изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-20 @ 00:13 EET
ГЕРОИЧНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА: БИТКАТА ПРИ СЕЛО КОЧМАР    
История

На 12.07 /Петровден/ 1916 година румънските войски без никакъв повод навлизат на българска територия и достигат до покрайнините на град София. През това време Българската армия воюва на Южния фронт срещу т.н.  Антанта, в която влиза Сърбия. Румънците не срещат нито един български войник. Ето защо българският народ ги нарича кокошкари, защото са воювали срещу кокошките. Под диктата на великите сили, особено Франция, същата година по силата на Букурещкия мирен договор Южна Добруджа е предадена на Кралство Румъния. Българският народ, най-вече добруджанци, посрещат това с голямо възмущение.



Няма по-подло и жестоко нещо от това да забиеш нож в гърба на съседа си. За много кратко време в душите на българския народ се надига страшна омраза и  желание за освобождение на братята добруджанци. Войната срещу Румъния се посреща с голям ентусиазъм. България, която по това време  е в положение на война от септември 1915 година, се включва на страната на Германия и Австро-Унгария през Първата световна, насочва своята Трета армия, под командването на ген. Стефан Тошев, да освободи  Добруджа. Тя се  съсредоточва по границата от Черно море до Тутракан.

На 1 септември 1916 година войната е обявена на Румъния и още същия ден войските навлизат в Добруджа. Частите на Четвърта Преславска дивизия и Първа бригада от Софийската дивизия се насочват към тутраканската крепост и започват жестока битка. Останалите части от Трета армия се насочват към гр. Добрич и се завързва жесток бой за неговото освобождение. Първа конна дивизия под командването на ген. Иван Колев, на която е заповядано да контролира подстъпите между Добрич, Тутракан и Силистра, още на 31 август той завладява моста при село Малко Ботево. Въпреки опита на румънците да си го възвърнат, те биват разбити.

На следващия ден – 1 септември 1916 г., дивизията предприема бързи и смели действия и  се насочва към с. Куртбунар /сега град Тервел/. Преди това ген. Колев изпраща в три посоки разузнавателни групи, които му донасят сведения, че в Тервел има една румънска дружина, а други две се движат към Добрич през селата Гешаново, Подслон, авангардът на които е  стигнал в с. Кочмар. Дивизията тръгва в три колони, като поддържа връзка с Втора бригада от Първа Софийска дивизия, която се насочва към гр. Добрич. Румънските части, които се движат към Тутракан, са от Осма румънска пехотна дивизия, която бърза на помощ на техните войски при Тутраканската крепост. Лявата колона, под командването на майор Петков, се движи към селата Орляк, Войниково, Бонево /някогашното с. Тревен/. Средната колона, под командването на полковник Михайлов, се движи от село Радан войвода, източно от Орляк, Жегларци, Полковник Савово, Тервел. Генерал Колев се движел в средната колона, а дясната, под командването на полковник Дяков, настъпва от с. Владимирово, Бенковски, Кочмар, Тервел. Лявата разузнавателна колона минава границата южно от с. Нова Камена и преследва румънските гранични части. Завързва се бой за освобождаването на селата Нова Камена, Каблешково, проф. Златарски, Честименско /Стара махала/, Алеково, Бистра и района между Безмер и Тервел.

            Баща ми, който е бил на 6 години по време на събитието, е бил с баба и дядо на нивата, над голямата чешма, където са брали царевица . Той често разказваше, че там минали група румънски войници, бягайки панически към днешното с. Честименско. Тогава там е била ниска гора. /Селото е застроено от румънските власти след 1927 г./ След тях в силен галоп ги преследвали български кавалеристи. Спрели над голямата чешма и попитали дядо: “Тука да са минали румънски войници?”. Дядо посочил накъде са заминали. Командирът на кавалеристите яростно изпсувал “Майка им, мамалигари...”, пришпорили конете и  скоро се чули изстрели. Румънците били разбити и пленени. Там загинали двама български войници.

