изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-25 @ 05:39 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА ЗА 4 ЮЛИ    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1929 - Роден е бележитият селекционер на пшеница Тодор Николов Рачински 1937 - На 4 и 5 юли в Букурещ се провежда конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния. 1963 - На посещение в България пристига генералният секретар на ООН У Тан. 1971 - Максим е избран за патриарх



 



2015 г.

Чили печели за първи път в историята си Копа Америка.

2014 г.

За президент на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е избран финландецът Илка Канерва.

2013 г.

Умира Иван Викторов Григоров - български актьор.

2012 г.

На семинар организиран от CERN се обявява откриването на предсказания теоретично Хигс бозон.

2012 г.

Европейският парламент гласува против ратификацията на АСТА.

2011 г.

Умира Ото фон Хабсбург - бивш глава на рода на Хабсбург-Лотарингите най-голям син на последния монарх на Австро-Унгария (австрийски император Карл I и унгарски крал Карой IV) и Цита Бурбон-Пармска.

2004 г.

Умира Георги Джубрилов - български актьор.

1997 г.



На Марс каца успешно американският апарат "Патфайндър", като изпраща първите записи с информация в лабораторията в Пасадена. Това е първата космическа мисия към Марс за повече от 20 години. Мястото на приземяване е сурово и скалисто, наречено Арес Валис. За разлика от предишни мисии, "Патфайндър" използва нова техника – големи въздушни балони омекотяват удара при сблъсъка.





1996 г.



Завършва незаконният църковно-народен събор, който се провежда от 1 до 4 юли в църквата "Света Параскева". Съборът е свикан от Алтернативния синод на Неврокопския митрополит Пимен, на който той е провъзгласен за алтернативен патриарх на Българската православна църква. Приветствия към събора поднасят главният прокурор Иван Татарчев и политиците Иван Куртев, Васил Гоцев, Петко Илиев и др. Вицепремиерът Светослав Шиваров обявява църковно-народния събор на Пимен за незаконен. Разколът приклюва през 2002 г., когато политическото мнозинство по време на управлението на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, в коалиция с Движението за права и свободи на Ахмед Доган - открито застана на страната на патриарх Максим и прие закон, който обедини православната църква.





1987 г.


Чешката тенисистка Мартина Навратилова става за рекорден шести пореден път победителка в турнира "Уимбълдън". Навратилова се състезава за САЩ.





1982 г.



Мигел Де Ла Мадрид Хуртадо е избран за президент на Мексико, като остава на поста до 1988 г. Като министър в кабинета на Лопез Портило, той има принос за икономическия растеж, планирайки използването на мексиканските петролни залежи. Известен като консервативен технократ, той е представител на Институционалната Революционна Партия. Президентството му е маркирано от икономически трудности и земетресението от 1985 г., което предизвиква сериозни щети.





1971 г.



Патриаршески избирателен църковно-народен събор избира митрополит Максим за български патриарх, след смъртта на патриарх Кирил (1901 - 1971). Митрополит Максим е наместник-председател на Светия синод на Българската православна църква. Той е избран за патриарх с 98 гласа от 101 участници.

Българският патриарх Максим (светско име Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско. Послушник в Троянския манастир. От 1929 г. до 1935 г. учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма “Успение Богородично” в Русе. От есента на 1938 г. до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”, през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир. През последната година на обучението си (на 13 декември 1941 г.) приема монашески подстриг с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий. След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Близо пет години заема тази длъжност (от 1942 г. до лятото на 1947 г.). Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир “Успение Богородично” се състои ръкоположението на отец Максим за йеромонах от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1 септември 1947 г. до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След като се завръща в България заема поста главен секретар на Св. Синод (от 15 юли 1955 г. до 1960 г.), като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 г. до 1960 г.). Хиротонисан е в епископски сан с титлата ”Браницки” на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 г. По решение на Патриаршеският църковно-народен избирателен събор в София е интронизиран на 4 юли 1971 г. за Софийски митрополит и Български патриарх. През 2011 г. извършва първата канонизация на новомъченици - баташките и новоселските мъченици, загинали през 1876 г. в борба срещу турците.





