изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-07-22 @ 00:24 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1689 г. - Български доброволци се включват в австрийската атака на Ниш (по време на Австро-турската война 1683-1699 г.) 1918 г. - Германия, Австро-Унгария и Турция предават кондоминиума на Северна Добруджа на България, за да подтикнат българската съпротива срещу Антантата, но България не успява да поеме управлението. 1970 г. - Успешно се завръща съветската станция “Луна-16” - първият космически кораб, влязъл в орбита и обиколил спътника на Земята. 1989 г. - Папа Йоан Павел II признава правотата на учението на Галилео Галилей


2004 г.



Умира Франсоаз Сеган - френска писателка, драматург и филмов сценарист. Първият й роман “Здравей, тъга” е публикуван през 1954 г., когато Сеган е на 18 години. Псевдонимът на писателката е името на персонаж от “В търсене на изгубеното време” от Марсел Пруст. Сеган пише множество романи до 1996 г., голяма част от които са екранизирани.





2003 г.


При тежка катастрофа край Сяр, Гърция, умира езиковедът проф. д-р Благой Шклифов (1935 – 2003). Роден е в с. Черешница (на гръцки Поликерасос), Костурско. По време на Гражданската война в Гърция е евакуиран в Унгария, където завършва средното и висшето си образование – руска и българска филология. През 1964 г. се мести в София, от 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН. Езиков консултант е на филма „Мера според Мера”. Проф. Шклифов умира внезапно при съмнителни обстоятелства, след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Автор е на „На кол вода пиехме” – Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век.





1999 г.



На ул. Бейкър стрийт в Лондон е открит паметник на Шерлок Холмс.





1998 г.


В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.

Трансплантацията е извършена по молба на новозеландеца Клинт Халам, който загубил дясната си ръка при злополука с машина за рязане на дърва 17 години по-рано.





1996 г.


САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия стават първите страни, подписали Международния договор за забрана на ядрените опити. Договорът се подписва в Ню Йорк от 71 държави, а към настоящия момент е подписан от 176 и ратифициран от 135 държави. Договорът не е подписан от Индия, Пакистан и Корея. Според него се забранява на подписалите държави да произвеждат каквито и да е експериментални ядрени експлозии на територията си. За целите на договора работи Международна мониторингова система – тя включва сателитна мрежа за проследяване на ядрени експлозии и международен информационен център.





1992 г.



Стартира първото частно радио FM+.

Радио FM+ е първото частно радио в България, първата електронна медия член на Българския форум на бизнес лидерите, основан от принц Чарлс. Радиото получава лицензия на 24 септември и започва излъчване в 17:16 часа на 15 октомври 1992 г. с песента „Радио Га га” на Queen. През 1994 г. стратегически партньор на Радио FM+ става британската радио групировка GWR и се поставя началото на радиомрежата FM+ Group, която днес включва 12 радиостанции в България. От 15 октомври 2005 г. Радио FM+ има нов партньор - американската компания Еммис Комюникейшънс Корпорейшън. Председател на Борда на директорите е Петър Пунчев.





1990 г.


Източна Германия напуска Варшавския пакт.

Варшавският пакт е военнополитически съюз, създаден с договор, подписан на 14 май 1955 г. във Варшава от България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Албания (която през 1968 г. излиза от Варшавския пакт). Държавите участнички във Варшавският пакт се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. В случай на въоръжено нападение над някоя от държавите участнички, подписалите Варшавския договор са задължени да й окажат незабавна помощ с всички средства, включително въоръжена сила. Висш орган на Организацията на Варшавския договор е Политическият консултативен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което заедно с Военния съвет и щаб ръководи дейността на Обединените въоръжени сили. Варшавският договор е прекратен на 1 юли 1991 г.





1979 г.


Умира Иван Остриков - български писател и драматург. Той е роден през 1929 г. Завършва право през 1952 г. и икономика през 1953 г. в София. Остриков работи като икономист и адвокат. В периода 1963-1971 г. е редактор в списание "Септември".

