изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-25 @ 03:55 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1923 г. - Роден е Ивайло Петров 1966 - Индира Ганди става министър-председател на Индия1992 г. - В дните между 12 и 19 януари са проведени първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова.



2015 г.

Министър-председателят на Чад Емануел Дадингар е заменен от Джимрангар Даднаджи.

2014 г.

В центъра на Киев започват ожесточени стълкновения между протестиращи и полиция.

2014 г.

В Давос се открива Световният икономически форум.

2013 г.

Френските сили превземат град Диабали в Мали.

2013 г.

Лютви Ахмед Местан е избран е за председател на Движението за права и свободи (ДПС).
Той е български политик. Народен представител е в XXXVI, XXXIX, XL, XLI и XLII Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС.
Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ (1985 г.) и „Право“, работи като учител в Угърчин, Ловешко и Момчилград. От 1991 г. е началник на общинския отдел „Образование и култура“, а след това – заместник-кмет на Момчилград.
Местан е сред основателите на СДС в Момчилград. Преминава в ДПС през 1993 г. Поема поста заместник-председател на ДПС на 11 юли 2005 г.
Депутат е от Движението за права и свободи от 1997 г. - в 38-то (в коалицията „Обединение за национално спасение“, 39-то, 40-то и 41-то народно събрание. В парламентарната си дейност е член на следните комисии:
- Временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (11 юли - 18 август 2005 г.)
- Временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи (от 10 август 2005 г.)
- Комисия по образованието и науката – председател (от 24 август 2005 г.)
- Комисия по гражданското общество и медии (от 24 август 2005 г.)
- Делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – заместник-ръководител (от 28 септември 2005 г.) 2012 г.

2012 г.

В Народното събрание полагат клетва като президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Росен Плевнелиев, издигнат от ГЕРБ, печели президентските избори през октомври 2011 г. Той е четвъртият президент на Р България от началото на демократичните промени и наследява на поста президента Георги Първанов (2001 - 2011).

2012 г.

Законодателната комисия на френския Сенат отхвърля проектозакон, в който се предвиждат наказания за отричане на геноциди.

2012 г.

Росен Плевнелиев и Маргарита Попова полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България.

2011 г.

На XI конгрес на управляващата Комунистическа партия на Виетнам, досегашния председател на Народното събрание на СР Виетнам Нгуен Фу Чонг е избран за нов генерален секретар. Анализаторите очакват, че въпреки официалния му статут на първи човек в държавата, той ще остане в сянката на властовата позиция на премиера Нгуен Тан Дунг.

2011 г.

Властите в Испания разбиват най-голямата лаборатория за кокаин в Европа. Арестувани са 25 души — колумбийци и испанци, и са конфискувани 300 килограма наркотици. Нелегалната фабрика действа в предградията на Мадрид. Иззети са два милиона евро в брой.


2007 г.


Георги Първанов и Ангел Марин повторно полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България. Георги Първанов е преизбран за президент на Република България на втори тур на президентските избори проведени в на 22 и 29 октомври 2006 г.
На същата дата през 2002 г. Георги Първанов полага клетва на тържествено заседание на парламента. В речта си Първанов обявява, че е дошъл краят на идеологическото противопоставяне.
Първанов участва в президентските избори през ноември 2001 г. от името на Коалиция за България. На 18 ноември печели изборите. Според Централната избирателна комисия, гласували са 54,5 процента от избирателите. Първанов печели изборите с 53,3 процента от гласовете. Опонентът му Петър Стоянов, получава 46,7 процента.
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. Той завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което постъпва като редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия.
През 1989 г. става член на Българската комунистическа партия, две години по-късно на Българската социалистическа партия. През 1992 г. става директор на Центъра за исторически и политически изследвания при Висшия съвет на БСП. През 1994 г. става заместник- председател, през декември 1996 г. е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбиран е два пъти - през май 1998 г. и 2000 г. За първи път е избран за народен представител в ХХXVII Народно събрание. Председател е на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия. Депутат е в ХХXVIII Народно събрание и председател на парламентарната група на Демократичната левица. На парламентарните избори през юни 2001 г. е избран за депутат в ХХXIX Народно събрание. Председател е на парламентарната група на Коалиция за България. Избран е за президент на Република България на изборите през ноември 2001 г.

2001 г.

Бил Клинтън отменя въведените през 1999 г. икономически санкции на Югославия.

1997 г.