1966 г.


От 4 до 6 юли се провежда заседание в Букурещ на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Приета е Декларация за укрепване на мира и безопасността в Европа и Заявление във връзка с агресията на САЩ във Виетнам.





1959 г.


Каймановите острови се отделят от Ямайка и стават кралска колония. Те са колонизирани от англичаните през 18-ти и 19-ти век, като след 1863 г. са администрирани към Ямайка. През 1959 г. те стават част от територията на Федерацията на Уест Индис, но след като тя се разпада, избират да останат под британска зависимост.





1953 г.


Умира Жан Бекерел - френски физик. Той е роден на 5 февруари 1878 г. в Париж. Син е на А. А. Бекерел. Жан Бекерел преподава в Парижкия университет. Изследва разпространението на поляризираните в кръг електромагнитни вълни в магнитна среда, аномалната дисперсия на парите на натрия, явлението на Зееман в плеохроични кристали и др.





1952 г.



Петър Вичев е арестуван от комунистическата милиция по обвинение в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с "народната демокрация". Обвинен е също, че е водач на католически заговор срещу държавата. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и епископ Евгени Босилков. При идването си в България през 2002 г. папа Йоан Павел II го обявява за блажен.

Петър Вичев (отец Камен Вичев) е роден на 23 май 1893 г., с. Срем, Бургаска област. Той е български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците в Белгия, където приема името Камен. Учи теология в Лувен от 1912 г. Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа "Св. Августин" в Пловдив. Сътрудничи на католическия в. "Истина" и сп. "Византийски изследвания".





1946 г.



Филипините придобиват независимост. През ХVІ век те са испанска колония, а след Испано-американската война са предостъпени на САЩ. През 1935 г. получават собствено правителство начело с президента Мануел Куезон. През 1942 г. по време на Втората световна война те са окупирани от Япония. След като воюват на страната на САЩ, те получават независимостта си.





1941 г.


В Рига латвийски партизани убиват над 400 евреи. Начело на “отряда за безопасност" е Виктор Арайс, който организира националистическата Латишка вспомагателна полиция. Той заедно с подчинените си пристига при Голямата хорална синагога, където се крият основно еврейски старци, жени и деца. Сградата е подпалена, като никой не оцелява. В същия ден в града са унищожени всички синагоги и молитвени домове, това било извършено без участието на немски войски.





1937 г.


На 4 и 5 юли в Букурещ се провежда конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния.





1936 г.



Организацията на Обединените нации налага икономически санкции на Италия, заради кризата в Етиопия.

През 1928 г. Италия сключва приятелски договор с Етиопия, но Мусолини изпраща войски в колониите си Еритреа и Сомалия и се подготвя за колониална война. През 1935 г. той заповядва да бъде бомбардирана Адоуа в Етиопия и така започва италианската инвазия в страната начело с маршал Бадоглио, на когото на следващия ден е заповядано да използва отровен газ и да унищожи цивилни села.





1936 г.



Георги Кьосеиванов застава начело на правителството. Държавният деец и дипломат е роден в Пещера на 19 януари 1884 г. Завършва право в Париж през 1905 г., след което преминава на дипломатическа работа. Той е в българските легации в Рим през 1912 г., в Цариград в периода 1913 г.-1915 г., в Берн в периода 1918 г. -1920 г., в Берлин през 1920 г., в Париж в периода 1923-1924 г. Управлява българската легация в Букурещ в периода 1924 г. – 1925 г. От 1925 г. до 1929 г. е върнат в Министерството на външните работи и изповеданията, където заема отговорни длъжности. През 1929 г. – 1931 г. е български пълномощен министър в Белград, след което за кратко време оглавява българската легация в Атина и от 1932 г. до 1934 г. е български пълномощен министър в Белград. От декември 1934 г. до април 1935 г. е началник на канцеларията на цар Борис III. След назначаването на кабинета на Андрей Тошев през април 1935 г. става министър на външните работи и изповеданията, а от ноември същата година поема и министърпредседателския пост, на който остава до февруари 1940 г. През ноември същата година е изпратен за български пълномощен министър в Берн, Швейцария, на която длъжност остава до 1 октомври 1944 г. Тъй като не признава установената след 9 септември 1944 г. отечественофронтовска власт, отказва да се завърне в България и до края на живота си живее в Швейцария. Умира на 27 юли 1960 г.





