изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-04-24 @ 18:13 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 4 АВГУСТ    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1914 г. - Великобритания се включва в Първата световна война, след като Германия нахлува на територията на Белгия. Първата световна война (1914-1918 г.) се води между две големи европейски групировки – Тройния съюз (Централните сили) - Германия и Австро-Унгария и Антантата (Съглашението) - Великобритания, Франция, Русия.  1964 г. - Започват американските бомбардировки над Северен Виетнам 1992 г.  - На посещение в България е руският президент Борис Елцин.


 



2008 г.



Умира Александър Солженицин (1918 - 2008). Солженицин е руски писател хуманист и общественик; академик (1997 г.). Роден е в Кисловодск на 11 декември 1918 г. Произхожда от семейство на руски интелигенти. Малко след раждането му неговият баща – офицер, загива при нещастен случай. От есента на 1941 г. е в действащата армия, от есента на 1942 г. e офицер – командир на батарея за звуково разузнаване. Като командир на батарея служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област (Центална Русия), след което се заселва в Рязан. Става известен като писател след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г.); и двете са публикувани в сп. “Новий мир” от А. Т. Твардовски. След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. Подложен е на морален тормоз, преследване от властите и резки нападки в печата, радиото и телевизията. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. е изпратил писмо, в което се обявява против цензурата. След като му е присъдена Нобелова награда, той отказва да напусне СССР и не присъства на церемонията по нейното връчване. След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е съветското гражданство и е експулсиран в Германия (тогава Федерална Република Германия – ФРГ); там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия.





1997 г.


Умира руският пианист Святослав Рихтер (1915 - 1997).





1966 г.



Президиумът на Народното събрание издава указ за ордените, медалите и почетните звания.





1964 г.



Започват американските бомбардировки над Северен Виетнам.

Виетнамската война (1964 – 1973 г.) се води от САЩ и Виетнам за предотвратяване установяването на комунистическото управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната се създава Република Виетнам (1955 г.), и започва изграждането на така наречената сайгонска армия с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободителното движение за обединение на страната.

През 1963 г. със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части.

Конгресът на САЩ приема така наречената Токинска резолюция през 1964 г., която поставя началото на войната.

През 1969 г. националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам. В Париж е поставено началото на мирни преговори между САЩ и ДРВ.

Парижкото споразумение слага край на войната през 1973 година. Американските войски се изтеглят от Виетнам до 1974 г.





1962 г.



Умира американската актриса Мерилин Монро (1926 - 1962), чието истинско име е Норма-Джийн Бейкър Мортенсън. В киното е от 1947 г. (“Опасни години”). Снима се в епизодични роли в класически филми като “Асфалтовата джунгла” (1950) и “Всичко за Ева” (1950). Героините й в “Маймунджилъци” (1952), “Джентълмените предпочитат блондинки” (1953), “Как да се омъжиш за милионер” (1954), “Седемгодишна страст” (1955) съчетават в себе си наивност и чувственост. Монро става най-популярната звезда в САЩ. Животът й се превръща в живо и убедително въплъщение на американска мечта. Усъвършенствайки актьорската си техника, тя играе във филми от различни жанрове - мелодрама - “Ниагара” (1953); психодрама - “Автобусната спирка” (1956); уестърн - “Река без завръщане” (1954); историческа фикция - “Принцът и балерината” (1957); комедия - “Някои го предпочитат горещо” (1959), “Хайде да правим любов” (1960).

В “Непригодните” (1961) разкрива диапазона на своите драматически възможности. След 2 неуспешни брака се омъжва за драматурга А. Милър, с когото се развежда в края на 1960 г. по време на снимките на “Непригодните”. Поддържа връзка с Робърт Кенеди. На живота и творческия й път са посветени антологията “Мерилин” (1963), както и множество книги и статии.





1957 г.



Аржентинецът Хуан Мануел Фанхио за пети път става победител в състезанията от "Формула 1".





1945 г.


