изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-21 @ 10:05 EET
КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА - 3 ЮЛИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1877 г.  - Българското опълчение преминава р. Дунав.  1894 г. - В периода 3 – 7 юли е проведен първият конгрес на БРСДП. 1895 г. - В центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. 1908 г.  - В Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция

 


2013 г.

Армията на Египет отстранява от власт президента Мохамад Морси след няколко дневни масови протести.

2000 г.



Правителството на Иван Костов постига споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), което трябва да даде възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението.

Международния валутен фонд (МВФ) е международна агенция, основана на конференцията в Бретън Уудс през 1945, със седалище във Вашингтон и с над 150 държави членки. Фондът осигурява валутни запаси, злато и специални права на тираж за стабилизиране на националните валутни курсове.

Иван Костов е роден на 23 декември 1949 г. в София. Завършва средно образование в 18-то СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") в София през 1967 г. Учи за летец в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна, 1974 г. Завършва специалност "Политическа икономия" в УНСС и "Математическо моделиране на икономическите процеси" в СУ "Св. Климент Охридски". Заема длъжността началник "Планов отдел" в Завода за преработка на хартия - София, 1979 г. В периода 1982- 1992 г. е старши асистент по политическа икономия в Техническия университет в София. От 1984 г. е доктор на икономическите науки, а от 1992 г. - доцент. Член е на Съвета на икономическите експерти на СДС от 1990 г. Избиран е за депутат в VІІ Великото народно събрание, в ХХVІ, в ХХVІІ и в ХХVІІІ Народно събрание от Парламентарна група на СДС. Председател е на Комисията по икономическа политика в VІІ ВНС. Иван Костов заема длъжността министър на финансите в коалиционното правителство на Димитър Попов в периода декември 1990 г. – октомври 1991 г. Същата длъжност – министър на финансите, заема и в правителството на СДС от ноември 1991 г. до декември 1992 г. Заместник-председател е на парламентарната група на СДС в ХХVІІ Народно събрание (1993-1994 г.). Председател е на СДС от декември 1994 г. От 1997 г. до юни 2001 година е министър-председател на България. След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 година напуска председателския пост в СДС. Член е на Националния изпълнителен съвет на СДС до 12 март 2002 г. От 2001 г. е народен представител от ОДС в ХХХІХ Народно събрание. От 2004 г. е председател на партията "Демократи за силна България". Депутат е в XL Народно събрание.





1995 г.


Умира Андрей Гуляшки – български писател. Той е роден на 7 май 1914 г. в с. Раковица, Видинско. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания: главен редактор е на сп. "Пламък" (1956 г. – 1966 г.), директор е на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972 г. – 1973 г.), секретар на Съюза на българските писатели (1956 г.-1962 г.), заместник-председател на Съюза на българските писатели. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Автор е на съчиненията: "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.), "Жени" (1938 г.), "Смъртна присъда" (1940 г.), "МТ станция" (1950 г.), "Село Ведрово" (1952 г.), "Златното руно" (1958 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.), "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.), "Малка нощна музика" (1965 г.), "Романтична повест" (1970 г.), "Скитник броди по света" (1982 г.), "Краят на Лалелия" (1987 г.) и др.





1975 г.



Народното събрание утвърждава Людмила Живкова за член на кабинета и председател на Комитета за изкуство и култура (КИК). На 1 юли същата година седмият пленум на Комитета я избира за председател на мястото на Павел Матев.





1973 г.



От 3 до 4 юли в София се провежда III конгрес на Съюза на архитектите в България.

Съюзът на архитектите в България (САБ) е доброволна творческо-професионална организация на архитекти, независимо от дейността им.

САБ е продължител на творческите традиции и приемник на Българското техническо дружество (основано през 1885 г.) и правоприемник на Българското инженерно-архитектно дружество (основано 1893 г.), на Дружеството на българските архитекти (основано 1926 г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан 1937 г.) и на Научно-техническия съюз (за периода от основаването му 1949 г. до 1965 г.) – по отношение дейността на Дружество “Архитектура”.

