изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-03-25 @ 02:06 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1675 г. - Положен е основният камък на Кралската обсерватория в Гринуич, 1886 г.  - Осъществен е контрапреврат, оглавяван от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров. 1920 г. - Подписан е Севърският мирен договор 1990 г. - Космическият кораб Магелан достига Венера след 15 месечно пътуване.



2014 г.

В техеранското летище Мехрабад в Иран се разбива при опит за излитане самолет Антонов Ан-140 на компания Taban Air. Загиват 39 души, 9 са ранени..

2014 Г.
Реджеп Тайип Ердоган печели първите преки президентски избори в Турция още на първия тур


2001 г.


Умира Станислав Йосифович Ростоцкий - руски режисьор. Той е роден на 21 април 1922 г. в Рибинск.От 1952 г. работи в студия "Максим Горки". Темата за руското село и за сложността на човешките взаимоотношения в него присъства във филмите "Земя и хора" (1956 г.) и "Това се случи в Пенково" (1959 г.). Военните му филми преодоляват господстващите клишета и акцентират на формирането и утвърждаването на човешкия характер на фронта и в тила - "Майски звезди" (1960 г.), "На седемте вятъра" (1962 г.), "А утрините тук са тихи …" (1972 г.). Проникването в съкровената същност на човешкия характер, в отстояването на личната позиция на фона на течащия многообразен живот е разкрито убедително в "Ще доживеем до понеделник" (1968 г.), "Белият Бим Черното ухо" (1977 г.). На постоянния си актьор Вячеслав Тихонов посвещава (под псевдонима Степан Степанов) филма портрет "Професия - киноактьор" (1980 г.). Снима екранизации и исторически филми - "Герой на нашето време" (1967 г.), "Ескадронът на летящите хусари" (1981 г.), "И на камъните расте трева" (1986 г.), "Из живота на Фьодор Кузкин" (1989 г.).





2001 г.



Кралят на Камбоджа Нородом Сианук подписва закон за създаването на Международен трибунал за престъпленията на режима на Червените кхмери.





1990 г.


Дванадесет арабски държави гласуват да се противопоставят на Ирак с военна сила.





1990 г.



Космическият кораб “Магелан” достига Венера след 15 месечно пътуване.

Сондата Магелан е изстреляна на 4 май 1989 г. и достига до Венера на 10 август 1990 г. Мисията подпомага изучаването на формите на релефа, тектоничните процеси, ерозията, химическите процеси и вътрешната структура на Венера. “Магелан” показва на учените планета от земен тип, но с различна тектонична структура. Повече от 85% от повърхността на Венера е покрита от вулканични потоци, остатъци от силно деформиран планински пояс. Заедно с високата повърхностна температура (475°C) и високото атмосферно налягане (92 бара), липсата на вода прави ерозията значително бавен процес и повърхностните забележителности могат да съществуват стотици милиони години.

Космическият кораб “Магелан” на NASA приключва своята успешна мисия на планетата Венера, след като му е подадена команда да се гмурне в плътните атмосферни слоеве на планетата на 11 октомври 1994 г. Апаратът картографира 98% от повърхността и събира много данни за планетата.

Тъй като Венера е покрита от много плътна непрозрачна облачна покривка, е невъзможно да бъдат използвани конвенционалните оптични камери за получаване на изображения на повърхността. Затова “Магелан” използва изключително сложен радар за създаването на много точна и детайлна карта на планетата през тези четири години на орбита – от 1990 до 1994 г. След приключването на тази част от мисията, “Магелан” създава глобална карта на гравитационното поле на Венера. Контролът на полета тества и нова маневрираща техника, в която се използва атмосферата на планетата за забавяне или насочване на кораба.





1987 г.


