изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 22:11 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1855 г. - Дейвид Ливингстън открива водопадите на река Замбези 1869 г. - Официално се отваря за корабоплаване Суецкият канал 1940 г. - Състои се посещение на цар Борис III в Берлин и предложение на А. Хитлер и Й. Рибентроп за присъединяване към Тристранния пакт, отклонено от царя. 1989 г. - ІХ Народно събрание освобождава Тодор Живков от длъжността председател на Държавния съвет.





2011 г.

42-то Народно събрание приема Закон за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

2011 г.

„Газпром” чрез дъщерното си дружество „НИС Петрол” ЕООД, регистрирано в края на август, започва навлизане на българския пазар на горива на дребно, като започва да изкупува масово бензиностанции. В България има общо 3122 бензиностанции, от които 1300 принадлежат на членовете на Българската петролна и газова асоциация.

2011 г.

Въпреки сблъсъците и бурните протести на опозицията, в Никарагуа официално е обявена победата на Даниел Ортега на президентските избори. Организацията на американските държави също подкрепя избора му, като заявява, че 62% от избирателите са гласували за него. За първи път Даниел Ортега е избран за президент през 1984 г. Следват безуспешни опити за преизбиране през 1990, 1996, 2001 преди да бъде избран отново през 2004 г. Ортега е известен съюзник на Уго Чавес. Поддържа бившия либийски лидер Муамар Кадафи по време на либийското въстание.

2011 г.

Умира Ким Чен Ир генерален секретар на Корейската работническа партия, върховен ръководител и върховен главнокомандващ на Корейската народна армия на Корейската народнодемократична република. Информационните агенции в страната съобщават, че „водачеството на Ким Ир Ун осигурява сигурни гаранции за надеждно изпълнение на революционното дело на чучхе през поколенията, започнато от Ким Ир Сен и поведено от Ким Чен Ир към победата“.


1997 г.


На територията на храма на Хатшепсут в египетския град Луксор край Нил мюсюлмански екстремисти откриват огън по чуждестранни туристи. Загиват 61 души, сред които и българката Силвия Узунова. Убийците от Луксор се вдъхновяват от идеите на първоучителя си Хасан ал Банна, който е основателят на организацията "Мюсюлмански братя".

1996 г.

След изстрелване се разбива руският космически апарат “Марс 8”. Това е един от най-скъпо струващите космически апарати на Русия.

1993 г.

На Търг в Ню Йорк е продадена антикварна дамска чанта за 189 хиляди долара. Това е рекордна цена за чанта в света.

1989 г.

Със студентските демонстрации в Прага започва “Бархатната революция”. Началото й е поставено, на 17 ноември 1989 г., с мирна студентска демонстрация в Прага, която е потушена чрез насилие от полицията. Това събитие предизвиква допълнителни протести от 19 ноември до края на декември. Към 20 декември броят на протестиращите е намален от половин милион на 200 000. Обща двучасова стачка, включваща всички жители на Чехословакия, се състои на 27 ноември.
Заобиколена от други разпадащи се социалистически страни, Комунистическата партия на Чехословакия обявява на 28 ноември, че се отказва от монопола си във властта. Свалена е бодливата тел на границата със Западна Германия и Австрия в началото на декември. На 10 декември президентът Густав Хусак назначава първото некомунистическо правителство в страната от 1948 г. и подава оставка. Александър Дюбчек е избран за говорител на федералния парламент на 28 декември, а Въклав Хавел става президент на Чехословакия на 29 декември 1989.

1989 г.

По предложение на двете парламентарни групи - на БКП и на БЗНС, Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На мястото на Живков е избран Петър Младенов, който от 17 декември 1971 г. (тогава е назначен на мястото на загиналия при съмнителни обстоятелства Иван Башев) до този момент е заемал поста министър на външните работи. Създава се комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията начело с Петър Младенов. Член 273 от Наказателния кодекс се декриминализира и така се признава свободата на мнения и се амнистират осъдените по този член. Извършват се промени в съставите на Държавния и Министерския съвет.

1988 г.

Беназир Бхуто е избрана за министър-председател на Пакистан. Получава образованието си в Радклиф и Оксфорд. Тя е първата жена, станала глава на правителство в мюсюлманска страна.

1982 г.

