изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-23 @ 14:57 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1599 г. - В Маселбург (Шотландия) е създадена най-старата от официално регистрираните масонски ложи. 1878 г. - В хода на Руско-турската освободителна война продължават сраженията при с. Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч Вейсел паша решава да капитулира.




2002 г.



Майкъл Джексън получава наградата „Артист на Века” на церемонията по връчване на американските музикални награди.





2001 г.



В Германия е открадната цигулка “Гварнери” на стойност 485,4 млн. долара.





1989 г.



Държавният съвет приема Указ № 56 за стопанската дейност. Той въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с българско и чуждестранно участие. Указ № 56 определя условията за съществуване и дейност на фирмите до 1996 г.





1986 г.



Приключва първият полет на самолета АН – 124 “Руслан”.





1981 г.


Умира Лозан Стрелков (псевдоним на Лозан Иванов Богданов) - български писател, поет, драматург. Роден е на 7 юли 1912 г. в с. Скомля, обл. Монтана. Работи като редактор на в.“Заря” (1937-1941 г.). През 1941 г. е интерниран за противодържавна дейност в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” и в с. Тодоровци на р. Брегалница. Директор е на в. “Свобода” (1944 г.), редактор е във в. “Работническо дело” (1945-1946 г. ), кореспондент на в. “Работническо дело” в Париж (1946-1947 г.) и заместник главен редактор на в. “Литературен фронт” (1949-1962 г.). Член е на СБП. Литературната си дейност започва през 1928 г. като кореспондент на в. “Ехо”. След 9 септември 1944 г. се изявява като драматург. Автор е на сборник с литературни статии “Златният запас” и на сценария на филма “Тринадесет дни” (1964 г.). Издава поемата “Бент” (1937 г.) и стихосбирката “Тревога” (1940 г.). Драмите му са идеологизирани, в канона на социалния реализъм - “Разузнаване” (1950 г.), “Часът на щастието” (1953 г.), “Незабравими дни” (1959 г.), “Среща” (1962 г.), “Няма сто истини”, “Човекът от досието” (1967 г.), “Драми. С предговор от Л. Тенев” (1972 г.), “Ония двамата. Комедия” (1977 г.) и др.





1977 г.



Умира руският драматург и сценарист Константин Фьодорович Исаев (1907 - 1977). Роден е на 15 януари 1907 г. Учи в Политехническия институт в Одеса. В киното дебютира със сценария "Голямата игра" (1935). Сред най-добрите му творби са: "Подвигът на разузнавача" (1947), "Незавършена повест" (1955), "Извънредно поръчение" (1965), "Първият куриер" (1968), "Неподсъден" (1969), "Звезда на надеждата" (1979), "Вечният зов" (тв, 1983).





1969 г.



В Англия се провежда първият изпитателен полет на свръхзвуковия пътнически самолет “Конкорд”. "Конкорд" и "ТУ-144" са единствените до момента свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети. Трансатлантическият полет е с продължителност около 3 часа и половина. "Конкорд" е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France от 21 януари 1976 г. до 24 октомври 2003 г., като последният "прощален" полет е на 26 ноември 2003 г. На 10 април 2003 г. British Airways и Air France едновременно обявяват, че ще прекратят полетите на "Конкорд" по-късно през годината. Те посочват нерентабилност на "Конкорд" поради по-ниския брой пътници след катастрофата от 2000 г., намаляването на пътниците след атаките на Световния търговски център през 2001 г., както и повишените цени за поддръжка. Най-забележителното преживяване с "Конкорд" е, че това е единствения самолет, изпреварил залеза. По време на някои полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ, е било възможно самолетът да излети по тъмно и да настигне слънцето (от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад).





1967 г.



Подписана е спогодба за оказване техническа помощ от СССР на България за разширяване на Кремиковския металургичен комбинат.

Изграждането на металургичния гигант "Кремиковци" започва на 5 ноември 1960 г. , като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.

Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато е взето решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването е почти изцяло доставено оттам. Проектът е реализиран като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.

През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичензавод.

В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.

През 1999 г. "Кремиковци" е приватизиран от "Дару металс" АД (сега "Финметалс холдинг" АД). В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие е въведена Първа доменна пещ.





