изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-19 @ 11:01 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1556 г. - При земетресение в Китай загиват над 820 000 души 1854 г. - В Одеса се създава Одеско българско настоятелство 1913 г. - В края на Балканската война и навечерието на Междусъюзническата война от 30 януари до 2 февруари в София се провеждат българо-румънски преговори. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа. 1943 г. - Приключва Сталинградската битка, която е с решаващо значение за хода на Втората световна война.

2015 г.

Започва изпускане на язовир "Одринци" в община Добричка и успоредно с това евакуация на хората от едноименното село поради опасност от наводнение вследствие на топенето на снеговете и обилните дъждове.


1996 г.



България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО.

Въпросът за членство на България в НАТО се поставя за първи път на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор. След по-малко от месец – на 13 юли 1990 г. с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия г-жа Леа Коен получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.

На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз. Разговорите с България са осъществени в два кръга, съответно на 10 януари и 10 февруари 2003 г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията. На 18 юни 2003 г. Съветът на НАТО констатира, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и защита на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на почти всички комитети и други работни органи на НАТО за участие на 7-те страни със статут на наблюдатели. Изключение правят заседанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради отсъствие на съгласие от страна на Русия), съвместните заседания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и заседания на органи, формиращи ядрената политика и стратегия на НАТО (поради необходимостта участващите в тези заседания държави да бъдат страни по съответни споразумения, което е възможно единствено след присъединяване към Вашингтонския договор). През май 2000 г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. През октомври 2000 г. България е домакин на работна среща на министрите на отбраната на страните-кандидатки, в която участва и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 г. София е домакин на срещата на президентите на тези страни. България е приета в НАТО на 29 март 2004 г.





1990 г.



В периода 30 януари – 2 февруари Българската комунистическа партия провежда извънреден ХІV конгрес, на който избира нов председател на Висшия съвет - Александър Лилов. На конгреса партията също така приема Манифест за демократичен социализъм в България и нов устав на БКП.

Александър Василев Лилов е политически деец. Роден е на 31 март 1933 г. в с. Граничак, Видинско. Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Секретар е на ЦК на ДКМС (1963-1966 г.). Член и секретар е на ЦК на БКП от 1972 г., член е на Политбюро на ЦК на БКП от юли 1974 г. до 1983 г., когато е освободен и от длъжността секретар на ЦК на БКП. Кооптиран е за член на ЦК на БКП и е избран за секретар на ЦК на БКП, и член на Политбюро на пленума на ЦК на БКП от 8 декември 1989 г. Председател е на Висшия съвет на БСП от 2 февруари 1990 до 1991 г. Избиран е многократно за депутат в Народното събрание.





1984 г.



Умира Михаил Александрович Шолохов – руски писател. Роден е на 24 май 1905 г. Член е на Световния съвет на мира. Депутат е във Върховния съвет на СССР (1939 г.). Академик е (1939 г.). Учи в различни гимназии до 1918 г. Сражава се на Дон през Гражданската война. Осемнадесетгодишен публикува първите си произведения в младежки съветски вестник - три фейлетона, подписани в псевдоним “М. Шолох”. Публикува разкази във вестник “Молодой ленинец”, списание “Журнал крестьянской молодëжи”, “Огонëк”, “Комсомолия”, “Смена”, “Прожектор”, “Крестьянский журнал”. Това са произведенията, които съставят “Донски разкази” (1926 г.). Епопеята “Тихият Дон” започва да пише от 1926 г. Книга 1-2 излиза през 1928 г., книга 3 през 1929-1932 г. (В “Бързеите на “Тихия Дон” А. Солженицин подлага на обстойна критика авторството на Шолохов върху романа, третира го като плагиатство). През 1932 г. излиза книга 1 на “Разораната целина” (книга 2, 1959-1960 г.). Отделни глави от романа “Те са сражаваха за родината” излизат през 1943-1944 г. (нова редакция – 1969 г.). Публикува повестта “Съдбата на човека” през 1956-1957 г. Пише публицистични статии: “Слово за Родината” (1948 г.), “Борбата продължава” (1948 г.), “Светлина и тъмнина” (1949 г.), “Палачите няма да избягат от съда на народите” (1950 г.) и др. Лауреат е на Нобелова награда за литература (1965 г.).





1976 г.



