изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-09-19 @ 04:47 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   870 - Създадена е българската православна църква. 1942 - Арестуван е Никола Вапцаров 1943 - Поставено е началото на депортиране на евреите от Беломорието 1854 - Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция

 



2007 г.



В отцепилата се от Грузия непризната република Абхазия се провеждат парламентарни избори. По данни на Централната избирателна комисия в Сухуми избирателната активност към 18:00 местно време е 40%. Около 130 хил. жители на сепаратисткия район имат право на участие във вота, в резултат на който ще бъдат избрани народните представители в 35-членния парламент на Абхазия. Според избирателния закон, изборите се смятат за действителни, ако я тях са взели участие 25% от имащите право на глас. За 35-те депутатски места се състезават 108 кандидата. 84 международни наблюдатели от Русия, Белгия, Франция, Италия, Полша, Йордания, Германия, Армения, Украйна, Молдова и от непризнатите републики Приднестровие, Южна Осетия и Севернокипърската турска република следят за нарушения в деня на изборите.





2007 г.



Митнически служители на Капитан Андреево залавят 27.630 кг хероин. Наркотикът е открит при проверка на лек автомобил Форд “Фокус”. Колата е управлявана от 57-годишен хърватски гражданин, пътуваща от Турция за Хърватия. Хероинът, разпределен в 51 пакета е бил укрит в специално изработен тайник. По цени за нуждите на съдопроизводството заловената пратка е за около 2.5 млн. лв. На шофьора е съставен акт за митническо нарушение.

Два дни по –рано на пункта са задържани 5.330 кг хероин пренасяни от турски гражданин пътуващ за Германия.





2005 г.



При нападение срещу патрул в района на град Хамза (разположен на около 50 км от Дивания, в провинция Кадисия) е ранен редник Гърди Христов Гърдев, картечар от І-ви взвод на І-ва рота на Четвъртия пехотен батальон на Българската армия. Патрулът се е движил по южната част на пътя “Тампа” на 40-45 км. от база “Еко”. По-късно, въпреки оказаната му спешна медицинска помощ, редник Гърдев умира. Оказва се, че стрелбата идва от американски войник, охраняващ радиорелейния пост в близост до крайната точка на българската зона за отговорност по пътя “Тампа”. В резултат е извършена проверка на Многонационалните сили в Ирак. На специален брифинг в Багдад (11 март 2005 г.) ген. Джордж Кейси, командващ Многонационалната дивизия съобщава, че американските военни са допуснали две грешки, довели до смъртта на редник Гърди Гърдев – не са положили достатъчно усилия за идентифициране на обектите, намиращи се на главен път "Тампа", и са открили директно огън без предупредителни изстрели, както изискват правилата за употреба на сила. От американска страна са категорични, че не е имало умисъл в действията на американските военни от радиорелеен пост №5.

На 8 март редник Гърди Гърдев е погребан с почести в родното си село Долно Съхране.

Редник Гърди Христов Гърдев е роден на 18 май 1974 г. в гр. Казанлък. Постъпва в Българската армия като кадрови военнослужещ през 2003 г. Службата му преминава в поделение 38 220 гр. Казанлък. Редник Гърдев не е женен. Със заповед на министъра на отбраната младши сержант Гърди Гърдев е произведен посмъртно в по-горно звание "Офицерски кандидат" и награден с награден знак "За вярна служба под знамената" І степен.





2002 г.



СЕМ избира за нов генерален директор на БНТ временно изпълняващия длъжността Кирил Гоцев.

Кирил Гоцев завършва Техническия университет, специалност "Радио, телевизия и електроника". Работи в БНТ от 1985 г. като анализатор в "Програмна апаратна", анализатор в "Субтитрираща апаратна", видеомонтажист, технолог, заместник-директор на дирекция "Техника". За периода 1993-1994 г. е директор на дирекция "Техника", през 1994- 1995 г. е изпълнителен директор. От 1995 г. Гоцев е преподавател в Нов български университет. От 1999 г. е директор на изложение "Мултимедийни и тв технологии".





2001 г.



Във връзка с напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов заявява, че България е готова да изпрати военни сили в помощ на Македония.

