изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-12-14 @ 18:56 EET
КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1626 - Земетресение разрушава Неапол 1838 - В Лондон вали дъжд от жаби 1930 - На първия Световен шампионат по футбол Уругвай побеждава на финала Аржентина с 4:2 1963 - В СССР избягва работещият в ЦРУ разузнавач на КГБ Ким Филби




2014 г.

На 93-годишна възраст в американския щат Джорджия е починал Теодор Ванкрик, последният жив член на екипажа на самолета, пуснал бомбата над японския град Хирошима. Ванкрик /на 24 години/ е бил щурман на бомбардировача B-29, пуснал атомната бомба, носеща прякора „Дебеланкото”, над Хирошима на 6 август 1945 г. Загиват 140 000 души. Трудно могат да се изброят жертвите на радиацията, носещи последствия и днес.

2014 г.

В щата Махаращра в югозападна Индия при свличане на земни маси загиват над 70 човека.

2011 г.

На 2 август САЩ фалира технически при достигане на законоустановения предел от 14.3 трилиона долара за държавния дълг. Президентът на САЩ Барак Обама преди няколко дена излезе с телевизионно обръщение към нацията.

2004 г.

16 души загиват, а над 100 са ранени при експлозия в завод в индустриалната зона Гисленгин на град Ат, Южна Белгия. 

1998 г.

Президентът на Югославия Слободан Милошевич обявява прекратяване на бойните действия срещу косовските сепататисти. 

1997 г.

 Тридесет и осмото НС гласува да се разсекретят досиетата на Държавна сигурност. Създадена е комисия с председател министърът на вътрешните работи - Богомил Бонев, и членове - шефовете на цивилното и военно разузнаване, на контраразузнаването, на Националната служба за охрана и на служба "Архив" на МВР. 

1996 г.

 СДС връчва на правителството проект, съдържащ мерки за излизане от кризата.
Икономическият спад в страната довежда до социално-икономическата криза през зимата на 1996/1997 г. Независимо от приемането на спешни мерки за стабилизиране на макроикономическата ситуация, през втората половина на 1996 г. социално-икономическите показатели продължават да се влошават. Инфлацията нараства на 311%, реалната стойност на заплатите и пенсиите спада с 60%, а заетостта намалява с 8%. От 130 долара в края на 1995 г., в началото на 1997 г. средната месечна заплата е едва 20 долара. В края на 1996 г. непрекъснато влошаващото се положение довежда до сериозна финансова, социално-икономическа и политическа криза, която предизвика широки обществени протести и демонстрации. В условията на задълбочаваща се криза правителството е принудено да подаде оставка. През февруари 1997 г. държавното управление е поето от служебно правителство, което постига споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка за осъществяване на програма за икономическа стабилизация и структурни реформи. В програмата са заложени следните промени: 1) установяване на паричен съвет; 2) реформи във финансовия и банков сектор; 3) закриване на нежизнеспособните държавни предприятия, ускоряване на приватизацията и промяна на тарифите за комуналните услуги; 3) ценова и търговска либерализация. 

1995 г.

Русия и Чечня подписват споразумение за прекратяване на въоръжения конфликт. 

1980 г.



Провъзгласена е независимостта на република Вануату. Страната е разположена в югозападната част на Тихия океан. Заема архипелага Нови Хебриди и групата острови Банкс и Торес. Има население 192 хиляди жители. Столицата й е Порт Вила (на о-в Ефате). Вануату е република в състава на Съдружество, възглавявано от Великобритания. Глава на държавата е президент, избиран за 5 години. Законодателната власт е Национална асамблея от 52 депутата.

В средата на 19 век на островите се появяват английски и френски плантатори и между Великобритания и Франция започва борба за архипелага. През 1887 г. влиза в сила конвенция за съвместното владение на територията, а през 1906 г. владението е преобразувано в кондоминиум. На 30 юли 1980 г. е провъзгласена независимостта на Нови Хебриди, като страната получава името Република Вануату.





