изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-21 @ 01:34 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  536 г. - Византийските войски превземат Рим, като изгонват остготите от Италия 1842 - в Англия се появяват първите коледни картички 1967 г. - Николае Чаушеско е избран за държавен глава на Румъния

2001 г.

Учредена е партията Съюз на свободните демократи (ССД). За неин лидер е избран Стефан Софиянски.
Стефан Антонов Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. в гр. София.
В периода 1991 - 1993 г. е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения по времето на правителството на СДС начело с Филип Димитров.
От 15 до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически център. В края на 1993 г. е избран за заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС с ресор вътрешна политика.
През 1994 г. е избран с листата на СДС за депутат в XXXVII-о Народно събрание. Година по-късно (1995 г.) става заместник-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Същата година става член на постоянната делегация на Народното събрание за връзки с Европейския парламент. Членува и в парламентарната Икономическа комисия. През 1995 година е избран за кмет на София и преустановява задълженията си като депутат от XXXVII-о Народно събрание. През 1997 г. е министър-председател в служебния кабинет. На 2 юни 1998 г. Националният изпълнителен съвет на СДС взима решение Стефан Софиянски да бъде представител на СДС в медийната комисия на Европейския демократичен съюз. На местните избори през 1999 г. Стефан Софиянски е избран за кмет на София за втори мандат. През 2001 г. започва да критикува политиката на СДС и иска цялото ръководство, включително Иван Костов, да поеме отговорност за нея, обявява се за диалог и сътрудничество с Национално Движение Симеон Втори /НДСВ/, което идва на власт в резултат на парламентарните избори през юни. След като позицията му бива отхвърлена от СДС, в началото на декември Софиянски учредява своя партия - Съюз на свободните демократи. Като учредители в тази формация се включват много дотогавашни членове и привърженици на СДС, между които и Диляна Грозданова, бивша телевизионна журналистка и депутат в XXXIX-то НС от групата на НДСВ. През 2003 г. Стефан Софиянски е избран за кмет на София с трети мандат. Стефан Софиянски е депутат в 40-то Народно събрание. През 2006 г. е сред избраните от парламента за наблюдатели в Европейския парламент и от 1 януари 2007 г., след като България става член на ЕС, става временен депутат там до първите избори за български евродепутати през май 2007 г.

2000 г.

Висшият Съвет на Демократическата партия приема предложение за промяна в конституцията, според която президентът да се избира от парламента с квалифицирано мнозинство. Президентът Петър Стоянов се обявява против това предложение, тъй като то може да доведе до партокрация.

2000 г.

Конференция на БСДП взима решение партията да участва в предстоящите избори в коалицията Нова левица заедно с БСП.

2000 г.

Създадената през октомври Гражданска демократична партия за България избира за председател бившия вътрешен министър Богомил Бонев.
Богомил Бонев е роден на 18 септември 1957 г. в Радомир. През 1981 г. завършва ВИПОНД-МВР. През 1989 г. получава втора магистърска степен по право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1981 до 1990 г. работи като инспектор по тежки криминални престъпления в отдел "Следствен" - София-град. От 1991 до 1992 г. е директор на СДВР. През 1992 г. е назначен за Главен секретар на МВР. В периода 1993-1997 г. работи като адвокат и експерт по националната сигурност към парламентарната група на Съюза на демократичните сили. През януари-февруари 1997 г. работи като Съветник на Президента на Република България по националната сигурност. След това е министър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски. От май 1997 г. до декември 1999 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Обединените демократичните сили. През 1999 г. става председател на Българската федерация по конен спорт. Кандидат за президент на президентските избори през 2001 г.

1998 г.

Умира Арчи Мур - американски боксьор, треньор. Стъпва на ринга на 27-годишна възраст. През 1952 г. става световен шампион в полутежка категория при професионалистите, запазва титлата си в продължение на 11 години. В кариерата си има 229 срещи, печели 194, нокаутира 141 съперника – повечето от тях бележити личности в историята на бокса. Мур е единствения боксьор, който се е срещал на ринга и с Роки Марчиано и с Мохамед Али. Мур става първия треньор на Мохамед Али като професионален боксьор. Друг негов ученик световен шампион в тежка категория е Джордж Форман.

1990 г.