По-късно военният министър Бойко Ноев уточнява, че българското правителство би изпратило военни части само в рамките на инициатива на международната общност, т.е. ако Съветът за сигурност на ООН вземе такова решение. Ноев заявява, че изказването на П. Стоянов трябва да се тълкува като "морално-политическа подкрепа за нашите македонски приятели".

Правителството излиза с декларация, че България предлага техническа помощ на Македония, ако тя пожелае. Премиерът Иван Костов заминава на двудневно посещение там на 8 март.





1989 г.


Умира Михаил Люцканов – български оперен певец и артист. Люцканов учи в Софийското музикално училище при Иван Вульпе. Основа на концертния му репертоар стават баритоновите арии от оперите "Травиата", "Севилският бръснар", "Бал с маски", "Мазепа", песните на Д. Христов. През 1927 г. заминава за Италия и учи в Рим при Еторе Борукия. През 1927 г. Люцканов става и първият популяризатор на български песни в Италия, където става член на Интернационалния експериментален театър за оперната младеж. През 1929 г. се завръща в България и е приет за артист стажант в Софийската държавна опера. В продължение на 31 сезона, от 1929 до 1961 г., Люцканов участва активно в оперния живот на страната, като изпълнява 61 роли в 1 898 спектакъла предимно в рамките на лиричния баритонов репертоар. Сред тях по-известни са: Онегин ("Е. Онегин"), Жермон ("Травиата"), Валентин ("Фауст"), Роберт ("Йоланта"), Марсел ("Бохеми"). Люцканов играе над 200 пъти ролята на Фигаро. Разделя се със сцената през 1961 г. През 1976 г. публикува книгата "Моят път към оперната сцена".





1983 г.


Умира Стефан Илчев – български езиковед. Роден е на 29 септември 1898 г. в Ботевград. Завършва славянски филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1925 г. Специализира славистика във Варшава, Краков и Прага в периода 1929-1930 г. От 1954 г. до 1965 г. е старши научен сътрудник в Института за български език. Научните му интереси са в областта на българската антропонимия и лексика. Автор е на: "Времена и думи. Езикови въпроси" (1942 г.), "Български именник" (1968 г.), "Речник на личните и фамилни имена у българите" (1969 г.). Той е един от съставителите на "Речник на съвременния български книжовен език" (3 т., 1955 г.- 1959 г.), "Български тълковен речник" (1955 г.), "Български етимологичен речник" (1971 г.-1978 г., т. I, II), "Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ-ХХ в." (1974 г.) и др.





1981 г.



В гр. Мексико се открива изложбата "Средновековна България - изкуство и цивилизация". Изложбата е част от тържествата посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. Те се провеждат в Мексико от 28 февруари до 6 март 1981 г. Участие взима и Людмила Живкова.





1980 г.



Като самостоятелно звено към БАН е създаден Център по кирило- методиевистика. Негов председател е акад. Петър Динеков.

Петър Динеков е литературен историк. От 1945 г. е професор по български език и литература, а от 1966 г. е академик. За периода 1962-1964 г. Динеков е заместник-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Ръководител е на катедрата по българска литература и на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН. Динеков е директор на Института по фолклор към БАН от основаването му. Научните му интереси обхващат цялостното развитие на българската литература и българския фолклор. По-важните му съчинения са: "Българска лирика. Антология" (1940 г.), "Първи възрожденци" (1942 г.), "Българска народна поезия" (1949 г.), "Стара българска литература. Част I и II" (1950 г. и 1953 г.), "Литературни образи" (1956 г.), "Български фолклор. Том I" (1959 г.), "Възрожденски писатели" (1962 г., 2 издание 1964 г.), "Литературни въпроси" (1963 г.) "Старобългарски страници. Антология" (1966 г.; 1968 г.), "Из историята на българската литература" (1969 г.), "Между свои и чужди" (1969 г.), "Историческа съдба и съвременност" (1972 г.), "В света на Христо Ботев" (1976 г.), "При изворите на българската култура" (1977 г.), "Между фолклора и литературата" (1978 г.), "Похвала на старата българска литература" (1979 г.), "В живота и литературата" (1982 г.), "Литература и култура" (1982 г.), "По следите на българската литература и наука" (1988 г.), "Проблеми на старата българска литература" (1989 г.), "Стойко Стойков" (1993 г.) и др.