Умира Петър Павлов Панчевски (име в СССР: Пьотр Георгиевич Павлов) - български военен, армейски генерал; единственият българин, служил в Съветската армия и получил генералско звание. Роден е на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийския селски бунт. Емигрира в Югославия. От 1925 г. е в СССР. Завършва Военноинженерно училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерна академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и в Отечествената война (начело на инженерни войски на 24-та армия). Завръща се в България през 1945 г. Командир на обединение (1949-1950 г.), министър на народната отбрана (1950-1958 г.). Народен представител (1950-1961 г.). Посланик в КНР (1958-1962 г.).

1977 г.

В САЩ за първи път се отбелязва световен ден без тютюнев дим. Оттогава по инициатива на Американската общност за борба с рака (ACS) ежегодно всеки трети четвъртък на месец ноември се организира кампания срещу тютюнопушенето, която дава възможност на милиони хора да се откажат от пушенето поне за един ден.
Международният ден без тютюнопушене е приет официално от Международния съюз за борба с рака (UICC) и се отбелязва в много страни по света.
В България за първи път той е отбелязан през 1990 г.

1970 г.

На Луната е изпратен първият съветски самоходен апарат “Луноход-1”.
На 10 ноември съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17”, който след една седмица достига лунната повърхност. На повърхността на Луната излиза първият самоходен апарат “Луноход-1”, който изпраща снимки от повърхността на спътника на Земята в продължение на 11 месеца.

1966 г.

Родена е Софи Марсо – френска актриса. На 14 години става знаменитост след участието си във филма “Купонът”, посветен на младежките проблеми. Снима се в саги и скандално-еротични филми, в които разкрива мащаба на своя талант при претворяване образите на изкусителки с упорит нрав и с богата и странна душевност. Участва в: “Купонът II” (1982 г.), “Фронт Саган” (1983 г.), “Луда любов” (1984 г.), “Полиция” (1985 г.), “Надолу към ада” (1985 г.), “Шуаните” (ТВ, 1988 г.), “Студентката” (1988 г.), “Моите нощи са по-красиви от вашите дни” (1990 г.), “Тихоокеанска градинка” (1990 г.), “Фанфан” (1993 г.), “Дъщерята на Д’Артанян” (1994 г.), “Смело сърце” (1995 г.), “Отвъд облаците” (1995 г.), “Маркизата” (1998 г.), “Сън в лятна нощ” (1999 г.), “Един свят не стига” (1999 г.), “Вярност” (2000 г.), “Фантомът на Лувъра” (2001 г.).

1956 г.

Стреснато от събитията в Унгария, Политбюро на ЦК на БКП решава да се въведат в "трудововъзпитателните общежития", т. е. в лагера в Белене, "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи". В същото решение се предвижда да се отнеме софийското жителство на "ония капиталистически и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, за които има данни, че работят против народната власт". Лагерът официално е открит със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 22 декември 1956 г. Там още в края на ноември обаче има 580 души, като част от тях са освободени и в края на годината остават 394 души. До 1962 г. през Белене минават над 1200 души, от които 150 умират в лагера в резултат на издевателствата на надзирателите и непосилния труд.

1948 г.

Крайцерът “ Аврора” е закотвен за постоянно в р. Нева.
Аврора е крайцер на Балтийския флот, един от символите на Октомврийския болшевишки преврат от 1917 г. На вода е от 1903 г., участва в морския бой в залива Цусима приз 1905 г. Вечерта на 7 ноември 1917 г. с халостен изстрел на оръдията си "Аврора" дава сигнал за атака на Зимния дворец. Днес корабът е исторически паметник, филиал на Централния военноморски музей от 1956 г.
На 7 ноември (25 октомври стар стил) избухва Октомврийската революция, организирана и извършена от болшевишката партия под ръководството на В. И. Ленин. Установена е диктатура на пролетариата, създадена е власт на Съветите. В Петроград е публикувано възвание към гражданите на Русия. С щурм е превзет Зимният дворец и е арестувано Временното правителство. На Втория конгрес на Съветите са приети Декрет за мира и Декрет за земята. Създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин.

1946 г.

Роден е Георги Марков - български историк; професор, д-р на историческите науки (2000 г.), директор на Института по история към БАН (от 1993 г.), специалист по нова българска история и международни отношения на следосвобожденска България. Съчинения: “Българо-германски отношения (1931-1939 г.)” (1984 г.), “Върховете привличат мълнии” (1989 г.), “България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913 г.” (1989 г.), “Българско крушение 1913 г.” (1991 г.), “История на България вкратце” (1992 г.), “Парола “Сабя”. Заговорите и превратите на Военния съюз” (1992 г.), “Камбаните бият сами” (1994 г.), “Голямата война и българският ключ за европейски погреб, 1914-1916 г.” (1995 г.), “Нашумелите международни афери на Третото българско царство” (1998 г.), “Светът през ХХ век” (2000 г.), “Поуки за държавници” (2001 г.).