1934 г.



Умира Мария Склодовска Кюри. Тя е родена на 7 ноември 1867 г. в Варшава, Полша. Първата жена професор в Парижкия университет (от 1906 г.) заедно със съпруга си П. Кюри открива през 1898 г. радия и полония. Съвместно с П. Кюри и Х. Бекерел Мария Кюри получава Нобелова награда за физика през 1903 г. През 1910 г. Кюри получава чист радий. На следващата година е удостоена с втора Нобелова награда, този път за химия. Тя е основател и директор на Радиевия институт в Париж, където работят дъщеря и Ирен Жолио-Кюри и зет и Фредерик Жолио-Кюри. Мария Кюри умира от лъчева болест. Член е на 85 научни организации в света и на Международната комисия за интелектуална собственост към ООН.





1930 г.


Роден е Щефан Ухер - словашки режисьор. През 1955 г. той завършва кинофакултета в Прага. Постъпва на работа в студия за документални филми в Братислава и в периода 1955 г.-1959 г. заснема десет документални филма (“Пътешествие над облаците” и др.). Дебютира в игралното кино през 1960 г. с късометражката “Имаше такава дружба”. На младежта, на нейните чувства и настроения посвещава “Ние от девети” (1961 г.), “Слънце в мрежа” (1962 г.). Уверената му и стабилна режисура се проявява и във филмите, посветени на войната - “Орган” (1964 г., “Чудотворната девица” (1965 г.). Проблемите на колективизацията са отразени в “Три дъщери” (1968 г.). Приказно-баладични и сказови мотиви Ухер разработва в “Гений” (1969 г.), “Ако имах пушка” (1971 г.), “Клен и Юлиана” (1972 г.), а поетично-метафоричното интерпретиране на словашкото въстание получава своя завършен модел в “Долината” (1975 г.), “Великата нощ, великият ден” (1978 г.). Режисира “Пасяха коне на асфалта” (1983 г.) и др. Ухер умира на 29 март 1999 г.

1929

 

Бележитият селекционер на пшеница Тодор Николов Рачински е роден на 4 юли 1929 г. в гр. Враца.
За периода от 1959 до 1975 г. Тодор Рачински извършва близо 4000 междусортови кръстоски, в резултат на които е създаден значителен по обем селекционен фонд, който в рамките на всяка отделна година съставлява около 20 000 потомства в селекционен питомник, 700-900 линии в контролно изпитване, 100-200 линии в предварително изпитване и 140-150 сорта в конкурсно изпитване. От този материал са създадени единадесетте районирани сорта пшеница Русалка, Златия, Левент, Лудогорка, Юбилей, Славянка, Рубин, Добруджа 1, Огоста, Вега и Враца. В продължение на над 22 години Тодор Рачински провежда обширна по обем селекционно-генетична изследователска дейност на високо теоретично ниво, резултатите от която са обобщени в 55 публикации.Нова, по-висока стъпка в селекцията на пшеницата, се явяват последните му признати сортове Чародейка и Скития, отличаващи се с изключителни продуктивни възможности. През 1978 г. в опитни условия сорт Чародейка дава добив 1308 кг/дка
На 26 декември 1980 г. при автомобилна злополука завърши своя жизнен път Тодор Рачински - един от най-забележителните специалисти по пшеницата в България, създател на ценни сортове, които повече от 20 години след гибелта му заемат около 60% от засятите с пшеница площи в България.




 

1916 г.



