изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-17 @ 21:55 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1877 г. - След продължителен артилерийски обстрел турските части при с. Телиш се принуждават да капитулират. 1916 г. - В периода 28 октомври - 11 ноември, по време на Първата световна война, руските военни части извършват опит за контраофанзива в Северна Добруджа, отблъснат от българските войски. 1944 г. - В Москва се подписва Съглашение за примирие между България и Съюзените народи след края на Втората световна война. 1982 г. - Провежда се "Щит-82" 1992 г. - министър-председателят Филип Димитров одава оставка 2007 г.  - На местните избори ГЕРБ печели абсолютно мнозинство в общинските съвети на София и Добрич

 

2015 г.

За първи път в историята на Непал /28 млн./ жена е избрана за президент. Това е активистката за женски права Бидхя Деви Бхандари заместник-председател на управляващата комунистическа партия






2014 г.

Потокът лава на вулкана Килауеа навлиза в селището Пахоа със скорост от 9 метра в час. Температурата на лавата надвишава 900 градуса. В непосредствена близост на потока се намират 60 сгради. От изригването на вулкана през 1983 г. до сега са унищожени повече от 180 сгради.

2013 г.

20 студенти и докторанти обявяват безсрочна окупация на 321 аудитория на Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, настоявайки за подобряване на управленския капацитет, оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии, оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените, както и повишаване на образователния стандарт и фиксирани семестриални такси за периода на обучение на всеки випуск.

2013 г.

При наводнение в Индия загиват 50 човека, а общо около милион са засегнати от бедствието.

2011 г.

Общността на нациите измени Акта за престолонаследяване от 1701 г. отменяйки дискриминацията по отношение на наследниците от женски пол и католиците.

2009 г.

При атентат с кола-бомба на оживен пазар в северозападния пакистански град Пешавар, загиват над 90 души.

2007 г.

Кристина Елисабет Фернандес де Киршнер печели близо 44% от гласовете на президентските избори в Аржентина, с което става първата жена, избрана за президент на Аржентина.

2006 г.



В Университетската болница в Пловдив за първи път в България се провежда витреоретинална операция на живо.

Доцент Йорг Шмид от Университетска очна клиника “Марбург” оперира трима пациенти с ретинна патология. Операцията се предава на живо чрез специална видеовръзка и по този начин много офталмолози от България успяват да я проследят. Доц. Шмид обяснява всяко свое действие по време на операцията, а освен това българските специалисти имат възможност да задават и въпроси.





2002 г.



На срещата на високо равнище в Копенхаген на Европейския съюз със страните кандидатки за членство в съюза България получава обещание за пътна карта за присъединяването, която да очертае необходимите реформи във времето до 2007 г.





1997 г.



В България пристига италианският президент Оскар Луиджи Скалфаро, който обсъжда помощта, която Италия може да окаже на България.





1992 г.



Министър-председателят Филип Димитров иска от парламента вот на доверие и получава подкрепата на 111 депутати, но срещу него гласуват 120. При това положение министър-председателят се принуждава да подаде оставка. Новите кандидатури за премиер на Светослав Лучников и Йордан Соколов не са приети.





1990 г.



За първи президент на Киргизия е избран Аскар Акаев.

Аскар Акаевич Акаев е роден на 10 ноември 1944 година в село Къзъл-Байрак Кемински, Киргизка ССР. Завършва висше образование в Ленинградския институт за фина механика и оптика. На 34 години става доктор на техническите науки. През 1984 г. е избран за член-корреспондент на Академията на науките (АН) на Киргизия, през същата година става и академик на АН на Киргизка ССР. Почетен доктор на Руската АН, има около 80 научни работи, 43 статии, 7 изобретения. Той е преподавател на 20 кандидата и 3 доктора на науките. Седем от неговите ученици стават лауреати на различни премии. Награден е с орден «Знак Почета».

През 1986 година Акаев е избран за член на ЦК на Киргизката Комунистическа партия, а след това за народен депутат на Киргизската ССР. През 1990 година става президент на страната - тогава все още в състава на СССР.

През 1991 година Аскар Ака́ев е избран за президент на първите преки президентски избори в страната. Преизбран е за президент през 1995 година. На изборите през 2000 година е избран за президент за още пет години.

През март 2005 година е свален от власт и напуска страната в резултат на острата социално-политическа криза. През април същата година сваля от себе си президентските пълномощия.

През май 2006 година е избран за международен член на Руската АН.





1983 г.



