изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-22 @ 21:29 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 15 ЮЛИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1099 - Кръстоносците превземат Ерусалим - изклани са 40 000 души, синагогите и джамиите са били опожарени 1240 - Руската армия на  Александър Невски разбива шведите 1669 - Регистрирано е най-голямото изригване на вулкана Етна 1795 - “Марсилезата” е обявена за френски национален химн 1878 - Княз Александър Дондуков-Корсаков издава заповед № 1, с която се създава Българска армия 1914 - Избухва Първата световна война 1966 - Подписана е Българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електроцентрала в България

2013 г.

Президентът Росен Плевнелиев и министър Десислава Терзиева официално откриват магистрала "Тракия".
Строителството на автомагистрала „Тракия” започва през 1973 година, като през 1978 година са готови първите 10 км до отбивката за Нови хан. Шест години по-късно магистралата стига до Пловдив. През 1995 година са факт и нови 32 км от Пловдив до Оризово. Следващите готови отсечки от магистралата са Оризово-Стара Загора и Карнобат-Бургас, които са изградени през 2000 година с помощта на заем от Европейската инвестиционна банка. Година по-късно е пуснат и пътен възел Оризово, който съвпада с началото на автомагистрала „Марица”. Следващите 10 години са насочени към предпроектни проучвания за изграждането на лот 2, 3 и 4 от АМ „Тракия”. През 2010 година правителството на Бойко Борисов започва строителството на последните отсечки, които са съфинансирани със средства на Европейския съюз, а стойността на инвестицията е 699 648 287,19 лева. Вече готовата автомагистрала „Тракия” разполага с пет лота: Оризово – Стара Загора; Стара Загора – Нова Загора; Нова Загора – Ямбол; Ямбол – Карнобат; Карнобат – Бургас.
През 2004 година правителството на Симеон Сакскобургготски отдава автомагистрала „Тракия” на концесия на българо-португалски консорциум за срок от 35 година, като в договора се разрешава концесионерът да събира такси от преминаващите автомобили. На 22 май 2008 г. обаче правителството на Сергей Станишев прекратява действието на договора.

2006 г.

 Съветът за сигурност на ООН единодушно одобрява налагането на санкции срещу Северна Корея заради проведените ракетни изпитания. Резолюцията, приета единодушно от всички 15 членове, изисква от Пхенян да “прекрати всякаква дейност, свързана с програмата за балистични ракети”, както и задължава всички страни-членки на ООН да прекратят доставката за КНДР на ракети, ракетни компоненти, материали, стоки или технологии, които могат да бъдат използвани за създаването на оръжия за масово поразяване. По настояване на Русия и Китай резолюцията не се позовава на Глава 7-ма от Устава на ООН, която предвижда и употреба на сила, в случай че Пхенян не изпълни условията на Съвета за сигурност. 


1982 г.


Състои се премиерата на филма на “Пинк Флойд” “Стената”(“The Wall”). Главната роля изпълнява Боб Гелдоф. Режисьорът Алън Паркър постига световна слава с екранизацията на прочутата рок-опера, реализирана като гигантски видеоклип.





1975 г.


Започва съвместната американо-съветска космическа програма, с изстрелването на космическите кораби "Съюз 19" и "Аполо 18". Два дни по-късно двата кораба се скачат в открития Космос.





1972 г.



Влиза в сила спогодба за създаване на Международна спътникова система и организация за космически връзки "Интерспутник". Тя е подписана от България на 15 ноември 1971 г. в Москва.





1970 г.


Открива се първото Световно първенство по футбол за жени. Победител става отборът на Дания.





1966 г.



Подписана е Българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електроцентрала в България.

След подробен технико-икономически анализ, е избрана площадка, разположена на около 4 км от талвега на река Дунав, 5 км източно от гр. Козлодуй. По изходни данни, подготвени от български институти, Топлоелектропроект - Москва и НИИПИЕС "Енергопроект"-София изготвят технически проект и работни проекти за първите четири блока.

Строителството на "АЕЦ Козлодуй" започва на 6 април 1970 г. В изграждането на уникалното и до днес за България съоръжение участват над сто хиляди строители и монтажници.