САБ представлява своите членове и защитава техните творческо-професионални интереси пред държавни, общински и международни институции, юридически и физически лица.





1971 г.



Умира Джим Морисън – вокал на групата “Доорс”.

Джеймс Дъглас "Джим" Морисън е роден на 8 декември 1943 г., в Мелбърн, Флорида. Интересите на Джим Морисън от ранна детска възраст са в областта на литературата. След като завършва основното си образование той се записва в Калифорнийския университет, специалност – театрално изкуство. През 1965 г. с трима свои колеги създават групата Doors. Името е взето от книгата на Алдъс Хъксли - "Дверите на възприятието". Морисън открива поле за изява на своята поезия, превръщайки я в музика, към която прибавя и театрален аспект. По този начин концертите на групата се превръщат в зрелищни спектакли. Първият албум носи името THE DOORS (1967 г.) и всички песни в него са написани от Джим Морисън. Вторият албум на групата - "THE SOFT PARADE" е приет с противоречиви емоции. През 1970 г. излиза албумът MORRISON HOTEL, който оглавява класациите в Америка и Англия и това е тяхното голямо завръщане на групата. След множество успешни концертни изпълнения е издаден и новият албум на DOORS – L.A. WOMAN, след което Морисън заминава за Париж, където се надява да направи литературна кариера. На 3 юли 1971 г. той е намерен мъртъв във ваната си.





1971 г.


Умира Цветан Савов Стоянов - български преводач, критик, писател. Той е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. и школата по журналистика през 1954 г. През 1970 г. защитава дисертация на тема “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на ХVIII в. до средата на ХIХ в.”. Член е на Съюза на българските писатели. Превежда и издава произведенията на Шели, Гамзатов, Байрон, Дикинсън, Суифт, Стайнбек, Колдуел, Брейн, Харпър, Шекспир, Б. Шоу и др. Завършва и право в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1952 г. В периода 1953 г. – 1955 г. работи в Българската телеграфна агенция (БТА). За една година (1955 г. - 1956 г.) е литературен сътрудник във в-к “Земеделско знаме”. В периода 1961 г.-1963 г. е редактор в отдел “Критика” на сп. “Септември”, а след това във в-к “Литературен фронт” (1967 г.-1969 г.). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории. Автор е на съчиненията: “Ние и Арчи. Екскурзоводска история” (1961 г.), “Над твоя дом спокойствие” (1967 г.), “Нишките, които се прекъсват” (1967 г.), “Мъдростта на древните митове” (1968), “Изключителната биография на Буди Будев. Роман” (1969 г.), “Броселиандовата гора” (1973 г.), “Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература” (1973 г., в 3 т.), “Геният и неговият наставник” (1978 г.), “Невидимият салон” (1978 г., в 2 т.), “Отчуждението” (1988 г.), “Избрано и непубликувано” (1994 г.).





1970 г.



В периода 25 юни - 3 юли в София се провеждат българо-гръцки разговори и са подписани документи за свързване на енергийните системи на двете страни, за използване на водите на реките, протичащи през териториите на двете страни, и за туризма.





1962 г.



След продължителна колониална война френският президент Шарл де Гол провъзгласява независимостта на Алжир от Франция.

Алжир е демократична република, намираща се в Северна Африка и заемаща териториална площ приблизително около 2 381 000 кв. км. Населението на страната е около 28 200 000 жители. Етническият състав е съставен от бербери, араби и европейци. Столица на Алжир е гр. Алжир. Официалният език е арабският. Паричната единица е алжирски динар. Административно държавата е разделена на 48 области. Законодателният орган в страната е Националният консултативен съвет. През III в. пр. Хр. на територията на днешен Алжир е основана държавата Нумидия. От I в. пр. Хр. до V в. е под римска власт. През VII в. държавата е завоювана от арабите, след което е поставено начало на ислямизацията. От ХVI в. става владение на Османската империя. В периода ХVII – ХVIII в. поради слабата централна власт на империята Алжир е фактически независима феодална държава начело с местен управител. През юли 1830 г. френски войски завземат гр. Алжир; през 1857 г. е напълно покорена от Франция. През 1954 г. Бен Бела основава Фронта за национално освобождение, обявил се (1958 г.) за временно правителство на Алжирската република. През 1959 г. ген. Дьо Гол обявява правото на Алжир за самоопределение. Алжир е член на Лигата на арабските държави от 1962 г. Същата година става член и на ООН.





