изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-18 @ 17:15 EEST
КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА, СТАНАЛИ НА 22 СЕПТЕМВРИ: 1792 - Конвентът обявява Франция за република 1884 - Роден е Петър Вичев - деец на добруджанското революционно националноосвободително движение 1908 - В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново с “Манифест към Българския народ”, подписан от Фердинанд I, е обявена независимостта на България 1912 - Подписана е военна конвенция между България и Гърция 1980 - Започва войната между Ирак и Иран 1981 - Открива се паметникът на Незнайния воин в София



2006 г.



Умира актрисата Пепа Николова (1946 - 2006). Родена е на 23 декември 1946 г. в гр. Харманли. Работи в Младежкия и в Държавния сатиричен театър. Филмовият й дебют е в "Понеделник сутрин". За ролята на Тони във филма "Понеделник сутрин" получава награда от СБФД за най-добра женска роля, 1988 г. Най-голяма популярност й носи ролята на циганката Джалма от "На всеки километър". Снима се в над 30 игрални и телевизионни филма, както и в телевизионни сериали, сред които "Понеделник сутрин", "На всеки километър", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Опак човек", "Катина", "Снаха", "Хирурзи, "Войната на таралежите", "Ева на третия етаж", "Вампири, таласъми...", "Дунав мост" и др.





1999 г.



Умира американският актьор и режисьор Джордж Скот (1927 - 1999). Роден е на 18 декември 1927 г. Учи в университета в Мисури. От 1952 г. работи на сцената и в телевизията като актьор и режисьор. В киното дебютира през 1958 г. в “Дървото на обесените”. Режисира и изпълнява главните роли в своите филми “Ярост” (1972 г.), “Дивакът на свобода” (1974 г.). Филмография: “Анатомия на убийството” (1959 г.), “Играчът на билярд” (1961 г.), “Д-р Стрейнджлъв” (196 г.), “Библията” (1965 г.), “Петулия” (1967 г.), “Патън” (1970 г., “Оскар”), “Джейн Еър” (1970 г.), “Болницата” (1971 г.), “Новите центуриони” (1972 г.), “Оклахома такава, каквато е” (1973 г.), “Денят на делфина” (1973 г.), “Хинденбург” (1975 г.), “Острови по течението” (1977 г.), “Войници кучета” (1977 г.), “Кино, кино” (1979 г.), “Костелив орех” (1979 г.), “Формулата” (1980 г.), “Отбой” (1981 г.), “Изпускащата огън” (1984 г.), “Собствен избор” (1986 г.), “Двойното убийство на улица “Морг” (ТВ, 1985 г.), “Красавицата и звярът” (ТВ, 1989 г.), “Заклинателят’90” (1990 г.), “Мализ” (1993 г.), “Тайсън” (ТВ, 1995 г.), “Ангъс” (1996 г.), “12 разгневени мъже” (ТВ, 1997 г.), “Глория” (1999 г.), “Роки Марчиано” (ТВ, 1999 г.).





1993 г.



Радиостанция "Свободна Европа" получава лиценз за излъчване в България.





1985 г.



Френският министър-председател Лоран Фабиус признава, че френски агенти са потопили флагманския кораб "Рейнбоу Уориър" на екологичната организация "Грийнпийс" в Нова Зеландия.





1981 г.



Открива се паметникът на Незнайния воин в София. Издигнат е в памет на българските войници, пожертвали живота си за Отечеството. Проектът е дело на колектив с главен проектант арх. Никола Николов, скулптор е проф. Любен Димитров, инженер-конструктор - Атанас Каракостов.





1981 г.



В периода 22 септември – 1 октомври по решение на ЮНЕСКО в Париж се провеждат Дни на България.





1980 г.



Започва войната между Ирак и Иран.

Иракският лидер Саддам Хюсеин решава силово да реши пограничния спор с Иран за владеене на източния бряг на река Шат-ел-Араб. На 22 септември 1980 г. иракската армия нахлува в иранската провинция Хузестан.

Краят на войната настъпва с подписването на мирен договор на 20 август 1988 г., съгласно който е възстановена довоенната граница между двете държави.





