изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-21 @ 00:52 EET
КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА: 1949 г. - Завършен е строеният шест денонощия в центъра на София мавзолей на Георги Димитров.  1774 г. - Сключен е Кючуккайнарджийски мирен договор между Русия и Османската империя при село Кючуккайнарджа (днес Кайнарджа), Силистренско. Той слага край на Руско-турската война (1768 - 1774 г.). 1990 г. - Тържествено е открито Великото народно събрание във Велико Търново. За председател е избран академик Николай Тодоров (БСП).




2011 г.

Руският премиер Владимир Путин е новият носител на престижната германска награда „Квадрига“, с която се удостояват дейци и организации за иновативност и новаторски дух.

2006 г.

Президентът на Полша Лех Качински назначава своя брат-близнак Ярослав Качински за премиер на страната, което е прецедент в световната политическа история.


1998 г.



В София е създаден Либералнодемократичен съюз от няколко либерални формации с почетен председател експрезидента доктор Желю Желев.

В новата формация се включват ДПС на Ахмед Доган, Нов избор на Димитър Луджев, Свободната РДП на Кирил Бояджиев и Либералнодемократичната алтернатива.





1997 г.


Тридесет и осмото Народно Събрание избира композитора Стефан Димитров за генерален директор на БНТ, Лиляна Попова - за генерален директор на БНР, а Панайот Денев - за генерален директор на БТА.





1994 г.


В София умира Иван Дашев Радоев – български поет и драматург.

Следва право и славянска филология в СУ” СВ. Климент Охридски”. От 1954 г. до 1955 г. е редактор във вестник "Стършел", а от 1957 г. до 1958 г. във в. "Български воин". Драматург е на Народната опера в София от 1963 г. до 1968 г., главен редактор е в Българска телевизия от 1969 г. до 1970 г., драматург е на театър "София" през 1973 г. Член е на СБП. Негови стихосбирки са: "Пролетно разсъмване" и "Баладична поема" . В началото на 60-те години се утвърждава като един от създателите на лиричната драма в съвременната българска литература. Негови са пиесите "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Юстинианова монета." Някои от пиесите му са поставяни в театъра, радиото и телевизията на СССР, Унгария, Чехословакия, Куба. Негови стихотворения са преведени на руски , чешки , румънски, френски, английски, гръцки, полски, унгарски и други езици. Иван Радоев пише съчиненията: "Шумят знамената" през 1951 г., "Израстват хора" през 1952 г., "Пролетно разсъмване" през 1953 г., "Китайчето Хао Ли" през 1954 г., "Димо, Димо ле" през 1956 г., "Стихотворения" през 1958 г., "Над морското равнище" през 1970 г., "Червено и кафяво" през 1972 г., "Един бял лист" през 1975 г., "Избрани пиеси" през 1977 г., "Стихотворения и поеми" през 1978 г. и други.





1992 г.



Бившият панамски диктатор Мануел Нориега е осъден на 40 години затвор в САЩ заради разрешение страната му да бъде използвана за контрабанда на наркотици.

Мануел Антонио Нориега Морено (11 февруари 1938 г. ) е панамски генерал и де факто лидер на Панама от 1983 до 1989 г. Противно на повечето мнения, Нориега никога не е бил президент на Панама. Първоначално той е съюзник на САЩ и дори работи за ЦРУ. В средата на 80-те отношенията с американското правителство се обтягат, и през 1989 г. генералът е свален от власт по време на американската инвазия на Панама. Заведен е в САЩ, където е осъден за трафик на наркотици, рекет и пране на пари, и през 1992 г. е осъден на 40 години и е вкаран в затвор в Маями, Флорида. През 1999 г. присъдата му е намалена на 30 години. На 4 декември 2004 г. е преместен в болница след лек удар.

През 1999 г. панамското правителство иска екстрадацията на Нориега за да бъде съден за убийство. Сайтът на Федералното бюро по затворите посочва като евентуална дата на екстрадацията му 9 септември 2007 г.





1991 г.



Борис Елцин полага клетва като избран първи президент на Русия.

Борис Елцин е роден на 1 февруари 1931 г. в Бутке, близо до Свердловск (днешен Екатерининбург).

Завършва Уралския политехнически институт като инженер-конструктор; инженер и началник на Южгорстрой от 1955 г. до 1963 г.; началник на строителния отдел на Свердловския област комитет на КПСС от 1966 г. до 1976 г. Член е на КПСС през 1961 г., през 1968 г. е избран за първи секретар на Свердловския обком на КПСС. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. От 1981 г. е член на ЦК на КПСС. През 1986 г. се кандидатира за член на Политбюро на ЦК на КПСС. Депутат е във ВС на СССР през 1978 г. През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на "перестройката". Осъществява частно посещение в САЩ през септември 1989 г. През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г. с помощта на армията потушава опит за преврат. Създава ОНД. Провежда икономически реформи. Преизбран е за президент през 1996 г. , на 31 декември 1999 г. подава оставка.





1990 г.


Тържествено е открито Великото народно събрание във Велико Търново. За председател е избран акад.Николай Тодоров (БСП).