Умира Златьо Георгиев Бояджиев – български художник. Роден е на 22 октомври 1903 г. Завършва Художествената академия в София (1932 г.) в класа на Цанко Тодоров. Работи в областта на портрета и пейзажа. Творчеството му се характеризира с два периода.Създава битовите картини "Брезовски овчари" (1941 г.), "Есен" (1941 г.), "На нивата" (1943 г.), "Свинарка" (1945 г.) и др. Портретите - "Портрет на баща ми" (1940 г.), "Майка ми" (1940 г.), "Автопортрет" и др.

През 1951 г. прекарва тежко заболяване; получава парализа на дясната ръка. След няколко години започва да рисува с лявата ръка, с нов стил и нови изразни средства. Първата изложба от новия период организира в Пловдив (1958 г.). Някои от творбите през новия период са "Село Брезово" (1959 г.), "Към кланицата" (1960 г.), "На трапезата" (1967 г.) и много други. Негови картини притежават Националната художествена галерия, София, Пловдивската художествена галерия, много галерии в България и Европа и частни колекции.

На снимка: Златьо Бояджиев, автопортрет, 1941 година.

1960

С указ № 38 от 30 януари 1960 г. (обнародван в „Държавен вестник“ на 2 февруари) село Генерал Тошево е обявено за град със същото име. Това става по време на кметуването на Кирил Христов, който е първият председател на Градския общински народен съвет. Тази длъжност той изпълнява до 1965 г.


1951 г.



Народното събрание приема Наказателния кодекс, който копира съветското законодателство и се превръща в основа на репресивното законодателство в България през първата половина на петдесетте години на ХХ в.





1943 г.



Приключва Сталинградската битка, която е с решаващо значение за хода на Втората световна война.

През лятото на 1942 г. нацисткото ръководство залага на завладяването на нефтените райони в Кавказ, плодородните области в Южна Русия и промишления Донбас. В края на юни 1942 г. започва обща акция на германците. Хитлеристкото командване разгръща широко настъпление в две направления - към Кавказ и на изток към Волга, което бележи началото на периода от Великата отечествена война, наричан кампания през лятото-есента на 1942 г.

На кавказкото направление в резултат на упорити боеве немските части достигат Кавказкия хребет, но не успяват да си пробият път през него. Към края на септември 1942 г. настъплението на немските войски е спряно. За да бъде организирана защитата на източното направление е създаден Сталинградският фронт. В края на юли 1942 г. противниковите войски под командването на генерал фон Паулус нанасят мощен удар на Сталинградския фронт. Но въпреки значителното си превъзходство за месец хитлеристките войски успяват да се придвижат едва на 60-80 км и с големи усилия да се доберат до далечните отбранителни линии на Сталинград. През първите дни на септември 1942 г. започва отбраната на Сталинград, която продължава до края на същата година. През септември-ноември 1942 г. съветските войски отблъскват около 700 вражески атаки. В боевете край Сталинград вражеските войски понасят големи загуби. Всеки месец там пристигат около 250 хил. нови войници и офицери на Вермахта, както и огромно количество военна техника. Към средата на ноември 1942 г. немските войски, които до този момент са дали повече от 180 хил. убити и 500 хил. ранени, са принудени да прекратят настъплението.

В хода на лятно-есенната кампания през 1942 г. хитлеристите успяват да окупират огромна част от европейската територия на СССР. Червената армия изтощава немските войски, които губят около 1 млн. войници и офицери, над 20 хил. оръдия, повече от 1500 танка. Съпротивата на съветските войски създава благоприятни условия за преминаване към контранастъпление в района на Сталинград.

Още по време на ожесточените есенни боеве през 1942 г. ставката на Върховното командване пристъпва към разработване на план за настъпателна операция, чиято цел е обкръжаването и разгромяването на основните сили на немските войски, които действат непосредствено около Сталинград. Голяма заслуга за подготовката на тази операция, която получава условното название “Уран”, имат Георгий Жуков и Александър Василевски. За изпълнение на поставената задача са създадени три нови фронта: Югозападен (Николай Ватутин), Донски (Константин Рокосовски) и Сталинградски (Андрей Ерьоменко). Настъпателната групировка включва повече от 1 млн. души, 13 хил. оръдия и минохвъргачки, около 1000 танка и 1500 самолета. На 19 ноември 1942 г. започва настъпление на Югозападния и на Донския фронт.