В град Гоце Делчев се открива паметник на Гоце (Георги) Николов Делчев - виден деец на македоно-одринското национално революционно движение и ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е на 23 януари 1872 г. в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителства и Д. Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Между двамата се установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Гоце Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Следвайки богатите революционни традиции на българските възрожденски дейци и най-вече на В. Левски, той стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско от османско иго е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му е необходимо да бъде изградена по примера на Апостола гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Проникнат от тази идея, Гоце Делчев заедно с други ръководни дейци на организацията пристъпва към изграждането на революционни комитети. Още в началото на тази си дейност той проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като неоспорим вожд на организацията. През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. През 1896 г. участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Г. Петров изработва програмата и устава на организацията, който предвижда изграждането и на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Гоце Делчев полага големи усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско. През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това довежда до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното и изграждане и укрепване Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Той се мотивира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, както и с обстоятелството, че и международната обстановка в този момент не благоприятства за такова съдбовно начинание. Безсилен да наложи отмяна на взетото вече решение, заедно с Д. Груев успяват да отложат обявяването му за през лятото на същата година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието им да не се позволи концентрирането на големи турски сили в тези райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища. След срещата си с Д. Груев Гоце Делчев продължава с малка чета обиколката си из Македония. На път за среща с водителите на Серски революционен окръг през 1903 г. четата му попада в обкръжение в с. Баница и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря на 21 април пада убит. Преждевременната му гибел е една от най-тежките загуби за организацията в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).





1981 г.


В периода 28 - 30 октомври в София се провежда съвещание на председателите на академиите на науките на социалистическите страни, което приема възвание към учените от цял свят за защита на мира.





1973 г.



Арабските страни-износители на нефт обявяват ембарго на доставките на нефт за САЩ.





1971 г.



Великобритания изстрелва своя първи спътник и така става шестата космическа сила.





1969 г.



Умира Корней Иванович Чуковски (псевдоним на Никола Валиевич Корнейчук) – руски писател, литературен историк, мемоарист, преводач (от английски език) и теоретик на преводаческото изкуство. Роден е на 31 март 1882 г. в Петербург. Почетен доктор е на Оксфордския университет. Автор е на детски приказки в стихове (“Крокодил”, 1917 г.; “Телефон”, 1926 г.; “Бармалей”, 1926 г. и др.); книги: “От две до пет” (1915 г., 15-то издание 1961 г.). Ранни критични творби: “От Чехов до наши дни” (1907 г.), “Лица и маски” (1914 г.), “Книга за съвременните писатели” (1914 г.). Изследва творчеството на Некрасов (“Некрасов като художник”, 1926 г.; “Майсторството на Некрасов”, 1952 г., 4-то издание 1962 г.). В литературно-историческите му трудове преобладава интересът към личността на твореца и художествената страна на творбите (“Хора и книги”, 1960 г.). Добър познавач е на руския език (“Жив като живота”, 1962 г., 2-ро издание 1963 г.). На художествения превод е посветена книгата “Високо изкуство”, (1941 г.). Автор на книги за А. Блок, У. Уитмън и А. Чехов.





1967 г.



Родена е Джулия Робъртс – американска актриса. Първата й роля е през 1988 г. в комедията "Тhe Mystic Pizza"; следва роля в "Стоманени магнолии" (1989 г.), за която е номинирана за "Оскар". През 90-те години на ХХ в. след участието й в "Хубава жена" на режисьора Гари Маршал тя е сред най-харесваните от публиката и скъпоплатените холивудски кино-актриси. През 2000 г. получава награда "Оскар за най-добра актриса" за ролята в "Ерин Брокович" на Стивън Содърбърг. Филмография: "Хук" (1991 г.), "Играчът" (1992 г.), "Версия “Пеликан" (1993 г.), "Прет-а-порте" (1994 г.), "Мери Райли" (1995 г.), "Сватбата на най-добрия ми приятел" (1997 г.), "Теория на конспирацията" (1997 г.), "Втора майка" (1998 г.), "Нотинг Хил" (1999 г.), "Булката беглец" (1999 г.), "Мексиканецът" (2001 г.), "Любимците на Америка" (2001 г.), "Бандата на Оушън" (2001 г.), "Full Frontal" (2002 г.), "Confessions of a Dangerous Mind" (2002 г.), "Mona Lisa Smile" (2003 г.).





1965 г.



Папа Павел VI официално снема от евреите „колективната вина за разпятието на Христос".

Павел VI (Джовани Батиста Монтини) е римски папа от 1963 г. до 1978 г. Роден е на 26 септември 1897 г. в Кончезио, Италия. Произхожда от семейство на виден католически деятел. Завършва лицей (1916 г.), семинария (1920 г.), продължава образованието си в университет. В периода 1923 г. – 1954 г. е на дипломатическа служба във Ватикан. Архиепископ е на Милано (1954-1958 г.), кардинал (1958 г.). Избран е за папа на 21 юни 1963 г. Провежда сесии на Вселенския събор (1963-1965 г.). През 1964 г. пътува до много страни в света (Палестина, Индия, САЩ, Филипините, Австралия и др.). Разширява кардиналската колегия до 147 души (1973 г.). Започва реформиране на Римската курия (апостолическата конституция "Регимини еклезие универсе", 1967 г.). Създава енцикликите "Еклезиам суам" (1964 г.), "Популорум прогрессио" (1967 г.), "Хумане вите" (1968 г.), апостолическото послание "Октогезима адвениенс" (1971 г.). Умира на 6 август 1978 г. в Рим.





1959 г.



