и вълците”), “Proust and the Sense of Time” (1993 г.), “Притежания” (1996 г.; на френски език); “Possessions” (1996 г.; на българския език 1998 г.).





1941 г.


По време на Втората световна война (1939-1945 г.) под натиска на Коминтерна ЦК на БРП решава да започне въоръжена съпротива чрез саботажни групи и партизански отряди.

Съпротивителното движение в България (1941–1944 г.), организирано и ръководено от БРП, възниква след започването на хитлеристката агресия срещу СССР през юни 1941 г. На 24 юни 1941 г. ръководството на БРП излиза с позив към българския народ да се вдигне на борба срещу хитлеристките войски, намиращи се в България, и техните български помагачи. В края на юни и началото на юли в Балкана излизат първите партизански чети – в Разложко, Баташко и др. В градовете и някои по-големи села започва изграждането на бойни групи за саботажна и наказателна дейност. През септември 1941 г. чрез създадената в Москва нелегална радиостанция "Хр. Ботев" се поставя началото на още една форма на съпротивително движение, комбинирана с нелегалния печат, излизащ в столицата и други краища на страната, чрез които българският народ се информира за развоя на събитията на Източния фронт. Последната по-значителна форма на съпротива е изграждането на нелегални войнишки комитети в различни части на българската войска, особено през лятото и есента на 1944 г. Съпротивителното движение преминава през няколко етапа, които в основни линии съвпадат с хода на военните действия на Източния фронт. Първият от тях започва през юни 1941 г. и продължава до разгрома на немските войски при Сталинград (февруари 1943 г.). Спирането на настъплението на германските военни части и започналата контраофанзива на Съветската армия поставят началото на втория етап на съпротивителното движение, което продължава до лятото на 1943 г., когато започва новото голямо поражение на хитлеристките войски при Орел–Курск. През този етап партизанските чети и отряди в страната преминават под общото ръководство на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) (април 1943 г.), а страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Третият етап започва от лятото на 1943 г. и продължава до изтласкването на хитлеристките войски от пределите на СССР (лятото на 1944 г.). През това време в страната се създават нови партизански чети и отряди, формират се нови бойни групи. Последният, четвърти етап започва от лятото на 1944 г. и завършва с политическата промяна на 9 септември 1944 г.





1940 г.



По време на Втората световна война (1939-1945 г.) завършва настъплението на германската армия срещу Франция. Кампанията започва на 10 май, като подготовката и провеждането й са в изключително благоприятна за Германия обстановка. Целта на кампанията е окупация на Холандия, Белгия, Люксембург и излизане на Франция от войната. Германското командване планира да осъществи действията си на 2 етапа (операции “Гелб” и “Рот”). За провеждане на операция “Гелб” под командването на генерал-полковник В. фон Браухич са съсредоточени 136 дивизии, от тях 10 танкови, 2 580 танка, 3 824 самолета, 7 378 полеви оръдия. Главния удар се нанася от група армии “А”, командвана от генерал-полковник Г. фон Рунщет, чрез обход на линията Мажино и има за цел да раздели фронта на съюзниците и да откъсне силите им в Белгия и Северна Франция. Група армии “Б”, командвана от генерал-полковник Ф. фон Бок, има задача да овладее бързо Холандия и чрез удар в Централна Белгия да задържи главните сили на съюзниците в Белгия и след това заедно с група армии “А” да ги унищожи. Група армии “С”, командвана от генерал-полковник В. фон Лееб, има задача да отвлича по-големи сили на противника на линията Мажино. На Германия съюзното командване противопоставя североизточния фронт, командван е от генерал Ж. Жорж. Фронтът се простира от Па дьо Кале до Швейцария и е съставен от 3 групи армии. Първата група, съставена от 32 френски и 9 английски дивизии, от началото на нахлуването на противника в Белгия и Холандия трябва да заеме рубежа р. Маас, Намюр, Лиеж, Антверпен и да създаде здрав фронт на отбрана. Зад линията Мажино са развърнати втора и трета групи армии, съставени общо от 50 пехотни дивизии. В резерв на фронта стоят 17 пехотни дивизии. На североизточния фронт съюзниците имат общо 111 дивизии, около 3 100 танка и повече от 12 500 оръдия. Военновъздушните сили разполагат с 1 648 френски и 1 837 английски самолета. На 10 май германските войски нарушават неутралитета на Холандия, Белгия и Люксембург и започват стратегическо настъпление с поддръжката на авиацията и широко използване на въздушни десанти. На 14 май холандската армия капитулира. На 21 май германски танкови дивизии достигат брега на Ла Манш и отрязват 22 белгийски и 28 англо-френски дивизии в района на Дюнкерк. На 28 май белгийската армия капитулира, а обкръжените англо-френски войски с цената на големи загуби до 4 юни успяват да се евакуират в Англия. На 5 юни германската армия започва операция “Рот”. За кратко време тя успява да излезе в тил на линията Мажино и да разгроми френските войски. На 10 юни правителството се премества в Бордо. На 14 юни Париж пада без бой. Френското правителство, начело с Маршал А. Петен, взема решение за капитулация, подписана на 22 юни в Компиен.