В Пловдив се провежда втора национална конференция на СДС, на която Петър Берон подава оставка като председател на съюза. За лидер е избран юристът Филип Димитров. СДС решава да включи свои представители в бъдещото правителство на Димитър Попов.
Петър Берон е биолог, зоолог и политически деец. Роден е в София през 1940 г. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Директор е на Националния природонаучен музей при БАН от 1993 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Народен представител в VII-о Велико народно събрание (1990-1991 г.), председател на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) (1990 г.). След оттеглянето си от политическата дейност продължава заниманията си в Националния природонаучен музей. Работи като биолог в Института по зоология при БАН. Участва в президентските избори през ноември 2001 г. като кандидат на партията "Съюз България". В момента Петър Берон е заместник председател на Народното събрание.

1990 г.

Лех Валенса, бивш лидер на профсъюз "Солидарност", печели убедително президентските избори в Полша.
Лех Валенса е полски синдикалист и президент. Роден е на 29 септември 1943 г. Основател е на независим профсъюз, наречен Солидарност, на който той е лидер. Избран е за полски президент през декември 1990 г. Мандатът му не протича гладко. Според думите му лявата коалиция спъва икономическите реформи. Антисоциалистическия католицизъм на Солидарност, който го довежда на власт, вече не е политически водещ през ноември 1995 г., когато Валенса е победен като кандидат за втори мандат (печели Александър Квашниевски). Оттегля се в уединение месец по-късно и остава критичен към политическото и стопанското развитие на Полша. През 2000 г. отново губи в надпреварата за президентското място. Носител е на Нобелова награда за мир за 1983 г.

1987 г.

В ивицата Газа избухват първите бунтове от палестинската Интифада. Първата интифада е въстание от 1987-1991/1993 г. Понякога е наричана „каменната война“, тъй като палестинците, използват камъни и други импровизирани оръжия. „Интифада“ е арабски термин и означава „въстание“, народно въстание.

1970 г.

Умира Микоян Артьом Иванович - арменски авиоконструктор, академик на Академията на науките на СССР (1953 г.). Брат на Артьом Микоян. Член е на РСДРП от 1915 г., народен комисар на вътрешната и външната търговия на СССР (1926-1946 г.); заместник-председател на Съвета на народните комисари на СССР (от 1937 г.). Председател е (1964-1965 г.) и член на Президиума на Върховния съвет на СССР (1965-1974 г.). Член е на ЦК (1923-1976 г.) и член на Политбюро на ЦК (1935-1966 г.) на КПСС. През 1950 г. заедно с Н. С. Хрушчов се обявява против култа към личността на Й. В. Сталин. Заедно с М. Й. Гуревич създава изтребителите "МиГ".

1967 г.

Николае Чаушеску става държавен глава на Румъния.
Николае Чаушеску е румънски държавник, общественик и политик. Роден е на 8 януари 1918 г. в с. Скорничешще, около Олт. Генерален секретар е на РКП (от 1969 г.) и председател на Държавен съвет на СРР (от 1967 г.). Върховен главнокомандващ на въоръжените сили (от 1968 г.) и президент на СРР (март 1974 - декември 1989 г.). Като румънски държавен глава налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската КП. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата. Двамата са разстреляни на 25 декември 1989 г. в Букурещ. Погребани са в Генчя, Букурещ.

1961 г.

Роден е Костадин Паскалев - български политик. Завършва специалност "Математика" през 1985 г. Специализира в Академията по мениджмънт в Мюнхен през 1997 г. и местно самоуправление в САЩ през 1998 г. Кмет е на Благоевград в периода 1995-2001 г.; председател на Сдружението на общините в България (2000-2001 г.). Депутат в XXXIX Народно събрание. Вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството на Република България в правителството на Симеон Сакскобургготски от октомври 2001 г. През 2002 г. Костадин Паскалев подава оставка.През 2005 г. влиза в 40 НС като депутат от ПГ Коалиция за България . На последните местни избори през октомври 2007 г. е избран за кмет на Благоевград.

1953 г.

