изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-05-24 @ 07:14 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1953 - В Семипалатинск е проведено първото изпитание на водородна бомба  1962 - За пръв път в Космоса излизат едновременно двама космонавти - А. Николаев и П. Попович 1985 - В Япония се разбива "Боинг-747", загиват 520 души, най-голямата авиокатастрофа в света с един самолет  2000 - Руската атомната подводница "Курск" се взривява в Баренцово море, загиват 118 души

2015 г.

Най-малко 112 души са загинали в резултат на експлозия на опасни материали в Тиендзин

2015 г.

Киргизия официално става член на Евразийския икономически съюз.

2014 г.

В Испания почива първият болен, заразен от Ебола.

2013 г.

В Египет протича „Ден на гнева“. 50 човека загиват, а стотици са ранени.

2011 г.

В Шънджън, Китай стартира 26-ата Лятна Универсиада.

2006 г.

 Открива се Роженският събор.
Съборът се организира от община Смолян със съдействието на Министерство на културата. Според министър Стефан Данаилов това е най-голямото и най-значимо събитие в националния културен календар за България, грижата е то да бъде за автентичната българска народна песен и фолклорно изкуство. На Роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на 2 месеца, юли и август. Макар и на близки дати в календара, те били редовно посещавани от жителите на с. Соколовци, в чиито землище са. Празничният ден започвал с молебен, но основно място в него било отредено на веселбите, песните и хората. Изпълнявали се съборянските песни.

2000 г.

Руската подводницата "Курск" потъна, след като се взриви едно от торпедата й. Загинаха 118 моряци. Властите бяха упреквани, че не са действали адекватно, за да предотвратят трагедията. Тогава Норвегия и Великобритания предложиха помощта си в самия ден на катастрофата и през следващия. Русия не пожела да приеме чуждата помощ, за да спаси аса на своя ядрен флот. Забавена с един ден поради лошото време, руската спасителна операция започна едва на 15 август. Две миниподводници слязоха една след друга, за да се скачат с "Курск" и да отворят отсека. Те направиха - официално - поне седем опита, завършили без успех поради силните подводни течения. И докато страната изживяваше драмата на "Курск" на живо, президентът Путин бе на почивка на Черно море и се намеси едва четири дни след корабокрушетнието, за да каже, че положението е "критично", но че Русия разполага "с всичко необходимо" за спасяването на екипажа. Когато звуковите сигнали от екипажа секнаха, той най-накрая заповяда на 16 август да се "приеме помощта, откъдето и да идва". Москва прие помощта на Лондон и Осло. Международната спасителна операция започна едва на 20 август. На другия ден норвежки водолази успяха да отворят шлюза да подводницата, която се оказа изцяло наводнена. Властите и тогавашното руско командване бяха обвинени, че са действали прекалено мудно, и остро критикувани заради лъжите им "по съветски" и за нежеланието им да приемат западна помощ, за да спасят евентуално оцелелите.

1998 г.



В отговор на обвиненията за присвояване по време на Втората световна война на еврейски авоари швейцарски банки се съгласяват за изплатят обезщетение в размер на един милиард и двеста и петдесет милиона щатски долара на оцелелите от Холокоста.

 

 

 

 

1994 г.

 Учреден е “Съюз за отечеството”. Регистриран е през септември същата година. Председател е Гиньо Ганев. Други по-видни дейци: Кольо Георгиев, Румен Статков, Румен Скорчев и др.
Гиньо Ганев е юрист, политически и държавен деец. Роден е в Бургас на 2 март 1928 г. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Главен юрисконсулт и главен секретар е на Министерството на енергетиката. Включва се в обществено-политическия живот на страната. Секретар, заместник-председател и председател е на Отечествения фронт (преобразуван по-късно в Отечествен съюз). Заместник-председател е на VII Велико народно събрание и е депутат в ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Бил е председател на Агенцията за българите в чужбина. 

1992 г.