Умира Марко Константинов Минков - български литературен историк, преводач, доктор хонорис кауза на Шекспировия институт при Бирмингамския университет. Той е роден на 15 юли 1909 г. в Самоков. Един от най-добрите познавачи на Шекспир в света. Учи в Холандия и Англия. Следва класическа филология в Софийския университет (1928-1929 г). Завършва английска филология в Берлинския университет (1933 г.). Работи като учител в София (1935-1938 г.). Преподавател е по германистика в Софийския университет, чете лекции по английска литература и английски език Професор е от 1945 г. Завежда Катедрата по английска филология в Софийския Университет от 1946 г. Почетен доктор на Шекспировия институт при Бирмингамския университет от 1966 г., почетен член в на Shakespeare Association of America от 1976 г., член е на бюрото на авторитетното сп. “Shakespeare’s Survey” от 1948 г. Много от научните му публикации са печатани в чужбина. Сътрудник на английското списание “Shakespeare Quarterly”, “English Studies”, “Renaissance Studies”, “Shakespeare Jahrbuch”, “Renaissance Drama” и др. Автор на учебници и учебни помагала по английски език - текстология и стилистика. Автор е на съчиненията: “Шекспир. Епоха и творчество” (1946 г.), “An English Grammar” (1958 г.), “English Phonetics” (1963 г.), “The Study of Style” (1966 г.), “A Hystory of English Literature. Part I-II” (1970 г.), “Shakespeare - First Steps” (1976 г.), “Things Supernatural and Causeles. Shakespearian Romance” (1987 г.).





1971 г.


Филиалът на Софийския университет "Климент Охридски" в Шумен прераства във Висш педагогически институт.





1970 г.



Подписана е спогодба за облекчаване на визовия режим между България и Република Кипър.





1970 г.


Умира Асен Георгиев Христофоров - български писател. Той е роден на 16 декември 1910 г. в Пловдив. Завършва Робърт колеж в Цариград (1931 г.) и икономически науки в Лондонския университет (1934 г.). Работи в Българска народна банка и в Главна дирекция на статистиката (1935-1938 г.). Преподавател е в Държавното висше училище за финансови и административни науки (1939-1943 г.). Доцент е в Юридическия факултет на Софийския университет от 1943 г. Професор е във Факултета за стопански и социални науки към Софийския университет (1945-1947 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на съчиненията : “Скици из Лондон” (1945 г.), “Боен път” (1955 г.), “Скици из Рила” (1957 г.), “В дебрите на Рила” (1957 г.), “Мацакурци” (1958 г..), “Планинари” (1959 г.), “Ангария” (1960 г.), “Исковете” (1962 г.), “Трима с магаре на Рила” (1960 г.), “Кутрето на школо” (1964 г.), “Иманяри” (1965 г.), “Говедарци и околностите” (1967 г.), “Вуцидей. Иманяри” (1970 г.), “Поля, гори и хора” (1970 г.).





1965 г.


Умира Георги Александров Стаматов - български драматичен и филмов актьор, режисьор и педагог.Той е роден на 1 януари 1893 г. в Стара Загора. Следва право в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1912 г. участва в “Съвременен театър” на Матей Икономов. През 1914 г. постъпва в Народния театър в София, където работи до 1964 г. Той е един от основателите на Държавното висше театрално училище през 1948 г. (дн. НАТФИЗ). В киното дебютира с мелодрамата “Малката” (1959 г.), а постига признание и творчески успех с “Тютюн” (1962 г.).





1962 г.



Роден е Даниел Вълчев - вицепремиер и министър на образованието. През 1987 г. се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Специализира в Международния институт за публична администрация – Париж, 1991 г., Военен колеж на НАТО – Рим, 1992 г. Защитава докторат по право през 1995 г. От 2004 г. е доцент в Юридическия факултет, катедра “История и теория на държавата и правото“ на СУ. Народен представител и председател е на Постоянната комисия по европейска интеграция и член на Комисията по правни въпроси в XXXIX Народно събрание. Съпредседател е на Съвместния парламентарен комитет България – Европейски съюз, представител на Народното събрание на България в Конвента за бъдещето на Европа, изготвил проект на Европейска конституция (март 2002 – юли 2003 г.). Народен представител е в XL Народно събрание. Владее френски, английски и руски език. Женен, с две деца.





1960 г.



