изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-21 @ 00:47 EET
КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА 1879 г. - Провежда се първото заседание на първото българско правителство (начело с Тодор Бурмов) след освобождението на България от турско робство. 1926 г. - Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва три дивизии в областта, след като на 3 и 4 юли чета на Вътрешната добруджанска революционна организация начело със Сл. Алексиев и Ст. Боздуганов напада румънски чиновници при Старо село, Силистренско. От 4 до 6 юли последват репресии от страна на постоянно присъстващите румънски въоръжени части, в които са убити около 40 българи.



2014 г.

Умира Едуард Амвросиевич Шеварднадзе - съветски и грузински дипломат и политик.

2012 г.

При наводнение в Кубан загиват 171 човека.

2011 г.

Рупърт Мърдок закрива вестника със 168 годишна история News of the World поради разразил се скандал с подслушване на телефонни разговори на известни личности.

2007 г.

Статуята на Христос Спасител посветена на Иисус Христос в Рио де Жанейро, Бразилия е включена в списъка на Новите седем чудеса на света в проекта на швейцарската фондация New7Wonders Foundation.

2006 г.

Умира Роджър Кийт „Сид“ Барет - английски рок китарист на Пинк Флойд и вокалист


2005 г.



При терористичен атентат на "Ал Кайда" в Лондон избухват четири взрива. Три от взривовете са под земята, на метростанции, а четвъртият взрив е в двуетажен автобус. Загиват 45 души, а около 1000 са ранени.

Серията от атентати започва с взрив сутринта в метростанцията "Олдгейт". Следват експлозии в станциите на метрото "Ливърпул стрийт", "Кингс крос" и "Еджуар роад" - всичките те - разположени в Лондонското сити. Впоследствие са взривени пътнически автобуси на площадите "Ръсел" и "Тейвиксток".

Отговорност за атентатите поема терористичната организация "Тайната организация на "Ал Кайда" в Европа".

Атентатите са реализирани седмица след получаването на председателството на Евросъюза от Великобритания, по време на годишната среща на Г –8, състояла се в Шотландия, и ден след ден след одобряването на Великобритания за домакин на олимпийските игри през 2012 г.

Скотланд Ярд съобщават, че става дума поне за седем експлозии в метрото и в автобуси, на мястото на експлозиите са намерени остатъци от взривни вещества. Първоначалните съобщения гласят, че експлозиите са предизвикани от сблъсък на мотриси или късо съединение.

„Химикът", който е направил бомбите, използвани при атентатите на 7 юли, е задържан в Кайро. Арестуваният се казва Магди ел Нашар и е студент по химия.

33-годишният заподозрян е заловен от полицията в бедно предградие на египетската столица. Нашар е напуснал Великобритния 2 седмици преди атентатите.

Експлозивното вещество, използвано за бомбите, се нарича „Майката на Сатаната". Според полицейски служители съединението е триацетонен трипероксид. За получаването му се смесват химикал за отпушване на канали, белина и ацетон - все неща, които се намират по магазините.

Този вид бомби е запазена марка на "Ал Кайда". Същият взрив е открит в обувката на Ричайрд Райд, с която той искаше да взриви самолет над Атлантика през 2001 г. и в обувката на глостърския бомбаджия Саджид Бадат, който в последния момент се отказа да го взриви.





1985 г.



17-годишният германски тенисист Борис Бекер става най-младият шампион за цялата история на тенис турнира "Уимбълдън". Борис Бекер е роден на 22 ноември 1967 г. Висок е 191 см, играе с дясната ръка. Започва професионалната си кариера през 1984 г. До началото на Уимбълдън'99 спечелва 710 мача и губи 213. Дълго време е № 1 в световния тенис. Трикратен победител е от "Уимбълдън", шампион е от Откритото първенство на САЩ, два пъти печели Откритото първенство на Австралия. От наградни фондове спечелва около $25 млн. Заради убийствения му сервис, е наричан "Мистър Бум-Бум".





1981 г.


Приет е Закон за амнистия, дадена във връзка с 1300-годишнината на българската държава, 90-годишнината на БКП и 25-годишнината от пленума на ЦК на БКП от април 1956.





1978 г.



Провъзгласена e независимостта на Соломоновите острови.

Соломоновите острови са открити през 1568 г. от испанския мореплавател А. Менданя де Нейра. През 1899 г. островите са разделени между Великобритания (източната част) и Германия. Между 1893 г. и 1900 г. Великобритания завладява островите. През 1921 г. британската част е поставена под австралийска опека.

