изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-15 @ 11:18 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар
 КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1315 - Градските власти във Флоренция осъждат задочно на смърт Данте Алигиери 1895 - В София е роден княз Кирил Преславски - син на цар Фердинанд I и брат на цар Борис III. След 9 септември 1944 г. е арестуван и съден от Народния съд. Получава смъртна присъда и е екзекутиран на 1.II.1945 г. 1934 - Мао Дзе-Дун предприема "Дългия поход" 1943 - В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) съветската армия си връща Киев

6.11.1943 г. В хода на Втората световна война е бомбардиран Пловдив, след като щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е предадена 205. авиогрупа на британските ВВС. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София (над 130 убити и около 250 ранени).




2015 г.

В Мадрид над 20 хиляди души излизат на масов протест срещу домашното насилие. В Испания от 1995 година насам 1390 жени са загинали при нападение от мъже.

2014 г.

Министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху заповядва да се разрушат домовете на палестинци извършили нападение в Йерусалим, при което загиват няколко човека.

2013 г.

Бил де Блазио е новият кмет на Ню Йорк.

2013 г.

В Москва е установен абсолютен температурен рекорд за ноември от +14.8 °C.

2012 г.
Почива българският Патриарх Максим. Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков. Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария. От 1936 до 1938 г. е църковен певец и деловодител в храма “Света Богородица” в град Русе.От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския държавен университет. На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от приснопаметния Ловчанския митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник - светец на светата Църква от VII век, прославен със силна вяра и православна изповед. На 19 декември - Никулден, 1941 г. приснопаметният Врачански митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм “Св. Йоан Рилски”. В края на 1942 г. Св. Синод го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария.На 12 юли 1947 г. в гр. Разград йеромонах Максим е възведен в архимандритско достойнство от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил, който с благословението на Св. Синод, ревниво подбирайки за себе си даровити и благонравни сътрудници, го назначава за свой протосингел. Архим. Максим остава такъв до 1950 г., когато е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод, като в периода от 1957 до 1960 г. е и председател на Редакционната колегия на Синодалното издателство с издания “Църковен вестник” и сп. “Духовна култура”. На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” архим. Максим е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки”. На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват Браницкия епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. На 7 март 1971 г. патриарх Кирил се представя в Господа и от 13 март до 4 юли 1971 г. митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод.На 25 юни 1971 г. Св. Синод го обявява Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически избран от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит. В трудни времена в продължение на 41 години патриарх Максим успява да съхрани и обедини Българската православна църква и да издигне международния й авторитет. Патриарх Максим е погребан на 9.11.2012 в Троянския манастир.


2001 г.


Главният мюфтия Селим Мехмед и патриарх Максим се срещат за пръв път по повод пътуването на Мехмед за Истанбул и предстоящата му среща с вселенския патриарх.

2001 г.

Външният министър Соломон Паси заминава на посещение в Австрия по покана на своята колежка Бенита Фереро-Валднер. Той се среща и с президента Томас Клестил.
Д-р Соломон Исак Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив. От юли 2001 г. е министър на външните работи на Република България. През 1989 г. е активист на опозиционното движение "Екогласност". Бил е депутат във Великото народно събрание и в XXXIX Народно събрание, президент-основател на Атлантическия клуб, научен сътрудник по математическа логика и компютърни науки в СУ "Климент Охридски" и БАН. През 1985 г. защитава докторска степен по математическа логика и компютърни науки в Софийски университет. Соломон Паси е женен, има 3 деца.

2001 г.

В Русия е разработен специален снайперистки гранатомет.
Пълнителят на ТБГ-7В има смъртоносност, равняваща се на 120-милиметров артилерийски снаряд или на снаряд от гранатомет. Барабанът на ТБГ-7В работи с подобрен взривен принцип. Експлозията на бойната глава създава високотемпературно поле и мигновено генерира мощна ударна вълна. При стрелба по незащитени войски оръжието разкъсва и изпепелява всички в радиус от 9 метра от мястото на детонация. Ако ударът е върху броня, предизвиква от 15 до 45-сантиметров пробив. При удар на превозно средство топлината и ударната вълна, които влизат в него, убиват пътниците.

1999 г.

Австралийците отхвърлят с референдум идеята страната да стане република.
Австралия е федерална държава в състава на Британската общност, с парламентарно управление. Заема континента Австралия, о. Тасмания и други острови около континента (Флиндърс, Кинг, Кенгуру). Владения на Австралия са: Кокосовите острови, Великденските острови, о. Норфолк, Хадър и Макдоналд. Площта на държавата е 7 686 848 кв. км. Населението на Австралия през 2000 г. наброява 19 200 000 жители.

1998 г.

