изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-06-27 @ 15:01 EEST
КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА: 1794 - В Париж са изпратени на гилотината Робеспиер, Сен-Жюст и още 19 френски революционери 1828 - Роден е Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко 1879 - В София излиза първият брой на "Държавен вестник" 1913 - Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.  1914 г. - Започва Първата световна война  1929 - 48 държави подписват в Женева конвенция за военнопленниците 1968 г. - В София е открит 9-ти Световен фестивал на младежта и студентите

 



1980 г.


Умира Димо Казасов (1886 - 1980)- политик, публицист, общественик, писател. Роден е на 5 септември 1886 г. в Трявна. Завършва гимназия в Русе през 1904 г. Секретар е на Българския учителски съюз; редактор е на неговия печатен орган “Съзнание” от 1914 г. до 1920 г. Деец е на БСДП, член на ЦК на БСДП, редактор на вестник “Народ” от 1920 г. до 1923 г. Участва в Деветоюнския преврат и влиза в правителството на Народния сговор (до 15 февруари 1924 г., когато подава оставка). Като общественик развива активна дейност в различни културни и политически сдружения. Основател е и ръководител на политическия кръг “Звено” от 1927 г. до 1934 г. Взема участие в преврата на 19 май 1934 г. Пълномощен министър в Белград от 1934 г. до 1936 г., основател е на вестник “Балкан” през 1936 г. издание, подчинено на идеята за сближаване на балканските народи. От 1936 г. до 1944 г. е председател на Комитета за защита и амнистия на политически борци. Член е на нелегалния комитет на ОФ от 1943 г. Министър на пропагандата от 1944 г. до 1945 г., на информацията и изкуствата от 1945 г. до 1947 г., директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения от 1950 г. до 1958 г. Главен редактор е на редица всекидневници преди 9 септември 1944 г.





1972 г.


Умира дипломатът Иван Станчов (1887 - 1972). Роден е на 17 декември 1887 г. в Санкт Петербург. Завършва френски лицей в Париж през 1913 г., средно образование във френски католически колеж в Пловдив през 1915 г. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, изпратен е на фронта в Македония (1917 г. -1918 г.). Завършва право в университета във Фрибур, Швейцария през 1923 г. Работи в Министерството на външните работи на България през 1928 г. Дипломат в Българската легация в Рим от 1931 г. до 1936 г.; началник-отдел “Консулски” в Министерството на външните работи от 1937 г. до 1942 г.; генерален консул на България в Галац, Румъния (1942 г. - юни 1944 г.); генерален консул в Истанбул, Турция (юли 1944 г.). Емигрира във Фрибур, Швейцария (май 1945 г.) и в САЩ (август 1946 г.). До смъртта си живее и работи в малка ферма в щат Мериленд, подпомага български емигранти. Неговият архив и този на баща му Димитър Станчов са пренесени в България през 1999 г. Автор е на мемоарите “Дипломат и градинар” (2000 г., на български).





1960 г.



Умира Етел Лилиан Войнич - английска писателка от ирландски произход.

Родена е на 11 май 1864 г. След смъртта на баща й, семейството й се премества в Лондон. От 1887 г. до 1889 г. живее в Русия. От 1920 г. в Ню Йорк. Първият й роман "Стършел" й носи световна известност. По романа й е създаден филм, драматизиран е и са поставени 2 опери; на български език е преведен за първи път през 1921 г. След "Стършел" Войнич написва още четири романа: "Джек Реймънд" (1901 г.), "Оливия Летам" (1904 г.), "Прекъсната дружба" (1910 г.), "Събуй обущата си" (1945 г.). Авторка на няколко музикални съчинения, между които ораторията "Вавилон" (1948 г.).





1952 г.


Умира Димо Сотиров – български художник.

Учи в Държавното рисувално училище през 1898 г. при П. Клисуров и Ив. Ангелов. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж при Л. Бона и Л. Мерсон. Рисува предимно портрети. Негови картини има в Националната художествена галерия, в художествени галерии на Пловдив, Враца, Ст. Загора.

По-известни платна: “Портрет на жена” (около 1915 г.), “Мечта” (1920 г.), “Автопортрет” (1920 г.), “Кехлибареното колие” (1920 г.), “Есен” и други.