Академик Николай Тодоров е роден на 21 юни 1921 г. в град Варна. Той е български учен – историк с международно признание, има огромна заслуга за развитието на българската историческа наука през последните 40 години. Автор е на повече от 400 труда по история и основоположник на Балканистиката като самостоятелно направление в историческата наука в България. Същевременно работи и за разпространението на българската наука и култура у нас и в чужбина.

Заема редица отговорни постове в сферата на обществените науки в България в международни политически, културни и научни организации, акад. Николай Тодоров поставя на преден план интересите на България и издигането на нейния международен престиж.

Акад. Николай Тодоров е член на Съветската академия на науките от 1982 г., на Гръцката академия на науките от 1983 г., на Руската академия на науките от 1994 г., почетен доктор на Атинския университет от 1987 г. За заслугите му в развитието на световната наука и култура той е награден два пъти с Академичната палма на Франция /Офицер и Командир/ през 1978 г. и през 1985 г., със Златния медал на ЮНЕСКО през 1987 г., с Президентската награда на Италия в областта на културата през 1992 г.

Носител е на редица български медали и ордени, последният от които е орден “Стара планина” първа степен през 2002 г.

Негови монографии са публикувани в редица страни по света.

Акад. Николай Тодоров умира на 27 август 2003 г.





1985 г.



Френските специални служби потопяват кораба “Рейнбоу Уориър”, собственост на екологичната организация “Грийнпийс”.

Потапянето на “Рейнбоу Уориър”, или операция САТАНИК, е специална операция, проведена от френската Главна дирекция за външна сигурност, оперативен клон към френското разузнаване. През 1980 г. френската Комисия по ядрена енергия разработва нови ядрени глави, които са тайно тествани на полинезийският атол Моруроа. Грийнпийс яростно се противопоставя на експериментите и планира да поведе флотилия от яхти към атола в знак на протест. Докато е публично отворен за разглеждане в Новозеландското пристанище Оукланд, френските агенти съставят план за осакатяване на кораба, но с достатъчно малко експлозив да няма човешки жертви. Двата пластични експлозива, прикрепени към корпуса на кораба са взривени към 11.45. Корабът потъва за 4 минути. При взривът се удавя португалският фотограф Фернандо Перейра.

Отначало Франция отрича участие във взривяването, и дори заклеймява “терористичният акт”. Но по време на разследването, стартирало веднага след произшествието, са заловени двама френски шпиони, Доминик Прюр и Алейн Мафарт, подвизаващи се под фалшива самоличност. Двамата са осъдени на 10 години затвор за непредумишлено убийство, въпреки че година по-късно и двамата са трансферирани във френски затвори, и няколко години по-късно освободени. Трима други агенти са заловени, но освободени поради липса на доказателства. Яхтата, която те използвали за да вкарат експлозивите в Нова Зеландия, Оувеа, е потопена от френска подводница за да бъдат заличени доказателствата. В резултат на скандала френският министър на отбраната Чарлз Херну подава оставка, а директорът на Главната дирекция за външна сигурност Пиер Лакост е уволнен. Няколко дена по-късно френският министър председател Лоурент Фабиус официално потвърждава участието на Франция в атентата.

Непосредствено след инцидента флотилия от частни яхти отплава за Моруроа в знак на протест и френските ядрени опити са прекратени.

На двадесетата годишнина от потапянето става ясно, че френският президент Франсоа Митеран лично е одобрява атентата. Адмирал Лакост заявява, че смъртта на Перейра тежи на съвестта му.





1980 г.


От 10 до 14 юли на посещение в България е държавният ръководител на Етиопия Менгисту Хайле Мариам. На 14 юли е подписан договор за дружба и сътрудничество между двете страни.

Дипломатическите отношения между България и Етиопия са установени през До 1974 г. България поддържа добри отношения на сътрудничество с администрацията на император Хайле-Селасие, който посещава България през 1967 и 1971 г.

След свалянето на монархията през май 1974 г. и в периода на вътрешна консолидация през 1974-77 г., двустранните отношения се развиват динамично. Засилва се интензивността на политическите контакти, включително и на най-високо ниво. Тогавашният държавен глава Тодор Живков се е среща с Менгисту Хайле Мариам в София през 1977 г., 1980 г., 1984 г.; в Адис Абеба - през 1978 г. и през 1986 г. в Москва.

През 1978 г. в Адис Абеба е подписана Декларация за развитие на отношенията на дружба и сътрудничество, а по време на визитата на Менгисту Хайле Мариам в България през 1980 г. - Договор за дружба и сътрудничество между двете страни.

След размяна на ноти, с които се изразява съгласието на двете страни, НС на Р България със закон, приет на 2 октомври 2003 г., прекратява действието на Договора за дружба и сътрудничество.

След 1991 г. по време на новото ръководство на Етиопия не са осъществявани политически контакти на държавно и правителствено равнище.





1973 г.



Провъзгласена е независимостта на Бахамските острови. Денят официално е обявен за Ден на независимостта на страната.