1978 г.


Умира италианският инженер ген. Умберто Нобиле (1885 - 1978). Инженер Умберто Нобиле е строител на дирижабли, като с дирижабъла "Италия" достига до Северния полюс.





1974 г.



Родена е Хилари Суонк – американска актриса. През 2000 г. печели “Оскар” за най-добра актриса за филма “Момчетата не плачат”. През 2004 г. печели втори “Оскар” пак за най-добра актриса във филма “Момиче за един милион долара”.





1973 г.



Фармацевтичната компания Дистилърс, която произвежда медикамента талидомид във Великобритания се съгласява да изплати над 20 милиона лири компенсация на родените с дефекти деца. В продължение на 11 години, засегнатите от лекарството водят съдебни дела. Във Великобритания майките, които взимали медикамента по време на бременността за лечение на сутрешното гадене раждат бебета с тежки деформации (липсващи крайници).

Между 1958 г. и 1961 г. компанията Дистилърс (Биокемикалс) Лимитид произвежда и изнася на пазара, с лиценз в Обединеното кралство, лекарства, които съдържат съставка, първоначално разработена във Федерална Република Германия и известна под името “талидомид”. Лекарствата са предписвани като успокоителни, по-специално за бременни. През 1961 г. общо 250 жени, приемали тези лекарства, раждат деца с тежки деформации. През ноември същата година Дистилърс изтегля от пазара в Обединеното кралство всички лекарства, съдържащи талидомид.

Между 1962 и 1966 г. родителите на седемдесет от децата, родени с деформации, предявяват претенции срещу Дистилърс. Те твърдят, че причината за деформациите е действието на талидомида върху зародиша по време на бременността. А също така, че компанията е проявила небрежност при производството и изнасянето на пазара на лекарството и претендират да им се заплати обезщетение.

По шестдесет от така предявените претенции е постигнато споразумение между страните. През 1969 г. Дистилърс заплаща около един милион лири по 58 дела, като през юли 1973 г. все още продължават преговорите по останалите дела.





1958 г.



Родена е Кейт Буш - поп-изпълнителка. Има съвместни проекти с Питър Гейбриъл през 1986 г. и с българското фолклорно трио "Българка". През 1978 г. Кейт Буш издава албума "The Kick Inside" последван от "Lionheart" същата година, "Never for Ever" от 1980 г., "The Dreaming" 1982 г., "Hounds of Love" от 1985 г., "The Sensual World" от 1989 г., "This Woman’s Work" 1990г., "The Red Shoes" 1993 г. и др.





1956 г.


На американските долари се появява девизът “In God We Trust”.





1951 г.


Умира Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) - български писател. Роден е на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово. От 1920 г. следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1921-1922 г. слуша лекции по естетика във Виена и Берлин. През 1926 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1927 г. до 1929 г. работи като учител в Габрово, а през 1929 г. става лектор по немски език в III мъжка гимназия в София. Асен Разцветников пише стихове, превежда от старогръцки, немски, френски и руски език. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. През 1917 г. в списание "Българан” за пръв път е отпечатана негова творба. От края на 1919 г. Асен Разцветников сътрудничи на леви периодични издания. Особено плодотворно е сътрудничеството му в списание "Нов път", а по-късно във вестник "Наши дни". След смъртта на Христо Смирненски е сочен от лявата критика за негов приемник. Напуска списание "Нов път", преминава в списание "Златорог" и през 30-те години се утвърждава като един от най-талантливите български детски поети и майстори на художествения превод. Превежда произведения на Гьоте, Молиер, Омир. Автор е на драмата "Подвигът", посветена на Априлското въстание (1876 г.). Най-значителното му произведение е стихосбирката от 1924 г. "Жертвени клади" Автор е на първата българска библиотечна методика "Техника на училищните библиотеки" (1932 г.).





1949 г.