Уелският принц и британски престолонаследник принц Чарлз пристига на посещение в България.
Принц Чарлз е роден през 1948 г. Като първороден син на кралица Елизабет II той е престолонаследник с полагащите се на ранга му титли херцог на Корнуол и Роутси, лорд Карик, барон Ренфрю. От 1952 г. е принц и велик управител на Шотландия, а от 1958 г. - принц на Уелс.Учи в гимназията в Гордънстаун. След това следва в университета в Кембридж. През 1976 г. Чарлз основава фондация на свое име в помощ на младите хора с увреждания. Уелският принц е постоянен патрон на повече от 270 обществени организации и временен патрон на още около 100 други. Всяка година обществените му ангажименти във Великобритания и страните от Британската общност са около 500. През 1981 г. принц Чарлз се жени за лейди Даяна Спенсър. Двамата имат две деца, принцовете Уилям и Хари. През 1996 г. двамата се развеждат. На 8 април 2005 г. принц Чарлз сключва брак с Камила Паркър-Боулс.

1998 г.

Английският журнал “Експрес” изплаща 340 хиляди долара на Том Круз и Никол Кидман за клевета. В изданието е поместена статия, в която се твърди, че бракът им е прикритие на хомосексуалните им влечения.

1997 г.

Конституционният съд отменя решението на парламента за назначаване на нови генерални директори на БНТ и БНР.
Делото е образувано на 18 юли 1997 г. по искане на 50 народни представители от ХХХVIII Народно събрание за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от 10 юли 1997 г. за промени в ръководствата на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), с което е освободен генералният директор на БНР и са избрани нови генерални директори на БНР и БТА (ДВ, бр. 56 от 1997 г.). В искането се поддържа, че решението на Народното събрание противоречи на разпоредбите на чл. 4, 8, 11, 39, 40, 41 и чл. 67, ал. 2 от Конституцията.
На 6 ноември 1997 г. Конституционният съд обявява за противоконституционно Решението на Народното събрание от 10 юли 1997 г. за промени в ръководствата на Българското национално радио и Българската национална телевизия, тъй като Народното събрание упражнява правомощия, които след влизането Закона за радио и телевизия вече не притежава. Според Конституционния съд решението на Народното събрание е противоконституционно и защото по смисъла на Конституцията решенията на Народното събрание трябва да бъдат съобразени с издадените от него закони. Тези закони могат да бъдат приети, изменени, допълнени или отменени само по реда, установен от Конституцията, а не и чрез решение на Народното събрание, противоречащо на приет от него закон. Нарушени са основни конституционни начала, присъщи на правовата държава, прогласени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

1994 г.

За президент на Таджикистан е избран Емомали Рахмонов.
Емомали Шарипович Рахмонов е роден 5 октомври 1952 г.. През 1992 година участва в гражданската война в Таджикистан като превзема столицата Душанбе. През 1994 година е избран за президент на Таджикистан с 4-годишен мандат. През 1999 с 97 % от гласовете е избран за втори мандат, който (след направени промени в конституцията) продължава 7 години.

1991 г.

С указ руският президент Борис Елцин прекратява дейността на КПСС и Компартията на РСФСР на територията на Русия.

1981 г.

Започва тридневно официално посещение в България на министър-председателя на Индия Индира Ганди.
Индийската общественичка и държавник е дъщеря на Джавахарлал Неру. Получава образованието си в Швейцария, Англия и Индия. Член е на партията Индийски национален конгрес и един от лидерите й от 1938 г. Участничка е в национално-освободителното движение. От 1964 г. заема различни министерски постове. Индира Ганди заема два пъти поста на министър-председател на Индия в периода 1967-1977 г. и от 1980 до 1989 г. Става жертва на атентат, организиран от политическите й противници. Застреляна е от нейн охранител в Делхи.

1972 г.

Умира Димитър Чавдаров Челкаш - български писател-хуморист и сатирик. Роден е на 19 март 1912 г. в с. Бешовица, Врачанско. Завършва финанси в Свободния университет в София (1936 г.). Работи като книговодител в банка (1932-1934 г.), чиновник в Дирекция на статистиката (1934-1944 г.). Той е един от основателите на литературния кръжок “Христо Смирненски” (1935-1941 г.). Участва в Отечествената война - редактира в. “Часовой”, хумористично приложение на в. “Щурмовак”. Главен редактор е на в. “Стършел” (1946-1961 г.).
На 9 март 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение "За някои недостатъци в работата по списването на в. "Стършел". Редколегията на вестника и главният редактор Димитър Чавдаров-Челкаш са обвинени, че толерират "безидейния, самоцелен хумор" и "антипартийните и клеветнически сатирични произведения" на Радой Ралин, които пречат на вестника да изпълнява "своята роля на боево хумористично и сатирично издание на Партията". Челкаш е освободен от поста главен редактор и на мястото му е назначен Асен Босев, а от сътрудниците на "Стършел" се изисква да насочат критиката си срещу "проявите на консерватизъм, бюрократизъм и догматизъм, против тунеядството, презрителното отношение към физическия труд, угодничеството, ходатайствата, против всякакви буржоазни остатъци в съзнанието и бита на хората, за утвърждаване на комунистическите възгледи и поведение в нашето общество".
Челкаш е член на Сценарната комисия при Студията за игрални филми (1961-1963 г.), работи като дипломат в Рим (1963-1968 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на съчиненията -“Весело сърце” (1938 г., в съавторство с Чучурин - П. Вежинов), “9 септември 1944 г.” (1945 г.), “Командирът” (1950 г.), “Щастливи мигове” (1950 г.), “Криви пътеки” (1953 г.), “Далечна и близка Монголия” (1956 г.), “Пясък в машината” (комедия, 1956 г.), “Приятни фейлетони” (1957 г.), “Всичко наопаки” (1957 г.), “Нежелани гости” (1959 г.), “Останки печални” (1969 г.), “Юлско утро” (1969 г.), “Междуцарствие” (1977 г.) и др.

1971 г.

Поп-изпълнителката Шер (Шерилин Саркисиян) изпълнява песента “Gypsies Tramps & Thieves”, която заема първо място в американският хит парад.
Шер започва кариерата си с бившия си съпруг, певеца и музиканта Сони Боно. Шер се в киното от 1967 г.. Участия: “Добри времена” (1967 г.), “Върни се при мен, Джими Дейн” (1982 г.), “Силкууд” (1983 г.), “Маска” (1984 г.), “Вещиците от Ийстуик” (1987 г.), “Лунатици” (1987 г., “Оскар”), “Подозрение” (1987 г.), “Морски сирени” (1991 г.), “Чай с Мусолини” (1999 г.), “Нарушители” (1999 г.). Албуми: All I Really Want to Do” (1965 г.), “The Sonny Side of Cher” (1966 г.), “Cher (United Artists)” (1966 г.), “With Love, Cher” (1968 г.), “Backstage” (1968 г.), “3614 Jackson Highway” (1969 г.), “Cher (MCA)” (1971 г.), “Gypsys, Tramps & Thieves” (1971 г.), “Foxy Lady” (1972 г.), “Half Breed” (1973 г.), “Bittersweet White Light” (1974 г.), “Dark Lady” (1974 г.), “Stars” (1975 г.), “I’d Rather Believe in You” (1976 г.), “Two the Hard Way (Allman & Woman)” (1977 г.), “Cherished” (1977 г.), “This Is Cher” (1978 г.), “Take Me Home” (1979 г.), “Prisoner” (1980 г.), “I Paralyze” (1982 г.), “Cher [Geffen]” (1987 г.), “Heart of Stone” (1989 г.), “Outrageous” (1989 г.), “Love Hurts” (1991 г.), “You Better Sit Down Kids” (1996 г.), “It’s a Man’s World” (1996 г.), “Believe” (1998 г.), “Believe [CD Single Japan Bonus Track]” (1999 г.), “Take Me Home [Australia]” (1999 г.), “Black Rose” (1999 г.), “Sing America” (1999 г.), “Not. Com. mercial” (2000 г.), “Holdin’ Out for Love” (2001 г.), “The Ugly Duckling” (2001 г.), “Living Proof” (2001 г.).

1970 г.

Роден е Итън Хоук – американски актьор. Роден е в Остин, Тексас. Живее в района на Принстън, Ню Джърси. Там учи актьорско майсторство в Princeton's McCarter Theatre и още 14-годишен дебютира в киното във филма на Джо Данте "Explorers" (Изследователи, 1985 г.). След своя дебют Хоук временно прекратява актьорската си кариера, за да завърши висшето си образование в Carnegie Mellon University. Като студент е избран от режисьора Питър Уиър за една от ролите във филма с Робин Уилямс "Обществото на мъртвите поети" (1989 г.). Две години по-късно Итън играе заедно с Джеръми Айрънс в "Мочурища". Играе в тийнейджърската драма "Хапки на реалността" (Reality Bites, 1994 г.) на режисьора Бен Стилър, романтичната драма на Ричард Линклейтър "Преди изгрева" (Before Sunrise, 1995 г.), мрачната фантастика "Гатака" (1997 г.). През 1998 г. се жени за актрисата Ума Търман. Имат две деца - 5-годишната Мая и роденият през 2002-а Рон.

1960 г.

В Киев се откриват първите пет станции от местното метро, като дължина на трасето е 5,2 километра. Строителството на метрото започва през 1949 година.

1955 г.

Родена е Мария Шрайвер – американска тв водеща, племенница на президента Кенеди и жена на губернатора на Калифорния Арнолд Шварцнегер.
След колежа работи в телевизията KYW-TV във Филаделфия, а по-късно в WJZ-TV в Балтимор. Кариерата й на телевизионен репортер започва с работата й за телевизионната мрежа CBS. Работи за NBC от 1989 г. до 2004 г. Автор е на пет книги.

1955 г.

Роден е Димитър Попмаринов Киров - български православен богослов. Преподавател е в ПБФ на ВТУ (от 1991 г.), доктор е от 2003 г. Завършва Духовната академия в София. Работи в Светия синод и като завеждащ кабинета на Българския патриарх. Специализира в Русия и Швейцария. Представител е на БПЦ към Световния съвет на църквите в Женева (1991-1998 г.) . Той е един от учредителите на православното християнско движение “Св. Евтимий, патриарх Търновски” (1990 г.) и на Балканския православен младежки съюз (1992 г.). Автор е на множество статии и книги: “Синът Човешки” (1990 г.), “Съвременни богословски проблеми” (2001 г.), “Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет” (2001 г.).

1948 г.

В периода 6 - 15 ноември се състои съдебен процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП, който слага край на легалната опозиция. 70-годишният Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др.
Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е в Оряхово на 9 март 1882 година. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните и дейци, Лулчев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 до 1931 г. непрекъснато е народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е неин представител в Националния комитет на Отечествения фронт. Представител е на дясното крило в партията, през юни 1945 г. Лулчев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Народен представител е в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г. Коста Лулчев умира на 31 януари 1965 година.

1948 г.

Роден е Глен Фрей – китарист и вокалист на американската група “The Eagles”. Роден е в Детройт и израства в Роял Оук. Свири в няколко аматьорски и полупрофесионални банди, включително в The Mushrooms. След разпадането на групата Фрей свири в The Four of Us, The Subterraneans и The Heavy Metal Kids. По-късно участва в кънтри-рок групата Longbranch Pennywhistle и впоследствие в The Eagles. По-известни песни на The Eagles с негово участие са "One of These Nights," "Lyin' Eyes," "Take It to the Limit," "Hotel California," "New Kid in Town," "Life in the Fast Lane," "The Long Run," "I Can't Tell You Why," и "Heartache Tonight".

1943 г.

В хода на Втората световна война е бомбардиран Пловдив, след като щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е предадена 205. авиогрупа на британските ВВС. На 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София (над 130 убити и около 250 ранени).
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватия и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

1943 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) съветската армия си връща Киев, държан от нацистите повече от две години.
По време на Втората световна война са проведени две битки около съветския град Киев (дн. Украйна).
Битката при Киев от 1941 г. е известна като най-продължителната обсада във военната история. Тя продължава от август до септември 1941 г. и е част от операция Барбароса. В съветската история битката е известна като Киевска отбранителна операция, която продължава от юли до края на септември 1941 г., когато градът попада в немско владение
В битката при Киев от 1943 г. градът е освободен от съветския Първи украински фронт.

1941 г.

Умира Морис Льоблан - френски писател, автор на криминални романи. Роден е през 1864 г. в Нормандия. Известно време следва право и филология, но скоро се прехвърля в Париж, където се отдава на литература. Става известен през 1906 г. с разкази с криминални сюжети, отпечатани в сп. "Жьо се ту". През 1907 г. издава първия си сборник с новели: "Арсен Люпен, крадецът-джентълмен".

1935 г.

В периода 6 - 18 ноември се провеждат съвещания на водачите на забранените партии в дома на Александър Малинов за съгласуване на тяхната дейност за сваляне на правителството и възстановяване на конституционното управление.
Александър Малинов е юрист, политически и държавен деец. Роден е през 1867 г. в Пандъкли (Бесарабия) (днес в Украйна) в семейството на български преселници. Завършва гимназия в Болград и право в Киев. Установява се в България през 1891 г. и работи като съдия и прокурор, а от 1896 г. се отдава на адвокатска практика. Той е един от видните дейци на Демократическата партия , а след смъртта на основателя и П. Каравелов (1903 г.) и неин лидер. Взема дейно участие в подготовката и провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и в измененията и допълненията на Търновската конституция, гласувани по-късно от V ВНС. Одобрява обявяването на Балканската война 1912-1913 г., като след това не може да приеме поражението на България в Междусъюзническата война 1913 г. и последвалата след нея първа национална катастрофа. След избухването на Първата световна война 1914-1918 г. настоява за участието на България в нея на страната на Антантата, но когато през юни 1918 г. наследява кабинета на д-р В. Радославов, продължава водената дотогава външна политика на съюз с Централните сили и с това носи отговорност за последвалото поражение на България и новата национална катастрофа. Александър Малинов е ярък противник на управлението на БЗНС (1919-1923 г.). Като един от лидерите на Конституционния блок участва в борбата против БЗНС, заради което през есента на 1922 г. заедно с другите водачи на блока е арестуван и хвърлен в Шуменския затвор, за да бъде съден от Държавен съд като виновник за втората национална катастрофа. Принуден е да влезе в образувания през август 1923 г. Демократически сговор, но в началото на април 1924 г. го напуска и възстановява отново Демократическата партия. Той е един от инициаторите и лидер на коалицията Народен блок, която печели парламентарните избори през юни 1931 г.. Не одобрява извършения нов държавен преврат на 19 май 1934 г. и последвалата след него еднолична диктатура на цар Борис III. Умира по време на предизборната борба за ХХIV ОНС. Като общественик и политически деец е избиран многократно за депутат в Народното събрание.
Александър Малинов заема постовете: председател на ХХIII ОНС (1931-1934 г.), министър-председател (16 януари 1908-16 март 1911 г.; 21 юни-28 ноември 1918 г. ;29 юни-12 октомври 1931г.) , в същото време министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908-5 септември 1910 г.), министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910-16 март 1911 г.;21 юни-17 октомври 1918 г.;29 юни-12 октомври 1931г. ), министър на правосъдието (17 октомври-28 ноември 1918 г.).

1935 г.

Умира Вълко Стамов Велчев - български офицер, генерал-майор (1901 г.). Роден е на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора.Завършва Военното училище в София и военна академия в Русия. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер от генералния щаб участва в операциите при Драгоман, Цариброд и Пирот. При вестта за детронирането на княз Александър (9 август 1886 г.) организира контрапреврата в Пловдив. През Балканската война (1912-1913 г.) генерал Велчев е началник на новосформираната ХI пехотна сборна дивизия и след това е началник на северния и източния сектор при обсадата на Одрин. След войната участва в политическия живот.

1934 г.

Мао Дзе-Дун предприема "Дългия поход", за да се изплъзне от националистическите сили.
Мао Дзе-Дун е китайски политик и държавник, създател на маоизма - азиатска разновидност на комунизма. Председател е на КНР в периода 1954-1959 г. Председателства ЦК на Китайската Комунистическа Партия от 1943 г. Член е в нея от създаването й през 1921 г. През 60-те години на ХХ век е идеолог на т. нар. културна революция. Членува в Политбюро на ЦК от 1933 г. От 1949 до 1954 г. е председател на Централния народен правителствен съвет на КНР. На IХ конгрес на Китайската Комунистическа Партия през1969 г. Мао е обявен за пожизнен лидер на партията.

1929 г.

Умира Макс Баденски - наследник на баденския престол, райхсканцлер на Германия от 1918 г. Роден е на 10 юли 1867 г. в Баден-Баден. По време на I световна война настоява за ограничаване на териториалните претенции на Германия и провеждане на частични реформи, които да предотвратят избухването на революция. На 3 октомври 1918 г. е поставен начело на псевдолиберално правителство, чиято главна цел е спасяването на монархията. Правителството му съществува до Ноемврийската революция през 1918 г.

1928 г.

Полковник Джейкъб Шик патентова електрическата самобръсначка.
Джейкъб Шик е роден през 1878 г. в Отава, щата Айова. През 1898 г. се записва в армията през 1898 г., служи на Филипините и в Аляска, където поставя военни телеграфски линии. Идеята за електрическата бръсначка се заражда по време на службата му в Аляска, когато започва да изпитва затруднения при бръснене на студено. Първоначалните планове на изобретението представляват бръсначка с подвижен кабел, захранвана от външен мотор. Първоначално производителите, на които изпраща изобретението, го отхвърлят. През 1919 г. напуска армията и се отдава напълно на разработването на електрическата самобръсначка. За прехрана започва да бръсне със изобретенията си. Първият модел е пуснат на пазара през 1926 г и създава собствена компания. Компанията Шик е погълната от Филипс през 1979 г.

1921 г.

Роден е Джеймс Джонс – американски писател. От 1939 до 1944 г. служи в американската армия, като взема участие във военните операции в Тихия океан. В средата на 60-те години заминава за Париж, където прекарва 15 години от живота си. Създава романите: "Отнякога и во веки веков" (1951 г.), "И бързат те" (1957 г.), "Шеренга" (1962 г.), "Веселият месец май" (1971 г.), "Повикай ме" (1978 г.); повестта "Пистолет" (1958 г.); книга с очерци: "Виетнамски дневник" (1974 г.); мемоари: "Втората световна война" (1975 г.). Джеймс Джонс умира през 1977 година.

1921 г.

Умира Арсени Георгиев Костенцев - български просветен деец. Роден е през 1842 г. в с. Ново село, Щипско , където получава образование си. Учител е в различни села на Струмишко, Тиквешко и Малешевско. Участва активно в откриването на български училища в Македония и настоява за въвеждането на нови учебни дисциплини - българска история, землеописание, естествена история и други. Участва в подготовката на Априлското въстание 1876 г.. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е войвода на чета, която защитава българите от зверствата на турските войски и башибозука. От 1881 г. до 1888 г. е отново учител в Македония, след което се преселва в София. Автор е на “Спомени”.

1920 г.

Преди окончателното прокарване на новите граници сръбските войски окупират Царибродско, Босилеградско и Струмишко. Западните български покрайнини включват 129 селища (25 от тях са разсечени от границата) с население от 65 000 души и територия от 1555 кв. км. Народното събрание прекратява заседанията си в знак на протест и обявява тридневен национален траур.
Западните покрайнини са политико-географско понятие, създадено изкуствено след края на Първата световна война (1914-1918 г.), с което се обозначава територията от Западна България, която след тази война е заграбена от Триединното кралство на сърби, хървати и словенци. Включва землищата на 1 град и 101 села, в които според статистическите данни от 1910 г. живеят 61 925 души. Това са Цариброд (днес Димитровград в Югославия) и 37 села от тогавашната Царибродска околия, част от Кюстендилското краище (37 села), 18 села от Трънско и Знеполско, 8 села от Кулско и 1 село от Видинско. Претенциите на Сръбско-хърватско-словенското кралство са от "стратегически съображения", т.е. осигуряване на неговата източна граница от българско нападение, и са признати от Ньойския мирен договор през 1919 г. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) Югославия успява да запази своето господство над тази територия, чието население нараства на 62 624 души (по данни от 1961 г.). Формално тя признава малцинствени права на българите в тази област, но на практика полага всички усилия за неговото денационализиране и асимилиране. Днес, по неофициални данни, броят на българите в Западните покрайнини е намалял до 27 000 души.

1917 г.

В хода на Първата световна война завършва третата битка за Ипр, в която напредването на съюзниците с 10-ина километра струва 240 хиляди живота.
Първата световна война ( 1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.
От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

1915 г.

По време на Първата световна война българските войски завземат град Тетово.

1915 г.

Умира Христо Чернопеев (Черньо Пеев) - деец на македоно-одринското революционно движение.
Роден в с. Дерманци, Ловешко. Включва се в дейността на ВМОРО в края на ХIХ в. В Кукушко ръководи школа за обучение на бъдещи войводи. Взема участие в аферата "Мис Стоун". По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. се сражава с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си дейност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската революция 1908 г. участва в създаването на Народната федеративна партия. През 1911 г. става член на ЦК на ВМОРО. По време на Балканската война 1912-1913 г. се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Убит е на фронта по време на Първата световна война при село Криволак (днешна Македония).

1912 г.

Умира Съба Вазова, по баща хаджи Николова, майка на народния поет Иван Вазов. Омъжва се на 15 и половина години за Минчо Иванов Вазов и в продължение на 24 години ражда десет деца – осем братя и две сестри. Двама от синовете и Владимир и Георги стават прочути генерали, други двама – Михаил (загива при свалянето на княз Александър Батемберг) и Борис – също стават офицери. Съба овдовява през 1877 година, когато мъжът и е убит от турците на 52-годишна възраст. Съба Вазова е възпята в много стихотворения на Иван Вазов едно от които е прощалното “Пред гроба на майка ми”.

1893 г.

Умира Пьотр Илич Чайковски - руски композитор. Роден е през 1840 г. във Воткински. Учи право в Петербург, след това консерватория при видния руския композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония “Зимни мечти”. Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество. Завършва оперите “Войвода”и “Ундина”. През 70-те години създава множество произведения, между които някои от първите си шедьоври - увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета”, Първия концерт за пиано и оркестър (1874 г.), операта “Ковачът Вакула”, която по-късно преработва като “Черевички”, както и първия си балет “Лебедово езеро” (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните и най-често изпълнявани негови произведения - Симфония ¹4 и операта “Евгений Онегин”. Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа”, “Дама пика” и “Йоланта”, балетите “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката” и много други.

1888 г.

Роден е Карлис Зале - латвийски скулптор. Учи Петербургската художествена академия (1917-1920 г., в класа на А. Т. Матвеев). Живее и работи в Берлин (1921-1923 г.), след което се завръща в Латвия. Произведения: Братско гробище в Рига (1924-1936 г., заедно с арх. А. К. Бирзениек) и Паметник на свободата (1931-1935 г.) в Рига. Развива националните традиции в стил "модерн". Ръководител е на скулптурно ателие (1936-1942 г.) и професор в Латвийската художествена академия в Рига. Умира на 19 февруари 1942 г. в Инчу Калнс.

1886 г.

Генерал Николай Каулбарс прекъсва българо-руските дипломатически отношения и изтегля руските дипломати от Княжеството. Водачите на русофилите емигрират в Цариград, Одрин, Солун и Букурещ. Руските интереси в Северна България се защищават от германския дипломатически агент в София, а в Южна България - от френския консул в Пловдив.
Барон Николай Василиевич Каулбарс e руски военен деец и дипломат, генeрал. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. участва като началник-щаб на гвардейска дивизия. През 1883–1884 г. идва в България със задача да окаже съдействие за сключването на военна конвенция, уреждаща положението на руските офицери в Българската армия. Николай Каулбарс е включен в международната комисия, която помага за постигането на примирие и подписването на мирен договор след Сръбско-българската война 1885 г. През 1886 г. той отново пристига в България във връзка с разрешаването на политическата криза и влошаването на българо-руските отношения, настъпили след детронацията на княз Александър I Батенберг. Неговата намеса довежда до задълбочаване на противоречията. По нареждане на руското правителство Николай Каулбарс прекъсва дипломатическите отношения между България и Русия и напуска страната.

1885 г.

Радомирският отряд на капитан Кисов задържа сръбската Моравска дивизия при Брезник. По същото време нашите части отблъскват сърбите при Белоградчик.
Стефан Иванов Кисов е роден в Болград, Бесарабия на 12 декември 1849 година. Той е военен деец, полковник. Произхожда от семейство на български преселници от гр. Елена. Завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война. По време на Руско-турската освободителна война е в състава на Българското опълчение и командва рота в Трета Опълченска дружина. Отличава се в сраженията с турските войски при Стара Загора и Шипка. Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Участва в Сръбско-българската война като командир на Втори Струмски пехотен полк и на Брезнишкия отряд. Отличава се в боевете при Брезник и Пирот. След войната е командир на Първа Пехотна Софийска бригада. Заради неодобрението на антируската политика на Регентството и на първия стамболовистки режим (1887–1894 г.) е уволнен от армията. Автор е на мемоарните съчинения: "Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877–1878 г." и "Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885 г.".
Стефан Кисов умира на 24 ноември 1915 година.

1882 г.

Родена е Санда Тенева Йовчева - българска писателка, журналистка, преводачка, общественичка. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, завършва в Загреб (1907 г.). Работи като учителка. Участва в издаването и е редактор на сп. "Утрина" и "Миротворец", основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943 г.). Тя е една от първите жени пацифистки в България, съоснователка и активен член е на Българския женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, участничка в Клуба на българските писателки и др. Започва творческия си път като поетеса. Печата разкази, повести, романи, произведения за деца. Някои съчинения: "В мечти" (1925 г.), "Жетвен ден" (1928 г.), "Отхвърлените" (1930 г.), "Кръст за храброст" (1931 г.), "Бояна войвода" (1934 г.), "Княгиня Мара" (1934 г.), "Ние в дълбокия тил" (1937 г.), "Малката цветопродавачка" (1941 г.) и др.Умира на 20 март 1946 г. в София.

1878 г.

Проектът за Органически устав на Княжество България е одобрен от руския император Александър II.
Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.

1860 г.

Ейбрахам Линкълн печели президентските избори в САЩ. Той управлява северноамериканската държава до 1865 г. Депутат е в Конгреса (1846-1848 г.). Един от основателите на Републиканската партия през 1854 г., обявява се против робството в САЩ. Изборът му за президент е повод за избухването на Гражданската война в САЩ. След капитулацията на Юга е преизбран за президент. Няколко дни по-късно е убит от Дж. У. Бут.

1851 г.

Роден е Чарлз Хенри Доу – американски финансов журналист, съосновател на “Dow Jones & Company” и “The Wall Street Journal”.Чарлз Доу измисля индексът “Дау Джоунс” като част от проучване на движението на финансовия пазар. Доу развива серия принципи за разбиране и анализиране на пазарно поведение. По - късно тези принципи стават известни като “Теорията на Доу”, основа за техническия анализ. През целият си живот Чарлз Доу не успява да завърши средно образование. Чарлз Хенри Доу умира в Бруклин, Ню Йорк на 2 декември 1902 година.

1850 г.

В Османската империя влиза в сила Търговски закон, който създава реални условия за модернизиране на търговската дейност по българските земи. Законът копира френския търговски кодекс от времето на император Наполеон Бонапарт (1804-1814 г. и 1815 г.).

1836 г.

Умира Карел Хинек Маха - чешки поет. Роден е на 16 ноември 1810 г. в Прага. Смята се за предходник на най-новата чешка поезия. Автор е на поемата “Май” (1836 г.). , повестта “Цигани” (1935 г.), дневникови етюди “Из моя живот” (1934 г.), философска и интимна лирика.

1835 г.

Роден е Чезаре Ломброзо - италиански съдебен психиатър, антрополог, основоположник на антропологичното направление в криминологията и углавното право. Доцент е по психиатрия в Павийския университет (1862 г.), директор е на психиатрията в Пезаро и професор по психиатрия в Торинския университет. Според Ломброзо независещи от волята условия (наследственост, влияние на нервни болести и др.) играят главна роля в психологията на престъпника. Негови са съчиненията - "Гений и лудост", "Престъпният човек", "Престъплението - причини и лекуване" и др. Умира на 19 октомври 1909 г. в Торино, Италия.

1814 г.

Роден е Адолф Сакс – белгийски майстор на духови инструменти. Работи в Брюксел, а от 1836 г.- в Париж. Усъвършенства редица духови инструменти. Изобретател на саксофона, както и на семейство духови инструменти - саксхорни (патентовани през 1845 в Париж).

1771 г.

Роден е Алоис Зенефелдер – немски учен, изобретил литографията. Установява възможността за изработване на форми за висок печат (1796 г.), разработва метод за плосък печат - литография (1798 г.). По-късно конструира литографен печатен стан, прави поредица от репродукции на картини с маслени бои (1833 г.). Автор е на "Пълно ръководство по литография" (1818 г.).

1494 г.

Роден е Сюлейман Великолепни - син е на Селим I. Той е османски султан в периода 1520-1566 г. Наричан е още Кануни (‘Законодател’). По време на неговото управление Османската империя достига най-голямото си териториално, военно, финансово-икономическо и обществено-политическо могъщество - 6 млн. кв. км (на 3 континента - Европа, Азия и Африка), население - около 25 млн. души. Завоюва Сирия и Египет, Сърбия, част от Унгария, о. Родос (20 декември 1522 г.). През 1526 г. нанася поражение на унгарците край Мохач. През 1529 г. превзема Молдова и обсажда безуспешно Виена. Завладява също така Грузия, част от Персия, Месопотамия, Йемен, Триполи и Алжир. През 1536 г. подписва първите договори за свободна търговия на западните предприемачи в Османската империя с френския крал Франсоа I (т. нар. капитулации). С името на Сюлейман Великолепни е свързана кодификацията на османските закони - той детайлизира законодателството, всички кадийски учреждения и съдилища разполагат със сборник със закони; отменени са привилегиите на определени слоеве от населението; отменени са ограниченията за търговията с Иран, конфискацията на стоки; дадени са много права на служителите на култа. С епохата на Сюлейман Великолепни е свързан и разцветът в ислямското монументалното строителство. Архитект Синан строи 2 от най-известните си джамии по негово време (“Шахзаде”, 1543-1548 г., и “Сюлеймание”, 1550-1557 г.).

1444 г.

Кръстоносните отряди се събират при крепостта Овеч (Провадия), където получават информация, че османците са прехвърлили Проливите и са готови да ги посрещнат с цялата си военна мощ. Въпреки получената информация кръстоносците продължават похода.
Крепостта Овеч се намира на платото, наречено Калето, разположено източно от град Провадия. То има формата на кораб, чийто нос сочи на юг. От всички страни е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите (укрепленията), разположено на север от Калето. Каменната крепост е населявана от траки, римляни, византийци, евреи. Била е център на дубровнишка колония. Превземана е от рицари, турци, руски войски. Византийците я наричат Проват, а по-късно българите й дават името Овеч. По време на Второто българско царство Овеч е важен административен, стопански и военен център. Седалище на митрополит – един от седемте духовни центрове на държавата.
В крепостта са затваряни рицарите на Амедей VI Савойски, между които маршалът на Бургундия. По-късно крепостта е завоювана от Ягши бей. Крепостта е превземана от Владислав III Ягело и войските на Мурад II.
В Овеч е живял цар Петър II, след като се отказва от короната и предава властта на своя по-малък брат Асен през 1190 г.. Крепостта е център на освободителното въстание на Фружин – син на Иван Шишман.
Постепенно крепостта е изоставена. Запазени са уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг.
Гербът на крепостта е орелът, изрисуван върху пръстените – печати, намерени на крепостта.

1315 г.

Градските власти във Флоренция осъждат задочно на смърт Данте Алигиери, след като той отказва да се върне от изгнание.
Данте Алигиери е италиански поет. От 1295 г. участва активно в политическия живот на Флоренция. От 1302 г. живее в изгнание. Първите му поетични творби са свързани с школата долче стил нуово ("Нов живот" - автобиографично произведение в стихове и проза, в което възпява любовта си към Беатриче). Световната си известност дължи на "Божествена комедия" (1307-21), съставена от 100 песни в 3 части - "Ад", "Чистилище" и "Рай". Написана в алегоричен стил, поемата съчетава средновековните възгледи с идеите на настъпващия Ренесанс, сочи пътя за моралното и политическото възраждане на човека. Чрез нея се утвърждава тосканското наречие като литературен език на Италия. С философския трактат "Пир" поставя началото на художествената проза на италиански език. Пише и трактати на латински език - "За народната реч", "За монархията".

 

Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.55 секунди