Клетва полагат Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев, спечелили президентските изборите в края на 1996 г. срещу Иван Маразов и Ирина Бокова. На 22 януари Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република Бъгария. Той е юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1993 г.е заместник-председател на Националния клуб за демокрация (НКД) . Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България от 1997-2002 г. Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др.

1997 г.

Умира Тодор Андрейков - български критик, киновед; професор. Един от организаторите на студийните кина в България. Диригент е на Българската национална филмотека. Режисьор е на 12 документални и 1 игрален филм - "Неделни мачове" (1974). Автор е на студиите: "Ерих фон Щрохайм - сто години след рождението му", сп. "Киноизкуство", (1986, книжка 7-8) "Богът на танца в киното", сп. "Киноизкуство" , (1987, книжка 10) на брошурата "12-те най-хубави филма от всички времена" (1964), както и на книгите "Комичното на екрана" (1984), "История на киното" (1996, том I).

1993 г.

Парламентът гласува свалянето на депутатския имунитет на Александър Лилов, поискано на 8 януари от главният прокурор Иван Татарчев, заради започналото следствие за предоставянето от страна на БКП на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят.
Александър Лилов е политически деец. Роден е на 31 март 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". В периода 1963-1966 г. е секретар на ЦК на ДКМС . Той е член и секретар на ЦК на БКП от 1972 г., член е на Политбюро на ЦК на БКП от юли 1974 г. до 1983 г., когато е освободен и от длъжността секретар на ЦК на БКП. Кооптиран за член на ЦК на БКП и избран за секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро на пленума на ЦК на БКП от 8 декември 1989 г. Председател е на Висшия съвет на БСП от 2 февруари 1990 г. до 1991 г. Избиран е многократно за депутат в Народното събрание.

1992 г.

Провежда се втори тур на първите преки президентски избори, спечелени от кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. Те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.

1991 г.

По заповед на Саддам Хюсейн в Персийският залив са излети 816 хил. тона нефт в отговор на операция “Пустинна буря” на САЩ.

1972 г.

Родена е Калина - дъщеря на Симеон Сакскобургготски. Завършва френски лицей и английски колеж в Мадрид. Следва в Лондонската академия по изкуствата и филология в Германия. За първи път посещава България през декември 1999 г. с годеника си Китин Муньос. През 2002 г. двамата сключват брак в България.

1966 г.

Индира Ганди става министър-председател на Индия. След смъртта на индийския министър-председател Лал Бахадур Шастри Индира Ганди става водач на партията Индийски национален конгрес и министър-председател на Индия. Провежда важни социални реформи. Индира Ганди е първата жена, която застава начело на индийското правителството и една от най-противоречивите личности в историята на Индия. На 13 октомври 1984 г. е убита от терористи. След смъртта й нейният син Раджив Ганди заема поста министър-председател на Индия и остава на този пост в годините между 1984-1991 г.

1963 г.

Излъчено е първото изпълнение на групата “Бийтълс” по телевизията.

1955 г.

В продажба е пуснат първият комплект на играта “Скрабъл”.

1950 г.

От българска страна е връчена нота в Държавният департамент на САЩ, в която се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощния министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е "поддържал отношения" с осъдения за "измяна, шпионаж и предателство" Тр. Костов и така е проявил "грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ". С този акт българското правителство обявява, че ще смята Д. Р. Хийд за "персона нон грата" и моли за незабавното му отзоваване. На 20 януари 1950 г. правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд и настоява българската страна да оттегли нотата си от 19 януари, като в противен случай САЩ ще оттеглят своята мисия от България.

1950 г.

Утвърден е съставът на новото правителство на Васил Коларов. В състава на правителството влизат 26 министри, от които 22 са от БКП, 3-ма - от БЗНС и 1 е безпартиен. За подпредседатели на Министерския съвет са избрани Вълко Червенков, Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков.

1946 г.