Роден е Антонио Бандерас - испански актьор. Първоначално участва в телевизионни филми и театрални постановки. Първата му роля в киното е във филма на П. Алмодовар “Лабиринт на страстта" (1982 г.), след което става един от любимите актьори на известния режисьор и изпълнява главни роли в много филми на Алмодовар: "Матадор" (1986 г.), "Жени на ръба на нервна криза" (1988 г.), "Ела, завържи ме!" (1989 г.). През 1992 г. е поканен да работи в САЩ. Първата роля, с която прави впечатление в Холивуд, е тази от филма "Филаделфия" (1993 г.). През 1995 г. участва в хитовите филми "Атентатори", "Не разговаряй с непознати", "Десперадо", донесли му световна слава. Бандерас участва още във филмите: "Евита" (1996 г.), "Маската на Зоро" (1998 г.), "Тринадесетият воин" (1999 г.), "Първороден грях" 2001 г., "Деца шпиони-2” (2002 г.), "Фатална жена" (2002 г.), "Имало едно време в Мексико" (2003 г.).





1950 г.


Изпратена е българска нота до турското правителство, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Предложението е Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали доброволно да се изселят, като този процес приключи в тримесечен срок. На 22 август Турция протестира, защото според нея Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 г., не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му.

През 1950-1951 г. страната напускат 156 410 турци, през 1969-1979 г. - 114 420, а през лятото на 1989 г. - над 220 000. В периода 1984 г. – 1985 г. се осъществява масово смяна на имената на българските турци.

На 8 май 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение за продължаване на обичайните модернизационни мероприятия, с които да се подобри интеграцията на турското малцинство в българското общество.

Решението е подкрепено и от Тодор Живков. Той предлага "всички партийни държавни и стопански организации да провеждат партийната политика към групата на българските граждани с турско-арабски имена, наричани в документа "български турци" при зачитане на Конституцията". С това решение се набелязват и редица мероприятия за икономическото развитие, патриотичното възпитание и приемането във ВУЗ на младежи от тази етническа група. В документа обаче не е споменато за необходимите мерки, които трябва да се вземат, и е изготвено допълнително решение, утвърдено с протокол №371/1984 в отдел "Деловодство" на ЦК. С него се набелязват серия мероприятия срещу протурската и проислямска пропаганда, срещу учители "български турци" с националистически и други прояви, за материална и социална подкрепа на браковете между българи и "български турци". В изказването си Живков подкрепя и двата проекта и посочва, че по етническия въпрос решенията следва да се изпълняват при пълна секретност.

Посочва се още, че е необходимо да се работи за повсеместна употреба на български език. Дадени са указания говорещите друг език, особено турски, да не бъдат обслужвани в обществени заведения и учреждения. За успешно решаване на въпроса е посочено, че е необходимо изселване на някои националисти, настроени протурски.

Извън протокола Живков заявява, че е взел еднолично решение за смяна на имената на “българските турци”. Това решение е подкрепено от министър – председателя Георги Атанасов. Предвидено е решението на Тодор Живков да бъде реализирано чрез партийния апарат на БКП под ръководството на премиера Г. Атанасов и на държавните репресивни органи под ръководството на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Указания от Тодор Живков Атанасов и Стоянов получават на 10 декември 1984 г. На проведено съвещание на ръководството на МВР е разпоредено да бъде предприето преименуване на българските граждани с турски имена във всички окръзи.

С решение на Политбюро на БКП в края на месец декември 1989 г. е отречен т.нар. “Възродителен процес”. През 1991 г. прокуратурата на въоръжените сили повдига обвинения срещу Димитър Стоянов, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов и Петър Младенов. Делото многократно е внасяно от прокуратурата за разглеждане във Върховния съд, като е връщано за доразследване.





1946 г.


В дните 9 - 10 август се състои Десети пленум на ЦК на БРП (к), на който е приета резолюция за даване на "културна автономия" на Пиринския край. Изпълнен е "съветът", даден от Сталин през юни същата година, да се развие там "македонско съзнание" и така да се подготви бъдещото присъединяване на региона към Народна република Македония. На пленума БРП (к) поема ангажимента да популяризира в Пиринския край "македонския език и литература и историята на НРМ". Така партията пренебрегва българските национални интереси и историческите традиции в интерес на СССР и Югославия.





