изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-10-23 @ 14:23 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1789 - Избирателите във Филаделфия единодушно избират Джордж Вашингтон за първи президент на САЩ - встъпва в длъжност на 30 април. 1997 - БСП се отказва от мандата си за съставяне на правителство. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.

2007 г.

Около 200 привърженици на десните политически сили в Унгария искат оставката на премиера и правителството по време на протест пред парламента днес. Органите на реда в унгарската столица са приведени в състояние на повишена готовност заради опити на протестиращите да демонтират полицейските заграждения. През последните три дни полицията е задържала около 20 протестиращи, които са обвинени в нарушаване на обществения ред и агресивни действия.

2007 г.

Пловдивски митрополит ще се избира между Знеполския епископ Николай и Деволския епископ Теодосий. На първия тур от гласуването най-много гласове получава Знеполският епископ Николай - 38 гласа. На втория и третия тур борбата е между епископ Теодосий и игумена на Рилския манастир Евлогий. При преброяването на гласовете става ясно, че печели епископ Теодосий с 31 гласа. На заседание на Светия Синод на 11 февруари ще бъде избран митрополитът на най-голямата българска епархия, която включва 9 духовни околии - Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.
Освен игумена на Рилския манастир и бивш ректор на Пловдивската духовна семинария Евлогий, в църковния вот участват Тихон - викарий на Западноевропейската митрополия, Теодосий и Николай - викарии на патриарх Максим и епископите Павел, Амбросий, Константин и Яков.
Знеполският епископ Николай (Николай Методиев Севастиянов) е роден на 19 юли 1969 г. в София. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в София. През 1990 г. е постриган в монашество във Враца. На 17 май 1993 г. е ръкоположен за йеромонах от Н. Св. Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Служи като ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария. На 29 юни 1993 г. е възведен в архимандритско достойнство. След това служи като протосингел на Софийска митрополия. През 2001 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски епископ”. Епископ Николай е викарий на Софийския митрополит.
В началото на май 2006 г. Знеполският епископ Николай подава оставката си, с която се отказва от поста викарий на Софийския митрополит. Причината са поисканите от Св. Синод доклади за работата на всеки епископ в Българската православна църква. Счита се, че синодалното решение е предизвикано от натиска на група епископи под неизвестно влияние и по-специално от страна на Павел Левкийски. На мястото на епископ Николай начело на Св. Синод застава Варненският митрополит Кирил, докато Негово Светейшество Максим е хоспитализиран поради счупения си крак. В оставката си епископ Николай пише, че щом патриархът не забелязва дейността му, значи тя е нищожна.
Деволският епископ Теодосий (Тодор Минчев Купичков) е роден на 9 ноември 1934 г. в с. Драгижево, Великотърновско. През 1955 г. приема монашество в Троянския манастир. Завършва Духовна семинария. Той обаче няма висше богословско образование. Ръкоположен е за йеродякон на 8 януари 1956 г. През 1962 г. е ръкоположен за йеромонах. На 27 юли 1967 г. е възведен в архимандритско достойнство. Епископ Теодосий е бил игумен на Лопушанския манастир. На 19 февруари 1997 г., по време на разкола, е хиротонисан за епископ от разколниците. След Всеправославния събор, проведен в София през 1998 г., хиротонията му е призната. Той е приет в единството на Българската православна църква с титлата Деволски епископ. Бил е назначен за викарий на Врачанския митрополит, но не е встъпил в длъжност.

2006 г.

