изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-16 @ 05:05 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1696 г. - По заповед на император Петър I е създаден руският флот. 1886 г. - Третото ВНС избира за княз датския принц Валдемар, но под натиска на Русия той се отказва от престола. 1912 г. - В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Високата порта иска примирие 1922 г. - Бенито Мусолини е назначен от крал Виктор Емануил за министър-председател на Италия. 1923 г. - Турция става република, начело на която застава нейният първи президент Кемал Ататюрк. 1928 г. - Американският стоков пазар е разтърсен от най-голямата си криза, влязла в историята като „черния вторник на Уолстрийт"- 1992 г. - С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за "предател". 1995 г. - В периода 29 октомври - 11 ноември в България са проведени избори за местни органи на властта



2018 г.

Индонезийски "Боинг" на компанията Lion Air се разбива след като излита от Джакарта. 13 минути след излитане, самолетът е изчезнал от радарите. Лайнерът Boeing 737 MAX 8, изпълняващ полет  до индонезийския град Панкалпинанг, е паднал в морето в района на западното крайбрежие на остров Ява, загиват 188 души, включително 5 души екипаж.

2002 г.



Заседанието на кредиторите на Авиокомпания "Балкан" отхвърля плана за оздравяване на компанията и тя е обявена в ликвидация. Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров обявява, че на мястото на "Балкан" ще бъде създаден национален авиопревозвач "Балкан Еър Тур".





2002 г.



В България на официално посещение пристига румънският премиер Адриан Нъстасе, който поставя въпроса за румънското малцинство и присъства на подписването на двустранното споразумение за енергийно сътрудничество.

Адриан Нъстасе е роден през 1950 година в Букурещ. Завършва юридическия и социологическия факултет на Букурещкия университет и е професор по международно право. Член е на Френското общество по международно право, бил е координатор на изследванията към Международния институт за човешки права в Страсбург. Членувал е в борда на директорите на Института за изследвания на сигурността Изток-Запад в Ню Йорк. В началото на 90-те години е министър на външните работи. Бил е председател на Камарата на депутатите в Румънския парламент.





2002 г.



В периода 29 - 31 октомври в България заседава парламентарният комитет България-Европейски съюз, който инспектира и АЕЦ "Козлодуй".

През 1993 година е подписан договор между българското правителство и Фонд за ядрена безопасност, с което срещу безвъзмездна помощ за България в размер 24 млн. екю, осигурени от Европейската банка за възстановяване и развитие, се фиксира политическата рамка за спирането на малките реактори АЕЦ “Козлодуй”. Според договора четирите реактора трябва да се модернизират за кратка експлоатация, след което да бъдат затворени през 1997 – 1998 г.

На 29 ноември 1999 година между българското правителството и Европейската комисия се подписва меморандум, съгласно който България се задължава да затвори блокове І и ІІ на АЕЦ “Козлодуй” преди 2003 г. и блокове ІІІ и ІV най-късно през 2006 г. в замяна на финансова помощ в размер на 550 млн. евро, които България да получи постепенно до 2009 г. за преодоляване на отрицателните последици за енергетиката ни от затварянето на четирите блока. Правителството подписва този меморандум и приема графика за затваряне на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй” като условие за започване на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз.

В периода 16-19 ноември 2003 г. Групата по атомните въпроси (Atomic Questions Group) към Европейската Комисия провежда партньорска проверка на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Експертната мисия включва представители на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Финландия и Франция. Проверката е договорена от българското правителство при преговорите за присъединяване на България към ЕС по глава ХІV – “Енергетика”. Преговорите по тази глава са открити на 28 ноември 2001 г. и са закрити на 18 ноември 2002 г.

Резултатите от проверката са много добри и са разгледани от Европейската комисия, но България не постига промяна на условията по глава “Енергетика”.





2002 г.



Върховният административен съд прекратява сделката по продажбата на Булгартабак заради нарушения в процедурата.

“Булгартабак холдинг” има 22 дъщерни дружества в България, от които 12 манипулационни, 9 цигарени фабрики и една за опаковки. В него работят 12 хил. души. От 1996 г. датират първите стъпки за раздържавяването на "Булгартабак холдинг" АД.