На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Въвеждането на мощностите на площадката на "АЕЦ Козлодуй" се осъществява на три етапа.

Първият етап завършва с изграждането на І и ІІ блок, снабдени с водо-водни енергийни реактори с електрическа мощност 440 мегавата всеки (ВВЕР-440, модел В-230). Блоковете са въведени в промишлена експлоатация съответно през юли 1974 г. и ноември 1975 г.

Успоредно със строителството на І и ІІ блок, през октомври 1973 г. започва изграждането на следващите два блока, което представлява вторият етап на програмата по въвеждане на мощностите. Блокове ІІІ и ІV са въведени в промишлена експлоатация съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Инсталираните реактори ВВЕР-440, модел В-230 имат корпуси с неръждаема наплавка и усъвършенствани системи за безопасност.

Въвеждането в експлоатация на V и VІ блок с реактори ВВЕР-1000/В-320 (трети етап) е осъществено съответно през септември 1988 г. и декември 1993 г. Новите блокове са оборудвани със системи за автоматизиране на технологичните процеси.

Изградено е и хранилище за отработило ядрено гориво (ОЯГ) и временно хранилище за ниско и средноактивни отпадъци. Изграден е и комплекс съоръжения за преработка на радиоактивни отпадъци (РАО) и склад за временно съхраняване на контейнери с преработени РАО.





1956 г.



В Ню Йорк е роден Джо Сатриани – америански рок китарист. Започва да свири на китара на 14 годишна възраст. В края на 70-те, Сатриани се премества в Бъркли, Калифорния, където наред с работата по свои солови проекти преподава на музиканти като Стив Вай, Кърк Хамет от “Металика”, Чарли Хънтър и много други, впоследствие добили известност. През 1987 г. издава платинения албум “Surfing with the Alien”. През 1989 г. Мик Джагър го кани да участва в турнетата му в Австралия и Япония. През 1994 г., след като Сатриани замества Ричи Блекмор в европейското турне на Дийп Пърпъл, получава покана да стане постоянен член на групата. От средата на 90-те Сатриани участва в китарния проект G3, наред с китаристите Стив Вай и Тони Макълпайн.





1924 г.



Издаден е първият брой на обществено-политическия вестник “Le federation balkanique", орган на Балканската комунистическа федерация.

Вестникът излиза два пъти месечно във Виена до февруари 1932 г. Негов редактор и основател е Д. Влахов. По-късно редактори на вестника са Н. Харлаков, А. Хелмингер и др. Сътрудничат Вл. Поптомов, П. Шатев, П. Чаулев, д-р Ф. Атанасов, Г. Бакалов и др.





1919 г.



В Берлин умира Херман Емил Фишер – немски химик, нобелов лауреат за химия през 1902 г.

Емил Херман Фишер е роден на 9 октомври 1852 г. в Ойскирхен, Прусия.Той е немски химик, органик и биохимик. Професор е в университетите в Мюнхен (от 1879 г.), Ерланген (от 1882 г.), Вюрцбург (от 1885 г.) и Берлин (от 1892). Изследва въглехидратите, аминокиселините, белтъците, дъбилните вещества, групата на пикочната киселина. Синтезира захари, кофеин (от 1897 г.), теобромин, пурин, веронал. Има заслуги и за стереохимията - особено на въглехидратите. Лауреат на Нобелова награда за химия през 1902 г.





1918 г.



При Марна немският генерал Лудендорф започва отчаяна последна офанзива срещу войските на Антантата.

Ерих Лудендорф е немски генерал. Професионалната му кариера на военен започва през 1881 г. От 1908 г. до 1912 г. е началник отдел на главния генщаб.