Умира Павел Матев. Той е български поет, писател, есеист и публицист. Роден е на 6 декември 1924 година. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951 г.), председател е на Комитета за българите в чужбина (1978-1979 г.), председател на СБП (1988-1990 г.). За пръв път печата стихове през 1946 г. в старозагорския в-к “Литературен подем”. Стихотворенията му са преведени на много езици сред които са руски, немски, молдовски и полки език.
Някои съчинения: “Стихове” (1951 г.), “Дълг” (1955 г.), “Човешка тревога” (1960 г.), “Време, родина, любов” (1962 г.), “Родословие” (1963 г.), “Чайките почиват на вълните” (1965 г.), “Неоскърбени светове” (1969 г.), “Натрупани мълчания” (1973 г.), “Внезапни паузи” (1976 г.), “Когато птиците летят по-бавно” (1979 г.), “Повикан от щастливи бездни” (1982 г.), “Сърдечни затишия” (1985 г.), “В часа, когато сенките се раждат” (1987 г.), “Ти сън ли си” (1989 г.), “Ехо от олтара” (стих, 1992 г.), “Световъртеж” (1994 г.), “Бдения” (1996 г.), “Любов - магическа реалност” (стих., 1997 г.), “Смълчано време” (стих., 1997), “Преображения. Избрани произведения” (1998 г.), “Елегични изповеди”, (стих., 1999 г.) и др.

2002 г.

Парламентарната група на ОДС внася в XXXIX НС първия вот на недоверие към правителството. Част от мотивите на опозиционната група на ОДС са: "хаосът в управлението, въвеждането на убийствени данъци върху имуществото на гражданите, увеличението на патентните данъци, както и ДДС върху лекарствата, които създават сериозни социални напрежения". Вотът на недоверие е внесен 6 месеца след избирането на Симеон Сакскобургготски за премиер.

1997 г.

БСП се отказва от мандата си за съставяне на правителство. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.

1997 г.

Седемдесет израелски войника загиват при сблъсък на два транспортни вертолета, южно от Ливан.

1992 г.

Умира Христо Христов - български историк, академик (1974 г.). Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1940 г. От 1953 г. е професор по нова и най-нова история на България в Софийския университет. От 1963 г. е директор на Института по история към БАН. Негови съчинения са: “Захари Стоянов. Обществена и политическа дейност” (1948 г.), “Революционната криза в България през 1918-1919 г.” (1957 г.), “Освобождението на България и политиката на западните държави (1876-1878 г.)” (1968 г.), множество публикации и др. Съавтор е на колективния труд “История на България” (т. 1-3, 1961-1964 г.).

1974 г.

На заседание на Управителния съвет на Съюза на българските писатели е гласувана декларация по повод на току-що излязлата в Париж книга на Александър Солженицин "Архипелаг ГУЛАГ". Писателят е квалифициран като "предател и враг на СССР".

1974 г.

Китайският комунистически лидер Мао Цзедун обявява програмата за “културна революция” в страната.

1972 г.

В Австралия е намерен най-големият в света опал (1520 карата).
Опалът е минерал, аморфен силициев двуокис, който може да бъде жълт (восъчен опал), зелен (празопал) или с пъстри отблясъци. Опалът е използван за декорация и като полускъпоценен камък.

1968 г.

Умира Димитър Димов - политически и военен деец, генерал. Роден е в с. Търново, Източна Тракия. От 1922 г. е член на БКП . Участва в Септемврийското въстание 1923 г. и след поражението му е заловен и хвърлен в затвора. Пуснат е на свобода през 1924 г. като след това продължава активната си политическа дейност. Оглавява партийната организация в Ямбол. След априлския атентат 1925 г. е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор. След като излежава 15 години е освободен. В годините 1943–1944 г. е командир на VI въстаническа оперативна зона и пълномощник на ЦК в Ямболския край. След 9 септември 1944 г. заема отговорни политически и държавни постове.

1960 г.

Българска делегация участва в заседанията на Политическия консултативен съвет на държавите - участнички във Варшавския договор. Обсъждат се въпросите на разоръжаването, сключването на мирен договор с Германия и др.
Варшавският договор е военно-политически съюз, създаден с договор, подписан на 14 май 1955 г. във Варшава от България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Албания ( през 1968 г. излиза от Варшавския договор). В съответствие с Устава на ООН участниците се задължават да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или нейната употреба. В случай на нападение над някоя от държавите участнички, подписалите Варшавския договор, те са задължени да и окажат незабавна помощ с всички средства, включително и въоръжена сила. Висш орган на Организацията на Варшавския договор е Политическият консултативен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което заедно с Военния съвет и щаб ръководи дейността на Обединените въоръжени сили. Варшавският договор е прекратен на 1 юли 1991 г.