1975 г.



Извършен е неуспешен опит за убийство на президента на САЩ Джералд Форд в Сан Франциско от Сара Джейн Мур. Това е вторият опит за покушение срещу него в продължение на 17 дни.

Джералд Ръдълф Форд е американски политик-републиканец, 38-и президент на САЩ (1974 - 1977).





1974 г.



На Генералната асамблея на ООН за първи път се поставя на обсъждане “Палестинският въпрос”. Това означава фактическото признаване на Организацията за освобождение на Палестина и нейния лидер Ясер Арафат като официални пълномощници на палестинското население.





1973 г.



България скъсва дипломатически отношения с Чили като протест срещу военния преврат на ген. Пиночет от 11 септември, който сваля от власт президента-социалист Салвадор Алиенде.

Извършеният военен преврат е оглавен от хунта в състав: главнокомандващ сухопътните сили ген. Аугусто Пиночет, командващ Военно-въздушните сили ген. Густаво Лей, командващ Военно-морските сили адмирал Хосе Торибио Мерино, командващ корпуса на карабинерите ген. Сесар Мендоса. На Алиенде е даден ултиматум да подаде оставка и да напусне страната. Той отказва. Хунтата бомбардира президентския дворец "Ла Монеда" и го превзема. При щурма Алиенде, остава само с личната си охрана, оказва съпротива, и е убит.





1958 г.



Роден е италианският оперен певец Андреа Бочели, наричан "четвъртият тенор"; ученик на Лучано Павароти и Дзукеро. На 6-годишна възраст започва да учи пиано, а по-късно - флейта и саксофон. Роден е с много слабо зрение и на 12 години след инцидент по време на футболен мач напълно губи зрението си. Бочели се дипломира в университета в Пиза като доктор по право. Първата му изява като певец е през 1992 г., когато Дзукеро прослушва тенори за демозаписа на "Miserere", която написва заедно с Боно от "Ю Ту". Изяви на Андреа Бочели по световните сцени: 1993 г. - турне с Дзукеро; 1994 г. – специален гост на Международния фестивал в Модена, изпълнения с Браян Адамс, А. Воленвайдер; 1995 г. - турне в Холандия, Белгия, Германия, Испания и Франция с "Night Of Proms", където освен Бочели участват и А. Жеро, Б. Фери, Р. Ходжсън и Дж. Майлс. Първите 3 албума на Бочели са обърнати към класическата. музика. С 4 - "Romanza" (1997 г.), певецът се изявява в попмузиката (от този албум е дуетът със Сара Брайтмън “Time To Say Goodbye", седмици наред оглавявал световните класации). През 1999 г. излиза албумът "Sogno" ("The Prayer" дует със Селин Дион, който отново е хит: в тираж повече от 10 млн.; "Златен глобус"; номинация за "Грами" в категория "Дебют"). Дискография: "Andrea Bocelli" (1994 г.); "Bocelli" (1995 г.); "Viaggio Italiano" (1996 г.); "Romanza" (1997 г.); "Sogno" (1999 г.); "Sacred Arias" (1999 г.); "Verdi" (2000 г.); "Cieli Di Toscana" (2001 г.).





1957 г.



Роден е Ник Кейв – американски рок-певец от австралийски произход.

Получава образование в класическа гимназия и Факултет по изкуства в Мелбърн. През 1979 заедно с групата “The Boys Next Door” Ник Кейв издава първия си албум “Door Door”. През 1980 г. заедно с групата си, която вече се казва “The Birthday Party” се мести в Лондон, където излизат албумите “Prayers on Fire” и “Junkyard”. След това групата се мести в Западен Берлин, където издава три студийни албума.

През 1893 г. съставът се разпада и Ник Кейв се установява за кратко в Лос Анджелис. По това време се създава групата “The Bad Seeds”, с която Ник Кейв издава албумите “From Her To Eternity”, “The Firstborn Is Dead”, “Kicking Against The Pricks”, “Henry’s Dream”, “Murder Ballads”, “The Boatman’s Call”, “The Best of Nick Cave and the Bad Seeds“, “Nocturama“, “Dig, Lazarus, Dig!!!“. През 2006 г. Ник Кейв, заедно с членове на “The Bad Seeds”, създава групата “Grinderman“, а на следващата година излиза и албум със същото име.