Роден е Джон Малкович – американски киноактьор. Роден е в град Кристофър, щата Илинойс, САЩ. През 1974 г. основава в Чикаго експериментален театър, наречен "Steppenwolf" (Степен вълк). През 1982 г. Малкович отива в Ню Йорк, където триумфира с ролите си в пиеси, като "Дивия Запад" (отличена с награда "Оби") и "Изгори това". През 1982 г. Джон Малкович се жени за актрисата Глен Хедли. Освен с актьорство, продуценство и режисура Малкович се изявява и като моден дизайнер.

1953 г.

Американската компания “Дженерал Електрик” уволнява всички свои работници и служители с комунистически убеждения.

1950 г.

Родена е Здравка Йорданова, българска състезателка по гр***, олимпийска шампионка (1976 г.). Световна шампионка (1978 г.) и бронзова медалистка (1975 г.). Двукратна световна вицешампионка (1977, 1979 г.). Работи като журналистка.

1948 г.

Генералният съвет на ООН одобрява без възражения Конвенцията за защита и наказание на престъпления на геноцид. Автор на конвенцията е Рафаел Лемкин. Издадена е с резолюция 260 A (III) на Общото събрание на ООН. Ратифицирана е с Указ № 300 от 23 юни 1950 г. Издадена в Сборник от международни документи през 1992 г.
Женевската Конвенция за предотвратяване на престъплението геноцид и наказанието за него определя “геноцид” като едно от следните действия, извършвани с намерение да се унищожи, напълно или частично, някаква национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
1. Убийство на членовете на такава група.
2. Причиняването на сериозни телесни повреди или психически разстройства на членовете на тази група.
3. Умишлено създаване за която и да е група на такива жизнени условия, които да доведат до пълното или частичното й физическо унищожаване.
4. Мерки, разчетени за предотвратяване раждаемостта в такава група.
5. Насилствено предаване на децата от една група на друга.

1942 г.

Роден е Стефан Ламбов Данаилов - български актьор и политик.
Стефан Данаилов завършва Висшата театрална академия “Кръстьо Сарафов” – София през 1966 г. – специалност “Актьорско майсторство”. Той е е един от водещите актьори на Народния театър “Иван Вазов”. Играл е на сцените и на другите големи театри в България. Досега е пресъздал над 60 централни роли. По-значими от тях са: “Коварство и любов” (Шилер), Камий Димолен от “Делото Дантон” от Пшибишевска, постановка на Анаджей Вайда, Стайло от “Банзи е мъртъв” (Етол Фюгърд), Едмънд от “Дългият път на деня към нощта” (Юджин О`Нил), Чадски от “От ума си тегли” (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от “Бесове” (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Шейлок от “Цената” (Артър Милър), Александро Медици от “Лоренцачо” (Алфред дьо Мюсе), Дантон от “Смъртта на Дантон” (Бюхнер), Тригорин от “Чайка” (Чехов), “Декамерон”, “Енигматични вариации”, “Жените на Джейк”. Участва във филмите: “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Първият куриер” (1966 г.), “Черните ангели” (1969 г.), “На всеки километър “ – 26 серии (1970 г.), “Иван Кондарев” (1972 г.), “От нищо нещо” (1977 г.), “Търновската царица” (1980 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Борис I” (1984 г.), “Дами канят” (1984 г.), “Карнавалът” (1986 г.), “Искам Америка” (1990 г.). Участвал е в седем копродукции с “Мосфилм”. Сред руската публика е популярен с изключителните си роли във филма “Първият куриер” (1966 г.), “Войникът от обоза” (1975 г.), “Юлия Вревская” (1977 г.) и поредицата “На всеки километър” - 26 серии (1970 г.). Пресъздава талантливо роли и в два американски филма “Берлинската конспирация” – 1991 г. и “Криза в Кремъл” – 1992 г. Той има участие в италианските филмови сериали, между които “Октопод 7” (1995 г.) в ролята на Дон Нуцо Мариано (RAI 1); в ролята на Винченцо Грумо във филмовия сериал “Рекет“ (RAI 2) - 1997 г.; “Смъртта на едно порядъчно момиче” (1998 г.) в ролята на портиера; “След края на века” в ролята на Мило (RAI 1) - 1999 г.; “Дело по съвест” – 2001 г. – Италия. Участва и във френско-българския филм “Версенжеторикс” (2002 г.). Удостояван е с множество награди от национални театрални и филмови фестивали. През 1976 г. е определен за най-популярния актьор в Чехословакия. Стефан Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура – орден “Стара планина”, а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура – “Паисий Хилендарски”. Стефан Данаилов участва активно в обществения и политическия живот на страната. От 2001 г. е депутат в 39-то Народно събрание като представител на Коалиция за България и председател на Комисията по култура. Като председател на Комисията по култура в 39-то Народно събрание успя да стане гарант за приемането и влизането в действие на редица законопроекти в сферата на културата и образованието, като Закон за филмовата индустрия, Закон за авторското право, Закон за оптичните носители, Закон за народните читалища, Закон за ордените и медалите, поправки в данъчните закони, облекчаващи дарители и спомоществователи в сферата на културата и образованието, в Закона за народната просвета, в Закона за висшето образование. От 16 август 2005 г. е министър на културата.