С царски указ е учреден Военноисторическият музей в София (дн. Национален военноисторически музей - НВИМ). Военният музей е третата общонационална музейна структура след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей на два музея - Археологически и Етнографски. Обединява създадените след 1879 г. военноисторически къщи - музеи. Първата експозиция на Главния Военен музей е открита на 12 май 1937 г. на ул. "Московска" № 15, в сграда, дарена от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. е преименуван в Централен музей на народната армия. През 1950 г. – 1951 г. е преместен на бул. "Ген. Скобелев" № 23 и след година открива нова експозиция. От 1956 г. в музея започва работа реставрационно ателие. През 1967 г. колективът на военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия. През 1968 г. музеят получава статут на национална институция и променя името си на Национален военноисторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк - музей на бойната дружба "Владислав Варненчик" в гр. Варна. От 1971 г. Военният музей издава научно списание "Известия на Националния военноисторически музей". През 1975 г. за своята дейност в областта на науката, просветата и културата Националния военноисторически музей е награден с І степен на орден "Кирил и Методий". От април 2001 г. НВИМ се премества на нов адрес - ул."Черковна" 92.

Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ развива дейност на територията на цялата страна. Създава и методически ръководи полковите сбирки и музеи, музеите на видовете и родовете войски. За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство, в неговите фондове са съхранени и проучени повече от един милион музейни експонати - свидетели на българската и европейска военна история. Музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5000 кв. м. Библиотеката и компютърният център осигуряват достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея. Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 кв. м. Фондохранилищата са разположени на площ от 4 200 кв. м.





1913 г.



Формирано е правителство от Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия под председателството на Васил Радославов.

Васил Христов Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Той е политически и държавен деец, действащ член на БАН. Завършва право в Хайделберг, Германия, след което защитава и докторат. Когато се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието в периода 29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август 1886 г. Министър е на вътрешните работи в периода 12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г. По време на Регентството е министър-председател 16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г. При управлението на Стефан Стамболов през 1887 г. –1894 г. оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на Константин Стоилов като министър на правосъдието от 19 май до 17 септември 1894 г. и министър на народното просвещение от 17 септември до 9 декември 1894 г. По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия 1894 г. – 1899 г. Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899 г. –1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България – 4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г. Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Умира на 21 октомври 1929 г.





1910 г.



Умира Джовани Вирджинио Скиапарели - италиански астроном. Той е роден на 14 март 1835 г. От 1862 г. до 1900 г. е директор на обсерваторията в Брера (Милано). Пръв доказва, че метеорите имат космически произход и метеорните потоци са резултат от разпаднали се комети. През 1877 г. забелязва върху повърхнината на Марс мрежа от тесни прави линии, които нарича “канали”. Установява, че периодът на околоосното въртене на Меркурий е равен на периода на обиколката му около Слънцето.





1906 г.



Великобритания, Франция и Италия дават независимост на Етиопия. Тристранният пакт разделя страната на британски, френски и италиански сфери на влияние. Това е резултат от усилията на етиопския император Менелик, който признава италианския контрол върху Еритрея, в замяна на което получава независимост чрез съглашението от Уикали от 5 май 1889 г. Преди това Италия и Етиопия водят голяма битка при Адоуа през 1896 г. С армия от над 100 хиляди войници Етиопия побеждава по-малката, но по-добре екипирана италианска армия.





1902 г.



Умира Ерве Фай. Той е френски астроном, член на Парижката Академия на Науките от 1847 г. Роден е на 1 септември 1814 г. в Сен Бенуа дьо Со и до 1836 г. учи в Политехническото училище. Работите му са посветени на изследване на физическия строеж на Слънцето, природата на кометите и др. През 1843 г. открива комета (периодическа; носи неговото име) и изчислява нейната орбита. Занимава се с усъвършенстване на астрономическите уреди и е един от първите, които прилагат фотографията за наблюдение на звездите.





1901 г.



Умира Йохан Шмид - германски езиковед. Той е роден на 29 юли 1843 г. в Пренцлау. Изучава индоевропейските езици в университетите в Берлин и Йена. Професор е в университетите в Грац от 1873 г. и в Берлин от 1876 г. Йохан Шмид е специалист в областта на сравнителното индоевропейско езикознание. Вместо схемата на А. Шлайхер за “родословното дърво” на индоевропейското семейство предлага т. нар. “вълнова теория” за разпространението на индоевропейските езици. Според нея индоевропейският праезик (диалектно разчленен) представлява съвкупност от езикови иновации, разположени на вълни от центъра на езиковото единство към периферията. Индоевропейските езици, според Шмид, са свързани с ред общи черти, като границата между тях е преливаща се. Теоретичните му работи оказват влияние върху развитието на индоевропейската диалектология.