Бахамските острови са архипелаг от над 720 острова и 2 300 рифа в Атлантическия океан, на югоизток от полуостров Флорида. Площта й е около 13 939 квадратни километра. Заселени са само 20 острова. На остров Сан Салвадор през 1492 г. спира Христофор Колумб.





1970 г.



Умира Веселин Георгиев Стайков – български художник - график и живописец. През 1932 г. завършва живопис в Държавната художествена академия в София при Ц. Тодоров. Учи факултативно графика при В. Захариев Стоянов, специализира живопис в Италия през 1940 г. при Ф. Карена. Работи в държавната печатница в София през 1933 г., дълги години е консултант към Министерството на съобщенията (1944 - 1970 г.). Преподава във Висшия институт за изобразителни изкуства в София от 1946 г. до 1951 г. и от 1958 г. до 1970 г. Професор е от 1960 г. От 1962 г. до 1964 г. е декан на Изящния факултет на института. Член е на ръководството на Съюза на българските художници и негов секретар от 1955 г. до 1956 г. Автор е на творбите: “Букова гора” през 1925 г., “Созопол” през 1929 г., “Улица във Флоренция” през 1940 г., “Автопортрет” през 1945 г., “Милка” през 1946 г., “Черна ваза с цветя” през 1948 г., “Пейзаж от Драгалевци” през 1956 г., “Из Китай” през 1958 г., “Париж - мост над Сена” през 1965 г. и други. Графичните му композиции: - “Строеж” през 1932 г., “Градът” през 1934 г., “Рибари” през 1934 г., “Мелник” през 1937 г., “Банско” през 1937 г., “Каменари” през 1938 г., “Старият дъб” през 1939 г.. Създава серията “Крали Марко” от 1938 г. до 1939 г.; използва техниката на офорта при живописното третиране на преходите между различните планове - “Лодки” през 1947 г. “Слънчогледи” през 1947 г., “Пейзаж със снопи” през 1955 г., “Зима” през 1956 г.; литографии - “Край Созопол” през 1952 г., “Лодки” през 1953 г., “Мелник” през 1967 г.. Работи гравюри на дърво - “Възстановяване” през 1950 г., “Язовир “Кърджали” през 1963 г. и други. След втората половина на 50-те години създава по-синтетични по форма графики - “Китайски цикъл” през 1958 г., “Мелнишки пейзаж” през 1967 г. и други. Автор е на приложна графика (пощенски марки), на графични портрети на Паисий Хилендарски, Л. Каравелов, Г. С. Раковски, П. Берон, Х. Димитър, Ф. Тотю, Ст. Караджа и други, на статии по проблемите на графиката и графичното изкуство.





1969 г.


България ратифицира договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан на 1 юли 1968 г. в Москва, Лондон и Вашингтон.

Политическият договор, подписан от СССР, САЩ, Великобритания и други страни, влиза в сила на 5 март 1970 г. и задължава ядрените държави да не продават ядрено оръжие на други държави, да не помагат за неговото производство или закупуване. Неядрените държави са задължени да не приемат ядрено оръжие, да не го произвеждат, да не търсят и да не приемат помощ за неговото производство. Това се отнася и за взривните ядрени устройства, използвани за мирни цели. Контролът се осъществява с помощта на Международната агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Договорът не ограничава развитието на изследванията, производството и използването на разпадащи се ядрени материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.





1969 г.


Подновен е Българо-унгарският договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ, сключен на 16 юли 1948 г. в София.

Двете страни се договарят да си сътрудничат в запазването на световния мир и сигурност, да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че една от тях бъде нападната от друга държава, както и да развиват икономически и културни връзки.





1968 г.


Подписана е спогодба за икономическо и промишлено сътрудничество с Франция.





1966 г.



На връх Ботев е открита телевизионна и УКВ станция от членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП М.Григоров На тържеството присъстват още министърът на съобщенията Ст.Тончев и председателя на Комитета по култура Павел Матев. В началото от станцията сe излъчва програмата на Българската Телевизия и двете програми на Българското Радио. През втората половина на 70-те оттук започват да предават II-ра програма на Българската Телевизия, а също III-та и IV-та програми на Българското Радио - „Орфей” и „Знание”.





1962 г.



От Кейп Канаверал, Флорида, е изстрелян първият телекомуникационен спътник “Телстар”.

Телстар е и първият сателит, създаден да предава телефонни и високоскоростни данни, а също е и първият частен сателит. Въпреки че официално принадлежи на АТ&Т, Телстар е част от многостранното споразумение между тях, Bell Laboratories, NASA, британските и френските пощенски служби с цел установяване на сателитна комуникация. Още в деня на изстрелването си Телстар излъчва първата си картина. Две седмици по-късно е предадено първото предаване на живо през Океана, а също и телефонни разговори и факс данни. Същата вечер президентът Кенеди дава пресконференция на живо.

Сателитът е с кръгла форма, с диаметър 88 см, и тежи 77 кг.





1959 г.


С постановление на Министерския съвет военните училища се превръщат във висши военни заведения.





1949 г.



Завършен е строеният шест денонощия в центъра на София мавзолей на Георги Димитров.

Георги Димитров е роден на 30 юни 1882 г. Ковачевци, България.