1957 г.



Създава се Българският автомобилен турингклуб (по-късно - Съюз на българските автомобилисти).

Съюзът на българските автомобилисти е доброволна обществена организация с нестопанска цел на любители на автомобилизма, автотуризма, автомобилния спорт и картинга. Участва в разработването на нормативни актове и др. документи, свързани с автомобилизма, организира обучението и квалификацията на водачите на моторни превозни средства и др. От 1966 г. оказва и пътнотехническа помощ.





1944 г.



В хода на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и с. Чупрене.





1941 г.


На 2 и 3 юли са извършени масови арести на комунисти: до юли 1942 г. са арестувани около 1600 души.





1935 г.



Роден е Харисън Шмит - американски астронавт. Завършва Калифорнийския технологичен институт през 1957 г. Учи в университета в Осло, Норвегия в годините между 1957 г. – 1958 г. От 1946 г. е доктор по биология в Харвардския университет. Работи в Геологичното управление на Осло, Геологичното управление на САЩ (в щатите Ню Мексико и Монтана), в продължение на 2 години е геолог в Аляска. Член е на групата на астронавтите към НАСА от 1965 г. Непосредствено преди постъпването си в Центъра за пилотиране на космически кораби работи в отдела за астрогеология в Геологичното управление на САЩ (щат Аризона), където участва в съставянето на карти на Луната и планетите. От 7 до 19 декември 1972 г. извършва полет до Луната заедно с Ю. Сернан и Р. Еванс на борда на космическия кораб “Аполо-17”. Лунната капсула с Шмит и Сернан се прилунява в района на планината Тавър на 11 декември 1972 г. и престоява на Луната 75 ч, като астронавтите излизат 3 пъти на повърхността. За придвижване по лунната повърхност Шмит и Сернан използват луноход. Полетът на “Аполо-17” продължава 12 денонощия и 9 ч.





1933 г.



Роден е проф. Александър Фол - български историк-траколог и филолог, доктор на науките, министър на просветата в периода 1980-1986 г. Основател и пръв директор на Института по тракология при БАН. Основател на Националната гимназия за древни езици и култури в София през 1977. Председател (от 1980 г.) на Международния комитет по Тракология към Международната асоциация за проучвания на Европейския югоизток и главен секретар (от 1988 г.) на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания. Автор е творбите “Политическа история на траките”, “Тракийски орфизъм”, “Тракийска култура”, “Казано и премълчано”. Умира на 1 март 2006 г. в София.





1932 г.



В периода 26 юни - 3 юли в Белград се провежда турнира за ІІ Балканска купа по футбол. България побеждава последователно Румъния (2:0), Югославия (3:2) и Гърция (2:1) и печели първо място.





1932 г.


Роден е Стефан Гецов – български драматичен и филмов актьор. От 1955 г. е в Националния драматичен театър. Негови роли в театъра са: Отело (“Отело” от У. Шекспир), Дмитрий (“Братя Карамазови” по Ф. М. Достоевски), Македонски (“Хъшове” от И. Вазов), Големанов (“Големанов” от С. Л. Костов); роли в киното: Иван Шишман от едноименния филм, Г. Димитров в “Наковалня или чук”. Умира на 10 октомври 1996 г. в София.





1929 г.


От 3 до 6 юли се провежда анкета на социалистическите депутати Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Сотир Янев и Димитър Нейков за положението по сръбско-българската граница. Изложението им от 18 юли до Социалистическия работнически интернационал настоява за международна анкета по станалите инциденти.





1926 г.



Със закон е дадена концесия на Bulgarian Development Company Limited за производство и износ на бекон и продукти от свинско месо (свинската концесия).





1924 г.


