изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 10:01 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР: 1877 г. - По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново. 1908 г. - При земетресение в Италия, последвано от цунами и силни урагани, загиват над 200 000 души. 1967 г. - Издадени са постановления на ЦК на БКП и Министерския съвет за въвеждане на петдневна работна седмица 1996 г. - На извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов



2002 г.

В София показно е разстрелян бившият главен военен прокурор Николай Колев.
Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.

1996 г.

На извънредно заседание XXXVII НС гласува оставката на правителството на Жан Виденов.
Правителството на Виденов е гласувано от XXXVII Народно Събрание на 26 януари 1995 г.
На 22 септември 1995 г. СДС внася първият вот на недоверие срещу кабинета на Жан Виденов. Вотът е отхвърлен.
На 10 януари 1996 г. Народното събрание отхвърля вот на недоверие към правителството на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.
На 13 юни 1996 г. СДС иска нов вот на недоверие, заради икономическата политика, на правителството. Вотът е отхвърлен от XXXVII Народно Събрание със 135 гласа.
На 4 ноември 1996 г. деветнадесет членове от ръководството на БСП (депутати и членове на Висшия съвет) отправят открито писмо с искане за оставка на Жан Виденов като министър-председател. На 12 ноември 1996 г. на заседание на ръководството на БСП и на парламентарната й група Жан Виденов получава вот на доверие до извънредния конгрес на БСП. На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание XXXVII Народно Събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.

1994 г.

Консултативният съвет на коалицията БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" избира Жан Виденов за председател на Парламентарната група, а Светослав Шиваров и Стефан Гайтанджиев за негови заместници.
Жан Василев Виденов е политически и държавен деец. Роден е на 22 март 1959 г. в Пловдив. Завършва английска гимназия в Пловдив и външна търговия в Московския държавен институт по международни отношения. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Член е на Висшия съвет на БСП от 1990 г. и на Председателството на Висшия съвет на БСП от 1991 г. Председател е на Висшия съвет на БСП (1991-1996 г.). Председател е на Министерския съвет от 1995 г. до 1996 г.

1991 г.

Умира Куйо Марков Куев - български литературовед с интереси в сравнителното изучаване на славянските литератури, полска литература, старобългаристиката. Роден е на 11 ноември 1909 г. Завършва славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” (1937 г.). От 1937 г. до 1939 г. е лектор по български език в Ягелонския университет в Краков. Там защитава докторска дисертация на тема “Константин Костенечки в българската и сръбската литератури” (1939 г.). Работи като учител. Специализира във Виена (1941-1942 г.). Редовен професор е при Катедрата за славянски литератури от 1961 г., доктор е на филологическите науки от 1973 г. През 1948-1950 г. е културно аташе във Варшава. Заместник-декан (1962-1965 г.) и декан (1972-1976 г.) е на Факултета по славянски филологии в СУ. Има над 150 научни публикации.

1991 г.

Правителството на Филип Димитров обявява, че не е необходимо тристранно сътрудничество между синдикати, работодатели и правителство.
На 8 ноември 1991 г. председателят на СДС Филип Димитров формира първото правителство на СДС, което има относително мнозинство в парламента и разчита на подкрепата на ДПС. На 28 октомври 1992 г. министър-председателят Филип Димитров иска от парламента вот на доверие и получава подкрепата на 111 депутати, но срещу него гласуват 120. При това положение министър-председателят е принуден да подаде оставка. Новите кандидатури за премиер на Светослав Лучников и Йордан Соколов не са приети.

1991 г.

Президентът д-р Желю Желев заявява, че ще се кандидатира за нов мандат, като ще защитава интересите на целия български народ.
На 1 август 1990 г. Желю Желев е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г. През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

1989 г.

Парламентът в Чехословакия избира за свой председател Александър Дубчек, с което той се връща във властта след разпадането на реформисткото движение през 1968 г. Дубчек е първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия от януари 1968 г. до април 1969 г. Оглавява борбата за "социализъм с човешко лице" . След инвазията на войските на Варшавския договор (20-21 август 1968 г.) Дубчек е арестуван и изпратен в Съветския съюз. Изключен е от Чехословашката комунистическа партия през 1970 г. Работи като инженер-лесовъд. Председател е на парламента на Чешката и словашка федеративна република от декември 1989 г.

1989 г.