През 1978 г. британската част на Соломоновите острови получава независимост в състава на Общността. Соломоновите острови са член на ООН от 1978 г.





1969 г.



Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.

Войната във Виетнам започва през 1964 година. Целта на САЩ в нея е - предотвратяване на установяването на комунистическо управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на `50-те години, когато в южната част на страната се създава Република Виетнам, и започва изграждането на т.нар. сайгонска армия, с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който, с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и Китайската народна република, разгръща освободително движение за обединение на страната. През 1963 г., със заповед на американския президент Джон Кенеди, в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема т.нар. Тонкинска резолюция, която поставя началото на войната; военни операции срещу силите на Националния фронт и Демократична република Виетнам. През 1968 г. войната обхваща цялата територия на страната. През 1969 г. националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам; в Париж започват мирни преговори между САЩ и Демократична република Виетнам. През 1973 г. Парижкото споразумение слага край на войната, до 1974 г. американските войски се изтеглят от Виетнам.





1940 г.



В Ливърпул е роден барабанистът на "Бийтълс" Ринго Стар (псевдоним на Ричард Старки). Ринго Стар е английски композитор и рокмузикант. Псевдонима си приема през 1960 г. В “Бийтълс” се включва в средата на 1962 г., като замества на ударните Пит Бест. Ринго Стар се снима в 13 филма (без тези с “Бийтълс”), между които “Кенди” (1968), “Листомания” (1975), “Последният валс” (1976), “Пещерният човек” (1981). През 1975 г. Стар основава собствена фирма за грамофонни плочи “Ring O’Records”.





1937 г.


Започва японско-китайската война, част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г.

Войната започва с нахлуването на японските войски в Североизточен и Централен Китай. Япония окупира голяма част от Китай (главно през 1937 г. – 1939 г. и 1944 г.). В Китай е създаден единен национален антияпонски фронт, който към април 1945 г. контролира деветнадесет освободени района. През август 1945 г. СССР се включва във войната против Япония и допринася за приключването й.





1932 г.


В София е родена художничката Лика Янко (1932 - 2001). Автор е на изложби, представяни в 20 страни. Завършва Художествената академия при проф. И. Петров. Първата й самостоятелна изложба в София е закрита през 1967 г., наложена й е забрана за организиране на изложби до 1981 г. През 1981 г. се състои нейната втора самостоятелна изложба в София. Нейни картини притежават посолства и колекционери от Индия, Индонезия, Египет, Япония, САЩ, Венецуела, Аржентина, Мароко, Уругвай, Перу, Колумбия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Германия, Англия, Австрия, Швейцария, Гърция, Югославия, Турция.

Умира на 22 юни 2001 година.





1930 г.



Умира сър Артър Конан Дойл – популярен английски писател, автор на криминални романи за детектива-любител Шерлок Холмс, на научно фантастична и приключенска литература, на исторически изследвания. Негови съчинения са: повестите "Знакът на четиримата" (1890 г.), "Баскервилското куче" (1901-1902 г.), "Долината на ужаса" (1914-1915 г.); сборници с разкази: "Приключенията на Шерлок Холмс" (1891-1892 г.), "Спомени за Шерлок Холмс" (1892-1893 г.); романът "Изгубеният свят" (1912 г.); книги по история на англо-бурската война и Първата световна война и др. Сър Артър Конан Дойл е роден през 1859 г.





1928 г.



На 7 срещу 8 юли в София е убит генерал-лейтенант Александър Протогеров.

Александър Протогеров е роден през 1867 г. в град Охрид. През 1888 г. завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер-доброволец се сражава в състава на 7-ми пехотен Преславски полк при Сливница и Пирот. В навечерието на Балканската война 1912 - 1913 г., през септември 1912 г., му е възложена организацията и формирането на Македоно-Одринското опълчение. На 24 септември 1912 г. е назначен за командващ 3-та пехотна Македоно-Одринска бригада (9-та Велешка, 10-та Прилепска, 11-та Серска и 12 –та Лозенградска дружини). Води боеве по направлението Кърджали, Балкан Тореси, Гюмюрджина и Родосто. Действията на бригадата са част от стратегическия план, довел до пленяването на корпуса на Явер паша на 28 ноември 1912 г. в долното течение на река Марица.

По време на Междусъюзническата война през юни и юли 1913 г. 3-та Македоно-Одринска бригада воюва срещу сръбските войски в района на Султан тепе и южното от върха.

По време на Първата световна война 1915-1918 г. участва в организирането и подготовката на Кадровата дивизия, преименувана по-късно на 11-та пехотна Македонска дивизия.