Приватизацията на дъщерните дружества на "Булгартабак холдинг" официално стартира на 19 юли 2004 г. Четирите дружества от структурата на холдинга, които се определят като най-добри, се предлагат в два пакета. В единия са включени 85.24% от капитала на "Благоевград БТ" и 78.18% от "Слънце - Стара Загора БТ". С акциите се продават и търговските марки - "Виктори", "Престиж", "Невада", "Кънтри", "Верея", "Мелник" и "Шипка". Във втория пакет влизат 78.22% от капитала на "София БТ" и 78.18% от "Пловдив БТ", заедно с марките "Средец", "Трезор", "Ню Лайн", "ММ", "Фемина" и "Арда".

Кандидат-купувачите за "Булгартабак холдинг” са девет: "Бритиш Американ Табако", "Филип Морис", Ай Ти Еф, "Империал Табако лимитид", "Сосиете Женерал", "Дойчебанк" и "Банк ъф Америка".

На 6 август 2004 г. Надзорният съвет на тютюневия холдинг отсява кандидатите в надпреварата. За следващия етап в конкурса са допуснати трима участници - "Бритиш американ табако", „Филип Морис" и "Империал табако груп". В изпълнение на одобрената от парламента стратегия за раздържавяване на "Булгартабак" се създава и фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на холдинга. В средата на август започва продажбата на акционерното участие на холдинга в 12 тютюневи фабрики. Те не са групирани в пакети, но за предприятията в Гоце Делчев, Кърджали и Пазарджик се изисква от кандидат-купувачите да докажат опит в тютюнопреработвателната индустрия.

Дружествата, за които не е обявена процедура по продажба или преструктуриране, са "Плевен БТ", "Хасково БТ", "Асеновград БТ", "Шумен БТ, "Юрий Гагарин БТ" -Пловдив, и "Видин БТ".

В края на септември 2004 г. Надзорният съвет на “Булгартабак” удължава срока за подаване на оферти с един месец по искане на „Бритиш американ табако". През октомври срокът за подаване на оферти за 12-те тютюнопреработвателни дружества е удължен за втори път. На 23 октомври 2004 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” организират протести по повод приватизацията на холдинга. Около 2000 работника вземат участие в протестното шествие в София. При изтичане на срока за подаване на оферти за пуловете от “Булгартабак холдинг” става ясно, че “Бритиш Америкън Табако” кандидатства за цигарените фабрики “София БТ” и “Пловдив БТ. За пула “Благоевград БТ”, “Стара Загора БТ” не са получени оферти.

Същевременно в парламента БСП иска спиране на приватизацията на дружеството. Според социалистите има несъответствие между приетата стратегия за приватизация и реално свършеното.

В края на октомври 2004 г. на общите събрания на акционерите на холдинга са взети решения за преструктуриране на дружествата във Асеновград, Плевен и Хасково, които сменят предмета си на дейност и се ориентират към преработка на тютюн. Общото събрание във Видин взема решение за ликвидация на тютюневото дружество в града.

На 2 ноември 2004 г. в столицата се провеждат нови протести на работници от “Булгартабак холдинг”. Протести избухват в Хасково и Видин.

На 5 ноември 2004 г. Парламентът отхвърля опита на БСП да спре приватизацията на "Булгартабак холдинг". След тричасови дебати, се гласува решение, задължаващо правителството до две седмици да се отчете в Народното събрание как изпълнява стратегията и какви мерки предприема за оздравяването и преструктурирането на губещите фирми на холдинга.

Към 12 ноември 2004 г. са представени оферти за 4 от 12-те тютюнопреработвателни фирми в структурата на Булгартабак - "Първомай БТ", "Смолян БТ", "Тополовград БТ" и "Харманли БТ". Кандидат-купувачите са "Тракия Табак" ЕООД, "Финанс консултинг 2002" ЕАД, "ЕТ- Заара Янчо Иванов", "Къмпани Билд Коомерс" ООД и "АКБ Форес" АД. От холдинга не дават информация кой кандидат за кое дружество подава оферта, нито размера на предлаганите цени.

На 25 ноември 2004 г. Управителният съвет на "Булгартабак холдинг" отхвърля офертите за две от четирите тютюнопреработвателни дружества. От холдинга съобщават, че продължават преговорите с кандидата "Тракия табак" ЕООД, класиран в конкурса за "Тополовград-БТ", и с ЕТ "Заара-Янчо Иванов", участник в конкурса за "Първомай-БТ". От "Заара-Янчо Иванов" се иска да повиши предложената цена за тютюневата фирма в Първомай. Холдингът отхвърля офертите за "Смолян-БТ" и "Харманли-БТ" и прекрати конкурса за продажба на тези дружества.

На 17 декември 2004 г. е подписан договор за продажбата на дела на Булгартабак холдинг в тютюнопреработвателното дружество "Първомай-БТ" АД. Новият собственик на 85,68% от капитала на дружеството е ЕТ "Заара-Янчо Иванов". Купувачът се класира на първо място в конкурса, а договорената покупна цена е 390 000 лева.

На 25 януари 2005 г. ДПС публично обявява решението си да прекрати процедурата по приватизацията на фабриките от "Булгартабак холдинг". На специално свикан брифинг в парламента от ДПС заявяват, че трябва да започне нова процедура за приватизацията на цигарените фабрики.

На 2 март 2005 г. Втората по големина компания за производство на цигари - Бритиш американ табако (БАТ) се отказва окончателно от участие в приватизацията от Булгартабак. Месец преди това договорът с БАТ за покупката на трите най-печеливши фабрики на Булгартабак е пред финализиране, когато "заради безизходното положение, създадено от българското коалиционно правителство" БАТ се отказа от офертата си за 200 млн. евро. Главният изпълнителен директор на английската компанията Пол Адамс опровергава в изявление предположенията на депутати от ДПС, че компанията може пак да се включи в евентуална нова процедура за приватизацията на българския тютюнен холдинг.





2000 г.



Председателят на парламентарната Комисия по външна политика и интеграция Асен Агов заявява по БНТ, че ако ЕС не отмени шенгенските ограничения за българите, България трябва да се оттегли от участието си в Пакта за сигурност в Югоизточна Европа.

На 26 март 1995 г. в люксембургското градче Шенген седем страни членки на ЕС Франция, Германия, Белгия, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия подписват споразумение, премахващо контрола по границите помежду им. Съставен е списък от държави, чиито граждани се смятат за нежелани и за които има по-строги визови изисквания. В този списък влиза и България (черен шенгенски списък).





1998 г.



Американците изпращат в космоса най-възрастния космонавт – Джон Глен. Той е на 77-годишна възраст .

Джон Глен е американски астронавт, подполковник от ВМФ. Завършва Летателното училище при Авиационно-тренировъчния център на ВМФ в Тексас през 1943 г., след което служи в различни части на ВМФ. През 1954 г. завършва Училището за летци изпитатели в щата Мериленд. През 1957 г. извършва непрекъснат трансконтинентален полет със свръхзвуков самолет. От 1959 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 20 февруари 1962 г. за първи път в САЩ извършва полет около Земята с космическия кораб "Меркурий. Полетът продължава 5 часа.





1995 г.



В България са проведени избори за местни органи на властта, които коалицията на БСП печели убедително - 76,86 % от гласовете - 196 кметове на общини, 40, 9% от гласовете за общински съветници - 3299 мандата.





1992 г.



С решение на Националния координационен съвет на СДС президентът д-р Желю Желев е обявен за "предател".

Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет. През декември 1989 г. влиза като депутат в VII Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива. След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион. Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр. Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.). Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.), на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.Той е почетен член на Ротъри клуб - Ню Йорк.





1989 г.



В периода 29 - 30 октомври в Кувейт се провежда среща на заместник-председателя на Министерския съвет Георги Йорданов (външният министър Петър Младенов официално е обявен за болен) и турския външен министър Месут Йълмаз по въпроса за съдбата на българските турци. Подписано е комюнике с уговорка, че ще има нова среща в Кувейт през ноември същата година, но събитията в България я осуетяват.





1981 г.



В периода 26 - 29 октомври на посещение в България е президента на Сирия Хафез ел Асад. Подписани са спогодби за икономическото и научно-техническото сътрудничество.





1980 г.



Приет е закон за прокуратурата на НР България.

Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военноокръжни прокуратури и районни прокуратури.





1971 г.



Умира Арне Тиселиус - шведски биохимик, член е на Шведската академия на науките (от 1956 г. е неин президент). Роден е на 10 август 1902 г. в Стокхолм. Лауреат е на Нобелова награда за физиология и медицина (1948 г.). В периода 1938-1968 г. е професор по биохимия и директор на Биохимичния институт. Систематизира методите на електрофоретичните и хроматографските изследвания на високомолекулни съединения. Доказва комплексната природа на белтъчното съсирване на кръвта.





1971 г.



Родена е Уинона Райдър - американска актриса. Играе в театъра от 13-годишна възраст, а в киното дебютира в "Лукас" през 1986 г. През 1988 г. е вече звезда със "Сок от бръмбари". Световна популярност получава след участие в "Дракула" (1992 г.). Участва в "Невинни години" (1993 г.) и "Къщата на духовете" (1994 г.). Други филми: "Следите на реалността" (1994 г.), "Малки жени" (1995 г.), "Как да направим американско одеяло" (1995 г.), "Аз, кралят" ("В търсене на Ричард", 1996 г.), "Лов на вещици" (1996 г.), "Пришелецът 4” (1997 г.), "Знаменитости" (1998 г.), "Луди години" (1999 г.), "Есен в Ню Йорк" (2000 г.), "Изгубени души" (2000 г.), "Симон" (2001 г.), "Зулендър" (2001 г.), "Mr. Deeds" (2002 г.).





1964 г.



Ръководството на БКП обсъжда предложението на министъра на външните работи Иван Башев за разрешаване (за първи път след 1950 г.) изселването на желаещите български турци - искане, което Турция многократно поставя пред България.

Иван Башев е роден на 11 февруари 1916 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1943 г. Като студент участва активно в борбите на БОНСС (1936-1943 г.). През 1943 г. е интерниран в концлагера “Еникьой”. Член е на БКП от 1946 г. Член е на Изпълнителния комитет и секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж в периода от 1948 г. до 1951 г. Член е на Съюза на народната младеж, а след това е член и секретар на ЦК на ДСНМ (1951-1956 г.). Началник на управление и първи заместник-министър е на просветата и културата (от 1957 до 1961 г.). Заместник-министър на външните работи от 1961 г. до 1962 г. Член е на ЦК на БКП (1962-1971 г.). Народен представител в IV (1962-1965 г.), V (1966-1971 г. ) и VI (1971 г.) НС.

Иван Башев е министър на външните работи в правителство № LXX на Тодор Живков (първи кабинет) в периода от 26 ноември 1962 г. до 12 март 1966 г., и в правителство № LXXI на Тодор Живков (втори кабинет) от 12 март 1966 г. до 9 юли 1971 г. Оглавява същото министерство и в правителство № LXXII на Станко Тодоров (първи кабинет) от 9 юли 1971 г. до 13 декември 1971 г. (на тази дата загива).

Редактор е на бюлетина “Младежки седмичен преглед” (1942-1943 г.). Редактор-уредник е на в. “Народна младеж” (1953-1955 г.). Сътрудничи във в. “Академик” (1936-1939 г.), в. Жар (1936 г.).





1964 г.



Обединена Република Танганайка и Занзибар е преименувана в Танзания.

Територията на Танзания е заселена от древността. Португалците идват през XVI в. През XIX в. Танзания е владение на султаната Оман. През 1856 г. е основан самостоятелен Занзибарски султанат. През 1884 г. континенталната част на Танзания е завладяна от Германия. През 1890 г. Занзибар е обявена за султанат под британски протекторат. От 1922 г. е британска подмандатна територия. От 1946 г. е територия под попечителство. На 9 декември 1961 г. Танганика получава независимост. На 10 декември 1963 г. Занзибар е обявена също за независима. На 26 април 1964 г. Танганика и Занзибар се обединяват, създавайки Обединена република Танзания.





1963 г.



Публикуван е Закон за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване.

Законът е приет от 4-о Народно събрание, четвърта сесия, второ заседание, на 23 октомври 1963 г.





1953 г.


Умира Александър Стефанов Жендов - български художник илюстратор и карикатурист, автор на разкази и фейлетони. Роден е на 26 август 1901 г. в София. Следва в Художествената академия в София (1923-1925 г.), учи графика и декоративно изкуство в Германия (1925-1927 г.), завършва Висшия художествено-технически институт в Москва (1930 г.). В България е един от създателите и ръководителите на Съюза на трудово борческите писатели. Сътрудничи на всички леви издания, редактира в. "Жупел", "Поглед" и "Фронт". Председател е на дружеството на новите художници. Пише хумористични и сатирични разкази и фейлетони, репортажи и статии, илюстрира "Зимни вечери" на Хр. Смирненски. Съчинения: "Албум от репродукции" (1959 г.), "Антихрист. Илюстрации от автора" (1962 г.), "Разкази и фейлетони" (1963 г.).





1952 г.



Започва съдебно дело срещу католическия епископ Иван Романов. Той е осъден на 12 г. строг тъмничен затвор за "шпионаж". 74-годишният Романов умира в затвора на 8 януари 1953 г.





1948 г.



Умира Уесли Клер Мичъл - един от водещите американски икономисти-институционалисти, поставил основата на съвременната наука за бизнес цикъла. Роден е на 5 август 1874 г. в Рашвил, щата Илинойс. Учи в Чикагския университет, а по-късно е професор в Колумбия. Книгата му “Business Cycles” (1927 г.) поставя началото на сериозно и задълбочено изучаване на колебанията в икономическо развитие. Заедно с А. Бърнс създава метод за измерване на бизнес циклите, използван от Националното бюро за икономически изследвания.





1945 г.


За първи път на пазара излизат химикалките от типа ролер.





1944 г.



Родена е Христина Борисова Ангелакова - българска оперна певица (мецосопран). Завършва пеене в БДК в София (1968 г.) при С. Иванова. Специализира в академията "Санта Чечилия" в Рим (1968-1969 г.) при М. Говоне и Ч. д'Анджело и в оперния театър "Ла Скала" в Милано (1969-1971 г.) при Р. Карозио и Р. Пасторино. Пее в Народната опера в София от 1976 г. Роли: Амнерис ("Аида") и Азучена ("Трубадур" - от Дж. Верди), Адалджиза ("Норма" от Белини), Леонора ("Фаворитката" от Г. Доницети), Иродиада ("Иродиада" от Ж. Масне), Кармен ("Кармен" от Ж. Бизе), Марфа ("Хованщина" от М. Мусоргски) и др. Концертен репертоар (творби от Г. Малер, Р. Вагнер, Г. Хендел, В. А. Моцарт и др.). Печели първи награди от Международния оперен конкурс в Тревизо, Италия (1972 г.) и Международния конкурс за млади оперни певци в София (1973 г.), Награда на журито на Международния оперен конкурс в Остенде, Белгия (1975 г.). От 2001 г. е директор на Националната опера в София.





1942 г.



Роден е Георги Стефанов Нотев - български диригент. Завършва хорово и оркестрово дирижиране в БДК. Специализира във Ваймар при Н. Рабинович (1969 г.), при Бр. Мадерна в Залцбург (1970 г.) и при И. Маркевич в Монте Карло (1972 г.). Главен диригент на Видинския (1970-1972 г.), на Плевенския симфоничен оркестър (от 1973 г.) и на Плевенската опера. Диригент на различни представителни хорове. Преподавател по интерпретация в БДК (от 1972 г.). Носител на II награда на IХ международен конкурс за диригенти във Флоренция (1972 г.).





1929 г.



Американският стоков пазар е разтърсен от най-голямата си криза, влязла в историята като „черния вторник на Уолстрийт"- предвестник на Голямата депресия в САЩ.

Голямата депресия е световен икономически упадък, който започва през 1929 г. и продължава през 30-те години на ХХ век. Концентрира се основно в Европа и САЩ, но има влияние и над останалата част от света. Най-индустриализираните страни са най-потърпевши от депресията – САЩ, Германия, Франция, Канада, Япония и Австралия. Голямата депресия приключва по различно време за различните държави.





1927 г.



Роден е Жилбер Беко - френски певец и композитор, наричан "крал на френския шансон". Посещава курсове по пиано в Консерваторията в Ница. Кариерата му започва след Втората световна война в Париж, където се запознава с Жак Пилс (тогава съпруг на Е. Пиаф, която открива таланта му). Среща се с Луи Аманд (негов основен текстописец). Композира над 400 песни (хитовете "А сега" и "Натали"), 1 опера, 1 мюзикъл. Наричат е "Господин 100 000 волта". В България изнася рецитал на "Златният Орфей" (1971 г.). Умира на 18 декември 2001 г.





1923 г.



Турция става република, начело на която застава нейният първи президент Кемал Ататюрк. Денят се чества като Национален празник на страната.

Мустафа Кемал паша Ататюрк е роден през 1881 г. в Солун. Той е първият президент на Република Турция (1923-1938 г.). Получава средно и военно образование в Солун и Битоля. Завършва Академията на Генералния щаб в Истанбул през 1905 г. Участва в младотурското движение и след Младотурската революция (1908 г.) се оттегля от комитета "Единение и прогрес". Участва в Итало-турската война (1911-1912 г.), Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война. В периода 1913-1914 г. е военен аташе в София. Ръководи националноосвободителното движение в Анадола (1919 г.). На 23 април 1920 г. в Анкара е формирано ВНС, което се обявява за върховен орган на властта. Като председател на парламента и главнокомандващ турската армия Ататюрк защитава интересите и независимостта на Турция от агресията на Англия и Гърция. След победата на Турция в Гръцко-турската война (1922 г.) е подписан Лозанският мирен договор (1923 г.), който отменя Севърския договор (подписан на 10 август 1920 г. между победителки в Първата световна война и Турция, който оформя разделянето на Османската империя, определя международния контрол над проливите, лишава Турция от право на суверенна държава, дава европейските £ територии и цялото Малоазийско крайбрежие на Гърция).

По инициатива на Ататюрк на 1 ноември 1922 г. е свален султанът и Турция е обявена за република (29 октомври 1923 г.). Кемал Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. в Истанбул.





1922 г.



Бенито Мусолини е назначен от крал Виктор Емануил за министър-председател на Италия.

Мусолини е италиански държавник. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически вестник “Аванти”. През Първата световна война основава вестник “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим през октомври 1922 г., където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под формата на диктатура. Мусолини е министър-председател от 1922 до 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд на разстрел.





1914 г.



Турция се включва в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария.

Първата световна война ( 1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението.

Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.

От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.





1914 г.



Роден е Максим (светско име: Марин Найденов Минков) - български патриарх и митрополит (от 1971 г.).

Марин Минков е роден в село Орешак, Троянско. От 1929 до 1935 г. учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 г. до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянската света обител. На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески подстриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий. След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години - от 1942 г. до лятото на 1947 г. Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1 септември 1947 г. до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 до 1960 г.). Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". На 30 октомрви 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 г. На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит.





1912 г.



По време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.

Борис III e цар на българите от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден в София на 30 януари 1894 г. Получава веднага титлата княз Търновски. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война и в Междусъюзническата война. След въвличането на България в Първата световна война известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III.





1912 г.



В хода на Балканската война (1912-1913 г.) Високата порта иска примирие, но българското правителство не отговаря на предложението под натиска на царя. Княз Фердинанд скрива предложението от съюзниците и продължава войната.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск.

Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.

Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.





1911 г.



Умира Джоузеф Пулицър - американски журналист и издател, в чиято чест е създадена едноименна награда за изключителни постижения. Роден е през 1847 г. в Мако, Унгария. През 1904 г. в своето завещание Джоузеф Пулицър предвижда бъдещата награда да стимулира постиженията в американската култура. Той определя четири номинации за журналистика, четири за литература и драма, една за образование и четири за пътуване и стипендии. От 1917 г. досега броят им се е увеличил до 21, като се включени поезия, музика и фотография. Паричното изражение на наградите “Пулицър” е 7500 долара

с изключение на категорията "Журналистика в служба на обществото", за която се връчва златен медал. Имената на наградените се обявяват през април.





1898 г.


В Русия е пуснат на вода първият ледоход в света – “Ермак”.





1898 г.


Роден е Николай Дончев (Николай Дончев Джаров) - български писател. Автор е на стихосбирки и литературни изследвания, преводач от френски, италиански и руски език. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1927 г.). Работи като учител. Завежда българската страница на излизащия на френски език в София всекидневник "La Bulgarie" (1924-1935 г.), редактор е в седмичниците "La parole Bulgare" и "Vita Bulgara" (1936-1944 г.). От 1961 г. до 1967 г. е в отдел "Връзки с чужбина" при СБП. Сътрудник е на литературния печат в България, Франция и Италия. Изследва френското и италианско влияния върху българската литература. Получава престижни награди от френското правителство и Френската академия. Книги: "Жетвар", "Стихове" (1927 г.), "Чужди влияния в българската литература" (на френски език, 1934 г.) и др. Умира на 1 януари 1988 г. в София.





1897 г.



Роден е Паул Йозеф Гьобелс – немски политик, министър по време на III райх, един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Влиза в Националсоциалистическата партия през 1922 г. Редактор и издател е на нацисткия в. "Ангриф". Става ръководител на пропагандата в нацистката партия през 1928 г. От 1933 г. е министър на народната просвета и пропагандата в кабинета на Хитлер. През 1944 г. става императорски пълномощник по тоталната военна мобилизация. Самоубива се в края на войната, заедно с цялото си семейство. Умира на 1 май 1945 г.





1896 г.


Роден е генерал-майор Цоню Ганев - командир на 16-а пехотна дивизия (септември 1944 - май 1945 г.).





1890 г.


Роден е Теодор Христов Горанов - български архитект. Завършва архитектура в Мюнхен (1915 г.). Преподавател е по градоустройство във Варненския университет (1948-1955 г.), във ВИСИ (дн. ВИАС) в София (1953-1958 г.). Постоянен член е на Съвета по планово изграждане на София (1954-1962 г.). По-значителните му проекти са в съавторство с Б. Русев: в София - сградата на Българското инженерно-архитектурно дружество (1924 г.), сградите на бул. "Руски" 8 (1926 г.), бул. "П. Евтимий" 10 (1934 г.), Военният клуб в Плевен (1932 г.). Проектира общински жилища на бул. "Ал. Стамболийски" в София (1935-1937 г., с колектив), градоустройствените планове на Свищов (1948 г., с арх. Б. Далчев), Варна (1948-1949 г., с колектив), Ямбол (1949-1950 г., с арх. К. Яръмов), миньорския квартал "Твърди ливади" в Перник (1925 г., с арх. Б. Русев и Д. Цолов). Умира на 9 февруари 1962 г. в София.





1889 г.



Английският политик Сесил Родс получава документ от кралицата, който му позволява да основе колония в Африка - Родезия.

Сесил Родс е британски колониален държавник и финансист, един от основните поддръжници на британската власт в южна Африка. Роден е на 5 юли 1853 г. През 1881 г. завършва Оксфордския университет. Същата година влиза в парламента на колонията Кейп, като остава депутат в него до края на живота си. През 1888 г. Родс установява монопол в добива на диаманти в страната, като основава единна минна компания. През 1889 г. тя прераства в Британската Южноафриканска компания. До 1923 г. компанията управлява териториите на днешно Зимбабве и Замбия, наречени Родезия през 1894 г. в чест на Родс. През 1890 г. Родс става министър-председател на колонията Кейп. Умира в Кейп Таун на 26 март 1902 г.





1889 г.



Умира Николай Гаврилович Чернишевски - руски общественик, писател, икономист, философ, мислител. Роден е на 24 юли 1828 г. в Саратов. Завършва Саратовската духовна семинария през 1845 г. и историко-филологическото отделение на Петербургския университет през 1850 г. При завършването на университета е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм. Известно време преподава руски език и литература в Саратовската гимназия (1851-1853 г.), след което се преселва в Петербург и става сътрудник на ляволибералните (почти радикални) списания “Отечественные записки” и “Современник”. Защитава магистърска дисертация “Естетическите отношения на изкуството към действителността”, полага началото на материалистическата естетика в Русия. Журналистическата дейност на Чернишевски е насочена към решаване на обществените проблеми в Русия чрез ликвидиране на крепостничеството. В печата публикува историко-литературни и литературно-критични статии, защитава реализма в литературата и утвърждава тезата, че литературата трябва да служи на интересите на народа. След 1857 г. цялото му внимание е насочено към икономическите и политически проблеми в Русия: включва се в обсъждането на условията за предстоящата реформа. Заедно с Херцен е един от създателите на народничеството. Влиянието на Чернишевски в руското общество нараства силно особено след отмяната на крепостничеството (19 февруари 1861 г.). В своя роман “Какво да се прави” (1862-1863 г.) описва живота на хората от новото общество - “разумните егоисти”, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото. Заради своята обществена и литературна дейност Чернишевски е арестуван и осъден (1864 г.) на 7 години каторга и вечно заселване в Сибир. След като изтърпява каторжното наказание, е заселен във Вилюйската крепост (1871 г.), където живее до 1883 г. Разрешено му е да живее в Астрахан (1883 г.) под надзора на полицията, а през юни 1889 г. получава разрешение да живее в Саратов, където умира.





1886 г.



Третото ВНС избира за княз датския принц Валдемар, но под натиска на Русия той се отказва от престола.

Валдемар Датски (15.Х.1858 г.–1939 г.) е принц, син на датския крал Християн IХ. Той е един от кандидатите за българския престол след абдикацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). Считан е за най-сериозния претендент за българския престол. На 29 октомври 1886 г. е избран за княз на България от III ВНС, но под натиска на Русия се отказва от престола.





1876 г.



Руският император Александър II в реч пред московското дворянство обявява, че в случай на отказ на турския султан да даде автономия на българите Русия ще действа „решително и самостоятелно".

Александър II е руски император от Романовската династия, управлявал в годините 1855–1881. Роден е на 17 април 1818 г., син е на Николай I. Стреми се да разшири руското влияние над Балканите. Под натиска на широкото обществено движение в защита на българския народ след Априлското въстание 1876 г. на 12 април 1877 г. подписва в Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската война 1877–1878 г. По време на военните действия той отсяда последователно в Свищов, с. Горна Студена, Великотърновско, и в с. Пордим, Плевенско. В Плевен приема пленения Осман паша, след което се връща в Русия. В резултат на тази война България е освободена. Александър II е роден на 1 март 1881 г.





1862 г.


Тържествено е осветена църквата “Св. Богородица” в Бобошево.





1859 г.


Архимандрит Партений Зографски е ръкоположен за епископ Полянински. Решението да се назначи българин за епископ в Кукуш е продиктувано от желанието на Патриаршията да неутрализира разширяващото се влияние на униатството сред българското население в Македoния.

Партений Зографски (Партений Нишавски) e висш духовник и книжовник. Роден e през 1818 г. в с. Галичник, Дебърско (дн. в Република Македония). Образованието си получава в гръцки училища в Солун и Цариград. Приема монашество в Зографския манастир, след което продължава да учи в Духовната семинария в Киев и Духовната академия в Москва. През 1852 г. открива богословско училище в Зографския манастир и сам учителства в него. В следващите години продължава учителската си дейност в Духовната семинария на о. Халки и в българското училище в Цариград. Въздигнат в епископски сан през 1859г. и в това си качество се противопоставя на униатското движение в Кукушко. За тази му дейност е заточаван по искане на Патриаршията, но без резултат. През 1867 г. е назначен за митрополит на Нишавската (Пиротска) епархия. Вместо да изпълнява нарежданията на Патриаршията, той полага грижи за развитието на българското просветно дело и води борба против сръбската пропаганда. Включва се и в борбата за извоюване на църковна национална независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) остава на своя пост до октомври 1874 г.

Освен като църковен деец Партений Зографски развива активна дейност и като книжовник. Сътрудничи на голям брой български вестници и списания, издава църковни съчинения, съдейства за изпращане на млади българчета да се учат в Русия и пр.





1825 г.



Роден е Сава Вълчев Филаретов - български възрожденски просветен деец и общественик. Учи в Котел при С. Доброплодни (1840-1843 г.). От 1843 г. до 1848 г. е учител в Шумен. Учи в гръцкото училище в Куручешме (Истанбул) и в Одеската гимназия (1849-1852 г.), завършва славянска филология в Московския университет (1857 г.). Съставя първия руско-български разговорник (1854 г.). Учителства в София. Открива мъжко класно (1857 г.) и девическо училище (1858 г.) в София. Участва в църковно-националната борба. Сътрудничи на руския и български периодичен печат. Принуден е от турските власти да напусне София, и през 1861 г. заминава за Русия. Същата година е назначен за секретар в Руското консулство в Одрин. Разболява се от туберкулоза, изпратен е на работа и лечение в Кайро (Египет), където умира на 13 ноември 1863 г. в Кайро.





1811 г.



Роден е Луи Блан - френски интелектуалец, историк, утопичен социалист. Роден е на 6 декември 1882 г. Обявява се против т. нар. класова борба като средство за преустройство на обществото. Блан смята, че усъвършенстване на обществото може да се постигне с помощта на държавата, като се спазва конституцията. По време на Февруарската революция (1848 г.) е член на Временното правителство; успява да прокара някои радикални тенденции във френското законодателство.





1783 г.



Умира Жан Лерон Д’Аламбер - френски математик и философ от епохата на Просвещението. Роден е на 16 ноември 1717 г. в Париж. Член е на Парижката академия на науките (1741 г.), както и на Френската академия (1754 г.). Заедно с Д. Дидро редактира "Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите". Трудове по механика, диференциални уравнения и др.





1730 г.


В Русия е учреден Кабинет на министрите, в който преминават функциите на тайния съвет.





1696 г.



По заповед на император Петър I е създаден руския флот.

Петър I е руски цар (от 1682 г.), първият руски император (от 1721 г.). Роден е през 1672 г. Син е на цар Алексей I Михайлович; от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III (1682 г.) и до 1689 г. царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна. Започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии), страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург (1703 г.). Поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците (1696 г.). Обявява война на Швеция, но претърпява неуспех при обсадата на Нарва (1700 г.). Успява да отвори руски "прозорец" на Финския залив. През 1709 г. разбива при Полтава шведския крал Карл ХII, който търси убежище в Турция. Потегля срещу турците, но е обкръжен при р. Прут и едва се спасява от плен (1711 г.). Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. Открива АН в Петербург (1725 г.) и Морската академия. Създаден е съвременният граждански шрифт (дн. печатна форма на кирилицата), въведен е нов календар (1700 г.). Умира през 1725 г.





1672 г.


 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.54 секунди