1939 г.


Подписан е трети таен българо-германски протокол за доставка на чешка военна техника за България в размер на 35 000 000 марки.





1938 г.



Михаил Булгаков завършва романа си “Майстора и Маргарита”. Руският писател и драматург е майстор на гротеската. Син е на професор от Киевската духовна академия, а самият той завършва медицина в Киевския университет. След това работи като лекар в Смоленския край и в Киев. Булгаков започва да пише през 1919 г. Първият му роман "Белая гвардия" е отпечатан в сп. "Россия" (1924 г.), но не изцяло. Единствената публикувана приживе на автора книга е сборника "Дьяволиада".





1935 г.


На турнира за Петата Балканска купа по футбол в София България побеждава Гърция (5:2) и Румъния (4:0), завършва 3:3 с Югославия и печели купата.

Балканската купа по футбол е учредена през 1930 г. и съществува до 1936 г. В нея вземат участие България, Румъния, Югославия и Гърция. На първия турнир мачовете се играят по кръгова система – два мача с разменено гостуване. В останалите турнири отборите се събират в една страна и играят по системата всеки срещу всеки по един мач. България е печелила общо два пъти купата, през 1932 г. и през 1935 г.





1934 г.



Столицата на Украйна е преместена от Харков в Киев.





1932 г.


България подписва първия след Първата световна война търговски договор с Германия, последван на 27 август от първата клирингова спогодба.





1920 г.



Образувана е Чувашката автономна област, която през 1925 г. се преобразува в Чувашка автономна република. От септември 1990 г. е Чувашска ССР, а от 1992 г. - Република Чувашия. Републиката е субект на Руската Федерация и е разположена в източната част на Руската равнина, в по-голямата си част на десния бряг на р. Волга. Граничи с Нижегородска област на запад, с Република Марий Ел на север, с Татарстан на изток и с Мордовия и Уляновска област на юг. Столица на републиката е град Чебоксари.





1913 г.



Първа Българска армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев овладява Пирот.

Васил Кутинчев е роден на 25 февруари 1859 г. в Русе. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 до 1912 г. е началник на Първа Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война (1913 г.) Кутинчев командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война - 1914–1918 г., е генерал към щаба на Действащата армия и генерал-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия. Генерал-лейтенант Кутинчев умира на 30 март 1941 г.



1913 г.


По време на Междусъюзническата война Първи конен полк води двудневни сражения със сръбската армия при поста Кебапов, Орловец и Църна трава, Македония.

В сражения срещу сръбските войски загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение - редниците Велю Димов от Дебър и Марин Костов от Ябланица, Дебърско.

Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Букова глава, Бубреджик, Цветков гроб, Македония.



1913 г.


По време на Междусъюзническата война Гърция и Сърбия анулират договореностите си с България, постигнати след общата им победа над Османска Турция.




1910 г.