1901 г.



Разформирова се 5-и кавалерийски полк и от него, от 1-ви и 2-ри конен полк се формират шест кавалерийски дивизиона.





1898 г.


В северния Атлантик, на път за Франция, югоизточно от Нова Скотия, се сблъсква френският параход “Ла Бургон” с английския търговски кораб “Кромартишир”, като загиват 560 души. Катастрофата е следствие от гъстата утринна мъгла. Сблъсъкът предизвиква съдебни процеси във Франция и Англия, също така и спорове в САЩ.





1894 г.



Хавайските острови са обявени за република, която съществува до 7 юли 1898 г., когато Конгресът в САЩ приема резолюцията “Нюлендс” и с това анексира републиката към САЩ. Новото име на островите е Хавайска Територия.





1888 г.



Умира Теодор Щорм - германски писател. Той е роден на 14 септември 1817 г. в Хузум, Германия. През 1837-1838 г. учи право в Кил , а през 1838-1839 г. в Берлин. От 1843 г. е на адвокатска практика в Хузум, Потсдам и др. Лириката на Щорм продължава романтичните традиции, отличава се с искреност на чувствата, музикалност, фолклорна основа. Главните му теми са любовта, изкуството, природата на Шлезвиг-Холщайн. Много от стихотворенията са посветени на историческото минало на родния му край. Автор е на новелите “Имензее” (1849 г., публ. 1852 г.), “Анжелика” (1855 г.). През 70-те и 80-те год. на ХIХ в. преминава към “новелата на действието” (“Ханц и Хайнц Кирх”, 1882 г., и др.); нарастват реалистическите и критическите тенденции в неговото творчество. Щорм разглежда темата за изкуството и историческото минало (“Рената”, 1878 г.), свързани с основната за творчеството му тема за гибелта на патриархалното общество. Художествено постижение е новелата му “Ездач на бял кон” (1888 г.).





1883 г.


Роден е Петър Стоянов Мутафчиев. Той е български историк медиевист и византолог, редовен член на БАН от 1937 г. Баща е на професор Вера Мутафчиева. Мутафчиев завършва специалност “История” и “География” в СУ “Св. Климент Охридски” през 1910 г. Специализира византология в Мюнхен. Работи в Народния музей в София за периода 1910 г.-1920 г. Преподавател в Катедра “История на Византия и Източна Европа”. Уредник на Средновековния отдел към Народния археологически музей в София през 1910 г.-1920 г., с прекъсвания по време на войните. Мутафчиев участва в Балканската и Междусъюзническата война, както и в Първата световна война като запасен офицер. Награден е с орден “За храброст”, IV степен през 1917 г. Специализира византийска история и гръцка палеография в Института по византология и новогръцка филология към Мюнхенския университет при проф. А. Хайзенберг като стипендиант на фонда “М. Дринов”. Мутафчиев е редовен доцент в Катедра “История на Източна Европа и Византия” от 1923 г. Получава Първа награда за наука от фонд “Берлинов”, присъдена му от УС на БАН през 1927 г. Мутафчиеве член-кореспондент на Славянския институт в Прага от 1929 г., по-същото време е избран и за почетен член на Българския археологичен институт. През 1935 г.-1943 г. е главен редактор на сп. “Просвета”. Мутафчиев е редовен професор в СУ “ Св. Климент Охридски”, почетен член на Полското историческо дружество и действителен член на БАН (1937 г.). Титуляр в на Катедра “История на Източна Европа и Византия” в СУ “ Св. Климент Охридски” през 1937 г.-1943 г. Декан е на Историко-филологическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски” през 1936 г., а на следващата година е избран за действителен член на БАН. Мутафчиев е почетен член на научното дружество “Стефан Тиса” в Дебрецен от 1938 г. Почетен доктор на СУ “ Св. Климент Охридски”. Член е на Полската АН (1939 г.); почетен д-р на Виенския университет (1943 г.). Автор е на над 270 научни статии, студии и книги. Негови съчинения са “История на българския народ” (в 2 т., 1943 г.; 1986 г., с редактор В. Гюзелев), “Избрани произведения” (в 2 т., 1973 г.), “История на българския народ (681-1323 г.)” (1986 г.), “Книга за българите” (1987 г.), “Лекции по история на Византия” (в 2 т., 1995 г.), “Лекции по история на културата” (1995 г.), “Изток и Запад в Европейското средновековие” (1997 г.), “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до Българското възраждане” (1998 г. в съавторство с В. Мутафчиева). Петър Мутафчиев умира на 2 май 1943 г. в София.