1977 г.



Румъния е разтърсена от най-силното в историята земетресение в Югоизточна Европа, епицентърът е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, и е с магнитуд около 7.2 по скалата на Рихтер. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 км. Тръсът довежда до разрушаването на над 8500 сгради и убива повече от 1600 души в Румъния и България. Земетресението в България е усетено най-силно в Свищов, където под руините на сградите загиват над 100 души. Съборени са жилищни блокове на ул. “33-ти свищовски полк”, общежитие на "Свилоза", административната сграда на "Рудметал". Сериозно е повредена търговската гимназия, училище "Димитър Благоев", консервната фабрика, църквата "Св.Троица", строена от Кольо Фичето.

Причината за силната разрушителна мощ е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.





1969 г.


Издадено е постановление на Министерския съвет за организацията на банковата система в България.





1969 г.



Умира Цветана Романска - българска фолклористка, етнографка, литературоведка и лексикографка. Родена е в София на 16 декември 1914 г. Тя е дъщеря на Стоян Маринов Романски - български славист, създател на съвременната българска лексикография. Академик Цветана Стоянова Романска завършва славянска филология в Софийския университет през 1937 г., специализира в Карловия университет в Прага, където защитава докторска степен през 1939 г. През 1963 г. става професор по славянски фолклор и етнография в Софийския университет. Работи в областта на старата българска литература, славянските литературни връзки, славянска лексика, етнография и български фолклор. Автор е на множество научни студии, изследвания, монографии и речници.





1968 г.


Роден е Киркор Киркоров – български боксьор. През 1984 г. той печели златен медал от турнира “Странджата”. През 1986 г. става европейски вицешампион, а през 1992 г. световен шампион.





1963 г.


Умира Владимир Зографски - висш духовник, архимандрит. Роден е през 1877 г. в с. Тиховлища, Костурско. В периода 1921-1924 г. и 1929-1963 г. е игумен на Зограф. Със своята дейност допринася за опазването на Зографската обител като български манастир на гръцка територия.





1961 г.



Роден е Теодосий Спасов - български музикант. В творчеството си съчетава българския фолклор със джазимпровизация, като по този начин създава собствен музикален стил. Сп. “Нюзуик” го нарежда сред талантливите музиканти от Източна Европа, създал “нов музикален жанр”. Завършва Музикалното училище в Котел и след това Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Теодосий Спасов свири с изявени български джаз музиканти като В. Николов, О. Видев, Й. Ибрахимова, Б. Динев, Петър Петров и квартет “Русе”, “Акустична версия”. Участва в различни джазфестивали, множество концерти и записи, където свири със световни джазмузиканти- А. Мангелсдорф, Т. Гурту, Раби Абу Халил, Глен Велес, Л. Йънг, Диониси Савополус и много др. Концертира с “Мистерията на българските гласове”, а през сезона 1998-1999 г. работи с ирландско танцово шоу “River Dance”. В България негови партньори са Хр. Йоцов, Ст. Янкулов и Р. Тосков. Записва с А. Вапиров, С. Щерев, И. Папазов и др. Теодосий Спасов е автор на музиката към филмите “Граница” и “Гори, гори, огънче”, на обработки на народни песни и пиеси, на композициите “Пясъчното момиче” (сюита), “Манипулация”, “Палеонтологомания” и др. Сред признанията, които получава, са: “Музикант на годината” за 1997 г.; статуетка “Аполон” 2001 г. за дългогодишно ярко присъствие в българския музикален живот и за успеха на световните сцени. Неговите произведения са “Дълъг път” (1985 г.), “Пясъчно момиче” (1989 г.), “Гурбет мохабет” (1990 г.; с М. Левиев и квартет “Катуми”); “Уелкя” (1994 г.), “Beyond the Frontiers” (1995 г.), “The Glimpse” (1996 г.; с Тр. Гурту); “А Fairy-Tale” (1997 г.; с А. Вапиров и Ст. Янкулов), “Fairy Tale Trio - Jazz Accross the Border” (1998 г.); “Братимене” (1998 г.; с М. Левиев).





1954 г.