В София е открит Вторият славянски подготвителен събор на политическите и научните дейци от славянските страни. Провежда се от 24 до 28 юни. Съборът се организира по предложение на С. С. Бобчев, който е председател на Славянското дружество в България, с подкрепата на Народната и Прогресивнолибералната партия. Присъстват руски, сърбохърватски, словенски, чешки и полски представители. Делегатите издигат идеята за политическо единство между славяните, изградено върху културно-икономическото сближаване. Стремежът към солидарност не се прилага на практика поради изострените междудържавни отношения след Балканската война 1912–1913 г.





1901 г.



В Париж е открита първата изложба на Пабло Пикасо, която постига голям успех. Испанският художник и скулптор е роден през 1881 г. в Каталония, а от 1904 г. живее в Париж. През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма, типичен пример е "Госпожиците от Авиньон". Към 1910 г. художникът си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. Независимо от субективизма, произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието - пример за това е "Герника". От 1940 г. Пикасо се включва в движението за мир с плакат и рисунки "Гълъбът на мира".





1894 г.



Италианският анархист С. Казерио убива френският президент Мари Франсоа Сади Карно. Карно е роден на 11 август 1837 г. Той е четвъртият президент на Третата република, като заема този пост от 1887 г. до смъртта си. Преди това е министър на обществените строежи (1880-1885 г.) и министър на финансите (1885-1886 г.). Карно е син на политика Иполит Карно, племенник на физика Никола Леонар Сади Карно и внук на Лазар Карно, също политик.





1893 г.


Умира Желю Войвода - български революционер. Сподвижник на Димитър Калъчлията; от 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Х. Димитър и С. Караджа. През 1867 г. е отново с Панайот Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Хр. Ботев), която не се създава по финансови причини. Той е воевода на чети по време на Сръбско-турската (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885-1886 г.).





1893 г.



В София е основано Дружество за поддържане на изкуството в България с председател Иван Мърквичка. От 1902 г. то се нарича Дружество на художниците в България. През пролетта на 1894 г. урежда първата си изложба, а от 1895 г. издава списание "Изкуство" под редакцията на Иван Мърквичка и Антон Митов.

Иван (Ян Вацлав) Фердинандов Мърквичка е роден през 1856 г. в с. Видим, Чехия. Той е живописец и илюстратор, дописен член на БАН (1918 г.). Учи живопис в Прага и Мюнхен, а в България идва през 1881 г. Иван Мърквичка е един от създателите на Държавно рисувално училище и пръв негов директор, като на тази длъжност остава до 1909 г. През 1923 г. се завръща в Чехия, но всяка година твори по няколко месеца в България. Иван Мърквичка оставя богато художествено наследство - портрети (“Отец Паисий”, “Портрет на княгиня Мария-Луиза”, “Йосиф I”, “Портрет на Стоян Заимов”), пейзажи (“Селски пейзаж”), илюстрации (към “Под игото” и “Нова земя” на Вазов), стенописи и икони (църквата “Св. Александър Невски”; Мавзолеят на загиналите руски и румънски воини при Плевен, 1877 г.). Автор е на: “Сонети” (на български език 1998 г.; на чешки език 1930 г.).





1886 г.



Функциите на Комисарството в Южна България се поемат от Народното събрание в Княжеството. Временната институция е създадена с княжески указ от 9 септември 1885 г., след провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Комисарството управлява Областта от името на княз Александър I Батенберг. За негов ръководител е назначен д-р Г. Странски с помощници П. Р. Славейков и Й. Груев. Поради сложната обстановка след Съединението в Румелия е обявено военно положение. Пристъпва се постепенно към обединяване на администрацията й с тази на Княжеството. От 1 януари 1886 г. в Областта влизат в сила приетите в Княжеството закони. Комисарството престава да съществува след международното признаване на Съединението, последвало след подписването на Българо-турската спогодба от 1886 г.





1879 г.



Първият владетел от Третото българско царство - княз Александър I Батенберг стъпва на българска земя във Варна. Той управлява в периода 1879-1886 г. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.). 22-годишният кръщелник на император Александър II е избран за български княз от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. Препоръчан е от руския император и е одобрен от Великите сили. Още с качването си на престола Александър I изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставяла Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито водители още по време на Учредителното събрание от 1879 г. се обявяват за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър І извършва отдавна замисления държавен преврат. Суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията, който продължава през периода 1881-1883 г. Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът изгубва до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър І е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър І от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година, Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.





