изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-18 @ 18:41 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1448 г. - Османският султан Мурад II разбива християнските войски начело с Ян Хуниади в битка при Косово. 1813 г. - Армията на Наполеон е разбита при Лайпциг от силите на обединена Европа в сражението, наречено по-късно „Битката на народите". 1872 г. - В Австралия е намерен най-големият къс самородно злато (214,32 кг)1915 - Трета армия подновява Кубадинската операция в Добруджа. Според плана за Кубадинската операция - Генерал Стефан Тошев предвижда да се разсече центърът на Кубадинската позиция.


2015 г.

В Канада се провеждат парламентарни избори които печели Либералната партия на Канада с повече от 40% от гласовете.

2013 г.

На Малдивите за втори път се отменят изборните резултати за президент.

2012 г.

Тленните останки на краля на Камбоджа Нородом Сианук са върнати в страната.

2011 г.

Хавайският астроном Адам Краус докладва в космическия център "Годард" на НАСА за откриването планетата наречена LkCa 15 b - най-младата планета регистрирана в човешката история. Тя се формира преди 50 000 до 100 000 години.

2011 г.

Киргизия се присъединява към митническия съюз на Русия, Казахстан и Белорусия.


2007 г.

Приема се Конституцията на Черна гора, която официално влиза в сила на 22 октомври 2007 г.
Черногорският език е обявен за официален съгласно конституцията на Черна гора. Той се формира в резултат на нормирането в стандартен език на един от т.нар. новощокавски диалекти в сърбохърватския - зетско-южносанджакски говор.
По време на преброяването на населението в Черна гора - през 2003 г., 22% от населението (т.е. повече от 100 хиляди души) са се идентифицирали като черногорци въз основа на майчиния си език, докато 60% казват, че говорят сръбски.

2006 г.



Посланикът на Кралство Белгия в Рим предава в Министерството на външните работи на Италия ратификационния документ по Договора за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз.

Италианското правителство приема ратификационния документ в качеството си на депозитар на основните договори на Европейския съюз. След като бъде ратифициран от всички 25 държави-членки, част от тях ще стане и договорът за членството на България и Румъния. Белгия е 23-ата страна-членка на ЕС, която ратифицира Договора за присъединяването на България и Румъния.





2002 г.



Умира Николай Николаевич Рукавишников - руски космонавт. През 1957 г. завършва Московския инженерен институт. Работи в конструкторско бюро. Приет е в отряда на космонавтите през 1967 г. През април 1971 г. заедно с В. А. Шаталов и А. С. Елисеев лети в Космоса на борда на кораба "Союз-10" като инженер изпитател. На 24 април 1971 г. "Союз-10" се скачва с научната станция "Салют", изведена по-рано в орбита. Престоява в Космоса 47 ч. и 46 мин. Лети повторно в Космоса от 2 до 8 декември 1974 г. заедно с А. В. Филипченко на борда на кораба "Союз-16". Корабът прави около 97 обиколки на Земята за 5 денонощия 22 ч. и 24 мин. През април 1979 г. Николай Рукавишников извършва полет с космически кораб "Союз-33" заедно с първия български космонавт Г. И. Иванов. Рукавишников е първият цивилен командир на космически кораб. До края на живота си работи в конструкторското бюро, където се занимава с компютърни технологии и електроника. Автор е на изобретения, внедрени на космически кораби. Николай Николаевич Рукавишников е роден на 18 септември 1932 г. в Томск.





2000 г.


Двама сътрудници от личната охрана на Ясер Арафат загиват след взрив в щабквартирата на палестинската служба за безопасност във Витлеем. Десет души са ранени.





2000 г.


В Ню Йорк е открит филиал на музея на Мадам Тюсо. Неговата експозиция се състои от 200 восъчни фигури.





1999 г.


Прието е решение за строителство на втори тунел под Ла Манша, предназначен предимно за автомобилния транспорт.

Ла Манша е проток между френското крайбрежие и остров Великобритания, който заедно с Па дьо Кале свързва Атлантическия океан и Северно море. Дължината му е 578 км, минимална широчина 32 км; минимална дълбочина 23 м. Транспортният тунел под Ла Манша е строен от 1987 г. до 1993 г. при едновременно напредване от английския и френския бряг.





1986 г.



В самолетна катастрофа загива президентът на Мозамбик - Самора Машел.





1984 г.


В Полша е убит популярният сред народа католически свещеник Ежи Попелюшко (за убийството му обвиняват агенти на полската държавна сигурност)





1980 г.