Автор е на книгите: "На разсъмване" (пиеса, 1958 г.), "Грижата за ангелите" (пиеса, 1962 г.), "Денят започва от среднощ" (разкази, 1962 г.), "Барикади от чували" (разкази, 1964 г.), "Приятелите на Методи" (пиеса, 1965 г.), "Цветовете на пламъка" (разкази, 1965 г.), "Любовта на Катерина" (повест, 1967 г.), "Така изгарят диамантите" (разкази, 1968 г.), "Път през ада" (пиеса, 1969 г.), "Честност под наем" (новели, 1970 г.), "Ширината на океана" (пиеса, 1971 г.), "Обща кръв" (разкази, 1974 г.), "Голямата любов на голямата ми сестра. Роман" (1978 г.), "Границите на любовта" (1979 г.), "Моливчета. Роман" (1981 г.), "Следователят и брилянтите" (1981 г.), "Стоманена игла. Новели" (1981 г.) и др.





1975 г.



Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци покорили Еверест.

33 дни след установяването на базовия си лагер, двамата достигат върха на планината от югозападната й страна, която преди това никога не е успешно изкачвана. Екипът успява да премине труден директен маршрут, на който се провалят 5 други екипа преди това. Трудността на изкачването на югозападния склон се дължи на мощните ветрове там. Хастън и Скот поставят и рекорд за най-бързо изкачване на Еверест.





1970 г.



Успешно се завръща съветската сонда “Луна-16” - първият космически съд, влязъл в орбита и обиколил спътника на Земята. Сондата-робот взема проба от Луната и успява да я върне на Земята. Това е първата такава мисия на Съветския съюз и третата в историята на космическите сонди. Предшествениците на Луна 16 са мисиите Аполо 11 и Аполо 12.

Луна 16 е изстреляна към Луната и навлиза в нейната орбита на 17 септември 1970 г. На 20 септември съдът се приземява на земния спътник. Космическата сонда е оборудвана с разгъваема ръка-робот, с чиято помощ е взета лунната проба. Престоят на “Луна 16” на повърхността на земния спътник е 26 часа и 25 минути. “Луна 16” се приземява на територията на СССР на 24 септември 1970 г. Част от сондата остава на лунната повърхност, откъдето предава информация за температурата и радиацията.





1949 г.



Роден е Педро Алмодовар – испански филмов режисьор.

На 18-годишна възраст се мести от провинцията в Мадрид. Рисува комикси и пише статии за авангардни вестници, участва в алтернативни театрални трупи и започва да снима късометражни филми. Първия си пълнометражен филм “Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón” създава през 1980 г. Следват “Лабиринт от страсти” (1982 г.), “Тъмни навици” (1983 г.) и “Какво направих, за да заслужа това?” (1985 г.), в който участва Кармен Маура. Филмът му “Жени на границата на нервен срив” през 1989 г. е номиниран за Оскар. Алмодовар печели Оскар с “Всичко за майка ми” през март 2000 г. Следват филмите “Говори с нея” и “Лошо възпитание”.





1946 г.



Роден е Атанас Киров - български състезател по вдигане на тежести. Той е световен шампион 3 пъти (1973 г., 1974 г., 1975 г.) и вицешампион през 1969 г. в категория 56 кг. Киров е четирикратен европейски първенец през 1969 г., 1973 г., 1974 г., 1975 г., 2 пъти е световен рекордьор.





1945 г.



Умира Ханс Гайгер - немски физик. Той е роден през 1882 г. Учи в Ерлангенския, Мюнхенския и Манчестърския университет. Преподавател е в Манчестърския университет от 1907 г. до 1912 г. Професор е в Килския (1925-1929 г.), в Тюбингенския (1929-1936 г.) и в Берлинския университет (от 1936 г.). Ханс Гайгер определя заряда на електрона през 1908 г. Заедно с Ръдърфорд създава устройство, което позволява да се броят отделно заредени микрочастици (1908 г.). По-късно устройството е усъвършенствано от Гайгер и В. Мюлер и се нарича Гайгер-Мюлеров брояч. Заедно с В. Боте потвърждава валидността на закона за запазване на енергията и количеството движение за единичните стълкновения на елементарни частици, а с английския физик Марсден изследва разсейването на алфа частици в тънки метални пластинки, потвърждава формулата на Ръдърфорд.





1941 г.


По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Хитлер утвърждава план “Тайфун”, за завземането на Москва.

