изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-23 @ 02:09 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 22 ЮЛИ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1790 - Във Франция е национализирано имуществото на църквата  1099 - Кръстоносците създават Йерусалимското кралство 1904  - В периода 21 – 22 юли в Пловдив е свикан учредителен конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) към БРСДП (т. с.).1933 - Американският пилот Уйли Пост извършва първия в света индивидуален полет около Земята 1944 - Нацистите обесват 50 души в Атина, най-масовото бесене през 20 век 1992 - Първият архиерейски събор отлъчва Христофор Събев и низвергва митрополитите Пимен, Панкратий и Калиник.2002 - Узбегските учени изработват виждащо изкуствено око



 

2011 г.

Ултра десният екстремист Андерш Брайвик /32-годишен норвежец/ извършва последователно два атентата в Ослор в които загиват над 90 души. Единият е
в центъра на столицата и цели убийството на премиера, а вторият е срещу младежки лагер недалеч от Осло - на  остров Утоея, където младежката организация на Норвежката работническа партия на премиера Йенс Столтенберг организира годишните си събирания,


2004 г.



Комисията, упълномощена да изготви доклад за атентатите от 11 септември 2001 г., съобщава, че американските лидери не са си давали сметка за сериозната опасност от терористична атака преди случилото се на 11 септември.





1992 г.



Организирано е бягството от затвора на колумбийския наркобарон Пабло Емилио Ескобар Гавирия.

Пабло Емилио Ескобар Гавирия е роден на 1 декември 1949 г. Той е прочут колумбийски наркобарон – шеф на най-големия в страната наркокартел в град Меделин. Сп. „Форбс“ го нарежда на седмо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. През 1993 г. той е открит убит.





1989 г.



Таджикският език е провъзгласен за официален език на Таджикистан.

Таджикският език е ирански език, говорен от около 4 400 000 души. Таджиките говорят на различни диалекти на персийския език, създавайки диалектически континуум в страните Узбекистан - Таджикистан - Афганистан - Иран. Самият термин "таджикски език" е неологизъм, въведен в през 20-те години на миналия век като част от болшевишката политиката за "национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия" и създаването на "съветския народ", част от който трябва да бъдат таджиките с нов език "таджикистански". Тогава само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина "таджикски език" за обозначение на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си "дари" или "персийски".





1981 г.



Мехмед Али Агджа е осъден от съда в Рим на доживотен затвор за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ.

На 13 май 1981 г. в Рим на площад "Св. Петър" Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова вътрешно-чревна операция. При покушението са ранени и две жени: 60-годишната Анн Одри от Бъфало е улучена в гърдите, а 21-годишната Роуз Хил от Ямайка е леко ранена в рамото. Арестуван е мъж от турски произход, за който се предполага, че и преди е отправял заплахи към Папата. Задържаният Мехмед Али Агджа е на 23 годишна възраст. По думите на Агджа, той пристига на 9 май 1981 г. на летището в Милано и два дни по-късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан."

Тогава турските информационни агенции съобщават, че Али Агджа е обвинен и в друго убийство през февруари 1979 г. – на редактора на турския вестник "Миллиет" Абди Ипекчи. В резултат е била издадена присъда задържане под стража, но той успява да избяга от затвора.

На процеса във връзка с атентата срещу папата Али Агджа съобщава за връзки с българските тайни служби.

През 2000 г. Али Агджа е помилван от президента на Италия Карло Чампи. След като е освободен от затвора в Италия, на 14 юни 2000 г. той е екстрадиран в Турция, където вече има задочна смъртна присъда за убийството на журналиста Абдула Ипекчи, намалена след амнистия от 1991 г. на десет години затвор. Той е настанен в затвор със засилени мерки за сигурност в Истанбул. На 12 януари 2006 г. е освободен от турския затвор предсрочно. Няколко дни по-късно, след масови протести от турското правителство и медиите, на 20 януари 2006 г. Върховният касационен съд на Турция отменя решението за освобождаването му след обжалване от Министерството на правосъдието и същият ден той е отново арестуван.