1945 г.



Умира Робърт Годар - американски учен. Той е роден на 5 октомври 1882 г. във Вустър, Масачусетс. Директор е на Изследователското авиационно бюро при министерството на ВМФ на САЩ в периода 1942-1945 г. От 1914 г. до 1940 г. получава 83 патента за изобретения в областта на ракетната техника, а след смъртта му на негово име са регистрирани още 131 патента от неговия архив. Опити с кислородно-въглеводородно течно гориво Годар започва през 1920 г., а стендови изпитания с ракетни двигатели с течно кислородно гориво - от 1921 г. През 1926 г. изстрелва ракета с течно гориво (течен кислород и газолин). В следващите години разработва и изпитва редица ракети с течно гориво. Името на Годар носи кратер на обратната страна на Луната.





1943 г.


Създаден е Национален комитет на ОФ: д-р Кирил Драмалиев (БРП), Кимон Георгиев (Звено) и Н. Петков (БЗНС “Пладне”), като Н. Петков не представлява партията си, а влиза самостоятелно. По-късно със същия статут влизат Григор Чешмеджиев (БРСДП) и Димо Казасов (независим).





1931 г.


Роден е Ради Димитров Радев - български философ. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” през 1953 г. Специализира в Германия и Франция. Преподавател е във Философски факултет на Софийския университет от 1959 г. От 1969 г. е доцент, а от 1977 г. – професор по история на философията. Декан на Философски факултет на Великотърновския университет. Главен редактор е на списание "Философия". Сред популярните му съчинения: "Материалистически постижения в гносеологията на Аристотел" (1961 г.), "Из историята на арабската философия" (1966 г.), "Критика на неотомизма" (1970 г.), "Философия на елинизма" (1973 г.), "Неотомизмът - "модерна” философия на католицизма" (1976 г.), "Епикур" (1976 г.), "Сократ" (1980 г.), "Хераклит" (1986 г.), "Аристотел" (1988 г.), "Аристотел. Историческа съдба на неговата философия" (1989 г.), "Велики философи" (1990 г.). Автор е на учебниците: "Антична философия. Христоматия" (1977 г., 1988 г., 1995 г.), "История на античната философия" (1981 г., 1983 г.), "Антология по средновековна философия" (1986 г.), "Средновековна философия" (1994 г.). Съавтор на "Философите. Кратък речник" (1992 г.; 1995 г.).





1923 г.


Образувана е нова правителствена партия Демократически сговор чрез обединение на Народния сговор, Обединената народнопрогресивна партия, демократите и радикалите. Последните влизат условно, ако сливането бъде одобрено от партийните им конгреси. В знак на протест Александър Малинов подава оставка от председателството на Демократическата партия. На 15 август е формиран 26-членен Управителен съвет и 8-членен Изпълнителен комитет. На 31 август е приет Временен правилник за управление до първия партиен конгрес. От 1 октомври излиза органът в. "Демократически сговор" . На 5 октомври са обединени младежките съюзи на трите партии в Сговора. В края на декември е създаден 70-членен Върховен партиен съвет с председател Андрей Ляпчев, председател на парламентарната група.

Начело на Демократическия сговор стои Централно бюро. Според устава на партията, приет на учредителния му конгрес, шефският институт в него е ликвидиран. Реален лидер на партията през управлението на първия сговористки режим (юни 1923 - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на Демократическия сговор излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор се засилват противоречията и през май 1932 г. той се разделя на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев.

Както по своя социален състав, така и по политическия си облик, Демократичния сговор е разнороден. Отначало в него участват буржоазни и дребнобуржоазни сили в лицето на народняци, прогресивни либерали, демократи, радикали и т.нар. "чисти сговористи" - от организацията Народен сговор. Демократическият сговор се оказва нетрайно политическо обединение. Още от самото начало на съществуването му в него започват ожесточени борби, с основна цел извличане на облаги от държавната власт.