В края на септември 1915 г. е назначен за командир на 3-та бригада. През октомври и ноември 1915 г. бригадата води боеве срещу сърбите и французите при Удово, Уланци, Криволак, Градец и Богданци. През 1916 г. 3-та пехотна бригада от 11-та пехотна Македонска дивизия заема позиции и воюва по протежението на планината Беласица и при селата Горни и Долни Порой.

През есента на 1916 г. полковник Александър Протогеров е натоварен с организирането и подготовката на Планинската дивизия.

През 1917 г. на полковник Протогеров е възложено потушаването на въстанието на сърбите по долината на река Морава, в тила на Българската армия. През 1917 г. създава и оглавява Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.

През 1918 г. на генерал-майор Александър Протогеров е възложена защитата на София при нападения на дезертьори от фронта.

Генерал Александър Протогеров организира потушаването на въстанието на войниците, напуснали бойните части, известно като Владайското въстание.

За 30-годишната си служба в армията, генерал Протогеров на три пъти преминава в запаса, за да се занимава активно с македонското освободително дело като ръководител и войвода.

След демобилизацията на армията през 1918 г. генерал-лейтенант Александър Протогеров напуска окончателно армията и се отдава изцяло на освободителното движение на българите от Македония като член на Върховния комитет на ВМРО.

Награждаван е с Военен орден „За Храброст” ІІІ степен 1 и 2 класа., Войнишки кръст – ІІІ степен, „Св. Александър” – ІІІ степен с мечове и „За Военна заслуга” ІІІ степен на военна лента. Носител е на редица съюзнически военни отличия. Произведен е в чин генерал-майор през 1917 г., а в генерал-лейтенант през 1918 г.





1926 г.


Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва три дивизии в областта, след като на 3 и 4 юли чета на Вътрешната добруджанска революционна организация начело със Сл. Алексиев и Ст. Боздуганов напада румънски чиновници при Старо село, Силистренско. От 4 до 6 юли последват репресии от страна на постоянно присъстващите румънски въоръжени части, в които са убити около 40 българи.





1919 г.


В Пловдив е роден писателят и журналист Димитър Пеев (1919 - 1996). Пеев завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” и специализира криминалистика в Москва. През 1958 г. излиза първият му фантастичен роман "Ракетата не отговаря" (в съавторство). До 1964 г. пише още няколко художествени и научнопопулярни книги с уклон към фантастиката "Изкуствени спътници и междупланетни полети", "Човекът извън земята", "Животът на другите планети", повестта "Фотонният звездолет" (1964 г.). Първият криминален роман на Пеев е “Алиби” от 1966 г.

Димитър Пеев е основател и пръв главен редактор на списание "Космос". Дълги години е главен редактор на вестник "Орбита".





1910 г.



В София е свикан първият, след Освобождението, общ Архиерейски събор на Българската екзархия с участието на всички митрополити и епископи. Съборът взема решение за въвеждане на новобългарски език в службите, успоредно с черковно-славянския. По време на Страстната седмица службите се провеждат само на новобългарски. На 8 юли в частно заседание се обсъжда преподаването на вероучение в училищата и създаването на църковен фонд към Светия синод.

Българската екзархия е Върховна национална организация на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. До освобождението на България от турско робство обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (`90-те години на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е дело на дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.





1894 г.


От 3 до 7 юли се провежда първият конгрес на марксистката Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Партията е основана на същия конгрес, чрез сливане на Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Българския социалдемократически съюз (БСДС). Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз стигат до заключението, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите.





1887 г.


Роден е художникът Марк Шагал (1887 - 1985). Марк Шагал е френски художник от руски произход. Той е първият представител на сюрреализма - според създателя на термина френския поет Гийом Аполинер. Сред най-известните му творби е "Прозорец на остров Бреа".





1879 г.



Провежда се първото заседание на първото българско правителство (начело с Тодор Бурмов) след освобождението на България от турско робство. То е назначено на 5 юли същата година и се състои от консерватори. Има временен служебен характер.

Тодор Стоянов Бурмов е обществен, политически и държавен деец, книжовник, действащ член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала (днес квартал на Габрово). Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на списание "Български книжици", а по-късно и на в. "Съветник" и в. "Время". Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) сътрудничи на княз Вл. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най–изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган в. "Витоша". От 1884 г. преминава към умереното крило на Либералната партия на Драган Цанков. Заема последователно редица отговорни държавни постове – вицегубернатор на Пловдив (1878 г.) и пръв губернатор на София (1879 г.). Той е първият министър-председател на свободна България и едновременно министър на вътрешните работи (юли – ноември 1879 г.). От 1881 до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата "Българо-гръцката църковна разпря". Умира на 25 октомври 1906 г.