Роден е Славчо Чернишев – български писател. Учи славянска филология и философия в Софийски университет “Св. Климент Охридски” в периода 1945 г. – 1951 г. Работи като коректор и технически уредник в издателство “Наркоиздат” (1945 г.), уредник на сп. “Жената днес” и в-к “Стожер” (1946 г.). Драматург на радиотеатъра при Радио София, член е на сценаристката комисия и завеждащ редактор “Реклама и пропаганда” при Българска кинематография (1957 г. – 1950 г.). Редактор е във в-к “Литературен фронт” за периода 1952 г. – 1953 г., завежда литературен отдел във в-к “Народна култура” (1953 г.). От 1954 г. живее в Созопол. Член е на Съюза на българските писатели. Публикува за пръв път стихотворение през 1941 г. в сп. “Българска реч”. Автор е на съчиненията: “Земя и небе” (1952 г.), “Поема за летеца” (1954 г.), “Зад синия далечен океан” (1955 г.), “Неспокойно сърце” (1955 г.), “Вятърната мелница” (1957 г.), “Морето” (1957 г.), “Капитан Леванти” (1960 г.), “Созополски разкази” (1963 г.), “Стихове” (1965 г.), “Ветрове, пясъци и звезди” (1966 г.), “Стихотворения” (1966 г.), “Отвъд хоризонта” (1968 г.), “Корабни дневници” (1972 г.), “Лунните острови” (1980 г.) и др. Умира на 30 юни 2000 г. в София.





1908 г.



В Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". На 5 юли младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи.

Комитетът "Единение и напредък" е организация на младотурците. Основана е през 1889 г. в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид II (на снимката) и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното и величие. От 1907 г. ролята на централно ръководство поема Солунският клон на комитета. Под ръководството на комитета се извършва Младотурската революция 1908 г. След поемането на управлението на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която постепенно се преориентира към предишния политически курс на султана както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Бързо забравя за обещаните права на немюсюлманското население в империята, сред което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата световна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, но отделни негови дейци продължават участието си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 г. се слага край на тяхната дейност.

Младотурска революция (1908 г.) е извършена в Османската империя от Комитета "Единение и напредък". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се справи с положението, султан Абдул Хамид II обявява на 23 срещу 24 юли, че възстановява конституцията от 1876 г. и съгласието си за провеждане на избори за парламент. Привлечени от измамните лозунги на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те участват заедно с младотурците в потушаването на държавния преврат от април 1909 г., след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо забравят дадените обещания и по отношение на българското население в европейските предели на империята продължават старата султанска политика. Това довежда до охлаждане на отношенията им с ВМОРО и четите и отново излизат в планините, за да доведат до край борбата си за освобождение от османското владичество.





1905 г.


Сключва се българо-сръбски договор за митнически съюз.





1904 г.



От 3 до 6 юли в София е проведен учредителен конгрес на Съюза на свещеническите братства под председателството на митрополит Максим Скопски.





1895 г.



В центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Два дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението.

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 г. Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд.





1894 г.



В периода 3 – 7 юли се провежда първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), който се явява и учредителен. На него се сливат Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз. Разединени, двете партии и особено БСДС стигат до заключението, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев (на снимката) и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните ученици - лидерите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и др.

Между двете бивши течения изникват остри разногласия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и особено много - за социалната среда на партията и чии интереси ще защитава тя. Превес получават привържениците на бившите партисти. От 1897 г. Димитър Благоев започва издаването на теоретичния орган на партията - сп. "Ново време", а неговите най-близки съратници участват в редактирането на печатните органи на БРСДП - в. "Социалист" (1894 г.-1897 г.) и в. "Народ" (1897 г.-1898 г.). От есента на 1897 г. започва да излиза в. "Работнически вестник". От 1898 г. този вестник става и печатен орган на партията.