По време на посещението си в България през май 2002 г. при срещата си с президента Георги Първанов Папа Йоан Павел уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г.





1979 г.



Умира режисьорът Любомир Шарланджиев (1931 - 1979). Роден е на 18 април 1931 г. През 1956 г. завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стажант е в Москва при Михаил Ром. Като театрален режисьор постига най-голям успех с “Всяка есенна вечер” (1959 г.). В киното дебютира през 1962 г. с “Хроника на чувствата”. Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, антифашисткия и военноприключенския филм. Режисьор е на “Веригата” (1964), “Карамбол” (1966), “С дъх на бадеми” (1967), “Прокурорът” (1968), “На всеки километър I, II” (тв, 1969 - 1972), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973), “Спомен за близначката” (1976), “Трите смъртни гряха” (1980 г., довършен от Н. Коканова).





1972 г.



Европейската икономическа общност и държавите, останали в ЕФТА (Европейска зона за свободна търговия) - Исландия, Австрия, Португалия, Швеция и Швейцария подписват споразумение за нова зона на свободна търговия, влязло в сила от 1 януари 1973 г.





1967 г.



Умира Карл Сандбърг – американски поет. Роден е на 6 януари 1878 г. в Гейлсбърг, Илинойс. Дебютът му е през 1916 г. - “Стихове за Чикаго”. Издава сборниците “Разбивачи” (1918 г.), “Дим и стомана” (1920 г.) и други, в които се откроява острата социална проблематика. Автор е на “Американски песенник” (1927 г.). поемата “Народът - да” (1936 г), философската лирика “Мед и сол” (1963 г.). Известни са неговият исторически роман “Скалата на спомените” (1948 г.) и биографията на А. Линкълн (т. 1-6, 1926-1939 г.), за която получава награда “Пулицър” за история през 1940 г. Печели същата награда за поезия през 1951 г.





1966 г.


Американски бомбардировачи осъществяват първата си атака срещу демилитаризираната зона между Северен и Южен Виетнам.

Гражданската война във Виетнам се води в периода 1965 – 1973 г. с активното участие на войски на САЩ и други сили. След лятото на 1961 г. американската политика се стреми да изгради Южен Виетнам като бариера срещу разпространението на комунизма в Югоизточна Азия. Провокационни действия на бойни кораби на САЩ в близост до Северен Виетнам водят до ответни действия на комунистическите военноморски сили и до приемане на Тонкинската революция в американския Конгрес през август 1964 г., която дава на президента Джонсън правомощия да действа във Виетнам. Атаките на Виетконг срещу бази на САЩ в Плейку и Ки Нхон в началото на февруари 1965 г. са последвани от тежки бомбардировки над Северен Виетнам. Американски морски пехотинци правят десант през март 1965 г., а една въздушно преносима бригада - два месеца по-късно. До 1965 г. САЩ разполагат с армия от 125 000 души на действителна служба във Виетнам, а до края на 1966 г. числеността й достига 400 000. Въздушните бомбардировки достигат средно до 164 дневно в първите месеци на 1966 г. Масираността на атаките успява да спре действията на Виетконг и на северновиетнамците, но предизвиква все по-голямо недоволство в САЩ от всяка друга предишна военна кампания в американската история. Офанзивата Тет от февруари 1968 г. се превръща във военен провал за комунистите, но убеждава американското обществено мнение в безсмислието на широкомащабните операции във Виетнам. Бомбардировъчните рейдове са намалени след март 1968 г. На 13 май 1968 г. започват дискусии за възможностите за мир. Президентът Никсън започва да изтегля войски през юни 1969 г., след като още една вълна на възмущение залива Америка в края на годината в резултат от репортажите за клането в Ми Лай. При управлението на Никсън американците залагат на създаването на модерна южновиетнамска армия, но американските войски отново са въвлечени в ожесточени битки през февруари и март 1971 г. и през март и април 1972 г. На 27 януари 1973 г. се подписва примирие в Париж, включващо изтегляне на американските войски, като последните американски бойни части напускат две седмици по-късно. Американските съветници остават във Виетнам до окончателната победа на комунистите през април 1975 г.