Умира юристът проф. Стоян Данев (1858 - 1949). Лидер на Прогресивнолибералната партия. Стоян Данев е роден на 28 януари 1858 г. в Шумен. Влиза в редовете на Либералната партия. След разцеплението й през 1883 - 1884 г. минава към крилото, възглавявано от Драган Цанков. По време на първия стамболовистки режим (1887 - 1894) е принуден да ограничи политическата си дейност, но след правителствената промяна от май 1894 г. е привлечен от новия министър-председател д-р Константин Стоилов в Народната партия, което му осигурява подпредседателско място на VIII Обикновено народно събрание (1894 - 1896). Скоро обаче се завръща в предишната си партия и от 1897 г. е посочен за неин лидер (през 1899 г. тя се наименува на Прогресивнолиберална партия). От февруари до декември 1901 г. е министър на външните работи и изповеданията в коалиционния кабинет от демократи и прогресивни либерали, възглавяван от Петко Каравелов. От декември 1901 г. до май 1903 г. е министър-председател и отново министър на външните работи и изповеданията. През 1907-1908 г. участва в ръководството на опозиционния Патриотичен блок против втория стамболовистки режим. Председател на V Велико народно събрание (1911) и на XV Обикновено народно събрание (1911 - 1913). От 1 юни до 4 юли 1913 г. отново е министър-председател и министър на външните работи. Не успява да предотврати действията на цар Фердинанд I за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г., която завършва с неуспех за България. Явен русофил, обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. След войната е включен като министър на финансите в коалиционния кабинет на Александър Стамболийски (октомври 1919 - май 1920 г.). Стоян Данев е открит противник на последвалото самостоятелно управление на Българския земеделски народен съюз (1920 - 1923). След обединението на Народната и Прогресивнолибералната партия в една формация той е един от нейните водачи. Играе видна роля и в образувания през 1922 г. Конституционен блок. След провала на замислената от този блок акция против земеделското правителство (септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в шуменския затвор. Последвалият държавен преврат на 9 юни 1923 г. го изважда от затвора. Влиза в редовете на новооснования Демократически сговор, но поради напреднала възраст отказва да заеме отговорни постове в него. След падането на сговористкия режим през 1931 г., се оттегля изцяло от активна политическа дейност.





1948 г.



Унгарският президент Золтан Тилди подава оставка заради овладяване на властта от комунистите.

Золтан Тилди е роден през 1889 г. На парламентарните избори в Унгария на 4 ноември 1945 г. партията на малките собственици получава 60 процента от гласовете и Золтан Тилди, който е лидер на партията оглавява коалиционното правителство. В периода 1946- 1948 г. е президент на Унгария. Умира през 1961 г.





1947 г.



Роден е Арнолд Шварценегер – американски културист и актьор от австрийски произход, губернатор на щата Калифорния. През 1968 г. заминава за САЩ. Снима се в телевизията. Печели 4 титли “Мистър Вселена”, 7 титли “Мистър Олимпия” и една “Мистър Европа”. В киното е от 1970 г. - “Херкулес в Ню Йорк”. Преди да стане звезда с “Конан Варварина” (1982 г.) се снима в епизодични роли - “Дългото сбогуване” (1976 г.), “Остани гладен” (1976 г.), “Планини от желязо” (1977 г., документален), “Улиците на Сан Франциско” (тв, 1978 г.), “Кактусът Джак” (1980 г.). Постига огромен успех с филмите си. Снима се в “Конан Разрушителя” (1984 г.), “Терминатор I” (1984 г.), “Командо” (1985 г.), “Червената Соня” (1985 г.), “Така се действа в Чикаго” (1986), “Хищникът I” (1987 г.), “Бягащият мъж” (1987 г.), “Червената топлина” (1988 г.), “Близнаците” (1989 г.), “Зов за завръщане” (1990 г.), “Ченге в детската градина” (1990 г.), “Терминатор II “ (1991 г.), “Последният екшън герой” (1993 г.), “Истински лъжи” (1994 г.), “Джуниър” (1994 г.), “Заличителят” (1996 г.), “Коледата невъзможна” (1997 г.), “Краят на дните” (1999 г.), “Шестият ден” (2000 г.), “Странични щети” (2001 г.), “Истински лъжи-2” (2003 г.). Автор е на “Енциклопедията на Арнолд Шварценегер”. От 17 ноември 2003 г. е губернатор на щата Калифорния.