Във Варшава в дните 19 и 20 октомври се провежда заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.

Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, подписан на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Той е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след предаване на ратификационните грамоти за съхранение от полското правителство. Прекратен е на 1 юли 1991 г.





1978 г.



Умира Цанко Иванов Лавренов - български художник и критик. Роден е на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Завършва френски колеж в родния си град. В периода 1921-1922 г. посещава частно художествено училище във Виена. Пътува из Италия (1925 г.), Гърция (1935-1936 г.), престоява 3 месеца в Света гора на Атон. Той рисува пейзажи от старите български градове и манастири (гл. Пловдив и Рилския манастир). Създава "Старият Пловдив" (1930 г., 1938 г. и 1957 г.), "Пловдивски чорбаджии" (1937 г.), "Куршум хан в стария Пловдив" (1943 г.), "Малка нощна музика" (1967 г.), "Пловдивски възрожденци" (1970 г.) и др. Цанко Лавренов е автор на картини на исторически теми: "Ивайло в Търново" (1937 г.), "Цар Симеон пред вратите на Цариград" (1938 г.), "Търново през Второто българско царство" (1947 г.); на "Зографският манастир в Атон" (1936 г.), "Общ изглед на Хилендарския манастир" (1943 г.), "Общ изглед на Рилския манастир" (1946 г.). Създава картини със социално съдържание - "Финал" (1927 г.), "Септември’23 год. За свободата" (1932 г.), "Червеният конник" (1944 г.) и др. Рисува натюрморти и графики. Автор е на монографиите: "Веселин Стайков" (1954 г.), "Златю Бояджиев" (1958 г.) и на автобиографичната книга "По стръмната пътека" (1967 г.).





1971 г.


В "Държавен вестник" е публикувано разпореждане на Министерския съвет за изнасяне на някои промишлени дейности от големите градове с цел ускоряване развитието на малките градове и изостаналите райони.





1960 г.



България признава независимостта на Република Сенегал.





1956 г.


В хода на визитата си във Варшава ръководството на КПСС признава особения “полски път към социализма”.





1955 г.


Роден е Олег Ковачев - български актьор и режисьор документалист. Като дете играе в “Рицар без броня” (1966 г.), “Най-дългата нощ” (1967 г.), “На всеки километър” (тв, 1969 г.). Следващите му актьорски участия са в “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.) и “Белият камък” (1979 г.). След като завършва ВИТИЗ през 1980 г., Олег Ковачев започва работа като режисьор документалист. Той заснема редица сатирични миниатюри, сред които се открояват: “Фонтанки” (1984 г.), “Душата” (1985 г.), “Бисери” (1986 г.), “Общежитие” (1989 г.), “Голямата синя магия” (1994 г.), “Балада за Гунди” (2003 г,).





1954 г.



Великобритания и Египет подписват споразумение, според което британските войски трябва да се изтеглят от зоната на Суецкия канал, като си запазват правото за 7 години да се завърнат в случай на война. Египет от своя страна се задължава да разреши свободното преминаване на кораби през канала.





1949 г.



Подписана е първата спогодба за стокообмен и плащания между България и ГДР.

Дипломатическите отношения между България и Германия са установени на 8 юли 1879 г., прекъснати са в края на Втората световна война - на 5 септември 1944 г.

Народна Република България установява дипломатически отношения с Германската Демократична Република на 17 октомври 1949 г. (на ниво посолства от 11 юли 1954 г.), а с Федерална Република Германия - на 21 декември 1973 г.





1947 г.



Роден е Николай Кирилов Добрев - български политик. През 1970 г. завършва специалност "Геофизика" във ВМГИ. Заема различни ръководни постове в ДКМС, включително секретар на ЦК (1979-1986 г.). От 1991 г. е член на Висшия съвет, а от 1994 г. е член на Изпълнителното Бюро на БСП. Депутат в ХХХVI, ХХХVII и ХХХVIII НС. В периода 1996-1997 г. е министър на вътрешните работи. На 28 януари 1997 г. получава указ да състави ново правителство, но връща мандата си на 4 февруари 1997 г.





1944 г.


В Германия е издаден закон за мобилизация във “Фолкщтурм” на мъжете от 16 до 60 години.





1944 г.