 С размяна на ноти е постигнато споразумение за откриване на генерални консулства в София и в Скопие.
Дипломатическите отношения между двете държави водят началото си от 12 септември 1992 г., когато са открити генерални консулства, съответно в Скопие и в София. Българското генерално консулство в Скопие започна да функционира от октомври 1992 г.
На 21 декември 1993 г. България и Република Македония установяват дипломатически отношения на равнище посолства. 



1992 г.



САЩ, Канада и Мексико подписват договор за създаването на Северноамериканската организация за свободна търговия (North American Free Trade Agreement – NAFTA), която обединява двата най-богати пазара в света. Договорът влиза в сила от 1 януари 1994 г. Обединява ресурсите на САЩ, Канада и Мексико. Приоритетните сфери са: земеделие, автомобили, банково дело, енергетика, околна среда, имиграция, работни места, патенти и авторско право, мита, текстил, товарни автомобилни превози.




1989 г.



Умира американският физик Уилям Бредфорд Шокли, изобретател на транзистора. Завършва Калифорнийския технологичен институт. От 1936 до 1954 г. е сътрудник към фирмата “Бел телефон”. От 1942 г. до 1945 г. работи в Министерството на отбраната на САЩ. От 1955 г. е директор на Лабораторията за полупроводници, а после президент и директор на фирмата “Шокли транзистор”. От 1958 г. е лектор, от 1963 г. до 1975 г. е професор в Станфордския университет. Основните му трудове са върху физика на твърдото тяло (физика на полупроводниците, феромагнетизъм, пластичност на металите, теория на дислокациите и др.). През 1948 г. открива транзисторния ефект. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г.

 

1985 г.

При полет по вътрешна линия самолет на японските авиолинии "Боинг 747" се разбива в планина. Загиват 520 души.

1974 г.

Подписана е дългосрочна спогодба за икономическо, промишлено и научно-техническо сътрудничество между България и Финландия. 

1972 г.

 Последните сухопътни войски на САЩ във Виетнам напускат страната.
В периода 1858 г. – 1883 г. Франция успява да завладее Виетнам. След края японската окупация (1940-1945 г.) Виетнам е обявен за независима република (1945 г.). От 1946 г. до 1954 г. Франция води неуспешна война, с която цели да възстанови контрола си върху региона. Женевската конференция (1954 г.) разделя страната по 17-тия паралел на Северен и Южен Виетнам. Под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва от 1958 г. периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам, като в сраженията се включват и военни части на САЩ (на страната на Южен Виетнам). САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След неуспешна за САЩ война срещу Северен Виетнам през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г.; присъединява се към Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1978 г. 



1967 г.



Роден е футболистът Емил Костадинов - един от "четвъртите в света". В ЦСКА Костадинов печели 3 шампионски титли (1987 г., 1989 г. и 1990 г.) и 3 национални купи. От 1990 г., в продължение на 4 години, е състезател на португалския “Порто”, след това на испанската “Ла Коруня”, а в сезона 1995/1996 г. облича фланелката на “Байерн”, с който печели и Купата на УЕФА, като във втората финална среща срещу “Бордо” отбелязва и гол. На 17 ноември 1993 г. на стадион “Парк де Пренс” Емил Костадинов отбелязва двата най-важни гола в кариерата си и класира България за световните финали в САЩ. Той е титуляр в единадесеторката, постигнала най-големия връх в българския футбол - четвърто място в света в САЩ-94. Участник е на Европейското първенство в Англия’96 и Световното първенство във Франция’98. Костадинов е Футболист № 1 и Спортист № 2 на България за 1993 г.




1965 г.



В периода 12 - 15 август в Копривщица се провежда Първият национален събор на народното творчество. Надпяването става на 7 естради в местността “Войводенец” близо до Копривщица. Участниците са 4000 души – народни певци, свирци, танцьори, разказвачи на приказки и легенди от цялата страна. Показани са много народни носии и народни художествени занаяти. Първият събор определя облика на следващите събори. Наградите са 100 златни, 160 сребърни, 190 бронзови медали и 1144 грамоти.