В периода 26 – 28 декември се провеждат митинги пред парламента на турци и българи мюсюлмани с искания да се върнат имената им отпреди преименуването.
Пред Политбюро на ЦК на БКП на 12 март 1988 г. Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Обсъждат се "Тезиси по възродителния процес", тъй като преименуването не е дало желания резултат и Живков настоява българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя тревога от усложняващата се ситуация: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда." . Само след една година, с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителния процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.
На 29 декември 1989 г. с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля т. нар. "възродителен процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.

1963 г.

Умира Паул Хиндемит - германски композитор, музикален теоретик, диригент, цигулар. Роден е на 16 ноември 1895 г. в Ханау. От 13-годишна възраст свири в оркестри. Едновременно с това учи във Франкфуртската консерватория (в класовете по композиция и цигулка). Концерт-майстор е на Франкфуртския оперен театър (1915-1923 г.), професор е в берлинската Висша музикална школа (1927-1937 г.). Автор е на опери, балети и симфонии, съчинения от много камерни жанрове, произведения от най-сложните форми и прости инструктивни пиеси за любители-музиканти. В творчеството си утвърждава високи морални принципи, през целия си живот остава верен на идеите на християнския хуманизъм.

1960 г.

Открит е циментовият комбинат край с. Бели извор, Врачанско.

1954 г.

Роден е Дензъл Уошингтън - американски актьор. Завършва журналистика във Fordham University. Първата изиграна от него роля е в телевизионния филм “Уилма” през 1975 г. По време на снимките се запознава с актрисата Раулета Пиърсън, за която по-късно се жени. През 1989 г. Уошингтън печели “Оскар” за най-добра поддържаща роля. Наградата е за филма “Glory”, където той играе непокорен роб. През 1992 г. Уошингтън се снима във филма Малкълм X, с режисьор Спайк Лий. Един от най- влиятелните филмови критици Роджър Еберт и признатият филмов режисьор Мартин Скорсезе определят филма за един от най- добрите за 90–те години. В Малкълм X Уошингтън играе чернокож лидер- националист. Тази роля носи друга номинация на Уошингтън за награда “Оскар”. След като се снима в Малкълм X Уошингтън става един от най-уважаваните актьори в Холивуд. През 2002 г. той печели Оскар за най- добър актьор за ролята му на корумпиран търгуващ с наркотици полицай във филма "Тренировъчен ден".
През 2002 г. Дензъл Уошингтън прави своя дебют като режисьор с филма Antwone Fisher. През 2004 г. Дензъл Уошингтън декларира своето желание да играе само негативни роли във филмите.

1949 г.

В Унгария влиза в сила указът за национализация.

1948 г.

Убит е министър-председателя на Египет Нокраши Паша.

1947 г.

На 28 и 29 декември е проведен 27-ми конгрес на БЗНС, който отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и възприема платформата за изграждане на социализма. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков.
Георги Трайков е политически и държавен деец. Той е сред създателите на Българския земеделски младежки съюз (БЗМС). По време на самостоятелното управление на БЗНС (1920–1923 г.) oрганизира Областна земеделска дружба във Варна. Заради участието си в Юнското въстание през 1923 г. е изпратен в затвора. След като е освободен, е избран за секретар на БЗМС. За политическата си дейност многократно е арестуван и интерниран. След 9 септември 1944 г. е председател на Управителния съвет на БЗНС и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт. Участва активно в държавното управление – от 23 ноември 1946 г. до 20 януари 1950 г. е министър на земеделието, през 1949–1964 г. е първи заместник-председател на МС, през 1964–1971 г. е председател на Президиума на Народното събрание. От 1972 г. е председател на Националния съвет на ОФ, а по-късно почетен председател.

1945 г.

Умира Теодор Драйзър - американски писател и публицист. Роден е на 27 август 1871 г. в Тер-Хот, щата Индиана. Автор е на романите: "Сестра Кери" (1900 г.), "Джени Гебхард" (1911 г.), "Трилогия на желанията", "Финансистът" (1912 г.), "Титан" (1914 г.), "Стоик" (1947 г., незавършен), "Гений" (1915 г.), "Американска трагедия" (1925 г.) и др. Издава сборник с разкази, публицистика и пиеси.

1944 г.