Американският артист Марлон Брандо дебютира на сцената на Бродуей. Играе в "Трамвай желание" (1951 г.), "Вива Сапата" (1952 г.), "На кея" (1954 г.), "Младите лъвове" (1958 г.), "Бегълците" (1960 г.), "Преследването" (1966 г.), "Кеймада" (1969 г.), "Кръстникът" (1972 г.), "Последно танго в Париж" (1973 г.), "По Мисури" (1976 г.), "Апокалипсис сега" (1979 г.), "Формулата" (1980 г.), "Новакът" (1990 г.), "Христофор Колумб" (1992 г.), "Дон Хуан Де Марко" (1995 г.), "Островът на д-р Моро" (1996 г.).





1944 г.



Българското правителство съобщава, че признава де факто представителството на Франция в София като представителство на "нова Франция на Де Гол" и така подновява дипломатическите отношения с Франция.





1943 г.


Започва Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Англия.





1939 г.


В Люблин е създадено еврейско гето.





1938 г.



Умира Борис Степанович Житков - руски писател с голям принос за утвърждаването на детската литература в Русия след 1917 г. Той участва в революционните събития в Одеса през 1905 г. Работи като ихтиолог, капитан на научноизследователски морски кораб, щурман на ветроход, работник металург, морски офицер, инженер. Публикува свои творби от 1924 г. Борис Житков е автор на повести с морски сюжети "Зло море" (1924 г.), "Морски истории" (1925-1937 г.); на пиеси, приказки, повести, научно-художествени книги ("За тази книга", 1927 г.; "Параходът", 1935 г., и др.); на детската повест енциклопедия "Какво видях" (1939 г., посмъртно), на романа "Виктор Вавич" (1929-1934 г.), посветен на революцията в годините между 1905-1907 г.





1937 г.



Умира сър Ърнест Ръдърфорд, лорд Нелсън – английски физик. Член на Лондонското кралско дружество (от 1903 г.) и на много други академии на науките. В периода 1907-1919 г. е професор в Манчестърския университет, а от 1919 г. в Кеймбриджкия университет. Директор е на Кавендишовата лаборатория. През 1899 г. първи открива, че радиоактивните лъчения имат различна проницаемост, а през 1902 г. ги характеризира като 3 вида лъчи. Въвежда названията им: алфа, бета и гама лъчи в зависимост от техния електрически товар и от силата и посоката на въздействието на магнитни полета върху тях. Разработва нови опитни методи за ядрените си изследвания. Формулира заедно с Ф. Соди закона на радиоактивното разпадане (1902 г.), а през 1911 г. доказва по опитен път съществуването на атомните ядра и полага основите на сегашния модел на атома. През 1919 г. открива първите атомни преобразувания - ядрени реакции при бомбардировка на леки атомни ядра с aлфа-частици. През 1912 г. Ърнест Ръдърфорд предвижда съществуването на нова неутрална частица - неутрона, открита 11 години по-късно от Дж. Чадуик. През 1908 г. получава Нобелова награда за химия.





1936 г.



Роден е Васил Тодоров Гюзелев - български учен, историк медиевист и византолог, професор в СУ “Св. Климент Охридски” (от 1983 г.), член-кореспондент на БАН (1995 г.), директор на Националния исторически музей в София (1976-1977 г.), на Български изследователски институт във Виена (1984-1989 г.). Автор е на трудовете: "Момчил юнак" (1967 г.), "Княз Борис I” (1969 г.), "Приемането на християнството в България" (1979 г., на английски език), "Средновековна България в светлината на нови извори" (1981 г.), "Самият Търновград ще разтръби победите (Средновековни поети за България)" (1981 г.), "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България, XIII-XIV в." (1985 г.), "Изследвания върху българската история през средните векове" (1986 г., на немски език), "България между Изтока и Запада", (1993 г., на немски език), "Очерци върху историята на български североизток и Черноморието, XII-XV в." (1995 г.) и др. Участва в колектива на многотомната "История на България", съавтор е на учебници, съставител е на корпуси с извори и документи. "Доктор хонорис кауза" на ВТУ (2000 г.) за приноси в световната медиевистика.





1931 г.


Умира Стефан Панаретов - дипломат, общественик, член на БАН. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което остава да преподава в него български език След потушаването на Априлското въстание през 1876 г. е изпратен от екзарх Антим I в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г., изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. През 1914–1925 г. Панаретов е първият български пълномощен министър във Вашингтон. Включен е в състава на българската делегация, която подписва Ньойския мирен договор от 1919 г. През 1921 г. е български делегат в ОН.





1925 г.


Завършва петата конференция на градските кметове, която прераства в учредителен конгрес на Съюза на българските градове, член на Международния съюз на градовете със седалище в Брюксел и с орган сп. "Самоуправление".