1964 г.



Анти-американска демонстрация блокира Панамския канал.





1962 г.



САЩ провежда ядрен опит в щата Невада.





1957 г.



Британският министър-председател Антъни Идън подава оставка. Това става след масови протести, породени от провала на агресията срещу Египет. Идън е един от нейните инициатори.





1954 г.



В Юкон (Канада) е измерена най-ниската температура в страната – минус 63 градуса.

Юкон територия в е северната част на Канада взела своето име от река Юкон която преминава през нея. По-голямата част от нея протича през Аляска, а останалата част — през канадската територия Юкон. На езика гуичин "юкон" означава "голяма река". Юкон е най-голямата река в Аляска и в територията Юкон и едно от най-използваните средства за транспорт по време на Клондайкската златна треска (1898-1899 г.).





1951 г.



Официално е открита сградата на ООН в Ню Йорк. ООН е международна организация на суверенни държави, създадена за поддържане и укрепване на международния мир и сигурност и за развитие на мирното сътрудничество между държавите. Приемник е на Обществото на народите. Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 г. на конференцията в Сан Франциско от представителите на 50 държави. Влиза в сила на 24 октомври 1945 г. след ратифицирането му от 5-те Велики сили и мнозинството подписали го държави. Денят 24 октомври е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. В ООН членуват 191 държави до 2002 г. България е член от 14 декември 1955 г.





1947 г.



Умира германският социолог Карл Манхайм (1893 - 1947). Роден е на 27 март 1893 г. в Будапеща. Преподава във Франкфуртския университет. Емигрира във Великобритания през 1933 г., от 1945 е професор в Лондонския университет. Опитва се да създаде последователна социологична концепция, като заимства много идеи от Карл Маркс, които интерпретира по нов начин. Отхвърляйки всякакъв обективен критерий за истинност в процеса на познание на обществените явления, Манхайм достига до позицията на исторически релативизъм. Според него всяка идеология представлява сама по себе си апология на съществуващия строй, възглед на класата, заинтересована да запази статуквото си, на която се противопоставя необективна и пристрастна утопия или възгледи на опозиционните слоеве от населението. Когато последните дойдат на власт, утопията им според Манхайм автоматично се превръща в идеология. В своята концепция той подменя класовото съзнание с партикуларните интереси на професионалните слоеве, поколения и т. н., сред които отделя особено място и значение на интелигенцията, тя стои встрани от класите и единствена е способна на безпристрастна оценка и познание на обществото. Именно с интелигенцията Манхайм свързва надеждите си за съхраняване на буржоазната демокрация в условията на т. нар. “масово общество”. Старият икономически либерализъм според него е изчерпал възможностите си, затова призовава към разширяване на държавната намеса в икономиката и други сфери на обществена дейност. Възгледите му оказват голямо влияние върху съвременната социология и служат за обосноваване на концепцията за “деидеологизация” на обществените науки.





1944 г.



Роден е английският китарист Джими Пейдж. Един от водещите китаристи в стила хард-рок. Натрупва богат опит като студиен музикант, участва в записи на много групи и изпълнители ("Кинкс", "Роулинг Стоунс", Дж. Фейм, "Ху", Т. Джонс). През 1965 г. постъпва в "Ярдбърдс", където няколко месеца е солокитарист заедно с Дж. Бек, а след напускането му продължава да работи до разпадането на групата. Организира "Ню Ярдбърдс" (1968), която няколко месеца по-късно приема името "Лед Зепелин" и се превръща в един от законодателите на стила хард-рок през `70-те години. В началото на `80-те години почти прекъсва музикалната си дейност. Участва в юбилейния концерт на Е. Клептън (1983). През 1984 г. създава групата "Фърм" (едноименен албум). Записва съвместно с Р. Плант и Дж. Бек "Море от любов" (1985). Албуми: солов "Death Wish II (музика към филм)" (1982), "Outrider" (1988), с Дейвид Ковърдейл: "Coverdale/Page" (1993), с Робърт Плант: "No Quarter" (1994), "Walking into Clarksdale" (1998).





1943 г.



По време на Втората световна война прояпонският режим в Китай обявява война на Англия и САЩ.





1941 г.