Планът за настъпление към Москва е разработен още в хода на сражениятa при Киев. Получава кодовото име “Тайфун”, а за провеждането му е отговорна Група армии “Център”. В началото на операцията тя се състои от три полеви армии - 2-ра, 4-та и 9-та и три танкови групи - 2-ра, 3-та и 4-та. В състава на групата влизат 77 дивизии, в това число 14 танкови и 8 моторизирани. Това съставлява около 33% от пехотните и 64% от танковите и моторизирани дивизии на немската армия, действащи на съветско-германския фронт. Крайната цел на командването на Вермахта е да се превземе Москва и да се излезе на линията Архангелск - Астрахан.

Настъплението на немските войски срещу Москва, съгласно плана “Тайфун” започва на две направления: Брянско (30 септември 1941 г.) и Вяземско (2 октомври 1941 г.). Въпреки ожесточената съпротива на съветските войски, немците пробиват отбраната им и с цената на големи загуби в края на ноември и началото на декември 1941 г. успяват да излязат на рубежа Волга – Москва, да форсират р. Нара и да достигнат пред гр. Кашира на юг. По нататъшните опити на немците да настъпят срещу Москва са осуетени. Вермахтът е изтласкан на разстояние около 350 километра от Москва. Това сражение е първият по-сериозен неуспех на немската армия.





1937 г.


Започват „Големите царски маневри" в района на гр. Попово. Това са първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война.





1927 г.


Роден е Ранко Стефанов Дюлгеров - български оперен певец (бас). Дюлгеров следва право в СУ (1946-1948 г.). Учи пеене при С. Събев (1948-1950 г.) и във вокалната студия на Хр. Бръмбаров (1958 г.). От 1948 г. работи във Варненската опера.

По-известни роли: Дон Базилио ("Севилският бръснар" от Дж. Росини), Дон Алфонсо ("Така правят всички" от В. А. Моцарт), Мефистофел ("Фауст" от Гуно), Мелничарят ("Русалка" от А. С. Даргомижки), Княз Игор ("Княз Игор" от А. Бородин), Борис Годунов ("Борис Годунов" от М. Мусоргски), Мендоза ("Годеж в манастира" от С. Прокофиев), Куцар ("Албена" от П. Хаджиев) и др.





1925 г.


Българското правителство депозира молба в ОН за отпускане на бежански заем от 3 000 000 английски лири.





1918 г.


Германия, Австро-Унгария и Турция предават кондоминиума на Северна Добруджа на България. Те целят по този начин да подтикнат българската съпротива срещу Антантата, но България не успява да поеме управлението.





1916 г.


Войските на 11-а армия (бившата Първа българска армия) получават задача да не допускат противников пробив на фронта от Охридското езеро до Кавадарци (Македония).





1915 г.



По време на Първата световна война (1914-1918 г.) военният министър генерал-майор Никола Жеков е назначен за главнокомандващ на Действащата армия.

Никола Тодоров Жеков е роден на 25 декември 1864 г. в гр. Сливен. Той е военен и държавен деец, генерал от пехотата. През 1887 г. завършва Военното училище в гр. София, след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Никола Жеков участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на Втора армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) е назначен за главнокомандващ на българската армия. Краят на войната го заварва на лечение във Виена. Въпреки че е уверен, че ще бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, се завръща обратно в страната. Уволнен е от армията и е съден заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни той се изявява като общественик и публицист. Негови съчинения: са "Българското войнство" (1878-1928 г.), "Войната като обществено явление" (1931 г.) и др. След идването на Хитлер на власт Жеков е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. Никола Жеков умира на 1 ноември 1948 г.





1911 г.



Роден е Константин Устинович Черненко - руски партиен и държавен деец, комунист. Завършва Висшето училище за партийни организатори към ЦК на КПСС (1945 г.) и Кишиневския педагогически институт (1953 г.). През 1960-1965 г. е началник на Секретариата на президиума на ВС на СССР. От 1976 г. Черненко е секретар на ЦК на КПСС. Депутат е във Върховния съвет на СССР на VII и IХ конгрес. След смъртта на Л. И. Брежнев и краткотрайното управление на Ю. Андропов, Черненко заема неговото място. Черненко е ръководител на партията и държавата за кратко. След смъртта му на власт идва радикалният реформатор М. С. Горбачов. Константин Устинович Черненко умира през 1985 г.