 

1965 г.

В периода 12 - 16 август се водят преговори в Москва за икономическо сътрудничество между СССР и България за периода 1966-1970. 

1962 г.



Космическият кораб на СССР “Восток – 4” е изведен в орбита. Пилотиран е от Пр. Р. Попович (на снимката). Извършва 48 обиколки в орбита с обща продължителност 70 ч 42 мин. Перигеят му на орбитата е 179,8 км, а апогеят е 236,7 км. Извършва групов полет с "Восток-3"; минималното разстояние между корабите е около 5 км.

 

 

1961 г.

Роден е Красимир Чолаков – български състезател по бокс на “ЦСКА”. Многократен републикански шампион, балкански шампион. Носител на Световната купа в категория до 48 кг. през 1985 г. Има участия и на професионалния ринг 



1955 г.



Умира един от най-големите съвременни американски писатели Томас Ман (1875 - 1955). Секретар е на сп. “Симплицисимус” в Германия. Става известен с романа “Буденброкови” (т. 1-2, 1901 г.). Автор е на новелите “Тристан” (1903), “Тонио Крьогер” (1903), “Смърт във Венеция”, автобиографичната скица “Пред огледалото” и др. След Първата световна война издава романа “Вълшебната планина” (1924), а през 1933 - 1943 г. издава историческата тетралогия на библейска тема “Йосиф и неговите братя”. Емигрира от Германия в Швейцария, а през 1938 г. - в САЩ. През 1948 г. публикува “Доктор Фаустус”. Посещава Германия през 1949 г. Носител на Нобелова награда за литература през 1929 г.






1953 г.


Американката Ан Дейвидсън става първата жена, прекосила сама с яхта Атлантическия океан.




1953 г.



СССР извършва първия си опит с водородна бомба. Неин създател е Андрей Дмитриевич Сахаров, руски физик теоретик и общественик, академик (от 1953 г. – най-младият академик в новата история на науката), чуждестранен член е на много академии на науките. Работи в областта на термоядрения синтез и създаването на първата в света термоядрена бомба, физиката на елементарните частици, космологията и гравитацията. Съучредител е на Комитета за защита на правата на човека и гражданските свободи (1970 г.). През 1968 г. публикува статията манифест “Размисли за прогреса, мирното съществуване и интелектуалната свобода”, в която разглежда заплахата над човечеството от ядрена война, глад, екологически и демографски катастрофи, дехуманизацията на обществото, диктаторските тоталитарни режими. Публикуването на книгата и на Запад е повод Андрей Сахаров да бъде отстранен от секретна работа; а след протеста му при влизането на съветските войски в Афганистан (януари 1980 г.) той е лишен от всички държавни награди и е интерниран под домашен арест в гр. Горки. Завръща се в Москва през 1986 г. През 1975 г. получава Нобелова награда за мир.

 

1944 г.

 СССР изпраща нота до българското правителство, с която настоява за скъсване на съюза с Германия. 

1941 г.

 С министерско постановление еврейските трудови групи преминават от Министерството на войната към Министерство на общите сгради, пътищата и благоустройството.
Еврейски въпрос е условно обозначение на расовата и етническата дискриминация спрямо еврейското население в Европа в навечерието и по време на Втората световна война (1939–1945 г.). Проповядвана най-открито от немските националсоциалисти. След идването на А. Хитлер на власт в Германия (1933 г.) става и официална държавна доктрина.
Под натиска на Берлин антиеврейската политика се възприема и от редица европейски държави, сред които и България. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV Народно събрание гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт (1 март 1941 г.), тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 д.уши в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци – Янко Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8 560 души евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. Те обаче набързо са свалени от заеманите от тях постове. Друг съществен фактор, който попречва за изпращането на новата група български евреи към Полша, е настъпилият обрат в хода на Втората световна война. Войските на Вермахта през 1943 г. и 1944 г. търпят тежки поражения не само на Източния, но и по другите фронтове. Между стъпките, които предприема дошлото на власт в началото на септември 1944 г. правителство на Константин Муравиев, е и отмяната на антисемитското законодателство в страната. На практика обаче действителното възстановяване на гражданските и политическите права на еврейското население в България настъпва след политическата промяна на 9 септември 1944 г. 