През пролетта на 1924 г. от партията се отцепват част от радикалите начело със Ст. Костурков и част от демократите начело с Ал. Малинов и Н. Мушанов, които се обособяват в самостоятелни политически партии. През есента на същата година от Демократическия сговор се разграничават и двама от ръководните дейци на бившата Обединена народнопрогресивна партия. Засилват се борбите и в лагера на "чистите сговористи". Част от тях, които до правителствената промяна от януари 1926 г. поддържат проф. Ал. Цанков, след това минават в подкрепа на новия министър-председател А. Ляпчев.





1920 г.


Подписан е Севърският мирен договор в парижкото предградие Севър, между държавите победителки в Първата световна война 1914–1918 г. и Османската империя. Чрез договора се узаконява териториалното разпокъсване на Османската империя. Североизточните райони на Турция преминават към Армения. В югоизточните й части се предвижда създаването на кюрдска държава под протектората на Англия. Върху Босфора и Дарданелите се установява международен контрол. Южната част на Мала Азия е разделена между Франция и Италия на сфери на влияние. Договорът отново потвърждава действието на режима на капитулациите. Това, както и наложеният външен финансов контрол, засилва възможността за намеса на западноевропейските държави във вътрешния живот на Турция. Договорът задължава Турция да намали своите въоръжени сили на 50 000 души. Кемалистката националноосвободителна революция довежда до ревизирането на Севърския мирен договор на Лондонската конференция (1921 г.). Той окончателно престава да действа след подписването на Лозанския мирен договор през 1923 г.





1913 г.



Роден е Волфганг Паул - германски физик. Той учи физика в Берлинския университет, където е повлиян от Ханс Копферман, специалист по структура на спектралните линии и ядрените моменти. Двамата работят заедно 16 години. Паул защитава докторат върху определянето на ядрените моменти на берилия в началото на Втората световна война. Професор е в Бонския университет и директор на Физическия институт от 1952 г. Разработва нови методи и инструменти в областта на спектроскопията с висока точност (т. нар. йонен уловител). Консултант е от 1959 г. и директор на Отдела по ядрена физика (1964-1967 г.) в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Женева. Работи в областта на неутронната физика. Обявява се против ядреното оръжие. През 1957 г. е един от "Гьотингенските осемнадесет" (водещи германски физици, които отказват да работят за усъвършенстване на оръжейното производство и са против ядреното въоръжаване на германската армия). Получава Нобелова награда за физика през 1989 г., заедно с Х. Дж. Демелт.





1912 г.



Роден е Жоржи Амаду - бразилски писател, общественик, член на Бразилската литературна академия (1961 г.), член на Световния съвет за мир. В първите си романи епопеи "Какао и кръв" (1933 г.) и "Пот" (1934 г.) почти документално отразява класово осъзнаване на работниците. В цикъла "Романи за Баиа", използвайки фолклора на бразилските негри, поетизира живота и борбата на бедняците: "Жубиаба" (1935 г.), "Мъртво море" (1936 г.) и др. В средата на 30-те години на ХХ в. участва в борбата на Национално-освободителния алианс. След като полк. Варгас установява диктатура (т. нар. "режим на черните полковници"), Амаду е арестуван (1937-1938 г.), а по-късно емигрира в Аржентина (1941-1942 г.). Пише биографични книги за поета романтик А. Кастро Алвис и ръководителя на Бразилската компартия Л. К. Престес, дилогията: "Безкрайните земи" (1943 г.), "Град Илеус" (1944 г.). Депутат е в Националния конгрес (1945 г.). Публикува романа "Червени залези" (1946 г.). От 1948 г. до 1952 г. живее в емиграция (Париж, където е повлиян от творчеството на Жан-Пол Сартър и Л. Бунюел и Москва) . Творчество: роман “Подземията на свободата" (1952 г.), романа "Доня Флор и нейните двама съпрузи" (1966 г., екранизиран от Бразилската телевизия), сборник с повести "Старите моряци" (1961 г.) и "Нощни пастири" (1964 г.) въвежда фолклорни елементи от афро-бразилската култура и фантастични елементи от африканските религиозни практики. Умира на 6 август 2001 г. в Салвадор, Бразилия.





1909 г.


Открита е жп линията Левски-Свищов (51 км).