След денонощие в битката се включва и Сталинградският фронт. За немците настъплението е неочаквано. То се развива успешно за СССР. На 23 ноември 1942 г. немската войска край Сталинград е обкръжена (330 хил. войници и офицери под командването на ген. фон Паулус). Хитлеристкото командване сформира групата армии “Дон”, в която са включени 30 дивизии. Тя трябва да нанесе удар по Сталинград, да пробие обкръжението и да се съедини с 6-а армия на фон Паулус. Но предприетият в средата на декември опит да се изпълни тази задача завършва с ново поражение на немските и италианските сили. Към края на декември, след като разгромяват тази групировка, съветските войски достигат района на Котелниково и започват настъпление към Ростов. Това дава възможност да се пристъпи към окончателното унищожаване на обкръжените немски войски. На 2 февруари 1943 г. останките от армията на фон Паулус капитулират. Победата в Сталинградската битка довежда до широко настъпление на Червената армия по всички фронтове: през януари 1943 г. е разкъсана блокадата на Ленинград; през февруари е освободен Северен Кавказ; през февруари-март на централното (Московското) направление линията на фронта е преместена на 130-160 км. В резултат от есенно-зимната кампания от 1942/43 г. военната мощ на фашистка Германия е подкопана значително.





1941 г.



В Предел (Румъния) е подписан протокол между щаба на войската и командването на 12-а германска армия. Най-важната клауза в него е, „че българската армия няма да бъде употребена за нападателни действия срещу Гърция или Турция".





1941 г.



Умира Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен. Учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-188 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.). Известно време е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев, помощник-прокурор в Шумен (1887-1890 г.). С други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията, протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците. През Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България. Всепризнат лидер е на БРДСП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации. Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.), прокарва осемчасовия работен ден. Изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) Народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат (1934 г.) е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация” (1903 г.), “Българите в своята история” (191 г.) и др. Бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България. Съчинения: “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти” (1906 г.), “Против монархията - в защита на републиката” (1946 г.).





1937 г.



Приема се Наредба-закон за осигуряване на занаятчиите.





1934 г.



Алфред Розенберг е избран за шеф на пропагандата на Националсоциалистическата партия в Германия. Розенберг е известен в историята като “философът на нацизма”. Той е германски общественик и политик, един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия "Фьолкишер беобахтер". В книгата си "Митът на ХХ столетие" (1930 г.) прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германски фашизъм. През 1933 г. оглавява външнополитическия отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването на нацистките войски в Полша, СССР и др. страни. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес.





1932 г.


Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване. В нея участват 63 страни, между които 9 държави, нечленуващи в Обществото на народите (СССР, САЩ, Афганистан, Бразилия, Египет, Коста Рика, Мексико, Турция, Еквадор и др.). Френската делегация се стреми да запази военното си превъзходство над Германия, получено според Версайския мирен договор (1919 г.). Предложен е за обсъждане и приемане един от френските планове ("план Тардие"), който предвижда създаване на международна армия към Обществото на народите, в която ръководна роля да има Франция. Германската делегация предлага изравняване на степента на въоръжаване, но искането е отхвърлено. Фашисткото правителство на Германия обявява, че се оттегля от участие в работата на конференцията през октомври 1933 г. Германия напуска Обществото на народите. Великобритания, която се старае мерките по разоръжаване да не нарушат имперските й позиции и да не отслабят морското й могъщество, предлага т. нар. "план Макдоналд". Той предвижда максимално равнище за сухопътните въоръжени сили на европейските страни (март 1933 г.). Планът дава на Великобритания и САЩ големи предимства във военноморските и военновъздушните сили. Генералната комисия на Женевска конференция по разоръжаване приема плана на 8 юни 1933 г. Той става основа на бъдещата конвенция за разоръжаване. След многомесечни съвещания и спорове През 1935 г. Женевска конференция по разоръжаване прекратява работата си, без да постигне желания резултат.





1927 г.