1909 г.


Умира Васил Хаджистоянов Берон - български лекар, книжовник и обществен деец. Той е редовен член на БКД от 1884 г. В периода 1847-1852 г. Берон следва медицина в Мюнхен и Вюрцбург. След Освобождението на България работи в Търново. Основател е на Археологическото дружество в града през 1884 г. Берон е народен представител в Учредителното НС (1879 г.). Автор е на някои от първите български учебници и статии във връзка с просветата и църковния въпрос.





1904 г.



Умира Нилс Риберг Финсен – датски лекар и учен. През 1903 г. става първият датски нобелов лауреат. Награден е с Нобелова награда за медицина и психология заради приноса си за лечението на болести с концентрирано лъчение. През 1882 г. започва да следва медицина в Копенхагенския университет, който завършва през 1890 г. След завършването си продължава да работи към университета в областта на анатомията през следващите три години, след което напуска, за да се занимава по-задълбочено с изследователска дейност. През 1898 г. Финсен става професор, а през 1899 г. става Рицар на Данеброгския Орден. Институтът Финсен е основан през 1896 г., а Нилс Финсен е негов директор. По-късно институтът се слива с Копенхагенската университетска болница, като в момента служи за лаборатория, откриваща ракови заболявания. Откритието на Финсен, че специфични светлинни вълни могат да лекуват успешно някои видове варицела и туберкулоза, бива изместено от появата на антибиотиците, но служи за основа на съвременната лъчева терапия на раковите заболявания.





1898 г.



Роден е Хауард Уолтър Флори - английски патолог, член на Лондонското Кралско дружество от 1941 г., а през 1960 г. е избран за негов президент. Завършва университета в Аделаида през 1921 г. В периода 1921-1924 г. следва в Оксфордския университет. През 1925-1926 г. работи в различни американски лаборатории, а през 1927 г. е преподавател в Кеймбридж. Професор е по патология в Шефилдския, а от 1931 г. и в Оксфордския университет. Ректор е на Кралския колеж в Оксфорд от 1962 г. до 1968 г. Флори е автор на научни разработки по патология на капилярните кръвообращения, изследвания на възпалителните процеси, функциите на лимфоцитите и антибиотиците с микробен произход. Ръководи експериментите по синтезиране на пеницилин в чист вид (заедно с Е. Чейн). През 1940 г. за първи път използва успешно пеницилина за лечение при човека и животните. Флори е носител на Нобелова награда за физиология и медицина през 1945 г., заедно с А. Флеминг и Е. Чейн.

Хауард Уолтър Флори умира на 21 февруари 1968 г.





1896 г.



Роден е Франсис Скот Фицджералд ­ американски писател, представител на "Изгубеното поколение". Автор е на “Великият Гетсби”, “Отсам рая”, “Красивите и прокълнатите”, "Нежна е нощта". Първата му публикация е разказът "Загадката на ипотеката на Реймънд" (1909 г.). Френсис Скот Фицджералд умира през 1940 г.





1895 г.


По инициатива на Димитър Ризов в гр. София е организирано тържествено честване на 25-годишна творческа дейност на Иван Вазов.

Димитър Ризов е роден през 1862 г. в гр. Битоля. Той е обществен деец, дипломат, публицист и журналист. Развива активна публицистична и журналистическа дейност. Редактор е на в. "Самозащита", "Македонский глас", "Независимост". Публикува материали във вестник "Независима България", "Марица", "Балкан" и др. Автор е на спомени и брошури: "Княз Батенберг и Съединението", "Разлагающа се и възрождающа се България", "Етнография на Македония" и др. Димитър Христов Ризов умира през 1918 г.





1884 г.