1941 г.

Роден е Димитър Якимов – български футболист, нападател.
Играч е на “Септември” (1955-1960 г.) и “ЦСКА” (1960-1974 г.). Шампион е на страната (1961 г., 1962 г., 1966 г., 1969 г., 1971 г., 1972 г., 1973 г.) и е носител на купата (1960 г., 1961 г., 1965 г., 1969 г.). Има 308 мача и 151 гола в групата на майсторите. Голмайстор е през 1971 г. с 26 гола.
В националния отбор има 60 мача с 8 гола. Дебютът му в националния отбор е на 6 декември 1959 г. срещу Дания (2:1), последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко (1:1). Участник е в 3 Световни първенства (1962 г., 1966 г., 1970 г.).
Причисляван е към най-добрите български футболисти. 



1940 г.



Роден е композиторът Александър Йосифов. Израства в семейство със солидни музикални традиции. Учи в БДК при проф. Панчо Владигеров. Занимава се активно с обществена и организационна музикална дейност. Автор е на симфонии, симфонични пиеси, инструментални концерти, вокално-инструментални творби, песни, музикално-сценични произведения, твори в областта на музикалния театър (радиооперата "Завръщане към началото", мюзикъла "Моряшка чест", балетните сцени "Партизанката", "Криле на дружбата" и др.). През 1979 г. завършва операта "Хан Крум Ювиги" (либрето - Банчо Банов, поставена на софийска сцена през 1981 г.). Автор на операта за деца "Тошко Африкански" (по едноименната повест на Ангел Каралийчев) и оперетата "Златното копие".



1935 г.



Умира ген. Никифор Никифоров (1858 - 1935). Роден е на 12 април 1858 г. в Ловеч. Завършва Военното училище в София през 1879 г. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. като командир на 6-ти пехотен Търновски полк. Заема отговорни постове в Министерството на външните работи и изповеданията. Дипломатически агент е в Германия (1905 – 1908) и е пълномощен министър в същата страна (1908 – 1909). Произведен е в чин генерал-майор на 15 септември 1900 г. и в чин генерал-лейтенант на 2 август 1912 г. Военен министър е от 16 март 1911 г. до 1 юни 1913 г. Приема закона за Военната академия през 1912 г.

1920 г.

В периода 12 - 20 август Българска църковна делегация, състояща се от архимандрит Стефан и протопрезвитер професор Стефан Цанков участва в подготвителната конференция в Женева на икуменическото движение "Единство на църквите". 

1908 г.


Хенри Форд и неговата компания "Ford Motor Company“ пуска на пазара своя най-популярен модел Т (наречен Тин Лизи).



1906 г.



В периода 12 - 15 август в София се провежда Първият учредителен конгрес на Радикалдемократическата партия. Изработва се устав и програма на партията. За председател е избран Найчо Цанов (на снимката).

Радикалдемократическа партия е основана през юли 1905 г. от Найчо Цанов, Тодор Генчов Влайков, Ил. Георгов и др. дейци, които дотогава членуват в Демократическата партия. През 1901 г. те обособяват крило в Демократическата партия под името "млади демократи", което не одобрява провежданата от тогавашния коалиционен кабинет на Петко Каравелов външна и по-специално финансова политика и със своя вот против искането му за сключване на външен държавен заем от френски банки срещу залагането на тютюневия монопол допринасят за падането на това правителство.






1901 г.