Роден е Стен Гетц– американски тенорсаксофонист, известен с прозвището "The Sound" ("Звука"). По време на II световна война Гетц има възможността да свири в най-популярните за времето си оркестри, сред които бигбенда на Д. Дорси (1945 г.) и бигбенда на Б. Гудман (1945-1946 г.). Звукозаписният си дебют прави през 1946 г., но става популярен, когато започва да свири с Уди Хърман (1947-1949 г.). През 50-те години на ХХ в. Гетц работи с музиканти като Хорас Силвър и Джими Рейни, посещава Европа, а заедно с Джони Смит създават незабравимия хит "Moonlight in Vermont"; през този период Гетц се разделя с влиянието на Л. Янг, когото смята за най-важната фигура в изграждането му като музикант. От 1958 г. до 1960 г. живее в Европа, а след завръщането си в САЩ записва албума "Focus". През февруари 1962 г. излиза албумът "Jazz Samba" с Ч. Паркър - това слага началото на "ерата на босановата". "Дезафинадо" е хит. През 1963 г. Гетц записва няколко албума в стил "босанова" с оркестрите на Л. Бонфа и Л. Алмейда; най-значителен в творчеството му и в историята на "босановата" изобщо е "Getz/Gilberto", записан заедно с А.-К. Жобим и Ж. Жилберто. "The Girl From Ipanema" (с гласовете на Аструд и Жоао Жилберто) осигурява на албума огромни продажби в САЩ. През следващите години той остава верен на босановата, но прави и различни експерименти, допринесли за развитието на фюжъна. Свири с Г. Бъртън, Б. Евънс, Ч. Кърия и др. В края на живота си Гетц отново се връща към чисто акустичното звучене. Последният му запис е "People Time" (1991 г.) - брилянтен дует с К. Барън. Стен Гетц умира на 6 юни 1991 г. в Малибу, Калифорния.





1926 г.



След проведената през октомври 1925 г. във Виена учредителна конференция на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)) към организацията се присъединява групата на серчани (Временен организационен комитет – от 19 юли 1925 г.).





1922 г.



Родена е Стоянка Константинова Мутафова – българска театрална и филмова актриса. Завършва Консерваторията по изкуствата в Прага, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Класическа филология” и Държавната театрална школа в София. Работи в театър в Прага (1946-1949 г.), в Народен театър “Иван Вазов” (1949-1956 г.). Един от основателите е на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, където работи до пенсионирането й (1956-1991 г.). Стоянка Константинова Мутафова е безспорен комедиен талант, реализиран в много запомнящи се роли в киното и театъра. Носител е на награда “Паисий Хилендарски” (2001 г.); орден “Стара планина”, I ст. (2002 г.) и др.





1913 г.



В края на Балканската война и навечерието на Междусъюзническата война от 30 януари до 2 февруари в София се провеждат българо-румънски преговори. Княз Гика настоява да получи 3300 кв. км в Южна Добруджа.





1909 г.



Основава се Лозарска кооперация "Гъмза" в с. Сухиндол, Търновско.

Основател и директор на първата на Балканския полуостров лозаро-винарска кооперация е Марко Вачков. Той е български кооперативен деец, основател на модерното пчеларство в България, книжовник, публицист, преводач, читалищен деец. Завършва педагогика в Свищов (1884 г.) и земеделие в "Образцов чифлик", Русе (1896 г.). Основава първата пчеларска организация в България през 1899 г. Започва да издава списание "Пчела", на което е главен редактор (1902-1927 г.). Участва в международни изложби по пчеларство в САЩ, Русия, Белгия (1904-1905 г.). Освен лозаро-винарска кооперация "Гъмза" основава и Български пчеларски съюз (1911 г.), кооперативна централа "Напредък" (1919 г.), Сухиндолската популярна банка (1919 г.), пчеларска кооперация "Нектар" в София (1920 г.), Съюза на българските лозаро-винари (1920 г.), Съюза на лозаро-винарските кооперации (1928 г.). Член е на управителния съвет на Съюза на популярните банки в София (1919-1935 г.) и на управителния съвет на Върховния кооперативен съюз (1927-1928 г.). Редактор е на вестници в Сухиндол. Негови книги са: "За лозарството и филоксерата в Сухиндол" (1899 г.), "Разсадник на американски лози" (1903 г.), "Отглеждане на пчелите в старите неразборни кошери" (1905 г.), "Пчеларска библиотека" (1905 г.), "Ново пчеларство" (1912 г., преведена на турски език), "Сухиндол и кооперацията му" (1915 г.). Превежда: "Ползата от пчелите" от Т. Цеселски, "Медът като лекарство, храна и продукт за домашно употребление" от А. Дубини, "Живота на Франсоа Хубер" от А. П. дьо Кандол, "Пчела, нейната естествена история" от Т. В. Кован, "Кошерът Дадан-Блат" от Ед. Бертран, "Болести и неприятели на пчелите" от Ж. дьо Лаянс, "Селско-стопански кооперации в чужбина" и "Кооперативна христоматия" от В. Ф. Тотомиянц и др.