В Пловдив е родена цигуларката Стойка Миланова. Започва да свири на 4 години под ръководството на баща си – цигулковия педагог Трендафил Миланов. На 9 години изнася първия си самостоятелен концерт, а на 14 получава първата си голяма награда – златен медал и I награда от Националния фестивал в София. Завършва Музикално училище в София и продължава образованието си в Московската консерватория при световноизвестния цигулар Д. Ойстрах. По покана на Й. Менухин тя участва в цигулковия конкурс “Карл Флеш”, Лондон, където печели I награда, медал и Наградата на публиката. Това е трамплинът за нейната световна кариера и възможността да концертира с най-известните английски симфонични оркестри. Стойка Миланова свири с музиканти от световна величина: сър Й. Менухин, Х. Шеринг, Х. Бауман, Р. Лупу, Р. Зомер и др. В България е солист на Софийската филхармония. Особено популярни са изпълненията й в дует с пианистката Дора Миланова (нейна сестра). За изключителни заслуги към българска изпълнителско изкуство по света държавата й подарява цигулка “Гуарниери дел Джезо”. Носител е на награди от престижните международни цигулкови конкурси.





1942 г.



В София е роден Огнян Сапарев - български литературен и кинокритик. Завършва славянска филология в Софийския университет. Работи по проблемите на структурализма, екранизацията, фантастиката и популярните жанрови форми. Сътрудничи на специализирания литературен и филмов печат. Редактор е на списание “Септември”, списание “Пламък”, вестник “Литературен фронт”; и в Студия за документални филми към Българската национална телевизия. Лектор е в университета “Л. Йотвьош” в Будапеща (1983 - 1988). Ректор е на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” от 1991 г., където ръководи катедра “Българска литература ”.

Автор е на книгите: “Литературни. проблеми” (1979), “Масова култура” (1978), “Литература и интерпретация” (1989), “Фантастиката като литература” (1990), “Хроника на илюзиите” (1993), “Литературна комуникация” (1994) и др. Превежда научна фантастика от полски език.





1933 г.



Роден е Тодор Андрейков - български критик, киновед и професор. Той е един от организаторите на студийните кина в България. Директор е на Българската национална филмотека. Тодор Андрейков е режисьор на 12 документални и 1 игрален филм - "Неделни мачове" (1974 г.). Автор е на студиите: "Ерих фон Щрохайм - сто години след рождението му", сп. "Киноизкуство", (1986 г., книжка 7-8) "Богът на танца в киното", сп. "Киноизкуство" , (1987 г., книжка 10) на брошурата "12-те най-хубави филма от всички времена" (1964 г.), както и на книгите "Комичното на екрана" (1984 г.), "История на киното" (1996 г., том I).





1933 г.



Румъния, СССР, Турция, Чехословакия и Югославия сключват Лондонските конвенции за определяне на агресията.

Лондонските конвенции за определяне на агресията са международни конвенции, сключени на Лондонската международна икономическа конференция провела се от 3 до 5 август 1933 г.

На 3 и 4 август 1933 г. Конвенциите са сключени между Афганистан, Латвия, Иран, Полша, Румъния, СССР и Естония. На 5 август 1933 г. е подписана от СССР и Литва. През 1934 г. към нея се присъединява и Финландия.

Лондонските конвенции определят понятието "агресор", разработено от Комисията на Конференцията по разоръжаване (май 1933 г.). Те определят, че в международен конфликт за нападател ще бъде призната държава, която извърши едно от следните действия:

1) Обяви война на друга държава;

2) Нахлуе с въоръжените си сили, без да обяви война, на територия на друга държава;

3) Нападне със сухопътните, морските или въздушните си сили, без да обяви война, територията, плавателните съдове или въздушните обекти на друга държава;

4) Приложи морска блокада на бреговете или пристанищата на друга държава;

5) Подкрепи въоръжени банди, които са организирани на нейна територия и нахлуват на територията на друга държава, или откаже да изпълни искането на държавата, подложена на нахлуване, да предприеме на своя територия всички зависещи от нея мерки за лишаване на споменатите банди от всякаква помощ или покровителство.

Положенията на тези конвенции са използвани от ООН при разработване на определението на понятието "агресия", прието от Общото събрание на ООН през 1974 г.





1921 г.


На 3 и 4 август в София се провежда конгрес на "добрия печат" за българите католици от източен и западен обред и е основан Комитет "Добър печат", който от 8 май 1924 г. започва да издава католическия в. "Истина".





1921 г.


От 1 до 4 август в Кюстендил се провежда тайно заседание на войводите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Взема се решение да бъде убит вътрешният министър Александър Димитров (Брадата) – деец на федералистичното движение във ВМРО. Решението е изпълнено и той е убит на 22 септември същата година в Конявската планина.

Причина за решението е убийството на 28 юни същата година на Гьорче Петров (един от водачите на федералистите) от страна на автономистите. В отговор на атентата срещу Гьорче Петров, на 1 август в Кюстендил е арестуван кочанският войвода Симеон Клинчарски, убит на 18 август.