1909 г.



Завършва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г.

Народна федеративна партия (българска секция), Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила. Едното доминира в Централното бюро e оглавено от: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.





1908 г.


В Гостивар и Одрин са основани български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. Първите такива клубове са създадени във Велес и Битоля на 20 юли 1908 г. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август - в Куманово, на 5 август - в Тетово, на 6 август - в Щип, на 7 август - в Кратово и Крива Паланка, на 10 август - в Гостивар и Одрин, на 15 август - в Кочани и Сяр, на 29 август - в Цариград.





1902 г.



Роден е Арне Тиселиус - шведски биохимик, член на Шведската академия на науките (от 1956 г. неин президент). Лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина от 1948 г. През 1938-1968 г. е професор по биохимия и директор на Биохимичния институт. Систематизира методите на електрофоретичните и хроматографските изследвания на високомолекулни съединения. Доказва комплексната природа на белтъчното съсирване на кръвта.Умира на 29 октомври 1971 г.





1886 г.



Осъществен е контрапреврат, оглавяван от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров.

Контрапревратът е осъществен от русофобски настроени дейци с цел връщане на престола на детронирания на 9 август 1886 г. княз Александър I Батенберг. Организиран е от председателя на Народното събрание Ст. Стамболов и е подкрепен от началникът на пловдивския гарнизон С. Муткуров. На 11 август те се обръщат с прокламация към българския народ, в която обявяват правителството на В. Друмев за незаконно и призовават народните маси да защитят короната. Към София се отправят останалите верни на княза военни части от Южна България и Сливница. До княз Александър I Батенберг е изпратена телеграма, с която го приканват да се завърне в страната. На 12 август е съставено ново правителство начело с П. Каравелов. То обаче просъществува само 4 дни. Съставено е княжеско наместничество, което според чл. 19 на Търновската конституция трябва да управлява страната при отсъствието на владетеля. В състава му са включени Ст. Стамболов, П. Р. Славейков и д-р Г. Странски. Образувано е ново правителство начело с В. Радославов. Князът се отправя обратно за България. По пътя изпраща телеграма до руския император, с която иска съгласието му за оставането си на престола. Отговорът е отрицателен и княз Александър I Батенберг е принуден на 25 август 1886 г. окончателно да абдикира. Преди да напусне България, съставя Регентство, което да управлява страната до избора на нов княз. В него влизат Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров.





1878 г.


От Пловдив в Цариград пристига архимандрит Методий Кусевич и на събрание с водачите на Цариградската българска община повдига въпроса за сключване на уния с папата, който приема българските условия чрез монсеньор Брунони. В писмо до екзарх Йосиф I от 15 август събранието настоява екзархът да се върне в Цариград и заплашва да приеме унията.

Методий Кусевич е роден през 1888 г. в Прилеп. Вдъхновител е на българското общинно и църковно дело в Македония. След Освобождението става протосингел на пловдивския митрополит, а от 1880 г. заема същата длъжност при екзарха в Цариград. По-късно е избран за старозагорски митрополит.





1875 г.


Роден е Стоян Кирков Киркович - български лекар. Завършва медицина във Виена. Професор е в СУ “Св. Климент Охридски” по вътрешна патология и пропедевтика. Основател и пръв директор е на клиниката по пропедевтика на вътрешните болести в Софийския медицински факултет, която ръководи 30 години. Автор е на учебници и ръководства по вътрешни болести.Умира на 14 март 1960 г.





1874 г.



Роден е Хърбърт Кларк Хувър - американски политик, 31-ият президент на САЩ (1929-1933 г.), републиканец. През 1919-1923 г. ръководи Американската агенция за помощ, а през 1921-1928 г. е министър на търговията. По време на неговия президентски мандат САЩ преживяват “Голямата депресия”, пазарът е в стагнация, а икономиката - в колапс. Умира на 20 октомври 1964 г. в Ню Йорк.





1873 г.