1946 г.



Родена е Иванка Гръбчева – българска кинорежисьорка.

Завършва режисура в Бабелсберг през 1967 г. Един от първомайсторите на български детски филм. Творчество: "Искам да живея" (1970 г.), "Глутницата" (1972 г.), "Деца играят вън" (тв, 1973 г.), "Изпити по никое време" (1974 г.), "При никого" (1975 г.), "Хирурзи" (1977 г.), "Войната на таралежите" (тв, 1979 г.), "Пришествие" (1981 г.), "Най-тежкият грях" (1982 г.), "Златната река" (1983 г.), "В името на народа" (тв, 1984 г.), "Тринадесетата годеница на принца" (1987 г.), "Ева от третия етаж" (1987 г.), "Карнавалът" (1990 г.), "Жребият" (1993 г.), "Големите игри" (тв, 1999 г.), "Една калория нежност" (2002 г., по сценарий на Георги Данаилов).





1935 г.


Роден е Владимир Дамянов Башев – български поет и преводач.

Завършва специалност "Българска литература" в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е във вестник "Народна младеж", вестник "Работническо дело", вестник "Пулс", заместник-главен редактор на вестник "Литературен фронт", член на УС на СБП. Президент е на българо-съветски клуб на младата творческа интелигенция. Член е на УС на СБП, на ГК на ДКМС в София, на ЦК на ДКМС. Превежда "Избрани стихотворения" (1965 г.) от Евгени Евтушенко, "Стихове и поеми" (1966 г.) от А. Вознесенски. Носител е на Димитровска награда (1967г.). Загива при злополука на 19 ноември 1967 г.

Стихосбирки: "Тревожни антени" (1957 г.), "Преодоляване на гравитацията" (1960 г.), "Желязно време" (1962 г.), "Нецелунати момичета" (1963 г.), "Магазин за часовници" (1964 г.), "Възраст" (1966 г.), "Ателие" (1967 г.), "Избрани стихотворения" (1968 г.), "Прекрасната зависимост. Публицистика" (1972 г.), "Избрани стихотворения" (1974 г.), "Лирика" (1978 г., руски език), "Стихотворения за живите" (1981 г.), "Открих звезда" (1986 г.), "Звездни избраници" (1995 г.).





1929 г.


Родена е Жаклин-Бувие Кенеди (1929 - 1994). Съпруга на американския президент Джон Кенеди, а след неговото убийство - на гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис.





1929 г.


48 държави подписват в Женева конвенция за военнопленниците.





1927 г.


Роден е Януш Вазов – режисьор и сценарист. Завършва режисура във ФАМУ, Прага. Автор е на над 50 късометражни филма, между които: "Копривщица" (1958), "Кукери" (1960), "Първата пушка" (1960), "Неразбрани игри" (1961), "Мълчаливата борба" (1963), "Сянка над празника" (1968), "Спомен за Йордан Йовков" (1980). Игралните му филми - "Завръщане" (1967), "С особено мнение" (1970 г., съвместно с Лада Бояджиева), "Десет дни неплатени" (1972), "Изкуствената патица" (1974), "Катина" (1976), "Игра на любов" (1979), "Третото лице на монетата" (1983 г.), "Степни хора" (1986), са посветени както на миналото, така и на нравствените дилеми на съвременността. По-късно дейността му е изцяло свързана с книгоразпространение.





1923 г.


Умира Найчо Цанов – български обществен и политически деец, публицист.

Роден е през 1857 г. Брат на И. Цанов. Редактира вестник “Свобода” от 1883 г. до 1884 г. и “Народен лист” от 1894 г. до 1898 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. През 1902 г. се отделя от Демократическата партия; от 1906 г. до 1926 г. е начело на Радикалдемократическа партия. През 1896 г. -1908 г. и 1911 г. -1918 г. е избиран за народен представител от видинския избирателен район. Води борба срещу участието на България в Първата световна война на страната на Германия. Взема участие в събора на Конституционния блок (1922 г.), насочен срещу правителството на Ал. Стамболийски. Автор е на “Царят на българите и погромът” (1914 г.).





1920 г.


Роден е Андрю Маклаглен – американски режисьор, син на В. Маклаглен.