1941 г.

Умира Дмитрий Сергеевич Мережковски - руски белетрист и философ. През 1920 г. емигрира във Франция. Теоретик е на руския символизъм, автор е на неговия манифест. В есетата и в историческите си романи (трилогия "Христос и Антихрист") анализира взаимното влияние на политическите и религиозните проблеми. Пише исторически пиеси - "Павел I"; критика, литературни изследвания.

1940 г.

Започва депортацията на нелегални еврейски имигранти от Хаифа (Израел) към остров Мавриций.

1937 г.

Умира Нилс Густав Дален - шведски инженер. През 1912 г. е удостоен с Нобелова награда по физика за изобретяването на автоматичния регулатор, използван в морските фарове. Регулатора на Дален включва светлината при свечеряване и я изключва, когато се развидели.

1933 г.

С указ са учредени възпоменателни медали "За участие в Балканските войни 1912-1913 г." и "За участие в Първата световна война, 1915-1918 г.". Медалите се дават и на военни от съюзническите армии и на чужди граждани. Лентите се изработват в два вида - триъгълни за мъже и във вид на панделка за жените. Ако медалите се връчват на лица, които не са участвували пряко в бойните действия /доброволци, санитари, лекари, журналисти/, те ги получават на лента с бяла ивица по средата. Медали с черна ивица по средата на лентата се връчват на близките на загиналите през ПСВ.
Раздаването на медалите продължава до 31 декември 1939 г. За това време са връчени 50 000 медала на българи и около 199 000 на чужденци, главно германци.

1931 г.

Приета е нова конституция в Испания, която провъзгласява страната за република.
Втората испанска република (на испански Segunda República Española; 1931-39 г.) е вторият случай в историята на Испания, когато формата на държавно устройство се променя след избори. Първият е през 1873-1874 г. (Първа испанска република).
Втората испанска република започва своето съществуване на 14 април 1931 г., когато крал Алфонсо XIII абдикира след като републиканците печелят мнозинството от гласовете на местните и общинските избори. Абдикацията на краля води до сформирането на временно правителство на Нисето Алкала Самора и до свикването на Кортесите за изработването на нова конституция, приета на 9 декември 1931 г. След това управлява републиканско-социалистическото правителство на Мануел Асаня.
Първият президент (1931-1936 г.) е Нисето Алкала Самора. Баския и Каталония обявяват своята независимост, но не получават веднага дори желаната автономия. Скандалът Страперло срива доверието у центристките републикански партии и води до поляризация.
Десницата печели новите избори на 19 ноември 1933 г. Официално тя се ръководи от центристкия радикал Алехандро Лерукс, но разчита главно на парламентарната подкрепа на Испанската конфедерация на независимата десница (ИКНД) — партия, ръководена от Хосе Мария Хил Роблес с разнообразна подкрепа — от християн-демократи до фашисти. Когато в правителството влизат трима министри от ИКНД на 1 октомври 1934 г., в Астурия и Каталония избухват въстания на социалисти и анархисти.
Създаването на народен фронт от леви партии позволява на левицата да възвърне своята власт на изборите от 16 февруари 1936 г., когато те печелят 268 депутатски места срещу 205 десни. Така втори президент (1936-1939 г.) става Мануел Асаня.
Републиката изпада в голяма криза, когато ген. Франко извършва военен преврат, с което се поставя началото на Испанската гражданска война. Републиката, която е военно по-слаба от франкистите и зависи от помощта на въоръжените сили на комунистите и анархистите, губи своята популярност сред някои държави, но получава помощ от други, и най-вече от СССР. Кабинетът на Асаня трае до февруари 1939 г. като постепенно контролираната от него част от Испания намалява. Републиката пада на 1 април 1939 г., когато ген. Франко и войниците му превземат Мадрид.
Установява се диктатура на Франко. По време на този период Франко обявява Испания за монархия, но запазва своя пост на държавен глава. Републиката е отменена след смъртта на Франко през 1975 г. , когато Испания отново става монархия начело с крал Хуан Карлос.