1879 г.



Създават се гранични пунктове и митнически постове по границите на Княжество България.

Княжество България се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от днешната българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г. – 1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.





1878 г.



Ото фон Бисмарк произнася реч пред Райхстага, в която заявява желанието си да бъде посредник при организирането на предстоящия европейски конгрес (Берлинският конгрес). Впоследствие той е избран за председател.

Ото фон Бисмарк e пруски и германски държавен деец, създател на германската държава. Обединява Германия "отгоре" по пътя на три последователни войни (Пруско-датска – 1864 г., Австро-пруска – 1866 г. и Френско-пруска – 1870-1871 г.). Райхсканцлер е на Германия от 1871 г. до 1890 г. Във вътрешната и външната си политика защитава интересите на юнкерите и едрата германска буржоазия. Стреми се да наложи хегемонията на Германия в Европа. Първоначално насърчава Русия да започне Руско-турската война (1877-1878 г.), но на състоялия се от 1 юни до 1 юли в Берлин конгрес застава на страната на нейните противници. Самият конгрес е свикан по настояване на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участват и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, също и на Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. България, чиято съдба се решава там, нямала представители. Западно-европейските страни не одобряват Санстефански договор (1878 г.), подписан след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и настояват за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия е принудена да приеме преразглеждането на Санстефанския договор. Като председател на Берлинския конгрес Ото фон Бисмарк улеснява ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участват английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатират най-важните въпроси – териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина. Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремят да намалят границите на България и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването й от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация, с мълчаливото съгласие на останалите западноевропейски сили, се бори за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса, с известни териториални претенции към България, излизат и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не е обърнато внимание.





1877 г.



Роден е Марк Захарович Шагал. Той е френски художник от руски произход, един от най-известните представители на Парижката школа. Шагал учи в художествената академия в Петербург, където е повлиян от фовизма и кубизма, използва техните похвати, но те подчертават абсолютната му ирационалност. Там се среща с Робер Делоне и се вдъхновява от творчеството му. В творбите му от този период се наблюдава нарушаване на равновесието, почти напълно отсъства триизмерността. Неизчерпаемата виталност на картините му подклажда въображението на поетите Сандрар, Аполинер, Бреган. “Феноменът Шагал” е открит от Аполинер, който по това време е защитник на кубистите. През 1914 г. Шагал открива изложба в Берлин. След преврата през 1917 г. е назначен за комисар по изобразителните изкуства във Витебска област. Шагал заминава отново за Франция, като минава през Берлин, където създава серията гравюри на автобиографична тема “Моят живот” и създава мемоарна книга, която излиза през 1922 г. В Париж илюстрира изданията на “Мъртви души” на Гогол и “Басни” на Лафонтен. През 1932 г. посещава Амстердам, където преоткрива Рембранд. Малко преди Втората световна война в картините му се появяват теми, наситени с драматизъм. През 1941 г. емигрира в Америка, където създава театрални декори (за творби на Стравински и Чайковски). След войната Шагал открива ретроспективни изложби в Нюйоркския музей, Чикаго, музеите за модерно изкуство в Париж, Амстердам, Торино, Базел, галерия “Тейт” в Лондон.

Последните 20 години от живота си Марк Захарович Шагал прекарва в Сен Пол дьо Ванс в Южна Франция. Умира на 28 март 1985 г.





1877 г.



В хода на Руско – турската освободителна война (1877 г. – 1878 г.) конни части на Предния отряд предприемат разузнаване към Търново, което предизвиква паническо отстъпление от страна на противника. Възползвайки се от ситуацията, генерал Гурко разпорежда разузнаването да премине в настъпление и в резултат на това град Търново (днес Велико Търново) е освободен.





1868 г.


Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води бой с турска потеря при Вишовград (Великотърновско).





1860 г.



Роден е австрийският композитор и оркестров диригент Густав Малер (1860 - 1911). Малер е възпитаник на Виенската консерватория. Бил е директор на Будапещенската опера, пръв диригент на Хамбургската и по-късно на Виенската опера. През 1909 г. дирижира Нюйоркския филхармоничен оркестър. Густав Малер е един от най-големите оркестрови диригенти на своето време. Пише камерна музика, хорови композиции, симфонии и др. Умира през 1911 г.





1850 г.


На 6 и 7 юли в хода на Въстанието в северозападна България – 1850 г. (Видинско въстание) пратеници на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на връх Връшка чука (намиращ се в западната част на Стара планина, много близо до българо-сръбската граница) с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.