Роден е Исмет Иньоню – генерал, турски политик и държавник. Завършва военно училище и служи в армията като офицер. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Иньоню се включва в кемалисткото движение (1920 г.) и става най-близкия съратник на Мустафа Кемал Паша (Ататюрк). В периода 1920-1922 г. е началник на Генералния щаб и командващ Западния фронт. През януари-март 1921 г. разбива гръцките войски при с. Иньоню. (Когато се въвеждат фамилиите в Турция (1934 г.), той получава името Иньоню в чест на тези събития). След Муданийското примирие (1922 г.) е назначен за министър на външните работи и ръководител на турската делегация на Лозанската конференция (1922-1923 г.). Исмет Иньоню е министър-председател на Турция в периода 30.10.1923 - 20.11.1924 г., 3.03.1925 - 1.11.1937 г.). След смъртта на Ататюрк (10.11.1938 г.) е избран за председател на управляващата Народно-републиканска партия. В годините 1938-1950 г. е президент на Турция, 1950-1960 г. лидер на опозицията в Меджлиса, а през октомври 1961 - февруари 1965 г. е отново министър-председател. Исмет Иньоню се оттегля от политиката на 8 май 1972 г. Умира на 25 декември 1973 г.





1879 г.


Роден е Атанас Михов (А. М. Марков) - български художник. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (днес Художествена академия) при Ярослав Вешин (1905 г.). Работи като учител в Силистра, Разград, Русе, София. Рисува пейзажи: “Край Силистра” (1909 г.), “Утро в Рила” (1937 г.), “Пред Пирин” (1942 г.), “Мальовица” (1946 г.), “Рилски езера” (1950 г.), “Баташката църква” (около 1906 г.). От 1905 г. до 1909 г. Михов разработва битови сюжети, а по време на Първата световна война - картини на военни теми. Атанас Михов умира през 1975 г.





1877 г.



По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се провежда съвещание, под ръководството на император Александър II, което отхвърля предложението за изтегляне на руската армия на север от река Дунав.

Александър II е руски император от 1855 г. до 1881 г. Той е от Романовската династия, син на Николай I. На 19 февруари 1861 г. Александър II отменя крепостното право. Той се стреми да разшири руското влияние над Балканите. След Априлското въстание (1876 г.) на 12 април 1877 г., под натиска на широкото обществено движение в защита на българския народ, императорът подписва в Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската война.





1872 г.



В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.

Схизмата е наложена след като на 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан” в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В Цариград е свикан събор и на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява новосъздадената Българска екзархия за схизматична (отцепила се от нея). На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия официално признава БПЦ за пълноправен член на православното семейство.





1860 г.


Роден е Янко Иванов Сакъзов - български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Учи в Русия (1878-1881 г), в Германия (1881-1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.). Известно време Янко Сакъзов е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев. С група земеделци се противопоставя на изменението на член 17 от Конституцията. През 1912 г. Сакъзов протестира в Камарата срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъсъци между съюзниците. През Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България. Лидерът на БРДСП (о), до края на живота си е член на нейния централен комитет и представя партията в международните социалистически организации. Янко Сакъзов е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19.10.1918 г. - 6.10.1919 г.) и прокарва 8-часовия работен ден. Той изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в НС. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) ОНС. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. Янко Сакъзов е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация” (1903 г.), “Българите в своята история” (1917 г.) и др. Съчинения: “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти” (1906 г.), “Против монархията - в защита на републиката” (1946 г.). Янко Иванов Сакъзов умира на 2 февруари 1941 г. в София.





1859 г.



Роден е генерал-лейтенант Радко Димитриев - началник щаб на армията (1904 – 1907 г.), командващ 3-та армия (1912- 1913 г.), помощник-главнокомандващ (1913 г.). Завършва военното училище в гр. София и военна академия в Русия. Той е един от главните инициатори за свалянето на княз Александър I, след което емигрира в Русия, служи в Кавказ. След завръщането си в България (1898 г.) е началник-щаб на армията, след това - началник на Трета военна област, а в Балканската война (1912 г.) поема командването на Трета армия. Под негово командване е спечелено сражението на позицията Люлебургас - Бунар Хисар (15-19 октомври); командва съединените Първа и Трета армия и при атаката на Чаталджанската позиция (4 ноември ст. ст.). В Междусъюзническата война замества ген. Михаил Савов на поста помощник-главнокомандващ. По време на Първата световна война постъпва в руската армия, където командва последователно 8-и и 2-и сибирски корпус, 3-а и 12-а армия в Галиция, на р. Сан, ок. Лвов и пр. През 1917 г. е натоварен с отбраната на фронта Рига - Двина, където са най-тежките боеве. След революцията в Русия, след като отказва заедно с други генерали да приеме длъжност в болшевишката армия, е разстрелян. Неговото име носи с. Радко Димитрово (Шуменска община).