1914 г.



По настояване на парламентарната група на Демократическата партия са амнистирани Яне Сандански, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски и Тодор Паница за извършени политически престъпления на българска територия.





1914 г.



Великобритания се включва в Първата световна война, след като Германия нахлува на територията на Белгия.

Първата световна война (1914 - 1918) се води между две големи европейски групировки – Тройния съюз (Централните сили) - Германия и Австро-Унгария и Антантата (Съглашението) - Великобритания, Франция, Русия.

Отначало войната обхваща 8 европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и - Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора от друга. По-късно в нея са въвлечени и други страни; участват общо 38 държави - 4 в така наречените Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата.

Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.





1913 г.



На митинг на македонските бежанци в Кюстендил се гласува резолюция до екзарх Йосиф I и до папа Пий Х за обявяване на уния в Македония.





1900 г.



Умира Исаак Илич Левитан - руски живописец. Създава "пейзажи на настроението", пълни с поетични асоциации, мажорност или скръбна одухотвореност на образите. По-известни негови платна са: "След дъжда. Плес" (1889 г.), "Вечер. Златен Плес" (1889 г.), "Тиха обител" (1890 г.), "Вечерен звън" (1891 г.), "Владимирка" (1892 г.), "Над вечния покой" (1894 г.), "Пролет - пълноводие" (1897 г.), "Лунна нощ. Големият път"(1897 г.), "Езеро. Русия" (1899 г.) и др.





1900 г.



Родена е кралицата майка на Великобритания Елизабет-Анжела-Маргарет (1900 - 2002). Дъщеря е на граф Боус-Лайън, съпруга на принц Албърт от 12 май 1937 г.- крал Джордж VI. През Първата световна война доброволно става медицинска сестра. Адолф Хитлер я нарича "най-опасната жена в Европа". След смъртта на съпруга си (6 февруари 1952 г.) отстъпва трона на дъщеря си Елизабет II. Прозвището "кралица майка" получава при визитата си в САЩ и Канада през 1954 г. Известна е почитта й към британския премиер Маргарет Тачър. На 9 май 1995 г. произнася прочутата си реч по повод 50 години от победата над фашизма. Умира на 30 март 2002 г. в Лондон. Погребана е в семейната гробница в Уиндзор.





1879 г.



Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.

Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.





1877 г.



В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) руски части влизат в Нова Загора.

Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско владичество и до възстановяването на българската държава. Предизвикана е от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).





1867 г.



Четата на Панайот Хитов пресича сръбско-турската граница и преминава в Сърбия.





1849 г.



Умира Анита Гарибалди - участничка в националноосвободителните борби на италианския народ, съпруга на Дж. Гарибалди. Запознава се с него през 1839 г. по време на освободителната война на южноамериканската република Рио Гранде. Заедно с Гарибалди участва в партизанските сражения в Южна Америка. През декември 1847 г. заедно с децата си заминава за Италия. По време на революцията от 1848-1849 г. се сражава като офицер в отряда на Дж. Гарибалди при отбраната на Римската република (1849 г.). Умира по време на похода на гарибалдийците, които след падането на Рим се опитват да си пробият път към Венецианската република.





1792 г.


Роден е английският поет Пърси Шели (1792 - 1822). Автор на "Кралица Маб".





1791 г.


Австро-Унгария сключва сепаративен мир с Османската империя в Свищов.





1789 г.



По време на Френската революция Конституционното събрание премахва всякакви феодални привилегии и права на аристокрацията.





1777 г.



Англичанинът Филип Астли открива в Лондон първия цирк. Определен е и размерът на арената (13 м), избран като най-удобен за създаване на оптимална центробежна сила при изпълняване на акробатични номера върху коне.





1693 г.


Френският монах Дом Периньон разкрива тайната рецепта за приготвянето на шампанското.



1060 г.



Умира Анри I - крал на Франция от династията на Капетингите. Анри I е втори син на Робер II и Констанца от Арл. Воюва за престола срещу брат си Робер. Побеждава го, но след това му отстъпва Бургундското херцогство. Първият му брак е с Матилда, племенница на германския император Хенрих II, която умира през 1043 година. През 1049 г. се жени за Анна Руска, дъщеря на руския велик княз Ярослав Владимирович и Ингеборг Норвежка. От нея Анри I има 3–ма сина: Филип, който го наследява, Робер, починал като дете, и Хуго, наречен Велики, граф на Вермандуа.


http://www.focus-news.net/

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 4 АВГУСТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,06 секунди