1944 г.

Роден е Дани Де Вито - американски актьор, режисьор и продуцент. Става известен с участието си в "Полет над кукувиче гнездо" (1975 г.). Трагикомичният му талант се проявява във "Време за нежност" (1983 г.), "Парите на другите" (1991 г.) и др. Комплексното си присъствие на касов режисьор и добър изпълнител на централни роли разкрива в "Роман за камъка", ("В търсене на земния диамант", 1984 г.), "Хвърли мама от влака" (1986 г.), "Фалшивият диамант от Нил" (1986 г.), "Войната на семейство Роуз" (1989 г.). Играе в: "Хофа" (1992 г.), "Завръщането на Батман" (1992 г.), "Джак Мечока" (1994 г.), "Игра на пари" (1995 г.), "Сънсет парк" (1996 г.), "Матилда" (1996 г.), "Поверително от Ел Ей" (1997 г.), "Ударът" (1997 г.), "Целувката" (1998 г.), "Човек на луната" (1999 г.), "Да удавиш Мона" (2000 г.), "Кое е най-лошото нещо, което може да се случи" (2001 г.), "Обирът" (2001 г.), "Смърт за Смучи" (2002 г.), "Нещо друго" (2003 г.).

1942 г.

Роден е Мартин Скорсезе - американски режисьор, актьор и продуцент. Завършва Кинофакултета на Колумбийския университет, в който впоследствие преподава кинорежисура. Дебютира с филма “Кой чука на моята врата?” (1969 г.), в който се открояват някои от характерните черти на творчеството му - автобиографизъм, засилен интерес към психологията на героите, а не толкова към събитието, точно описание на мястото на действието. Познаването на манталитета и бита на нюйоркските итало-американци от социалните низини му дава възможност да създаде първия си голям филм “Бедни улици” (1973 г.). Придържа се към жанровите рамки на Холивуд. Режисира филми, в които проблемите на аутсайдерите се решават с помощта на насилието и нетърпимостта. Режисьор на: “Берта от товарния вагон”, “Алис не живее вече тук” (1974 г.), “Шофьор на такси” (1976 г.), на мюзикъла “Ню Йорк, Ню Йорк” (1977 г.) “Итало-американец” (1974 г.), “Американско момче” (1978), “Последният валс” (1978), “Разяреният бик” (1980 г., обявен за най-добрия американски филм на 80-те години), “Кралят на комедията” (1982 г.), “През годините” (1984 г.), “Огледало, огледало” (ТВ, 1985 г.), “След полунощ” (1986 г.), “Цветът на парите” (1986 г.), “Последното изкушение на Христос” (1988 г.), “Чиракуване” (новела, 1989 г.), “Добри момчета” (1990 г.), “Нос Страх” (1991 г.), “Невинни години” (1993 г.), “Казино” (1994 г.). Продуцент е на много филми като “Мошениците” (1991 г.), “Лудото куче и Глория” (1993 г.), “Квачка” (1994 г.), “Удар в главата” (1997 г.), “Кундун” (1997 г.), “Изнесете мъртвите” (1999 г.), “Нюйоркски бандити” (2001 г.), “Дино” (2001 г.).

1942 г.

Съпругата на Чан Кай-ши уговаря президента на САЩ - Франклин Рузвелт да отмени планираната инвазия в Бирма.
Чан Кай-ши (Цзян Цзе-ши) е китайски общественик, политик; генералисимус (от 1926 г.). Роден е на 31 октомври 1887 г. във Фънхуа, провинция Дзъджиън. Умира на 5 април 1975 г. в Тайпе, Тайван.

1940 г.

Състои се посещение на цар Борис III в Берлин. Българският цар отхвърля предложението на А. Хитлер и Й. Рибентроп за присъединяване на България към Тристранния пакт.
Тристранният пакт (Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия - Й. Рибентроп, на Италия - Г. Чано, и на Япония - С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол се набелязва създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г. Слага се край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус-Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).

1939 г.

Немските власти закриват вузовете в Чехия. В Прага са разстреляни няколко студенти. Този ден е обявен за Международен ден на студентите.

1939 г.

Бившият президент на Чехословакия Е. Бенеш създава в Париж “Чешки Национален Комитет”
Едуард Бенеш е чешки общественик и държавник. Роден е на 28 май 1884 г. в Кожлани. Президент (1935-1938 г.), министър-председател (1921-1922 г.) и министър на външните работи (1918-1935 г.) на Чехия. Един от инициаторите, създателите и активните функционери на т. нар. Малка Антанта. Член на Съвета (1923-1927 г.) и председател на Комитета за сигурност (1927-1938 г.) на Обществото на народите. След нахлуването на Вермахта в Чехословакия (октомври 1938 г.) подава оставка като президент и заминава в САЩ, където е професор в Чикагския университет. След II-та световна война отново става президент на Чехословашката република (официално избран на 19 юни 1946 г.). Насилствено свален от поста под натиска на Съветския съюз и на Чехословашката комунистическа партия (февруари 1948 г.). Умира на 3 септември 1948 г.

1938 г.

В Италия са приети антиеврейски закони.

1935 г.

Роден е Димитър Буйнозов - български театрален и филмов актьор. Дебютира в "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.). Роли: "Партизани" (1958 г.), "А бяхме млади" (1951 г.), "13 дни" (1964 г.), " С пагоните на дявола" (1967 г.; тв), "Откраднатият влак" (1971 г.), "Не се обръщай назад!" (1971 г.), "Над Сантяго вали" (1976 г.), "По дирята на безследно изчезналите" (1977 г.), "Мера според мера" (1981 г.), "Черните рамки" (1989 г.). Умира на 22 ноември 1995 г. в София.

1933 г.

Роден е Панчо Борисов Панчев - български писател, драматург. Завършва театрознание във ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ) (1955 г.). Работи като редактор в Студията за документални филми (1956 г.), редактор във в-к "Работническо дело" (1957-1963 г.), в сп. "Септември" (1963-1966 г.), главен редактор на сп. "Театър" (1966-1969 г.) и на Студията за анимационни филми в Бояна (1969-1978 г.). Драматург на музикалния театър "Ст. Македонски" (1973-1978 г.), на Народен театър за младежта (1978-1989 г.) и Центъра за театрално-артистични прояви (1989-1991 г.). Автор на драматични произведения за деца, на либрета за музикално-сценични творби (оперите "Антигона’43", "Славеят на госпожа Орхидея", в съавт. с Вл. Башев), на сценарии за анимационни филми. Произведения: пиеси - "Приказка за калпаците" (1967 г.), "Очи в очи" (1968 г.), "Има ли смисъл да утепваме мечка" (1969 г.), "Приказка за тиквата" (1972 г.), "Откриването на остров “Любомир" (1973 г.), "Голямото имане. Писмото" (1976 г.), "Покана от Париж" (1982 г.), "Произшествие" (1984 г.), "Червеният петел. Снежанка и седемте козлета" (1987 г.); стихове - "Неизречено на глас" (1987 г.); гатанки - "Зоологическа азбука" (1988 г.), "Гатанки цветанки. Азбука" (1990 г.), "Спортни гатанки. Азбука" (1991 г.).

1931 г.

Умира Георги Атанасов (Маестрото) - родоначалник на българското оперно творчество. Роден е на 6 май 1882 г. в Пловдив. Първите си уроци по пиано взема при композитора П. Пипков. На 15 години постъпва с помощта на свой роднина в Букурещкото музикално училище. Без да го завърши, заминава по-късно в Италия - гр. Пезаро, за да учи в музикалния лицей "Росини". Работи като военен капелмайстор в България. Първата си опера "Борислав" пише през 1911 г. по едноименната драма на И. Вазов. Следват "Гергана" (1917 г.), "Запустялата воденица" и "Цвета" - всички с битов сюжет; исторически опери: "Косара" (1926 г.), "Алцек" (1930 г.). Автор на детските оперети "Болният учител" (1909 г.), "За птички" (1911 г.), "Самодивското изворче" (1912 г.), "Златното момиче" (1914 г.), "Малкият герой" (1915 г.). Значителни са заслугите на Маестрото като творец на песни и маршове, като оперен и симфоничен диригент. Умира в Италия.

1924 г.

Умира Христо Юрданов - български военен деец, полковник. Роден е на 14 август 1864 г. в занаятчийско семейство в Котел. Завършва Болградската гимназия, а след Освобождението - Военното училище в София (1884 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Кюстендилската опълченска дружина. Участва в боя за с. Плоча (2 ноември 1885 г.), като допринася за отблъскване на противника през първия ден на войната. Напуска бойното поле тежко ранен. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на VII-ми пехотен Преславски полк. Проявява се в боя при Караагач (15 – 20 октомври 1912 г.) и атаката на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември), когато спасява полковото знаме. В Междусъюзническата война (1913 г.) е командир на II-ра бригада от VII-ма пехотна Рилска дивизия.

1922 г.

Официално към Русия е присъединена областта Сибир.
Сибир е територия, заемаща по-голямата част от Северна Азия (Русия). Простира се от Урал на запад до хребетите на Тихокеанския вододел на изток и от бреговете на Северния ледовит океан на север до Средна Азия на юг. Дължината от запад на изток - над 7 000 км, от север на юг - до 3 500 км. Площ - около 10 000 000 кв. км. Според природните особености се разделя на Западен и Източен Сибир.

1920 г.

Ликвидиран е Южният фронт след разгрома на войските на Врангел.
Пьотър Николаевич Врангел е руски дворянин, барон, гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Роден е на 15 август 1878 г. в Санкт Петербург. След болшевишкия преврат (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус; командващ Доброволческата армия (декември 1919 - януари 1920 г.), участва в Гражданската война и защитава демокрацията, свободата и правата на човека от настъплението на болшевиките. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Автор на мемоари "Записки" (1928 г.). Умира 25 април 1928 г. в Брюксел.

1917 г.

Умира Огюст Роден – френски скулптор. Роден е на 12 ноември 1840 г. в Париж. От 1854 г. учи в Парижката школа за декоративни изкуства; работи известно време в севърския порцеланов завод. Живее в Брюксел, където прави редица монументално-декоративни скулптури. През 1875 г. посещава Италия. Вдъхновен от "Вратите на Рая" (Гиберти, Флоренция) той работи над огромната композиция "Вратите на Ада", останала недовършена, от която "Адам и Ева" (1881 г.), "Целувката" (1886), "Трите сенки" (1880 г.) и "Мислителят" (1880-1900 г.) имат сила и значение на самостоятелни произведения. В своето творчество следва традициите на големите майстори на античността и Ренесанса, като създава реалистични творби с дълбок замисъл. За него сянката и светлината са конструктивни компоненти, които не нарушават здравата триизмерна форма. В късните му творби се засилва живописната експресивност - "Гражданите на Кале" (1884 г.), паметникът на Виктор Юго (1897-1898 г.), паметникът на Балзак (1897 г.). С тези произведения Роден става основоположник на импресионизма в скулптурата.

1915 г.

По време на Първата световна война се формират Македонска и Моравска (за земите в сръбските граници до 1912 г.) военно-инспекционни области с центрове Скопие и Ниш. Началници са ген. Рачо Петров и ген. Васил Кутинчев. На 30 декември там са въведени българските закони.

1906 г.

Роден е Соихиро Хонда – японски бизнесмен, основател на автомобилната компания “Хонда”. През октомври 1946 г. Сойчиро Хонда създава Honda Technical Research Institute, която две години по- късно се прекръства на Honda Motor Company. Всеки един автомобил, произведен до края на активното му участие в Honda Motor Co-1971 г, е тестван персонално от него. През 1989 г., основателят на корпорацията е първият азиатец, представен в американската Автомобилна зала на славата. Сойчиро Хонда умира през 1991 година.

1905 г.

Роден е Павел Христов Спасов - български писател, драматург. Следва право, завършва държавни науки в Свободния университет в София (1931 г.). Като ученик издава литературно списание заедно с брат си. През 1922-1924 г. е председател на редакционния комитет на сп. “Трезвеност”. От 1951 до 1974 г. е драматург на Държавния музикален театър в София. Дебютира в ученическото сп. “Юноша” (Русе) през 1919 г. Първият му сборник стихове “Репортажи” излиза през 1939 г. Други съчинения: “Огледало” (стихове, 1943 г.), “Шлеповете пътуват” (роман, 1943 г.), “Господата от Запад” (разкази, 1950 г.), “Хлябът на хората” (роман, 1952 г.), “В началото на века” (роман, 1957 г.), “Любовни сигнали” (разкази, 1962 г.), “Числото 13 и други подобни” (есета, 1963 г.), “Какво от това, че се обичат младите?” (есета, 1964 г.), драматични творби и либрета - “Бунтовната песен” (1955 г.), “Имало едно време” (1957 г.), “Шумът на тишината” (1959 г.), “Мадам Сан Жен” (1960 г.), “Подкрепи и мен ръката” (1966 г.) и др. Превежда художествена литература от немски, френски, английски и чешки езици; пише произведения за деца (“Белите коминочистачи”, 1955 г.; “Мацко при войводата”, 1956 г.; “Орелът”, 1960 г.). Умира на 23 юни 1980 г. в София.

1902 г.

Роден е Юджийн Пол Уайгнър - американски физик теоретик. Завършва Висшето техническо училище в Берлин (1925 г.); преподава в него (1928-1930 г.); от 1930 г. е в Принстънския университет в САЩ (проф. от 1938 г.). Един от първите, които прилагат методите на теорията на групите към ядрените и атомните проблеми. През 1936 г. заедно с Брайт предлага дисперсионна формула на ядрените реакции (формула на Брайт - Уайгнър). Създава фундаментални трудове по теория на разсейване на частиците и теория на твърдите тела. През 1942-1945 г. участва в разработката на първия ядрен реактор в Чикаго (Манхатън проект). Автор на трудове по теория на ядрените реактори и теория на атомното ядро. Член на Комисията по ядрена енергетика на САЩ (1952-1957 г., 1959-1964 г.). Лауреат на Нобелова награда за изследвания по теория на симетрията (1963 г.).

1897 г.

Започва работата на Ефорията (Настоятелството) на Университета в състав: министър Иван Вазов (председател), Иван Ев. Гешов, Георги Янкулов, Стефан С. Бобчев, Константин Стоилов и Е. Н. Пулиев. До края на 1904 г. сумата от 6 000 000 лв. е прехвърлена в БНБ.

1896 г.

Провеждат се избори за ІХ-то Обикновено народно събрание, спечелени от управляващата Народна партия. Гласуват 30 % от избирателите.
Народната партия (Народняшка партия) е политическа партия, създадена през лятото на 1894 г. след падането на първия стамболовистки режим като политическа опора на заместилия го кабинет на д-р К. Стоилов ( на снимката). Нейното основно ядро образуват привържениците на бившата Консервативна партия в Княжество България и Народната партия (Съединистка) в Източна Румелия. За лидер на партията е определен д-р К. Стоилов, а след неговата смърт ( 1901 г.) е заместен от Ив. Ев. Гешов. Народната партия изразява интересите на едрия банков и търговско-промишлен капитал. По времето на своето самостоятелно управление (1894-1899 г.) тя прокарва редица закони за стимулиране на икономическото развитие на страната. Във външната си политика Народната партия е за сближаване с Русия, без да се нарушават приятелските връзки на България с останалите велики сили. Спрямо балканските страни провеждала курс на добросъседски отношения.
Народната партия е начело на управлението на страната няколко пъти. Като самостоятелна политическа формация Народната партия просъществува до 1920 г., когато се обединява с Прогресивнолибералната партия и образува Обединената народнопрогресивна партия. Печатен орган на Народната партия е вестник "Мир".

1893 г.

Умира Александър I Батенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския император Александър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико Народно Събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявяват за олигархично управление) и с нейна помощ се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контра преврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. По негово желание след смъртта му е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

1893 г.

Земетресение в Туркменистан разрушава напълно град Кучан. Загиват около 18 хиляди души.
Туркменистан е държава в Средна Азия. Площта й е 488 100 кв. км. Населението - 4 501 000 жители (1996 г.): туркмени, руснаци, узбеки, казахи, татари и др.; мюсюлмани. Столицата е Ашхабад, официалният език - туркменски. Парична единица - туркменски манат. Законодателен орган - еднокамарен парламент.

1887 г.

Роден е Васил Славов Киселков - български славист, чиито изследователски интереси са съсредоточени върху старобългарската литература; преводач, познавач на старобългарски език. Следва славянска филология в СУ, завършва образованието си в Загреб (1914 г.), където защитава докторска дисертация (1914 г.). Специализира славистика във Виена (1924-1925 г.). Преподавател по български език и литература в Софийската духовна семинария (1926-1950 г.). Интересите му са главно към българската литература от XIV-XV в. Превежда пространните жития на Кирил и Методий, беседата на Презвитер Козма, житията на Иван Рилски, Похвалното слово за патриарх Евтимий от Г. Цамблак, Рилската повест на Владислав Граматик и др. Умира на 10 април 1973 г. в София.

1881 г.

Светият синод на Българската екзархия, в продължение на месец обсъжда под председателството на екзарх Йосиф I проекти за нов екзархийски устав. Обсъждат се и 13 правилника за църковно управление.
Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието й в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати (султански укази) за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война (1912-1913 г.) Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г.

1881 г.

Създадена е Федерация на американските профсъюзи (Американска Федерация на Труда).

1869 г.

Официално се отваря за корабоплаване Суецкият канал. Той пресича Суецкия провлак. Свързва пристанищата на Средиземно /Порт Саид/ и Червено море /Суец/ през Суецкия провлак. Включва езерото Тимсах, Голямото горчиво езеро и канала Суец - Исмаилия - Порт Саид.
Закрит е в периода 1967-1976 г. във връзка с египетско-израелския конфликт. Реконструиран е от 1980 до 1982 година. Дължината му е 161 км., дълбочината 12,5-13 м, а широчина 120-318 м, без шлюзове. Приема се за условна географска граница между континентите Африка и Азия.

1866 г.

Роден е Стефан Тасев Тасев - български офицер, генерал-майор. Завършва Военното училище в София (1885 г.). По време на Балканската война е командир на 26-ти пехотен Пернишки полк. През 1915 г. е назначен за началник на Военното училище. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на VII-ма пехотна Рилска дивизия. След войната командва I-ва пехотна Софийска дивизия. През 1919 г. е уволнен от армията.

1855 г.

Шотландският изследовател на Африка Дейвид Ливингстън открива водопадите на река Замбези, които кръщава на името на кралицата на Великобритания - Виктория.
Дейвид Ливингстън е английски мисионер и пътешественик. Роден е на 19 март 1813 г. в Блантайр, графство Ланарк, Шотландия. В периода 1840-1873 г. извършва три пътешествия в Южна и Средна Африка. Изследва басейна на река Замбези, езеро Няса, езеро Танганика. Води борба срещу търговията с роби. Пръв пресича Южна Африка от Атлантическия до Индийския океан. Умира на 1 май 1873 г. до езерото Танганика. Тялото му е пренесено в Англия и погребано в Уестминстър. На негово име са наречени водопади на река Конго.

1854 г.

Роден е Луи Лиоте – френски маршал, военен министър на Франция (1916 – 1917 г.), губернатор на Мароко (1912-1916 г., 1917-1921 г.). Служил е в Индокитай (1894 г. до 1897 г.) , Мадагаскар (1897 г. – 1902 г.) и Алжир (1903—1910 г.).

1852 г.

Пруското правителство разпуска Съюза на комунистите на Карл Маркс.
Карл Маркс е германски философ-материалист. Роден е на 5 май 1818 г. в Трир, Германия. Създател е на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата.
Карл Маркс умира на 14 март 1883 г. в Лондон.

1827 г.

Във Велико Търново е роден Петко Рачов Славейков - български поет, публицист, фолклорист и обществен деец. През 1842 г. – 1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 г. е учител в Търново. Взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове, превежда от руски език. През 1848 г. отива в Плевен, но скоро се премества във Враца и Берковица, гонен навсякъде от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Н. Михайловски. През 1851 г. издава първите си книги - “Смесна китка”, “Песнопойка”, “Басненик”. Пише поемата “Бойка войвода” (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в бунта на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като учител в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в-к “Гайда”. След кратък престой във Варна (1864 г.) заминава с големия си син Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в-к “Гайда” (1863-1867 г.), “Македония” (1866-1872 г.), “Ружица” (1871 г.), “Пчелица” (1871 г.), “Читалище” (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо” (1873 г.), “Шутош” (1873-1874 г.), “Костурка” (1874 г.). Сътрудничи на почти всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги - оригинални и преводни, активно участва в борбата за църковна независимост. През 1872 г. в-к “Македония” е спрян от турското правителство, а Славейков е арестуван и вкаран в затвора заради статията “Двете касти и власти” от Св. Миларов. Излиза от затвора материално разорен. По това време създава “Изворът на белоногата” (1873 г.). През 1874 г. заминава за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) пише борчески стихотворения, арестуван и изпратен в Одринския затвор. Посреща руски войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша; в пожара изгаря целият му архив с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения. Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател е на Народното събрание (1880 г.), министър е на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава в-к “Остен” (1879 г.), “Целокупна България” (1879 г.), “Независимост” (1880-1883 г.), “Търновска конституция” (1884 г.), “Истина” (1886 г.), “Софийски дневник” (1886 г.), “Правда” (1888 г.). Умира на 1 юли 1895 г.

1800 г.

Конгресът на САЩ провежда първото си заседание в новата столица, Вашингтон, а президентът Джон Адамс става първият американски президент, който се настанява в “ Белия дом”.
Вашингтон е столица на САЩ от 1800 г. Тя е резиденция на главните федерални власти и на президента на републиката. Вашингтон е основан през 1791 г. Наречен е в чест на първия президент на САЩ Джон Вашингтон.

1796 г.

В Царско Село (днес Пушкин) умира Екатерина ІІ Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) – руска императрица от 28 юни 1762 г. Родена е на 2 май 1729 г. в Щетин. Произхожда от беден немски княжески род. Омъжена е за наследника на руския престол (1745 г.), бъдещия император Петър III. Високо интелигентна, образована, с много широка обща култура, Екатерина ІІ бързо научава руски език и получава дълбоки и подробни знания за Русия и нейните проблеми. Скоро след коронясването на Петър III, с помощта на гвардията прави преврат и заема престола. Коронясана е в Москва на 22 септември 1762 г. Продължава политиката на преобразования и реформи. Особено активно участва в държавния живот. Заобикаля се със способни, енергични и интелигентни сановници: А. Р. Воронцов, П. А. Румянцев, Г. А. Потьомкин, А. А. Безбородко, А. В. Суворов и др. Общува с много видни свои съвременници - Волтер, френски енциклопедисти и др. Свиква Законодателна комисия (1767 г.) и съставя за нея специален "Наказ" (ръководство), като използва много прогресивни идеи на европейски интелектуалци и мислители: Монтескьо, Волтер, Дидро и др. Създава специална организация "Свободно икономическо дружество" (1765 г.) за защита интересите на дворяните; започва прокарването на границите между владенията на помещиците. При нейното царуване избухва Селската война, под ръководството на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с твърдост и жестокости. Извършва реформа в управлението на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. Основен обект на външната политика са северните брегове на Черно море и Северен Кавказ - по това време турски владения. Проявява голямо дипломатическо умение и след две успешни войни с Турция, Русия заема целия бряг на Черно море, от устието на р. Дунав до р. Дон, заедно с Кримския полуостров. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир (1774 г.) Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на т. нар. Източен въпрос. Участва в трите разделяния на Полша (1772 г., 1793 г., 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна. Екатерина II има и добри литературно-публицистични способности. Под нейно ръководство излиза сатиричното списание "От всякъде по нещо". Оставя драматични съчинения: комедиите "О, време!", "Измамникът", "Именният ден на г-жа Ворчалкина" и др.; приказки за деца "Приказка за царския син Хлор", "Приказка за царския син Тевей"; исторически произведения: "Записки за руската история", "Антидот" и др. Нейните "Записки" и допълненията към тях са интересен източник за историята на ранните години от живота й и началото на царуването й.

1796 г.

Наполеон побеждава австрийските войски при Аркол (Ломбардия).

1790 г.

Роден е Август Мебиус – германски математик, установил съществуването на едностранните повърхности. Мебиус пръв въвежда в проективната геометрия в координатната система и аналитичните методи на изследване. Установява нова класификация на кривите и повърхностите, както и общо понятие за проективните преобразувания. През 1858 г. установява съществуването на едностранните повърхности ( “Лентата на Мебиус”).

1757 г.

В Санкт Петербург, Русия е основана Художествена Академия. Тя е висше учреждение в областта на пластичните изкуства. През 1764 г. Екатерина Велика я преименува на Имперската академия на изкуствата.

1755 г.

Роден е Луи XVIII- крал на Франция в годините 1814-1815 г. и 1815-1824 г. от династията на Бурбоните. По време на Великата френската революция е един от водачите на емиграцията. Завръща се във Франция след падането на империята и заточването на Наполеон I на о-в Елба. През 1815 г. Наполеон се връща във Франция и Луи ХVIII бяга в Белгия. Отново се връща след разбиването му при Ватерло. Царуването му е ознаменувано с "бял терор". Разтуря парламента, защото се оказва по-роялистки от самия крал. Води война с Испания (1823 г.).

375 г.

Умира Валентиниан I - е римски император (364 – 375 г.). Роден е в Панония около 321 г. През 364 г. е провъзгласен за император в град Никея във Витиния, след което прави по-малкия си брат Валент съимператор. Империята е разделена между тях двамата като източниците провинции са под управлението на брат му, а той поема Западната част на империята.

Агенция “Фокус”

 

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.26 секунди