1907 г.



Умира Дмитрий Иванович Менделеев – руски химик, разностранен учен, педагог, обществен деятел. Роден е на 8 февруари 1834 г. Завършва висшето си образование в Париж. Известно време прекарва в Пенсилвания и Кавказ, където изучава петрола. През 1869 г. открива Периодичния закон за химичните елементи. Автор е на повече от 500 труда, между които класическият “Основи на химията” (ч. 1-2, 1869-1871 г.). Автор е на фундаментални изследвания по химия, въздухоплаване, метеорология, икономика, просвета и др. Един от инициаторите е за създаване на Руското химическо общество (1868 г.). Професор е в Петербургския университет (1865-1890 г.); академик е от 1880 г. (избирането му е подложено на балотаж, което предизвиква обществен протест). Организатор и пръв директор е (от 1893 г.) на Палатата за мерките и теглилките (която днес носи неговото име).





1896 г.



Престолонаследникът княз Борис III Търновски преминава в православното изповедание с кръстник руският император Николай II. Обредът се е извършва в катедралата "Свети Крал" в София от екзарх Йосиф I.





1884 г.



Умира Иларион Ловчански и Кюстендилски (светско име - Иван Иванов) – висш български духовник и патриот. Роден е през 1800/1801 г. в гр. Елена. Учи в Елена и в Капиновския манастир, където прекарва дълги години. Монах е от 1819 г. Служи при търновските митрополити като дякон, йеродякон, архимандрит и протосингел. Епископ е от 1849 г. или 1850 г. През март 1852 г. е назначен за епископ на Ловчанската епархия. Подпомага развитието на новобългарското училище. Отрича се от Цариградската патриаршия през декември 1868 г., присъединява се към българските архиереи и отива в Цариград. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е назначен за председател на Привременния синод. Български екзарх е от 1872 г. Кюстендилски митрополит е от 1872 г. до смъртта си.





1883 г.


Основава се взаимоспомагателното Българско типографско дружество в София.

Българското типографско дружество е първата работническа професионална организация в България. Основната й цел е да подпомага материално членовете си и да им съдейства за повишаване на професионалната им квалификация. В него членуват главно работници от Държавната печатница. Създава първите международни връзки на българските работници (1886-1887 г.). През 1907 г. се обединява с Работническото печатарско дружество и се създава Типографско работническо дружество, което през 1908 г. влиза в състава на Типографския работнически съюз, създаден през същата година.





1882 г.



Роден е Джеймс Джойс - ирландски писател космополит, един от основоположниците на модерната западноевропейска проза.Той е автор на сборник новели "Дъблинчани" (1914 г.), психологическото есе "Джакомо" (1914 г.), "Портрет на художника като млад" (1916 г.), романа "Улис" (1922 г.), "Бдението на Финеган" (1939 г.). Връх в творчеството на Джойс е романът "Одисей", над който работи с известни прекъсвания от 1915 г. почти до края на живота си. Издаден е първо в САЩ. Обявен е за "най-неприличния" роман във Великобритания. Писан е без пунктуация и описва един-единствен ден. Личността и творчеството на Джойс оказват силно влияние върху Хемингуей и Фокнър, Дьоблин и Брох, Грийн и Борхес. Умира на 13 януари 1941 г. в Цюрих.





1875 г.



В Букурещ започва да излиза вестник "Балканул", редактиран от Кириак Цанков. Вестникът има политически характер и първоначално се отпечатва само на румънски език, а по-късно и на български под името "Балкан".





1873 г.



В Свищов се създава ученическо дружество "Плод".





1870 г.


По инициатива на Мариола Доспевска в Пазарджик се основава женско дружество.





1863 г.