Роден е контрабасистът Асен Вапорджиев. Завършва Софийската музикална академия и Парижката консерватория. През 1927-1929 г. е солист на различни оркестри в Берлин, Брюксел, Лондон и други европейски градове. През 1929-1944 г. е преподавател в Музикалната академия в София. Вапорджиев е контрабасист със съвършена техника, красив и изразителен тон. Притежава богат репертоар, обхващащ както пиеси за контрабас, така и транскрипции за пиеси за виолончело и цигулка.






1900 г.


Умира австрийският шахматист Вилхелм Щайнц (1836 - 1900). Той е първият официален световен шампион по шахмат.






1898 г.



Подписан е мирният протокол, с който се поставя край на Испано-американската война.

Испано-американската война е война, избухнала между САЩ и Испания по повод въстанието на остров Куба (1898 г.). Унищожението на испанската флота при Манила и обсаждането на Сантяго са главните епизоди на войната. Испания губи богатите си колонии: Куба, Пуерто Рико и Филипинските острови, които минават под суверенитета на САЩ.






1887 г.



Роден е австрийският физик Ервин Шрьодингер, един от създателите на квантовата механика. Завършва Виенския университет през 1910 г. и започва работа във физическия институт на университета. Професор е във Висшето техническо училище в Щутгарт (от 1920 г.), във Висшето техническо училище във Вроцлав (от 1921 г.), във Висшето техническо училище в Цюрих (1921 - 1927). Професор е в Берлинския университет от 1927 г. От 1933 г. до 1935 г. е професор в Оксфордския университет, от 1936 г. до 1938 г. - в университета в Грац. През 1940 г. става професор в Кралската академия в Дъблин, а след това е директор на основания от него Институт за висши изследвания. Професор е във Виенския университет от 1956 г. Основните му трудове са в областта на математическата физика, теорията на относителността, физика на атома и биофизика. През 1920 г. създава математическата теория за цвета, която става основа на съвременната колориметрия. Особено важна заслуга на Ервин Шрьодингер е създадената от него вълнова механика (1926 г.). Намира основното уравнение на нерелативистката квантова механика (уравнение на Шрьодингер) и го решава за редица частни задачи; предлага общ метод за неговото използване в атомната физика. Открива връзката на вълновата механика с “матричната механика” на В. Хайзенберг, М. Борн и П. Йордан и доказва тяхната физическа тъждественост. През 1933 г. получава Нобелова награда за физика.




1886 г.



След преврата на 8 срещу 9 август, извършен от група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг, на 12 август 1886 г. е съставено княжеско наместничество в състав: Стефан Стамболов (на снимката), Петко Рачов Славейков и Георги Странски. Кабинетът на митрополит Климент подава оставка. Новият кабинет е образуван от представители на различни политически сили, обединени около идеята за предотвратяване на гражданска война и политическата криза. Правителството е назначено с прокламация “Към българския народ” от 12 август 1886 г. За министър- председател е назначен Петко Каравелов. Два дни по-късно, след като е предотвратена опасността от гражданска война, Стефан Стамболов изпраща телеграма до княз Батенберг, по това време в Австро-Унгария, с която го кани отново да заеме престола. Част от войсковите единици, които участват в бунта, са разформировани, а офицерите са разжалвани или дадени под съд. Поради разногласия при оценката на вътрешнополитическото положение между ръководителите на контрапреврата и правителството, Каравелов подава оставка на 16 август 1886 г.

 



1875 г.



На заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание (1875 г.). През май 1875 г. избухва въстание в Босна и Херцеговина, което поставя началото на Източната криза. БРЦК преценява, че е настъпил благоприятен моментът за общо въстание в България.

Старозагорското въстание (1875 г.) е с център Стара Загора и има за цел освобождение на България от османско иго.