1878 г.


Роден e професор Захари Величков Караогланов - български химик. Той завършва химия в София, след което специализира в Лайпциг и Берлин. Професор е по аналитична химия в СУ “Св. Климент Охридски”. Обект на научните му изследвания са химичните процеси, съпроводени с образуването на трудноразтворими тела и причините, поради които някои от тях съдържат различни примеси. Прави химични изследвания на черноморската вода, на водата от някои езера край Черно море. Освен това прави химични проучвания на български находища на злато. По-важни негови трудове са “Изследвания върху тегловното определение на фосфорната киселина като магнезис пирофосфат” (1916 г.), “Аналитически изследвания върху сулфатите на среброто, медта, цинка, желязото и алуминия” (1916 г.), “Намиране и добиване на злато в България” (1923 г.), “Химически изследвания върху състава на черноморската вода” (1925 г.), “Основи на неорганическата химия”, I и II (1920 г.), “Ръководство по аналитическа химия”, I и II (1923-1924 г.) и др. Умира на 21 юни 1943 г. в София.





1876 г.


Помощник-войводата на Тревненската чета Тодор Кирков е обесен във Велико Търново. Тодор Стоянов Кирков е роден през 1847 г. в Ловеч. Българският революционер е племенник на Иван Драсов. През 1875 г. емигрира в Румъния и участва в подготовката на въстанието през 1876 г. в Търновския революционен окръг. На 28 март 1876 г. от Влашко в България се прехвърлят тайно част от ръководните дейци на Първи революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина и Тодор Кирков. На 17 май Комитетът в Трявна обявява въстанието и сформира малка чета под ръководството на Кирков, Патрев и Гъдев. Пет дни по-късно тревненската чета начело с Патрев и Кирков води сражение в местността Чукара, недалеч от Новата махала, Габровско. Четниците отстъпват, след което се разделят на няколко малки групи, които впоследствие са лесно унищожени от редовната турска войска и башибозука.





1855 г.



Роден e генерален-майор Кръстьо Празов Маринов. През 1879 г. завършва Военното училище с първия випуск, след което служи в Източнорумелийската милиция. Участва в Сръбско-българска война 1885 г. като командир на Шипченския полк. След войната командва 6-и пехотен Търновски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Маринов е командир на дивизионна област. През Междусъюзническата война е начело на Видинската крепост.





1854 г.


Роден e Лука Иванов Касъров - български лексикограф и публицист. През 1871 г. завършва българското училище във Фенер, а през 1877 г. американското училище - Роберт колеж в Цариград. Сътрудник е на цариградския вестник “Зорница” (1878-1893 г.), а известно време е заместник директор на Народна библиотека в Пловдив. Касъров е автор на капиталния труд “Енциклопедически речник” (т. I – 1899 г., т. II – 1905 г., т. III – 1907 г.), издание на Д. В. Манчов - Пловдив. Работи дълго и върху “Пълен български речник”, но не успява да го довърши и издаде.





1844 г.



Роден e Иван Недев Гюзелев - български математик, физик и философ. След Освобождението той е депутат в Учредителното народно събрание (1879 г.) и негов секретар. В периода 1880-1894 г. е председател на Върховната сметна палата. През 1902-1906 г. е редактор на сп. "Задружен труд". Гюзелев е автор на учебниците "Кратка елементарна геометрия" (1873 г.), "Ръководство към физиката" (1874 г.), "Елементарна аритметика, Ръководство за долните класове на средните училища" (1893 г.) и "Начална алгебра" (1893 г.). Той издава и философско-математически трудове - "Аксиомите в геометрията. Трактат по теорията на успоредните линии" (1894 г.) и "Теория на доказателствата”. Прави опит за откриване на същинските основи на реалната логика" (1895 г.), "Елементите на познанието. Психологически изследвания в две части" (1904 г.), "Светът като продукт на съзнанието" (1907 г.), "Абсолютното съзнание. Опит за проникване в областта на обективния свят" (1942 г., посмъртно) и др. В областта на философията е идеалист - отрича обективното съществуване на материята, схваща предметите и явленията като комплекс от усещания; в последните си философски работи прави преход към обективния идеализъм. Гюзелев умира на 6 октомври 1916 г. в София.