1941 г.



Роден е Пол Анка – канадски поп-певец и композитор. Записва за пръв път през 1956 г. Негови песни изпълняват Ф. Синатра, Б. Холи, Т. Джоунс и др. Има 18 златни плочи с тираж над 100 млн. През 1983 г. издава албум с М. Матийо. Снима се в киното ("Най-дългият ден", 1962 г.). Издава албумите "Paul Anka Signs His Big 15" (1960 г.), "Paul Anka Signs His Big 15, Vol. 2” (1961 г.), "Young, Alive and in Love!" (1962 г.), "Paul Anka’s 21 Golden Hits" (1963 г.), "Goodnight My Love" (1969 г.), "Anka" (1974 г.), "Feelings" (1975 г.), "Times of Your Life" (1976 г.), "Walk a Fine Line" (1983 г.), "Paul Anka Five Decades" (1992 г.), "Amigos" (1996 г.).





1935 г.



Издателство “Пенгуин” пуска първата си книга. Идеята за печатане на евтини книги в малък формат и с мека корица е дадена от Алън Лейн и извършва революция в книгоиздаването, давайки възможност за масови тиражи, както на популярни, така и на класически произведения.





1934 г.



Курт фон Шушниг става канцлер на Австрия след убийството на Енгелберт Долфус.

Курт фон Шушниг е роден на 14 декември 1897 г. в Тренто, Австро-Унгария. По време на Първата световна война се сражава в австро-унгарската армия. След войната работи като адвокат в Инсбург. През 1932 г. става министър на правосъдието, а през 1933 г. е министър на образованието. След смъртта на Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия. През февруари 1938 г. той капитулира пред Хитлер. На 11 март 1938 г. германската армия навлиза в Австрия. Шушниг е хвърлен в затвор. През 1945 г. е освободен от американски войски. След Втората световна война Шушниг е професор по политология в Сейнт Луис, САЩ (1948-1967 г.). Умира на 18 ноември 1977 г. в Инсбург.





1932 г.



В Лос Анджелис се откриват Десетите Олимпийски игри.





1919 г.



Роден е Александър Вутимски - псевдоним на Александър Коцев Вутов. До 10-годишна възраст живее в Своге. След смъртта на родителите си се премества в София. Завършва Първа софийска мъжка гимназия (1937 г.). От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след една година прекъсва учението си. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, от пролетта на 1941 г. - в санаториума на Сурдулица. Първото му отпечатано стихотворение е „Пак самичко” (в. „Весела дружина“, №6, 15 октомври 1935 г.), но първият му сериозен поетически дебют е стихотворението „Улицата“ (сп. „Ученически подем“, 1936 г. – 37, № 2). Началните творчески изяви на Вутимски са свързани с ученически и други леви издания — „Ученически подем“, „Звън“, „Светлоструй“, „Трезва младеж“ и др. Участва заедно с Александър Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник „Праг“ (1938 г.); като студент — в литературен сборник „Жажда“ (1939 г.). Публикува и в „Млад кооператор“, „Кооперативна просвета“, „Росица“, „Вестник на жената“; подписва се Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. От май 1939 г. редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. „Златорог“, където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Александър Вутимски. Поетични размишления за житейски и нравствено-психологически явления са „За простотата“, „За силата“, „За парите“, „За равенството“, „За радостта“, „За най-смирените“, „За красотата“ и др. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Остава неиздадена и художествената му проза, запазена в машинописен препис — 15 кратки есета, писани през 1941 – 1943 г. Умира на 23 септември 1943 г. в Сурдулица, Моравско.





1917 г.


В Бабадаг (Северна Добруджа) е основан Централен добруджански народен съвет, обединяващ възникналите добруджански народни комитети, начело с д-р Иван Огнянов.

Централният добруджански народен съвет има за цел да съдейства на българското правителство във воденето на борба за присъединяване на цяла Добруджа към България. Като връзка на съвета пред българското правителство служи Върховният управителен комитет на организация "Добруджа". Чрез него се осъществява единство между всички родолюбиви добруджански организации в страната. Централният съвет организира мрежа от местни организации с ръководни комитети в по-главните центрове на Добруджа – Бабадаг, Кюстенджа, Добрич (Толбухин) и Силистра. През 1918 г. Централният добруджански съвет организира голям народен събор, в който представители от цяла Добруджа декларират своето желание за присъединяване на Добруджа към България. След края на Първата световна война румънските власти се настаняват в Добруджа и Съвета се мести във Варна. През 1919 г. Централният добруджански съвет се обединява с Върховния управителен комитет на организация "Добруджа" и прекратява своята дейност.





1913 г.


Петнадесетото ОНС отпуска 500 000 лв. за подпомагане на бежанците.

Бежанският въпрос възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първата вълна от бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата "Моллов - Кафандарис" от 1927 г. само оформя това положение.

Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи.





1906 г.


Във Варна се провежда учредителен конгрес на Българския социалдемократически съюз "Пролетарий", в който влизат изключените от БРСДП (т. с.) анархолиберали. Издава в. "Пролетарий" от 25 декември 1905 г.





1900 г.



Започва Седмият конгрес на македонските братства в София, продължил до 5 август. Присъстват 91 делегати. На конгреса се достига до обединяването на Върховния комитет, Македонския комитет и дружествата "Странджа" във Върховен македоно-одрински комитет с председател Борис Сарафов и подпредседател Тома Давидов.

Борис Петров Сарафов е деец на македоно-одринското революционно движение. Той е роден на 12 юли 1872 г. в с. Либяхово (дн. Илинден), Гоцеделчевско. Борис Сарафов завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий" и Военното училище в София. Постъпва като офицер в българската армия, но скоро след това я напуска, за да се включи в националноосвободителната борба на македонските българи. Първата му по-значителна изява е предвождането на чета в Македония по време на Мелнишката акция през 1895 г. От май 1899 г. до март 1901 г. е председател на Върховния македоно-одрински комитет, който по редица въпроси, отнасящи се до националноосвободителното движение в Македония, постига съгласие със задграничните представители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в София - Гоце Делчев и Гьорче Петров. На смилевския конгрес през лятото на 1903 г. е включен в състава на главния щаб на Илинденско – Преображенското въстание в Битолски окръг (заедно с Д. Груев и Ан. Лозанчев). След избухването на въстанието 1903 г. участва в редица сражения с турските войски и башибозуци. След неуспеха на въстанието предприема обиколка из Западна Европа с цел да популяризира делото на ВМОРО. Взема дейно участие в конгреса на ВМОРО през 1905 г. и застава на страната на десницата. През 1906 г. е определен заедно с Иван Гарванов и Христо Матов за член на Задграничното представителство на ВМОРО в София. Убит е на 28 ноември 1907 г. заедно с Иван Гарванов по нареждане на Яне Сандански във връзка с развихрилите се борби между двете течения в организацията.





1898 г.



Умира княз Ото Едуард Леополд фон Бисмарк - германски общественик, политик и държавник; основател и пръв райхканцлер на Германската империя. Роден е в Шонхаузен на 1 април 1815 г. В периода 1847-1848 г. е депутат в първия и втория съединени ландтази на Прусия. От 1851 г. до 1859 г. е представител на Прусия в общогерманския бундестаг във Франкфурт на Майн. Ото фон Бисмарк е пруски посланик в Русия от 1859 г. до 1862 г. и във Франция (1862 г.). От 1862 г. е министър - председател и министър на външните работи. Създава силно централизирана държава, провежда военна и икономическа реформа. В резултат на три успешни за Прусия войни - с Дания - 1864 г., с Австрия - 1866 г. и с Франция - 1870-1871 г. Бисмарк осъществява обединението на страната. През 1871 г. Германия е обявена за империя, а пруският крал Фридрих Вилхелм - за германски император. Като канцлер на Германската империя Бисмарк се стреми да разшири с всички средства императорската власт. Във външната политика смята за своя най-важна задача неутрализирането на реваншистките стремежи на Франция и подготовката на нова война срещу нея. За тази цел той води политика на сближение с Русия. Сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз през 1882 г. Ото фон Бисмарк председателства Берлинския конгрес през 1878 г. Автор е на "Културкампф". През март 1890 г. Бисмарк подава оставка и излиза в пенсия.





1898 г.


В американското списание “Сайнтифик Америкън” е отпечатана първата реклама на автомобил.





1898 г.


Джордж Келог патентова царевичната храна, известна днес като корнфлейкс.





1889 г.



Роден е Франс Мазерел - белгийски график и живописец. В редица ксилографии (“романи в картинки”) използва близки до експресионизма художествени похвати (гротеска, геометрични рисунки, динамична композиция, контраст между черното и бялото): “Кръстният път на човека” (1918 г.). Рисува илюстрации, портрети, пейзажи, жанрови композиции, картини с антивоенна тематика. Франс Мазерел умира на 4 януари 1972 г. в Авиньон, Франция.





1887 г.


В Квебек е построен първият мост над река Свети Лаврентий.





1878 г.


В периода 30 юли - 2 август се издават журнални постановления на Съвета на управлението на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си (освен черкезите и извършилите престъпления против християните).





1877 г.



По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) отрядът на генерал Н. Криденер осъществява втората атака срещу Плевен. Атаката е отблъсната. Загубите от руска страна са 7032 души. Боевете се водят при селата Гривица, Радишево и в района на Зелените хълмове. Атаката на града се провежда от две колони руски войски командвани от генералите Белокопитов и Веляминов. Руските войски са принудени да отстъпят, въпреки че постигат известни успехи.

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878). Тя продължава 5 месеца. Първата атака срещу Плевен е извършена на 20 юли 1877 г. Руските части са отблъснати. След неуспеха на първите две атаки през септември е предприета трета. На 2 септември 1877 г. военният съвет, свикан от Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско, приема плана за Третата атака на Плевен. В с. Пордим пристига и румънският княз Карол, който на 3 септември е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен. Четири дни по-късно със засилена артилерийска подготовка започва първият етап на Третата атака на Плевен. На 8 септември 1877 г. артилерийският обстрел на Плевен продължава. Авангардът на ген. Михаил Скобелев овладява втория гребен на Зелените хълмове, но поради отлагане на втория етап на атаката е принуден да се изтегли на първия гребен. На 11 септември 1877 г. около 15 ч започва вторият етап на Третата атака на Плевен - непосредствения щурм на града. На следващия ден след упорити сражения командваните от ген. М. Скобелев части овладяват два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. Руските загуби възлизат на 12 814, а румънските - на 3000 души. На 23 септември 1877 г. в Плевен пристига подкрепление (10 000 души, боеприпаси и хранителни продукти) за гарнизона на Осман паша. На 27 септември 1877 г. в щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен. На 9 октомври в Плевен пристига ново подкрепление начело с Шефкет паша (16 000 души, боеприпаси и храни). На 30 октомври Осман паша получава заповед да задържи Плевен до пълно изразходване на припасите си, след което да се оттегли от града. В края на октомври руси и румънци постепенно изграждат укрепителна блокадна линия. На 9 ноември 1877 г. руски части превземат първия гребен на Зелените хълмове край Плевен. На 14 ноември 1877 г. ген. Едуард Тотлебен поема командването на всички части, включени в обсадата на Плевен. На 15 ноември 1877 г. е предприет опит за турска контраатака при Зелените хълмове край Плевен. Частите, командвани от ген. Скобелев, отблъскват атакуващия противник. В началото на декември блокадата над града достига 50 км. Същевременно положението на турската армия се влошава поради глада, болестите и студа. На 10 декември 1877 г. рано сутринта части на Плевенския гарнизон предприемат опит да преминат през р. Вит (в района между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на навреме пристигнали подкрепления турските части са отблъснати и около 14 ч Осман паша приема предложената му безусловна капитулация. С падането на Плевен настъпва прелом в хода на войната.





1863 г.



Роден е американският автоконструктор Хенри Форд (1863 – 1947). Основател е на едноименната автомобилна компания, пръв въвел поточната линия при производството на автомобили. Форд е пионер и в социалната област като още през 1914 г. въвежда 8-часов работен ден, минимална дневна надница от 1,5 долара и схема за разпределяне на печалбата между всички работници. По време на Втората световна война компанията му масово произвежда моторни превозни средства за американската армия във Франция.





1858 г.



Английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка.

Джон Ханинг Спик е английски пътешественик и изследовател. Служи като офицер в Индия и предприема в Хималаите и Тибет минералогически и зоологически изследвания. Участва в Кримската война (като доброволец в турската армия) и изучава фауната на Кавказ. През 1856 г. заминава за Централна Африка. Открива ез. Укереуе (1858 г.), което нарича Виктория, като го смята за източник на р. Нил. Открива и ез. Алберт Нианза. Оставя описания на пътешествията си.





1857 г.



Роден е Торщайн Бунде Веблен - американски икономист институционалист, известен със своя анализ на скритото потребление. Получава образование в Карлетън колидж и в Йейлския университет. Преподава икономика последователно в Чикаго, Станфорд, Мисури и Ню Йорк. Под влиянието на еволюционния подход на Дарвин към социалните науки Веблен лансира мултидисциплинарната идея в икономиката, като я свързва с антропологията и социологията. Умира на 3 август 1929 г.





1818 г.



Родена е английската писателка Емили (Джейн) Бронте (1818 - 1848), сестра на Шарлот и Ан Бронте. През 1837 г. Емили Бронте е гувернантка в Лоухил, предградие на Халифакс. През 1842 г. заедно с Шарлот заминават за Брюксел, за да продължи образованието си. На 19 декември 1848 г. Емили Бронте умира от туберкулоза. През 1846 г. излиза неин сборник със стихове, а през 1847 г. - романът "Брулени хълмове".





1792 г.



Френският национален химн “Марсилезата”, написан от Клод Жозеф Роже дьо Лил е изпят за първи път в Париж.

Марсилезата е написана в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. Песента става марш на създадения в Марсилия от генерал Франсоа Мюра доброволчески корпус. Изпята е от марсилския революционен батальон при влизането му в Париж, а парижани я прекръщават на "Марсилеза". През 1795 г "Марсилезата" става френски химн.

Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г.





1775 г.



Завършва втората експедиция на английския мореплавател Джеймс Кук.

Джеймс Кук е роден на 27 октомври 1728 г. в Мартън, графство Йоркшир. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция (1768-1771 г.) посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия и открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви и Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан. Кук открива Хавайските о-ви и се отправя на север. Стига до Аляска, Камчатка, Берингово море, след което се завръща на Хаваите, където е убит от местното население.





1626 г.



Неапол е разрушен при земетресение. Умират десетки хиляди души.





1619 г.


Във Вирджиния е съставено първото американско законодателно събрание, известно като Камера на бюргерите (гражданите).





1511 г.



Роден е Джорджо Вазари - италиански художник, архитект, историк на изкуството, представител на маниеризма. Оформя се като архитект и художник под влиянието на Микеланджело. Неговото най-известно произведение е архитектурният ансамбъл Уфици във Флоренция. Вазари умира на 27 юни 1574 г. във Флоренция.


 

 

Календарът е на Агенция “Фокус” и ndt1.com

 


Сходни връзки

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.27 секунди