Умира Камило Сиенфуегос - кубински военен и политически деец, народен герой. Роден е на 6 февруари 1932 г. в Хавана. Учи в Художествената академия. Преследван от държавната власт за революционни действия, принуден да емигрира 2 пъти в САЩ (1953, 1956 г.). През септември 1956 г. заминава за Мексико, където се включва в отряда на Фидел Кастро Рус. На 2 декември 1956 г. заедно с него на борда на яхтата “Гранма” преминава в Куба. Получава званието “команданте” (“майор”), най-високото в революционната йерархия в Куба (април 1958 г.), командва партизанските сили на обширна територия между градовете Мансанильо, Баямо, Виктория де лас Тунас. Съчетава бойните действия с революционно-пропагандна дейност сред селяните. През август 1958 г. начело на колоната “Антонио Масео” нахлува в централните райони на Куба и овладява северната част на провинция Лас Виляс. След победата на комунистическата революция в Куба (1 януари.1959 г.) участва в създаването на революционна армия на страната. Загива при самолетна катастрофа.





1955 г.



В Сиатъл е роден Бил (Уилям) Гейтс – американски компютърен индустриалец. Учи в обществено училище, по-късно в частното "Лейксайд", където за първи път вижда компютър, производство на "Дженеръл илектрик"; чете компютърна литература и пише програми. Сътрудничи на "Компютър сентър корпорейшън" (до 1970 г.). Заедно с Пол Алън, негов съученик, работи за "Информейшън сайънсис инк", за TRU по проекти за националната сигурност, за "Ханиуел". През 1973 г. е приет в Харвардския университет. С Пол Алън през 1974 г. създават собствена софтуерна фирма; разработват в по-голямата му част програмния език Бейсик. През 1980 г. със спечелените пари основават "Майкрософт". Първият персонален компютър на пазара (1981 г.) работи с DOS-операционна система на "Майкрософт". Инвазията на "Майкрософт" на световния пазар започва с "Уиндоус" и пакета от приложни програми "Офис" (на български език от март 2002 г.). Издава книгата "Бизнес със скоростта на мисълта" (1999 г.), "библията" на новата икономика. Член е на борда на биотехнологичната компания "Айкос"; основава фондация "Бил енд Мелинда Гейтс" (1994 г.), ръководена от баща му Уилям Гейтс Втори; основава компанията "Корбис" (най-големият архив за изкуство и фотография в света).





1951 г.


Умира Христо Георгиев Попов - български офицер. Роден е на 18 декември 1858 г. в Шумен. Завършва Военното училище в София (1879 г.). Един от четиримата българи, получили първи офицерски чин след Освобождението (1878 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) се отличава с разумни и смели действия при Гургулят (7 ноември) и при Пирот (14 ноември). Един от най-преданите офицери на княз Александър Батенберг, спомага много за неговото връщане след 9 август 1886 г. По-късно напуска армията с чин подполковник, завършва право в Швейцария и се отдава на политическа дейност. Министър на вътрешните работи (1915-1916 г.) в кабинета на д-р В. Радославов.





1944 г.



В Москва България подписва споразумение за примирие с Англия, САЩ и СССР.

Към средата на септември 1944 г. България се намира в състояние на война както със страните на антифашистката коалиция, така и с доскорошните си съюзници от Тристранния пакт. С подписване на споразумението за примирие се прекратява това уникално състояние. Съгласно това споразумение България се задължава да предостави своите въоръжени сили под ръководството на съюзното (съветското) Главно командване за война срещу Германия, а след приключването на бойните действия армията се демобилизира. Частите, гражданската администрация и всички български граждани се изтеглят от Вардарска Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Българската територия се предоставя за безпрепятствено придвижване на съюзническите войски. Всички фашистки организации се разтурят, а лицата, обвинени във военни престъпления, се предават на съд. Българското правителство се задължават да върне на обединените народи тяхната собственост, както и изнесените от Гърция и Югославия ценности и материали. Същевременно трябва да подпомогне с хранителни и други материали Гърция и Югославия. За изпълнението на тази и други клаузи на съглашението следи Съюзна контролна комисия начело с ген. Бирюзов. Въпреки че воюва срещу Германия, България не получава статут на съвоюваща страна.





1944 г.



Съветските войски освобождават територията на Украйна от фашистите.





1941 г.



По заповед на Л. Берия е разстрелян бившият революционер, един от организаторите на разстрела на царското семейство – Ф. Голощекин.

Берия е Народен комисар (1938-1945 г.) и министър (1953 г.) на вътрешните работи на СССР, I заместник-председател на Съвета на народните комисари и на Министерския съвет (1941-1953 г.). Член (1946-1953 г.) на Политбюро (Президиума) на ЦК на ВКП (б). Организатор на необоснованите политически репресии в Съветския съюз през 30-те - 50-те г. Разстрелян след смъртта на Й. В. Сталин.





1940 г.



Гръцкият генерал Йоанис Метаксас не приема ултиматума, даден от Италия, в който се иска Гърция да разреши на италианските сили да използват територията на Гърция за военни операции – в противен случай ще се започнат военни действия. Ултиматумът е връчен на Метаксас от италианския посланик в Гърция Грачи в 4.00 часа на 28 октомври 1940 г. след празненство в италианското посолство в Атина. Отговорено е с една дума: охи – не!

Италианците атакуват в 5.30 ч. Следват боеве, в които се включват много гръцки селяни като доброволци, като и двете страни претърпяват големи загуби. След няколкомесечни битки италианците са отблъснати и принудени да отстъпят дълбоко в албанска територия. За да спаси своя съюзник, Хитлер започва през април 1941 г. планирана атака срещу Гърция, която му коства време и сили и не му позволява да съсредоточи цялата си мощ на източния фронт срещу Русия. Денят “Охи” (“не”) 28 октомври се чества като национален празник на Гърция.





1933 г.



Роден е Евтим Михалушев Евтимов - български поет. Завършва Института за начални учители в Петрич (1952 г.). Работи 10 години като учител в родния си край. През 1955-1958 г. и 1960-1962 г. е програмен ръководител на Радиото в Петрич, секретар на градското читалище (1962-1965 г.). През 1966-1984 г. завежда отдел "Поезия" и е директор на издателство "Народна младеж", главен редактор на в-к "Литературен фронт" (1984-1988 г.), главен редактор на сп. "Родолюбие" (1989-1991 г.). Пише поезия с патриотични, политическо-граждански и любовно-изповедни мотиви, както и стихове за деца. За пръв път печата стихотворение във в-к "Пиринско дело" през 1951. Съчинения: "Будни клепачи" (1959 г.), "Люлка под върховете" (1962 г.), "Пирински балади" (1964 г.), "Обич за обич" (1966 г.), "Клас, стани!" (1967 г.), "Книга за една обич" (1967 г.), "Лирика" (1967 г.), "Балада за едно момче" (1968 г.), "Поема за България" (1968 г.), "Пирински орел" (1969 г.), "Нощи" (1971 г.), "Човекът" (1972 г.), "Българска земя" (1972 г.), "Цвят от кестен" (1972 г.), "Щъркели на юг летяха" (1973 г.), "Горчиво вино" (1975 г.), "Училища на върха" (1976 г.), "Първият партизанин" (1976 г.), "Орлови кръгове" (1977 г.), "Застава в, оръжие, Записки от границата" (1977 г.), "Пирине мой. Дневник на поета" (1977 г.), "Обредни песни" (1979 г.), "Нощи. Горчиво вино. Любовна лирика" (1981 г.), "Планина. Сонети" (1984 г.), "Любовна лирика" (1984 г.), "Съновник. Любовни сонети" (1985 г.), "Сватбата на Антон. Документален роман" (1987 г.), "Продадени билети" (1988 г.), "Причастие" (1990 г.), "Ако ти си отидеш" (1991 г.), "Виното на мрака" (1992 г.).





1924 г.


В периода 26 - 28 октомври се провежда учредителен конгрес на Демократическия сговор.

Демократическия сговор е българска политическа партия, основана на 10 август 1923 г. чрез сливането на Народния сговор, Обединената народнопрогресивна партия, части от Демократическата партия и Радикалната партия. Правителства: на А. Цанков (1923-26) и на А. Ляпчев (1926-31). През 1932 групата на А. Цанков се отделя в самостоятелна партия - "Народно социално движение". През май 1934 г. е забранена.





1922 г.



В периода 28 – 30 октомври се провежда организираният от фашистите в Италия „поход към Рим". При пристигането в Рим Мусолини изисква от краля да бъде назначен за министър-председател.

Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански държавник. Роден е на 29 юли 1883 г. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Министър-председател е на Италия от 1922 г. до 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерален секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Присъдата се издава и изпълнява в село Джулияно ди Меседжере, Северна Италия в деня на залавянето. Трупът на Мусолини е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.





1919 г.



Конгресът на САЩ приема закона за въвеждане на „сух режим" в страната, независимо от ветото, наложено от президента Удроу Уилсън. Забраната за производство, превоз и продажба на алкохол довежда до процъфтяване на нелегалната търговия и война между гангстерските групировки.





1916 г.



В периода 28 октомври - 11 ноември, по време на Първата световна война, руски военни части извършват опит за контраофанзива в Северна Добруджа, отблъснати са от българските войски.

Първата световна война избухва вследствие на крайно изострените противоречия между Тройния съюз (Германия, Австрия, Италия) и Антантата (Великобритания, Франция, Русия) за сфери на влияние и световно господство.





1915 г.



Атаките на френската 122-ра Пехотна дивизия при р. Черна са отбити от части на 7-а и 11-а Пехотна дивизия.





1914 г.



Фирмата “Кодак” обявява началото на внедряването на цветната фотография.





1914 г.



Канадското правителство приема решение за създаване на концентрационни лагери за немци и австрийци.





1908 г.



Роден е Албърт Малц - американски писател. Завършва Колумбийския университет (1930 г.). Дебютира с пиеси с критично и антивоенно съдържание (“Мир на земята”, 1934 г.; “Тъмната шахта”, 1935 г., и др.). Автор на остро социални пиеси, новели и романи (“Дълъг ден в кратък живот”, 1957 г.; “Дълбок източник”, 1940 г. и др.). В Холивуд е от 1941 г. Разработва социалнополитическа тематика в “Посока Токио” (1943 г.). Сценарист на “Плащ и кинжал” (1946 г.) и “Голият град” (1948 г.). Един от холивудската десятка, отказал през 1947 г. да дава показания пред Комисията за антиамериканска дейност. През 1949 г. е осъден на затвор за обида на Конгреса и е лишен от възможност да работи в киното. През 1970 г. се завръща на големия екран със сценария на уестърна “Две мулета за сестра Сара”. Умира на 26 април 1985 г. в Лос Анджелис.





1907 г.



В периода 26 - 28 октомври в Пловдив се провежда конгрес на одринските благотворителни братства, който се изказва за еволюционна борба и учредява Съюз на одринските благотворителни братства с орган в. "Одрински глас" (от 12 януари 1908 г.) и с Управителен съвет: Христо Господинов - председател, Димитър Попниколов - подпредседател, А. Попкиров - секретар и Ст. Урумов - касиер.





1902 г.



Роден е Жак Примо Натан - български икономист, стопански методист, публицист, академик (1961 г.). Един от създателите на т. нар. марксистко-ленинска икономическа наука в България. Комунист, емигрант в СССР (1926 г.), завършва Международна ленинска школа в Москва (1926-1930 г.) с дисертация на тема "Индустриалното развитие на България в периода до Първата световна война" (1929 г.). Директор на Икономическия институт при БАН (1949-1951 г.). Ректор на ВИИ "Карл Маркс" (1958-1962 г.). Издава много научни и популярни книги по политическа икономия и стопанска история. Съчинения: "Историко-стопанска география на света" (1940 г.), "Развитие на икономическата мисъл след Рикардо" (1949 г.), "Стопанска история на България" (1957 г.), "Монополистическият капитализъм в България" (1958 г., в съавторство с Любен Беров), "История на икономическата мисъл в България" (1964 г.), "История на България", в 3 т. (1964 г., в съавторство), "Икономика на България" (1969 г.),"История на Българската комунистическа партия" (1973 г., в съавт.), "Избрани трудове", в 2 т. (1977 г., 1979 г.) и др. Умира на 4 януари 1974 г. в София.





1902 г.



В Стара Загора излиза първият брой на в. "Земеделско знаме", орган на БЗНС.

Всекидневен обществено-политически вестник. Излиза в Стара Загора и София от 1902 г., с прекъсвания (1915–1917, 1923–1925 и 1934–1944 г.). Пръв уредник Д. Драгиев. Редактори: Ал. Стамболийски и Ал. Димитров . Сътрудници: Ц. Церковски, д-р Р. Даскалов, С. Дупаринов, С. Румянцев и др. Гл. ред. за периода 1944–1946: М. Геновски, Ал. Оббов, Ст. Симов и Сл. Пушкаров.





1898 г.


Основано е Софийско унгарско дружество.





1892 г.



Умира Тодор Петров Икономов (Тодор Икономпетров Тодоров) – български възрожденски просветител, обществен деец, публицист и естет. Роден е на 29 август 1838 г. в с. Жеравна. Член-кореспондент е на Българската академия на науките от 1881 г.; редовен неин член е от 1884 г. Учи в Жеравна и Сливен, а по-късно при С. Филаретов в София. През 1861 г. се установява в Цариград, където работи в близко сътрудничество с Др. Цанков. Учителства във Френския колеж, за кратко време е католически монах. Завършва Киевската духовна академия (1865 г.), учителства в Шумен и Тулча. Като публицист се противопоставя на опитите на Митхад паша за сливане на българските и турските училища. От 1871 г. отново е в Цариград, където сътрудничи на в-к "Македония", "България", "Турция", "Право", сп. "Читалище" и др. Участва заедно с П. Р. Славейков в борбата за църковна независимост, интерниран е в Тулча. След Освобождението е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново, министър, кмет на София, председател на Държавния съвет. Издава съчиненията: "Нова българска читанка" (1867 г.), "Читанка за приготвяне към граматиката" (1867 г.), "Пълна читателница" (1868 г.), "Възкресник, или Черковно въсточно песнопение" (1872 г.), "Ръководство за словосъчинение на българский язик" (1875 г.), "Българска граматика" (1881 г.), "Писма за Сърбия" (1883 г.), "Мемоари" (1897 г.) и др.





1891 г.



След земетресение в Централна Япония са разрушени 200 хиляди сгради, а около 7300 души загиват.





1886 г.



В Ню Йорк официално се открива Статуята на свободата.

Статуя е издигната през 1886 г. на Острова на свободата в Ню Йорк (височина 46 m, пиедестал 45 m) по идея на французина Лабуйе в памет на подкрепата, която Франция оказва по време на Войната за независимост на Северна Америка. Изработена е по модела, наречен "Свободата осветява света", на френския скулптор Ф. Бартолди. Автор на металната конструкция е Г. Айфел . В основата на Статуята на свободата е Американският музей на имиграцията. От 1924 г. Статуята на свободата (с остров Елис) е национален паметник. Включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.





1877 г.



След продължителен артилерийски обстрел, руските войски под командването на ген. Иосиф Владимирович Гурко, принуждават турските части при с. Телиш да капитулират. С превземането на село Телиш Плевенският гарнизон на Осман паша е окончателно обкръжен.

Ген. Гурко е руски военен деец, ген.-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. му е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влизало и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът след преминаването на р. Дунав при Свищов се отправил на юг, освободил редица селища, стигнал до Търново и оттам се прехвърлил през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим, водил бойни действия при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник бил принуден да отстъпи към Стара планина и се установил на Шипченския проход. След като укрепил позициите на Шипка, му било поверено командването на руските войски, които водели боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Г. поел ръководството на руската армия по прехвърлянето и през Арабаконашкия (дн. Ботевградския) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 се озовал в София. След това Гурко освобождава Пловдив и превзема Одрин. Със своето бойно майсторство допринася изключително много за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорява подписването на Санстефанския мирен договор от 1878 г.





1875 г.



Умира Христо П. Тъпчилещов - български общественик, търговец и дарител. Роден е през 1808 г. в Калофер. С брат си Н. Тъпчилещов създава търговска къща “Братя Т.” (1822 г.) за търговия с кожи, вълна, памук, платове, хранителни стоки в Русия, Австрия, Италия, Франция и др. От 1835 г. посещава Истанбул, където се преселва окончателно през 1852 г. С упорит труд и постоянство стига до завидно материално положение, става търговец и е един от първенците сред българите в Истанбул. През април 1856 г., веднага след Кримската война, заедно с брат си Никола, Ив. Д. Гешов, Г. Золотович, Александър Екзарх, Д. Добрович, Гавраил Морованов, Неделчо Бракалов и Захарий Струмски, предприема постъпки за създаване на независима Българска православна църква. Участва в строителството на желязната църква “Св. Стефан” в Истанбул (1849 г.), в учредяването на Българската община, във Великденската акция (1860 г.). Има сериозни заслуги за освобождаването на българскита затворници и заточеници, за развитието на училищното дело. По-късно е член на Временния съвет (1870 г.) за управление на Българската екзархия до избирането на екзарх, но умира, без да види Освобождението на България.





1867 г.



Роден е Ханс Дриш - германски биолог и философ, един от основоположниците на съвременния витализъм, ученик на Е. Хекел. От 1921 до 1934 г. е професор в Хайделберг, Кьолн и Лайпциг. През 1935 г. лекциите му са забранени. В началото на научната си дейност се занимава с изследвания в духа на Хекеловия механицизъм, но след като се убеждава в необходимостта от обосноваване на самостоятелността на биологията, се отказва от него. Витализмът на Д. е популярен през 10-те години, а логическите и онтологичните му идеи - през 20-те години на века. Концепцията му оказва съществено влияние върху философската антропология на Гелен и Плеснер. Умира на 16 април 1941 г. в Лайпциг.





1866 г.


Роден е д-р Стефан Костов Сарафов - български лекар и общественик. Брат на ген. Ив. Сарафов и на М. Сарафов. Завършва гимназия в София и медицина в Париж. Практикува при френския проф. Потен. В България се връща през 1899 г. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е мобилизиран като началник на полева болница, а през I Световна война (1915-1918 г.) е началник на Х-та военна болница в София. Умира на 27 март 1923 г.





1857 г.



Умира Луи Йожен Кавеняк - френски държавник, военен деец, генерал. Роден е на 15 октомври през 1802 г. в Париж. Възходът му започва по време на Алжирската война (1832-1848 г.). Депутат и министър на войната (1848 г.). Потушава Юнското въстание в Париж от 1848 г.. Ръководител на френското правителство на Втората република.





1845 г.



Роден е Зигмунд Флоренти Вроблевски - полски физик, член-кореспондент на Краковската АН (1880 г.). Учи в Киевския университет. Заради участието си в Полското въстание (1863 г.) е заточен в Томск. Завръща се във Варшава през 1869 г.. Преподавател в Краковския университет (от 1882 г. професор). Основните му изследвания са върху дифузията на газовете в течни и твърди тела. През 1883 г. заедно с К. Олшевски за първи път получава в измерими количества течен кислород. Използва течния кислород като охладител и с негова помощ втечнява азота и окиса на водорода. За първи път определя критичната температура на окиса на водорода (1883 г.), кислорода и азота (1885-1888 г.). Умира при взрив на експериментална установка. Умира на 19 април 1888 г. в Краков.





1834 г.



На индианците от племето “семиноли” е заповядано да напуснат Флорида и да се заселят на запад.





1831 г.



Английският физик Майкъл Фарадей демонстрира първата машина-генератор.

Фарадей е английски физик и химик, член на лондонското Кралско дружество от 1824 г. Открива бензола през 1825 г. и други въглеродни и хлорни съединения. Изследва сплави на стоманата и оптични стъкла. Създава основите на учението за електромагнитното поле. Открива връзката между електричеството, магнетизма и светлината, закона за електромагнитната индукция (1831; прилага го на практика, като създава динамомашина и трансформатор), пара- и диамагнетизма през 1845 г., въртенето на равнината на поляризация на светлината в магнитно поле през 1845 г., законите на електролизата в периода 1833–34 г., и др. Доказва тъждествеността на различните видове електричество.





1828 г.



Роден е Драган (Димитър) Кириаков Цанков - български общественик, политик, публицист, почетен член на БКД (1884 г.). Дописен член на БКД (от 1894 г.). Чичо на К. Цанков. Учи в родния си град при Хр. Павлович и Ем. Васкидович, в Елена, Одеса и Киев. От 1848 до 1852 г. живее в Румъния и Австрия. Работи като учител във Френско католическо училище в Цариград (1857-1860 г.), където открива собствена печатница (1857 г.); инициатор за създаването на Община за българска книжнина (1856 г.). Заедно с Д. Мутев редактира издавания от Общината “Месецослов за 1857 година”. Ред. (1859-1863 г.) на в-к “България”, чрез който пропагандира униатството в Б-я. След неуспешен опит за създаване на бълг. католическа община (1860 г.) е преводач по паспортите в Свищов, инспектор при Дунавското параходно дружество в Свищов, действителен чл. на апелативния търг. съд и учител в Русе (1867-1868 г.). Заедно с Т. Бурмов, Т. Икономов и др. се обявява чрез в-к “Курие д’Ориан” против проекта на Митхат паша за турцизиране на бълг. училища. Работи като учител и адвокат в Русе (1872 г.). Известно време е учител по бълг. ез. в Галатасарай, Цариград. Чл. на Смесения екзархийски съвет (от 1873 г.), предс. на Бълг. читалище в Цариград (от 1875 г.). След Априлското въстание (1876 г.) заедно с М. Балабанов посещава Париж, Лондон и Петербург, за да привлече вниманието на чуждите пр-ва към нещастието на бълг. народ. Вицегубернатор на Търново (1877 г.), депутат в Учредителното НС, окръжен управител във Варна, търг. агент в Цариград. Гл. учител в софийските училища (1881 г.). През 1882 г. е арестуван и изпратен във Враца. Създател и водач на Либералната партия. Мин.-предс. (24 март – 28 ноември 1880 г., 7 септември 1883 – 29 април 1884 г.), мин. на външните дела и изповеданията, мин. на вътрешните работи. След разцеплението на Либералната партия (1884 г.) оглавява дясното крило, оформило през 1899 г. Прогресивнолибералната партия. След преврата на 9 август 1886 г. емигрира в Цариград и Петербург. Връща се в България (1894 г.) след падането на Ст. Стамболов. Неколкократно избиран за народен представител. Изявява се като темпераментен публицист във в-к “България”. Член на редколегията на в-к ”Независимост”. Автор на “Българска история” (Виена, 1866 г.), заедно с М. Балабанов издава книгата “България” (1876 г., на английски и френски език), превежда “Тъмниците ми” (1874 г.) от Силвио Пелико, издава на немска езикова “Граматика на български език” (1852 г.). Умира на 11 март 1911 г. в София.





1812 г.



Роден е Сирило Вилаверде - кубински писател, журналист и политик. Първите си романтични новели публикува през 1837 г. Романът му "Сесилия Валдес, или Хълмът на ангелите" (1882 г.), изпълнен с протест против робството на негрите, полага основите на кубинската проза. През 1848 г. е осъден на смърт за участие в сепаратистки заговор; през 1849 г. успява да избяга в САЩ. В Ню Йорк издава сп. "Индепендиенте" ("Еl Independiente"), "Ла Вердад" ("La Verdad"), "Еспехо" ("Еspejo"), чрез които пропагандира идеите на борбата за независимост на Куба. Умира на 23 октомври 1894 г.





1730 г.



Недоволството от управлението на султан Ахмед ІІІ (1703-1730 г.) предизвиква бунт на столичното население. Основното ядро на дръзналите открито да се противопоставят на султана се състои от еничари, ръководени от Патрона Халил. Притиснат от разрастващия се бунт, султанът е принуден да абдикира на 2 октомври, като отстъпва трона на Махмуд I (1739-1754 г.).

Ахмед ІІІ е двадесет и третият поред султан заемащ турския престол. Роден е през 1673 г. Наследява брат си Мустафа III през 1703 г. През време на неговото царуване турците отнемат от венецианците Морея (Пелопонес) и Крит, но са разбити от войските на Карл VI при Петервардайн (1716 г.), след което се сключва благоприятният за Австрия и Русия мир в Пасаровиц (Пожаревец). Ахмед ІІІ разрешава да се въведе за пръв път книгопечатането в Турция. Умира през 1736 г.

Махмуд I е турски султан. Роден е през 1696 г. Син е на султан Мустафа II. На 2 октомври 1730 г. наследява чичо си Ахмед III, който е свален от еничарите. Още след заемането на трона новият султан се сблъсква с много сериозни проблеми: въстанието на Патрона Халил през 1736 г., което потушава с хитрост и жестокост; редица външнополитически проблеми – военен конфликт и мирен договор с Иран и поредната война с Русия (приключила с подписването на Белградски мирен договор на 1 септември 1739 г., според който Османската империя си връща крепостите Кинбурн и Очаков, а Азов остава неутрална зона). По време на 24-годишното управление на султан Махмуд I се сменят 24 велики везири. По оценки на историците той е разумен, интелигентен, надарен с нетрадиционното владетелско качество да се вслушва в разумните съвети; инициатор е за строежа на много джамии, медресета, библиотеки; пише стихове. Умира на 13 декември 1754 г. в Истанбул.





1704 г.



Умира Джон Лок – английски философ, просветител и политически мислител, член на Лондонското кралско дружество (1668 г.). Роден е на 29 август 1632 г. От 1667 г. участва активно в политическия живот като привърженик на буржоазната конституционна монархия. От 1682 г. до 1689 г. е емигрант в Холандия. Развива сенсуалистическа теория на познанието. Обявява се против учението на Рене Декарт за вродените идеи, като доказва, че всички идеи имат за източник опита. Ролята на разума свежда до комбиниране на получаваните чрез сетивата и рефлексията прости идеи в сложни. Смята, че обект на познанието са не външните предмети, а идеите, които се намират в съзнанието. Създава учение за първичните и вторичните качества.





1636 г.



Основан е Харвардският университет – първият в САЩ.

Харвардският университет е най-старият университет в САЩ. Основан през 1636 г. като колеж в гр. Кеймбридж, близо до Бостън (Масачузетс). Носи името на Дж. Харвард (1607-1638 г.), емигрирал в Америка и завещал половината си имущество и библиотека. До края на ХVIII в. гл. място в учебния курс заемат Библията и древните езици, а от края на ХVIII в. започват да се преподават нови езици и математика. В началото на ХIХ в. колежът представлява привилегировано средно училище, в което обучението започва от 14-годишна възраст. Учебният курс е задължителен за всички. Преминаването от колеж към университет става през I четвърт на ХIХ в., когато към Харвардския колеж са присъединени Медицинския (основан през 1810 г. и Юридическия основан през 1817 г. факултет. Учебният план е разширен, въведени са история, политикономия, химия, геология и др. предмети. През II четвърт на ХIХ в. университетът, в който преподават видни учени, става център на културния живот в САЩ. Важна роля в развитието на учебното заведение има американския педагог Ч. Елиът, президент на университета от (1869-1909). Има следните факултети: хуманитарни естествени науки, юрид., медицински, здравна охрана, богословски, конструкторски, държавно управление, практическа администрация, педагогически, инженерен и приложна физика. В него работят около 5 000 преподаватели и се обучават ок. 15 000 студенти. Библиотеката съдържа ок. 8 млн. книги и брошури, има отделни библиотеки с редки книги и ръкописи, медицинска, китайска японска и др. библиотеки.





1628 г.



Градът Ла-Рошел е превзет френските войски.

Намира се в Европа (Западна Франция). Главен град на историческата област Онис. През 1628 г. е превзет от войските на А. Ж. Ришельо. Запазени са архитектурни паметници от ХIV-ХVIII в.





1613 г.



В Япония е построен първият плавателен съд по западен образец.





1492 г.



Христофор Колумб открива Куба.

Колумб е италиански мореплавател. От около 1476 г. живее в Португалия, от 1485 г. - в Испания. През 1492 г. ръководи испанската експедиция за откриване на морски път до Индия (с корабите "Санта Мария", "Ниньо", "Пинта") през Атлантическия океан. На 12 октомври 1492 г. достига остров Сан Салвадор (дата, приета за откриване на Америка), по-късно достига Бахамските острови, Куба, Хаити. При експедициите през 1493-1496 г., 1498-1500 г., 1502-1504 г. открива Големите Антилски острови, част от Малките Антилски острови и крайбрежията на Южна и Централна Америка.





1469 г.



Роден е Дезидерий Еразъм Ротердамски (псевдоним на Герхард Герхардс) – холандски учен, литератор и философ, виден представител на Ренесанса. Автор е на прочутите "Колоквии" и на "Възхвала на глупостта". Издава римски класици, като с това подтиква Реформацията, без да участва в нея. Противник е на политическата борба. Вижда възможност за прогрес в развитието на науката и просвещението. Обявява се против Мартин Лутер и Улрих фон Хубен. Умира на 12 юли 1536 г. в Базел.





1017 г.



Роден е Хенрих III - крал (от 1039 г.), император (от 1046 г.), от Франконската династия. Син на Конрад II. Негова опора са рицарството и гражданската администрация. По време на похода в Италия (1046-1047 г.) сваля съперничещите си папи, след което нееднократно назначава сам кандидатите за папския престол. Покровителства църковната Клюнийска реформа, с което подготвя условията за следващото засилване на папската власт. Превръща Чехия и Унгария в зависими от империята; подчинява лотарингския херцог. Умира на 5 октомври 1056 г.





969 г.


Византийските войски завладяват Антиох (Сирия).



312 г.



В Рим император Константин разбива войските на деспота Максентиус, като става едноличен владетел на Западната Римска империя.

Константин I В
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.23 секунди