На пленум на ЦК на БКП се избират Политбюро и Секретариат на ЦК. Промените на практика са одобрение на промените, предложени от Вълко Червенков още на пленума през януари с.г. В новото Политбюро влизат: В. Червенков, Георги Дамянов, Антон Югов, Георги Чанков, Райко Дамянов, Тодор Живков, Георги Цанков, Енчо Стайков и Иван Михайлов. Кандидат-членове на Политбюро са Тодор Прахов и Петър Панчевски. Секретариатът включва Тодор Живков (първи секретар), Борис Тасков и Димитър Ганев.





1953 г.


Умира Теодор Гълъбов - български стенограф. Разработва теорията и методиката на българската стенография и подготвя "Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание" (1918 г.). Председател е на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897 г.), на дружество "Бързопис" (1903 г.). В периода 1923 г. –1929 г. е доцент по стенография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В годините между 1926 г. и 1935 г. Гълъбов е директор на Българския стенографски институт. Редактор и издател е на вестник "Бързопис" (1895 г.), списание "Бързопис" (1906 г.-1907 г.) и "Стенографско списание" (1924 г.-1926 г.); като притурка към "Стенографско списание". През 1925 г. излиза съставената от Т. Гълъбов "Кратка стенографска енциклопедия".





1952 г.



Американският актьор Роналд Рейгън (бъдещ президент на САЩ) се жени за Нанси Дейвис.

Роналд Уилсън Рейгън е 40-ият президент на САЩ (от 1981 г. до 1989 г.). Той е най-възрастният държавен глава в историята на щатите. Преди да стане политик в продължение на 25 години е киноактьор. Изпълнил е роли в 50 филма между 30-те и 50-те години. В същото време работи и като спортен коментатор, като заедно с това трупа опит и в синдикалната дейност - шест пъти поред е избиран начело на актьорската гилдия. Политическата му кариера започва когато два пъти спечелва изборите за губернатор на Калифорния - през 1966 г. и през 1970 г. През ноември 1980 г. побеждава Джими Картър в президентските избори и четири години по-късно е преизбран. Двата мандата на Рейгън са белязани от много скандали, сред които и финансирането на "контрите" в Никарагуа чрез тайни продажби на оръжие за Иран. По време на своето управление той възобновява политиката на САЩ отпреди Виетнамската война. Оказва военна помощ на местни бунтовници в Никарагуа и Афганистан. По негово нареждане са организирани инвазията в Гренада през 1983 г., както и бомбардировките над Либия през 1986 г. С тази си политика Рейгън успява да преодолее пораженческите настроения в обществото, датиращи от времето на войната в Индокитай, и да демонстрира нарасналата боеготовност на американската армия. Той предприема драстични икономически реформи, с които успява рязко да свали данъците и да даде огромна свобода на бизнеса. В течение на 5 години растежът на БВП в САЩ е над 4,2 процента. Немислим за времето си растеж! Това води до огромна вътрешна задлъжнялост. Но икономическият просперитет му позволява да предприеме безпрецедентен военноикономически натиск срещу СССР, който той нарича “Империя на злото”. През 1983 г. оповестява програмата за противоракетна отбрана на САЩ, известна като "Звездни войни". В периода 1985-1987 г. Рейгън води преговори и сключва споразумения със СССР за намаляване на стратегическите въоръжения. През 1981 г. оцелява при опит за покушение във Вашингтон, където е прострелян от атентатора Джон Хинкли. През 1985 г. претърпява операция от рак на дебелото черво, а две години по-късно го оперират от рак на кожата и рак на простата. Впоследствие заболява от Алцхаймер. До края на живота си живее уединено. Умира на 5 юни 2004 г.





1948 г.


Роден е Шейкин Стивънс (псевдоним на Майкъл Барат) - английски рокпевец. Изпълнява класически рокендрол в края на 60-те години. През 1969 г. сформира съпровождащата група “Сънсетс”. Славата идва след участието му в мюзикъла “Елвис” в Лондон (изпълнител на главната роля). Негови албуми са: “Shakin’ Stevens and the Sunsets - A Legend” (1978 г.), “Marie, Marie” (1981 г.), “This Ole House” (1981 г.), “Give Me Your Heart Tonight” (1982 г.), “The Bop Won’t Stop” (1983 г.), “Greatest Hits” (1984 г.), “Let’s Boogie” (1987 г.).





1947 г.


Избран е нов Управителен съвет на БАН с председател акад. Тодор Павлов.

Академик Т. Павлов е философ, естетик, литературен критик, политически и държавен деец. Завършва философия и педагогика в Софийския университет “Св. Климент Охридски". От 1932 до 1936 г. Павлов е професор по диалектически материализъм в Москва. Декан е на Философския факултет на Института по история, философия и литература в Москва. По това време написва труда си "Теория на отражението". Завръща се в България през 1936 г. и се отдава на научна и публицистична дейност. След 9 септември 1944 г. до 1946 г. е включен в Регентството. В периода 1947–1954 г. и 1962–1971 г. е член на Президиума на Народното събрание. Павлов е дългогодишен председател и почетен председател на БАН. В периода 1947–1952 г. и 1960–1977 г. е директор на Института по философия при БАН. Павлов основава и става главен редактор на списание "Философска мисъл". Издава книгите "На литературни и философски теми", "Обща теория на изкуството. Основни въпроси на естетиката", "Против объркването на понятията", "Материализмът и другите философски учения", "Информация, отражение, творчество", "Диалектическата материалистическа философия и частните науки" и др. Научното му творчество обхваща различни области: философия, изкуство, естетика, литературна критика и др.





1947 г.



Роден е Ян Гарбарек – норвежки саксофонист. Приносът му в областта на музиката е свързан с утвърждаването на характерен европейски стил в джаза. Влияние върху него оказва Дж. Колтрейн. През 1962 г. Гарбарек води собствен квартет, с който печели състезание за аматьори в секцията за нетрадиционна музика. През 1965 г. на "Molde Jazz Festival" Гарбарек среща Дж. Ръсел, който също има принос за оформяне на неговия стил. Гарбарек свири 4 години в групата на Ръсел. През 1969 г. Ян Гарбарек е поканен от М. Екер за запис в току-що създадената компания "ECM Records", където саксофонистът прави записи. През 70-те години на ХХ в. свири с Ч. Кърия и Д. Чери. Издава над 30 албума. Сред популярните му творби са: "The Esoteric Circle" (1969 г.); "Afric Pepperbird" (1970 г.); "Witchi-Tai-To" (1973 г.); "Belonging" (1974 г.); "Luminessence" (1974 г.); "Dis" (1976 г.); "Folk Songs" (1979 г.); "Eventyr" (1980 г.); "Wayfarer" (1983 г.); "Song For Everyone" (1985 г.); "All Those Born With Wings" (1986 г.); "Legend Of The Seven Dreams" (1988 г.); "I TookUp The Runes" (1990 г.); "Madar" (1992 г.); "Twelve Moons" (1992 г.); "Ragas And Sagas" (1992 г.); "Officium" (1993 г.); "Visible World" (1995 г.); "Rites" (1999 г.); "Mnemosyne" (1999 г.); "Raum 2 - Selected Recording" (2002 г.).





1945 г.


По искане на зам.-председателя на Съюзническата контролна комисия (СКК) в България генерал-полковник С. Бирюзов се изпращат немски военнопленници от България за СССР.





1944 г.



По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в Япония е обявена мобилизация на всички студенти.





1943 г.



Поставено е началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 кораба са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. От 10 март започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първата партида включва 20 000 души, която в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.

Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България”.

Близо деветте хиляди души от "стара България" са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу това решение. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество "Славия" също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро - Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.

Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортацията на евреите от "стара България". Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.





1942 г.



Арестуван е Никола Вапцаров. На 6-7 юли 1942 г. започва процесът по дело №585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП, сред които е и поетът. Въпреки усилията, положени от близките на Вапцаров, той е осъден на смърт чрез разстрел на 23 юли 1942 г. На този ден на стрелбището в Школата за запасни офицери са убити Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев.

Никола Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката смесена гимназия (1923-1926 г.). Учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932 г.). Член е на Комунистическата партия от 1935 г. От 1936 г. е в София, където работи като огняр на локомотив, техник в Държавния екарисаж (1938 г.). В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Вапцаров се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция в Разложкия край през ноември 1940 г. Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за три месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. Това е и причината да бъде арестуван.





1930 г.


Умира Васил Пундев – български публицист, журналист, литературен критик и историк. Роден е на 6 септември 1892 г. в Дупница. Участва в Балканската война (1912 г. –1913 г.) и в Първата световна война (1915 г.- 1918 г.). През 1919 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в Народната библиотека и като учител в Първа софийска мъжка гимназия. След възстановяването на ВМРО през 1919 г.се включва активно в дейността £. Участва в редактирането на вестник "Македония" от 1926 г. до 1930 г. В периода 1929-1930 г. е главен редактор на вестник "Вардар". Сътрудничи и в други литературни вестници и списания: "Слово", "Литературен глас", "Демократически преглед", "Златорог", "Отец Паисий" и др. След разцепването на ВМРО минава в крилото на генерал Ал. Протогеров и активно подкрепя федералистките идеи. Убит е на ул. "Шипка" в София от привърженици на Ив. Михайлов.





1928 г.



Роден е Алън Силитоу - английски поет и белетрист. Напуска училище 14-годишен, сменя различни професии. Служи в авиационните части на колониалните войски като радист. Пенсионира се по болест (заболява от туберкулоза) и заминава за Южна Франция, а по-късно се заселва на о-в Майорка. През 1957 г. завършва романа “Събота вечер, неделя сутрин”, който излиза следващата година и е награден като най-добър английски роман за 1958 г. Екранизиран. Други негови книги са: “Самотния бегач на дълги разстояния” (1959 г., екранизиран), “Генералът” (1960 г.), “Ключ за вратата” (1961 г.), “Старт в живота”, стихосбирката “Плъховете” (1961 г.). Повечето от произведенията му имат автобиографичен характер.





1925 г.


Умира полковник Рачо Хаджиев - военен деец. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след Освобождението завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. Хаджиев е командир на Пета запасна дружина от Четвърти пехотен Плевенски полк, с която действа във Видинския гарнизон. През 1904 г. е командир на Седемнадесети пехотен (Доростолски полк). По време на Балканската война (1912-1913 г.) Хаджиев участва в атаката на Чаталджанската позиция и в овладяването на Одринската крепост.





1914 г.



Петнайсетото ОНС одобрява всеобща амнистия в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. На 22 октомври 1913 г. е издаден Царският манифест за амнистия и поемане управлението на тези територии.





1913 г.


Със заповед № 136 по Действащата армия се уточняват мерките за запазване на реда в новозаетите земи в Македонското губернаторство. Забранява се на войската да изпълнява полицейски функции.





1904 г.


В Лондон Балканският комитет провежда конференция по македонския въпрос и защитава българската кауза с около 500 участници, сред които 40 депутати. Български представители са проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова.

Балканският комитет е неправителствена организация в Англия, основана през 1903 г. по инициатива на братя Ноел и Чарлз Бъкстон. Комитетът цели да подпомага балканската политика на английските управляващи среди. Разгръща активна дейност в навечерието и по време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Застъпва се за правата на България след поражението й във войните, но без особени успехи.





1902 г.


В Чикаго е основана Американската автомобилна асоциация.





1881 г.



Роден е Тодор Александров - деец на македоно-одринското национално революционно движение. Отначало учи в родния си град - Щип, а след това в българското педагогическо училище в Скопие. През 1903-1904 г. е избран за член на околийското ръководно тяло на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Щип. Три години по-късно е издигнат за окръжен войвода на Скопски революционен окръг. В началото на 1911 г. заедно с Хр. Чернопеев и П. Чаулев Т.Александров е избран за член на Централния комитет на ВМОРО. Под негово ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани през август 1912 г. Атентатите стават един от поводите за избухване на Балканската война 1912-1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. Т. Александров е мобилизиран и служи в щаба на Действащата армия. След края на войната е арестуван като военнопрестъпник, но успява да избяга от затвора. През 1919 г. заедно с генерал Ал. Протогеров и П. Чаулев Т. Александров възобновява вътрешната революционна организация под името Вътрешна македонска революционна организация. Той е открит противник на вътрешната и особено на външната политика на земеделското правителство. По негово указание след държавния преврат на 9 юни 1923 г. ВМРО участва активно в потушаването на Юнското и Септемврийското въстание. Отделни дейци на организацията участват и в убийство на сваления министър-председател Ал. Стамболийски. Намесата на ВМРО в политическия живот на България влияе отрицателно на авторитета й като национално-революционна организация и създава предпоставки за разцеплението й. За да избегне този процес, Т. Александров предприема стъпки за сближение с комунистическите сили в България и на Балканите, в резултат на което е подписан Майския манифест 1924 г. Виждайки отрицателния ефект на тази си стъпка, той, заедно с ген. Ал. Протогеров, излиза с декларация, че се отказва от подписа си под този документ. Въпреки това не успява да спечели доверието на двореца и правителството на професор Ал. Цанков. Убит е при неизяснени обстоятелства край с. Сугарево, Благоевградско.





1879 г.



Роден е Григор Иванов Чешмеджиев - български писател. Завършва право през 1903 г. във Висшето училище (днес Софийски университет). От 1908 г. е адвокат в София. Участва в Балканската и Първата световна война. По политически убеждения е широк социалист. Депутат е от 1919 г. до 1934 г. Става член на ОФ малко преди преврата на 9 септември 1944 г. След преврата става министър на социалната политика в кабинета на К. Георгиев. Организира издаването на опозиционния в-к “Свободен народ” (1945 г.). Негови съчинения са: “Под облак” (драма, 1911 г. с псевдоним Гр. Лютаков), “Изгубени страници” (1922 г., с псевдоним Via Dolorosa), “Сенки на младините” (1923 г.), “Синовете на Балкана” (роман-хроника на Балканската война, 1926 г.), “В навечерието на хаоса” (роман-летопис на Първата световна война, 1928 г.), “Към лобното място” (1930 г.), “Ильо болшевика” (1932 г.) и др. Защитава много комунисти на съдебни процеси (1941-1944 г.). Активен член на БСДП. През 1943 г. влиза в Отечествения фронт. През януари 1945 г. напуска ОФ и излиза в опозиция. Умира на 16 септември 1945 г. в София.





1875 г.


Роден е граф Михай Кароли – унгарски политик. От 12 януари 1919 г. до 20 март 1919 г. е министър - председател на Унгарската република. През 1919 г. отстъпва властта на болшевиките под ръководството на Бела Кун. Същата година емигрира. Връща се в Унгария през 1946 г. От 1947 г. до 1949 г. е посланик в Париж.





1872 г.


В Букурещ е създадено настоятелство за изграждане на паметник на Георги Раковски.





1872 г.



Излиза първия брой на американския вестник “Бостън глоуб”.





1869 г.


В Цариград започва да излиза седмичният вестник "Право". Изданието излиза до 1873 г. Счита се за продължител на вестник "Гайда" (1863-1867 г.), като следва неговата номерация. Издател е Ив. С. Дочков. Редактор - Ив. Найденов. Сътрудници са: М. Д. Балабанов, Д. Енчев, Т. Шишков, С. С. Бобчев, П. В. Оджаков, Н. Михайловски, Н. Павлович, Й. Груев, и др. Вестникът е типичен представител на просветителските издания през Възраждането.





1868 г.


Въпреки протестите на българското население в Пловдив пристига гръцкият духовник Игнатий. Той е назначен от Патриаршията за викарий на митрополит Панарет.

Панарет Пловдивски е назначен за митрополит в Пловдив през 1861 г. Местното българско население обаче отказва да го приеме като гръцки митрополит и през 1868 г. той се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. След като Панарет Пловдивски застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна и национална независимост, през 1872 г. той отново е назначен за митрополит в Пловдив и става член на Временния екзархийски съвет.





1864 г.



Роден е Михаил Такев (М. Т. Юнаков) - български политик и държавник. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и право в Париж (1893 г.). Като юнкер участва в преврата срещу княз Александър I и конвоира княза при напускането на България на 9 август 1886 г. Активен член на Демократическата партия и подпредседател на централното £ бюро. Бил е министър на вътрешните работи (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.), на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.), на вътрешните работи и народното здраве (21 юни – 28 ноември 1918 г.) в правителството на Ал. Малинов. Потушава войнишкия бунт през 1918 г. Многократно е избиран за народен представител в периода 1894-1918 г. Убит е от анархиста Георги Донски на 24 януари 1920 г. в Пещера.