1952 г.

В София е създадена Българска търговска палата като обществена организация за развитие на икономическите връзки и сътрудничество на България с чужбина.
Българската търговско-промишлена палата е неправителствена обществена организация за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на стопанските интереси на членовете си, както и за съдействие в развитието на международното икономическо сътрудничество. Създадена е през 1952 г. като юридическо лице. Тя се явява като наследник на съществуващите през 1895-1947 г. търговско-индустриални камари. Седалището й е в София. Основава се на принципите на доброволно членство, автономия и самофинансиране. Членуват над 22 000 стопански субекта на територията на България с различна форма на собственост. В големите градове са учредени 27 регионални промишлени палати. БТПП е част от единната международна мрежа от търговски палати в света, с 200 от тях поддържа редовни връзки. Участва в дейността на 30 правителствени и неправителствени международни организации. От 1992 г. е редовна членка на Международната търговска камара със седалище в Париж.

1947 г.

Завършва Първата национална конференция на ТКЗС. Тя се провежда в продължение на 4 дни и се приема правилник за вътрешния ред в тях. Набляга се на най-строго спазване принципите на доброволността.

1945 г.

В периода 4 – 11 февруари се провежда Ялтенската конференция. В нея участват държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания, с участието на министрите на външните работи и висши военни. Й. В. Сталин, Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил уточняват плановете за окончателния разгром на нацистка Германия; набелязват основни принципи на следвоенния международен ред и прякото участие на СССР, САЩ и Великобритания в решаването на унаследените от войната проблеми. Взема се решение за разделяне на Германия на 3 окупационни зони (съветска, американска и британска, като от американската и британската зона се отделя територия за френска окупационна зона). Държавниците одобряват подготовката на конференция за приемане на Устава на ООН и за нейното създаване. На 13 февруари се приема споразумение за Далечния изток, което признава Монголската народна република, предоставя Южен Сахалин и Курилските острови на СССР, постановява сътрудничеството между Съветския съюз и Китай. СССР се съгласява да участва в разгрома на Япония 3 месеца след края на войната в Европа.

1945 г.

Офицери, подофицери и войници от Първа българска армия са изпратени в 57-а армия за усвояване на съветски противотанкови средства за близка борба с танкове.

1943 г.

Роден е Петър Чернев - български певец, композитор. Завършва Естрадния отдел при БДК (1969 г.). Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание”, която печели III награда на фестивала “Златен Орфей” (1975 г.). Същата година се представя в международна конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с награда на ОНС - Бургас, а изпълнената от него песен - “Балада за българката” (музика Й. Колев) - със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение” (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър”. Занимава се с продуциране на музика.

1935 г.

Роден е Месру Мехмедов - български диригент. Първоначално учи в родния си град, основава хор и дирижира. Завършва Ленинградската консерватория през 1960 г., възпитаник е на проф. Мусим. След завръщането си в България работи в Симфоничния оркестър в Пловдив, отначало като помощник, по-късно и като главен диригент на оркестъра. Дирижира хора на Пловдивското певческо дружество (1963-1969 г.) и често гостува на други симфонични оркестри в страната и в чужбина. Успява да се наложи като перфектен професионалист. Лауреат е на Втора награда на международния конкурс за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген и Първа награда на международния диригентски конкурс “Димитри Митропулос” в Ню Йорк (за фантазията “Франческа ди Римини” от П. И. Чайковски). През 1969 г. Л. Бърнстейн го кани за свой помощник в Нюйоркската филхармония. Умира на 18 януари 1971 г. при самолетна катастрофа в Швейцария.