Роден е Кери Банкс Мълис - американски биохимик. Завършва Технологичния институт в Атланта (1966 г.). Работи в Медицинския факултет на Канзаския университет (1973 г.), в Калифорнийския университет (1977 г.), в “Сетъс Корпорейшън”, Емървил (1979 г.). Създава метода “полимеразна верижна реакция” (получаване на неограничен брой копия на даден фрагмент от ДНК само за няколко часа с помощта на фермента ДНК-полимераза), който позволява да се анализират крайно малки количества ДНК-материал. Учените смятат, че методът ще създаде нов начин за изучаване на систематиката на растителните и животинските видове. Днес се произвежда генетичен материал чрез ДНК от изчезнали преди 20 милиона години насекоми (отразено и във филма “Джурасик парк”). От 1988 г. Кери Мълис е директор на “Зайтроникс Инкорпорейшън”. Получава Нобелова награда за химия заедно с М. Смит (1993 г.).

1939 г.

В Англия е въведена купонна система за захар и месо.

1938 г.

Умира Панчо Василев Дорев - български историк османист. Роден е на 25 февруари 1878 г. в с. Пътеле, Леринско. Завършва гимназия в Битоля и право в Цариград (ок. 1903 г.). Работи като адвокат (1903 г.) и гимназиален учител (1904 г.) в Битоля. След Младотурската революция (1908 г.) е избран за депутат от Битоля в турския парламент. Мирски съветник е в Българската екзархия (1909-1911 г.). Издава в. "Светлина" (1912 г. в Солун) - орган на българите в Османската империя. Легационен съветник е в Цариград (1912-1914 г.) и Лондон (1921 г.). Генерален консул е в Будапеща (1914-1916 г.) и Александрия (1922-1923 г.). Пълномощен министър е в Прага (1932-1934 г.). Публикува "Документи из турските държавни архиви. 1564-1909” в 2 т. (1940-1942, посм.). Автор е на "Външна политика и причини на нашите катастрофи" (1924 г.) и др.

1936 г.

Италианският диктатор Бенито Мусолини изразява откритата си подкрепа за армията на Франсиско Франко и изпраща в Испания италиански части в негова подкрепа.
Бенито Мусолини е италиански държавник. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър – председател в периода 1922 - 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд на разстрел.

1929 г.

Роден е Никола Димитров Ферманджиев - български историк и издирвач на извори за български история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършил е икономика в София, работил е по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист е в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при МС (1974-1975 г.). Умира на 20 февруари 1979 г. в София.

1925 г.

Умира Сергей Александрович Есенин - руски поет. Роден е през 1895 г. Живее и твори на границата на две епохи. Женен за А. Дънкан. Първият му стихотворен сборник е "Задушница" (1916 г.). В периода 1919-1923 г. е под влияние на имажинизма. Автор е на стихосбирката: "Преображение" (1918 г.), "Стихове" (1924 г.), "Персийски мотиви", "За Русия и Революцията" (1925 г.) и др.; поемите: "Микола", "Русия" (1915 г.), "Другар" (1917 г.), "Октоих", "Пришествие", "Преображение", "Йорданската гълъбица" (1918 г.), "Небесният барабанчик", "Пантократор" (1919 г.), "Песен за великия поход", "Съветска Русия", "Безприютна Русия" (1924 г.), "Поема за 36-те", "Ана Снегина" (1925 г.), "Черният човек" (публикувана посмъртно, 1926 г.); драматическите поеми: "Пугачов", "Страната на негодниците" (1924-1926 г.); повестта "Яр" (1916 г.), очеркът "Железният Миргород" (1923 г.), разкази, литературнокритически статии.

1923 г.

Умира Александър Гюстав Айфел - френски строителен инженер. Роден е на 15 декември 1832 г. в Дижон. За първи път използва в строителната практика метални конструкции, строи много мостове, виадукти и други съоръжения. Създава виадукта в Гарабит (1882-1884 г.), конструкцията на статуята на Свободата в Ню Йорк (1886 г.), Айфеловата кула в Париж и много други съоръжения.

1920 г.

Михаил Фрунзе разделя Украйна на военни окръзи за да се справи с бандитизма.
Михаил Василевич Фрунзе е роден на 21 януари 1885 г., град Пишпек (днес Бишкек, Семиреченска област, Туркестански край. Той е един от военачалниците в Червената армия по време на гражданската война.
Умира на 31 октомври 1925 г. в Москва, по-време на операция от язва на стомаха. Остават съмнения, че е убит от Сталин, който много настоява за провеждането на операцията. В негова чест е кръстена Военната академия в Москва.

1908 г.

При земетресение в Италия, последвано от цунами и силни урагани, загиват над 160 000 души.

1906 г.