1927 г.

Подписана е спогодбата Моллов-Кафандарис, която се отнася до бежанския проблем.
Тя представлява споразумение между България и Гърция за уреждане на задълженията между тях, възникнали във връзка с подписаната заедно с Ньойския мирен договор 1919 г. Конвенция за взаимната и доброволна емиграция на етническите малцинства. Тази конвенция регламентира имуществените проблеми на изселниците – те трябва да получат срещу недвижимите си имоти като обезщетение 10 % от стойността им в брой и 90 % в облигации със срок за плащане 12 години. Спогодбата е подписана на 9 декември в Женева от българския министър на финансите Владимир Моллов и гръцкия му колега Г. Кафандарис. Според нея срокът за уреждане на финансовото обезпечаване на имотите се удължава на 30 години.

1923 г.

Състои се откриване на XXI-вото Обикновено народно събрание с председател проф. Тодор Кулев.
Тодор Кулев е политически и държавен деец, юрист. Роден е в Габрово през 1878 г. Учи медицина в Санкт Петербург, а след това право в Берн и Страсбург, Франция. След като се завръща в България, работи като адвокат в Търново. През 1911 г. става доцент по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски", а 5 години по-късно и професор. Участва активно в създаването на Народния сговор и в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. След осъществяването му се включва в Демократическия сговор. В правителството на А. Ляпчев (4 януари 1926 г. – 15 май 1930 г.) е министър на правосъдието. Публикува няколко труда от областта на съдебното дело: "Наказателно-правна вменяемост", "Престъпността на малолетните", "Правосъдие и администрация" и др. Тодор Кулев умира през 1942 г.

1917 г.

В хода на Първата световна война английски войски отблъскват турците от Йерусалим. На 11 декември генерал Едмънд Аленби влиза в града пеша от уважение към Светия град, като се превръща в първия християнин, имащ контрол над него от десетилетия.

1917 г.

Представителите на съюзниците при щаба на групата армии “Макензи” (в това число и български офицер) подписват примирие с Румъния и Русия в град Фокшани (Румъния).
Фокшанското примирие е сключено между Централните сили, от една страна, и Румъния, от друга. С него е сложен край на военните действия срещу Румъния от страна на Централните сили.
През 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война на страната на Антантата. Повод за това е руската офанзива на Източния фронт, която има успех (в австро-унгарските територии). Веднага срещу нея са хвърлени австрийски, немски войски от запад и български - от юг. В края на същата година е превзет Букурещ. Руските войски не могат да окажат ефективна помощ на съюзника си. Румъния е принудена да подпише Фокшанското примирие, а по-късно и Букурещки договор (1918 г.), с който окончателно излиза от войната.
Фокшанското примирие е необходимо за България. По този начин тя може да прехвърли повече сили на Южния фронт. Освен това присъединява и Южна Добруджа към пределите си.
Примирието е удачно и за немците, които прехвърлят сили на Западния фронт.

1917 г.

В Петроград юнкери залавят болшевишкия ръководител на щурма на зимния дворец Владимир Антонов–Овсеенко. Той е освободен на следващия ден чрез посредничеството на американския журналист А. Вилямса.
Владимир Александрович Антонов-Овсенко е роден на 9 март 1883 г. в Чернигов, дн. Украйна. През 1903 г. става член на Меншевишката партия. По време на революцията от 1905 г. той води бунт в Новоалександрия в Полша и в Севастопол. Арестуван е и е изпратен в 20-годишно изгнание в Сибир. Овсенко прави бягство и след 1910 г. живее в емиграция в Париж. След Първата световна война става меншевик-интернационалист, протестиращ срещу войната. През май 1917 г. се присъединява към болшевиките и се завръща в Русия. Антонов-Овсенко участва дейно в Октомврийската революция и се издига високо в ранговете на Червената армия. Водена от Овсенко, Червената армия завзема Харков, дн. Украйна, през 1917 г. През 1920-1921 г. потушава Тамбовския бунт. В периода 1920-1928 г. е близък с Лев Троцки. От 1936 до 1937 г. е специален съветски консул в Барселона по време на Испанската гражданска война. През 1938 г. по време на Голямата чистка на Йосиф Сталин Овсеенко е арестуван и е екзекутиран през 1939 г.