В началото на Първата световна война допринася за превземането на Лиеж, а като началник на щаба на 8-ма армия заедно с генерал Паул фон Хинденбург разгромява руските войски край Таненберг и Мазурските езера. Съвместната работа на двамата пълководци продължава до края на войната, първоначално в Главното командване на Източния фронт, а от август 1916 г. Лудендорф оглавява германското Върховно военно командване (ВВК). Прокарва стопанската мобилизация, възобновява подготовката за тотална подводна война, има съществен принос за свалянето на Бетман-Хелвег от канцлерския пост през юли 1917 г., формулира условията на Брест-Литовския мир с Русия. След провала на германската офанзива през пролетта на 1918 г. настоява за незабавни преговори за примирие. По-късно променя становището си и развива идеята за продължаване на бойните действия до постигане на изгоден за райха мир. На 26 октомври 1918 г. райхсканцлера принц М. фон Баден го освобождава от заеманите постове. По време на Ваймарската република, с изключение на краткото сътрудничество с А. Хитлер и участието в пуча през 1923 г., е политически аутсайдер и страничен наблюдател.





1916 г.



Уилям Боинг създава в Сиатъл (щата Вашингтон) компанията “Боинг” – най-големия производител на самолети в света.





1914 г.



След скандали и силова разправа в залата XVII-то ОНС одобрява заем за 500 000 000 франка от "Дисконто Гезелшафт" при 5 % лихва. Берлински банки получават право да строят жп линия до Егейското крайбрежие и да разработят държавните мини "Перник".





1914 г.



Избухва Първата световна война.

Първата световна война (1914-1918 г.) е война между две големи групировки – Тройният съюз и Съглашението. Поражда се от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света.

Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на балканската държава с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия – като съюзник на Австро-Унгария, а Русия – на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.





1913 г.



В хода на Междусъюзническата война от 1913 г. ІІ Българска армия започва настъпление срещу гръцките войски по р. Брегалница (III - та и X - та дивизии) и р. Места (съответно срещу II - ра и VII - ма гръцка дивизия) и на 17 същия месец те са обкръжени в Кресненското дефиле. Това принуждава Гърция да приеме искането за примирие.





1910 г.


С ираде (в Османската империя – султански указ) е одобрен приетият от Отоманския парламент Закон за спорните църкви и училища. За български се обявяват 145 църкви, спорни с Патриаршията.

Българската екзархия е Върховна национална организация на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. До освобождението на България от османско присъствие обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на XIX в.). Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион.





1904 г.



Умира руският писател и драматург Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Той е роден е на 29 януари 1860 г. в Таганрог, където завършва гимназия. През 1884 г. завършва Медицинския факултет на Московския университет и известно време е практикуващ лекар. Литературната си дейност започва от края на `70-те години. Негови разкази и повести са “Степ” (1888), “Припадък” (1889), “Скучна история” (1889) и сборници “На здрачаване” (1887), “Невинни думи” (1887) и др. През 1890 г. предприема пътуване до о-в Сахалин, то оставя следа в творчеството му с очерците “Остров Сахалин” (1895); разказите “На заточение” (1892), “Убийство” (1895) и др. През `80-те години се посвещава на театъра. От този период са пиесите “Иванов” (1887 - 1889), “Сватба” (1889), “Вуйчо Ваньо” (1890) и др. От 1890 г. до края на века пътува неколкократно зад граница. През 1892 г. купува имението Мелихово в Серпуховски уезд, където помага на селяните като лекар, строи училище за децата, помага на гладуващите, работи като лекар по време на холерната епидемия. От 1893 г. започва нов период в неговото творчество (разказа “Студент”), пиесата “Чайка” (1896). Пише “Три години” (1895), “Домът с мецанина” (1896), “Моят живот” (1896), “Човекът в калъф” (1898), “Дамата с кученцето” (1899), пиесите “Три сестри” (1900 - 190), “Вишнева градина” (1903 - 1904). През 1898 г. отива в Ялта, където се среща с Лев Н. Толстой, Максим Горки, И. А. Бунин, А. И. Куприн, И. И. Левитан. Избран е за почетен академик през 1900 г., но заедно с В. Г. Короленко през 1902 г. се отказва от това звание в знак на протест за отмененото звание на Максим Горки от Николай II. В областта на театъра Чехов се налага като новатор, като се отказва от деленето на персонажите на добри и зли. Писателят оказва огромно влияние върху развитието на руската и светска литература, проза и драма. Чехов е особено популярен на Запад.





1880 г.