Родена е Доли Партън - американска кънтрипевица, китаристка, композиторка, киноактриса. Една от големите звезди на кънтримузиката през 70-те години. Дебютира тринадесетгодишна на сцената на "Гранд Оул Опри". През 60-те години се утвърждава в Нашвил с дуета си с известния кънтрипевец Портър Уагънър и с участието си в телевизионни шоупрограми, в които пресъздава с голям успех пародиен образ на русокоса красавица. С песни като "Джошуа" (1970 г.), "Джолън" (1976 г.) и "Отново си тук" (1978 г.) печели огромна популярност сред почитателите на кънтримузиката, а филмът "От 9 до 5”, в който участва заедно с Джейн Фонда, й носи световна известност. Към композираните от нея песни проявяват интерес много кънтрипевци (Л. Ронстад, Е. Харис). През 80-те години записва съвместни албуми с Крис Кристофърсън, Уили Нелсън, Бренда Ли, Кени Роджърс и други, и продължава кариера си на актриса в шоупрограми. Албумът "Трио" (1987 г.) е осъществен заедно с Емилу Харис и Линда Ронстад. Издава албумите: "The Best of…" (1970 г.), "Coat of Many Colors" (1971 г.), "My Tennessee Mountain Home" (1973 г.), "Love is like a Butterfly" (1974 г.), "Bargain Store", "Dilly" (1975 г.), "All I Can Do" (1976 г.), "New Harvest First Gathering" (1977 г.), "In the Beginning", "Heartbreaker" (1978 г.), "9 to 5 and Odd Jobs" (1980 г.), "Heartbreak Express" (1982 г.), "Burlap and Stain" (1983 г.), "The Great Pretender" (1984 г.), "Real Love" (1985 г.), "Trio" (1987 г.), "White Limozeen" (1989 г.), "Eagle When She Flies" (1991 г.), "The RCA Years 1967-1986", "Slow dancing with the Moon" (1993 г.), "Honky Tonk Angels" (1993 г.), "Heartsongs" (1994 г.), "The Essential Dolly Parton" (1995 г.), "Something Special" (1995 г.), "Treasures" (1996 г.), "Just the Way I Am" (1996 г.), "I Will Always Love You and Other Greatest Hits" (1996 г.), "The Essential Dolly Parton, Vol.2” (1997 г.), "Hungry Again" (1998 г.), "I Feel the Blues Movin’In" (1999 г.), "The Trio, Vol. II" (1999 г.). През 1994 г. излиза мемоарната £ книга "Доли: моят живот и други недовършени неща".

1946 г.

Иран се обръща към ООН с молба за защита от вмешателство на СССР в нейните вътрешни дела.

1940 г.

Умира Уилям Бора - американски общественик, политик, държавник. От 1907 г. сенатор от Републиканската партия; председател на Сенатската комисия по външните работи (1924-1933 г.). След Първата световна война се обявява против политиката на Уилсон, насочена срещу ратификацията на Версайския договор от 1919 г. и влизането на САЩ в ОН, както и срещу закона за ненамеса на страната във Втората световна война.

1938 г.

Умира в Белград на 74 годишна възраст сръбския писател Бранислав Нушич.
Бранислав Нушич е сръбски писател и комедиограф, роден е на 8 октомври 1864 г. в Белград.
Десет години Нушич е на сръбска консулска служба в Македония, по-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската Академия на Науките. Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ: "Странички от Пожаровадския затвор" (1889 г.), "Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война" (1886 г.) и др.
Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите: "Обикновен човек" (1900 г.),
"Свят" (1906 г.), "Околосветско пътешествие" (1910 г.), "Госпожа министершата" (1931 г.), "Мистър Долар" (1932 г.), "Доктор" (1936 г.), "Покойник" (1937 г.).
Нушич е автор и на драмите: "Така трябваше да стане" (1900 г.), "Семберийският княз" (1900 г.),
"Бездна" (1902 г.), "Хаджи Лоя" (1908 г.) и др.
Особено популярна е неговата книга "Автобиография".

1938 г.

Американската фирма “Дженерал Моторс” първа в света започва серийното производство на дизелови двигатели. Фирмата е основана през 1916 г. и контролира около 50% от автомобилното производство в САЩ и 20% в другите страни.

1937 г.

Хауърд Хюз прелетява разстоянието от Лос Анджелис, Калифирния до Ню Джърси за 7 часа и 28 минути и 25 секунди, поставяйки нов рекорд за скорост при полет. Хауърд Хюз е роден на 24 декември 1905 г. в Хъмбъл, САЩ. Той е индустриалец, авиатор и производител на филми. Посещава множество престижни училища, но не се сдобива с диплома. Родителите на Хюз умират, когато е тийнейджър и той става наследник на доходоносната компанията „Хюз Туул Компани”. Хюз използва богатство си, за да стане филмов продуцент. През 1927 г. излизат филмите му Everybody's Acting и Two Arabian Knights. Филмите му The Racket от 1928 г. и The Front Page от 1931 г. са номинирани за наградите на Академията. През 1930 г. излиза Hell's Angels, през 1932 г. - Scarface, а през 1940 г. - The Outlaw.
През целия си живот Хюз е страстен почитател на летенето, пилот и самоук авиоинженер. Той поставя множество световни рекорди, а също проектира и конструира няколко самолета. На 10 юли 1938 година поставя нов рекорд като завършва за 91 часа околосветски самолетен полет. Хюз е създател на самолета Н– 4 Херкулес, станал известен като „Елегантната Гъска”. През 1954 г. Хюз създава „Медицинския Институт Хауърд Хюз” в щата Делуеър. Хауърд Хюз умира на 5 април 1976 г. в Хюстън, САЩ на борда на самолет.