Започва политическата си кариера като активист на Българската работническа социалдемократическа партия и Общия работнически синдикален съюз. През 1918 г. е арестуван за антивоенна пропаганда. През 1919 г. е сред организаторите на голяма стачка в железниците.

Георги Димитров се включва в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923 г., заедно с Васил Коларов, оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание и след неговия разгром избягва в Югославия, а оттам в Австрия. Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като достига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро.

На 9 март 1933 г., заедно с други комунисти, Георги Димитров е обвинен от нацисткото правителство на Германия в подпалването на Райхстага. Той изнася защитна реч на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. След като е оправдан на съдебния процес в Лайпциг, той е екстрадиран от германците в Съветския съюз, където остава до края на Втората световна война. Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес придобива международна популярност, а самият Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Той заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна от 1935 г. до 1943 г. В Москва той ръководи Международния отдел на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз и е депутат в съветския парламент от 1937 г. до1945 г.

Завръща се в България през 1945 г. и оглавява БКП. Провежда насилствена македонизация на населението в Благоевградски окръг. През 1948 г. съветският официоз „Правда“ публикува критична статия за неговите изказвания в полза на Балканската федерация. Георги Димитров умира през 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва. Тялото му е изложено в мавзолей в София и е кремирано едва през 1990 г.

На 21 август 1999 г. с два взрива е направен опит да се разруши мавзолеят на Георги Димитров. Сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.





1944 г.


Родена е Ваня Петкова - българска поетеса. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1967 г. От 1974 г. до 1975 г. специализира испански език в Института за чужди езици "Хосе Марти" в Хавана. Работи като редактор в списание "Славейче" от 1966 г. до 1968 г., преводач в българското посолство в Хартум, Судан от 1969 г. до 1970 г., редактор във външния отдел на вестник "Литературен фронт" от 1970 г. до 1973 г. Дебютира с есе и стихотворение през 1959 г. във вестник "Средношколско знаме". Превежда поезия от руски , арабски, арменски, сръбски, и френски език. Съставителка на антологията "Съвременни арабски поети" през 1968 г. Нейни стихосбирки са : "Солени ветрове" през 1965 г., "Куршуми в пясъка" през 1967 г., "Привличане" през 1967 г., "Грешница" през 1968 г., "Предсказание" през 1970 г., "Черната гълъбица" през 1972 г., "Кестенова любов" през 1973 г., "Обратна река" (1976 г.), "Обет за мълчание" (1979 г.), "Venceremos Behceremos. Лирически есета за Куба" през 1980 г., "Синята книга" през 1980 г., "Триптих" през 1980 г., "Гръм" през 1984 г., "Цигански романс" през 1984 г., "Земетресение" през 1988 г., "Прощаване" през 1989 г. и други.





1943 г.



Започва Операция Хъски, началото на съюзническото нахлуване в Италия.

Това е една от най-голямите сухопътни операции за Втората световна война. В нощта на 9 срещу 10 юли 1943 г. съюзническите сили акостират на остров Сицилия. Стратегически, операция Хъски постига зададените си задачи – силите на Тройния съюз са изгонени от острова, средиземноморието е отворено и Мусолини е свален от власт. Операцията отваря път на настъплението към Италия.





1940 г.



Започва битката за Англия през Втората световна война, след като около 70 германски бомбардировача атакуват доковете в Южен Уелс.

Един от най-важните етапи в ранната част на Втората световна война е Битката за Англия – опитите на немското Луфтвафе да вземе надмощие над Кралските въздушни сили. Тази битка е предприета поради факта, че докато Хитлер няма въздушно преимущество над Англия не може да проведе сухопътна атака. В началото стратегията на Хитлер е смесено бомбардиране – атака над стратегически обекти, и масов терор с цел психически тормоз на английският народ. Основният проблем на Германия обаче е липсата на адекватно разузнаване, както и доста тактически и стратегически грешки. Въпреки продължилите почти година бомбардировки Англия удържа битката с цената на близо 1 600 загубени самолета, 28 000 умрели и 33 000 ранени.

Битката за Англия става легенда най-вече като първата загуба на Третия райх. Тази загуба повдига духа на Съюзническите сили и ясно показва влиянието на въздушните сили при водене на бой.





1930 г.


Роден е Серафим Северняк – български писател, публицист, журналист. Завършва специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” през 1951 година. Заместник–главен редактор е на списание “България”, редактор е в списание “Пламък” (1956 г. - 1962 г.), драматург е на ДМТ “Стефан Македонски” ( 1962 г. - 1964 г.) и на Сатиричния театър в София от (1964 г. - 1966 г.). От 1966 г. до 1970 г. е главен редактор на редакция “ЛИК” в БНТ . В периода 1971 г.-1975 г. е първи заместник –главен редактор на вестник “Литературен фронт”, след което до 1988 г. е главен редактор на списание “Отечество”. Дебютира във вестник “Литературен фронт” с разказа си “Син”.





1925 г.



В град Дейтън, САЩ, започва знаменитият съдебен процес “Еволюцията на съд: щатът Тенеси срещу Джон Т. Скоупс” (“Маймунският процес”) срещу учителя по биология Скоупс, който преподавал еволюция в разрез със законите на щата.