През 1956 г. снима уестърна “Застреляй този човек”. Снима: “Шенандоа” (1965 г.), “Пътеки на Запад” (1967 г.), “Чейзъм” (1970 г.), “Парад на глупците” (1971 г.), “Кехил - шериф на САЩ” (1973г.), “Последният достоен мъж” (1976 г.), “Дивите гъски I “ (1978 г.), “Морски вълци” (1980 г.), “Сахара” (1982 г.), “Кавалерите на дългите сенки” (1984 г.), “Мостът на река Куай” (1989 г.).





1920 г.



Софийската духовна семинария е преместена в Рилския манастир, а сградата й е предадена на Агрономическия факултет на Университета.

Тази стъпка е предприета с постановление на правителството, въпреки протестите на Светия синод и на опозицията. Светият синод заплашва кабинета и БЗНС с отлъчване от църквата. Решението е отменено на 21 юли 1923 г., но двете учебни заведения съжителстват до септември 1925 г.





1915 г.



Роден е Чарлз Таунс – американски физик, лауреат на Нобелова награда.

От 1931 г. до 1937 г. учи в Гринвил, а от 1937 г.до 1939 г. в Калифорнийския технологичен институт. От 1939 г. до 1948 г. работи във фирмата “Бел телефон”, от 1948 г. е в Колумбийския университет, а от 1950 г. е професор там. От 1961 г. до 1966 г. е преподавател в Масачусетския технологичен институт, от 1967 г. ръководи Физическия отдел в Калифорнийския университет в Бъркли. Президент на Американското физическо дружество през 1967 г. Основните му трудове са по квантова електроника. Независимо от А. М. Прохоров и Н. Г. Басов предлага идеята за нов принцип на генериране и усилване на електромагнитните вълни и на тази основа (заедно с колектив) създава първия квантов генератор - мазер. Съвместно с А. Шавлов обосновава възможността за създаване на оптически квантов генератор (лазер). Прилага методите на квантовата електроника и нелинейната оптика в астрофизиката; през 1969 г. открива мазерния ефект в Космоса. Печели нобелова награда за 1964 г.





1914 г.



Започва Първата световна война, след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия, един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.

Първата световна война (1914 - 1918) се води между двете големи групировки - Тройният съюз и Съглашението (Антанта). Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.

От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.





1913 г.



Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.

Този договор е подписан между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Според него Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. С подписването на тези договори България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.

Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола. Изходът от войната показва по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да е напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не е избран правилно. Защото от войната спечелва не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.





1902 г.


В София се провежда десети конгрес на македонската емиграция.

Възникват два комитета: на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият - на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.





1896 г.


Роден е Димитър Цолов – български архитект, член -кореспондент на БАН през 1961 г.

Съвместно с И. Васильов, проектира Университетската библиотека, НБ, преустройството на църквата “Св. Неделя”, БНБ - София и други.





1879 г.



В София излиза първият брой на "Държавен вестник".

Първоначално излиза веднъж седмично, от третата година – 2 пъти, от дванадесетата година– всеки присъствен ден. През първите 12 години има характер на държавно информационно издание, като помества официални съобщения, новини и телеграми от чужбина. По-късно се ориентира към публикуване на влезлите в сила нормативни актове – закони, укази, постановления и други, регистрира официални документи – конвенции, договори и други. В неофициалната си част предоставя място за публикации на различни съдебни институции. Продължава да излиза и след 9 септември 1944 г. до 30 ноември 1950 г., когато е заместен от "Известия на Президиума на Народното събрание".





1874 г.


Роден е Ернст Касирер - немски философ, един от водещите представители на Марбургската школа на неокантианството.

Учи в Берлин, Лайпциг, Хайделберг. От 1896 г. е асистент на Коен в Марбург. Преподава философия в Берлинския (от 1908 г. до 1919 г.) и в Хамбургския университет (от 1919 г. до 1933 г.), негов ректор от 1930 г. Когато Хитлер идва на власт, Касирер емигрира и става преподавател отначало в Оксфордския университет в Англия, после в университета в Гьотеборг, Швеция (1935 г.-1941 г.). През 1941 г. заминава за САЩ. Работи като преподавател в Йейлския, а по-късно и в Колумбийския университет. Още в първите му трудове по история на философията и философия на науката са свързани с “марбургската” интерпретация на Кантовия критицизъм. Умира на 13 април 1645 г.