1936 г.

Родена е Йорданка Юрукова - български специалист по нумизматика и археология, д-р на историческите науки, професор. Тя е директор на Института по археология при БАН. Преподава в университетите в София и В. Търново. По-важни нейни съчинения са: “Античните монети в България” (1976 г.), “Корпус на монетите от Бизие” (на немски език, 1976 г.), “Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия (II-III в.) в Адрианопол” (1987 г.), “Монетите на тракийските племена и владетели” (1994 г.) и др.

1931 г.

Умира Димитър Бръзицов - български книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира 25 години екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски, турски и други езици.

1927 г.

Родена е Евгения Дьомина - руска езиковедка, българистка. Завършва българска филология в Московския университет (1950 г.). От 1971 г. е доктор на филологическите науки. Научните й интереси са в областта на среднобългарския и новобългарския език. По-важни нейни изследвания са: "Значение и употреба на миналите времена в паметниците на българската писменост от ХVII-ХVIII в." (1956 г.), "Преизказните форми в съвременния български литературен език" (1959 г.), "Тихонравовски дамаскин - български паметник от ХVII в. Изследване и текст" (2 ч., 1968-1971 г.) и др.

1923 г.

Роден е Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков) - български белетрист. Участва в Отечествената война. Следва право в Софийския университет (1947-1949 г.). Работи като редактор в издателство "Български писател" (1953-1966 г., 1967-1968 г.), в сп. "Пламък" (1966-1967 г.), във в-к "Литературен фронт" (1968-1971 г.), съветник в Съвета за духовни ценности към Държавния съвет от 1973 г. През 2002 г. получава Голямата награда за литература на Софийския университет. Печата за пръв път през 1946 г. Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1954 г.). Негови книги са: "Нонкината любов" (1956 г.), "Мъртво вълнение" (1961 г.), "На чужда земя" (1962 г.), "Малки илюзии" (1963 г.), "Авария" (1965 г.), "Зелената шапка" (1965 г.), "Объркани записки" (1971 г.), "Преди да се родя и след това" (1968 г.), "Лъжливи хора" (1973 г.), "Любов по пладне" (1976 г.), "Есенни разкази" (1978 г.), "Хайка за вълци", "Цветът на мечтите" (разкази, 1989 г.), "Присъда смъртна" (1991 г.), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993 г.), "Мъдрият няма идеали" (1994 г.).

1922 г.

Роден е Христо Веселинов Данов - български юрист, внук на Христо Г. Данов. Завършва право в Софийския университет. Адвокат е от 1947 г., предимно по граждански дела. Министър на вътрешните работи в правителството на Д. Попов (1990-1991 г.). От 2000 г. е председател на Конституционния съд. Автор е на монографиите: "Правна система на жилищните строителни кооперации", "Проблеми на отчуждаването и обезщетяването на недвижими имоти", "Недостатъци на жилищното строителство".

1922 г.

Роден е Йежи Кавалерович - полски режисьор. Учи в Академията за изобразително изкуство (1945-1948 г.) и в кинокурсовете в Краков (1946 г.). През 1952 г. режисира с К. Сумерски филма “Община” - за аграрната реформа след Втората световна война, в който за пръв път в полското кино главните роли се изпълняват от непрофесионалисти. Творчеството му се отличава с психологическа и философска дълбочина. Снима филмите: “Под фригийска звезда” (1954 г.), “Сянка” (1956 г.), “Истинският край на голямата война” (1957 г.), “Влак” (1959 г.), “Майка Йоана от ангелите” (1961 г.), “Фараон” (1966 г.), “Игра” (1969 г.), “Магдалена” (1970 г.), “Смъртта на президента” (1977 г.), “Срещи в Атлантика” (1980 г.), “Аустерия” (1984 г.), “Заложникът на Европа” (1989 г.), “Децата на Бронщайн” (1990 г.), “Защо?” (1995 г.), “Кво вадис” (2001 г.).