Създадена е 3-а конна бригада с щаб в гр. Шумен.

1899 г.

Започва земеделски конгрес в Плевен - около 700 делегати приемат резолюция до X ОНС против натуралния десятък, основават Български земеделски съюз като "просветно-икономическа организация". Приет е първият временен устав. Избран е 8-членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов. Забунов е един от основателите (1899 г.) и пръв председател на Управителния съвет на БЗНС. Издава и редактира съюзния орган вестник "Земеделска защита". Допринася за превръщането на БЗНС в политическа организация. През 1902 г. се оттегля от активна политическа дейност.

1895 г.

Немският физик В. Ренген открива ренгеновия лъч. През 1895 г. открива лечение с дължина на вълната, по-къса от тази на ултравиолетовите лъчи (X-лъчи) които по-късно се наричат рентгенови и изследва техните свойства- способността им да се отразяват, да се поглъщат, да йонизират въздуха и т.н. През 1888 г. открива магнитното поле на диелектрик, движещ се в електрично поле. За откриването на лъчите, носещи неговото име, през 1901 г. Ренген има славата на най-добрия експериментатор за своето време, създава школа по експериментална физика. Вилхелм Ренген е първия лауреат на Нобелова награда в областта на физиката.

1895 г.

Братята Луи и Антоан Люмиер откриват своята кинематография в мазето на Гран кафе в Париж. 33 души заплащат таксата, за да посетят първото в света кино.
Луи Люмиер открива и способ за трицветно фотографиране. Във Франция е учредена ежегодна премия "Л. Люмиер" за документален филм.

1890 г.

С княжески указ артилерийските части са подчинени на пехотните бригади.

1888 г.

Роден е Мурнау - германски режисьор. Учи история на изкуството и литературата в Хайделберг. Играе в Берлинския театър на Макс Райнхард. Дебютира в киното с “Момчето в синьо” (1919 г.). Работи със сценариста Карл Майер - “Гърбавият и танцьорката” (1920 г.), с операторите Карл Фройнд - “Сатана” (1919 г.), “Главата на Янус” (1920 г.), и Фриц Вагнер - “Замъкът Фогельод” (1921 г.), “Носферату - симфония на ужаса” (1922 г.). Връх в творчеството му е филмът “Последният човек” (1924 г.). През 1926 г. е в Холивуд и снима “Изгрев” (1927 г.) - едно от забележителните явления от края на американското нямо кино. Прави снимките на “Табу” (1931 г.) на о-в Таити. Загива нелепо в автомобилна катастрофа в САЩ преди премиерата на филма. Умира на 11 март 1931 г. в САЩ.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсал паша, обкръжена от Южния отряд на генерал Радецки, капитулира при Шейново. В същия ден сръбски отряд освобождава Пирот.
След неуспешния опит да овладеят Шипченския проход турците преминават към отбрана. Армията на Вейсал паша (35 000 души и 103 оръдия) развръща предните си части в района на прохода, а главните сили разполага в Шейновския укрепен лагер. Разгромът на тази турска групировка се възлага на намиращия се северно от Стара планина отряд на ген. Радецки (близо 54 000 души и 93 оръдия). За преминаване през Балкана войските са насочени в три колони: дясна на генерал Скобелев, в която има седем опълченски дружини - през Химитлийския проход; средна, под командването на генерал Радецки - през Шипченския проход; лява на ген. Святополк-Мирски - през Тревненския проход. Към 26 - 27 декември двете странични колони излизат южно от Стара планина.
Решителното сражение започва на 28 декември. Дясната колона нанася удар от запад и юг, лявата - от изток, а от север преминава в настъпление ген. Радецки. Обкръжена от всички страни, армията на Вейсал паша е принудена да капитулира. Пленени са над 22 000 души и 83 оръдия. Загубите на руските войски и българските опълченци са около 5000 убити и ранени. Победата при Шейново открива пътя по долината на р. Тунджа към Одрин.
„Те бяха същински лъвове. Громейки вековните си врагове, те не ги щадяха, нито пък сами чакаха пощада" - пише руският кореспондент Немирович-Данченко за българските опълченци.

1872 г.