Джон Скоупс е роден на 3 август 1900 г. в град Дейтън, щата Тенеси. На 25 май 1925 г. срещу него е повдигнато обвинение за нарушаване на т.нар. Закон на Бътлър, според който се забранява в училищата да се преподава “всяка теория, която отрича историята за Божественото начало на човека, тъй както е речено в Библията, и наместо това да учи, че хората са произлезли от по-низши същества” . Авторът на закона е фермерът Джон Бътлър.

През 1925 г. Американският съюз за граждански права обявява, че ще спонсорира съдебен процес срещу закона, за да се подложи на тест доколко той е конституционен. Джон Скоупс се съгласява срещу него да бъде повдигнато обвинение за нарушаване на закона. Той е подкрепен и от група местни бизнесмени, които смятат, че този процес ще привлече внимание към града им. Адвокатите на Скоупс посочват, че макар законът за забранява преподаването на еволюцията, законите на щата задължават учителите да използват книгата Градска биология, в която една от главите се отнася до еволюцията.

След 11 дена съдебни заседания, на 21 юли 1925 г. Скопус е признат за виновен и е осъден да плати 100 долара глоба. Въпреки това отзвукът от процеса е огромен – над 100 вестника от страната и дори няколко от чужбина следят процеса ежедневно. “Таймс” описва делото като “нещо средно между цирк и свещена война”. Всичко това донася така търсената от местните бизнесмените публичност, което става повод за слухове, че това е главната цел още от самото начало.

Законът на Бътлър е отменен през 1967 г., когато пенсиониран учител се оплаква, че законът нарушава правото на свобода на словото. Страхувайки се от още едно юридическо фиаско, властите на Тенеси отменят закона.





1920 г.



Роден е Светомир Тодоров Иванчев - български езиковед. През 1944 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и специализира във Варшава и Краков от 1958 г. до 1959 г. Професор е по славянско езикознание в СУ “Св. Климент Охридски”от 1970 г. Чете лекции в университети в Прага, Упсала и Страсбург. Директор е на Института за български език към БАН от 1976 г. до 1977 г. и генерален секретар на Българския национален комитет на славистите от 1976 г. Светомир Иванчев е главен редактор на списание "Съпоставително езикознание". Изследователските му интереси са в областта на славянската аспектология, езиковите контакти между български и чешки език, балканистиката и други. Превежда произведения на Я. Хашек и К. Чапек.





1919 г.


Умира Николай Лаврентиевич Кладо – руски морски офицер, теоретик и историк. Завършва Морското училище през 1881 г. и Николаевската морска академия през 1886 г. Преподавател е по военноморска история и морска тактика в Морското училище от 1886 г. до 1888 г. и от 1892 г. до 1895 г. В периода 1889 г.-1892 г. служи в Тихоокеанската ескадра. Преподава военноморско изкуство в Морската академия. По време на Руско-японската война от 1904 г. до 1905 г. е началник на отдел в щаба на Тихоокеанския флот. Публикува няколко критични статии против действията на Адмиралтейството, заради което е уволнен през май 1905 г. От 1910 г. е професор по стратегия в Морската академия. Генерал -майор от Адмиралтейството през 1912 г. Участва в написването и редактирането на “Военна енциклопедия” и “История на руската армия и флот”. От март 1917 г. до юли 1919 г. е началник на Морската академия.





1919 г.


Роден е Пиер Гамара - френски писател. Пише публицистика и литературна критика ("Аз чета за всички", 1980 г.). Автор е на стихосбирките: "Ескизи на проклятието" (1944 г.), "Песен за Араската крепост" (1951 г.), "Песен за любовта", на романите "Деца на нищетата" (1950 г.), "Среднощни петли" (1950 г.), "Жената и реката" (1951 г.), "Сирените на “Сен Лазар" (1951 г.), "Розали Брус" (1953 г.), "Жената на Симон" (1961), "Пиренейска рапсодия" (1963 г.), "Тулузките потайности" (1967 г.), "Злато и кръв" (1971 г.), "Седемдесет и два слънчеви дни" (1975 г.), на сборника с новели “Ръцете на хората" (1953 г.) и др.





1915 г.



Умира Важа Пшавела (псевд. на Лука Павлович Разикашвили)- грузински поет и писател. Автор е на 36 поеми, около 400 стихотворения, на пиеси, разкази, на публицистични и критически статии.





1915 г.



Роден е Сол Белоу – американски писател, лауреат на Национална награда за най-добра книга през 1953 г. и 1964 г., и на Нобелова награда за литература за 1976 г.

Издава повестите: "Човек между небето и земята" през 1944 г., "Хвани мига" през 1956 г.; романите: "Приключенията на Оджи Марг" през 1953 г., "Хендерсън, заклинателят на дъжда" през 1959 г., "Херцог" през 1964 г., "Планетата на мистър Самлър" през 1969 г., "Дар от Хумболт" през 1975 г., "Зимата на професора" през 1982 г. и други.





1913 г.