Според своя устав Съюзът на българските градове е доброволно обединение на градските общини на федеративен принцип. Обединението се създава с цел да подпомага общините при ежедневната им практическа работа. Тенденцията е Съюзът да се превърне в координиращ център, който да съдейства за изграждане на единна общинска политика за цялата страна и да изпълнява консултативни функции по отношение на държавните мерки и общинското законодателство. Организационното устройство на Съюза се състои от общо събрание (конгрес), Централен комитет и бюро. В средата на ноември 1925 г. Съюзът на българските градове е официално регистриран, а уставът му е утвърден от Централното управление на Вътрешното министерство.





1915 г.



С постановление на правителството, одобрено от 17-то ОНС, храм-паметникът "Свети Александър Невски" в София е преименуван на "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Наименованието е отменено през декември 1921 г.





1915 г.


По време на Първата световна война Трета българска армия подновява Кубадинската операция в Добруджа. Планът на генерал Стефан Тошев за провеждане на Кубадинската операция предвижда да се разсече центърът на Кубадинската позиция. Фелдмаршал Макензен не приема българския план. След като поема ръководство на войските в Добруджа, той ги разделя на две групи - Източна и Западна. Източната група с командващ генерал Тодор Кантарджиев трябва да извърши пробив на левия фланг на отбраната. Западната група под командването на генерал Стефан Тошев трябва да сковава противника на определения й участък. Планът на фелдмаршала не води до решителни резултати, което се потвърждава и в хода на операцията.





1912 г.



Умира Христо Андреев Топракчиев - поручик, един от основоположниците на българската военна авиация. Христо Топракчиев е роден в Бургас на 16 декември 1885 г. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков. Заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Христо Топракчиев е първата жертва на българската и световната военна авиация. Самолетът му се разбива близо до летище и той загива.





1912 г.



Българските войски освобождават Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

Между 5 и 19 октомври III-та бригада разгромява турските войски по долината на р. Места и освобождава районите на Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев).





1907 г.


В София е проведен първият конгрес на Младолибералната партия, на който се приема устав и програма.

Младолиберална партия (тончевисти) е политическа формация, която се обособява през 1904 г. след отцепването на Д. Тончев и група негови сподвижници от Либералната партия на д-р В. Радославов. Печатният й орган е в. "Свободно слово" (1904-1912 г.). Поради обстоятелството, че програмата й не се отличава съществено от програмните разбирания на радославистите, Младолибералната партия не успява да се изгради като значителна политическа сила в страната. Взема участие в коалиционния кабинет на д-р В. Радославов (1913-1918 г.) и по този начин е отговорна за въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. и последвалата след нея Втора национална катастрофа. През 1920 г. се обединява с Националлибералната партия, с което престава да съществува като самостоятелна политическа групировка.





1903 г.


Произвеждат се избори за 13-то ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия (132 от общо 189 места). На изборите гласуват 41% от избирателите.

Народнолиберална партия (стамболовисти) е политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от Каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взима участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.).





1899 г.



Роден е Мигел Анхел Астуриас - гватемалски писател; лауреат на Нобелова награда за литература от 1967 г. През 1923 г. завършва висшето си образование.

От 1925 г. до 1933 г. е емигрант в Европа. В Париж пише книгата "Легендите на Гватемала" (1930 г.), като използва фолклорни мотиви. Около 1933 г. завършва романа си "Сеньор президентът" (изд. 1946 г.). Световна известност му носи трилогията "Силният вятър" (1950 г.), "Зеленият Папа" (1954 г.), "Очите на мъртвите" (1960 г.). Автор е и на романите "Мулатката като мулатка" (1964 г.) и "Огледалото на Лида Сол" (1967 г.). Мигел Анхел Астуриас умира на 9 юни 1974 г. в Мадрид, Испания.





1897 г.



Роден е Владо Георгиев Черноземски (истинско име: Величко Димитров Керин) - революционер, виден член на ВМРО. След военната си служба (1919 г.) работи известно време като шофьор. През 1922 г. в Кюстендил става член на македонска чета. По-късно се присъединява към екзекуторска група и убива по поръчение на ВМРО. През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт за убийството на Д. Хаджидимов. Впоследствие е амнистиран. През 1930 г. убива македонския функционер Н. Томалевски, за което е осъден на доживотен затвор, отново е амнистиран. От 1932 г. е сътрудник на Усташката националистична революционна организация. По поръчение на организацията на 9 октомври 1934 г. ликвидира в Марсилия югославския крал Александър I Карагеоргиевич. Ранен по време на атентата Владо Черноземски почива малко по-късно от раните си. Съучастниците на Черноземски, хърватите Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция. Осъдени са на доживотен затвор.