Роден е Пио Бароха-И-Неси - испански писател, представител на т. нар. "поколение на 1898". Създава около 100 романа, групирани в цикли. В трилогиите, написани до Първата световна война ("Земята на баските", 1900-1909 г., "Фантастичен живот", 1901-1906 г., "Борба за съществуване", 1904 г. и др.), рязко критикува съществуващата действителност. За романите му от късния период (циклите "Градове", 1920 г., "Агонията на нашето време", 1926 г., "Спомени за човека на действието", 1913-1935 г. и др.) е характерен социален песимизъм. От 1936 г. до 1939 г. е в емиграция, "Последният кръг на живота", т. 1-7 (1944-1949 г.). Умира на 30 октомври 1956 г. в Мадрид.

1872 г.

Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на местния комитет свикват извънредно заседание, на което обсъждат възможността да освободят Левски, но не успяват да приведат решението си в изпълнение.
На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.

1869 г.

В Охайо (САЩ) е патентована първата дъвка.

1868 г.

Роден е Радул Владиславов Канели - български драматичен артист и режисьор. Той е един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор-режисьор е в театър “Сълза и смях” (1894-1899 г.), преподавател по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор-режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. Има заслуги за укрепването на българския театър. Бори се за построяване на постоянна театрална сграда. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Успява да издейства (1897 г.) чрез руско дипломатическо агентство 3 000 театрални костюма от руските държавни театри. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). Умира на 2 ноември 1913 г. в София.

1866 г.

Роден е Даниил Кирилович Заболотни - украински микробиолог и епидемиолог, един от основоположниците на научната епидемиология в СССР, академик (1922 г.) и президент (1928-1929 г.) на Украинската академия на науките, академик на академията на науките на СССР (1929 г.). Завършва Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1891 г.). През 1894 г. завършва Медицинския факултет на Киевския университет. Доказва (1893 г., заедно с И. Г. Савченко), че вкарването на холерна ваксина през устата предпазва от холерно заболяване. Участва в експедиции за изучаване на чумата в Индия, Арабия, Монголия и др. Той е един от организаторите на първите противочумни лаборатории. Създава учението за природните огнища на чумата (1922 г.). През 1898 г. организира в Петербургския женски медицински институт първата в Русия катедра по бактериология, а през 1920 г. в Одеса - първата в света катедра по епидемиология. Основател и пръв ректор (от 1921 г.) на Одеския медицински институт. Организира (1928 г.) в Киев Украинския институт по епидемиология и микробиология при академията на науките на Украйна (дн. носи неговото име). Един от основателите е на Международното дружество на микробиолозите. Депутат е в Петроградския и Киевския съвети, член е на ЦИК на СССР и Всеукраинския ЦИК. Автор е на множество научни трудове за чумата, холерата, маларията, сифилиса, дифтерията, петнистия тиф и други заболявания. Умира на 15 декември 1929 г. в Киев.

1864 г.

Роден е Анри Франсоа Жозеф дьо Рение - френски писател, член е на Френската академия (1911 г.). Учи в парижки колеж. Първите си стихосбирки създава под влиянието на романтиците, парнасците и отчасти на П. Верлен - "Успокоение" (1886 г.), "Ландшафти" (1887 г.), "Епизоди" (1888 г.) и др. По-късно се ориентира към символиката в духа на Маларме: сборник "Стихотворения в античен и рицарски дух" (1887-1890 г.) и "Като в сън" (1892 г.). Използва свободния стих в стремежа си да реформира френското стихосложение. В следващите си сборници се връща към традиционната форма: "Глинените медали" (1900 г.), "Град на водите" (1902 г.), "Огледало на времето" (1910 г.), "Vestigia flammae" (лат.: "Следи от пламък", 1921 г.). Автор е на романи: "Два пъти любима" (1900 г.), "Живото минало" (1905 г.), "Страх от любов" (1907 г.), "Грешница" (1920 г.), "Аз, тя и той" (1935 г.) и др., на сборник с разкази ("Лакираният поднос", 1913 г. и др.). Умира на 23 май 1936 г. в Париж.

1864 г.

Роден е Юрдан Цветков Трифонов - български историк, литературовед, езиковед и фолклорист, член на БКД (1906 г.). Учи в Петропавловското духовно училище край Лясковец по времето на епископ Климент Браницки (Васил Друмев). Завършва филология и история във Висшето училище в София (дн. СУ, 1893 г.). Работи като учител в Търново и София. Секретар (1923-1931 г.) и председател (1936-1938 г.) е на Историко-филологическия клон на БАН. Почетен доктор е на СУ “Св. Климент Охридски” от 1939 г. Първите му изследвания са свързани със старобългарския език. Като фолклорист проучва български исторически песни. Посвещава текстологични проучвания на българската историография от II половина на ХVIII в., внимание отделя на историко-филологическите проблеми на Възраждането. В културно-историческите си изследвания въз основа на богат фактически материал очертава цялостната картина на културния живот в България през II половина на ХIХ и началото на ХХ в. Умира на 16 април 1949 г. в София.