1959 г.


България отправя предложение към Гърция за сключване на пакт за ненападение между двете страни за 20-годишен срок и с възможност към него да се присъединят и други страни от региона.





1958 г.



Умира Михаил Михайлович Зошченко - руски писател сатирик. Той е роден на 9 август 1894 г. Участва като доброволец на фронта по време на Първата световна война (1914-1918 г.). През 1918 г. постъпва като доброволец в Червената армия. Започва да печата през 1922 г. Принадлежи към литературната група "Серапионови братя". Първата му книга "Разказите на Назар Илич …" (1922 г.) и последвалите я разкази му носят популярност. Автор е на произведения, разнообразни по жанр и маниер на повествование. Това са "Мишел Синягин" (1930 г.), "Възвърната младост" (1933 г.), "Синята книга" (1935 г.), "Керенски" (1937 г.), "Тарас Шевченко" (1939 г.), сатиричните пиеси "Летящият портфейл" (1939 г.), "Нека неудачникът плаче" (1946 г.). Много от творбите му (повестта "Преди изгрев слънце", 1943 г., и др.) са критикувани рязко в печата. Превежда повестите на финландския писател Маю Ласила "За клечките" и "Два пъти роден". Изключен е от съюза на писателите през 1946 г. Едва през 1986-1987 г. са издадени събраните му съчинения.





1936 г.


Роден е Красимир Цветанов Кюркчийски - български композитор. Учи композиция при проф. П. Владигеров в БДК, специализира в Москва при Д. Шостакович. През 1966 г. печели голямата награда на международния конкурс на Парижките музикални седмици. През следващите години негови творби са поставяни на български и чуждестранни сцени. Работи като диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. По-известни негови произведения са операта “Юла”, комичната опера “Наследството”, балетите “Балада за автопортрета” и “Козият рог”, вокално-инструменталните произведения “Приказка за стълбата” и “Балада за Паисий”, симфоничните творби “Симфония-реквием”, “Диафонична студия”, “Симфония-концертанте”, песните “Сън за щастие”, “Дни на проверка”, филмовата музика към “Записки по българските въстания” и др.





1934 г.



В Чикаго е убит известният престъпник Джон Дилинджър. Той е застрелян от федерални агенти в 10:40 вечерта, няколко минути след като излиза от кино “Байъграф”.

Джон Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианополис, щата Индиана. Той е известен банков обирджия. Някои го смятат за опасен престъпник, докато други го приемат за съвременния Робин Худ.





1933 г.



Американският авиатор-пионер Уили Поуст първи в историята на въздухоплаването обикаля сам света за седем дни, 18 часа и 49 минути.





1917 г.



Опозицията изпраща писмо до премиера Васил Радославов, с предложение за свикване на извънредна сесия на Седемнадесетото Обикновено Народно събрание. Предложението е отхвърлено от Радославов. На 18 септември опозицията изпраща ново писмо до него, също оставено без последствие.

Д-р Васил Радославов е политически и държавен деец, член на БАН. Роден е в Ловеч на 15 юли 1854 г. Завършва право в Хайделберг, Германия, като защитава и докторска степен. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 – 28 юни 1887 г.). При управлението на Ст. Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Васил Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Васил Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа, настъпила след участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.). Умира на 21 октомври 1929 г. в Берлин.





1917 г.



Александър Керенски става министър-председател на Русия.

Александър Керенски е роден на 4 май 1881 г. Той е руски държавник, глава на временното правителство след Февруарската революция в Русия през 1917 г. Свален е от болшевиките от поста премиер на 7 ноември 1917 г. Преоблечен като жена, той успява да се измъкне и по-късно да емигрира във Франция, а след това в САЩ. Създадено е ново, болшевишко правителство начело с Ленин. Керенски умира на 11 юни 1970 г.





1912 г.


По предложение на Уинстън Чърчил Великобритания взема решение да модернизира военния си флот.





1910 г.