1873 г.



Роден е Владимир Димитров Моллов - обществен и държавен деец, юрист, действащ член на БАН. Завършва право в Московския университет, специализира в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино. След завръщането си в България през 1900 г. става доцент във Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). От 1904 г. до 1908 г. е извънреден професор, а по-късно и хоноруван професор по наказателно съдопроизводство в Юридическия факултет на СУ. В периода 1905 – 1906 г. е декан на този факултет. Многократно е секретар на Философско-обществения клон на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Моллов е сред ръководителите на Демократическата партия. След образуването на Демократическия сговор през 1923 г. става един от неговите водачи. Включван е в състава на няколко правителства – министър на народното просвещение (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.), министър на железниците, пощите и телеграфите (21 юни–17 октомври 1918 г.), министър на финансите (4 януари 1926 г. – 29 юни 1931 г.). Ръководи българските делегации, които подписват Бежанския заем през 1926 г., Стабилизационния заем и Спогодбата Моллов–Кафандарис през 1927 г. Автор е на редица трудове в областта на наказателното право: "Правната основа и углавната давност", "Българското наказателно съдопроизводство с решенията на В. К. Съд", "Закон за углавното съдопроизводство заедно с всичките му стари и нови текстове и разяснения и тълкуванията от Върховния касационен съд" и др.





1872 г.



Роден е Калвин Кулидж - американски политик, тридесети президент на САЩ (1923 г.-1929 г.), кандидат на Републиканската партия. Калвин Кулидж завършва право в Амхърст Колидж през 1895 г. Представител е на Масачусетс в Сената от 1906 г. Председател е на Конгреса от 1911 г., губернатор на щат Масачусетс (1918 г.-1919 г.). Вицепрезидент е на САЩ за периода 1921 г.-1923 г. Кулидж е избран за президент през 1923 г., след смъртта на републиканеца Уорън Хардинг. Кулидж умира на 5 януари 1933 г. в Нортхемптън, Масачусетс, САЩ.





1850 г.


Селските старейшини, събрани на Връшка чука, отправят чрез сръбския княз Александър Карагеоргевич ново изложение до султана. Изготвен е и писменият отговор на поставените от турските власти искания за връщане на населението по селата. На 6 и 7 юли пратеници на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на Връшка чука с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.

На 30 юни Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания. На следващия ден се провежда съвещание на селските старейшини от Видинско и Кулско, което трябва да уточни по-нататъшната тактика на въстаниците. Изготвено е изложение, в което се описва тежкото положение на населението в Ломско, Видинско и Белоградчишко, като изрично се акцентира върху лоялността на българите към султана. "Сега - заявяват селските старейшини, сме станали и трите нахии да си видиме правицата, що ни писуваше фермано царски, а они обърнаха на назе пушки, ножеве, топове, та ни избиха, изсекоха, къщи запалиха, попове изсекоха, църкви обраха, пивници изтрошиха, брашно разпиляха, казани съсипаха..."





1831 г.