1928 г.

Умира Хендрик Антоан Лоренц - холандки физик. Работи в областта на теоретичната физика. Създател е на класическата електронна теория, с помощта на която обяснява много електрически и оптични явления. Разработва динамиката на движещите се среди, извежда преобразуването на теорията на относителността. Лауреат е на Нобелова награда за физика през 1902 г., заедно с П. Зееман.

1923 г.

Извършен е неуспешен атентат на ВМРО срещу премиера Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов в ложата на Народния театър.

1922 г.

Компанията “Форд” купува за 8 милиона долара компанията “Линкълн”.

1915 г.

Германия обявява британските териториални води за зона на военни действия: всички намиращи се там кораби ще бъдат потопявани без предупреждение.

1913 г.

Роден е Етиен Мартен - френски скулптор. Получава солидно образование в Художественото училище в Лион. Автор е на нетрадиционни, оригинални скулптури от естествени материали, на поредицата “Домовете”. Носител е на Голямата награда на биеналето във Венеция, Голямата национална награда за изкуство. Член е на Френския институт.

1911 г.

Фирмата “Ролс-Ройс” утвърждава емблемата за своите автомобили – статуетката “Духът на екстаза” (Spirit of Ecstasy), създадена от скулптура Чарлс Сайкс.
“Ролс-Ройс” са марка леки автомобили, произвеждани във Великобритания от 1904 г. от едноименната фирма.

1906 г.

Департаментът на полицията в Ню Йорк взима решение за използване на пръстовите отпечатъци за идентифициране на престъпници.

1902 г.

Роден е Адолф Хайнц Бекерле - германски дипломат. Роден e във Франкфурт на Майн. Завършва стопански науки в университета "Гьоте" и следва няколко семестъра право, философия и медицина. Член е на Националсоциалистическата партия от 1922 г. В края на 20-те и началото на 30-те години прави бърза кариера в отрядите на СА. Депутат е в Райхстага от юли 1932 г. Дълги години е полицейски служител, като заема различни длъжности. От 6 юли 1941 г. е назначен за пълномощен министър в София, на който пост остава до 5 септември 1944 г. Заловен е при опита му да напусне България и изпратен в СССР, където е осъден на 25 години затвор. Освободен е на 13 октомври 1955 г. и върнат в родния му град. Работи в консултантска фирма за изкуствени материали. В края на 50-те и началото на 60-те години срещу него е предявено обвинение, че като пълномощен министър в България е съдействал за избиването на евреи, но делото е прекратено поради влошеното му здравословно състояние.

1901 г.

Умира Димитър (Мицо) Николов Делчев - български деец на македонско-одринското революционно движение, брат на Г. Делчев. Като ученик в Солунската българска мъжка гимназия се включва в революционно-освободителното движение, участва в терористични акции. От лятото на 1900 г. е в четата на Хр. Чернопеев.

1894 г.

Умира Адолф Сакс (Антоан Жозеф) - белгийски майстор на духови инструменти. Работи в Брюксел, а от 1836 г. - в Париж. Усъвършенства редица духови инструменти. Изобретател е на саксофона, както и на семинарни духови инструменти - саксхорни (патентовани през 1845 г. в Париж).

1889 г.

Със заповед № 62 по Военно ведомство е обявено Положение за въоръжението в армията.

1885 г.