1956 г.



Тодор Живков заминава с парламентарна делегация на посещение в Югославия. По време на посещението македонският въпрос се избягва, но Живков поставя въпроса за антибългарската пропаганда в Югославия. Посещението продължава до 7 октомври. Девет години по-късно, на същата дата през 1965 г., президентът на СФР Югославия и генерален секретар на Съюза на югославските комунисти Йосип Броз Тито пристига на официално посещение в София. В разговорите с него Тодор Живков изтъква, че в Съюзна република Македония трябва да се даде възможност населението свободно да изразява своето национално съзнание. Той настоява, че на учените трябва да се осигурят условия "добросъвестно, върху основата на обективните исторически факти, документи и анализи" да разработват македонския въпрос, но той "да не се раздухва" и от двете страни и да не се позволява "чрез него да се трови атмосферата между нашите страни и партии". Посещението продължава до 27 септември.





1956 г.



Умира Фредерик Соди – английски радиохимик, член на Лондонското кралско дружество (1910 г.). Роден е на 2 септември 1877 г. Разработва теорията на радиоактивното разпадане (1903 г., заедно с Ръдърфорд). Въвежда понятието за изотопите, изследва природата и произхода им. Експериментално доказва образуването на радий от уран (1915 г.). През 1918 г. открива химичния елемент протактиний. Професор (от 1919 г.) по неорганична химия и физико-химия в Оксфордския университет. Развива и няколко икономически, социални и политическия теории. Носител е на Нобелова награда за химия през 1921 г.





1944 г.



Със заповед на военния министър Дамян Велчев, в Българската армия се създава институтът на помощник-командирите. На него е възложена политическата работа сред войската за създаване на "братски отношения между чиновете във войската" и за "културно-просветно превъзпитание в духа на идеите на ОФ". За помощник-командири се назначават най-вече членове на БРП (к) и РМС. За такива са назначени: на 1. армия - Щерю Атанасов; на 2. армия - Боян Българанов; на 3. армия - Йонко Панов; на 4. армия - Борис Копчев; на 5. армия - Кирил Драмалиев; на 1. корпус - Божидар Божиков; на 2. корпус - Иван Радев; на Въздушни войски - Михаил Андреев.





1941 г.



Родена е оперната певица Анна Томова-Синтова. Завършва Музикалната консерватория, вокален факултет при Г. Златев-Черкин (1966). Дипломната й работа е Татяна от “Евгений Онегин” на сцената на Старозагорската опера. Специализира в Лайпциг. Излиза за пръв път на сцената в Лайпцигската опера с “Набуко” от Верди (1967). След получения златен медал в Рио де Жанейро (1972), започва работа в Щатсопера в Берлин. Получава най-високото отличие за изпълнителка - “камерзингирен” (1973). Същата година започва съвместната й кариера с Херберт фон Караян по световните сцени. Призната е за най-добрата “Тоска”, получава “Грами” за “Арианда от Наксос”. Наградата “Христина Морфова” (1983); II награда на Международния конкурс за млади оперни певци - София (1970 г.). Държавни отличия от бившата ГДР, България, Австрия. Почетна титла “доктор хонорис кауза” на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” (2001).





1940 г.



Родена е Ана Карина – френска актриса от датски произход. В киното работи от 1957 г. - “Девойката с пантофките”. Във Франция участва за първи път в “Малкият войник” (1960 г.). Популярност печели с ролята си в “Тази вечер или никога” (1960 г.). Снима се във филмите: “Жената си е жена” (1961 г.), “Да изживееш живота си” (1962 г.), “Отделна банда” (1964 г.), “Лудият Пиеро” (1965 г.), “Алфавил” (1965 г.), “Произведено в САЩ” (1967 г.), както и при майстори като Дзурлини - “Те вървяха след войниците” (1965 г.), Висконти - “Чужденецът” (1967 г.), Андре Делво - “Срещи в Бре” (1971 г.), Фасбиндер - “Китайска рулетка” (1977 г.), “Сюзан Симонен, монахинята на Дени Дидро” (1966 г.), “Хляб и шоколад” (1974 г.), “Почти като у дома” (1978 г.), “Приятелят на Венсан” (1983), “Островът на съкровищата” (1985 г.), “Последно лято в Танжер” (1987), “Мъжът, който искаше да бъде виновен” (1990 г.). Режисира “Да живеем заедно” (1973 г.).