Умира Джеймс Монро - петият президент на САЩ. Американският политик е роден на 28 април 1758 г. в Уестмориленд, щат Вирджиния, САЩ. През 1776 г. завършва колежа “Уилям и Мери”. Монро участва във Войната за независимост 1775-1783 г., ранен, излиза в оставка с чин “майор”. През 1780-1783 г. учи право при Т. Джеферсън. През 1782-1783 г. е член на легислатурата на Вирджиния, а през 1783-1786 г. е в Континенталния конгрес. До 1790 г. е практикуващ юрист. През 1790-1794 г. е сенатор от Вирджиния, през 1794-1796 г. е посланик на САЩ във Франция, а през 1799-1802 г.- губернатор на щат Вирджиния. В края на 1802 г. президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, за да помага на американския посланик Р. Ливингстън в преговорите за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 г. е подписан договор за получаване на цяла Луизиана от САЩ. През 1803-1807 г. Монро е посланик във Великобритания, през януари 1811 г. отново е избран за губернатор на Вирджиния, но през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните срещу Вашингтон през август 1814 г. той евакуира целия архив на Държавния департамент. От септември 1814 г. е и военен министър. Монро печели убедително президентските избори през 1816 г. и 1820 г. Периодът на неговия мандат е известен като “ерата на съгласието” в историята на САЩ, а името му се свързва с “доктрината Монро” – външнополитическа концепция, оповестена в Конгреса на 2 декември 1823 г., която декларира принципа за взаимната ненамеса във вътрешните дела на държавите от американския и европейския континент. Особено популярен е лозунгът “Америка за американците”. Доктрината става основа за външната политика на САЩ, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се оттегля от активната политика Монро живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна недостатъчност. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 е препогребан в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 т. (1898-1903 г.), той оставя и недовършени мемоари.





1826 г.



Умира американският държавник Томас Джеферсън (1743 - 1826). Роден е на 13 април 1743 г. в Шадуел, щат Вирджиния, САЩ. През 1762 г. завършва право в колежа "Уилям и Мери", а през 1767 г. е приет в адвокатската колегия на щат Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на I континентален конгрес, а през 1776 г. - на II континентален конгрес, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост . Джеферсън заема постове като губернатор на щат Вирджиния (1779 - 1781), посланик на САЩ във Франция (1785 - 1789) и държавен секретар в първата администрация на Джордж Вашингтон (1790 - 1793). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г. побеждава Адамс и става третият президент на САЩ (1801 - 1809). Томас Джеферсън оказва огромно влияние върху политическата история на САЩ. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 тома.





1826 г.



Умира вторият президент на САЩ Джон Адамс (1735 - 1826). Роден на 30 октомври 1735 г. в Бейнтри, Масачузетс. Завършва Харвард през 1755 г. Три години след това работи като юрист в родния си град. През 1776 г. е председател на Континенталния съвет и член на Комитета за декларацията за независимост. През 1780 г. е във Франция и Нидерландия, където уговаря заем от $ 1 400 000 за САЩ. През 1782 г. участва в преговорите с Великобритания, а на 3 септември 1783 г. подписва мирния договор в Париж, с който е призната независимостта на САЩ. Между 1785 и 1788 г. е посланик на САЩ във Великобритания. През 1789 г. е избран за вицепрезидент. През 1796 г. е избран за президент и след един мандат се оттегля в родния си град.





1807 г.



Роден е Джузепе Гар***ди - италиански патриот, народен герой на Италия и генерал. Един от водачите на революционно-демократичното крило в националноосвободителното движение, борещо се за обединение на Италия "отдолу". Син на моряк. Участва в републиканското въстание на Рио Гранде срещу бразилското правителство през 1839 г. Бори се в отечеството си за обединението на Италия срещу австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г.-1871 г. участва във войната на Франция срещу Прусия. Автор е на интересни мемоари и романи. В негова чест са издигнати много паметници в Италия и Франция. Гар***ди умира на 2 юни1882 г. на о. Капрера.





1804 г.