Роден е Асен Златаров - химик органик и биохимик, учен демократ и хуманист. Роден е в Хасково. Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски", завършва обучението си в Женева. По-късно специализира химия на храненето и хранителните продукти в Мюнхен. От 1910 г. е асистент в катедрата по органична химия и частен доцент (1920 г.) по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1920 г. е и частен доцент по биохимия, а след това и редовен доцент по химия на храненето при катедрата по органична химия, извънреден и редовен (1936 г.) професор в същата катедра на Физико–математическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1929 г. до смъртта си е председател на Съюза на химиците в България.
Асен Златаров е основоположник на биохимията в България. Изследва състава, калоричността и начина на приготвяне на храните от българската национална кухня. Открива специфична реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Изключително продуктивен, Асен Златаров изнася стотици научни съобщения и доклади, издава редица трудове, по-важните от които са: "Фитобиохимични студии", "Изхранването на България", "Приноси към ензимохимията на тежките метали", "Розата и индустрията за розово масло в България" и др. Сътрудничи на почти целия литературен печат, пише стихотворения, автор е на две лирични книги – "Цветя за него" и "Песен за нея" и на романа "В града на любовта".
Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г.

1880 г.

Роден е Венелин Генев - политически и държавен деец, юрист, професор. Завършва право в Женева (Швейцария) и след завръщането си в България постъпва на преподавателска работа във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Кл. Охридски"). През 1908 г. е избран за доцент, през 1913 г. - за извънреден професор, и през 1918 г. - за редовен професор. Занимава се с проблемите на общата теория на държавата и правото. Наред с преподавателската и научноизследователската си дейност, включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Радикалдемократическата партия и става един от ръководните и дейци. От май до октомври 1919 г. е министър на правосъдието. Участва в състава на българската делегация за изготвянето и подписването на Ньойския мирен договор 1919 г., след което до май 1920 г. е български пълномощен министър в Париж. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в редовете на Демократическия сговор, но през есента на 1925 г. го напуска и минава в опозиция на сговористкия режим. В следващите години постепенно се оттегля от активна политическа дейност. След 9 септември 1944 г. заедно с Цв. Бобошевски и Т. Павлов е включен в състава на Регентството 1944-1946 г. По-късно минава в опозиция на отечественофронтовската власт, за която е преследван и интерниран вън от столицата. По-главни негови трудове са "Правните отношения и правните институции", "Съвременно асоциационно право и дружествата с ограничена отговорност", "Историческото развитие на несъстоятелността в неговите главни моменти", "Историческото развитие на търговското право", "Държавата като колективна сигурност", "Научната и правна синтеза" и др.

1871 г.

Роден е Фридрих Еберт - немски политик, държавник. От 1893 г. е редактор на локалния социално-демократичен в-к "Бремер Бюргерцайтунг" и заема висши постове в бременската социално-демократична организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социал-демократична фракция в Райхстага в годините на Първата световна война и изиграва ключова роля в драматични дни на Ноемврийска революция в Германия. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народните представители. Той е първият в историята на Германия райхспрезидент, избран на 11 февруари 1919 г. от заседаващото във Ваймар Националното събрание и заема поста до смъртта си. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейските държави. Подкрепя водената от Г. Щреземан политика на разбирателство с Франция и си навлича омразата на германските националистични групи.

1863 г.

Роден е Алфред Франсоа Лакроа - френски минералог, член на Френската АН (1904 г.). През 1887 г. завършва Фармацевтичния институт в Париж.. От 1893 г. е професор в Националния музей за естествена история, където работи до края на живота си. От 1914 г. е несменяем секретар на Френската АН. Автор е на трудове по теоретична и регионална минералогия, по вулканология. Описва изригването на вулкана Мон Пеле на о-в Мартиника (1902 г.). През 1930 г. му е присъден медалът "Пенроуз" на Американското геологическо дружество. В негова чест е наречен минералът лакруит (Na4Ca2Al3 [PO4] (OH,F)8. Алфред Франсоа Лакроа умира на 16 март 1948 г. в Париж.

1846 г.

Роден е Николай Алексеевич Умов – руски физик. След завършване на Московския университет (1867 г.) е доцент (1871 г.), професор (от 1875 г.) в Новорусийския университет в гр. Одеса. Професор е в Московския университет (от 1893 г.), в който създава физически институт. Води експерименталната работа в лабораториите на Московското техническо училище. Изследванията му са посветени на теорията на трептящите процеси в еластични среди, която Николай Умов разпространява и върху термомеханичните явления в тези среди. Въвежда понятието плътност на потока енергия. Предлага общо решение на задачата за разпределението на електрическите токове по произволни проводящи повърхности (1875 г.). Има изследвания върху теорията на земния магнетизъм (1902-1904 г.). Николай Умов умира на 28 януари 1915 г. в Москва.