1934 г.


В една от най-трагичните миньорски злополуки в Англия при взрив и последвал пожар в мина в Уелс загиват над 260 миньори.





1924 г.



ЦК на ВМРО внася меморандум в Обществото на народите за защита правата на българското население в Македония и за автономия на областта под контрола на ОН.





1923 г.



В периода 22 - 30 септември избухват комунистическите бунтове с център в Северозападна България. Те са потушени от властите. Водачите Васил Коларов и Георги Димитров емигрират в Югославия, където предварително са изпратили семействата си.

На разширен пленум (12-24 юни 1923 г.) на ИККИ е взето решение БКП (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България. Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членове на ЦК - Т. Луканов, Т. Петров и др. На своя отговорност Т. Луканов изпраща контрауказания, с които отменя назначената акция. Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива спорадичен характер и се разпространява. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет град Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци. На 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес област Монтана) от части от Видинския гарнизон. На 27 септември гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия, където предварително са изпратили семействата си. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия. Ръководството на ВМРО мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им. В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението.





1921 г.



Умира писателят Иван Вазов (1850 - 1921). Писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (от 1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Роден е на 9 юли 1850 г. в Сопот. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия. В Браила попада в средите на българските хъшове. Известно време учителства в българските земи. През 1875 г. става член на революционния комитет в Сопот. След избухването на Априлското въстание (1876) емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871), последвана от "Тъгите на България" (1877). През Руско-турската война (1877 - 1878) пише третата си стихосбирка "Избавление". Работи в Берковския окръжен съд (1880) и същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години в-к "Народний глас". Главен редактор е на списание "Наука"; съставител е на литературното списание "Зора" (1885). С Константин Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894) и романа "Нова земя" (1896). От 1889 г. живее в София. Издава списание "Денница" (1890 - 1892). От 1897 г. до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. През войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Обявен е за народен поет. Награден е с ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920) и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика.





1915 г.


В хода на Първата световна война започва дебаркиране на англо-френски войски в Солун, след неуспеха на Дарданелската операция. Генерал Сарай формира Източната армия на Антантата и получава заповед да настъпи към Скопие.





1912 г.


С царски указ за помощник-главнокомандващ се назначава ген. Михаил Савов, а за началник-щаб на Действащата армия ген. Иван Фичев.





1908 г.



В църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново е провъзгласена Независимостта на България. По този начин страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор (1878). Според Берлинския договор - териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България.

Независимостта на България е провъзгласена със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България.





1872 г.


Извършен е Арбаконашкият обир. В Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход) турска пощенска кола е ограбена от група революционни дейци под ръководството на Димитър Общи. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. Арбаконашкия обир е извършен въпреки забраната на Васил Левски. Последствията от този акт са тежки за революционната организация. Турските власти предприемат масови арести на населението в този край. В резултат на това са задържани голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави сам Димитър Общи след неговото залавяне. Благодарение на самопризнанията турските власти попада и по следите на Васил Левски, който, за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч, но е заловен чрез предателство в Къкринското ханче.





1869 г.



В Мюнхен се състои премиерата на операта на Рихард Вагнер "Рейнско злато" от цикъла "Пръстенът на нибелунгите".





1862 г.