Роден е Натаниел Хоторн – американски писател. Той завършва Бостънския колеж през 1825 г. Работи в Бостън и Сейлъм. От 1853 г. до 1857 г. е консул на САЩ във Великобритания. Увлича се от трансцендентализма, а през 1841 г. взема участие във фуриеристката комуна в Брукфарм. Историята на своето разочарование от фуриеризма предава в романа си “Блайтдейл” (1852 г.). Наред с Едгар Алън По, Хоторн се смята за класик на американската новела. Неговите разкази съставляват най-значителна част от литературното му наследство: сборници “Два пъти разказани истории” (1837 г.), “Легендите на стария чифлик” (1846 г.) и др. Съставя сборници с разкази и приказки за деца. Творчеството му отразява пуританската традиция на Нова Англия - историческият център на първите поселници. Авторът идеализира пуританската етика, виждайки в нея единствена гаранция за нравствената чистота и условие за хармонично съществуване. Взаимовръзката на минало и настояще, взаимопроникването на реалност и фантастика, романтичен патос и детайлно битоописателство, сатиричната гротеска образуват идейно-художественото своеобразие на романите “Алената буква” (1850 г.), “Домът със седемте фронтона” (1851 г.) и “Мраморният фавн” (1860) г.. Хоторн умира на 19 май 1864 г. в Плимут, Ню Хемпшир.





1802 г.



Открита е Висшата военна академия на САЩ, наречена Уест Пойнт. Тя е учредена с акт на Конгреса на САЩ от март същата година и е най-старата американска военна академия. Студентите й се наричат кадети. Училището се намира на брега на река Хъдсън, на 80 км. северно от Ню Йорк Сити. С площта си от 16 хиляди акра академията е едно от най-големите училища в света.





1790 г.


Роден е Джордж Еверест (1790 - 1866). Той е генерал-губернатор на Индия. Неговото име носи най-високия връх на планетата - Еверест.





1776 г.



Във Филаделфия на конгрес с участието на тринадесет колонии е подписана американската Декларация за независимост, подготвена от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на САЩ.

Съединени американски щати се състоят от три несвързани помежду си части. Основната континентална част е с площ 7 825.2 хил. кв. км. На север граничи с Канада, на юг с Мексико, има брегова линия с Тихия океан, Атлантическия океан и Мексиканския залив. Населението е 281 милиона жители. От 1990 г. До 2000 г. е нараснало с 33 милиона души. Столицата на САЩ е Вашингтон. Административно страната е разделена на 50 щата и 1 столичен федерален окръг. Начело на федеративната република стои президент, избиран за 4 години, като той има право само на 2 мандата. Основният документ е действащата от 1787 г. конституция. Законодателната власт в САЩ е ръцете на конгреса, съставен от две палати - Сенат и Палата на представителите.

САЩ е водеща в света държава с високи темпове на икономическо развитие. Трудоспособно население е 130 млн. души. Държавата създава 20 % от световната промишлена продукция, осъществява 15 % от международната търговия, водач е в разработването и усвояването на най-нови технологии. САЩ заемат първите места в света по добив на нефт, въглища, природен газ, злато, уран и по производство на електроенергия, стомана, чугун, мед, алуминий, олово и др. Основна роля в икономиката на промишлеността - металургия, машиностроене, приборостроене, електронна и електротехническа, нефтена, газова, химическа, автомобилна, самолетостроене, авиокосмическа и др. САЩ е най-големият износител на селскостопанска продукция (57 милиарда щ. д.) - над 15 % от световния продоволствен пазар. Основно се изнася - зърно, месни продукти, памук, тютюн, плодове, зеленчуци и др.



1546 г.


Умира Хайрадин Барбароса - алжирски владетел (от 1519 г.).Той е роден около 1483 г. на о-в Митилена, днешния Лесбос. Първоначално е морски пират и командир на флот. Използва борбата на алжирското население срещу испанските завоеватели, за да вземе властта в страната заедно с брат си Арудж. След смъртта на брат си през 1518 г., стремейки се да си запази властта, Хайрадин Барбароса търси помощ от турския султан Селим I и поставя Алжир под сюзеренитета на Турция; в замяна получава титлата “паша” (1519 г.). През 1520 г.-1525 г. води борба с испанците, с племената на Кабилия и с Хафсидите. От 1538 г. е главен адмирал на турския флот. По време на Венецианско-турската война (1538 г.-1540 г.) разгромява при Превезе флота на европейската коалиция под командването на А. Дориа (1538 г.). Побеждава войските на Карл V през 1541 г. край гр. Алжир.


http://www.focus-news.net и www.ndt1.com

 

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА ЗА 4 ЮЛИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.91 секунди