Родена е Ирина Тасева - българска драматична актриса. Тя завършва театралната школа на Н. Масалитинов през 1929 г. Започва творческата си дейност в театър “П. К. Стойчев”. От 1930 г. до пенсионирането си работи в Народен театър “Иван Вазов”. Участва в “Ромео и Жулиета”, “Коварство и любов”, “Дон Карлос”, “Дивата патица”, “Мадам Сан Жен”, “И най-мъдрият си е малко прост”, “Машенка”, “Егор Буличов и другите”, “Майка Парашкева” и др. Участва в радио- и тв постановки (“Вратите хлопат”, 1977 г.), както и във филма “Български орли” (1941 г.). През 1963 г. издава книгата “Така блестят звездите”. Умира на 21 февруари 1990 г. в София.





1909 г.



Умира Детлеф фон Лилиенкрон - германски писател, поет. Роден е на 3 юни 1844 г. в Кил. Представител е на немския импресионизъм. Служи в пруската армия, която напуска през 1870 г. Работи в администрацията, която също напуска през 1887 г., за да се отдаде на писателска дейност. Първата му стихосбирка "Разходките на адютанта и други стихотворения" (1883 г.) има голям успех. След нея създава комичната епопея "Погфред" (1896 г.) и няколко романа, но се утвърждава главно с "Военни разкази".





1908 г.


След двегодишни преговори е подписан обединителен протокол между синдикалните централи на БРСДП (ш. с.) и БСДС "Пролетарий". Образува се Обединен свободен общ работнически синдикален съюз.





1906 г.


Алфред Драйфус, обвинен през 1894 г. в държавна измяна и осъден на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана, е напълно реабилитиран и е награден с ордена на Почетния легион.

Алфред Драйфус е френски офицер. Роден е през 1859 г. Заподозрян е като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи. Той е осъден от военен съд на вечно заточение през 1894 г. и е изпратен на Дяволския остров (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Емил Зола процесът на Драйфус два пъти е ревизиран. Оправдан е и е върнат на служба през 1906 г.





1904 г.


В Пловдив завършва Учредителния конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) към БРСДП (т. с.), започнал на 21 юли.

Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е политическа партия на наемните работници, последователи на Димитър Благоев. След разцеплението на БСДП през 1903 г. БРСДП (т. с.) отстоява тезата, че партията трябва да пази марксистките принципи, залегнали в нейната програма, и членовете й да работят за изпълнението на тази програма. Отхвърля всякакви коалиции и съглашения с буржоазните партии. Остава вярна на марксисткото разбиране, че класовите противоречия в капиталистическото общество са непримирими, че по пътя на класовото сътрудничество не може да се осъществят сериозни реформи. Задълбочава своите контакти с II Интернационал и взема дейно участие в международното работническо и социалистическо движение. За ръководене на икономическите борби на работниците по нейна инициатива през 1904 г. се образува Общ работнически синдикален съюз (ОРСС). Под ръководството на БРСДП (т. с.) през 1912 г. се създава и Съюз на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ). Партията води борба против всякакви опити за отклонение от основните й организационни и идейни принципи. Тя се противопоставя на течението на анархолибералите, обособява се като интелигентско-индивидуалистическа центристка група, с лидери Н. Харлаков и Г. Бакалов. Борбата срещу анархолибералите завършва с тяхното изключване през 1905 г. БРСДП (т. с.) отстранява през 1908 г. и прогресистите, начело на които застават д-р Н. Сакаров, К. Тинева и Г. Кръстев. След тяхното изключване до 1919 г. партията на тесните социалисти запазва единството в своите редове. Нейният организационен живот е преустановен по време на Балканската война (1912–1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.). След Междусъюзническата война тя възстановява своите организации и групи и изгражда нови.





1902 г.


Родена е Мими Михайлова Балканска - българска оперна певица. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Съоснователка е на Кооперативния театър (заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др.), с който гастролира в Турция (1931 г.) и Югославия (1938 г.). тя е една от основателките на Художествения оперен театър в София, в който е директор (1942-1946 г.). Работи в Народната оперета (1947 г.) и в Държавния музикален театър в София (1948-1962 г.). По-важни нейни оперетни роли са Силва, Щаси, Цецилия ("Царицата на чардаша" от И. Калман), Лиза и Графиня Марица ("Графиня Марица" от И. Калман), Ана Главари ("Веселата вдовица" от Ф. Лехар), Кристел ("Птицепродавецът" от К. Целер), Парася Никаноровна ("Трембита" от Г. С. Милютин), Ангелина ("Бунтовна песен" от Г. Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен ("Мадам Сан-Жен" от П. Хаджиев) и др. Умира на 22 май 1984 г. в София.