Американският писател Самюел Клеменс за първи път използва псевдонима –“Марк Твен”. Той е американски белетрист реалист. Въвежда разговорния език в американската литература. Творчеството му е наситено с хумор и ирония. Създава остро сатирични романи - "Един янки в двора на крал Артур", "Позлатеният век". Най-значителната му творба е "Приключенията на Хъкълбери Фин. Световно известни са книгите за деца "Принцът и просякът", "Приключенията на Том Сойер". Очерци, фейлетони, разкази, пътеписи.





1854 г.



В Одеса се създава Одеско българско настоятелство (ОБН) – емигрантска политическа организация, поставяща си за цел да работи активно за разрешаването на българския въпрос. В ръководството на настоятелството влизат влиятелни одески българи – главно търговци и църковни дейци: Стефан Д. Тошкович, Никола Х. Палаузов, Никола М. Тошков и Константин Н. Палаузов и др. В годините на Кримската война (1853-1856 г.) Одеско българското настоятелство (ОБН) изиграва важна роля за сформирането на българските доброволчески отряди. След 1856 г. Одеско българското настоятелство (ОБН) развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 60-те и 70-те години на ХІХ в. взема участие в почти всички по-ярки прояви на освободителните борби на българския народ.





1848 г.



По силата на мирния договор от 1848 г. Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.

Мексико е държава в Северна Америка. През II хилядолетие преди Христа - на територията на Мексико се появяват олмеките, които създават богата култура. През I хилядолетие преди Христа се развиват 2 големи племенни групи: маи и сапотеки, по-късно - толтеки. През 1325 г. ацтеките основават държава. Около 200 години по-късно (1519-21 г.) Мексико е завладяно от испански конквистадори начело с Е. Кортес. През 1535 г. е обявено за вицекралство Нова Испания. През 1810 г. започва освободителна борба срещу колонизаторите под ръководството на М. Идалго-и-Костиля и Х. М. Морелос-и-Павон. Единадесет години по-късно Мексико извоюва независимостта си, през 1824 г. е приета конституцията и е провъзгласена федеративна република - Мексикански съединени щати. В периода 1846-48 г. в резултат на Американско-мексиканската война Мексико губи повече от 1/2 от територията си (Калифорния, Ново Мексико и Аризона).





1846 г.



Пожар унищожава най-богатите квартали на Пловдив.





1823 г.



Във Венеция се състои премиерата на операта на Росини “Семирамида”.

Джоакино Антонио Росини е италиански композитор. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява опера му "Севилският бръснар", поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери "Пепеляшка" (1817 г.), "Крадливата сврака" (1817 г.). От 1824 г. Росини е диригент на Италиански театър в Париж. В Париж създава "Граф Ори" (1828 г.), "Вилхелм Тел" (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. "Вилхелм Тел" е последната му опера.





1811 г.



Руски заселници основават Форт- Рос (САЩ).





1709 г.



Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк. Той е английски моряк и живее на острова от 1703 г. до 1709 г. Даниел Дефо използва неговите преживявания при създаването на своя герой Робинзон Крузо.





1701 г.



Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот. Бойното си кръщение получава по времето на Северната война 1700 – 1721 г. През Втората световна война отбранява Моонзунските острови, Талин, и полуостров Ханко. Участва в отбраната на Ленинград през 1941-1943 г. и поддържа настъплението на сухопътните войски в Пр***тика, Източна Прусия и Източна Померания 1944-1945 г.





1556 г.



При земетресение в Китай загиват над 820 000 души.





1536 г.


Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес на бреговете на р. Ла Плата.



1033 г.



Бургундия е присъединена към Свещената Римска империя.

Свещената Римска империя е създадена от германския крал Отон I, който завладява Северна и Средна Италия, включително Рим. В нея влизат и Чехия, Бургундия, Холандия, Швейцария и др. Воюва с племената в Южна Италия и славяните от поречието на р. Елба. Постепенно властта на императора става номинална, а Вестфалския мир (1648 г.) утвърждава превръщането на империята в конгломерат от независими държави. Ликвидирана е на 14 (28 – нов стил) декември 1805 г. с т. нар. Пресбургски договор, завършил поредната война между Франция и Австрия.

Бургундия е присъединена по време на управлението на Конрад II, император на Свещената Римска империя от 1024 г.






http://www.focus-news.net/ и www.ndt1.com
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.84 секунди