1868 г.



Приета е 14-ата поправка на Конституцията на САЩ. Тази поправка гарантира граждански права на всички, родени в страната или по-късно натурализирани афроамериканци. Главната й цел е да бъдат дадени права на всички освободени след Гражданската война роби.





1851 г.


Роден е Теодор Липс – германски философ и психолог, естет.

Професор е в университетите в Бон от 1884 г., Бреслау от 1890 г. и Мюнхен от 1894 г. Основател е на Мюнхенския психологически институт. Заедно с В. Вунд и Г. Ебинхаус Липс е един от систематизаторите на немската психология от края на ХIХ век. Изходно понятие в неговата философия е непосредственият психологически "опит"; според него психологията е основа на философията, логиката, етиката и естетиката. По-късно под влияние на феноменологията на Е. Хусерл се опитва да преодолее психологизма.





1849 г.


Роден е Векослав Клаич – хърватски историк, професор от Загребския университет от 1893 г. до 1922 г., почетен доктор на Пражкия университет през 1922 г.

През 1873 г. завършва Виенския университет. Съчиненията му са посветени на средновековната история, историята и географията на Хърватия, средновековната история на Босна, историята на хърватската музика. Неговият основен труд е многотомна история на Хърватия (описваща събитията до 1608 г.). Опитва се да обясни възникването на хърватската държава с прииждането на 7 или 8 племена от хървати завоеватели, които подчиняват славяните и образуват особена привилегирована прослойка от населението, от която се формира господстващата класа на хърватското общество.





1849 г.


Умира Карло Алберто- крал на Пиемонт (Сардинското кралство) (1831 г. -1849 г.), от Савойската династия.

По време на революцията от 1848 г. до 1849 г. въвежда умерено-либерална конституция, така наречения Албертински статут. Води политика на компромиси спрямо двете борещи се страни, заради което е наречен “краля на колебанията”. Под натиска на национално-освободителното движение обявява война на Австрия; след поражението през 1848 г. -1849 г. се отказва от престола на 23 март 1849 г. и бяга в Португалия.





1828 г.



Роден е Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко - руски генерал.

Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война от 1877 г. до 1878 г. Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турските войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член на Държавния съвет на Русия от 1886 г. до 1894 г. Последовател на принципите на Суворовската военна школа. Умира на 28 юли 1828 г.





1812 г.


Роден е Юзеф Игнаций Крашевски – полски писател, предтеча на реализма в полската литература.

Автор е на “селските” романи “Уляна” (1843 г.), “Остап Бондарчук” (1847 г.) и други.





1808 г.



В Цариград е извършен преврат под ръководството на влиятелния русенски аянин Мустафа паша Байрактар.

Целта на преврата е да се възстанови на престола Селим ІІІ. Докато Мустафа Байрактар се опитва да влезе в двореца, Селим ІІІ е удушен. След като дворецът е превзет, султан Мустафа ІV е детрониран, а на негово място е поставен Махмуд ІІ (1808 г.-1839 г.).





1808 г.


Умира Селим III - турски султан от 1789 г. до 1807 г.

Провежда военни, административни и финансови реформи; засилва централната власт. Води войни с Франция (1798 г. -1801 г.), с Русия (1806 г. -1812 г.) и с Англия (1807 г. -1809 г.). Убит след еничарски заговор.





1806 г.


Роден е Александър Андреевич Иванов – руски художник.

Учи в Петербургската художествена академия от 1817 г. до 1828 г. при своя баща А. И. Иванов и в класа на А. И. Егоров. През 1830 г. Дружеството за поощряване на художниците го изпраща в Италия, посещава Австрия и Германия. От 1831 г. до 1858 г. живее в Рим, пътува из Италия, Венеция, Неапол, Лондон (1857 г.), среща се с А. И. Херцен. Произведенията му от ранния (петербургски) период: “Приам, изпращащ на Ахил тялото на Хектор" (1824 г.) , Третяковска галерия; "Иосиф, тълкуващ съня на затворените с него в тъмница виночерпец и хлебар" (1827 г.), "Белерофонд в поход срещу Химера",