1812 г.



Войските на Наполеон пресичат река Неман и навлизат в Русия. Походът срещу Русия е несполучлив и Наполеон е принуден да отстъпи, като потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството.





1717 г.



В Англия е създадена първата в света масонска ложа.

Религиозно-етичното движение възниква в Англия със създаването на т. нар. “Велика ложа” през 1717 г. и след това е разпространено в целия свят. То проповядва обединяването на хората върху принципите на братството, любовта, равенството и взаимопомощта, преплитайки ги с елементи на религиозен мистицизъм.





1713 г.


Русия и Турция подписват мирен договор, с който се слага край на Руско-турската война (1710-1713 г.). Договорът повтаря основните клаузи на Пруския мирен договор от 1711 г. Русия отстъпва на Турция Азов и съединената с него територия до р. Орел. Освен това се задължава да изтегли войските си от Полша.





1509 г.



Хенри VIII е коронован за крал на Англия. Втория английски крал от династията Тюдори е един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, Хенри VIII е провъзгласен от парламента за глава на англиканската църква. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран на следващата година. През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана. Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението на Хенри VIII до пълна икономическа и финансова разруха.





1497 г.



Джон Кабот достига до остров Нюфаундленд, Канада. Истинското име на италианския мореплавател е Джовани Кабото. Той е роден в Генуа в средата на XV в. През 1476 г. се преселва във Венеция, а през 1490 г. постъпва на английска служба. Изпратен е от бристолските търговци да търси западен морски път до Китай и точно тогава стига до остров Нюфаундленд. През 1498 г. Кабот достига и до американския континент. Изследва източното крайбрежие на Северна Америка.





1241 г.



Умира цар Иван Асен ІІ, като подробности за смъртта му не са известни. Синът на цар Асен I управлява в периода 1218-1241 г. и се изявява като добър дипломат и политик. Поради гоненията на привържениците на Асеневци, предприети от цар Борил след узурпирането на българския престол през 1207 г., цар Иван Асен ІІ е принуден да търси спасение, заедно със своя по-малък брат Александър, извън пределите на България. Най-напред се установяват при куманите, а оттам се прехвърлят в Галицко-Волинското княжество. Като се възползва от недоволство спрямо управлението на Борил, през 1218 г. Иван Асен ІІ нахлува в България и с помощта на руски дружини заема престола. В периода на управлението си българският цар проявява изключителни качества. Установява силна централна власт и прекратява вътрешните междуособици. Стреми се да поддържа мирни отношения със съседните държави. С маджарите установява приятелски връзки, като се жени за дъщерята на унгарския крал Андрей II – Ана. В замяна на това получава Белградската и Браничевската област, откъснати от българската държава през царуването на Борил. Иван Асен ІІ сключва договор с епирския деспот Теодор Комнин, който в своя стремеж да прогони латинците от Цариград също се нуждае от мир с българите. Царят установява мирни отношения с латинците и със сърбите. Освен като добър дипломат се проявява и като опитен пълководец. През 1224 г. Теодор Комнин се самопровъзгласява за император и през 1230 г. нарушава договора с българския владетел, като навлиза в югоизточните предели на България. Иван Асен ІІ му нанася пълно поражение в Клокотнишката битка през 1230 г., а самият Теодор Комнин е пленен и откаран в Търново. В резултат на тази победа българският владетелят присъединява част от земите на Епирската държава към България и тя достига своето най-голямо разширение. Границите й опират до Черно, Егейско и Адриатическо море. България се превръща в най-голямата и най-силна държава на Балканския полуостров. Териториалното разширение предизвиква сериозни опасения сред Латинците. За да предотврати опасността от евентуално тяхно нахлуване, цар Иван Асен ІІ започва преговори с Никейците. През 1232 г. под въздействието на папата маджарите предприемат поход на изток, но са отблъснати от българските войски. През 1233 г. цар Иван Асен ІІ скъсва унията с папата, установена през 1204 г. от цар Калоян, тъй като римската курия е покровител на латинците. Така през 1235 г. се възобновява Българската патриаршия. След установяването на военен съюз с никейците през 1235 г. царят предприема съвместен поход против Латинската империя, който завършва без успех. Скоро след това, страхувайки се от предстоящ кръстоносен поход, цар Иван Асен ІІ скъсва своите отношения с никейците и променя враждебната си позиция спрямо латинците. След като походът от 1239 г. почти не засяга пределите на българската държава, цар Иван Асен ІІ се опитва да подобри отново отношенията си с никейците, но скоро умира. Така, в продължение на по-малко от четвърт век, без да води много войни, цар Иван Асен ІІ оставя една огромна по своите териториални размери държава. България се превръща в най-значителния фактор на Балканския полуостров. Макар през по-голямата част от своето царуване цар Иван Асен ІІ да отделя повече внимание на своите отношения със съседните държави, той допринася не малко и за развитието на вътрешнополитическия живот на страната. По негово време настъпва истински стопански и културен разцвет. Развиват се търговските връзки на България със съседните балкански държави. Българските търговци установяват непосредствен контакт и с адриатическата република Рагуза (Дубровник). Оживлението в стопанския живот предизвиква нужда от пари и това довежда до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, извършено за пръв път в историята на българската държава. С редица грамоти предоставя щедри дарения на голям брой български черкви и манастири.