Роден е Уилям Ърнест Хокинг - американски философ, представител на персонализма. Професор е в Калифорнийския (1906-1908 г.), в Йейлския (1908-1914 г.) и в Харвардския (1914-1943 г.) университет. Според Хокинг светът е съвкупност от идеални същности - човешки съзнания, които са част от Абсолюта - световно съзнание, благодарение на което е възможна взаимната комуникация между съзнанията. Всяка личност е активно начало, което твори действителност. Същевременно причина за това творчество е Върховната личност, Бог. Обявява ученията, които изключват божеството, за лъжливи. В “Науката и идеята за Бога” (1944 г.) се стреми да докаже, че науката познава само особеното, частното, а всеобщото се постига само в религиозния опит. Според него атеистичният светоглед неизбежно води до съзнанието за безсмислеността на битието и човешкото общество, отказало се от Бога. За идеите на Хокинг е характерна връзката между елементи от субективния и обективния идеализъм. Той умира на 12 юни 1966 г. в Медисън, Ню Хемпшир, САЩ.





1872 г.


Роден е Велико Вълков Йорданов - български писател, изследовател на народното творчество, старата българска литература, Възраждането, с принос към учебното, библиотечното и музейно дело, литературен критик. Следва литература, естетика и философия в Лайпциг (1893-1898 г.), където общува с П. П. Славейков. До 1907 г. учителства в Сливен, Разград и София. От 1907 г. е в Министерството на народната просвета, директор е на Народния театър (1917-1918 г.), директор е на Народната библиотека (1928-1934 г.). Превежда от немски език, публикува статии на сръбски, немски и френски език, съставя антологията "Българска белетристика" (1922 г.). Умира на 6 февруари 1944 г. в София.





1867 г.



Четата на Панайот Хитов достига Княжевац, Сърбия.

Панайот Хитов e деец на националноосвободителното движение. Роден e в Сливен през 1830 г. През 1858 г. се присъединява към хайдушката дружина на Г. Трънкин, като след смъртта на войводата я оглавява. Под въздействието на Георги Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г., заедно с Коста войвода, организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Панайот Хитов успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Георги Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство. Ръководи чета, която през април 1867 г. преминава р. Дунав и навлиза в България. През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК (април–май 1872 г.) е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България. По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877 г.–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник. на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. Развива активна обществена дейност – депутат е в Шесто Обикновено Народно събрание (1890 г.–1892 г.), председател е на Русенското поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе. Публикува спомените си "Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи". Умира на 22 февруари 1918 г.





1865 г.


Роден е Александър Константинович Глазунов - руски композитор, диригент, общественик и музикален деятел. Учи композиция при Н. А. Римски-Корсаков в Петербургската консерватория. Професор (от 1899 г.) и ректор (1905-1928 г.) на Петербургската консерватория. Започва да се проявява като диригент от 1888 г. Един от най-големите руски композитори, продължаващи традициите на "Могъщата група" и Чайковски. Творчеството му засяга всички области на музиката. Автор е на бляскаво инструментирани 9 симфонии, кантати, сюити, увертюри и др. Довършва заедно с Римски-Корсаков операта "Княз Игор" от Бородин. Умира на 21 март 1936 г. в Париж.





1858 г.



Роден е Георги Стоянов Тодоров - български офицер, генерал от пехотата (15 август 1917 г.). Брат е на Александър Теодоров-Балан. Завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Учи в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Участва в Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 7-ма пехотна Рилска дивизия, генерал-лейтенант (2 август 1915 г.). По време на Първата световна война е командващ Втора армия в Македония, а по-късно на Трета армия в Добруджа. От началото на 1918 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. Умира на 16 ноември 1934 г. в София.





1846 г.



Основан е Смитсъновия институт. Това е голям научно-изследователски център и най-големият музеен комплекс в света - включва 16 музея и галерии с над 142 млн. експоната и националния зоопарк. Изграден е със средства, завещани на САЩ от британския учен Джеймс Смитсън (1765-1829) с цел да се "умножава и разпространява познанието".





1810 г.