Умира Миколаш Алеш – чешки живописец и график. Продължава традициите на Й. Манес. Учи в Пражката художествена академия от 1869 г. до 1875 г. Създава картини по теми от чешката национална история ("Срещата на Иржи от Подебрат с Матиаш Корвин", 1878 г.), рисува стенописи във фоайето на Националния театър в Прага от 1880 г. до 1881 г., графични серии, между които илюстрации към народните песни.





1913 г.



В Долината на смъртта, Калифорния, е отбелязана температурата 134 градуса по Фаренхайт, или приблизително 56.7 градуса по Целзий. Това е най-високата температура, измервана в САЩ, и на второ място в света.

Долината на смъртта се намира на югоизток от планината Сиера Невада. Бедуотър (Лоша вода), най-ниската точка на долината, се намира на 86 метра под морското равнище – това е и най-ниската точка в Северна Америка. В него се събира вода от околните извори, но поради високата концентрация на сол тя не може да се пие – оттам произлиза и името. Долината на смъртта е едно от най-горещите места на земята. В долината падат едва 50 мм дъжд годишно, и по време на по-интензивните валежи се получават наводнения, тъй като сухата почва не може да адсорбира такова количество вода.

Мястото с най-висока средна температура е Далолската депресия в Етиопия – 34 градуса по Целзий. Най-високата температура – 57,7 градуса по Целзий - е измерена на 13 септември 1922 г. в Ел Азизия, Либия.





1902 г.



Роден е Курт Алдер – немски химик органик, доктор по философия.

Лауреат е на Нобелова награда за химия през 1950 г. (съвместно с О. Дилс). Получава образование в Берлинския и в Килския университет.

От 1930 г. до 1936 г. е преподавател по химия в университета в Кил, а от 1936 г. до 1940 г. ръководи научноизследователския отдел на фирмата "И. Г. Фарбениндустри" в Леверкузен.

От 1940 г. е директор на Химическия институт към Кьолнския университет. През 1928 г. заедно с О. Дилс открива, а след това разработва, основите на диеновия синтез, има изследвания в областта на стереохимията, полимеризацията и други.





1902 г.



Роден е Николас Гилен Батиста – кубински поет и общественик. Поетичните му цикли "Мотиви от съня" от 1930 г. и "Сонгоро Косонго" от 1931 г. са посветени на живота на кубинските негри. Пребиваването му в Испания през 1937 г. намира отражение в поемата "Испания", в която се обявява срещу фашизма и в защита на републиката. Цикълът "Всички песни" от 1947 г. е посветен на борещите се за независимост народи от Латинска Америка и Куба. От 1954 г. до 1959 г. е в емиграция. През 1958 г. публикува стихосбирката "Всенародният гълъб". През 1961 г. е избран за председател на Съюза на писателите и художниците на Куба.





1901 г.


Състои се учредителният конгрес на Българския женски съюз (БЖС).

Първото женско дружество е създадено през 1857 г. в Лом. А през 1901 г. представители на голяма част от женските дружества в страната учредяват Българския женски съюз (БЖС) като национална организация на българските жени. Организацията има за цел да се бори за икономически и политически права на жените, като правото да бъдат избирани за членове на училищните настоятелства и да упражняват адвокатската професия.





1901 г.



Умира Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деец на националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и негов председател (1898 г.). Роден е около 1840 - 1842 г. в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с В. Левски, Ст. Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. Става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: е избран за депутат в Учредителното събрание 1879 г. и в Първото Велико народно събрание (1879 г.), възглавява българските правителства през 1879 - 1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886 - 1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887 - 1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения още през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Виждайки, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия, дълбоко съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася и за признаването на Кобурга за законен български владетел.

Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.





1896 г.


Роден е Анастас Стоянов Бешков – български географ, академик.

Професор е по икономическа география в СУ “ Св. Климент Охридски” от 1937 г. до 1964 г. Председател е на Българското географско дружество от 1948 г. до 1964 г. Автор е на съчиненията: "Транспортният проблем в Добруджа" през 1951 г., "Икономическа география на балканските страни" през 1951 г., "География на промишлеността, селското стопанство и транспорта" през 1957 г. Отговорен редактор и съавтор е на монографията "География на България".





1895 г.



Роден е Карл Орф – германски композитор и педагог. Създател на оригиналния метод за музикалното образование "Шулверк", изложен в 5 тома нотни тетрадки, публикувани от 1950 г. до 1954 г. Композира следните по-крупни произведения: "Кармина Бурана" през 1936 г., "Луната" през 1938 г., "Улицата" през 1942 г, "Песни на Катул" през 1942 г., "Антигона" през 1944 г., "Баварска комедия" през 1952 г., "Едип тиранинът" през 1959 г., "Коледна мистерия" през 1960 г. и други.





1891 г.



Умира Педро-Антонио де Аларкон – испански писател. Автор е на романи и разкази. Отличава се главно в сатиричния и хумористичния жанр.





1884 г.