(1829 г.), "Явяването на Христос пред Мария Магдалина" (1835 г.), Руски музей, Петербург. Ранният му период завършва с картината "Аполон, Хиацинт и Кипарис" - една от първите му работи в Рим.. Върху формирането на светогледа на Иванов в Рим оказва влияние Н. В. Гогол, Н. М. Рожалин и Ф. Овербек. От 1837 г. до 1857 г. работи върху картината "Явяването на Христос пред народа" (днес в Третяковската галерия). Разглежда евангелския сюжет като реално историческо събитие. Създава пейзажните етюди - "Апиевият път при залез слънце"(1845 г.), "На брега на Неаполитанския залив" (края на 40-те - началото на 50-те години), Третяковска галерия. През последното десетилетие от живота си работи цикъла "Библейски ескизи" (акварел, Третяковска галерия). Умира на 15 юли 1858 г.





1804 г.



Роден е Лудвиг Фойербах - германски философ-материалист, представител на най-радикалните кръгове на немското общество от 30-те - 60-те години на ХIХ век, идеолог на немските радикали.

След завършване на местната гимназия постъпва в Хайделбергския университет през 1823 г., където изучава теология. След една година напуска Хайделберг и постъпва в Берлинския университет, където слуша лекциите на Хегел. Изпитва известно неудовлетворение от абстрактния характер на Хегеловата философия и започва да се занимава с природни науки. Завършва университета и защитава докторска дисертация на тема “За единния, универсален и безкраен разум” през 1828 г., посветена на Хегел. Става частен доцент в Ерлангенския университет, чете лекции по история на философията, логика и метафизика. За разлика от Хегел, който смята, че логическите категории имат самостоятелно битие, стоящо над природата и историята, Фойербах схваща логиката като теория на познанието, основана на историята на познанието. През 1830 г. издава “Мисли за смъртта и безсмъртието”, където се противопоставя на християнските догми и отрича личното безсмъртие. Цялото произведение е атеистично, но изходните позиции на философа са идеалистични. Доказва, че човекът е смъртен, а животът му - временен, преходен. Според Фойербах безсмъртието на човека трябва да се разбира само като продължаване на човешките дела в паметта на живите хора. Вечен, безсмъртен и абсолютен е само родовият, всеобщият, универсалният разум, родовото мислене, родовото съзнание. След издаването на това съчинение Фойербах е уволнен от университета и повече не може да намери преподавателско място в германски университет. Умира на 13 септември 1872 г.





1794 г.



В Париж са изпратени на гилотината Робеспиер, Сен-Жюст и още 19 френски революционери. Превратът от 27 - 28 юли слага край на диктатурата на якобинците. Якобинците са членове на Якобинския политически клуб в Париж по време на Великата френска революция, които изразяват интересите на радикалната буржоазия.





1750 г.



Умира Йохан Себастиан Бах - немски композитор и органист.

Роден е на 21 март 1685 г. От 1703 г. до 1723 г. работи като придворен и църковен музикант в Арнщат, Ваймар, Мюлхаузен, Кьотен. От 1723 г. до края на живота си е органист в църквата "Св. Тома" в Лайпциг. Творчеството на Бах е връх в изкуството на предкласиците. Автор е на 20 светски кантати, пасиони, прелюдии, токати и фуги за орган и за пиано, сюити, концерти за цигулка и други ("Коледна оратория", "Меса в си-минор", "6 Бранденбургски концерта" и др.; около 30 творби, написани по поръчка на светски лица) на теоретичния труд "Изкуството на фугата" (1748 г. -1750 г.). Синовете на Бах също са композитори. От 1950 г. в Лайпциг на всеки 4 години се провежда международен конкурс на името на Бах.





1750 г.


Роден е Филип Фабр Д’Еглантин - френски общественик и политик, участник във Великата френска революция, якобинец.

Работи като провинциален актьор и се заселва в Париж през 1787 г. Фабр Д’Еглантин е известен като автор на комедии, насочени против феодализма. Член е на Клуба на корделиерите от 1790 г. Участник е във въстанието на 10 август 1792 г., член на въстаническата Парижка комуна през 1792 г. Член е на Конвента, взема участие в разработването на републиканския календар. В края на 1793 г. се присъединява към дясното крило на якобинците около Ж. Дантон. Заедно с други дантонисти е осъден на смърт и 5 април 1974 г. е гилотиниран.