1856 г.

Роден е Томас Удроу Уилсън - американски общественик, политик и държавник. Той е президент на САЩ (1913-1921 г.), член е на Демократическата партия. Завършва Принстънския университет (1879 г.), доктор е по философия (1886 г.). Професор е по право (1890-1902 г.) и ректор (1902-1910 г.) на Принстънския университет, губернатор на щата Ню Джърси (1910-1912 г.). На президентския пост се проявява като “прогресивен реформатор”, прокарва много либерални закони, с които спечелва уважението на всички кръгове на американското общество. В политиката е последователен либерал. Неговото правителство обявява война на Германия (6 април 1917 г.) и САЩ се намесват в Първата световна война. Твърд и последователен борец е за правата на човека и защитник на демокрацията. Предлага програма на мира, т. нар. “14 точки на президента Т. Уилсън”, с която апелира за сключване на справедлив мир в Европа и зачитане правата и националното достойнство на всички европейски народи. Великобритания и Франция не се съобразяват с призивите на Уилсън и налагат на Европа несправедливите Парижки договори (американския сенат не ги ратифицира). Получава Нобелова награда за мир (1919 г.). След завършване срока на президентството Уилсън се оттегля от активна политическа дейност. Умира на 3 февруари 1924 г. във Вашингтон.

1846 г.

Айова става 29 –ия щат на САЩ.

1836 г.

Испания признава независимостта на Мексико.

1798 г.

Габрово е нападнат и ограбен от турски войници.

1795 г.

Предложен е план за строителството на главната улица в Торонто - Yonge Street.

1793 г.

Робеспиер обвинява френският крал Людовик XVI в държавна измяна.
Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер е един от ръководителите на Великата Френска революция. Той учи в колежа "Луи Велики" в Париж, след което завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Робеспиер се смята за ученик и последовател на Жан-Жак Русо. След 1781 г. е адвокат в Арас и защитава подсъдими на политически процеси. От 1783 г. е член на Араската академия за наука и изкуство. Избран е за депутат в Генералните щати от третото съсловие на Арас. Привърженик е на радикалните идеи и действия по аграрния въпрос. Робеспиер се налага като лидер на якобинците. Той ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Теоретически обосновава революционно-демократичната диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Робеспиер става жертва на заговор на своите политически противници, които организират преврата на 27 срещу 28 юли 1794 г. Осъден е на смърт и на 28 юли 1794 г. е гилотиниран.

1620 г.

Роден е Антоан Фюретиер - френски писател. Член е на Френската академия (от 1662 г.). Завършва юридическо образование. През 1653 г. публикува бурлескната поема “Пътешествието на Меркурий”. В сборник “Различни стихотворения” (1655 г.) преобладават стихове, близки до жанра на моралистичната сатира. Значителна роля в установяването на битовия реалистичен роман на ХVII в. изиграва “Буржоазен роман” (1655 г.). Особено място в него заема полемиката с “прецизната литература”. През 1671 г. излизат “Морални басни и поеми”, потвърждаващи “третосъсловните” демократични възгледи на писателя. Фюретиер е автор на “Всеобщ речник, съдържащ всички думи на френския език …” (1690 г.), който предизвиква възмущението на френските академици и през 1684 г. авторът е изключен от състава на Академията. Умира на 14 май 1688 г. в Париж.

1065 г.

Осветено е Уестминстърското абатство. Уестминстърското абатство е една от най-известните сгради в Лондон, Обединеното кралство. Представлява готическа катедрала. Намира се в централната част на града, в района Уестминстър. В абатството се провеждат коронациите на британските монарси.
През 616 г. на мястото на днешното абатство е имало храм. Абатството е строено от Едуард Изповедника в периода 1045 г. - 1050 г. и е осветено на 28 декември 1065 г. От 1245 г. до 1517 г. сградата претърпява реконструкция, след която добива сегашния си готически стил.
В сградата са погребани много монарси, учени, музиканти и държавници като Исак Нютон, Чарлз Дарвин, Георг Хендел, Хенри Пърсел, Чарлз Дикенс, Уилям Шекспир и др. Уестминстърското абатство е в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.53 секунди