1916 г.

В хода на Първата световна война български части преминават река Дунав при Силистра и Черна вода.

1916 г.

Роден е Кърк Дъглас - американски кино и драматичен актьор, кинорежисьор, руснак по произход. Истинско му име е Айсър Данилович. Снима се в ганстерски филми, уестърни, военни и исторически суперпродукции: "Шампионът" (1949 г.), "Лошият и красивите" (1952 г.), "Одисей" (1954 г.), "Пътеки на славата" (1957 г.), "Спартак" (1960 г.), "Седем дни през май" (1964 г.), "Героите на Телемарк" (1965 г.), "Споразумението" (1969 г.), "Двубой" (1970 г.), "Отрядът" (1975 г.), "Нимиц" (1980 г.), "Мъжът от снежната река" (1983 г.), "Стреляй пръв!" (1984 г.), "Смелчаците" (1986 г.), "Оскар" (1991 г.), "Везаз" (1992 г.), "Грейди" (1994 г.), "Последно преброяване" (1997 г.), "Диаманти" (1999 г.), "A Few Good Years" (2002 г.).

1905 г.

В Дрезден е поставена операта "Саломе" на Рихард Щраус. Тя е осъдена от критиката като неморална. В “Саломе” са използвани традициите на митологичната опера.
Рихард Щраус е германски композитор и диригент. Роден е на 11 юни 1864 г. в Мюнхен. Изучава музикална теория и инструментация при Ф. В. Майер. Световноизвестен диригент преди всичко на собствените си произведения. Главен диригент на Берлинската (1898-1918 г.) и на Виенската (1919-1924 г.) опери. По време на националсоциализма е назначен за президент на т. нар. Имперска музикална палата, но е свален от този пост през 1935 г. Най-значителните произведения на Щраус са програмно-симфоничните произведения, симфоничните поеми и опери. Симфоничните поеми продължават традициите на програмния симфонизъм на Х. Берлиоз и Ф. Лист и оркестровия стил на Р. Вагнер. Сюжетите и темите им често са взети от класическата литература (“Макбет”, 1886 г.; “Дон Жуан”, 1888 г.; “Тил Ойленшпигел”, 1895 г.; “Дон Кихот”, 1897 г.), от старинните легенди и др. В оперите използва традициите на митологичната опера (“Саломе”, 1905 г.; “Електра”, 1908 г.; “Ариадна в Наксос”, 1912 г.). Използва принципите на старата комична опера (“Кавалерът на розата”, 1911 г.). Произведенията на Щраус се характеризират с изящество, мелодична красота, смелост и богатство на хармонията, красива оркестрация. Заедно с това в тях се срещат и елементи на натурализъм (“Домашна симфония”, 1903 г.), преувеличена експресивност, илюстративност. Творчеството на Щраус оказва значително влияние върху европейското музикално изкуство на ХХ в. и способства за развитието на програмната музика и операта, за обогатяването на изразителните възможности на оркестъра. Рихард Щраус умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен.

1896 г.

Подписан е 10-годишен търговски договор между България и Австро-Унгария. Той влиза в сила от 1 май 1897 г. Договорът определя мито от 14 %. До края на годината са подписани подобни договори с Русия, Англия, Франция, Италия, Сърбия и временни спогодби с Германия, САЩ, Белгия. Русия доброволно се отказва от капитулационните си привилегии по Берлинския договор.

1895 г.