В хода на погрома в Букурещ (Румъния) загиват около 6 хиляди евреи.





1939 г.



Адолф Хитлер открива сградата на Райхстага, възстановена след пожара през 1933 г.





1937 г.



Италия забранява смесените бракове в своите африкански колонии.





1928 г.


В Тетово са убити Лазар Бунев, брат на Мара Бунева, и нейният братовчед Борис Андрейчин, адвокат. Ден по-рано в Скопие Мара Бунева застрелва с три куршума юрисконсулта на сръбската полиция в Скопска област Велимир Прелич на брега на Вардар. Целта на атентата е да привлече вниманието на световната общественост към македонския въпрос и безправното положение на българите, изложени на жестокия терор от сръбските власти.





1927 г.



В киносалон в Монреал (Канада) вследствие на паниката, която възниква от взрив на кинокамера, умират 78 души, от които 77 деца. Десетки години след този инцидент в Квебек е забранено на деца под 16 години да посвещават кинотеатри.





1920 г.


Роден е писателят Стефан Дичев (1920 - 1996). Следва инженерство в Чехословакия, завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Главен редактор е на сп. "Космос" от 1962 г., директор е на издателство "Народна култура" (1968 - 1973). Автор е на исторически романи и произведения за деца и юноши. Съчинения: "За свободата. Част I, част II" (1954, 1956), "Рали" (1960), "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости", роман (1974, 1978, 1990), "Неуловимият", новели за юноши (1976), "В лабиринта", роман (1977, 1984, 1988), "За свободата" (исторически роман, кн. 1. "Раковски" (1980); кн. 2 "Левски" (1987) и др. Умира на 28 януари 1996 г. в София.





1916 г.



Преследвайки разбитата сръбска армия, българските войски овладяват гр. Берат (Албания).





1915 г.


Роден е историкът академик Христо Христов (1915 - 1992). Завършва Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, професор по нова и най-нова история на България в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Съчинения: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948), “Революционната криза в България през 1918 - 1919 г.” (1957), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876 - 1878 г.)” (1968), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.). Умира на 4 февруари 1992 г. в София.





1913 г.



Роден е американският президент Ричард Никсън (1913 - 1994). Кандидат е от Републиканската партия. Завършва "Уайтър Колидж". Служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) от 1942 г. до 1945 г. От 1950 г. е в Сената на САЩ. От 1952 г. до 1960 г. е вицепрезидент на Дуайт Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Джон Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Нийл Армстронг стъпва на Луната (20 юли 1969 г.), водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписан е мирен договор с Виетнам (1973). Сменен от вицепрезидента Джералд Р. Форд през август 1974 г., в резултат от аферата "Уотъргейт". Умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.





1913 г.



Одобрена е нота, с която Великите сили настояват Османската империя да приеме условията на съюзниците, изработени на Лондонската конференция. Лондонската мирна конференция между Балканския съюз (предварителна конференция на 1 и 2 декември в Лондон) и Портата при посредничеството на Великите сили (паралелна конференция на техните посланици), се провежда от 3 до 24 декември 1912 г. Османската империя предлага да даде автономия на Македония, но да не губи територии. Съюзниците искат всички османски владения на изток от линията Мидия-Родосто и о. Крит. На Коледа Портата прекъсва преговорите.





1905 г.



Завършва конгрес на Скопски революционен окръг при с. Княжево, Кратовско. Избран е окръжен комитет с председател Дамян Груев.

Дамян Груев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и Висшето училище в Белград. През 1889 г. постъпва във Висшето педагогическо училище в София (днешен СУ "Св. Климент Охридски"), но през 1891 г. е изключен от него и става учител в родния си край. През лятото на 1893 г. се премества в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова инициатива на 23 октомври същата година се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият ръководител.





1901 г.



Унтерофицерската рота се преименува в Школа за подготовка на запасни подпоручици от пехотата. Това става с Указ № 2 на княз Фердинанд I.





1901 г.