1844 г.

В дните между 4 и 22 февруари Георги Раковски е в затвора в Русе.

1820 г.

Родена e Божена Немцова (Барбора Панклова) - чешка писателка. Литературната си дейност започва със стихотворение "Чешки жени" (1843) и книгата "Народни приказки и предания" (ч. 1-7, 1845-1847). Известност й носят реалистичните разкази и повести от 50-те години на XIX в.: "Барушка", "Дивата Бара", "В замъка и около него", повестта "Баба" (1855) и др. Събира и издава в чешкия превод "Словашки приказки" (1857-1858).

1815 г.

Роден е Йосип Юрай Щросмайер - хърватски политически деец, епископ. Получава богословско образование. През 1834 г. получава научната степен доктор по философия, а от 1842 г. и теология. От 1850 г. е епископ в Джяково. В периода 1860-1873 г. е един от ръководителите на Народно-либералната партия, която се бори за автономия и независимост на хърватски земи в пределите на Хабсбургската монархия. Бори се за политическо сближение между славянските народи и за единство на южните славяни (“югославизъм”). На Ватиканския събор (1870 г.) се обявява срещу догмата за папската непогрешимост. Той е един от основателите на Югославския АН и изкуствата в Загреб (1867 г.), на университета (1874 г.) и др. Съдейства за развитието на книжовната дейност в южнославянските земи. Подпомага братя Д. и К. Миладинови за издаване на сборник “Български народни песни” (1861 г.), както и други българи в книжовната им дейност.

1808 г.

Роден е Йозеф Кайетан Тил - чешки писател, възрожденски деец, един от създателите на чешкия театър. Автор е на повести и романи с исторически и съвременни сюжети: “Розина Рутхардова” (1839 г.), “Последният чех” (1844 г.) и др. Създава гражданската драма (“Дъщерята на подпалвача”, 1877), пише историко-патриотични драми (“Ян Хус”, 1848 г., “Жижка”, 1849 г.). Автор е на драмите “Страконицкият гайдар, или Празникът на горските духове (1847 г.), “Кървавият съд, или Кутнохорските миньори” (1848 г.),”Видението на Иржи” (1849 г.) и др. Песента “Къде е моят роден край?” от музикалната комедия “Фидловачка” (1843 г.) е включена като първа част на чешкия национален химн (от 1918 г.).

1797 г.

Земетресение разрушава столицата на Еквадор - Кито. Кито е един от най-старите градове в Южна Америка. Основан е от испанците през 1534 г. Пострадал от големите земетресения през 1797 г. и 1859 г

1794 г.

Франция забранява робството в своите колонии и обявява робите за свободни граждани.

1789 г.

Избирателите във Филаделфия единодушно избират Джордж Вашингтон за първи президент на САЩ. Встъпва в длъжност на 30 април. Той е президент до 1797 г. Организира американската армия и освобождава отечеството си от английско владичество. Воюва срещу индианци и французи (1753-1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. Главнокомандващ е американската армия във Войната за независимост на Северна Америка. През 1787 г. под председателството на Вашингтон, е изработена Конституцията на САЩ, която с малки поправки е валидна и днес.

1774 г.

Умира Шарл Мари дьо ла Кондамин - френски математик, астроном, географ, пътешественик. Почетен член на Петербургската, Берлинската и други чуждестранни академии на науките, член е на Парижката АН (1760 г.). Участва в Перуанската експедиция (1736-1743 г.). Съставя първата сравнително точна карта на басейна на Амазонка. Той е един от учените, които измерват градусите на меридиана под екватора. Описва методите за приготвяне на каучукови изделия.