Въстанието в северозападна България – 1850 г. (Видинско въстание) е масово антифеодално селско въстание, избухнало във Видинско, Ломско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не довеждат до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме, нито подсилват гаранциите за защита на неговите елементарни човешки права.





1842 г.


Със заповед на султана на Османската империя се отменят вътрешните мита върху "всички стоки, храни и други неща, които се произвеждат по селата и градовете в Румелия и Мала Азия".





1835 г.



В с. Бяла черква e роден Киро Петров (Бачо Киро).

Бачо Киро е учител, книжовник, читалищен деец, фолклорист, историк, участник в националнореволюционното движение. Първоначално постъпва като послушник в Батошевския манастир. След това учителства в селата Коювци, Вишовград, Мусина, Михалци, Бяла черква и др. С пламенното си слово призовава народа към борба. Основава читалища и разпространява революционните идеи най-вече из родния си край. Сам застава начело на революционния комитет в Бяла черква, който е основан от Васил Левски. При избухването на Априлското въстание (1876 г.) в Първи – Търновски, революционен окръг Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на Поп Харитон. Участва в сраженията и при Дряновския манастир. След разгрома на четата успява да се спаси, но след това е предаден и заловен от османските власти. Осъден е на смърт и е обесен в Търново през 1876 г.





1807 г.



Наполеон Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента. Срещата не води до трайно споразумение и пет години по-късно армията на Наполеон навлиза в Русия (1812), където претърпява поражение.

Френският император Наполеон Бонапарт е роден в град Аячо през 1769 г. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности, френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796 – 1797) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798 г. – 1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция.





1754 г.



В Ню Йорк е открит Кралският колеж, прераснал по-късно в Колумбийски университет – най-стария на територията на Северна Америка.





1752 г.



В Лион е роден френският механик Жозеф Мари Жакард (1752 - 1834). През 1801 г. Жакард създава тъкачния стан, наречен на негово име, който става важна част от текстилната индустрия. Жозеф Мари Жакард умира през 1834 г.





1585 г.


Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.





1345 г.


Феодалният владетел Момчил е убит в сражение с двамата си бивши съюзници и настоящи противници Йоан Кантакузин и Умур бег. Те обединяват своите армии. Момчил и войската му трябва да приемат неравностойна битка пред стените на крепостта Перитеорион. Момчил загива в сражението, а бойните му отряди са разгромени. Личната му храброст и смъртта му го превръщат в един от героите на българския народен епос. Йоан Кантакузин включва областта Меропа в своите владения, а Умур бег се оттегля в Мала Азия поради венецианската заплаха, надвиснала над Смирна (Измир), най-голямото пристанище на емиратството Айдън.

Момчил е независим феодален владетел в Родопите и Беломорието, един от първите борци против османското нашествие на Балканския полуостров. Първоначално е главатар на разбойническа дружина, поради което е преследван от централната власт. Принуден да избяга във Византия, Момчил постъпва на служба при император Андроник III (1328 г. – 1341 г.). По-късно заминава за Сърбия и служи при крал Стефан Душан. През 1343 г. подпомага Йоан Кантакузин да заеме византийския престол, в резултат на което получава Смолянската област и става неин управител. През следващата година нанася поражение на османските кораби при Портолагос. Момчил скъсва връзките си с Византия и се обявява за самостоятелен владетел в Родопите и Беломорието с център Ксанти и крепостта Перитерион. През 1345 г. е нападнат от византийски и османски войски, предвождани от император Йоан Кантакузин. В сражението при Перитерион дружината е разбита, а самият той – убит. Момчил е възпят в българските народни песни като храбър борец срещу османските завоеватели и народен защитник.



1307 г.



Умира Едуард I, крал на Англия от 1272 г. до 1307 г. Едуард I е роден през 1239 г. Той е син на Хенри III. При Едуард I окончателно се установява практиката за редовно свикване на парламента, с което в Англия се оформя съсловно-представителна монархия. Във вътрешната политика кралят се стреми да запази равновесието между феодалите, оформило се след гражданската война през 60-те години на ХIII в. и да укрепи съюза на кралската власт с рицарите и градовете при внимателно настъпление срещу светската и духовната аристокрация. Недоволството на рицарите и гражданите от увеличаването на данъците принуждават Едуард I да признае на парламента правото да определя държавните данъци от 1297 г. По време на неговото управление насилствено към Англия е присъединен Уелс (1282 г. – 1284 г.); направен е опит за завоюване на Шотландия през 1286 г.





Агенция “Фокус”

 

 


Сходни връзки

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.33 секунди