Роден е Камило Бенсо Кавур - италиански държавник, общественик и дипломат на Пиемонт (Сардинското кралство) и Италия от епохата на обединяването и. Идеолог и лидер на буржоазното дворянство и умерено-либералната монархическа буржоазия. Завършва Военната академия в Торино (1829 г.). Заедно с Ч. Балбо основава вестник “Рисорджименто”, орган на умереното либерално движение. По време на Революцията (1848-1849 г.) е депутат в парламента. Изпълнява длъжността министър на земеделието и търговията (1850-1852 г.), министър на финансите (1851-1852 г.) и министър-председател на Пиемонт (1852-1861 г.). Вътрешната политика на Кавур е насочена към буржоазни преобразования в икономическата и политическата структура на Пиемонт. Правителството му прокарва и много антиклерикални реформи (преобразува църковното законодателство, разтуря религиозните органи и одържавява имуществото им). Политиката на Кавур помага за развитието на капиталистически отношения в Пиемонт и разширяване на либерално-буржоазния слой. Негова крайна цел е обединението на Италия под егидата на Савойската династия. Чрез ловки дипломатически маневри успява да предизвика Австрия да воюва с Пиемонт (1859 г.). По време на войната прави опит да освободи Ломбардия и Венеция с помощта на Франция, но сепаратисткият договор между Франция и Австрия попречва на плановете му. Благодарение на енергичните действия на Кавур и с помощта на армията на Гар***ди всички италиански земи се обединяват и е провъзгласено Италианското кралство (март 1861 г.), а Кавур става първият министър-председател на Италия.Умира на 6 юни 1861 г.





1792 г.



По време на Френската революция над 1000 души са убити, когато тълпата превзема двореца Тюйлери в Париж и избива швейцарската гвардия. Крал Людвиг ХVІ е арестуван, монархията е премахната. Великата френска революция се води в годините между 1789 – 1799 г. Чрез революцията се осъществява промяна на политическата и обществена система в страната. По време на революцията Франция е трансформирана от абсолютна монархия в република. В продължение на десетте години на революция политическата и социална система, утвърдена във Франция в годините преди 1789 г., е последователно заменяна с различни управленски режими. Въпреки че нито един от режимите не просъществува повече от 4 години, всички те дават отражение върху формирането на новата политическа система във Франция. Сред утвърдените инициативи на управлението са обособяване на редица законопроекти за установяване на правата на гражданите, налагане на законова равнопоставеност между жителите на страната, преобразуване на държавната администрация и законовия кодекс. Много от тези изменения в държавното управление са възприети и в други европейски страни.





1792 г.


Роден е Пьотър Александрович Плетньов - руски поет, литературен критик, академик в Петербургската Академия на Науките (1841 г.). Завършва Петербургския педагогически институт. В периода 1942-1849 г. е професор по литература, а през 1840-1861 г. и ректор на Петербургския университет. В годините между 1838-1846 г. издава сп. "Съвременник". Поезията му се развива основно в традициите на В. А. Жуковски, К. Н. Батюшков. Плетньов създава предимно елегии. Автор е на статиите "Бележка за съчиненията на Жуковски и Батюшков" (1822 г.), "Шекспир" (1837 г.), "Чичиков, или “Мъртви души" от Гогол" (1842 г.). Поддържа приятелски отношения с Жуковски, Н. В. Гогол, А. С. Пушкин, който му посвещава романа в стихове "Евгений Онегин". Умира на 29 декември 1865 г. в Париж.





1706 г.


Умира Фьодор Алексеевич Головин - руски дипломат и държавник, адмирал (1700 г.), граф (1702 г.). Подписва Нерчинския договор с Китай (1689 г.), който открива Китайската империя за руска търговия. Отличава се при обсадата на Азов (1696 г.), придружава Петър Велики при пътуването му на Запад. Заема високи длъжности (гл. адмирал, канцлер, фелдмаршал) и ръководи външната политика на Русия. По времето, когато е канцлер, създава статута на постоянните руски представители (посланици) в чужбина.



1675 г.


Положен е основният камък на Кралската обсерватория в Гринуич, Южен Лондон, създадена по заповед на крал Чарлз II, за да се задълбочат познанията за звездите за нуждите на корабоплаването.





Календарът е на Агенция “Фокус” и www.ndt1.com

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,07 секунди