Родена е Долорес Ибарури - испанска общественичка, политическа деятелка. Член е на Социалистическата партия (1917 г.) и на Испанската компартия (от 1920 г.). Сътрудничи на много леви и радикални издания с псевдонима Пасионария (Пламенната); редактира комунистически вестници. Участва в работата на VII конгрес на Коминтерна през 1935 г. Депутат в испанския парламент от 1936 г., от следващата година е зам.-председател на парламента. Участва в борбата срещу национално-патриотичните сили на Испания в Гражданската война (1936-1939 г.). През 1939 г. емигрира в Москва. След смъртта на Х. Диас (1942 г.) става генерален секретар на Испанската компартия. Живее дълги години в емиграция и се завръща в Испания през 1977 г. след започването на демократичните промени.

1886 г.

Роден е Райко Иванов Даскалов - български политик и държавник, министър на земеделието и държавните имоти, министър на търговията, промишлеността и труда, министър на вътрешните работи и народното здраве (6 октомври 1919 г. – 9 февруари 1923 г.). Член е на БЗНС (1913 г.). Завършва Търговска гимназия в Свищов (1905 г.) и финансови науки с докторат в Берлин (1911 г.). Участва във войните (1912-1913 г.) като запасен офицер. През 1916 г. е осъден и лежи в затвор за противодържавна дейност. Заедно с Ал. Стамболийски е освободен (26 септември 1918 г.) и изпратен да успокои разбунтуваните войници в Кюстендил. След потушаването на войнишкия бунт е тежко ранен и емигрира в Гърция. През 1918 г. е амнистиран и се завръща в България. Автор е на книгите "Борба за земя" (1923 г.) и "Какви трябва да бъдат качествата на оратора политик" (1923 г.). На 23 август 1923 г. Райко Даскалов е убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.

1885 г.

Приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война.
Договорът за примирие между България и Сърбия е подписан в Пирот от пълномощниците на България и Сърбия - капитан Олимпи Панов и полковник Топалович. В постановките му е посочено, че примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. Войските на двете страни са длъжни да се изтеглят от окупираните райони на Държавните територии на Сърбия и България, като се образува неутрална зона от 3 км от граничната линия. Определя се взаимна размяна на военнопленници, която да започне незабавно. Предлага се веднага да се назначат делегати за водене на преговори за сключване на мир. Условията на примирие не задоволяват България като победителка, но главната цел да се търси международно признание на Съединението налага те да бъдат приети. Повечето от Великите сили вече имат положително отношение към Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Независимо от отрицателното отношение на руския император Александър III към княз Александър I Русия приема факта, че Обединена България съществува.
Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.). Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграва и Австро-Унгария.

1884 г.

В Чикаго Левант Ричардсън патентова първите ролкови кънки.

1877 г.

Император Александър II одобрява проект за сключване на мир с Високата порта.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1868 г.

Уилям Гладстон започва първия от четирите си мандата като премиер на Англия.
Уилям Гладстон е английски политически и държавен деец. Член е на Либералната партия и неин лидер от 1868 г. Неколкократно е избиран за министър-председател на Англия – 1868–1874 г., 1880–1885 г., 1886 г., 1892–1894 г. След потушаването на Априлското въстание от 1876 г. разобличава правителството на Биконсфилд-Дизраели, което защитава цялостта на Османската империя и оправдава турските жестокости. В двете си брошури "Български ужаси и Източний въпрос" и "Уроци от клание" разкрива състоянието на Османската империя и на българския народ. На 26 октомври 1876 г. се среща с българските пратеници Др. Цанков и М. Балабанов, които обикалят европейските държави, за да ги запознават с проблемите на българския народ.

1867 г.

Роден е Григориос Ксенопулос – гръцки писател. Автор е на романа “Маргарита Стефа” (1906 г.), в който отразява социалните конфликти в гръцката провинция. Пише трилогия за Гърция от началото на ХХ в.: “Богатите и бедните” (1926 г.), “Честните и безчестните” (1926 г.), “Щастливите и нещастните” (1927 г.); пиеси.

1842 г.

Роден е Княз Пьотр Алексеевич Кропоткин - руски революционер, публицист, социолог, географ. Теоретик е на анархизма (“Анархията, нейната философия и нейният идеал”, 1896, на англ.). Близък приятел е на Бакунин. Автор е на мемоарите “Записки на революционера” (1899 г.), “Идеали и действителност в руската литература” (1905 г.), “Етика” (ч. I, 1921 г.), “История на Френската революция” (на фр. 1909 г., на рус. 1914 г.).

1835 г.