1708 г.

Кантата № 71 става първото напечатано произведение на Й. С. Бах.
Йохан Себастиан Бах е немски композитор и органист. От 1703 г. до 1723 г. работи като придворен и църковен музикант в Арнщат, Ваймар, Мюлхаузен, Кьотен. От 1723 г. до края на живота си е органист в църквата "Св. Тома" в Лайпциг. Автор е на около 300 религиозни и 20 светски кантати, пасиони, прелюдии, токати и фуги за орган и за пиано, сюити, концерти за цигулка и др. ("Коледна оратория", "Меса в си-минор", "6 Бранденбургски концерта" и др.; около 30 творби, написани по поръчка на светски лица) на теоретичния труд "Изкуството на фугата" (1748-1750 г.). От 1950 г. в Лайпциг на всеки 4 години се провежда международен конкурс на името на Бах.

1585 г.

Френският крал Хенри III провъзгласява независимостта на Нидерландия.
През 57 г. пр. Хр. земите на Нидерландия, заселени с германски племена и келти, са завладени от Цезар. Нидерландия. е римска провинция през 15 г. пр. Хр. През VII-VIII в. влиза в състава на Франкската държава. В периода X-XII г. се обособяват феодални графства и херцогства - Холандия, Брабант, Фландрия и др. XII-XIII се характеризират с икономическо развитие на градовете (търговия и текстилно производство), разширяване на привилегиите им. През XIV – XV в. след династични бракове отделните държавици са включени в Бургундското херцогство (XV в.) и към австрийските Хабсбурги (1477 г.). В резултат на Нидерландската революция през XVI в. и на освобождаването й от испанското владичество, е образувана независимата република на Съединени провинции (призната с Вестфалския мир 1648 г.) - една от най-големите държави в света. През XVIII в. след Войната за австрийското наследство е завладяна от Австрия. След Виенския конгрес 1815 г. е обявена за Нидерландско кралство, към което са присъединени Белгия и Люксембург. През 1830 г. (след Белгийската революция) Белгия излиза от Нидерландското кралство. По време на Втората световна война е окупирана от нацистка Германия. До Втората световна война Нидерландия е третата по големина колониална империя в света. След войната участва в сформирането на Бенилюкс. През 1958 г. се присъединява към Европейската икономическа общност. През 1949 г. Нидерландия става една от основателките на НАТО.
Нидерландия е държава в Западна Европа, край Северно море. Площта й е 41 500 кв. км. Населението по преброяване от 1996 г. е 15 500 000 души. То се състои от холандци, фламандци, фризи. Официалният език е нидерландски. Столица й е Амстердам. Парична единица - евро (до 2002 г. - гулден). Административно се дели на 12 провинции. Законодателният орган е Двукамарен парламент. Нидерландия е Конституционна монархия.

1498 г.

Умира Антонио дел Полайоло (Антонио дел Бенчи) - италиански живописец, скулптор, гравьор. Представител на Флорентинската школа от късното куатроченто. Стилът му е повлиян от творбите на Донатело и А. дел Кастаньо. Полайоло е създателят на гробницата на папа Сикст IV във Ватикана, бронз, 1489 - 1493 г. Живопис – “Херакъл и Антей", ок. 1465 г., Уфици, Флоренция; "Похищението на Деянира", музей на Йейлския университет, Ню Хейвън.

786 г.

Харун Ал Рашид става халиф на Багдад.Той е от династията Абасиди. Идва на власт и управлява с помощта на везири от династията Бармакиди, представители на иранската аристокрация. През 803 г. след отстраняването им управлява сам. По време на неговото управление в халифата се развиват селското стопанство, занаятите, търговията и културата (предимно литературата). Продължава борбата с Византия, започната от неговите предшественици. Умира по време на военен поход в Средна Азия. Известен от приказките “Хиляда и една нощ”.


Календарът е на Агенция “Фокус”

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.79 секунди