            Битката за освобождението на Тервел приключила  за три часа в резултат на светкавичните действия на ген. Колев. Там загинали 63 и са пленени 75 румънски войници. В Тервел е разбита и пленена една румънска дружина, която наброявала около 1000 души. Ген. Колев бързо насочва дивизията към с. Кочмар, където са пристигнали авангардни части на Осма румънска дивизия, посока Тутракан. Румънските части били обкръжени от всички страни. Части от Първа конна дивизия преграждат пътя на движещите се от Гешаново, Подслон,  Кочмар. Започва голяма сеч на обкръжените в селото. Румънците, за да се спасят, влизат в гьола, който се намира вляво от моста, посока Добрич, в източната част преди с. Подслон.

Легендата разказва, че водата почервеняла. В тази битка загиват 600 румънски войници, 4 офицери, 1035 са ранени с 13  офицери. От българска страна загива 1 офицер и 53 войници, 135 коня са убити. Ранени са 6 офицери и 97 войници със 77 коня. С бързи действия дивизията продължава настъплението към Подслон и Гешаново, където разбива и пленява две румънски дружини. Жестока и героична битка се разгаря край с. Карапелит. Четвърта конна бригада с 400 конници от Шести конен полк се хвърля срещу четирихилядната румънска пехота, унищожава, разпръсква и пленява една част. Тук ген. Колев се среща с казашки кавалеристи, атакува ги смело като обяснява на войниците : “Към чувствата на уважение към русите трябва да се противопостави обичта към България!”. И казашките кавалеристи не издържали, били разбити и отстъпили към  Румъния.

В резултат на героичните действия на Първа конна дивизия,  Осма румънска дивизия,  насочена към Тутракан, е била разбита и  пленена. Тази дивизия не е успяла да окаже помощ на своите войски при големите битки, които се водят в началото на месец септември  край Тутракан и Добрич, където се решава съдбата на Добруджа.

Голям е приносът в това отношение на битките в с. Кочмар. Не е трудно да си представим, ако румънските войски ни бяха спрели и разбили в Кочмарската битка, какъв обрат би могло да се получи на Тутраканската крепост.  За увековечаване подвига и паметта на загиналите за освобождението на Добруджа много села и един град в района носят техни имена. Необходимо е подвигът на нашите деди при освобождението на Добруджа от румънско робство през 1916 година да се предава от поколение на поколение. Това най-добре може да се постигне с поставяне поне на паметна плоча на прославения генерал Колев и славната му дивизия в град Тервел.

 

Петър ЖЕКОВ

 

                                                           

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА

 

1. Ген.А.Киселов – “Действията на 1-ва конна дивизия на ген.Иван Колев при освобождението на Добруджа, 1916 г.”. Изд. 1928 г. Стр. 15-20.

 


Сходни връзки

ГЕРОИЧНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА: БИТКАТА ПРИ СЕЛО КОЧМАР | 2 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
ГЕРОИЧНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА: БИТКАТА ПРИ СЕЛО КОЧМАР
Автор: Anonymous да 2005-07-11 @ 09:39 EEST
На времето достойни Българи са загивали за да ни освободят!ПОКЛОН!!! А сега недостойни такива се опитват да ни унищожат!Ако мога да си позволя да перефразирам ген.Колев, " Към чувството на уважение към политиците, трябва да противопоставим обичта към България"!
ГЕРОИЧНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА: БИТКАТА ПРИ СЕЛО КОЧМАР
Автор: Anonymous да 2006-12-12 @ 20:51 EET

Горея се че съм от Добруджа! Моите деди и все още говорят румънски, когато искат да скрият нещо от внуците си ... кокошкарска цензура :))))))))))) А мамалигата много ми е вкусна..със сиренце и червен пипер..ммм, има нещо румънско в мен - ужас ! :(


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.20 секунди