1919 г.

По инициатива на Енрико Дамяни и Константин Вакаро е основано Италиано-българско дружество в София с председател Тодор Балабанов (от 1922 г. - проф. Венелин Ганев). Целта на дружеството е да разпространява италианския език и култура в България.

1915 г.

В Париж е патентована неоновата рекламна табела.

1915 г.

По време на Първата Световна война немски дирижабли извършват първия боен полет над Англия. Немските цепелини L3, L4 и L6 се отправят на двудневна мисия към източното крайбрежие на Англия. L6 се връща поради техническа неизправност, но другите два цепелина успяват да бомбандират крайбрежните градове.

1912 г.

Роден е Леонид Канторович - руски математик и икономист, създател на линейното програмиране. През 1930 г. завършва математика в Ленинградския университет, и известно време преподава в същия университет. Професор е от 1934 г., а от 1939 г. се занимава с прилагане на математически методи в икономиката. Награден е с орден “Ленин” (1965 г.), а заедно с Тялинг Купманс получава Нобелова награда за икономика през 1975 г. Повечето му трудове са насочени към усъвършенстване на социалистическата планова икономика, като препоръките му са за денационализация и за използване на т. нар. “цени на черно”.

1910 г.

Умира Андреа Коста - лидер на италианските анархисти до 1879 г. През 1881 г. става един от основателите на Революционната социалистическа партия, а през 1892 г. и на Италианската социалистическа партия. Умира на 30 ноември 1851 г. в Имола.

1907 г.

В списание “Вариете” се появява първата рецензия на кинофилм.

1906 г.

Започва да се издава първото украинско сатирично списание “Стършел”.

1905 г.

Великите сили връчват на Високата порта проект за финансови реформи в Македония, след военноморската демонстрация на обединения им флот от 26 ноември. На 14 декември 1905 г. Портата приема проекта.

1903 г.

Обявено е провеждането на първата колоездачна обиколка на Франция “Тур дьо Франс”

1899 г.

Съставен е коалиционен кабинет от народнолиберали и либерали начело с Димитър Греков.
Димитър Греков е политически и държавен деец, юрист. Завършва право във Франция. В периода 1875-1877 г. е адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. Заема държавните постове: министър на правосъдието в първия български кабинет, възглавен от Т. Бурмов (юли - ноември 1879 г.), и в правителството на епископ Климент (ноември 1879-март 1880 г.). Заема същия пост и в кабинета на Л. Соболев (юни 1882-септември 1883 г.). През 1881-1882 г. е подпредседател на Държавния съвет. В навечерието на Сръбско-българската война 1885 г. му е възложена важна мисия до сръбския крал Милан. През 1886 г. е български дипломатически агент в Белград. Като депутат в III Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През 1890 г. Ст. Стамболов го привлича в кабинета си, като му поверява Министерството на външните работи и изповеданията, което той възглавява до падането на правителството през май 1894 г. След убийството на Стефан Стамболов по предложение на Д. Петков застава начело на Народнолибералната партия, но през 1897 г. се отказва от този пост и се отдава на адвокатска практика. През януари 1899 г. е назначен за министър-председател. Този пост заема до началото на октомври същата година.

1892 г.

Роден е Кръстьо Миятев - български археолог и изкуствовед, академик от 1945 г. Завършва славянска филология и история на балканските народи във Виена, специализира история на изкуството в Берлин. Професор е в Софийския университет (1927-1956 г.). В периода 1946-1963 г. е директор на Археологическия институт. От 1949 г. е ръководител на археологическите разкопки на “Царевец” във В. Търново. Публикува около 200 труда върху средновековната архитектура и живопис.

1883 г.

Роден е Херман Абендорт – немски диригент, ученик на Ф. Мотал. Ръководител е на симфонични оркестри в Мюнхен, Любек, Есен, Кьолн (от 1903 г.). От 1922 г. дирижира концерти в Берлинската държавна опера. В периода 1934-1945 г. е ръководител на отдела по педагогика в Императорската музикална палата. Диригент е на лайпцигския Гевандхаус оркестър и преподавател в Лайпцигската консерватория. След 1945 г. е главен диригент и професор във Висшата музикалната школа във Ваймар. Ръководител е на симфоничния оркестър на Лайпцигското (от 1949 г.) и Берлинското радио (от 1953 г.). Член е на Немската академия на изкуствата. През 1928,1936,1953 г. гастролира в България .