1741 г.



Умира Антонио Вивалди - италиански композитор, цигулар и музикален педагог.

Роден е на 4 март 1678 г. Учи композиция при Дж. Легренци и цигулка при баща си Дж. Батиста. От 1714 г. ръководи оркестъра и хора на консерваторията "Дела Пиета" във Венеция. Вивалди е виден представител на италианското цигулково изкуство на ХVIII век, утвърдил нов маниер на изпълнение. Майстор на ансамблово-оркестровия концерт - кончерто гросо. Автор е на около 40 опери, кантати, симфонии, църковни творби, повече от 460 концерта, между които прочутият цикъл от 4 цигулкови концерта "Годишните времена" - ранен образец на програмната симфонична музика.





1655 г.



Умира Саваниен Дьо Сирано Дьо Бержерак – френски писател.

Роден е на 6 януари 1619 г. Автор е на фантастичните романи “Другият свят: Комичната история на държавите и империите на Луната” (1648 г. -1649 г., издаден посмъртно 1657 г.) и “Комична история на държавите и империите на Слънцето” (1662 г., посмъртно) и други.





1540 г.



Умира лорд Томас Кромуел (ок. 1485 - 1540) - английски държавник, син на Оливър Кромуел. Предполага се, че е роден около 1485 г. в Патни. От 1533 г. заема най-важните държавни постове при крал Хенри VIII. Съдейства за укрепване на английския абсолютизъм. След редица неуспехи във вътрешната политика, е обявен за държавен изменник.





1402 г.



Войските на Баязид І търпят поражение в битката при Анкара от монголския владетел Тимур (1336-1405 г.). Баязид І е пленен и не след дълго умира. Тимур е монголски хан, когото европейските извори наричат Тамерлан. Той възстановява бейлиците в Анадола и силно ограничава азиатските владения на Османската династия. Османската държава преживява дълбока криза, чиито политически израз е дългата междуособна война за владетелския трон между Баязидовите синове Сюлейман Челеби (1402-1411 г.), Муса Челеби (1409-1413 г.) и Мехмед І Челеби (1413-1421 г.).





1330 г.


Умира Михаил III Шишман-Асен – български цар от 1322 г. до 1330 г., син на видинския деспот Шишман, когото наследява след 1310 г.

Българските извори сочат, че е роден преди 1292 г. Във Венецианския списък на приятелски настроените владетели през 1313 г. е наречен “деспот на България, господар на Видин”. Съпругата му Ана-Неда е дъщеря на сръбския крал Ст. Милутин. Има 3 синове: Иван-Стефан, Михаил и Шишман. Избран е за цар след смъртта на Георги II Тертер през 1322 г. Потомък на е на Асеневци, най-вероятно по майчина линия. След успешна война с Византия възстановява българската власт в Северна Тракия и по Черноморието. Жени се за царица Мария Палеологина, вдовица на цар Теодор-Светослав, сестра на византийския император Андроник III, и става законен наследник на династията Тертеровци. В гражданската война във Византия подкрепя Андроник III, но през 1328 г. тайно влиза в съглашение с Андроник II (всъщност прави опит с изненада да превземе Константинопол, използва войската на пълководеца Иван Русина). Подписва договор с Византия срещу Сърбия.

Намира смъртта си във Велбъждската битка. Сражение между български и сръбски войски, станало на 28 юли край Велбъжд (днешен Кюстендил).



1330 г.


В битката при Велбъжд българската войска начело с Михаил III Шишман търпи поражение от сърбите начело с крал Стефан Урош III Дечански.

Между двете страни вече е било постигнато временно примирие, но наблюдавайки разпръсването на българските отряди в широк периметър, сръбският крал нарушава споразумението. При изненадващото сръбско нападение българският цар се оказва с малобройна войска, която претърпява поражение. Голяма част от войниците са избити. Според едни извори цар Михаил ІІІ Шишман загива в битката, а според други е пленен и убит лично от сръбския крал.
http://www.focus-news.net
 


Сходни връзки

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,05 секунди