1895 г.



Роден е Павел Осипович Сухой - руски конструктор на самолети, два пъти Герой на социалистическия труд (1957 г., 1965 г.), доктор на техническите науки (1940 г.), генерален конструктор (1956 г.). През 1925 г. завършва Московското висше техническо училище и работи в Централен аерохидродинамичен институт като сътрудник на А. Н. Туполев. Разработва изтребителите И-4 (1926-1927 г.) и И-14 (1932-1934 г.). По-късно създава самолетите РД (АНТ-25), с които прелита Северния полюс с екипажите на В. Чкалов и М. Громов. Създава бойния многоцелев самолет СУ-2 (1939 г.) и бронирания щурмови самолет СУ-6 (1943 г.). В неговото конструкторско бюро са разработени реактивните самолети СУ-9, СУ-15, свръхзвукови изтребители с триъгълно и стреловидно крило. Умира на 15 септември 1975 г.





1894 г.


Между Париж и Руан се провежда първото автомобилно състезание.





1888 г.



Роден е американският микробиолог Селман Ейбрахам Ваксман. През 1952 г. получава Нобелова награда за медицина заради откриването на стрептомицина - първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза. Умира на 16 август 1974 г.





1879 г.



Роден е Александър Кирилов Дряновски – български ентомолог и ботаник. Завършва естествена история в СУ “Св. Климент Охридски” през 1903 г. Работи като уредник на Училищния музей при Министерството на народната просвета от 1922 г. до 1944 г. и на палеонтологичните сбирки в Дирекцията за минни и геоложки проучвания в София от 1949 г. до 1957 г. Изучава флората на Витоша, Стара планина, вредните насекоми, вертикалното разпространение на пеперудите и болестите по пчелите. Автор е на 125 научни и научнопопулярни труда. Описва нови за науката видове и форми (54 насекомни и 46 растителни).





1878 г.


Роден е Янош Корчак (псевдоним на Хенрик Голдшмид) - полски писател, педагог, лекар. Автор на повестите “Деца от улицата” (1901 г.), “Моска, Йоска и Срула” (1910 г.), “Крал Матиуш I” (1923 г.) и на пиесата “Сенат на безумците” (1931 г.). Освен това пише новели, педагогически произведения, статии, дневник. Загива през август 1942 г. във фашисткия концлагер “Треблинка” с 200 свои възпитаници.





1877 г.


По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Девети Кавказки драгунски полк влиза в Стара Загора. С първите три табора от 40-хилядната си армия, прехвърлена от Черна гора в Дедеагач, Сюлейман паша пристига в Одрин.





1859 г.


Роден е Георги Киров - български офицер, генерал-майор (от 1913 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като опълченец. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на Първа бригада от Пета пехотна Дунавска дивизия, която участва в боевете за Силиулу, Гечкинли, Чаталджа. През Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Дванадесета пехотна сборна дивизия (от ноември 1915 г.), а по-късно - на Бургаския укрепен район. Умира през 1940 г. в София.





1849 г.



Родена е Емма Лазарус – американска поетеса, известна с това, че е написала думите, които са гравирани на Статуята на Свободата. През 1883 г. тя пише сонета “Новият колос”, текстът на който сега е гравиран на бронзова плоча на стената в основата на Статуята на Свободата. Лазарус е четвъртото от седемте деца на португалски евреи. От малка учи американска и европейска литература, както и няколко езика, между които немски, френски и италиански. Пише много собствени поеми и адаптации на немски и италиански поеми, между които на поеми от Гьоте и Хайне. Превежда еврейски поети на английски. Емма Лазарус умира на 19 ноември 1887 г.