Назначен е безпартиен служебен кабинет начело с генерал Рачо Петров. Той е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Получава офицерско звание още през лятото на 1878 г., след което завършва и Военна академия в Русия (1883 г.). В Сръбско-българската война 1885 г. е началник-щаб на българската войска. Участва в потушаването на военните бунтове 1887 г. на офицерите русофили в Силистра и Русе. От юни до август същата година е военен министър в кабинета на д-р Константин Стоилов. През април 1894 г. отново заема същия пост, който запазва и в кабинета на народняците, дошли на власт след падането на първия стамболовистки режим през май 1894 г. Недоволен от външнополитическия курс на правителството, през ноември 1896 г. си подава оставката. Назначен е за министър-председател през май 1903 г., когато оглавява и Министерството на външните работи и изповеданията. На тези постове остава до октомври 1906 г. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е командващ 3-та армия. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за военен губернатор на Македония. Рачо Петров е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи (1913 г. и 1918 г.) и хвърлен в затвора. След излизането си от затвора се оттегля от политическия живот.





1899 г.


В София излиза първи брой на вестник "Реформи", орган на Върховния македонски комитет.

Комитетът е организация на македоно-одринските дружества в България. Образуван е на 19 март 1895 г. в София под името Македонски комитет, с председател Трайко Китанчев. На първият си конгрес приема устав и програма. През декември същата година се преименува на Върховен македонски комитет, през 1901 г. на ВМОК. Бори се за политическа автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства.





1892 г.



Българската армия минава от полкова към дивизионна организация.

Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли същата година на руския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков. Първоначално се нарича Българска земска войска. От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се нарича Българска войска (или армия). Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност. С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. армията е реорганизирана в 12 полка. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от Действаща – със срок на служба 10 години, от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна, със срок на служба 8 години. В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб.





1890 г.



Роден е чешкият писател Карел Чапек (1890 - 1938). Завършва Философския факултет на Пражкия университет. Голяма част от ранните му разкази 1908 - 1913 г. , влезли в сборника “Градината на Краконош”, 1918 г., “Сияйни дълбини”, 1916 г., са написани в съавторство с брат му Й. Чапек. Размислите му върху философските проблеми на епохата и стремежът да открие противоречията в света са отразени в сборника с разкази “Разпятие” и “Музикални разкази”, които са близки до стила на експресионизма. Търсенията на Чапек съвпадат с влиянието, което оказват прагматизмът и релативизмът върху философските възгледи на писателя - представата за “множественост” на истините. Много от произведенията му, между които и лиричната комедия “Разбойник”, са изградени като съпоставка на няколко “правди”. Световна известност му носят социално-фантастичните произведения: драмите “R.U.R.” (1920), “Средството на Макропулос” (1922), романите “Фабрика за Абсолют” (1922), “Каркатит” (1924). В началото на 20-те години на ХХ в. издава пътните очерци “Писма от Италия” (1923), “Писма от Англия” (1924 г.) и др. В края на 20-те и началото на 30-те години пише главно хумористични произведения от малките жанрове: сборник “Разкази от единия джоб”, “Разкази от другия джоб” (1929), книгата “Апокрифи” (1932). Философското преодоляване на релативизма в мисленето на Чапек намира отражение в трилогията “Гордубал” (1933), “Метеор” (1934), “Обикновен живот” (1934). Връх в творчеството му е романът “Война със саламандрите” (1936). С антифашистка и антивоенна насоченост са драмите “Бялата болест” (1937), “Майка” (1938) и др. Умира на 25 декември 1938 г. в Прага.





1882 г.



Роден е Павел Александрович Флоренски (1882 - 1943) - руски философ-идеалист, учен с енциклопедични интереси: математик, физик, изкуствовед, филолог, историк и инженер. Произхожда от семейството на инженер. След завършване на Физико-математическия факултет на Московския университет постъпва в московската Духовна академия. Защитава магистърска дисертация “За духовната истина” и става свещеник. Редактира сп. “Богословски вестник” и води курс по история на философията в Духовната академия (1912 - 1917). След 1919 г. се насочва към физиката и техниката, прави редица открития и изобретения с голямо икономическо значение. Привлечен в научните изследвания по плана за електрификация на Русия ГОЕЛРО (1920). Издава фундаменталния труд “Диелектрици и използването им” (1924). От 1927 г. е редактор на “Техническа енциклопедия” и автор на множество статии. През 1933 г. е затворен от болшевиките в концлагер. Развива идеята за “всеединството” на живота и мисълта и е противник на рационалистичното и механично разбиране на света. Основна идея във философската му система е антиномичността на разума: съставен е от 2 борещи се начала - крайно и безкрайно, т. е. дискурсия и интуиция (съзерцание). Главното му произведение е “Стълб и утвърждаване на истината. Опит за православно оправдаване на бога” (1914). В него прави опит да създаде “конкретна метафизика”, събрала целия световен опит. Това обяснява енциклопедичността на интересите му и на неговите изследвания, открития, творчески успехи в различни области на човешкото знание. Друго негово съчинение е “При изворите на мисълта. Черти на конкретната метафизика” (1922), в което излага своето неоплатоническо разбиране за космологията. Изказва хипотезата за “двустранността” на физическото пространство и изпреварва много от идеите на кибернетиката. Умира в концлагер на 15 декември 1943 г.