Ото фон Бисмарк става премиер (канцлер) на Прусия. Той осъществява обединението на Германия под егидата на Прусия през 1871 г. Воюва успешно срещу Австрия (1866 г.) и Франция (1870-71 г.). Установява диктаторски режим и създава силна имперска власт, заради което е наречен Железния канцлер. След създаването на Германската империя сключва договори с Австрия и Италия и поставя началото на Тройния съюз (1882 г.). Провежда редица реформи, които намаляват социалното напрежение и стабилизират вътрешно империята. Автор е на Културкампф. Председател е на Берлинския конгрес през 1878 г.





1862 г.



Американският президент Ейбрахам Линкълн обявява всички роби в разбунтувалите се щати за свободни от 1 януари 1863 г.

Ейбрахам Линкълн (12 февруари 1809 г. – 15 април 1865 г.) е американски политик, президент на САЩ (1860 г.-1865 г.), републиканец. Избран е за депутат през 1834 г., ръководител е на партията на вигите. Обявява се против робството и срещу Мексиканската война (1846 г.). Печели огромна популярност в американските щати, които обикаля, разпространявайки идеите си. Един от основателите е на Републиканската партия (1854 г.). По време на президентския му мандат Северът печели Гражданската война срещу Юга. През 1864 г. е преизбран за президент. Няколко дни по-късно е убит от сектанта Дж. У. Буут, който стреля срещу него с вика: "Отмъстих за Юга!".





1802 г.



Роден е Юрий Иванович Венелин (псевдоним на Георги Хуца) - славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог. Учи в Лвовския университет. В Кишинев проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина. През 1830 г. посещава България. Запознава се с Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Огромни са заслугите му за българската култура, а книгите му са генератор на идеи за възрожденските просветители. Умира на 26 март 1839 г. в Москва. Някои съчинения: "Древние и ньiнешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россияном" (1829 г.), "О характере народньiх песен у славян задунайских" (1835 г.), "О зародьiше новой болгарской литературьi" (1838 г.), "Граматика на сегашния български език" и др., много от които издадени след смъртта му.





1792 г.


Конвентът обявява Франция за република.





1791 г.



Роден е Майкъл Фарадей – английски физик, химик и физико-химик, създател на учението за електромагнитното поле, член на лондонското Кралско дружество (от 1824 г.). Важни негови открития са получаването на бензола (1825 г.), втечняването на хлора (1823 г.) и на някои други газове. Става директор на лабораторията (1825 г.), а по-късно професор в Кралския институт (1827 г.). В продължение на 10 години изследва електрическите и магнитните явления и открива електромагнитната индукция (1831 г.). Това негово откритие е в основата на електродинамиката и на цялата електротехника. По-късно открива законите на електролизата (1833-1834 г.), наречени закони на Фарадей. Изказва предположение, че разпространението на електромагнитните взаимодействия е вълнов процес, разпространяващ се с ограничена скорост. При изследване магнитните свойства на различни материали открива явленията парамагнетизъм и диамагнетизъм (1845 г.); същата година открива, че плоскостта на поляризация на светлината се върти в магнитно поле (ефект на Фарадей). Това е първото наблюдение на връзката между магнитните и оптическите явления, което по-късно потвърждава електромагнитната теория за светлината на Дж. К. Максуел. Умира на 25 август 1867 г. в Лондон.





1789 г.



Руските войски начело с ген. Александър Суворов нанасят тежко поражение на турците при р. Ръмник, Влашко. В боя участват и австрийски отряди. Tурската армия (около 100 000 души) се командва лично от великия везир Юсуф паша. Малко по-късно са овладени Бендер и Акерман – основните погранични турски крепости.



1520 г.



Умира султан Селим I Явуз (1512 - 1520 г.)

Той е 9-тият султан на Османската Империя. В хода на завоевателните войни подчинява Северен Иран, Палестина, Армения, Кюрдистан, Сирия, и Египет. През 1517 г. завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф - повелител на правоверните.

Прозвището си Явуз, което означава жесток, Селим получава заради избиването на 40 000 шиити. По негово време са извършени и първите насилствени помохамеданчвания в българските земи.

Селим I убива всички потенциални наследници на трона си, като оставя жив само сина си Сюлейман, при когото могъществото на Османската империя достига своя апогей.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.14 секунди