1099 г.



Основан е Орденът на свети Йоан Йерусалимски - един от най-старите християнски ордени, съхранили се до наши дни. Той е основан от монашеско братство, издигнало болница на името на Св. Йоан в Йерусалим, в която да се лекуват поклонници и кръстоносци. От 1120 г. орденът на Св. Йоан става самостоятелна организация, в която се вливат и рицари кръстоносци. В края на XII в., когато християните са прогонени от Палестина, йоанитите се настаняват в Кипър. През 1307-1309 г. орденът вдига мощна крепост на остров Родос, където над два века рицарите успяват да отбият многобройните опити на турците да завладеят острова. През 1522 г. Сюлейман Великолепни успява да разбие със своите 200 000 войници съпротивата на 300 йоанити. През 1530 г. императорът на Свещената римска империя Карл V, надявайки се по този начин да предпази Рим от набезите на Османската империя, предава Малта за вечно владение на рицарите хоспиталиери на св. Йоан Йерусалимски. Там йоанитите се изправят срещу нашествието на 30 000 еничари. 700 рицари, предвождани от Ла Валета (чието име днес носи столицата на Малта), разбиват нападателите. Така Орденът на Св. Йоан завинаги свързва името си с Малта и става Малтийски. През 1798 г. когато Наполеон завладява острова 53 рицари минават на служба при Бонапарт. Онези, които не желаят да се подчинят на Наполеон намират силен закрилник за оцеляването на ордена в лицето на руския император Павел I, който иска да превърне Малта в руски бастион в Средиземноморието. Подслонили се при него рицари йоанити го провъзгласяват за нов магистър на ордена, но Ватиканът не признава официално този избор.



431 г.



Умира Св. Никита Ремисиански. Той епископ на Ремесиана (днес Пирот) и най-вероятно по произход е от местните траки. Съмишленик е на св. Павлин Нолански. Никита Ремисиански получава солидно образование в Рим, след което е апостол сред племената беси, скити, гети и даки. Автор е на шест книги: първата за тези, които се готвели да приемат вярата, втората - за заблудите на езичеството, третата - за вярата във Всевишното същество, четвъртата - против родословието, петата - за Символа на вярата и шестата - за жертвата на Пасхалния Агнец. Вероятно той е написал и знаменитият църковен химн “Тебе Господи хвалим”, както и на трактата “За падналата девица”. Православната църква почита паметта му на 7 юли (24 юни стар стил).








Календарът е на Агенция “Фокус” и ndt1.com

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди