изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-11-18 @ 01:16 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1498 г. - Христофор Колумб достига континентална Америка. 1770 г. - В хода на Руско-турската война (1768 г.-1774 г.) край бреговете на река Кагул (Румъния) руски отряд разбива 150-хилядната турска армия, командвана от Халил бей. 1870 г. - В Женева на страниците на руското емигрантско списание "Народное дело" е публикувана програмата на БРЦК. 1975 г. - Тодор Живков подписва Заключителния акт на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Хелзинки. 1990 г. - Д-р Желю Желев е избран от Великото Народно събрание за президент на България.


 

 

2014 г.

От този ден в Руската федерация влиза в сила Федерален закон № 97-ФЗ от 5 май 2014 г. с популярното име „Закон за блогерите“. Според него всеки сайт, преминал 3000 потребители на ден, трябва да бъде регистриран от собствениците си в Роскомнадзор (Федералната служба за надзор върху съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации) с налагане на строги ограничения за ресурсите му.

2002 г.



Умира Мария Нейкова (1954 - 2002) - певица и композитор. Родена е на 21 декември 1954 г. в Пловдив. Завършва Школата за естрадни певци към бюро "Естрада" (1968) и Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив (1985). От 1969 г. до 1973 г. е солистка на оркестър "София", концертира от 1968 г. Печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. (в дует с Михаил Белчев). В началото на `70-те години особено популярна е песента й от филма "Козият рог" (1971). Автор е на над 100 естрадни песни, на музика за филми и театрални спектакли, на детски песни. През 1975 г. и 1987 г. "Балкантон" издава два нейни албума, вторият от които е авторски. Заедно с поетесата Надежда Захариева е автор на повече от 100 песни за български фолкпевци. Албуми: "Мария Нейкова" (1975), "Мария Нейкова " (1987), "Мария Нейкова за себе си и другите" (1990).





1990 г.



Д-р Желю Желев е избран от Великото Народно събрание за президент на България на шестия тур от гласуването. На негово място за лидер на СДС е избран Петър Берон.

Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. Завършва специалност "Философия" в Софийския университет. Член е на БКП от 1960 г., но е изключен като антимарксист пет години по-късно. Аспирант в катедра "Философия" на Софийския университет (1961), но през 1966 г. е уволнен и изгонен от София, след което живее в с. Грозден, Бургаско (1966 - 1972). Автор на книгата "Тоталитарната държава". Съчинения: "Самодейното изкуство в условията на НТР" (1976), "Модалните категории" (1979), "Физическата култура и спортът в урбанизираното общество" (1979), "Фашизмът" (1982 г., издаден на повече от 10 езика), "Релационна теория за личността" (1993), "Човекът и неговите личности" (1992), "Интелигенция и политика" (1995), "Реалното физическо пространство" (1996), "В голямата политика" (1998).





1973 г.



Умира Валтер Улбрихт (1893 - 1973) – деец на германското и на международното работническо движение. Роден е на 30 юни 1893 г. в Лайпциг. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1912 г. Служи в армията (1915 - 1918). През 1918 г. влиза в съюза “Спартак”. Участва в създаването на Германската комунистическа партия (1918); от 1923 г. е член на ЦК. Редактор е на вестник “Класенкампф” (“Der Klassenkampf”). От 1926 г. до 1928 г. е депутат в Саксонския ландтаг, а през 1928 г. – 1933 г. - депутат в Германския райхстаг. От 1928 г. е член на ИККИ. През 1933 г. емигрира. По време на Втората световна война живее в СССР; участва в създаването на национален комитет “Свободна Германия”. Завръща се в Германия през 1945 г. Един от основателите на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП, 1946); генерален секретар (1950 - 1953); през 1953 г.-1971 г. – първи секретар на ЦК на ГЕСП, а от 1971 г. председател на ГЕСП. През 1955 г.-1960 г. - първи заместник-председател на Министерски съвет; от 1960 г. председател на Държавния съвет на ГДР.





1948 г.



Бившият военен министър и бивш пълномощен министър в Швейцария Дамян Велчев е лишен от българско поданство и имуществото му е конфискувано в полза на държавата. Причината е, че след отзоваването му от Берн не се е върнал в България след преврата от 9 септември 1944 г.

Дамян Велчев е български офицер, генерал-полковник, политик и държавник. Роден е на 20 февруари 1883 г. в гр. Габрово. Завършва Военното училище в София (1903), участва в Балканската война (1912 - 1913) и в Първа световна война (1915 - 1918). През 1919 г. той е един от организаторите, а от 1922 г. и ръководител на Военния съюз. Уволнен е от армията през 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски. Участва в организацията и в провеждането на военния преврат от 9 юни 1923 г. След преврата е началник на Военното училище (1923 - 1928). Той е един от организаторите на военния преврат на 19 май 1934 г. През 1935 г. е уволнен от армията, изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. Прави опит за организиране на преврат през 1935 г., за което е осъден на смърт (1936), смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Освободен е от затвора при амнистия (1940). Участва в завземането на властта от Отечествения фронт. Министър на войната (1944 - 1945). Пълномощен министър в Швейцария (25 септември 1946 г. – 25 октомври 1947 г.). Умира на 25 януари 1954 г. във Франция.





1946 г.


Роден е Вили Кавалджиев (1946 - 2010). Български поп изпълнител и пианист. Популярен е от края на `70-те години. Дотогава свири в различни рок-групи: “Викингите” (1967 – 1969), “Лира 70”, “Импулс” (1971 – 1978), “Златни струни” (1979), солист на “Тангра” (до края на 1979). Работи с оркестрите на Н. Чалъшканов “София”, “Формула” и др. Много от песните му печелят награди на български и международни конкурси. През `80-те и `90-те години участва в различни джем-сешъни и спектакли. В “Балкантон” издава албумите “Вярност” (1981), “Вечно на път” (1986), ”Мадона” (1994), “1999 (Иридиум)” (1998).

Умира на 28 декември 2010 г. в София





1944 г.


Закрита е Дирекцията на националната пропаганда.





1944 г.


Започва Варшавското въстание срещу нацистките окупатори. Съпротивата трае 63 дни (до 2 октомври 1944 г.). Въстанието се ръководи от Армия Крайова. То има масов характер, но не е съгласувано със съветското командване и Политическия комитет за национално освобождение, поради което Сталин отказва да го подкрепи. На 2 октомври ръководството на Армия Крайова подписва продиктувани от нацистите условия за капитулация. Във Варшавското въстание загиват около 200 000 души.





1943 г.


През Втората световна война на 1 август 1943 г. армада от 170 американски 4-моторни бомбардировачи "Б-24 -Либърейтър" летят на малка височина над няколко балкански държави. Те изпълняват Операция "Приливна вълна". Целта е главният кран на немската мощ - огромните петролни рафинерии на Плоещ, ползвани от хитлеровата армия. Стотици летателни екипажи доброволно участват в мисията, макар че са предупредени, че половината от тях могат да не се върнат. За 30 минути, колкото трае бомбардировката, е използвана огромна огнева мощ и от двете страни в тази битка. В битката срещу прииждащите и връщащите се съюзнически групи от бомбардировачи, участват и български изтребители. Те постигат на този ден най-голямата победа за българската военна авиация: Четири свалени бомбардировача - два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Бочев и Кръстев.





1942 г.



Роден е Джанкарло Джанини – италиански актьор. През 1963 г. завършва Римската академия за драматични изкуства, работи в театъра, телевизията, в киното (от 1964 г.). Джанини участва в "Драма на ревността" (1970 г.), "Филм за любовта и анархията" (1973 г.), "Невинният" (1976 г.), "Пътуване с Анита" (1978 г.), "Кръвно отмъщение" (1979 г.), "Това бях аз" (1979 г.), "Добри известия" (1980 г.), "Лили Марлен" (1981 г.), "Изпраща ме Биконе" (1984 г.), "Лека нощ, Микеланджело" (1989 г.), "Разходка в облаците" (1995 г.), "Небето преди да умра" (1997 г.), "Изчезването на Гарсия Лорка" (1997 г.), "Зелени поля" (1998 г.), "Ханибал" (2001 г.), "Обичам те, Еуженио" (2002 г.), "Банкерите на Бога" (2002 г.), "Il Cuore Altrove" (2003 г.).





1940 г.


Молотов обявява включването на Литва, Латвия и Естония в СССР и „радостта на трудещите се”.





1939 г.


Учреден е орденът „Герой на Съветския съюз”.





1937 г.


Нацистите откриват концентрационния лагер в Бухенвалд.





1936 г.


Адолф Хитлер открива ХІ Олимпийски игри в Берлин.





1928 г.



Роден е Петър Константинов (1928 - 2011) - председател на Общонародно сдружение „Мати Болгария”.

Писателят д-р Петър Константинов, роден на 1 август 1928 г. в гр. Казанлък, е завършил медицина и политическа икономия. На популяризирането на българското, европейското и световното изкуство той е посветил повече от четиридесет години. Автор е на над тридесет книги – романи, повести, сборници, разкази, художествена публицистика и изкуствознание, повечето от които са претърпели три, четири и пет издания. Има над 200 научни труда в областта на медицината, изкуството, политическата икономия и историята и над 2000 публикации в периодичния печат.

Проф. д-р Петър Константинов взема дейно участие в обществения живот на страната. Един от основателите и председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария” – първата общонародна организация след демократичните промени през 1989 г., която осъществи активна дейност у нас и в чужбина за пробуждане, съхранение и разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата ни памет.

Като председател на Националния комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България и на Националния комитет за защита на историческата истина в България, съдейства с подкрепата на широката общественост за защита правата на компактното българско население извън сегашните граници на България и за създаване на истинско действащо гражданско общество. Почетен гражданин на Казанлък.

Умира на 12 юни 2011 г.





1914 г.



В хода на Първата световна война Германия обявява война на Русия, три дни преди Великобритания да обяви война на Германия. До края на войната през 1918 г. загиват повече от 10 милиона души.





1912 г.



Умира Йоаким Груев (1828 - 1912). Български възрожденски писател и педагог. Роден е на 9 септември 1828 г. в Копривщица. Учи при Захари Круша, Неофит Рилски. От 1844 г. е ученик в гръцкото училище в Пловдив. От 1856 г. до 1868 г. е учител в българското класно училище в Пловдив. Участва в църковната борба. Изпълнява редица длъжности в турската администрация. По време на Априлското въстание е затворен в Пловдивския затвор. След Освобождението работи в съдебната власт, директор е на просвещението в Източна Румелия (1879 - 1884), помощник-княжески комисар на Пловдивска област, директор на Пловдивската девическа гимназия. Дописен член на БКД (днес БАН) от 1881 г. и редовен член от 1884 г. Разнообразна е дейността му в областите филологията (един от създателите на пловдивската правописна етимологична школа, преводач, побългарител, поет, съставител на учебници по граматика), етнографията, естествените науки и др. Създател е на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив.





1900 г.


Създаден е футболен клуб „Борусия” Мьонхегладбах.





1895 г.


Умира Трайко Цветков (1858 - 1895). Български писател, деец на македонското революционно движение. Редовен член на Българското книжовно дружество - БКД (днес БАН). Роден е на 1 септември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско. Учи в българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Цариград. Продължава учението си в Одеса, завършва Киевската духовна семинария. Следва право в Московския университет. По здравословни причини прекъсва и се връща в България. Учителства в Солун, Пловдив, Карлово, София и Търново. Участва в политически борби (близък е на Петко Каравелов и Стефан Стамболов). Председател на дружеството “Братски съюз”, на ВМОК (1895 г.), народен представител (1884 - 1894). През 1898 г. излизат неговите “Съчинения” под редакцията на Йордан Иванов.





1890 г.


Умира Павел Цанев Калянджи – български възрожденски педагог, автор на учебна литература, въвежда нови принципи за възпитание и обучение. Той е роден на 4 януари 1838 г. в Лясковец. Учи в родния си град, в Свищов и Одеса. Участва в Кримската война (1853-1856 г.) като доброволец. Учителства в Лясковец и Комрат (Бесарабия). През 1876 г. събира средства за четата на Хр. Ботев. След Освобождението живее във Варна, където издава в-к “Свободна България” (1881 г.). Автор е на едно от най-ранните описания на селища - “Описание на Лясковец” (печатано в “Месяцослов на блъгарската книжнина за 1859”). Превежда от руски език. Съставя “Блъгарски буквар”, “Кратка читанка за взаимните училища”, “Кратка священа история и катехизис с нужните молитви”.





1888 г.


В София пристига първият международен влак по линията Виена – Цариград.





1885 г.



Роден е Георг фон Хевеши - унгарски химик, почетен член на Унгарската академия на науките, чуждестранен член на Лондонското Кралско дружество (1939 г.)

Завършва Будапещенския университет през 1908 г. Професор е в университетите на Будапеща (1918 г.), Копенхаген (1920 г.-1926 г., 1934 г.-1943 г.), Фрайбург (1926 г.-1934 г.) и Стокхолм (1943 г.). Заедно с Д. Костер открива химическия елемент хафний през 1922 г. През 1913 г. с Ф. Панет предлагат метода на изотопните индикатори (белязаните атоми) и за пръв път го използва за биологични изследвания. Заедно с унгарския химик Г. Леви за пръв път използват активационния анализ (1936 г.). Носител е на Нобелова награда по химия (1943 г.) и на международна награда “Атом за мир” (1959 г.). Умира на 5 юли 1966 г.





1879 г.



Формирана е Дунавската военна флотилия - родоначалник на Българския военноморски флот. Кораби на флотилията осигуряват боеприпаси и превозват доброволци по време на Сръбско-българската война (1885). На 9 ноември 1885 г. параходът "Голубчик" доставя във Видин две баржи, пълни с припаси. На 12 ноември 1885 г. параходът "Опит" прехвърля 300 доброволци от Русе до Лом за усилване на летящия отряд, а "Голубчик" превозва снаряди от Видин до Лом за батареята на отряда. Първата победа на българския флот е отбелязана от отряд парни катери, подчинени на коменданта на Видинската крепост.





1871 г.


В Русе започва да излиза списание "Слава". Редактор на списанието е Тодор Станчев.

Сътрудници на изданието са Ст. А. Робов, М. Д. Тихчев, Д. Великов, Г. П. Дацков, М. Радославов, Гр. Попов, М. Добринов и др.

Тодор Станчев е роден около 50-те години на ХIХ в. в гр. Русе. Учи в класическата гимназия и в духовна семинария в Карловиц, Австрия (1863 г.-1970 г.). Учителства в Русе и Никопол, където организира певчески дружества. В Русе издава сп. “Слава” (1871 г.-1873 г.) и след Освобождението развива активна обществена и журналистическа дейност. Народен представител в Учредителното НС. Издава и редактира вестник “Славянин” (1879 г.-1903 г.). В някои от драматургичните си произведения пресъздава моменти от древната и по-новата българска история. Една от най-сполучливите му комедии е “Анатема”, посветена на черковната борба срещу гръцката патриаршия. Пише статии по педагогически и общообразователни проблеми. Занимават го и въпроси, свързани с икономическото и духовното развитие на българския народ. Преди Освобождението подготвя, но не успява да издаде произведенията си “Схизма” - позорищна игра, “Безумен младоженец, или Сляп да прогледне” - позорищна игра, “Селски сбор” - позорищна игра, “Пропаст” - трагедия, “Священо землеописание” и “Литургика”. Превежда белетристични и драматични произведения. Умира на 7 март 1903 г. в гр. Русе.





1870 г.



В Женева на страниците на руското емигрантско списание "Народное дело" е публикувана програмата на БРЦК.

Програмата е изработена от Любен Каравелов още през пролетта на 1870 г. Главната цел на БРЦК според програмата е освобождението на България, като за нейното постигане се предвижда използването на мирни и въоръжени средства. В Програмата Каравелов защитава и идеята за създаване на Дунавска федерация, в която всички народности да имат равни права.





1865 г.


Роден е Димо Юрданов Тръмбешки – военен деец, подпоручик.

Първоначалното си образование получава в Еленската даскаловница, след което постъпва във Военното училище в София (1882 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е портупей юнкер и командва полурота в първа дружина на Пети пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември). Произведен в звание подпоручик (3 декември 1885 г.). След войната служи в Пети пехотен Дунавски полк в Русе. Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян на 22 февруари 1887 г.





1863 г.



Роден е Гастон Думерг - френски политик, един от водачите на Радикалната партия.

След 1902 г. многократно е министър. По време на Първата световна война е в Петроград начело на френската мисия с искане за продължаване на войната от страна на Русия. От 1924 г. до 1931 е избран за президент, а през 1934 г. е премиер-министър. Умира на 18 юни 1937 г.





1862 г.


Георги Раковски съставя в Белград "Позив", в който призовава всички българи към въстание.

Позивът гласи: "Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост!... До кога, братя, веке да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска невярност? Ето вес Балкански полуостров в огън запален... Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи! Нашата свобода от нас зависи!".





1857 г.


Роден е полковник Анастас Янков Динков (1857 - 1906). Български военен и революционер, войвода на Върховния македонски комитет. Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград. Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война през 1876 година. През Руско-турската освободителна война влиза в Българското опълчение и се сражава при Шипка и Шейново, където е ранен. След войната се установява в новосъздаденото Княжество България и завършва Военното училище. Взема участие като офицер в Сръбско-българската война през 1885 година и за проявена храброст е удостоен с военен орден. През 1896 напуска службата и влиза в редовете на Върховния Македоно-Одрински комитет. През 1902 година прави поход с чета до родното си Костурско, който създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Полковник Янков загива в сражение с турски войски при село Влахи през април 1906 година. Женен е за сестрата на Райна Княгиня и е баща на дееца на БКП Коста Янков.





1848 г.



Роден е Георги Иванов Странски – български лекар, общественик, държавник и дипломат.

Завършва медицина в Букурещ и се установява на работа в Румъния. Участва с Румънския червен кръст в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.), член е на БЦБ. След Освобождението е окръжен лекар в гр. Плевен. Като депутат в Учредителното събрание участва в изработването на Търновската конституция. Установява се в Източна Румелия, където развива активна обществено-политическа дейност. Депутат е в Областното събрание и един от водачите на Либералната партия (казионна) в областта. Заема различни държавни постове: директор на финансите (1880 г.-1881 г.) и член на Постоянния комитет (1879 г.-1880 г., 1882 г.-1884 г-). Оглавява Временното правителство на Южна България след провъзгласяване на Съединението, а по-късно е княжески комисар на областта. Активно работи за признаване на Съединението от Великите сили. Български дипломатически агент в Белград (1886 г.-1887 г.), министър на вътрешните работи (20 юни – 20 август 1887 г.) и министър на външните работи и на изповеданията (20 август 1887 г. – 04 юни 1890 г.). От 1897 г. - управител и главен лекар на Александровска болница в София, а през 1900-1904 г. председател на Върховната сметна палата. Умира на 4 януари 1904 г.





1846 г.


Търновският митрополит Неофит Византиос е освободен от заемания пост и на негово място Патриаршията назначава отново грък - серския митрополит Атанасий.





1841 г.



Георги Раковски пристига в Браила с гръцки паспорт под името Георги Македон.

Първият Браилски бунт вече е потушен, но Георги Раковски смята, че съществуват възможности за подготовка на нова въоръжена акция от страна на българската емиграция. За да прикрие истинските си намерения, Раковски започва да дава частни уроци в града.





1834 г.



В Британската империя е отменено робството. Около 770 280 роби стават свободни граждани.





1829 г.



Роден е Иван Михайлович Сеченов – руски лекар физиолог, академик, основоположник на руската материалистическа физиология и психология.

Професор е по физиология в Петербург, Новоросийск и Москва. Доказва експериментално рефлексния произход на всички съзнателни и несъзнателни актове на човека. Автор е на “Рефлекси на главния мозък” (1863 г.). Полага първите експериментални основи на учението за активната почивка. Идеите му за рефлексната природа на психичните процеси са развити от И. П. Павлов. Умира на 2 ноември 1905 г. Книгата му “Физиологически очерци” излиза на български език през 1900 г.





1822 г.


В Русия са забранени масонските ложи и тайните общества.





1819 г.



Роден е Херман Мелвил – американски писател.

Мелвил става моряк на 19 години. Работи на риболовни кораби в Южните морета (1839 г. – 1844 г.). Установява се в Питсфийлд, Масачусетс, където твори в близко съседство с Натаниел Хоторн. Там създава своя шедьовър “Моби Дик” (1851 г.). След този роман не създава почти нищо значително с изключение на сборника новели “Разкази от площада” (1856 г.). По време на Гражданската война се застъпва за каузата на Севера и публикува “Късове от битката” (1866 г.). Умира на 28 септември 1891 г. Други произведения, посветени на морето: “Тайпи: поглед към живота на полинезийците” (1846 г.), “Ому, разказ за едно приключение в Южните морета” (1847 г.) и др. Публикува няколко стихотворни произведения: “Стихове за войната” (1866 г.), романа в стихове “Кларел” (1876 г.), сбирката “Джон Мар” (1888 г.) и “Тимолеон” (1891 г.).





1798 г.


Британският флот, начело с адмирал Нелсън, разбива армията на Наполеон I. Това става по време на Египетската експедиция, в битката при Абукир, близо до устието на река Нил. За тази своя победа Хорацио Нелсън получава титлата виконт.





1790 г.


Първото преброяване на населението на САЩ показва, че страната има почти четири милиона жители, от които 700 000 роби.





1778 г.



В Хамбург, Германия, е открита първата в света банка за спестявания.





1774 г.


Английският учен Джоузеф Пристли за пръв път получава чист кислород.





1770 г.


Руската армия под командването на генерал Румянцев разбива турците при Кагул, сега Молдова.





1744 г.



Роден е Жан Батист Ламарк (1744 - 1829) – френски естественик, член на Парижката академия на науките. Учи ботаника във Висшето медицинско училище в Париж (1772 – 1776). Професор в Катедрата по зоология на насекомите, червеите и микроскопичните животни към Музея по естествена история, която ръководи в течение на 24 години. Към 1820 г. ослепява напълно (трудовете диктува на дъщеря си). Въвежда термина "биология" (1802) едновременно с германския учен Г. Р. Тревиранус и независимо от него. Автор е на "Френската флора" (3 т., 1778 г.), "Ботаническа енциклопедия", "Философия на зоологията" (1809), "История на гръбначните животни" (1794) и др. Ламарк е основател на двете теории, развити по-късно от Дарвин: теорията за спонтанното зараждане и теорията за трансформизма, т. е. за бавното преобразуване на наследствените особености чрез приспособяване към условията на средата. Основоположник е на зоопсихологията. Пръв през 1794 г. разделя животинския свят на две големи групи - гръбначни и безгръбначни. Автор е на публикации по геология, хидрология и метеорология. Умира на 18 декември 1829 г. в Париж.





1498 г.



Христофор Колумб достига континентална Америка.

Откритията на Колумб са съпроводени с колонизация на земите, основно на испански селища и масово изтребление на коренното индианско население. За приоритетната роля на Колумб за откриването на Америка в научната литература се водят дискусии. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са посещавани от нормани стотици години преди Колумб; не е изключено европейци и жители на Африка да са достигали бреговете на тропическа Америка. Откритията на Колумб имат световно историческо значение, доколкото след него плаванията към американските земи влизат в сферата на географските представи на европейците. Тези открития спомагат и за преразглеждане на средновековния светоглед и възникването на колониалните империи. Колумб умира на 20 май 1506 г. във Валядолид, Испания.





1291 г.



Трите кантона Ури, Унтервалден и Швиц сформират Вечната лига - конфедерация, от която по-късно се ражда Швейцария.

Швейцария - Швейцарска конфедерация е държава в Централна Европа. Разположена е на площ от 41 285 кв. км. и има население начисляващо 7 106 000 жители (2002 г.), включително около 1,3 млн. чужденци (главно италианци, испанци и французи). Около 73% говорят немски език, около 20% - френски, около 5% - италиански, около 1% - реторомански. Повечето от вярващите са католици и протестанти. Столица на държавата е Берн. Парична единица - швейцарски франк. Швейцария е федеративна република с 23 кантона, 3 от които са разделени на полукантони. Всеки от тях има своя конституция, парламент и правителство. Законодателен орган е двукамарно Федерално събрание (Национален съвет и Съвет на кантоните). Изпълнителен орган е Федерален съвет (правителството). Държавен глава и ръководител на правителството е президент, който се избиран за срок от 1 година. Швейцария е планинска страна. Около 60% от нейната територия заемат Алпите.





1208 г.


Води се сражение между български и латински войски в околностите на Чирпан.





988 г.


Руският княз Владимир се покръства и въвежда християнството като официална религия в страната.



527 г.


Умира Юстин I - византийски император в периода 518 г.-527 г.

Роден е между 450 г. и 452 г. в Таврезиум, днешен Царичин град, Нишка област. Произхожда от романизираните траки в района между Найсус (Ниш) и Скупи (Скопие) в източната римска провинция Дардания. Юстин прави военна кариера от обикновен войник до командир на дворцовата императорска гвардия. Идва на власт с подкрепата на армията след смъртта на император Анастасий I, който няма наследници. Юстин също няма деца и затова полага изключителни грижи за своите племенници - привлича за пръв помощник Юстиниан (бъдещия император Юстиниан I). Подобрява отношенията с Рим, след като възстановява православието Преследва монофизитите в Сирия, монтанистите в Мала Азия и манихеите, арианите и юдеите в източните провинции. Воюва с Персия и разширява границите на империята от Трапезунд до Кавказ.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.32 секунди