Българо-Македонска лига съставя “Възвание към българите" в Пирин планина с молба свободните българи да подкрепят "македоно-българския народ" в борбата му с турските насилия.

Българо-Македонската лига (Македонска българска лига, Македонска лига) е обществена организация, създадена през 1880 г. в Русе с председател В. Диамандиев. Тя си поставя за цел да подкрепя исканията на българите от Македония за реформи в духа на чл. 23 от Берлинския договор (1878 г.). Изработва мемоар до Европейската комисия в Цариград и до Берлинската конференция, свикана във връзка с гръцко-турския конфликт. В него се настоява за подобряване положението на македонските българи, за предоставянето им на самоуправление по подобие на техните събратя от Източна Румелия. Членовете на лигата формират "привременно правителство на Македония", което изработва устав за държавното устройство на областта и военна инструкция, по която да се води бъдещото въстание в Македония. Скоро след като “Възванието към българите” е публикувано, лигата прекратява своята дейност.





1878 г.



Руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава заповед № 1, с която се създава Българска армия. Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и с гореспомената заповед на руския императорски комисар. Първоначално се нарича Българска земска войска. От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се нарича Българска войска (или армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.





1869 г.


В Париж е патентован маргаринът за нуждите на флота.





1865 г.



Роден е Алфред Чарлз Хармсуърт Нортклиф – английски собственик на вестници. През 1894 г. откупва печатния орган на Консервативната партия "Ивнинг Нюз" ("Evening News"), а през 1896 г. основава големия лондонски ежедневник "Дейли Мейл" ("Daily Mail"). През 1908 г. става главен собственик на лондонския вестник "Таймс" ("Timеs"). През Първата световна война организира печатната пропаганда в Европа против Централните сили. През 1919 г. Нортклиф е притежател на 70 периодичени издания. Той е един от обновителите на английската журналистика.





1857 г.



На 15 (27) юли 1857 година официално влиза в експлоатация фарът на Шабла – най-старият фар на българското Черноморско крайбрежие. Висок е 32 метра и от всички запазени подобни съоръжения е с най-интересна история и архитектура. Основата на съоръжението е квадратна база с ширина 8,80 м, височина 10 м и дебелина на стените – 1,5 м. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола и в най-високата си част достига близо осем метра. Той поддържа осемстенна кула с височина 17 м. Там се намира фенерното отделение и оптиката с гръмоотвод под формата на полумесец със звезда. В западната стена на фара е вграден султански монограм (тугра) на султан Абдул Меджид (1839 – 1861). Фарът е изграден от френска компания. През 1901 г. силно земетресение с магнитуд от разтърсва северното Черноморие на 31 март. Фарът е засегнат от труса и се налага да бъде укрепен със стоманена конструкция.





1854 г.



В Ловеч е роден Васил Радославов (1854 - 1929) – седмият министър-председател на България. През 1882 г. завършва правни науки в Хайделберг, Германия. От 1884 г. до 1886 г. е министър на правосъдието в кабинетите на Петко Каравелов и митрополит Климент. В периода 1886 - 1887 г. е министър-председател, министър на финансите и министър на вътрешните работи на Княжество България. Образува собствена Либерална партия (радослависти). През 1887 - 1894 г. участва в обединената опозиция срещу Стамболов. Сътрудничи в редактирането на в. “Народни права”. През 1894 г. става министър на правосъдието и министър на народното просвещение в кабинета на д-р Стоилов. В периода 1899 - 1900 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Тодор Иванчов. През 1903 г. е осъден от Държавния съд за измяна на отечеството на осем месеца затвор с лишаване завинаги от граждански и политически права (процесът срещу участниците в радослависткия режим), като впоследствие е амнистиран от стамболовистите. От 1913 до 1918 г. е министър- председател на Царство България. От 1913 г. до 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве. В периода 1915-1918 г. е министър на външните дела и изповеданията. През 1918 г., след Солунското примирие, емигрира в Германия. През 1922 г. е осъден задочно по Закона за съдене на Виновниците за националните катастрофи. Умира на 21 октомври 1929 г.





1840 г.



Англия, Русия, Австрия и Прусия приемат Лондонската конвенция за оказване на помощ на Турция в борбата срещу Египет.