1881 г.



Формира се Машинна школа към Флотилията и Морската част в Русе. Открива се офицерски курс за сухопътни офицери, служещи във Флотилията и Морската част.





1878 г.



В хода на Руско-турската освободителна война продължават сраженията при село Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч Вейсел паша капитулира. Същия ден турското правителство прави предложение на Русия за започване на преговори за мир.





1878 г.



Роден е американският психолог Джон Бродъс Уотсън (1878 - 1958), основоположник на бихейвиоризма. Професор е в университета “Джон Хопкинз” в Балтимор (1908 - 1920). Разглежда психологията като една от естествените науки, ползваща се от обективните експериментални методи. Цялата психическа дейност на човека Уотсън разглежда като поведение, разбирано в съвкупността връзки “стимул - реакция”. Организмът е “самоорганизираща се машина”, а основна задача на психологията е да се изучат процесите “на научаването”. Мисленето за него е скрита моторна активност, представена като заместител на действията. Идеите и методите на Уотсън оказват голямо влияние върху развитието на психологията преди всичко в САЩ. Умира на 25 септември 1958 г. в Ню Йорк.





1869 г.



В Париж е открита международна конференция по Критския въпрос. Дейците на Добродетелната дружина използват този форум, за да предадат на представителите на великите сили свой политически мемоар относно възможностите за решаване на българския въпрос. В него се предлага създаването със съдействието на европейската дипломация на дуалистично българо-турско царство, в рамките на което българите ще се ползват с автономен статут. Мемоарът на Добродетелната дружина е посрещнат критично от революционно настроената българска емиграция.

Добродетелната дружина или Българска добродетелна дружина, Комитет на “старите” е обществено-политическа организация на българската емиграция в Букурещ, изразяваща интересите на по-заможните кръгове в нея. През 1854 г. в Букурещ с насърчението на руското военно командване е създаден комитет, наречен Средоточно българско попечителство (Епитропия), което има за задача да събира и въоръжава български доброволци за участие във войната на страната на руската армия. През 1862 г. Попечителството се преименува в Българска добродетелна дружина. Най-изтъкнати нейни основатели и ръководни дейци са братята Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Г. Атанасович, Ив. Бакалоглу и др. Добродетелната дружина разработва "Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение". В нея се предвижда създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович. За осъществяването на тази програма се оказва материална помощ за формиране на четите на П. Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година Дружината подпомага и организирането на Втората българска легия в Белград. Добродетелната дружина престава формално да съществува след смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 г.





1861 г.



Щата Мисисипи излиза от състава на САЩ.

На 20 декември 1860 г. Южна Каролина става първият щат, който напуска Съединените Щати. През следващите шест седмици Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас се присъединяват към Южна Каролина.

В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците - от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.

През първия етап на войната (1861-62 г.) войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство - приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и др., водят до прелом в хода на войната (1863-65 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите й и войските й капитулират на 9 април 1865 г.. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.





1855 г.



Американският кораб “Гидинг Стар” с 480 пътници на борда се сблъсква с айсберг в Атлантическия океан и потъва.





1853 г.



Френският император Наполеон III сключва брак с испанската херцогиня Евгения Монтийо, която впоследствие оказва значително влияние на външната политика на Франция.