1852 г.



В Париж френският инженер Анри Жифар извършва първия полет с конструирания от него дирижабъл, движен от парна машина.





1820 г.



Роден е Александър Михайлович Дондуков-Корсаков - генерал от руската пехота. Завършва юридическия факултет в Москва и се посвещава на военна служба. Участва в Кримската война (1855-1856 г.) и в Руско-турската война (1877–1878 г.). След смъртта на Вл. А. Черкаски (19 февруари 1878 г.) е назначен за руски императорски комисар в България (16 април 1878 г.) и възглавява Съвета на управлението. Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Напуска България след прекратяване срока на временното руско управление в страната и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков (1880 г.). В края на живота си е член на Държавния съвет.





1801 г.


Източна Грузия е присъединена към Русия.





1767 г.



Братството на Хилендарския манастир взема решение съхраняваната в Хилендар част от Христовия кръст да бъде разделена на две - едната половина да остане завинаги в манастира, а частици от другата “да бъдат разнасяни за манастирските нужди от определени монаси по света”. Решението е подписано и от Паисий Хилендарски.

Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. През 1745 г. става монах в Хилендарския манастир, където брат му Лаврентий е игумен. През 1761 г. започва да пише "История славянобългарска", а година по-късно завършва труда си в Зографския манастир. От историята на Паисий Хилендарски са известни около 40 преписа и поправки. Оригиналният ръкопис на историята (пазен в Зографския манастир) е издаден от Й. Иванов през 1914 г. По-важни преписи са: Котленският, направен по оригинала от поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) през 1765 г. (пазен в Народната библиотека) и Самоковският препис - от 1771 г. (пазен в библиотеката на Св. Синод - София).





1689 г.


Български доброволци се включват в австрийската атака на Ниш (по време на Австро-турската война 1683-1699 г.), командвана от маркграф Лудвиг Вилхелм фон Баден, командир на австрийските контингенти на Балканите. Градът е превзет същия ден. В сражението като редовни части на австрийска войска са включени два български отряда, командвани от Георги Пеячевич и Богдан Маринов.





1398 г.



Войската на Тамерлан форсира река Инд и навлиза в Индия.

Тамерлан е монголски пълководец и завоевател. През 1370 г. налага властта си над Маверанахър (територията между Амударя и Сърдаря) и се обявява за велик емир. От 1372 г. до 1405 г. извършва над 20 големи похода, като завладява и подчинява обширни земи в Централна Азия, Туркестан, Афганистан, Персия, Русия (до Москва), Индия (до устието на р. Ганг), Месопотамия, Мала Азия, Сирия и др. Създава огромна империя със столица Самарканд. През 1402 г. разбива и пленява султан Баязид I при Анкара. Предприема (1404 г.) поход в Китай, по време на който умира. Могъществото на държавата на Тамерлан се опира на военната мощ, терора и ислямския шериат. Превръща Самарканд в цветущ културен и религиозен център, в който творят значителен брой писатели, учени, художници и майстори.





1180 г.



Умира Мануил I Комнин - византийски император от династията на Комнините. Той е най-малкият син на Йоан II, когото наследява през 1143 г. Мануил I Комнин съдейства за укрепването на едрото и средно земевладелие и на военното съсловие, като привлича на служба и т. нар. “западни хора” (негови сродници - майката на императора е унгарка, първата му съпруга е германка, втората е норманка, военни наемници и търговци). В писма до папата лансира идеята за възобновяване на единството на старата Римска империя. При Мануил I Комнин Константинопол става център на дипломатическа активност. Поддържа приятелски отношения с германския император Конрад III, сключва съюз с Генуа през 1169 г., а с Пиза през 1170 г. срещу Венеция. Воюва успешно с маджарите и сърбите, опитва се да възстанови византийското господство в Италия и Египет. На 17 септември 1176 г. войските му са разгромени от селджукските турци в битката при Мириокефалон.
http://www.focus-news.net


 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.61 секунди