1882 г.

Роден е Александър Миленков (А. М. Фурнаджиев) - български художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик на Ханс Фрама). Негови творби са “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”.

1881 г.

Умира Франсоа Огюст Фердинан Мариет - френски археолог, египтолог. Роден е на 11 февруари 1821 г. През 1858 г. основава Египетския музей в Кайро. Ръководи разкопките в Тива, Абидос, Мемфис и др. Получава титлата паша, погребан е в двора на Египетския музей в Кайро.

1879 г.

Роден е Симеон Радев - български писател и общественик. Завършва право в Женева през 1902 г. Член е на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ (1913-1916 г.), Берн (1916-1917 г.), Хага (1920-1921 г.), Цариград (1923-1925 г.), Вашингтон (1925-1933 г.), Лондон (1935-1938 г.) и Брюксел (1938-1940 г.). Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). Кореспондент е на софийския всекидневник "Вечерна поща", негов съредактор е от 1903 г. и главен редактор (1905-1909 г.). Съредактор е от 1906 г. и главен редактор от 1909 г. на сп. "Художник". Основател и директор е на в. "Воля" (1911-1912 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива активна публицистична дейност (около 1400 публикации) - коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основната му творба е документалната историческа хроника "Строителите на съвременна България" - крупно произведение на българската историография и литература.

1878 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е освободен град Хасково. В османотурски регистри Хасково присъства от 1488 г. като Хаскьой и Узунджаова. Градът е занаятчийски и търговски център през Възраждането.

1875 г.

Роден е Иван Вълков - български офицер, генерал от пехотата (1934 г.). Завършва Военното училище в София (1896 г.), артилерийска академия и генералщабна академия (геодезически отдел) в Санкт Петербург (1909 г.). Доктор е на математическите науки от Пулковската обсерватория. Преподавател е във Военното училище през 1911 г. По време на Балканска война е началник-щаб на Източния сектор на обсадата на Одринската крепост (1912-1913 г.). По време на Първата световна война (1914-1915 г.) е начело на оперативното отделение при щаба на II армия, командир на 44 пехотен полк, началник-щаб на Х пехотна дивизия (1918 г.). След войната е директор на Географския институт (1919-1923). Вълков е един от организаторите и ръководителите на Военния съюз. Генерал-майор (12.09.1923 г.), генерал-лейтенант (1928 г.). От 1923 г. до 1929 г. е на поста военен министър. Пълномощен министър е в Рим (1929-1934 г.). Осъден е на смърт от състав на т. нар. Народен съд през 1954 г. По-късно смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор.

1873 г.

Роден е Харалампи Илиев - български художник. Завършва живопис в Художествената академия в Прага при Юлиус Маржак. Работи като учител по рисуване в Кюстендил и София, преподавател е във Военното училище в София. Рисува предимно пейзажи: "Будин дол", "Черно море", "Демир капия", "Край Варна", "Соколец" (1920 г.), "Бели Искър" (1921 г.), "Изглед от София" (1927 г.), "Момина скала" (1933 г.), "Овча купел" (1949 г.), "Витоша" (1952 г.), "Макове" (1953 г.), "Брези" (1954 г.) и др.

1868 г.

Роден е Густав Майринк (псевдоним на Густав Майер) - австрийски писател, представител на експресионизма. Завършва търговска академия в Прага. От 1903 г. е сътрудник на сп. “Симплицисимус”. Автор е на сатирическия сборник “Вълшебният рог на немския еснаф” (1913 г.), романите “Голем” (1915 г.), “Зеленото лице” (1916 г.) и др. Създава няколко драми със сътрудничеството на Рода-Рода.

1862 г.

Роден е д-р Иван Георгов – български философ, действителен член на БКД от 1902 г., професор, доктор, член-кореспондент на чуждестранни институти. Завършва педагогическо училище във Виена, философия в Йена и Женева, полага докторски изпит в Йена по философия, математика и санскритски език. Негови трудове са "Принос към граматическия развой на детския говор" (1906 г.), "Словният имот на детския говор", ч. I и II (1910-1911 г.), "История на философията" т. I (1926 г.).

1853 г.

В Рим се състои премиерата на операта “Трубадур” от Джузепе Верди. Джузепе Верди е италиански оперен композитор. Роден е на 10 октомври 1813 г. в Ронколе, провинция Парма, Италия. Учи в Бусето, където се занимава и с музика. Подпомогнат от Баредзи, прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Впоследствие учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.). Други негови творби са: "Навуходоносор" (1842 г.), "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. След 1851 г. Верди поставя нов период в творчеството си. Тогава създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф", признати за връх в реалистичното оперно изкуство. Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

1840 г.

По време на научно-изследователска експедиция до Антарктида капитан Чарлз Уилкис обявява бреговете на източна Антарктида за американска територия. Изследвани са 1 500 мили от източния бряг на континента, по-късно известни като Земите на Уилкис. През 1842 г. експедицията се завръща в Ню Йорк след като прави пълна обиколка около света.

1839 г.

В Екс ан Прованс е роден френски художник постимпресионист - Пол Сезан. Пол посещава рисувалното училище в Екс (1858-1862) и академията “Сюис” в Париж (1861-1865). Благодарение на Емил Зола (негов приятел от детството) и К. Писаро (негов съученик) се сближава с Едуар Мане, Клод Моне, Огюст Реноар и други бъдещи импресионисти. От 1874 участва в импресионистични изложби. В ранните му творби се чувства влиянието на Веронезе, Тинторето, Дьолакроа и Домие (“Оргия”, 1864-1868; “Убийство”, 1867-1870). В картините му от 60-те год. личи влиянието на Г. Курбе. През 70-те год. С. изгражда своя живописна система, която достига принципна завършеност през 80-те год. на ХIХ в. От края на 80-те години работи пленерна живопис, в палитрата му се появяват светли тонове. От този период датира отдалечаването му от импресионистите: С. се интересува не от промяната на цветовете в атмосферата, не от динамиката на обкръжаващата среда и случайните ефекти на светлосянката, а от устойчивите закономерности на цветовите съотношения, материалната наситеност и осезаемата предметност на природата (“Домът на обесения в Овер”, 1872-1873); “Завой на пътя”, 1872-1873, Музей на импресионизма в Париж). Използва 3 основни цвята (зелен, син и жълт) - ту изискано изтънчени, ту рязко контрастни, като определя с тяхна помощ пространствените планове. По този начин пейзажите му добиват епично звучене (“Планината Сент Виктоар по здрач”, ок. 1905). В последните год. от живота си се стреми да синтезира в многофигурни композиции остротата на пластичното мислене и хармоничната определеност и монументалност на образите. Успоредно с това късното му творчество е белязано със значителна противоречивост - художникът съзнателно опростява реалните обеми (чрез уподобяването им на прости геометрични форми) и техните пространствени отношения и не само подчертава конструктивната стойност на Вселената, но се увлича и от абстрактни живописни структури. Худ. принципи на С. оказват значително влияние върху изобразителното изкуство на ХХ в. Представителите на авангардните течения ту хипертрофират обемите на формите (т. нар. сезанизъм), ту до краен предел засилват интензивността на колорита (фовизъм), ту развиват тезиса на С. за геометризация на природните форми и понякога достигат до чисто абстрактни схеми (кубизъм).

1813 г.

Роден е Хенри Бесемер - английски изобретател. Патентова повече от 100 свои изобретения в различни области на техниката: иглова щампа за марки, букволеярна машина (1838 г.), машина за пресоване на захарна тръстика (1849 г.) и др. През 1845 г. той усъвършенства тежкия артилерийски снаряд. През 1856 г. патентова конвертор за получаване на стомана от течен чугун чрез продухване на въздух без разход на гориво, основа за т. нар. бесемеров процес. Член е на Лондонското кралско дружество (от 1879 г.). Бесемер умира на 15 март 1898 г. в Лондон.

1809 г.

Роден е Едгар Алън По - американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен е като един от водачите на американският Романтизъм. По е най-познат със своите изпълнени с мистерии и мрак, зловещи истории (виж макабра). Той е един от най-ранните американски писатели на разкази и един от прародителите на детективските и криминалните романи. По спомага и за възникването на научната фантастика като жанр.
След неуспешният роман „Гордън Пим“, По създава първият си сборник от разкази - „Истории за Гротеската и Арабеската“ през 1839 г. Същата година Едгар става редактор на списание Бъртонс мегазийн и по-късно Грахамс мегазийн във Филаделфия. Точно там публикува едни от най-значимите си и известни творби и планира свой собствен вестник - „The Penn“ (български: Перо), по-късно преименован „The Stylus“ (думата е каламбур от думата Penn) , за съжаление той никога не излиза. През февруари 1844 г. Едгар се премества в Ню Йорк, където работи за Бродуей Жърнал, списание на което по-късно той ще стане собственик. През януари 1845 г., По публикува „Гарванът“, който има огромен успех.

1807 г.

Роден е Робърт Лий - американски военачалник, генерал. По време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) той командва армията на Конфедерацията (12-те южни щата). Участва в завоевателната война на САЩ срещу Мексико (1846-1848 г.) и в изтребителните войни против индианците в Тексас през 50-те години на ХIХ в. Ръководи потушаването на аболиционисткото въстание на Дж. Браун през 1859 г. В началото на юли 1863 г. войските на генерал Лий са разбити от северняците при Гетисбърг. На 9 април 1865 г. при Апоматокс армията му капитулира пред генерал Грант.

1798 г.

Роден е Огюст Конт - френски философ и социолог, един от основоположниците на позитивизма. В периода 1817-1822 г. е секретар на А. Сен-Симон. Според Конт науката е познаваема не по своята същност, а според явленията. Защитава теорията за 3-те стадия на интелектуална еволюция на човечеството (теологически, метафизически и позитивен, или научен). Разработва класификация на науките според степента на абстрактност. Основните му съчинения са: “Курс по позитивна философия” (т. 1-6, 1830-1842 г.), “Система на позитивната политика, или Трактат по социология” (т. 1-4, 1851-1854 г.) и др. Умира на 5 септември 1857 г. в Париж.

1747 г.

Роден е Йохан Естерт Боде - немски астроном. Той открива способ за изчисляване на относителните разстояния от планетите до Слънцето. Боде умира на 23 ноември1826 г. в Берлин.

1736 г.

Джеймс Уат е роден е Гринок, Шотландия. Уат е изобретател, създател на универсалната парна машина, чл. на Лондонското Кралско дружество (1785). От 1757 работи като механик в университета в Глазгоу, където изучава свойствата на водната пара и изследва зависимостта на температурата на наситената пара от налягането. Като регулира модел на парната машина на Нюкомън, открива че значителният разход на пара в тази машина се дължи на охлаждането на цилиндъра до температурата на охлаждащата вода по време на впръскване на парата в цилиндъра и за да се съкрати разходът на пара, трябва да се отдели кондензаторът на парата от цилиндъра. Като използва тази идея, построява експериментална машина (1765) и след това първата голяма парна машина (1768), която патентова (1769). Получава английския патент на парна машина с разширение (1782). Уат въвежда първата единица за мощност - конска сила (в системата SI единицата за мощност е наречена Wat). Благодарение на икономичността си парната машина на Уат получава широко разпространение и спомага за преминаване към машинно производство.

1649 г.

В Квебек се състои първата екзекуция в Канада. Екзекутирано е 16-годишно момиче обвинено за кражба.

1576 г.

Умира Ханс Закс - германски поет (майстерзингер). Един от първите представители на новите реалистични и демократични тенденции в немска литература. Посреща с възторг Реформацията и идеите на М. Лутер. Автор е на повече от 6 000 песни, басни, диалози и др.

1544 г.

Роден е Франсоа II крал на франция от династията Валоа. Франсоа II е роден в кралския замък Фонтебло. Той е първороден син на Анри II и Катерина Медичи. През 1548 г. той се сгодява за четири години по-голямата шотландска кралица Мария Стюарт. Бракът между 14 годишният дофин и Мери е сключен на 24 април 1558 г, което означава бъдещо обединяване на френския и шотландския трон. Година след сватбата му (1559), Франсоа е коронясан за крал. От негово име управлява като регент майка му Катерина Медичи. Франсоа умира на 5 декември 1560 г. в Орлеан от ушна инфекция, без да остави наследници. На трона се възкачва непълнолетният му брат Шарл IX (1560-1574), с което настъпва времето на Катерина Медичи - фактическият господар на Франция до смъртта и през 1589 г.

1523 г.

Улрих Цвингли публикува своите 67 тезиса, поставили началото на Реформацията в Швейцария. Улрих Цвингли е роден на 1 януари 1484 г. Той е швейцарски религиозен реформатор и политически деец. Създател е на цвинглианството - едно от теченията в Реформацията, близко до лутерианството, но по-рационалистично относно обредите на католическия култ. Той защитава дребната собственост, привърженик е на републиканската форма на управление, въведена в редица швейцарски градове. Цвингли умира през 1531 г. в битката при Капел.



Календарът е на Агенция “Фокус” 

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.70 секунди