Роден е Николай Христакиев Павлович - български живописец и литограф. Родом е от гр. Свищов. Учи живопис във Виена и Мюнхен. Той е първият български художник, който се посвещава на историческата живопис. Литографира исторически композиции: "Аспарух", "Крум", "Райна Княгиня" и др. Създава картините: "Покръстването на Преславския двор", "Райна в пещерата", "Цар Борис потушава бунта" и други. Рисува портрети на д-р Петър Берон, автопортрети и други.

1824 г.

Войските на генерал Сукре разгромяват последните испански части при Аякучо (Перу).
Антонио Хосе Сукре е роден на 3 февруари 1795 г. в Кумана, Венецуела. Той е един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826 г.), близък съратник на С. Боливар, генерал (1818 г.), маршал (1824 г.). От 1810 г. служи в армията на Ф. Миранда. Предвожда освободителния поход в Еквадор. По време на кампанията в Перу побеждава испанските войски при Аякучо (1824 г.) и през февруари 1825 г. влиза в Ла Пас. Играе водеща роля за създаването на Република Боливия на територията на Горно Перу (през август 1825 г. е провъзгласен за неин временен президент). През февруари 1829 г. при Хунин побеждава нахлулите на територията на Велика Колумбия перуански войски. Президент е на Националния конгрес на Велика Колумбия (1830 г.). Неговото име носят град в Южна Боливия, щат в Североизточна Венецуела и паричната единица на Еквадор. Убит е на 4 юни 1830 г. в Колумбия.

1793 г.

Американският издател и лексикограф Ноа Уебстър издава първия нюйоркски вестник - “Американска Минерва”.
Ноа Уебстър е роден на 16 октомври 1758 г. През 1828 г. издава в Ню Йорк “Американски речник на английския език” (“An American dictionary of the English language”), съдържащ 70 000 думи; многократно преиздаван. През 1934 г. излиза “Webster’s new international dictionary of the English language” (Уебстърски нов междунаоден речник на английския език), второ издание, включващ около 600 000 думи, използвани в английския език от 1500 г. Третото издание на речника (“Webster’s third new international dictionatry for English language”) излиза през 1961 г. Това е речник, съдържащ 450 000 думи, използвани от 1755 г.; в него не са включени собствени имена, увеличено е количеството на съвременните научни термини, особено внимание се обръща на неологизмите. Ноа Уебстър умира през 1843 г.

1755 г.

В Халифакс, Канада е открит първият пощенски клон.
Халифакс е град в Югоизточна Канада, административен център на провинция Нова Шотландия. Население - 281 000 жители. (с предградията). Пристанище в малък залив на Атлантическия океан. Една от най-големите риболовни бази на Канада. С добре развити нефтопреработваща, рибоконсервна промишленост, корабостроене и автомобилостроене. В града има два университета.

1738 г.

Евреите са изгонени от град Бреслау (днес град Вроцлав, Полша).
Вроцлав (на полски Wrocław, на чешки Vratislav, на немски Breslau, на латински Vratislavia) е град в Северозападна Полша. Разположен е на река Одер. През 2003 г. в града живеят 638 666 души.

1641 г.

Умира Антонис Ван Дайк - фламандски живописец и гравьор. Ученик е на П Рубенс. Придворен художник в Лондон. Създава парадни и портрети - "Карл I на лов". Поставя началото на европейския аристократичен портрет. Рисува религиозни и митологични композиции в бароков стил.

1608 г.

Роден е Джон Милтън - английски поет, публицист, идеолог на индепендентите по време на Английската революция. Привърженик е на теорията за народен суверенитет, естествено право и обществен договор. Творчеството му е свързано с темата за духовната, религиозната и гражданската свобода. Автор е на лирическите поеми - "L'Allegro", "Il Penseroso", епическите поеми - "Изгубеният рай", "Възвърнатият рай", поетическата драма "Самсон борецът", сонети, религиозни и политически трактати - "Ареопагитика".

656 г.

В битката при Камела войската на арабския халиф разбива местните въстаници.

536 г.

Византийските войски превземат Рим, като изгонват остготите от Италия. Остготи е племе от източния клон на готите. През 451 г. се установяват на Балканския полуостров. Нахлуват в Италия и там основават (при Теодорих, в края на V в.) кралство, което е унищожено от император Юстиниан през 552 г.

Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.46 секунди