1878 г.


Немският Райхстаг приема закон против социалистите.





1875 г.


Умира Чарлз Уитстън - английски физик и изобретател, член на Лондонското Кралско дружество (1836 г.). Професор в Лондонския кралски колеж от 1834 г. Предлага метод за измерване продължителността на разрядната искра (1834 г.); доказва, че искровите спектри на металите еднозначно характеризират тези метали (1835 г.). Заедно с У. Ф. Кук изобретява и патентова електромагнитен телеграфен апарат. Чарлз Уитстън създава първия практически удобен автоматичен телеграфен апарат през 1858 г. Независимо от Е. В. Сименс открива принципа за самовъзбуждане на електрическите машини (1968 г.). Създава огледален стереоскоп, фотометър, шифров апарат (криптограф), самопишещи метеорологични прибори и др. Предлага мостова схема за измерване на съпротивления, която се използва и днес в техниката. Чарлз Уитстън е роден на 6 февруари 1802 г. в Глостер, Англия.





1872 г.



В Австралия е намерен най-големият къс самородно злато (214,32 кг)





1870 г.


Край бреговете на Ирландия потъва английският параход “Камбрия”. Загиват 169 човека.





1862 г.



Роден е Огюст Люмиер – френски учен, изобретява кинематографа през 1895 година и заедно с брат си Луи Жан Люмиер през 1862-1954 г. организира първата публична кинопрожекция.





1856 г.



Роден е Константин Никифоров – български военен и държавен деец, майор. Той е първият българин военен министър. Константин Никифоров e роден в Габрово. Получава стипендия и заминава да учи в град Николаев, Русия. През 1876 г. се прехвърля в Румъния и работи за подпомагане на българите, пострадали при потушаването на Априлското въстание 1876 г. След това се връща в Русия, където завършва Константиновското военно училище и Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. През 1883 г. става преподавател във Военното училище в София. В периода 1885–1886 г. е военен министър в правителството на Петко Каравелов. Съдейства за развитието на артилерията и за победата на българската армия по време на Сръбско–българската война през 1885 г. След детронацията на княз Александър I Батенберг напуска Българската армия. Отдава се на книжовна дейност. Публикува "Ръководство по артилерията" и сътрудничи на вестник "Търновска конституция".





1819 г.



Роден е Иван Николов Момчилов – български просветен деец. Завършва духовна семинария в Херсон (Русия), след което учителства в Елена и в Горна Оряховица. Той е един от инициаторите за откриване на Даскалоливницата (класното училище) в град Елена. Взема дейно участие и в църковно-националната борба. Автор е на учебници и учебни помагала. Създава първата граматика на старобългарски език.





1813 г.



Армията на Наполеон е разбита при Лайпциг от силите на обединена Европа в сражението, наречено по-късно „Битката на народите".

Наполеон Бонапарт е френски император в периода 1804-1814 г. и март - юни 1815 г. Той е роден на 15 август 1769 г. в Аячо, остров Корсика. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия, който се провежда от 1796 г. до 1797 г., се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция, но Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на две зони на влияние - френска и руска. В периода 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания. Междувременно през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема поход в Русия, но е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Наполеон I окупира Русия. Александър I и царедворците го обявяват за враг на Русия и на православната вяра и целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството. Така войната става Отечествена. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхранят самодържавието и мракобесието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон I отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната. Наполеон I абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва период на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Наполеон I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.

Умира на 5 май 1821 г. на о-в Св. Елена. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари”.





1811 г.



В Царско село (дн. гр. Пушкин, Санктпетербургска област) е открит Царскоселският лицей. Той е непосредствено подчинен на Министерството на просветата, а от 1889 г. - на Военното министерство. В него се обучават дворянски деца на възраст 10-12 години. Броят на възпитаниците е от 30 (1811-1817 г.) до 100 (от 1832 г.). Лицеят подготвя предимно висши държавни чиновници. Курсът на обучение е 6 години. Изучават се закон Божи, етика, логика, право, руски, латински, френски и немски езици, реторика, руска и всеобща история, физическа география, математика, основи на физиката и космографията, математическа география, статистика, изящни изкуства и гимнастика. След завършване на лицея възпитаниците му получават права на завършили университетско образование и граждански чинове. Желаещите да постъпят на военна служба преминават допълнително военно обучение и получават правата на завършилите Пажеския корпус. В Царскоселския лицей учат видни руски държавници, интелектуалци и общественици, като А. М. Горчаков, А. К. Гирс, Н. К. Гирс, М. А. Корф, Ф. И. Тютчев и др. Историческа известност на учебното заведение носят випускниците от 1817 г. - А. С. Пушкин, А. А. Делвиг, декабристите В. К. Кюхелбекер, И. И. Пушчин.





1781 г.



При Йорктаун (Вирджиния) завършва последното голямо сражение във войната на американските колонии за независимост. Британските войски на генерал Корнуолис се предават на генерал Вашингтон.





1646 г.


Умира Готфрит Кнелер - немски художник. Той е роден на 8 август 1646 г. в Любецк. Ученик е на Рембранд и на Ф. Бол. Дълги години живее в Англия. Придворен художник е при Чарлз II. Рисува портрети на Чарлз II, Джеймз II и Уйлям III.





1469 г.


Във Валядолид е сключен брак между инфанта на Арагон Фердинанд и инфантата на Касилия - Изабела, което осигурило впоследствие обединението на Испания.





1466 г.


Тевтонският орден признава васална зависимост от Полша.





1453 г.



Английската армия капитулира в Бордо, с което е сложен край на Стогодишната война.

Стогодишната война се води между Англия и Франция за земите на територията на Франция, притежание на английската корона, и за Фландрия. Франция има за съюзници Шотландия и Папата. Английската армия е съставена предимно от наемници и се командва от краля. Основа на френската армия е рицарското феодално опълчение. Първият период на войната (1337-1360 г.) е характерен с борбата на противниците за Югозападна Франция. Бойните действия имат променлив успех, но англичаните завладяват Югозападна Франция и заставят Франция чрез Бретинския мирен договор (1360 г.) да им отстъпи територията от устието на Лоара до Пиренеите. Вторият период на войната (1360-1380 г.) започва с реорганизация на френската армия в наемна, създаване на полева артилерия и нов морски флот. Използвайки внезапните действия и партизанските методи за воюване, французите имат надмощие. Франция успява да запази много пристанища и крепости по крайбрежието на Атлантическия океан (Бордо, Байон, Брест, Шербур, Кале). Англия е принудена да сключи примирие. Третият период на войната (1415-1424 г.) се характеризира с вътрешни противоречия и отслабване на Франция (селски и градски въстания, междуособна война на феодалните групировки и др.). С помощта на бургундския херцог англичаните завладяват Северна Франция (вкл. Париж), след което е подписан мирен договор в Труа (21 май 1420 г.). Хенри V става регент на Франция, а след смъртта на крал Шарл VI става наследник на френския престол. През 1422 г. внезапно умират Шарл VI и Хенри V. Франция се оказва в изключително тежко положение. Тя е разпокъсана и ограбена от завоевателите. Войната се превръща в националноосвободителна за Франция. През четвъртия период (1424-1453 г.) народните маси активно се намесват във войната (особено в Нормандия). През 1428 г. англичаните обсаждат Орлеан. Тогава народната съпротива е вдъхновена от Жана д’Арк и през 1429 г. градът е освободен. Французите завземат Париж (1437 г.), връщат си Шампан (1441 г.) и Нормандия (1450 г.). На 19 октомври 1453 г. английската армия капитулира в Бордо, което слага край на войната.





1448 г.



Османският султан Мурад II разбива християнските войски начело с Ян Хуниади в битка при Косово.





1433 г.



Роден е Марсилио Фичино - италиански хуманист и философ неоплатоник. Основава Платоновата академия във Флоренция. Превежда на латински език съчинения от Платон (публ. 1484 г.), Плотин, Ямблих, Прокъл, Порфирий, Михаил Псел, част от “Ареопагитии” и много трактати. Приема историческото съществуване на религиите и религиозните философски учения като етапи от развитието на “всеобщата религия”. Умира на 1 октомври 1499 г. в Кареджи, близо до Флоренция.



1195 г.


След завладяването на Средец (София) от цар Иван Асен I, мощите на свети Иван Рилски от София са пренесени в новата българска столица Търново. По времето на цар Петър те са пренесени от Рилския манастир в Средец.

Професор Иван Дуйчев пише: “Шествията съставяли не само ярка проява на средновековната набожност, но и изобщо рядко събитие в еднообразието на тогавашния живот. В тези шествия взимали участие с еднакво усърдие и смирение всички, без разлика на възраст и обществено положение. ”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.29 секунди