Умира Пол Чарлз Морфи - американски гросмайстор, един от най-силните шахматисти в света в средата на ХIХ в. (по това време не съществува официалната титла “световен шампион”). Роден е на 22 юни 1837 г. Завършва колеж в Спринг Хил и Юрид. факултет на Луизианския университет. През 1857 г. побеждава в Първия американски шахматен конгрес, през 1858 - 1859 г. играе партии с най-силните шахматисти на Европа, между които А. Андерсен, Д. Бьорт, Д. Харвиц, Л. Паулсен, И. Льовентал и др. Престава да се състезава вследствие на душевно заболяване.





1879 г.


Обявено е военно положение в част от Варненска, Русенска и Търновска губерния за потушаване на разбойничеството.





1879 г.



Роден е Никола Маринов (Н. М. Абаджиев) – български художник. През 1903 г. завършва Художествената академия в Торино при Дж. Гросо. В периода 1907 - 1921 г. е учител в София. От 1921 г. е професор по живопис в Художествената академия, от 1935 г. до 1937 г. и неин директор. Рисува битови картини, портрети, пейзажи, стенописи. Маринов е първият български художник, използващ акварела в творчеството си. Негови произведения са “Връщане от кладенеца” (ок. 1915 - 1921 г., НХГ), “Към извора” (1920 г.), “Селянки на пазар” (ок. 1921 г., НХГ), “Връщане от полето” (1922 г.), “Ханджийката” (1923 г., НХГ), “Седнали селянки” (ок. 1925 г., НХГ), “Селско момиче” (ок. 1927 г., НХГ), “Мома със стомна” (1941 г., НХГ), “Селянки” (1942 г., НХГ). Сериозни успехи постига в портретите Pia (портретна скица на жена, 1908 г., НХГ), “Портрет на жената на художника” (ок. 1908 - 1915 г., НХГ; ок. 1910-1915 г., НХГ; ок. 1919 г., НХГ), “Майка с дете” (ок. 1920 г.), “Танцувачка” (1921 г., НХГ), “Магда” (ок. 1921 г.) и много др.





1876 г.


В Букурещ се създава Българско централно благотворително общество (БЦБО).

БЦБО е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Владимир Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени също Кириак Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и др. Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес вземат представителите на второто течение, което се отразява и на духа на изработената програма на БЦБО. В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление. Независимо от това БЦБО развива не малка дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. То не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война 1876 г. Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО ползва в. "Нова България", издаван от Христо Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия. Със същото възвание то обявява и прекратяването на своята дейност.





1867 г.



Роден е Макс Баденски - наследник на баденския престол, райхсканцлер на Германия от 1918 г. По време на Първата световна война настоява за ограничаване на териториалните претенции на Германия и провеждане на частични реформи, които да предотвратят избухването на революция. На 3 октомври 1918 г. е поставен начело на псевдолиберално правителство, чиято главна цел е спасяването на монархията. Правителството му съществува до Ноемврийската революция през 1918 г.





1864 г.



Роден е Асен Василев Пападопов – български офицер, генерал-майор (от 14 февруари 1914 г). Той завършва Военното училище в София през 1885 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия . Участва в Сръбско–българската война от 1885 г. Служи в Генералния щаб и Военното министерство през 1900 г. От 1909 г. до 1911 г. е военно аташе е във Виена. През Междусъюзническата война е началник-щаб на обединените IV и V армии, които спират настъплението на съюзниците - сърби, гърци, черногорци, при Калиманци и река Брегалница. По време на Първата световна война е началник на шеста пехотна Бдинска дивизия, от състава на Първа армия, която нанася главния удар срещу сръбската армия в Сърбия и Македония през 1915 г.





1856 г.



Роден е Никола Тесла - хърватски учен, изобретател в областта на електротехниката и радиотехниката. Получава образование във Висшето техническо училище в Грац и в Пражкия университет от 1875 г. до 1880 г. Работи като инженер в Будапещенското телефонно дружество до 1882 г. и в компанията “Едисон” в Париж от 1882 г. до 1884 г.. Емигрира в САЩ през 1884 г. работи в заводите “Едисон” и “Уестингхаус”. През 1888 г. дава строго научно описание на същността на явлението въртящо се магнитно поле. Същата година патентова многофазни електрически машини (сред които асинхронен електромотор) и система за пренасяне на електроенергия чрез многофазен променлив ток. Чрез използването на двуфазна система, която Тесла смята за най-икономична, в САЩ са пуснати много промишлени електросъоръжения, сред които и Ниагарската водна електроцентрала през 1895 г. През 1891 г. изобретява първия електромеханичен високочестотен генератор и високочестотен трансформатор. Работи върху безжичното предаване на сигнали от 1896 г. до 1904 г. Под негово ръководство в щата Колорадо през 1899 г. е построена радиостанция с мощност 200 kW. Тесла конструира редица радиоуправляеми самоходни механизми, наречени от него “телеавтомати”. След 1900 г. патентова изобретения в различни области на техниката (електромер, честотомер, различни усъвършенствания в радиоапаратурите, парните турбини и други). През 1917 г. предлага принцип за действие на устройство за радиооткриване на подводни лодки.





1831 г.