1815 г.



Наполеон Бонапарт се предава в Рошфор и по-късно е отведен на о. Св. Елена.

Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е на 15 август 1769 г. в град Аячо, намиращ се на остров Корскика. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялисткия метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция.





1795 г.



“Марсилезата” е обявена за френски национален химн.

На 24 април 1792 г. първият конституционен кмет на Страсбург Фредерик дьо Дитрих кани в града Роже дьо Лил, за да напише нещо, което да се пее при изпращането на рейнските доброволци. На другия ден композиторът представя своята "Бойна песен на Рейнската армия", възприета по-късно от федералистите в Марсилия (откъдето й остава днешното име).





1700 г.



В Цариград е подписан мирен договор между Османската империя и Русия. Някои от големите европейски държави, като Англия, Австрия и др. се опитват да предотвратят неговото подписване, но след продължителни преговори Високата порта склонява да даде на Петербург Азов и околната крайбрежна ивица, с което Русия си осигурява излаз на Черно море. Русия получава и правото да открие посолство в Цариград, гарантира се и свободно придвижване на руските богомолци до Светите места в Палестина. Като цяло договорът съдейства и за нарастване влиянието на Русия сред подвластното християнско население.





1669 г.



Регистрирано е най-голямото изригване на вулкана Етна.

Етна е най-високият (3 343 м) действащ вулкан в Европа. От множеството изригвания (около 135 в цялата му история) най-разрушителното е станало през 1669 г., когато провинция Катания е напълно заличена.





1606 г.



Роден е Харменс ван Рейн Рембранд – холандски художник. Рисува портретите "Урок по анатомия" (1632 г.), "Нощна стража" (1642 г.), картините "Завръщането на блудния син" (около 1669 г.), "Жертвоприношението на Авраам" (1635 г.), "Ослепяването на Самсон" (1636г .), "Даная" (1636 г.) и др. Най-богати колекции с картини на Рембранд притежават Ермитажът в Санкт Петербург, Музеят на изобразителните изкуства "А. С. Пушкин" в Москва, Държавният музей в Амстердам, Националната галерия в Лондон и др. Умира на 4 октомври 1669 г.





1410 г.


В битката при Грюнвалд полско-литовската армия нанася поражение на рицарите от Тевтонския орден.





1291 г.


Умира германският крал Рудолф І (1218 - 1291) - създател на династията на Хабсбургите.





1274 г.


Умира Бонавентура (Джовани Фиданца) - италиански философ и църковен деец, генерал на ордена на францисканците и кардинал. Той е канонизиран за светец и е обявен за един от десетте най-велики учители на християнската църква.





1240 г.



В битката при река Нева руската армия на новгородския княз Александър разбива шведите. Заради тази победа, княз Александър е наречен Невски. Александър Невски (ок. 1220 - 1263) е син на княз Ярослав Всеволодович. В периода 1236 - 1251 г. е Новгородски княз, от 1952 г. е Владимирски велик княз. Командва руски войски, които защитават Северозападна Русия от шведските и немските завоеватели. На 5 април 1242 г. разгромява рицарите на Ливонския орден в тежка битка върху леда на Чудското езеро. Поддържа тесни дипломатически отношения с татарите и с други съседи на Русия. Преди смъртта си приема монашеската схима и името Алексий. Умира на 14 ноември 1263 г. Обявен е за светец. През 1491 г. храмът в гр. Владимир, където са пазени мощите му, е унищожен от пожар, но те останали невредими. През 1710 г. император Петър I пренася мощите на Александър Невски от Владимир в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург.

Православната църква почита паметта му на 30 август и 23 ноември. В Русия на 21 май 1725 г. е учреден орден “Александър Невски”. Подобен орден е създаден и по време на Втората световна война (29 юли 1942 г.). В чест на Александър Невски в българската столица София е построен едноименен храм-паметник, днешна патриаршеска катедрала на Българска православна църква, където се пази частица от мощите на светеца.





1099 г.


Кръстоносците превземат Йерусалим.


Календар на Агенция “Фокус”, medicalbg.com и НДТ

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 15 ЮЛИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди