изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 03:56 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1867 г. - Алфред Нобел патентова изобретения от него динамит.1919 г. - В периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев. 1941 г. - България се присъединява към Антикоминтерновския пакт. 1982 г. - Служителят на БГА "Балкан" в Рим Сергей Антонов е арестуван 2016 г. - Умира легендарният кубински ръководител Фидел Кастро


 

2016 г.
Легендарният кубински лидер Фидел Кастро умира на 90-годишна възраст
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ФИДЕЛ КАСТРО


2003 г.



Китай съкращава броят на печатните издания на 670.





2002 г.


Умира Ружа Делчева – българска актриса. Родена е на 2 август 1915 г. в Стара Загора. След завършване на Държавната театрална школа към Народен театър “Иван Вазов” през 1937 г. е една от водещите му актриси до пенсионирането си. В киното се снима от 1938 г. Преодолява театралните ограничения и се стреми да създаде пълнокръвни и житейски убедителни образи. Майстор е на епизодичния персонаж. Ключови роли: в "Албена", "Свекърва", "Херцогинята от Падуа", "Под игото", "Три сестри". Снима се в: "Страхил войвода" (1938 г.), "Те победиха" (1940 г.), "Точка първа" (1956 г.), "Години за любов" (1957 г.), "Цар Иван Шишман" (1969 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Тази хубава зряла възраст" (1985 г.). Работи активно и в ТВ театър: "За честта на пагона" (1975 г.), "Криворазбрана цивилизация" (1975 г.), "Зех тъ, Радке, зех тъ!" (1976 г.), "Легенда за майката" (1985 г.). Уволнена е от Народен театър “Иван Вазов” на 1 януари 1989 г. Носител е орден "Стара планина" (2000 г.).





2002 г.



"Коалиция за България" внася в парламента вот на недоверие към правителството Симеон Сакскобургготски заради неспазване от страна на правителството на решение на Народното събрание, след като при преговори с Европейския съюз е постигнато съгласие за затваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г. На 22 ноември СДС също внася вот на недоверие към правителството с водещ мотив грубо нарушаване на Конституцията. Това е третият поред вот на недоверие срещу правителството на Симеон Сакскобургготски от началото на мандата му. До края на мандата на това правителство са внасяни още три вота на недоверие





2002 г.


Малайзийски хирурзи провеждат успешна операция за разделяне на седеммесечни сиамски близнаци.





2000 г.


Умира Надежда Николова Хвойнева – българска народна певица; солистка на Ансамбъла на Българското национално радио (от 1958 г.) и в “Мистерия на българските гласове” (от 1987 г.). Родена е на 19 ноември 1936 г. в с. Левочево, Смоленско. Изнася солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Записала е над 300 родопски народни песни за Българското национално радио и “Балкантон”. Последната й аудио касета е “Родопска изповед” (1992 г.). Носител е на следните награди: I СФДМ, София; от Нови Сад, Египет, Братислава; орден на труда “Кирил и Методий”, I степен; сребърна лира от СМТБ; “Капитан Петко войвода”; “Златен паун” в Унгария; “Грами” с хор “Мистерия на българските гласове”.





1999 г.



Югославските власти заявяват, че са обезвредили френски агенти, готвещи покушение срещу президента Слободан Милошевич.

Слободан Милошевич е югославски държавен ръководител, президент на Югославия от 1989 г. (на Съюзна република Югославия от 15 юли 1997 г.) до 2000 г. През пролетта на 2001 г. е арестуван, а след 3 месеца е предаден на Международния трибунал в Хага. Към него са отправени 66 обвинения - подбудител и извършител на геноцид по време на войната в Босна (1992 г. - 1995 г.); извършител на престъпления срещу човечеството във войните с Хърватска (1991 г. - 1992 г.) и в Косово (1999 г.). Защитава се сам, без адвокати (2002 г.). Милошевич умира на 11 март 2006 г.





1994 г.


България подписва програма за индивидуално сътрудничество с НАТО по програмата "Партньорство за мир". Тази програма на Организацията на Северноатлантическия договор цели разширяване и интензифициране на политическото и военното сътрудничество в Европа.





1993 г.



Умира сър Антъни Бърджис - английски писател, критик, сценарист, музиковед и композитор. Роден е на 25 февруари 1917 г. в Манчестър. Разностранен талант, свири на пиано, съчинява стихове, пише симфонии, прави опити и в оперния жанр, рисува. Негов кумир в словесното изкуство е Дж. Джойс. Най-известният му роман е "Портокал с часовников механизъм" ("A Clockwork Orange", 1964 г.). Преди него издава романи, но без особен успех. Творчеството му включва общо около 28 романа, между които "Докторът е болен" (1973 г.), "Земни сили" (1980 г.), "Краят на световните новини" (1982 г.), "Всеки железен меч" (1988 г.) и др., 14 сборника с есета и литературна критика, две детски книги, стихосбирка, много статии в периодичния печат, няколко кино и телевизионни сценария. Автор е на английската версия на френската пиеса "Сирано дьо Бержерак", подготвя за американската телевизия сценариите на поредица филми за Христос, а в отделна книга излиза "Човекът от Назарет" (1988 г.). През 1987 г. издава автобиографичната книга "Малкият Уилсън и големият Бог".





1993 г.


На търг в Лондон е заплатена най-високата цена за фотоапарат. Предметът принадлежи на мароканския султан Абдел Азис и е направен от злато. Цената на апарата е 59 459 долара.





1992 г.



Състои се премиерата на филма “Бодигард” с участието на Уитни Хюстън и Кевин Костнър.

Уитни Хюстън е американска певица. Израства в музикална среда. Започва да пее в църковен хор, участва като съпровождаща певица в записи на Чака Кан, Лу Роуз, “Невил брадърс”, а на 17-годишна възраст има успех като фото модел в модни списания. Първата си самостоятелна плоча издава през 1982 г. Следват дуети с Теди Пендърграс и Джърмейн Джексън, за да дойде зашеметяващият успех на дебютния й албум. Вторият й албум “Уитни” (продуцент Нарада М. Уолдъм) заема първо място в класацията на “Билборд”. Албуми: “Whitney Houston” (1985 г.), “Whitney” (1987 г.) и др. Снима се в киното: “Бодигард” (1992 г.), “Въздишка” (1995 г.), “Жената на проповедника” (1996 г.).





1982 г.



Служителят на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г.





1979 г.


Умира Христо Томов Вакарелски - български етнограф и фолклорист. Роден е на 15 декември 1896 г. в с. Момина клисура, Пазарджишко. Завършва славянска филология в СУ (1919-1923 г.). Специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава с научна цел Унгария (1931 г.) и Финландия (1937 г.). Завежда секция "Материална култура" в Народния етнографски музей в София (дн. Етнографски институт и музей към БАН). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия, на Международно дружество за етнология и фолклор (SJEF). Изследва българската материална, духовна и обществена култура, народното изкуство и фолклора. Много от трудовете му са обнародвани на чужди езици. Носител на Хердерова награда (1965 г.).





1978 г.


Американката Елън Еспозито умира след най-дългата кома в историята – 37 години и 111 дни.





1970 г.



Японският писател Юкио Мишима си прави публично сепуко, протестирайки срещу попадането на Япония под западно влияние.

Писателят е роден през 1925 г. Той принадлежи към следвоенното поколение творци и е най-противоречивият представител на това поколение. Мишима е подвластен на национализма, довел го до ритуално самоубийство. Произведенията му се отличават със стил, съчетаващ в себе си изтънчен естетически усет с остър критичен дух, хармония и равновесие. Тези качества на неговата проза изпъкват най-отчетливо в романа "Златният храм".





1969 г.



Джон Ленън връща получения по-рано от него “Орден на Британската империя” в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за американската намеса във Виетнам.

Джон Ленън е английски рокмузикант, водеща фигура в популярния квартет "Бийтълс", поет и прозаик, артист. Роден е на 9 октомври 1940 г. През 1955 г. създава в Ливърпул групата "Куоримен" ("Бийтълс" от 1960 г.). През 60-те години издава книгите "Със собствен почерк" (1964 г.) и "Прът в колелата" (1965 г.). През 1966 г. се запознава с Йоко Оно; работи с нея от 1968 г. (пръв съвместен албум). Последният концерт на "Бийтълс" е в Сан Франциско през 1966 г.; от 1970 г. групата официално се разпада. През 1969 г. Джон и Йоко се оженват. Много и ексцентрични са гражданските и творческите им инициативи. От 1975 г. двамата живеят в САЩ. Самостоятелни албуми: "Wedding Album" (1969 г.), "John Lennon/Plastic Ono Band" (1970 г.), "Imagine" (1971 г.), "Mind Games" (1973 г.), "Walls and Bridges" (1974 г.), "Rock’n’Roll" (1975 г.), "Shaved Fish" (1975 г.) и др. Съвместно с Йоко Оно издава 7 албума, от които "Double Fantasy" (1980 г.) получава награда "Грамми" за 1981 г. Убит е на 8 декември 1980 г. от Марк Чапмън пред жилището си в "Дакота Билдинг", Ню Йорк.





1961 г.


Роден е Милко Палангурски - български историк. Завършва ВТУ (1985 г.), специалност "История"; асистент (1986 г.); д-р (1992); доцент (1997). Преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" в катедра "Нова и най-нова история на България". Зам.-декан на Историческия факултет (от 1999 г.). Автор на над 30 статии, студии, монографии; съавтор на учебници, учебни програми и помагала по история на България. Съчинения: "България в балканската политика на Русия" (1986 г.), "Либералната (Радославистка) партия в България" (1992 г.), "Кратка стопанска история на България" (1996 г.); "Кратка история на България" (1992 г.; 2000 г., в съавт.); "История на България" (1999 г., учебник).





1957 г.



Умира Александър Наков Мутафов - български художник. Роден е на 8 май 1879 г. в Шумен. Завършва гимназия във Варна, учи живопис в Торинската и в Мюнхенската академии; професор в Софийската художествена академия. Занимава се с акварелна живопис. Творби: “Море”, “Лунна нощ”, “Морски шепот”, “Привечер”, “Край езерото”.





1956 г.


Умира Иван Хаджов - български публицист, литературовед, езиковед. Роден е на 7 юли 1885 г. в Струга. Завършва славянска филология в СУ. Участва като доброволец в Балканската война (1912-1913). Преподавател в Софийския учителски институт (1922-1925 г.). Специализира в Германия и Австрия. Учителства в Трета софийска мъжка гимназия (1911-1921 г., 1925-1942 г.). Член на управата на Македонския научен институт и пръв председател на Дружеството на филолозите-слависти в България. Автор на около 400 статии, поместени в периодичния печат. Литературните му интереси са главно в областта на Българското възраждане. Езиковите му проучвания са свързани с лексикологията и синтаксиса. Един от съставителите на първия в България “Правописен и правоговорен речник” (1911 г.). Под негова редакция излизат избрани съчинения на Хр. Ботев и Софроний Врачански. Съчинения: “Македония под иго. 1919-1929 г. Документи и свидетелства” (1931 г., псевд. Veritas), “Методика на обучението по български език” (1941 г.), “Братя Димитър и Константин Миладинови” (1944 г.), “Стихотворенията на Ботева” (1947 г.).





1956 г.


Извършен е първият скок с парашут над Южния полюс.





1956 г.



В Албания трима лидери на партии са екзекутирани, тъй като са обвинени, че са симпатизанти на югославския режим на Тито.

Йосип Броз Тито е сръбски държавник. Той е генерален секретар на ЮКП . От 1937 г. до смъртта си през 1980 г. е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 г. е президент, а 1974 до 1980 г. е пожизнен президент.





1954 г.


Роден е Емил Розов – български журналист. Завършва ВИИ "Карл Маркс", специалност "Обработка на информацията". Постъпва в Българската национална телевизия през 1978 г. Започва в предаването "Всяка неделя" през 1979 г., където е репортер и редактор до 1985 г. От 1985 г. до 1988 г. е в "По света и у нас", бил е кореспондент на Българската национална телевизия за Софийски окръг. От 1988 г. до 1991 г. е в предаването "Добро утро" (един от неговите създатели). Автор и водещ е на предаването "Събота късен следобед" (1991-1997 г.). Носител е на награди от Международния младежки преглед в Пампорово, Клуба на МХТИ, Съюза на българските журналисти. Автор е на документалните филми: "Лече, звездата на Хамбург", "Часът на Трифон" и "В блясъкът на славата", които са в Златния фонд на Българската национална телевизия. Секретар е на Гилдията на журналистите в Българската национална телевизия.





1952 г.


В Лондон се състои премиерата на пиесата “Мишеловката” по разказ на Агата Кристи. Пиесата минава всички рекорди за най-дълго поставяно представление в историята на театъра.

Агата Кристи е английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет. Родена е на 15 септември 1891 г. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г. и прекарва цялата Първа световна война във Франция. Първия си криминален роман пише през 1917 г. - “Тайнствената афера в Стайлз” (издадена през 1920 г.). Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Честъртън, създава повече от 87 романа и много разкази, в които основни герои са старата дама мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Умира на 12 януари 1976 г. Някои произведения: “Поаро разследва” (1924 г.), “Убийството на Роджър Акройд” (1926 г.), “Убийство в Ориент Експрес” (1934 г.), “Смърт край Нил” (1937 г.) и много други; пиесите “Мишеловката” (1954 г.), “Свидетел по обвинението” (1954 г., едноименен американски филм) и др





1942 г.



Започва снабдяването по въздух на Шеста германска армия, обкръжена при Сталинград.





1941 г.


България се присъединява към Антикоминтерновския пакт.

Антикоминтерновският пакт е договор, сключен на 25 ноември 1936 г. между Германия и Япония за обща борба срещу Коминтерна. Специално секретно споразумение предвижда провеждането на съгласувани мерки срещу СССР. През 1937 г. към него се присъединява Италия, през 1939 г. – Унгария, Испания, Манджурия. От 1939 г. до 1940 г. Антикоминтерновският пакт се превръща в открит военен съюз на Германия, Япония и Италия. Впоследствие към него се присъединяват сателитите на Германия, в това число и България. На 25 ноември 1941 г. правителството на Б. Филов подписва спогодбата, която остава в сила до 4 септември 1944 г., когато правителството на К. Муравиев я денонсира. Антикоминтерновският пакт е унищожен с разгрома на Германия и Япония.





1941 г.



В Средиземно море немска подводница потопява английския линеен кораб “Бархам”. Загиват 858 души. “Бархам” е военен кораб на царската флотилия от типа “Куин Елизабет”. Кръстен е на адмирал Чарлз Мидълтън, първи барон Бархам. Построен е в Шотландия и е пуснат на вода през 1914 г. По време на атака срещу италиански конвой корабът е ударен от три торпеда, изстреляни от немската подводница U-331, командвана от лейтенант Ханс-Дитрих фон Тизенхаузен.





1941 г.


Роден е Стоян Стоев (Ст. Ст. Вълков) - български драматичен и филмов артист. Завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) през 1965 г. Работи в Бургаския (1965-1969 г.) и във Военния театър. В киното се снима от 1972 г. Става особено популярен след изпълнението на ролята на З. Стоянов в сериала “Записки по българските въстания” (1976-1981 г.). Създава ярки и запомнящи се епизодични образи в киното (“Ударът”, 1982 г.; “Хотел “Централ”, 1982 г.; “Дело 205”, 1983 г. и др.). От 1969 г. сътрудничи в Радио София. Награда “Златна роза” на кинофестивала във Варна за образа на Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”. Награда “Максим” за “Одисей пътува за Итака” (1998 г.). Умира на 24 януари 2000 г. в София.





1940 г.



България отхвърля предложението за съюз с Германия.

Страната ни става съюзник на Хитлеристката ос през 1941 г., когато подписва Тристранния пакт и по този начин се намесва във Втората световна война.





1937 г.


Роден е Николай Христов Кънчев - български поет и преводач. Автор на творби за деца и възрастни, превежда от грузински и руски език. Завършва специалност българска филология” в СУ (1961 г.). Посещава Грузия през 1964 и 1966 г. Автор е на повече от 20 стихосбирки. През 1999 г. излиза книгата му “Антология” (изд. на български, английски, френски и немски език). Негови книги са издадени в Полша, Германия, Холандия, САЩ, Италия, Испания, Франция и др. Носител е на национална и международна литературна награда. Приет е за член на Световна академия за поезия в град Верона, Италия (2001 г.). Стихосбирки: “Присъствие” (1965 г.), “Кълвач” (1966 г.), “Мравешка държава” (1967 г.), “Колкото синапено зърно” (1968 г.), “Чудесии” (1973 г.), “Послание от пешеходец” (1980 г.), “Осланям се на маранята” (1981 г.), “Нощен пазач на зората” (1983 г.), “Вълни на вероятността” (1985 г.), “Редом с всички мигове” (1986 г.), “Времето раздадено на всички” (1989 г.), “Със слънце на сърцето” (1989 г.), “В гората има някой” (1990 г.), “И междуочието да прогледа” (1992 г.), “Отпечатъци от пръстите на Йети” (1992 г.), “Вятърът отнася мойта шапка” (1993 г.), “Бяла врана” (2001 г.).





1936 г.



Германия и Япония подписват “Антикоминтерновския пакт” в Берлин.

Антикоминтерновският пакт е договор за обща борба срещу Коминтерна. Специалното секретно споразумение предвижда провеждането на съгласувани мерки срещу СССР. През 1937 г. към него се присъединява Италия, през 1939 г. – Унгария, Испания и Манджурия. От 1939 г. до 1940 г. Антикоминтерновският пакт се превръща в открит военен съюз на Германия, Япония и Италия. Впоследствие към него се присъединяват сателитите на Германия, в това число и България. На 25 ноември 1941 г. правителството на Б. Филов подписва спогодбата, която остава в сила до 4 септември 1944 г., когато правителството на К. Муравиев я денонсира. Антикоминтерновският пакт е унищожен с разгрома на Германия и Япония.





1934 г.


Умира Михаил Сергеевич Грушевски - украински историк и основоположник на украинската историография. Роден е на 29 септември 1866 г. в Холм. Професор в Лвов (от 1894 г.) до I-вата световна война. Един от организаторите на Националнодемократическата партия в Галиция. По време на I-вата световна война е привърженик на ориентацията към Германия. Заточен в Симбирск (1914 г.). През март (1917 г.) се присъединява към партията на украинските есери и оглавява Централната Рада. Организира борбата за национална независимост и самостоятелност на Украйна. Емигрира в Австрия (1919 г.), завръща се в Украйна (1924 г.). Член на АН на СССР (1929 г.). Най-важни негови трудове са: "История на руска Украйна" (в 9 тома) и "История на украинската литература" (в 5 тома, незавършена).





1932 г.


Роден е Георги Струмски (псевдоним на Георги Асенов Йорданов) - български писател. Завършва българска филология в СУ (1955 г.). Завежда отдел “Детско-юношеска литература” в издателство “Български писател” (1966-1970 г.), зам.-главен редактор на сп. “Обзор” (1971-1973 г.), главен редактор на сп. “Славейче” (от 1976 г.). За първи път отпечатва стихотворение през 1958 г. във в-к “Народна младеж”. Творчеството му е свързано с изявите на т. нар. “априлско поколение” писатели. Съчинения: “Две поеми” (1958 г.), “Огънят, на който съм се грял” (1968 г.), “Писма до твоето детство” (1968 г.), “Владения” (1970 г.), “Имаше един вълшебник” (1976 г.), “Застават синовете до бащите” (есета, 1977 г.), “Сърце като слънце” (1978 г.), “Владимир Димитров Майстора” (1980 г.), “Великото преселение на децата” (1980 г.), “Съвременници на бъдещето” (1981 г.), “Портрети на момичета и момчета” (1983 г.), “Рилска тетрадка” (1984 г.), “Татко, мама и ние” (1985 г.), “Големият малък човек” (1986 г.), “Песен, приказка, палитра” (1987 г.), “Вълшебници на моето детство” (1987 г.), “Питка от Стражица. Поема” (1990 г.), “Безсмъртният отряд. Книга за деца-герои” (1990 г.), “Космонавт 1001” и др. Носител на диплом “Андерсен” на Международната организация за детска литература; на орден “Кирил и Методий”; орден “НРБ” I-ва степен.





1931 г.


Умира Никола Петров Зографов - български революционер, деец на македоно-одринското освободително движение. Роден е през 1869 г. в с. Ораховец. От 1896 г. е пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, където основава македонски революционен комитет "Труд" (1896-1898 г.). Член (1895 г.) и подпредседател (1898 г.) на Македоно-одринското дружество в Кюстендил и председател на Пиянечкото македоно-одринско дружество (1900-1901 г.). През 1915 г. ослепява. Автор на брошурата "Няколко думи за борбите на Македоно-одринската организация" (1901 г.) и на книгата "Строежът на живота" (1927 г.).





1919 г.


В периода 21 - 25 ноември в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев.

Петър Вичев (П. В. Коцев) е деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. Роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". След края на Първата световна война (1914-1918 г.), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в изпълнителния й комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926-1934 г.). Заради левите си убеждения е убит от наемник на 14 юни 1933 г.





1915 г.



Роден е Аугусто Пиночет Угарте – чилийски военен деец и политик, генерал; президент на Чили от декември 1974 г., след свалянето на законното правителство на Салвадор Алиенде чрез военен преврат (септември 1973 г.). От 1973 г. е главнокомандващ сухопътните войски. Управлението му се характеризира с бурни темпове в икономическото развитие на Чили и превръщането й в силна и благоденстваща страна. През 1989 г. отстъпва президентския стол на Патришио Айулин.





1911 г.



Умира Пол Лафарг - деец на френското и международно работническо движение. Роден е на 15 януари 1842 г. в Сантяго, Куба. Влиза в социалистическото движение през 1864 г. като студент във Висшето медицинско училище в Париж (изключен от училището през 1865 г.). В началото на 1866 г. е в Лондон, където влиза в I-вия Интернационал; член на неговия Генерален съвет. Завършва медицина в Англия (1868 г.). Запознава се с К. Маркс, а през април 1868 г. се оженва за неговата дъщеря Лаура. Завръща се във Франция (1868 г.), където участва в създаването на Парижката федерация на Интернационала, оглавява неговата секция в Бордо. След поражението на Парижката комуна (1871 г.) емигрира в Испания, живее в Лондон; завръща се във Франция през 1882 г. Депутат в парламента (1891-1893 г.). Самоубива се заедно със своята съпруга.





1909 г.



Роден е Светослав Обретенов – български композитор, хоров диригент. Завършва Държавната музикална академия в София през 1934 г. Работи като хоров диригент (София, Варна), композитор-пианист (Русе). От 1933 г. е сътрудник на театрите "Народна сцена", Т-35 и Реалистичен театър. През 1934 г. с Хрелков съставя сборник с комунистически песни ("20 трудови песни"). През 30-те и 40-те години композира хорови песни ("Три сестри", "Хайдушка песен" и др.), симфонични и вокално-инструментални творби. След 9 септември 1944 г. е пръв ръководител и диригент на Държавния радиохор (днес Българска хорова капела "Св. Обретенов"), диригент на хор "Кавал" (1949 г.). Специализира в Москва (1952-1953 г.). Създава масови песни - "Бий врага", "Борба за мир" и др.; кантати - "Димитровска родина", "Запей, наш бащин край", "Радост иде", ораторията "Партизани" и др. Умира на 16 май 1955 г.





1902 г.



За първи път е честван денят на Св. Климент Охридски - патронен празник на Софийския Университет, определен от Академичния съвет.

СУ ”Св. Климент Охридски” е най-старото и най-голямо висше учебно заведение в България. Основано е на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение при Софийска мъжка гимназия. Инициатори за създаването му са Иван Шишманов, Т. Иванчов и Г. Живков. От 1889 г. със закон е постановено откриването на висше училище в София, а негов ректор става Ал. Теодоров-Балан. Първоначално са приети 43 студенти. Със Закон за университета (1904 г.) Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово” (двамата братя даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на столицата за построяването на висше училище). На 4 януари 1905 г. е преименуван “Св. Климент Охридски”.





1898 г.


Роден е Славчо Димитров Загоров - български политик, икономист и дипломат. Учи право в Берн (1916 г.), София (1918 г.) и Инсбрук (1919 г.); държавни науки в Лайпциг (1919-1922 г.). Участва в I-вата световна война като офицер. Проучва материали по политикономия и статистика в Харвардския университет (1933-1934 г.), Женева, Лондон и Кембридж (1935, 1937 г.). Извънреден професор по статистика (1934 г.), професионален титуляр (1942 г.) на Катедрата по статистика в СУ, главен директор на Статистиката (1934-1942 г., с прекъсвания). Министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Г. Кьосеиванов и в първото правителство на Б. Филов (1939-1942 г.), пълномощен министър в Берлин (от 16 юли 1942 г.). След войната не се завръща в България. На 1 февруари 1945 г. е осъден задочно на смърт от Народния съд. С решение 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. Съчинения: "Теория на индексните числа за общото движение на цените" (1929 г.), "Възпроизвеждането на населението в България. Демографска студия" (1934 г.) и др.





1888 г.



Роден е Владимир Заимов – български генерал-полковник. Син е на Стоян Заимов. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) и в Първата световна война. За антимонархическа дейност е уволнен от армията и изправен пред военен съд (1935 г.). Арестуван е, осъден е на смърт и е разстрелян на 1 юни 1942 г. като съветски агент.





1887 г.



Роден е Николай Иванович Вавилов – руски агроном, генетик, растениевъд, географ, академик (1929 г.), член на Академията на науките на Украйна (от 1929 г.). Създател е на съвременните научни основи на селекцията, учението за световните центрове за произход на културните растения и тяхното географско разпространение. Открива и формулира закона за хомоложните редове в биологията (1921 г.). Председател е на Всесъюзното географско дружество (1931-1940 г.). Открива много неизвестни за науката растения, които подкрепят неговия закон за хомоложните редове в наследствената изменчивост. През 1940 г. е арестуван по време на експедиция в Западна Украйна и Карпатите. След повече от едногодишно следствие е осъден на смърт. Избран е за почетен член на Лондонското кралско дружество; смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Умира на 26 януари 1943 г. от изтощение и тежка форма на дистрофия в Саратовския затвор. Гробът му е неизвестен.





1884 г.



Джон Майенберг от Сейнт Луис, Мисури /САЩ/ патентова сухото мляко.





1867 г.



Алфред Нобел патентова изобретения от него динамит.

Алфред Бернхард Нобел е шведски химик, изобретател. Роден е на 21 октомври 1833 г. Собственик е на повече от 300 патента в областта на синтеза и производството на взривни вещества. Завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал "Летерстед" на Шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си "бездимен барут". Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Оставя непубликувани новела, роман, а една трагедия публикува в Париж (1895 г.). Член е на Кралската шведска академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден; почетен доктор по философия е на университета в Упсала (от 1893 г.); кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември 1896 г. в Италия. След няколко дни близките му с изненада откриват документ, с който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. шведски крони) за международен награден фонд за висши научни постижения.





1861 г.



Георги Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вариант на новия си план за освобождение на България, предвиждащ създаването на "един добре въоръжен полк от 1000 добре избрани и окървавени в бой люде с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници". Полкът трябва "да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде сигнала на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите, и да затворят пътищата за пощите...".

Георги Раковски е национален революционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е през февруари 1821 г. в Котел. През 1861 г. съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си работи за осъществяване на революционните си планове. Умира на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.

Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.





1860 г.



Георги Раковски се среща със сръбския княз Михаил Обренович. След разговори с княза е договорено сръбското правителство да посредничи пред Цариградската патриаршия за решаване на българо-гръцкия спор.

Михаил Обренович е сръбски княз (от 1839 г. до 1842 г. и от 1860 г. до 1868 г.). Роден е на 4 септември 1823 г. Провежда политика на използване на българското националноосвободително движение в интерес на Сръбското княжество, което предизвиква силно разочарование във водителите на българската революционна емиграция в лицето на Г. С. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев и др. Умира на 29 май 1868 г.





1851 г.



Американският изобретател на револвери Самуел Колт убеждава английското правителство да снабди британските колониални войски с неговото изобретение.

Самуел Колт (1814-1862 г.) е американски оръжеен конструктор. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие. Първият револвер “Колт”, създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт” разработва различни образци стрелково оръжие: автоматичен пистолет през 1911 г., револвер през 1917 г. и др.





1835 г.



Роден е Андрю Карнеги – американски индустриалец, мултимилионер, общественик и филантроп. Започва кариерата си като работник. Благодарение на личните си качества забогатява и завоюва обществено признание. Оттегля се от индустрията през 1901 г. и се отдава на благотворителност. Защитава интересите на българите. Организира Карнегиевата анкета (1914 г.), която доказва, че населението на Тракия и Македония е българско и трябва да бъде включено в пределите на България. Противник е на антибългарската политика на Великите сили по време на Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.). Умира на 11 август 1919 г.





1816 г.



Театърът “Филаделфия” става първият в света, чиято сцена е осветена от газови фенери.





1809 г.



Със заповед на Великия везир до кадията на Дупница на монасите от Рилския манастир се забранява “поправянето и възобновяването на новите постройки на манастира”. На кадията се предписва да направи необходимите проверки и “в случай, че при ревизията на манастира забележите някои нови поправки, заповядвам ви да ги съборите веднага”.





1797 г.



Умира Иван Иванович Шувалов - руски политик, генерален-адютант. Роден е на 12 ноември 1727 г. в Москва. Камерюнкер в императорския двор (от 1749 г.), фаворит на императрица Елисавета Петровна. Играе активна роля във вътрешната и външната политика на Русия. Има съществен принос за развитието на руската наука и изкуство - покровителства редица учени, писатели, художници. Подкрепя много от идеите на М. В. Ломоносов, съдейства за създаването на Московския университет (1755 г.). По негова инициатива през 1757 г. е създадена Художествената академия в Петербург, чийто ръководител е до 1763 г. След възцаряването на Екатерина II е в немилост. Живее в чужбина (1763-1777 г.); събира богата колекция от произведения на изкуството, която дарява на Художествената академия и Ермитажа.





1783 г.



Последните британски колониални войски напускат Ню Йорк.

Ню Йорк е град в североизточната част на САЩ, щата Ню Йорк. Състои се от 5 окръга: Манхатън - историческо ядро и делови център на града, Бруклин и Куинс - на о-в Лонг Айлънд, Бронкс - на континента, Ричмънд - на о-в Стейтън. Първото селище на мястото на съвременния град възниква през 1626 г. (Нови Амстердам).





1741 г.



На руския престол се възкачва руската императрица Елисавета Петровна. Тя е дъщеря на Петър I и Екатерина I. Заема престола след дворцов преврат, при който е свален и затворен в крепост малолетният император Иван VI Антонович. Първоначално е заточен заедно с родителите си, а от 1756 г. е в Шлиселбургската крепост. Убит е от стражата при опит на офицера В. Я. Мирович да го освободи и да бъде провъзгласен за руски император на мястото на Екатерина II.





1735 г.



В Москва е отлята “Цар камбана”.

“Цар камбана” е с маса 200 т., висока е 6.14 метра, а диаметърът и е 6.6 метра. Тя е изработена от руските майстори И.Ф. Матроним и М. И. Матроним. Изработена е по указ на императрица Анна Леополдовна.





1602 г.


На празника Св. Катерина (Каталина) от Александрия испанският мореплавател Себастиан Визкаино открива остров и му дава името Санта Каталина.



1525 г.


Съпругата на цар Василий III e принудена насилствено да стане монахиня.

Василий III Иванович (1489-1533) е московски велик княз (1505-1533 г.). Син е на Иван III Василиевич и София Палеолог, племенница на последния византийски император. Продължава централизацията на държавата. Присъединява към Московското княжество Псков (1510 г.), Рязанското (1521 г.) и Новгородското (1522 г.) княжества. Опира се на Църквата във вътрешната политика. Засилва се дворянското земевладение. Взема мерки за ограничаване на политическите привилегии на аристокрацията. След успешни войни с Литва (1507-1508 г., 1512-1522 г.), присъединява към Русия Смоленск (1514 г.). При управлението му руската култура достига разцвет.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.52 секунди