1822 г.



Роден е Грегор Йохан Мендел – австрийски естественик, създател на учението за наследствеността. Живее и работи в манастир до гр. Бърно (Чехия). Чрез опити върху кръстосването на различни сортове грах открива законите на наследствеността и определя основните термини на теорията на наследствеността (1856-1863 г.). Формулира принципите за отдалечаване на признаците и комбиниране на наследствените фактори; проследява наследяването на признаците в няколко поколения. Резултатите са описани в “Опити върху растителни хибриди” (1866 г.). Умира на 6 януари 1884 г. в Брюн, днес Бърно, Чехия.





1793 г.


Английският изследовател А. Маккензи става първият европеец, прекосил Канада от изток към Тихия океан.





1790 г.


Във Франция е национализирано църковното имущество.





1789 г.



Томас Джеферсън е избран за първи министър на външните работи на САЩ.

Томас Джеферсън е американски държавник, политик, философ. През 1762 г. завършва право в колежа "Уилям и Мери". През 1767 г. е приет в адвокатска колегия на щат Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на Първия континентален конгрес, а през 1776 г. – на Втория, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост (формално се смята за неин автор, макар че текстът е резултат от работата на много делегати). В периода 1779-1781 г. е губернатор на щат Вирджиния. От 1785 г. до 1793 г. е посланик на САЩ във Франция. От 1790 г. до 1793 г. е държавен секретар в първата администрация на Джордж Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г. побеждава Адамс и е третият президент на САЩ като управлява в периода от 1801 г. до 1809 г. Томас Джеферсън оказва огромно влияние върху политическата история на държавата. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 обемисти тома.





1784 г.



Роден е Фридрих Вилхелм Бесел - немски астроном и математик, изчислил траекторията на Халеевата комета. Той каталогизира около 50 000 звезди и математически предсказва съществуването на планета отвъд Уран. През 1836 г. Фридрих Вилхелм Бесел, след наблюдения на явлението на кометата на Енке (1835 г.), заключва, че потоците от пара могат да упражнят сила изменяща орбитата на кометата. Той е първият, който измерва и публикува паралакса на звезда и по него определя разстоянието до звездата. През 1841 г. Бесел известява, че Сириус и Процион имат по един невидим компаньон, причиняващ изменения в тяхното движение. Орбитата на компаньона на Сириус е изчислена 10 години по-късно, а този на Процион не е открит до 1896 г. По-късно става ясно, че тези две звезди са бели джуджета. Бесел умира през 1846 г.





1478 г.



Роден е Филип I Хубави, крал на Кастилия и основател на Хабсбургската династия в Испания. Той е син на германския крал Максимилиан I. През 1496 г. Филип Хубави се жени за Хуана Кастилска, дъщеря на Фердинанд ІІ и Изабела І (покровителката на Христофор Колумб). През февруари 1500 г. от този брак се ражда бъдещият император Карл V. През 1506 г. по време на военен поход Филип І Хубави се разболява смъртоносно от тиф. Хуана не разрешава тялото му да бъде погребано и ковчегът с тленните останки я съпровожда до края на живота й. Затова получава прозвището Хуана Лудата.



1456 г.



Унгарският воевода Янош Хуняди нанася поражение на обсадилите Белград турци.

Когато през лятото на 1456 г. султан Мехмед ІІ с цялата си армия обсажда Белград Янош Хуняди е принуден да отбранява града с по-малко от 10 000 души, с благородниците от принадлежащите му територии и с повече от двадесет хиляди доброволци. На 14 юли 1456 г. флотата на Хуняди успява да разкъсва турския кордон. На 21 юли турската армия започва единствената си атака, като турската артилерия разрушава част от крепостните стени. До следващата сутрин турците губят към 8 000 души и докато султанът обмисля какво да предприеме, част от защитниците излизат от крепостта и атакуват лагера на османската армия. Неочакваната атака парализира турците, те изоставят всичко и се изтеглят. На 11 август 1456 г. Янош Хуняди умира от чумата, вилнееща сред турци и християни в Белград.







 Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 22 ЮЛИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.72 секунди