В плана на въстанието Българският революционен централен комитет набелязва главните райони за действие, а така също и комитетите, които ще ги ръководят. Определени са и главните апостоли: Никола Обретенов - за района на Русе, Шумен, Варна и Разград; Михаил Сарафов - в Търновско; Панйот Волов - в Троянско; Ст. Драгнев - в Ловеч; Стефан Стамболов - в Старозагорско; Т. Стоянов и С. Танасов - в Сливенско. Заедно с тях в подготовката на въстанието вземат участие и други революционни дейци като Иларион Драгостинов, Ив. Хаджидимитров, Георги Икономов, братя Жекови и пр. Планът на Българския революционен централен комитет предвижда въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, да се подпали Цариград от група, ръководена от Стоян Заимов и Георги Бенковски.

Старозагорското въстание завършва с поражение. Причините за това са от най-различно естество: краткото време, с което разполага Българският революционен централен комитет, не му позволява да извърши необходимата подготовка. Не са без значение и предателствата, извършени от някои местни чорбаджии, и пр.

Неуспехът на въстанието предизвиква остра криза в Българския революционен централен комитет. Христо Ботев се оттегля от него и не много след това комитетът на практика престава да съществува. Въпреки поражението му обаче Старозагорското въстание изиграва не малка роля за засилване на общия революционен подем сред българския народ. То показва нарасналото национално и политическо съзнание на населението и заедно с това допринася за задълбочаване на общата криза в Османската империя.



1865 г.


Английският хирург Джоузеф Листър за първи път използва за дезинфекция на инструментите и ръцете на опериращия карболовата киселина (фенол). В резултат на приложението на фенол за дезинфекция, смъртните случаи при операция намаляват три пъти.



1860 г.



Във Варна е открито българско училище. За учител e поканен Константин Арабаджиев от Търново. Година по-късно започва строежът на нова двуетажна училищна сграда. Това начинание среща съпротива от страна на гръцката и гагаузката общност, затова се налага да се потърси влиянието на Иларион Макариополски (на снимката). След неговото застъпничество българите във Варна получават султански ферман, който им разрешава да построят свое училище. То е открито на 25 юли 1862 г.





1853 г.



В Чирпан е роден възрожденецът Стоян Заимов, революционер, просветен деец, общественик и писател. Бил е учител в Хасково и участва в организирането на местния революционен комитет. През 1871 г., заедно с други революционни дейци, взема участие в покушението на местния чорбаджия и предател хаджи Ставри Примо (т. нар. Хасковско съзаклятие). Заловен е и осъден на "вечно заточение" в Диарбекир. Следващата година успява да избяга в Румъния, където попада в средата на българската революционна емиграция. Установява контакти с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни български революционери. В началото на 1875 г., в продължение на няколко месеца, редактира в Браила хумористичния в. "Михал".

По време на подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Стоян Заимов е определен за ръководител на групата, която трябва да подпали Цариград. След неуспеха на въстанието е един от дейците, които изиграват най-голяма роля за създаването на Гюргевския революционен комитет. Апостол на III - Врачански, революционен окръг и в началото на 1876 г. се прехвърля на българския бряг, откъдето се отправя за определения му район. Поради присъствието на многобройни османски войски и съпротивата на местните чорбаджии Стоян Заимов е възпрепятстван да вдигне въстание във Врачанския край.

По същите причини не успява да окаже помощ и на четата на Христо Ботев. След разгрома на Априлското въстание 1876 г. Стоян Заимов е осъден на смърт, но впоследствие смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Изпратен е на заточение в крепостта Акя (Сен Жан д'Акър) в Мала Азия. Амнистиран е след края на Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. През 1880 - 1882 г. следва в Педагогическия институт в Москва, след което в продължение на няколко години учителства в Шумен, Варна и Кюстендил. Заема и други административни длъжности - директор на Софийската библиотека (дн. Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), член на Учебния съвет при Министерството на народното просвещение, окръжен управител в Стара Загора и др. Заради откритото си русофилство по време на първия стамболовистки режим (1887 - 1894) е преследван и затварян. Това го принуждава за известно време да емигрира в Русия. Завръща се след падането на Стамболовото правителство и се включва дейно в обществено-политическия и културния живот на Княжеството.