Роден е Камий Жакоб Писаро – френски художник, един от създателите на импресионизма. От 1855 г. до 1861 г. следва в Академията на Сюиз в Париж. Повлиян е от Дж. Констабъл, К. Коро, Ж. Ф. Миле.

През втората половина на 80-те години попада под влиянието на неоимпресионизма. Автор е и на рисунки, акварели, офорти и литографии. Има решаваща роля за обединяването на импресионистите, близък е до ляворадикалното политическо движение.





1774 г.


Сключен е Кючуккайнарджийски мирен договор между Русия и Османската империя при село Кючуккайнарджа (днес Кайнарджа), Силистренско. Той слага край на Руско-турската война (1768 - 1774 г.).

Руско-турската война от 1768 - 1774 г. се води между Русия и Турция за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руски войски превземат Азов и град Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турският флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1774 г. руските части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина.

Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.





1559 г.



Умира Анри II - френски крал (1547 - 1559 г.) от династията Валоа. При управлението му продължават войните на Франция за обединение на всички френски територии. Преследва хугенотите, а през 1559 г. издава едикт за смъртно наказание на еретиците. Съюзява се с немски протестантски князе и воюва срещу император Карл V. През 1559 г. в Като Камбрези подписва мирен договор, в резултат на който приключват Италианските войни. Умира след нещастен случай при рицарски турнир.





1509 г.



Роден е Жан Калвин - представител на Реформацията, основател на калвинизма. Получава богословско и юридическо образование. Под влияние на М. Лутер се присъединява към протестантството и през 1533 г. се отрича от Католическата църква. Поради преследванията на протестантите във Франция, избягва в Швейцария през 1534 г. и издава в Базел основните си съчинения “Наставление за християнската вяра” през 1536 г., в което излага новото вероучение. Премества се в Женева през 1536 г. Въвежда (заедно с кметството) сурови закони за църковната дисциплина и нравствеността на гражданите, спори с представителите на Реформацията от Берн; изгонен е от Женева, заминава за Страсбург през 1538 г. Завръща се в Женева през 1541 г. и до края на живота си оглавява новото направление на протестантството - калвинизма. Под влиянието на Калвин женевската градска управа приема нова форма на църковната организация, която с някои вариации е приета от калвинистките общини в други страни. С помощта на консисторията, ръководеща църквата и подчинила на себе си светската власт, премахва католическия култ.

Налага крайна нетърпимост към католицизма и към други реформационни течения (особено към анабаптизма), обвинява последователите им в безбожие. По настояване на Калвин противниците на учението му са преследвани и наказвани със смърт.





1499 г.



Първият кораб от експедицията на Васко да Гама се връща в Лисабон.

Васко да Гама е роден през 1469 г. в Синиш, Португалия.

Открива морски път от Европа до Индия през нос Добра Надежда (1498 г.). Организира експедиция, която заобикаля Африка и отива в индийския град Каликут. Установява търговски и дипломатически отношения с управителя на града. През 1499 г. експедицията се връща в Лисабон. От нейните 168 участници се връщат само 55 (останалите загиват по пътя). Тази експедиция прокарва морски път от Европа до страните на Южна Азия, които стават по-късно португалски колонии. По-късно, начело на флот от 20 кораба, отива за втори път в Индия, разорява Каликут и основава много опорни бази на Малабарския бряг. Потушава съпротивата на местните управници и с огромна плячка се връща в Лисабон през 1524 г. По време на тази експедиция основава колонии в Мозамбик, Софала, Кошин и става вицекрал на Португалска Индия през 1524 г.





1212 г.



Един от най-жестоките пожари в Лондон изпепелява голяма част от града.

Пожара започва от района Саутуарк. Силните ветрове бързо го разнасят и той достига до Лондонския мост. По това време мостът вече е каменен и голяма част от него оцелява, но не и къщите около него. Саутъркската катедрала, също е унищожена по време на пожара. Според историците, по време на пожара загиват около 3 000 души.

Като всеки стар град, Лондон е претърпява няколко големи пожара в историята си. Най-старият, за който може да се говори със сигурност, е през 60 г., и след него има още няколко.

Най-големият пожар в Лондон, този от 1666 г. трае цели три дни и изгаря пет шести от града. Този пожар бележи и края на Великата треска, от която за една година умират близо 100 000 души, една пета от населението на Лондон.

По време на този пожар са унищожени 13 200 къщи, 87 църкви, катедралата “Свети Пол”, четири моста, три градски порти, няколко административни сгради, както и редица безценни произведения на изкуството.

Според някои източници пожарът е католически заговор. Един френски часовникар, Роберт Хуберт, е обвинен в предизвикване на пожара и обесен на 28 септември 1666 г., макар по-късно да става ясно, че той пристига в града цели два дни след пожара.



138 г.



Умира П. Ений Адриан – римски император от династията на Антонините. Той управлява в периода 11 август 117- 10 юли 138 г. Реформира администрацията; покровителства литературата и изкуствата. Посещава лично много области на Римската империя, като оставя паметници. По време на управлението на управлението му Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Посещава 2 пъти долнодунавските земи (118 г.; 123 - 124 г.); укрепва отново (след Траян) Дунавския лимес.







Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди