изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-01-17 @ 21:51 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

 КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1204 г. - Кардинал Лъв – пратеник на папа Инокентий III, при най-тържествено богослужение и в присъствието на цар Калоян, помазва и посвещава тогавашния предстоятел на Българската православна църква, архиепископ Василий, в сан примас на Българската църква. Унията с Рим продължава до 1235 г.  1783  г. - В Севиля се изпълва последната смъртна присъда чрез изгаряне на клада, издадена от Инквизицията. 1866 г. - Открита е първата българска ж.п. линия Русе-Варна. 1917 - Крайцерът “Аврора” дава началото на Великата Октомврийска социалистическа революция.1944 г. - Франклин Рузвелт е избран за четвърти пореден път за президент на САЩ. 1946 г. - Открива се Шестото ВНС За негов председател е избран Васил Коларов.




2014 г.

В резултат на полицейска операция Onymous на ФБР и Министерството на вътрешната сигурност на САЩ в 16 европейски страни и САЩ са закрити над 400 сайта от мрежата Tor посредници на търговия със забранени стоки, сред които и най-големият онлайн магазин за нелегална стока Silk Road. Арестувани са над 17 човека сред които създателят на новата версия на сайта американския гражданин Блейк Бентал. Конфискувани са и биткойни на стойност над 1 милион долара.

2013 г.

Европейската централна банка снижава лихвения процент до рекордните 0,25 %. С този ход банката се опитва да поощрява банките да вземат заеми, които после да бъдат предоставени за бизнеса и съответно да се развива икономиката в ЕС и еврозоната.

2012 г.

Земетресение с магнитуд 7.4 в Гватемала отнема живота на 52-ма човека. 131 къщи са разрушени, прекъснато е електроснабдяването на 73 хиляди домакинства. Най-пострадали е департаментът Сан Маркос на Тихоокеанското крайбрежие на малката централноамериканска държава. Намира на около 250 километра западно от столицата Гватемала.

2011 г.

На Червения площад в Москва е проведен тържествен парад, посветен на 70-годишнината от началото на защитата на Москва от нацистите през Втората световна война. До 2005 г. ежегодно на 7 ноември се провеждат паради по случай болшевишката революция от 1917 г. Премахнат е от руското правителство на 7 ноември 2005 г.

2011 г.

Георгиос Папандреу-младши подава оставката на правителството, което оглавява от 6 октомври 2009 г.

2007 г.

Провежда се операция Планинска буря е операция, започната от полицията на Република Македония срещу въоръжените албанци в района на планината Шар в западната част на страната. Селата Бродец, Весала и Вейче близо до Тетово в подножието на Шар са замесени в битката.
КФОР – силите на НАТО в Косово, увеличават нивото на войската си откъм косовската страна на границата, преди да започне операцията.

2006 г.

Арнолд Шварценегер е преизбран за губернатор на Калифорния. Губернаторът на Калифорния е най-висшият пост на изпълнителната власт в щатското правителство, чийто задължения включват ежегодната реч за състоянието на щата, внасянето на щатския бюджет и следене за спазването на щатските закони.

2005 г.

Умира Михаил Леонович Гаспаров. Той е руски литературовед и класически филолог, историк на античната литература и руската поезия, стиховед, литературен теоретик. Академик на Руската академия на науките. Автор е на фундаментални трудове върху руския и европейския стих. Преводач на антична, средновековна и модерна поезия и проза. Есеист.

2001 г.


В Брюксел се провежда шестото заседание на Смесения консултативен комитет ЕС - България. То обсъжда социалните проблеми на България.

1996 г.

На закрито заседание на правителството се обсъждат условията за въвеждане на валутен борд в България.
Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г. и представлява валутен съюз между България и еврозоната.
Основните характеристики на валутния борд са следните: валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута срещу местна валута по определения в закона курс; валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение; валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити на правителството.
Ефектът от действието на валутния борд е намаление на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък който е около 58% в годините преди въвеждането на борда и спада до 7% след 1997 г. Ниската инфлация прави възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие.

1996 г.

Изстреляна е сондата "Марс глобъл сървейър", която достига Червената планета през септември 1997 г. и започва да прави карта на повърхността й. От данните, предадени от сондата, става ясно, че на повърхността на Марс има следи от огромни пропасти и мощни прашни бури.

1989 г.

В Канбера, Австралия, на консултативния форум се създава Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). Идеята за АТИС датира от 1982 г. и принадлежи на министър-председателя на Япония Дзенко Судзуки. Страни-учредителки са Австралия, Бруней, Индонезия, Канада, Република Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур, САЩ, Тайланд, Филипините и Япония.

1972 г.

В Русе е открито телевизионно студио, а до края на годината влиза в действие и районният телевизионен център в града.

1956 г.

Излъчва се първото професионално предаване на Българската телевизия. Показани са манифестациите в Москва и София за годишнината от Октомврийската революция.

1954 г.

Умира Йордан Тимотеев Венедиков - български офицер и военен писател, историк. Генерал-майор от запаса от 1936 г. Завършва Военното училище в София през 1892 г. и генералщабна академия в Торино през 1908 г. Участва в дейността на ВМОРО. Литературната си дейност започва заедно с революционната - взема участие в Арменското (1896 г.) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на Балканската война от 1912-1913 г. е командир на ескадрон в конната дивизия; през Първата световна война е командир на IV конен полк от конната дивизия в Македония и Добруджа. Автор е на около 20 големи труда: "История на Сръбско-българската война 1885 год.", "Военна организация и военни действия през въстанието в 1876 год.", "Руско-турската война през 1877-1878 год." и др. През Първата световна война редактира ежедневника "Военни известия", седмичното списание "Отечество" и урежда походна войнишка библиотека.

1951 г.

Турция повторно затваря границата си с България. До този момент от страната след 1949 г. са се изселили между 154 и 156 000 души. Отново като официален аргумент се посочва нелегалното прехвърляне на роми с фалшиви входни визи.

1951 г.

Роден е Стефан Антонов Софиянски - български икономист, политик; министър-председател на България в служебен кабинет (февруари-май 1997 г.).
Стефан Софиянски е роден в София. През 1974 г. завършва Висшия икономически институт в София, специалност статистика. В периода 1973-1975 г. работи като икономист в Министерството на съобщенията и информацията в управление "Изследвания, анализи и доклади". От 1975 г. до 1991 г. е икономист в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия. След това работи последователно в Министерството на информацията и съобщенията, Института по икономика, информация и управление, и в Агенция "Демокрация". В периода 1991-1993 г. е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения по времето на правителството на СДС начело с Филип Димитров.
В края на 1993 г. е избран за зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС с ресор вътрешна политика. През 1994 г. е избран с листата на СДС за депутат в XXXVII Народно събрание. Година по-късно (1995 г.) става зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Същата година става член на постоянната делегация на Народното събрание за връзки с Европейския парламент. Членува и в парламентарната Икономическа комисия. През 1995 г. е избран за кмет на София и преустановява задълженията си като депутат от XXXVII Народно събрание. През 1997 г. е министър-председател в служебния кабинет.
На 2 юни 1998 г. Националният изпълнителен съвет на СДС взема решение Стефан Софиянски да бъде представител на СДС в медийната комисия на Европейския демократичен съюз.
На местните избори през 1999 г. е избран за кмет на София с втори мандат.
През 2001 г. започва да критикува политиката на СДС и иска цялото ръководство, включително Иван Костов, да поеме отговорност за нея, обявява се за диалог и сътрудничество с Национално движение Симеон Втори /НДСВ/, което идва на власт в резултат на парламентарните избори през юни. След като позицията му бива отхвърлена от СДС, в началото на декември Софиянски учредява своя партия - Съюз на свободните демократи. Като учредители в тази формация се включват много дотогавашни членове и привърженици на СДС, между които и Диляна Грозданова.
През 2003 г. Стефан Софиянски е избран за кмет на София с трети мандат.
На изборите за народни представители проведени на 25 юни 2005 г. Стефан Софиянски е избран за депутат.

1949 г.

Умира Траян Тъмен (псевдоним на Траян Василев Траянов) - български поет, брат на поета Т. Траянов. Завършва гимназия в София през 1911 г. и учи във Военното училище. Участва в Балканската война от 1912-1913 г., където е тежко ранен в главата и губи зрението си. През 1916 г. заминава на лечение във Виена, където учи музика, немски език и Брайлово писмо във Виенския институт за слепи. В България се завръща през 1922 г. Член е на редакторския колектив на списание “Съдба” и на читалището на слепите в България. Печата стихотворения в сп. “Хиперион” и “Съдба”. Автор на стихосбирките: “Изгасналото огледало” (1928 г.), “Слепият гуслар” (1931 г.), “Нощ е наоколо” (избр., 1935 г.); на спомени - “Ден и нощ” (1941 г.).

1946 г.

Открива се VI Велико народно събрание. За негов председател е избран Васил Коларов. На 4 декември 1947 г. Събранието приема Конституция на Народна република България. Дейността на събранието продължава до 21 октомври 1949 г.
Васил Коларов е роден в Шумен на 28 юли 1877 г. Завършва гимназия във Варна през 1895 г. През 1897-1900 г. следва право в Швейцария. След завръщането си в България започва адвокатска практика. Влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия в средата на 90-те години на XIX в. През 1897 г. основава партийна организация в Никопол, а от 1902 г. е начело на социалистите в Шумен. След разцеплението на БРСДП през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавявано от Д. Благоев. От 1904 г. до 1919 г. е ръководител на социалдемократическата организация на тесните социалисти в Пловдив. От 1905 г. непрекъснато е избиран в състава на централното ръководство на партията. Избиран е многократно за народен представител. Участва като запасен офицер в Балканската война от 1912-1913 г. Противопоставя се на въвличането на България в Първата световна война от 1914-1918 г. на страната на която и да било от двете воюващи групировки. Има големи заслуги за разгръщане на антивоенното движение в страната от есента на 1915 г. до есента на 1918 г. В следвоенните години се включва и в международното работническо и комунистическо движение. През декември 1922 г. е избран за генерален секретар на Коминтерна. Изявява се и като един от ръководителите на Балканската комунистическа федерация.
Взема ръководно участие в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание от есента на 1923 г. След неуспеха на въстанието емигрира от България - отначало в Югославия, а после - в Австрия и СССР. След смъртта на Д. Благоев от 1924 г. е фактически лидер на БКП (т.с.). По негова инициатива през февруари 1927 г. се създава Работническата партия в България като легално проявление на БКП. През 1929-1935 г. е функционер на Коминтерна в Селския интернационал. От 1931 г. до 1940 г. е директор на Международния аграрен институт в Москва и главен редактор на неговия печатен орган "Аграрни проблеми". През 1936-1939 г. ръководи организацията по събиране и изпращане на български доброволци в Испанската гражданска война от 1936-1939 г. След Лайпцигския процес от 1933-1934 г. отстъпва лидерския пост на партията на Г. Димитров. Заедно с него Коларов е един от инициаторите за създаването на Отечествения фронт в България през 1942 г. Завръща се в страната през 1945 г. и се включва в ръководството на БРП (к) и се изявява същевременно като активен политически и обществен деец. Избран е за председател на ХXVI Обикновено народно събрание през 1945 г., а след провъзгласяването на България за Народна република от 15 септември 1946 г. и за временен председател на републиката. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция от 1946-1947 г., където се подписва мирният договор с България. От 7 ноември 1946 г. е председател на VI Велико народно събрание. От декември 1947 г. е подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи. Васил Коларов умира на 23 януари 1950 г.

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939-1945 г.) Единадесети конен дивизион на 7-а пехотна дивизия освобождава Валандово и Удово.

1944 г.

България прекъсва дипломатическите си отношения с Япония.
Официални отношения между Република България и Япония са установени по силата на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. През 1933 г. е разменена кореспонденция между монарсите на двете страни във връзка с установяването на дипломатически отношения, като датата на българския отговор (6 септември 1933 г.) би могла да се счита за дата на тяхното начало. През декември 1939 г. първият японски пълномощен министър в България връчва акредитивните си писма. България открива своя легация в Токио през май 1942 г. Правителството на ОФ скъсва дипломатическите отношения с Япония на 7 ноември 1944 г. Същите са възстановени на 12 септември 1959 г., като от 1 юни 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1944 г.

Франклин Делано Рузвелт е избран за четвърти пореден път за президент на САЩ.
Франклин Делано Рузвелт е 32-рият президент на САЩ (1933 г.-1945 г.), от Демократическата партия (избиран е 4 пъти). Роден е през 1882 г. Племенник е на Теодор Рузвелт. Провежда система от реформи ("Нов курс"). Установява дипломатически отношения със СССР. През Втората световна война Рузвелт участва в създаването на антихитлеристка коалиция. Той е един от авторите на Атлантическата харта, на решенията на Техеранската конференция и Ялтенската конференция. Издига идеята за създаването на ООН и за установяването на всеобщ мир с участието на великите сили от антихитлеристката коалиция. Франклин Рузвелт умира през 1945 г.

1944 г.

Умира Рихард Зорге - руски разузнавач и журналист. Внук е на Фр. Зорге - ученик и съратник на К. Маркс и Фр. Енгелс. Зорге е мобилизиран в немската армия през 1914 г. и участва в Първата световна война. Член е на Независимата социалдемократическа партия от 1917 до 1919 г., членува в Германската комунистическа партия от 1919 г. Пропагандист е във Вупертал и Франкфурт на Майн, редактор на комунистическия вестник в Солинген. От 1924 г. е в СССР. Член е на КПСС от 1925 г. През 30-те и 40-те години на миналия век е разузнавач на СССР в Германия, Япония и други страни. Успява да получи сравнително точна информация за броя на немските дивизии, съсредоточени през лятото на 1941 г. на границите на СССР, за датата на нахлуването на войските и за планираните военни действия. През октомври 1941 г. е арестуван от японската полиция, през септември 1943 г. осъден на смърт и обесен. Погребан е в Токио.

1944 г.

Умира Кирил Генчев Христов - български поет. Учи в Морското училище в Триест (1895 г.), където изучава италиански език и се запознава с класиците на италианската литература и модерните поети. Живее в Неапол и Лайпциг в периода от 1897 до 1898 г. През 1900 г. е учител в Шумен, през 1901 г. е преместен в София в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски Университет). Заедно с А. Страшимиров редактира сп. “Наш живот”. През Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913 г.) е военен кореспондент и сътрудник на вестник “Военно известие”. През 1922 г. напуска България и се установява в Лайпциг като ръководител на Семинара по български език и литература. Организира в Пражкия университет курсове по български език и литература през 1930 г. Публикува за пръв път стихове през 1895 г. Сътрудник е на всички литературни издания. Свързва се с кръга “Мисъл”. В част от произведенията си възпява подвига на народа във войните. Автор и на пътеписи и мемоари. Съчинения: “Песни и въздишки” (1896 г. ), “Трепети” (1897 г.), “Стихотворения” (1899 г.), “Самодивска китка” (1905 г.), “Стълпотворение (Богоборци )” (трагедия, 1905 г.), “Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezzo. Царски сонети. Втори сборник стихотворения” (1911 г.), “Химни на зората. Тихи песни и легенди за живота и смъртта. Пръв сборник стихотворения” (1911 г.), “Към Цариград” (кн. I, 1912 г.), “На нож! Нови песни и стихотворения” (1913 г.), “Боян магесникът. Историческа трагедия в 5 действия в стихове” (1914 г.), “Бурни години” (1913-1916 г.), “Огнен път. Военни разкази” (1913-1917 г.), “Иван Вазов. Кратък животопис” (1920 г.), “Тъмни зори. Роман” (1920 г.), “Антология” (1922 г.), “Вълнолом. Стихотворения” (1937 г.), “Кой проваля българската драма?” (1939 г.), “Затрупана София. Спомени” (1944 г.), “Избрани стихотворения” (1968 г.), “Българска реч. Избрани стихове” (1974 г.), “Съчинения в 5 тома. С предговор от Кр. Куюмджиев” (1966-1968 г.).

1943 г.

Родена е Джони Мичъл (псевд. на Роберта Джоан Андерсън) - американска поппевица, композиторка, авторка на текстове, китаристка, пианистка. Тя е автор на химна на фестивала в Уудсток. Призната е като композитор (една от първите й песни - “И двете страни”, 1967 г., има над 50 версии). Песните й са изпълнявани от редица певци, между които Джуди Колинс, Том Ръш, Дж. Кеш, “Кросби, Стилс, Неш енд Йънг”. Мичъл е художничка (живопис и графика), поетеса. В края на 70-те години на миналия век многостранните й интереси я насочват към джаза. Учи известно време при Чарли Мингъс, а скоро след смъртта му записва албума “Мингъс” (в осъществяването му участват Дж. Пасториъс, Дж. Маклахлин, Уейн Шортър и др.). През 80-те години на миналия мек продължава сътрудничеството й с джазови музиканти: Пат Матини, Майкъл Брейкър, Лайъл Мейс, Дон Алайъс, Дж. Пасториъс. Албуми: “Johnie Mitchell (Songs to a Seagull)” (1968 г.), “Clouds” (1969 г.), “Ladies of the Canyon” (1970 г.), “Blue” (1971 г.), “For the Roses” (1972 г.), “Court and Spark”, “Miles of Aisles” (1974 г.), “The Hissing of Summer Lawns” (1975 г.), “Heira” (1976 г.), “Don Juan’s Reckless Daughter” (1977 г.), “Mingus” (1979 г.), “Shadows and Light” (1980 г.), “Wild Things Run Fast” (1982 г.), “Dog Eat Dog” (1985 г.), “Chalk Mark in a Rain Storm” (1988 г.), “Night Ride Home” (1991 г.), “Turbulent Indigo” (1994 г.), “Hits and Misses” (1996 г.), “Taming the Tiger” (1998 г.).

1942 г.

Умира Григор Василев - български адвокат, общественик, журналист и политик. Завършва право в София и Женева. Член е на Демократическата партия, министър е в кабинета на А. Ляпчев от 1930 до 1931 г. Сътрудник е на български политически вестници и е кореспондент на чужди издания.

1932 г.

Умира Георги Стоилов Шопов - български издател, публицист, проводник и защитник на толстоизма в България. Завършва I прогимназиален клас в Панагюрище. Той е един от най-ревностните последователи на философско-нравствените идеи на Л. Н. Толстой в България. През 1900 г. отказва да служи редовната си военна служба, заради което е съден и лежи в затвора. Работи като пътуващ книжар, изнася сказки за Толстой, Хр. Ботев и В. Левски, издава сп. “Лев Н. Толстой” (1903-1906 г.). През 1907 г. организира собствено изд. “Живот”. Издава произведения на руски и западноевропейски автори и български писатели - Ст. Михайловски, Ив. Ст. Андрейчин, Н. В. Ракитин, П. Ю. Тодоров и др. Издателството му фалира през 1921 г. Превежда на български език произведения на Л. Н. Толстой.

1930 г.

Роден е Валентин Николаевич Железняков - руски оператор. Завършва ВГИК през 1958 г. Дебютира в новелата "Тамбу-ламбу" (1958 г.) заедно с О. Лучинин. Снима: "Ескадрата излита на запад" (1966 г.), "Червеният площад" (1970 г.), "Четвъртият" (1973 г.), "Децата на Ванюшин" (1974 г.), "Легенда за Тил" (1977 г.), "Техеран 43" (1981 г.), "Майка Мария" (1982 г.), "Бряг" (1984 г.), "Избор" (1988 г.), тв филми: "Операция “Тръст" (1968 г.), "Първа любов" (1969 г.), "Диалог" (1978 г.).

1925 г.

Започва партийна конференция в София на последователите на Стефан Стамболов. Взема се решение за обединение с партията Народно единство - политическа партия, създадена през 1923 г. В редовете й влизат групата на Н. Генадиев, която се отделя от Националлибералната партия, и бившите народнолиберали В. Савов, Н. Бронзов, П. Генадиев и др. Партията не оказва съществено влияние върху политическия живот на страната. След убийството на Н. Генадиев бюрото на Народно единство установява по-тесни връзки със стамболовисткото течение в Националлибералната партия начело с В. Кознички, Н. Думанов и Кр. Станчев. На 19 юли 1925 г. се обединяват в Народнолиберална партия. През 1928 г. тази партия се обединява с Националлибералната партия. Печатен орган на партията: в. "Народно единство".

1925 г.

Роден е Хасан Хюсеинов Карахюсеинов - български писател, журналист, преводач. Завършва гимназия и следва в Школата по журналистика към СБЖ. Работи като младежки и партиен организатор. Кореспондент на централни издания в Лудогорието. Превежда български автори на турски език. Автор е на книги на турски и български език със стихотворения и проза.

1922 г.

С постановление № 6068 на правителството се забранява издаване на вестници по стария правопис.
Първата правописна реформа след Освобождението от 1899 г. установява официално българския правопис с "Упътване за общо правописание". Правописът, установен тогава, е известен като "Иванчовски" (по името на министърa на народното просвещение Т. Иванчов). В сила до 1921 г. Построен е върху Дриновия правопис, като от една страна съответства на съвременното състояние на езика и включва особеностите на източните и западните говори, а от друга не скъсва решително с традициите на етимологичния правопис.
Реформата от 1921 г. заменя "Иванчовския" правопис с нов, близък до днешния. Въведена е от професор Ст. Омарчевски - министър на народното просвещение в кабинета на Ал. Стамболийски. Правописът е отменен през 1924 г. от правителството на проф. Ал. Цанков, което връща стария - Дриновско-иванчовски правопис.
Реформата от 1945 г. е наречена "Отечественофронтовска". Разработена е от държавна комисия начело с доктор К. Драмалиев. Правописът е въведен с наредба закон от 27 февруари 1945 г. и отменя някои графеми (ятов знак, голяма и малка носовка и др.), опростява правописа на някои думи, премахва краесловните ерове. През 1945 г. е издадено "Упътване за правописа на българския книжовен език".

1922 г.

Бенито Мусолини се самообявява за водач на фашистката партия в Италия.
Бенито Мусолини (наричан Дуче) е италиански държавник. Роден е на 29 юли 1883 г. Емигрира в Швейцария, където се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически вестник “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава вестник “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия влиза във войната, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските националистични амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. От 1922 г. до 1943 г. е министър-председател на Италия. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е на разстрел от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер.

1918 г.

Роден е Георги Гълъбов - български лекар. Завършва медицина в София през 1943 г.; основател и асистент в Катедрата по анатомия в Медицинския факултет от 1945 г.; главен асистент от 1945 г.; ръководител и на катедрата до 1963 г. Георги Гълъбов е заместник-министър на МНЗ от 1951 до 1959 г. Научен секретар на БАН от 1959 до 1966 г. Редовен професор е в Катедрата по анатомия във ВМИ - София от 1960 г. Основава Централната лаборатория по проблемите на регенерацията при БАН през 1963 г., на която е директор до края на живота си. Гълъбов е ректор на ВМИ, София в периода 1966-1970 г. Той е член на Асоциацията на анатомите (Нанси, Франция) от 1967 г. Председател е на Националната комисия по електронна микроскопия от 1968 г. Председател е на научното Дружество на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България в периода 1971-1982 г. Председател е на Съюза на научните медицински дружества в България от 1973 до 1977 г. Член-кореспондент е на БАН от 1974 г. Член е на анатомичните дружества в Чехия (1975 г.), Русия (1976 г.) и Германия (1979 г.). Георги Гълъбов е учен със световен принос в областта на невроморфологията. Има над 140 публикации в България и в чужбина.

1917 г.

Крайцерът “Аврора” дава началото на Октомврийската революция.
Аврора е крайцер на Балтийския флот, един от символите на Октомврийския болшевишки преврат от 1917 г. На вода е от 1903 г., участва в морския бой в залива Цушима през 1905 г. Вечерта на 7 ноември 1917 г. с халостен изстрел на оръдията си "Аврора" дава сигнал за атака на Зимния дворец. Днес корабът е исторически паметник, филиал на Централния военноморски музей от 1956 г.
На 7 ноември (25 октомври стар стил) избухва Октомврийската революция, организирана и извършена от болшевишката партия под ръководството на В. И. Ленин. Установена е диктатура на пролетариата, създадена е власт на Съветите. В Петроград е публикувано възвание към гражданите на Русия. С щурм е превзет Зимният дворец и е арестувано Временното правителство. На Втория конгрес на Съветите са приети Декрет за мира и Декрет за земята. Създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари, начело с Ленин.

1913 г.

Роден е Албер Камю - френски философ и писател, есеист, романист, драматург и журналист, лауреат на Нобелова награда за литература за 1957 г. От 1940 г. живее и работи във Франция. По време на Втората световна война е активен участник в Съпротивата. Автор е на “Писма към немския приятел” (1943-1944 г.), “Чужденецът” (1942 г.), “Митът за Сизиф” (1942 г.), “Разбунтуваният човек” (1951 г.). Загива при автомобилна катастрофа на 4 януари 1960 г.

1912 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) Кърджалийският отряд разгромява турската отбрана на превала Балкан Тореси.
Частите от действащия в Родопите корпус на Явер паша (3 табора, две чети башибозуци и една батарея) след оттеглянето си от Местанлъ (Момчилград) организират за отбрана превала Балкан Тореси. Срещу тях се насочва командвания от ген. Никола Генев Кърджалийски отряд (два сборни полка, 3-а бригада от Македоно-одринското опълчение, една гранична дружина и 16 оръдия).
Боят започва на 7 ноември и с удар по фронта противникът е отхвърлен на втората позиция. На следващия ден започват обходните действия, турците са застрашени от обкръжаване и се оттеглят на юг. Кърджалийският отряд бързо се спуска в Беломорието.

1911 г.

Роден е Йосиф Цанков (Йожи) - български композитор и пианист, свързал името си с началото на българската естрадна песен. Учи пиано при Н. Георгиева-Агура и Теофана Калчева. Завършва юридическо образование в Софийския университет през 1939 г. Първата си песен - “Ела с мен в Хавай” написва през 1930 г., а през 1936 г. създава квартет “Цанков”. От 1937 до 1941 г. е композитор на театър “Одеон” в София. Усъвършенства знанията си по теория на музиката и композиция при П. Стефанов и В. Стоянов. За “Одеон” композира оперите: “Мая” (1935 г.), “Продадена любов” (1937 г.), “Жуана” (1939 г.), “Дръж се, Жужи” (1941 г.), “Златната вдовица” (не е поставяна). Едновременно с ангажиментите си към театъра ръководи фабриката за грамофонни плочи “Лондон рекърдс” (1937-1940 г.). През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на “Радиопром” (по-късно “Балкантон”). Член е на СБК от 1948 г. Сред най-известните му песни до 50-те години са “Керванът”, “Продадена любов”, “Облаци бездомни”, “Спи, моя малка синьорина”, наред с множество танга, фокстроти, румби, валсове и др. През 60-те години на миналия век създава песни в сътрудничество с поетите Д. Василев и Д. Точев: “Старите песни”, “Събота вечер”, “Гълъби над София”, “Твоята китара”, “Когато луната изплува” и др. Песните му се изпълняват от М. Николова, М. Николова, Г. Кордов, Л. Иванова, Й. Христова, П. Христова. На негово име е учредена награда на СБК, която се връчва на фестивала “Златният Орфей”.

1909 г.

Роден е Кен Уехара (псевдоним на Кийосуке Икебата) - японски актьор. Завършва университет през 1935 г. Постъпва в компанията “Сьотика”. Той е един от най-популярните герои-любовници в японското кино - “Храната” (1951 г.), “Трагедията на Япония” (1953 г.), “Нощната река” (1956 г.) и др.

1901 г.

Роден е Мицо Андонов (Димитър Гоцев) - български театрален критик и литератор. Племенник е на Г. Делчев. Завършва гимназия в София и философия в Софийския университет. Член е на Независимите професионални съюзи, сътрудник е на вестник "Единство". През юни 1926 г. е осъден на 5 години затвор по ЗЗД. Пише статии по проблемите на българския театър и театралното изкуство във вестниците "Фронт на трудово-борческите писатели в България", "Щит", "Литературен преглед", "Пробуждане"; сп. "Пробив", "Български артист" и др. Главен редактор е на списание "Начало" (1926-1928 г.). Участва в театралните инициативи и театралните студии на Ал. Жендов, Д. Хаджиилиев, Б. Дановски като театрален критик. От 1934 г. е организационен работник в Съюза на артистите в България и е редактор на съюзните издания списание "Български артист", вестник "Артист", "Възпоминателен лист" и др. Заместник-председател и директор на Творческия дом на актьора в периода от 1961 до 1966 г., членува в Художествения съвет на Народния театър "Иван Вазов".

1898 г.

Роден е Тото (псевдоним на Антонио де Куртис Галярди, херцог Комнин Византийски) - италиански актьор. Играе в театрите в Неапол и Рим, както и във вариететни програми. В киното е от 1936 г. Играе във филмите: “Тото Ле Моко” (1949), “Тото търси квартира” (1949), “Неапол - град на милионери” (1950 г.), “Тото търси жена” (1950 г.), “Полицаи и крадци” (1951 г.), “Тото и кралете на Рим” (1951 г.), “Тото и жените” (1952 г.), “Тото в цвят” (1952 г.), “Къде е свободата?” (1953 г.), “Златото на Неапол” (1954 г.), “Тото и Каролина” (1954 г.), “Хора ли сме или фелдфебели?” (1956 г.), “Престъпниците, както винаги, останаха неизвестни” (1958 г.), “Законът си е закон” (1958 г.), “Операция “Свети Януари” (1966 г.), “Птици големи и малки” (1966 г.), “Вещиците” (1966 г.), “Капричио по италиански” (1968 г.).

1889 г.

Роден е генерал-лейтенант Иван Марков, командващ 2-ра армия (11.08.1941 -16.10.1943 г.).

1885 г.

В хода на Сръбско-българската война в битката при Гургулят е разгромена сръбската Моравска дивизия. Тя разполага с 2 полка, 13 батальона, 2 планински батареи и 1 ескадрон - всичко 12 000 пехотинци, 120 конници и 24 оръдия. Срещу нея се изправя отрядът на капитан Хр. Попов в състав: 2 дружини от 1-ви пехотен Софийски полк, 4-та Пловдивска дружина, полубатарея от 1 батарея и 3 ескадрон от 2 конен полк. С ловко маневриране и плътен пушечен артилерийски огън българските войски спират сърбите и минават в контраатака, при която отблъскват противника и го преследват до Брезник. Така отрядът осигурява близкия рубеж (участък от местност, чиито естествени особености благоприятстват воденето на военни действия) на Сливнишката позиция.

1885 г.

Роден е Богдан Ацев Баров - български революционер, активист на ВМОРО. След прехвърлянето си в България взема участие в Септемврийското въстание през 1923 г. Автор е на романа "Блуждение" от 1920 г. Умира в Скопие на 9 септември 1941 г.

1879 г.

Роден е Александър Михайлов Паскалев - български книгоиздател. Завършва право в София. Занимава се с книгоиздателска дейност от 1908 г. Издава пълните съчинения на Хр. Ботев, А. Константинов, Л. Каравелов, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов. Издава дълги години библиотека "Всемирна литература" (класически и модерни писатели), от която излизат около 300 книги.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София.

1871 г.

Умира Адолф Фридрих Людвиг Щрекер - германски химик-органик. Ученик е на Ю. Либих. Професор е в университетите в Кристияния (дн. Осло) от 1851 г., Тюбинген от 1860 г. и Вюрцбург от 1861 г. Основните му трудове са върху синтеза на природните съединения. Разработва способ през 1850 г. за получаване на алфа-аминокиселини от алдехиди, синилна киселина и амоняк. Показва, че при действието на аминокиселината на азотната киселина се образуват окси-киселини, получава от гликозата гликозна киселина (през 1881 г., заедно с Н. Н. Соколов). Получава гуанидин през 1861 г. Предлага метод през 1868 г. за получаване на соли на алакансулфокиселина от алкидирани сулфиди.

1869 г.

Излиза първият брой на вестник "Свобода", издаван от Любен Каравелов. Според автора "Целта на "Свобода" е да защитава българските интереси и да показва на българския народ път, по който трябва той да върви, за да може по-лесно да достигне до своето нравствено съвършенство и до своята политическа независимост. Освен това "Свобода" ще употреби всичките си сили да опознае българският народ с неговите съседи и обратно."
Любен Каравелов е виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e през 1834 г. в Копривщица. Учи в родния си град в килийно, а след това и във взаимно училище при Хр. Пулеков, a от 1846 г. учи при Н. Геров. През 1850 г. продължава образованието си в Пловдив, където постъпва в гръцко, а от 1852 г. - в българско училище. През 1857 г. заминава за Москва и е приет в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател. В Москва престоява десет години. Във връзка с очакван военен конфликт между Сърбия и Османската империя през 1867 г., Любен Каравелов се отправя за Белград като кореспондент на в. "Голос" и други руски вестници. Там установява незабавно контакт с много българи, които по това време живеят в сръбската столица, а така също и с прогресивни сръбски учени и общественици. Каравелов основава т. нар. Български комитет през май 1867 г. със задача да организира българската емиграция в Сърбия за предстоящата освободителна борба в България. За тази дейност през есента на 1867 г. е принуден от сръбското правителство да напусне Белград. Каравелов за кратко време се изявява като един от ръководните дейци на българската емиграция. Той става един от инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет и след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган в. "Свобода". На първото Общо събрание на комитета от април-май 1872 г. той е избран за негов председател. На 25 февруари 1873 г. вместо в. "Свобода" Каравелов започва да редактира в. "Независимост". На свиканото през май същата година Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. През 1874 г. се преустановява издаването на в. "Независимост". От януари 1875 г. започва да издава сп. "Знание", което се занимава с научни и литературни проблеми. Каравелов взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война от 1876 г. През лятото на 1878 г. се завръща в България и се установява в Търново (днешно Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе. Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г.

1867 г.

Родена е Мария Склодовска Кюри - френска физичка, професор, чуждестранен член на много академии на науките, полякиня по произход. Изучава свойствата на радиоактивното лъчение, открива полония и радия през 1898 г. със съпруга си Пиер Кюри. Доказва независимостта на радиоактивния разпад от концентрацията и от други фактори, а през 1911 г. изготвя първия радиев еталон. През 1903 г. заедно с Антоан Бекерел и Пиер Кюри получава Нобелова награда за физика. През 1911 г. става Нобелов лауреат в областта на химията.

1856 г.

Роден е Васил В. Маринов - български юрист, доктор по право, частен хоноруван доцент по наказателно право и съдопроизводство. Завършва българската гимназия в Болград; учител е в българското училище в Гюргево; сътрудник е на вестник “Знаме”. Приятел и съратник е на Хр. Ботев, Ст. Стамболов и Л. Каравелов. Секретар е на градоначалника в гр. Тулча (1877-1878 г.). Завършва право в Одеския университет (1878-1882 г.). Маринов е един от основателите на Софийския университет, извънреден преподавател в периода 1892-1895 г. и частен хоноруван доцент по наказателно право в Юридическия факултет от 1895 до 1899 г. Член е, подпредседател, прокурор и председател на Софийския окръжен съд (1886-1887 г.). Член, подпредседател и председател е на Върховния касационен съд (1887-1927 г.).

1812 г.

Умира Матвей Фьодорович Казаков - руски архитект, един от основоположниците на класицизма в руската архитектура от ХVIII в. Матвей Казаков е роден през 1738 г. Учи в Архитектурната школа на Д. В. Охтомски в Москва в периода 1751-1760 г. Работи в Твер от 1763 до 1767 г. под ръководството на П. Р. Никитин, където участва в разработването на плана на града и построява Пътния дворец на Екатерина II. Помага на В. И. Баженов при проектирането на Големия Кремълски дворец в Москва от 1768 до 1774 г. и усвоява принципите за използване на класическите форми и пропорции. Разработва редица типове градски жилища, обществени здания, организиращи големи градски пространства и определящи архитектурата на Москва в края на ХVIII и началото на ХIХ в. По негови проекти са построени: сградата на Сената (днешен Върховен съвет и Съвет на министрите на Русия), в което използва куполно покритие с голям диаметър; Московският университет (1786-1793 г.); Голицийската (1796-1801 г.) и Павловската (1802-1807 г.) болници и др.

1811 г.

Роден е Карел Яромир Ербен - чешки поет, фолклорист и историк. Завършва Пражкия университет. От 1848 г. е депутат в чешкия сейм. От 1851 г. заема длъжността пражки архивариус. В своята поезия използва мотиви от чешкия фолклор (сб. балади "Букет от народни повести", 1853 г.), чешки, руски, украински приказки ("Сто простонародни славянски приказки в оригинален текст", 1865 г.). Издава сб. "Чешки народни песни" (3 тома., 1842-1845 г.), "Простонародни чешки песни и пословици" (1864 г.). Публикува редица документи, отнасящи се до историята на Чехия (между които сборник с грамоти по чешка история до средата на ХIII в.) и други славянски народи; паметници на старата чешка литература ("Сборник дипломатически документи и исторически грамоти от Бохемия и Моравия", ч. I, 1855 г.; "Пражката хроника на Бартош", 1851 г., съчинения на Томаш Щитни, 1852 г., Ян Хус, 3 т., 1865-1868 г., и др.). Върху много от стиховете му пишат музика А. Дворжак, К. Бендл, З. Филих. Превежда на чешки език редица произведения на руската средновековна литература (т. нар. летописи на Нестор, 1867 г., "Слово о полку Игореве", 1869 г., "Задонщина", 1869 г., и др.), издава произведения от епохата на хуситските войни. Привърженик е на панславизма.

1783 г.

В Севиля се изпълнява последната смъртна присъда чрез изгаряне на клада, издадена от Инквизицията.
През Средновековието Инквизицията е съдебно-полицейски орган на Католическата църква, който жестоко наказва еретиците. Учредена е от папа Инокентий III през 1204 г. по време на походите му срещу албигойците. Съдопроизводството се води тайно, използват се жестоки мъчения; най-често изгаряне на клада. Инквизицията взема най-много жертви в Испания. Премахната е през XVIII в. в повечето европейски страни. Функциите й преминават към една от конгрегациите на Римската курия.

1598 г.

Роден е Франсиско Сурбаран - испански художник. Учи в Севиля при П. де Вилянуева (от 1614 г.) и Ф. Пачеко. Живее и работи в Лерен (Бадахос, 1617-1628 г.), от 1628 г. е в Севиля. Типични за творчеството му са композициите на теми от живота на светците, представени като сцени от манастирския бит (“Молитвата на св. Бонавентура при избора на папа Григорий Х”, “Св. Лаврентий”, 1636 г., и др.). Произведенията от ранния му период са създадени под силното влияние на Караваджо (фрески в капелата на катедралата “Св. Петър” в Севиля, 1625 г.). Освен религиозни композиции рисува митологични сцени, портрети и натюрморти.

1376 г.

Умира Елена- дъщеря на деспот Срацимир и Кераца Петрица; сестра на българския цар Иван Александър (управлявал в периода 1331-1371 г.) и съпруга на сръбския крал Стефан Душан (1331-1345 г.). Бракът й с краля изглажда противоречията между двете държави и настъпва траен, продължителен мир. След като ражда наследник на престола през 1337 г. влиянието в кралството значително нараства. Намесва се в политиката и се проявява като способна дипломатка. Успява да издейства царска титла за съпруга си Стефан Душан; той е коронясан в Скопие на 14 април 1346 г. от търновския патриарх Симеон. След смъртта на съпруга си през 1355 г. приема монашество под името "монахиня Елисавета". Завоюва си мястото на независима управителка на Сяр и има силно влияние в държавата. Става арбитър в спора за престола и налага за цар на Сърбия сина си Стефан Урош. Елена е една от най-забележителните фигури в средновековната история на сърби и българи. В църква при с. Матейче (край Куманово, Сърбия) Елена разпорежда да изобразят родословното й дърво, което трябвало да засвидетелства древния й произход.

1204 г.

Кардинал Лъв помазва и посвещава архиепископ Василий в сан примас на българската църква.
Василий е висш духовник, глава на Българската православна църква. Взема дейно участие в усилията на цар Калоян от периода 1197-1207 г. за сключване на уния с Рим и утвърждаването на българската държава и църква. На 8 септември 1203 г. е провъзгласен, а на 7 ноември 1204 г. е посветен за примас с официална титла "търновски архиепископ и примас на цяла България и Влахия". Василий нарича сам себе си патриарх. По-късно поради ориентирането на България към Цариградската патриаршия се отказва от архиепископския престол и известно време пребивава в Света гора (Атон).
Агенция “Фокус”
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.22 секунди