Привържениците на съюзистите след ранната смърт на Сл. Балабанов се групират около Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съмишленици, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и др., участват години, както в централното ръководство на БРСДП, така и в нейните печатни издания. Въпреки това в противовес на партийния устав Я. Сакъзов предприема издаването на ново списание, наречено "Общо дело". Всички опити за помирение между двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 г. се стига до разцепление в редовете на БРСДП. Образуват се две самостоятелни политически организации, които носят едно и също име - БРСДП, които се определят като "тесни" и "широки".





1883 г.



Роден е Франц Кафка – австрийски писател. Той е определян като един от “тримата влъхви” на модерната западноевропейска проза (заедно с М. Пруст и Дж. Джойс). Кафка учи в гимназията в Старе место, Прага. От 1901 г. следва в Юридическия факултет на Немския университет в Прага. Дипломира се като доктор по право. От 1907 г. е на работа в застрахователното дружество “Асекурациони дженерали”. Пътува до Париж и Берлин с М. Брод през 1910 г. Запознава се с Ф. Бауер, а през 1913 г. - с Г. Блох. През 1914 г. сключва официален годеж с Ф. Бауер, който по-късно разтрогва. Запознава се с Ю. Вохризек през 1918 г., с която се сгодява, но през 1920 г. разтрогва годежа. През 1922 г. се пенсионира по болест. Умира след продължително лечение в различни санаториуми. Автор е на съчиненията: “Съзерцание” (1912 г.), “Размисъл” (1912 г.), “Преображението” (1915 г.), “Пред закона” (1915 г.), “Присъдата” (1916 г.), “Селският лекар” (1919 г.), “В наказателната колония” (1919 г.), “Писмо до баща ми” (1919 г.). Романите му “Америка”, “Процесът” и “Замъкът” (незавършени), както и неговите дневници и писма, излизат посмъртно. Умира на 3 юни 1924 г.





1882 г.


С княжески указ е разформирована жандармерията и вместо нея е създаден драгунски корпус начело с подполковник Лонгвенов, организиран в 9 драгунски окръжия, съществувал до септември 1883 г.





1877 г.



Българското опълчение преминава р. Дунав.

Българското опълчение е самостоятелна българска доброволческа войска, която взима участие на страната на руската армия по време на Руско-турската освободителна война (1877 г.- 1878 г.). Инициатор за нейното създаване е руският генерал Р. А. Фадеев. Неговото предложение намира подкрепа от страна на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия, които закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони, и ги предоставят на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се поставя на 13 ноември 1876 г. в Кишинев (Молдова). В него са привлечени главно български доброволци, които взимат участие в националноосвободителната борба и в Сръбско-турската война (1876 г.). Според плана на руското командване от октомври 1876 г., първоначалното предназначение на Българското опълчение е да служи като "Пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич". Най-напред са създадени само три дружини. Записването на доброволци не престава и до обявяването на войната. На 17 април 1877 г. Пешият конвой е реорганизиран в Българското опълчение и за негов командир е определен руският ген. Н. Столетов. Под ръководството на руски офицери, намиращи се на служба в руската армия, българските опълченци трябва да преминат и известна военна подготовка. На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме, което е връчено на 3. опълченска дружина. От Кишинев военната подготовка на опълченците продължава в Плоещ. Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, командван от ген. Й. В. Гурко. То участва в боевете при Велико Търново, Стара Загора и Шипка.

Българските опълченци проявяват голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9 – 11 август 1877 г.). Въпреки многократно превишаващата ги османска войска заедно с руските войници те не допускат армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България.

В края на декември същата година те взимат участие и в боевете при Шипка и Шейново, където е разбита армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския договор (1878 г.) Българското опълчение е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на новата българска войска.





1876 г.


Роден е Ралф Бартън Пери - американски философ, представител на неореализма. В периода 1913 г. – 1946 г. е професор в Харвардския университет, ученик е и е биограф на У. Джеймз. В книгата си "Философски тенденции на днешното време" (1912 г.) формулира основните положения на неореалистичната теория на познанието. Ралф Бартън Пери разработва също така етични и политически проблеми, разглежда ценностите като "функции на интереса" ("Обща теория на ценностите", 1926 г., и др.). Умира на 22 януари 1957 г. в Кембридж, Масачусетс, САЩ.