Възглавява Комитета за увековечаване на българо-руската бойна дружба и подпомага акцията за изграждане на стотици паметници на загиналите руски офицери и войници по време на Освободителната война, както и за изграждането на военноисторическите музеи в София, Плевен, Пордим, Бяла и Шипка. Председател на Върховния поборническо-опълченски комитет. Умира в Плевен. Оставя богато книжовно наследство от преводи, мемоари и пр. Трудове: "Миналото. Белетристически и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 - 1877 г." в 4 т. (1884 - 1888), "Васил Левски. Дяконът. Кратка биография" (1895) и др.





1851 г.


Американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина. За най-важната част от изобретението му се смята задвижването на машината с педал. Това освобождава и двете ръце на шивача.





1839 г.



Роден е Иван Попхристов Кършовски - български книжовник, общественик, участник в борбата за освобождение на България от турско иго. Учи в Елена и Свищов. Работи като учител на различни места. Постъпва в Първа българска легия на Г. С. Раковски (1862 г.); в Белград остава до 1864 г. Учителства в Добруджа и се занимава с революционна дейност (1865-1866 г.). Емигрира в Румъния и се включва в организирането на чети през Дунава (през 1867 г. е писар в четата на П. Хитов), включва се във Втората българска легия в Белград (1868 г.). След кратък престой в Одеса се установява в Румъния. Един от дейните членове на Гюргевския революционен комитет. В Плоещ издава на румънски език в-к “Вултурул” и “Индепенденца национала” (1876-1877 г.). След Освобождението е съдия, адвокат, член на Либералната партия, народен представител в I и II НС. Доброволец в Сръбско - българската война (1885 г. ). Редактор на вестник “Струма” (1889 г.), “Вардар” (1889-1891 г.), “Юнак” (1898-1900 г., заедно с Ив. Бобевски); сътрудничи на български и румънски периодичен печат. Издава книгите: “Нова българска Света гора - Бузлуджа” (1898 г.), “Неразбранщина” (1899 г.), “Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900 г.).





1759 г.


В решителната битка от Седемгодишната война (1756 - 1763) руско-австрийските войски разбиват смятаната за непобедима пруска армия на крал Фридрих ІІ.





1689 г.



Умира Инокентий ХІ Блажени (Innocentius ХI), Бенедето Одескалки - папа от 21 септември 1676 г. до 12 август 1689 г. Роден е през 1611 г. Ръкоположен е за кардинал (1645 г.) и епископ на Новара (1650 г.). Особено уважаван е от паството си за неговата щедрост и строго спазване каноните на вярата. Първата му кандидатура за папа (1669 г.) е провалена от намесата на френския крал Луи ХIV, но по-късно (1676 г.) кралят Слънце не може да повлияе на конклава. Води продължителна борба срещу него, заради намесата му в църковните дела. Обявява се против отказа му да спазва Нантския едикт (1598 г.) и на решението му да го премахне (1685 г.). Обявява се против опитите на английския крал Джеймз II да върне римокатолическата вяра в Англия.





1687 г.


Обединените унгарско-френски войски нанасят поражение на османските турци в битката при Мохач.



1633 г.



Умира Якопо Пери (псевдоним Дългокосия) - италиански певец и композитор, един от създателите на операта.

Роден е на 20 август 1561 г. в Рим. Участник е във Флорентинския кръжок (камерат). През 1592 г. заедно с Я. Корси пише музиката към първата си опера "Дафна" (по либрето на поета О. Ринучини, поставена за първи път през 1597-1598 г. във Флоренция). Неговата опера "Евридика" (1600 г.), в която Якопо Пери изпълнява партията на Орфей, е най-известната от достигналите до днес ранни опери.
Календарът е на Агенция “Фокус”  и ndt1.com

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,09 секунди