Наполеон III е френски император (1852 г.), племенник на Наполеон I - син на Луи Бонапарт и на Хортензия дьо Бокарне. През 1840 г. се опитва да свали император Луи Филип, но бунтът е потушен. Осъден е на доживотен затвор. По време на революцията (1848 г.) се завръща във Франция, представя се като носител на идеите на Наполеон I и е избран за председател на Републиката (1848 г.). През 1851 г. извършва държавен преврат и чрез плебисцит е провъзгласен за председател на Републиката. През 1852 г. сенатът го провъзгласява за император. Изборът е потвърден чрез плебисцит. При управлението на Наполеон III Франция участва в Кримската война (1853-1856 г.) на страната на Турция, завладява Индокитай, води война с Австрия за освобождението на Италия (1859 г.) и в Мексико за запазване на империята (1862 г.). След неуспешната Френско-пруска война през 1879 г. абдикира и емигрира в Германия, а след това в Англия, където умира. По негово време Франция става европейска и световна политическа сила.





1799 г.



В Англия за първи път в света е въведен подоходен данък.





1793 г.



Французинът Жан-Пиер Франсоа Бланшар осъществява първия полет с балон в Америка. Бланшар е френски въздухоплавател. Изобретател е на парашута. Пръв прелита с балон Ламанша от Дувър до Кале през 1785 г.





1792 г.



В Яш е подписан мирен договор между Русия и Турция, по силата на който руската граница е изместена до р. Днестър. Договорът засилва политическото влияние на Петербург на Балканите, предоставят се и нови възможности за разширяване на стопанските контакти на Русия със земите на юг от р. Дунав. Цялото бивше Кримско ханство до р. Кубан на изток влиза окончателно в рамките на Руската империя под името Таврика. Турция се отказва от претенции към Грузия и обявява, че няма да предприема каквито и да било враждебни действия срещу грузинските земи. От своя страна в Кавказ Грузия признава сюзеренитета на Екатерина II. В замяна на това императрицата приема да напусне Дунавските княжества и фортовете по делтата на р. Дунав.





1788 г.



Кънектикът става петият щат на САЩ.





1718 г.


Франция обявява война на Испания.





1599 г.



В Маселбург (Шотландия) е създадена най-старата от официално регистрираните масонски ложи.





1570 г.



По заповед на руския цар Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород. Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479 - 1533). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549 - 1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547 - 1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555) и Голямата Нагайска орда (1557). След падането на Радата (1560) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581). По време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.





1459 г.


Ражда се Адриан VI – римски папа в периода (1522-1523) единственият папа холандец и единствения запазил собственото си име след избирането му (светско име Адриан Дедел). Адриан е Проф. по теология, след това е ректор на Лувенския университет. От 1507 г. е възпитател на бъдещия император Карл V. Епископ на Тортоза (1516); през 1516 г. папа Лъв Х го назначава за инквизитор на Арагон и Навара; кардинал е от 1517 г. След като заема папския престол, започва борба срещу Реформацията; провежда реформи в Римската курия, помирява император Карл V и френския крал Франсоа I, като ги обединява за общ кръстоносен поход срещу турците.





1399 г.



Войските на Тамерлан завземат Бейрут. Тамерлан или Тимур е емир от 1370 г. Син е на Тарагай бек. Произхожда от тюркизирано монголско племе. Създава огромна империя с център Самарканд, която обхваща Маверанахър (областта между реките Амударя и Сърдаря), Иран, Ирак, Хорезъм, Афганистан, Задкавказието. Извършва над 20 големи военни похода. Империята му се опира на военна сила, терор и на монголските правно-религиозни закони и ислямския шериат. През 1402 г. разбива и пленява Баязид I при Анкара. Подготвя нападение срещу Китай, но умира в разгара на приготовленията. Превръща Самарканд в културен център на писатели, учени, художници и занаятчии.



1317 г.



Филип V Дълги е коронован за френски крал. От 1316 г. той е регент на кралството. Опирайки се на т. нар. Салическа правда, според която жените не могат да наследяват престола, става крал на Франция. Потушава бунта на едрите феодали 1317 г. и селското въстание 1320 г. През 1320 г. сключва мирен договор с Фландрия, като присъединява към кралския домен Лил, Дуе и Бетюн. Провежда редица административни реформи.

 http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.36 секунди