1866 г.



По време на Австро-пруската война между пруската и австрийската армии до града Кьонигрец (днес Храдец Кралове, Чехия) се състои Кьонигрецкото сражение. Пруската войска под командването на Х. Молтке – Старши (221 000 души, 924 оръдия) с концентрични удари на 3 армии разгромява австро-саксонските войски, командвани от ген. Л. Бенедек (215 000 души, 770 оръдия). Австрия се принуждава да сключи Пражкия мир.





1855 г.



Роден е Петър Димитров Груев - военен деец, генерал-лейтенант. Започва образованието си в Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев, след което постъпва във Военно училище в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г., след което завършва артилерийска академия в Русия. Постъпва на служба в българската армия и като офицер участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Отличава се в сраженията при Сливница и Пирот. След войната е назначен за началник на Военното училище в София. Взема ръководно участие при детронирането на княз Александър I Батенберг от българския престол (9 август 1886 г.), след което е обявен за главнокомандващ българските войски. Поради неуспеха на преврата е принуден да емигрира в Румъния, откъдето продължава борбата си срещу Регентството (1886 г.-1887 г.) и първия стамболовистки режим (1887 г.-1894 г.). По-късно постъпва на служба в руската армия, в която впоследствие получава генералски чин. След Октомврийската революция (1917 г.) работи в различни учреждения и предприятия в гр. Тула. Умира на 9 февруари 1942 г.





1819 г.


В Ню Йорк е открита първата в Америка спестовна банка.

1790 г.
Роден е сър Джордж Еверест  /1790-1865/, английски геодезист и картограф, военен инженер. Директор на Индийската топографска служба (1830-1843). Еверест - най-високият връх на Земята (8848 м) в Хималаите, на границата между Непал и Китай, носи неговото име.


1775 г.



Генерал Джордж Вашингтон става главнокомандващ на Континенталната армия на американските колонии.

Джордж Вашингтон е американски държавник, пръв президент на САЩ (1789-1797 г.). Роден е на 22 февруари 1732 г. Вашингтон организира американската армия и се обявява против английското владичество. Той е главнокомандващ във Войната за независимост на Северна Америка. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес. Умира на 14 февруари 1799 г. в Маунт-Вернон.





1728 г.



Роден е Робърт Адам - английски архитект, представител на английския класицизъм. Той работи съвместно с брат си Джеймс Адам (1730-1794 г.). Изгражда рационални стопански постройки (Кенуудхаус в Лондон, 1767-1769 г.), обществени сгради (Единбургския университет, 1789-1791 г.), жилищни квартали (Аделфи в Лондон, 1768-1772 г.) и др. Придържа се към строгите класически форми, използва изящен декор, отделя голямо внимание на интериора и мебелите. Умира на 3 март 1792 г. в Лондон.



1608 г.



Френският изследовател Самюел Шамплен основава в устието на р. Св. Лаврентий гр. Квебек.

Град Квебек се намира в източна Канада. Той е административен център на провинция Квебек. Населението на града е приблизително около 166 000 жители.

Самюел Шамплен е френски хидролог, изследовател на Канада и североизточна част на САЩ. Роден е през 1567 г. в Бруаж. През 1603 г. организира експедиция по реките Св. Лаврентий и Саген. Изследва Атлантическото крайбрежие на Северна Америка, открива о-в Нантакет (1604 г.- 1606 г.). През 1609 г. изучава р. Ришельо - десен приток на Св. Лаврентий, открива езеро, което по-късно е наречено на неговото име, планините Адирондак и Грийн Маунтайнс. Изследователските му търсения в периода 1609 г. – 1615 г. са насочени в откриване на воден път към Тихия океан. През 1615 г. – 1616 г., движейки се по реките Свети Лаврентий и Отава и езерото Написинг, навлиза във вътрешността на континента и достига до езерото Хурон. Умира на 25 декември 1635 г. в Квебек.





Календарът е на Агенция “Фокус” и ndt1.com







.;


 

 


Сходни връзки

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА - 3 ЮЛИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.47 секунди