1857 г.


Роден е генерал Алексей Ермолаевич Еверет. През 1876 г. той завършва Александровското военно училище и Николаевската академия на Генералния щаб през 1882 г. Участва в Руско-турската война (1877 –1878 г.). По време на Руско-японската война (1904–1905 г.) е генерал-квартирмайстор (началник на оперативното управление) в щаба на въоръжените сили в Далечния Изток. За периода 1906-1908 г. Еверет е началник на Главния щаб, след което командва корпус. От 1912 г. до 1914 г. командва войските на Иркутския военен окръг. В Първата световна война участва в Галицийската битка като командващ Четвърта армия. По-късно - от август 1915 г. е командващ Западния фронт. През 1917 г. той е уволнен от запаса.





1854 г.



По време на Кримската война (1853-1856 г.) Англия и Франция обявяват война на Русия в подкрепа на Турция. Англо-френски флот блокира Балтийско море и Севастопол, атакува Петропавловск Камчатски и провежда демонстративни действия в Бяло и Баренцево море. През септември в Крим е стоварена англо-френска експедиционна армия под командването на А.-Ж. Сент Арно и Ф. Дж. Реглан. Тя разбива руските войски на А. С. Меншиков при р. Алма и обсажда Севастопол. Отбрана на Севастопол от руския гарнизон под ръководството на адмирал В. А. Корнилов заставя съюзното командване да се откаже от щурма на крепостта и да премине към продължителна обсада. През 1855 г. военните действия се водят по всички фронтове, но решаващ остава Кримския. Руските войски са принудени да напуснат Севастопол и в края на 1855 г. военните действия са прекратени. Русия е в дипломатическа изолация и е принудена да сключи тежкия за нея Парижки мирен договор от 1856 г, който слага край на Кримската война (1953-1956 г.).





1852 г.



Умира Николай Василиевич Гогол - руски писател, поет и драматург. Гогол е основоположник на реалистичната школа в руската литература. Автор е на: "Тарас Булба", "Мъртви души", комедията "Ревизор", "Бъдни вечер", повестите "Нос", "Шинел", “Записките на един луд”, сборник разкази "Вечери в селцето край Диканка", литературно-критически статии и др.





1848 г.



Във Франция по време на Февруарската революция е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. На 23 април са проведени избори за Учредително събрание, които са спечелени от републиканците. Крал Луи Филип вече се е отрекъл от престола (24 февруари). В началото на май 1848 г. Учредителното събрание започва своята сесия. На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата му. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I.





1842 г.



Руският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 3 март 1842 г. Георги Раковски доброволно отива при вицеконсула в Галац - Карнеев, който от своя страна го предава на румънските власти. От 11 февруари той се укрива в Браила при свои приятели, където подготвя Браилския бунт от 1842 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, приближените му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите Раковски се предава и на 14 юли е осъден на смърт. Заради гръцкото му поданство е изпратен от Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата, но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща в Марсилия (Франция). Там Раковски остава година и половина.





1837 г.



Руският поет Михаил Лермонтов е арестуван за стихотворението си “Смъртта на поета”

Михаил Лермонтов е роден на 15 октомври 1814 г. в Москва. На 12 години е настанен в Московския университетски пансион, където се запознава с образци на руската и чужда литература, става горещ почитател на Пушкин и Байрон. Започва да следва в Московския университет на 16 години. Изключен е след 2 години заради разногласия с професорите. След това постъпва в юнкерското кавалерийско училище и след 2 години по-късно получава назначение в лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. Името му става известно в Русия със стихотворение посветено на смъртта на Пушкин (1837 г.). Преместен е на служба в Кавказ, а не след дълго е върнат в Петербург. През 1840 заради дуел със сина на френския консул отново е преместен в Кавказ, където участва в похода срещу черкезите. Убит е на дуел (27 юли 1841 г.) в кавказкия гр. Пятигорск. Въпреки ранната си смърт Лермонтов оставя забележително творчество: лирика - "Ангел" (1831 г.), "Русалка" (1832 г.), "Смъртта на поета" (1837 г.), "Бородино" (1837 г.), "Молитва" (1837 г.), "Поет" (1838 г.), "Дума" (1838 г.), "Три палми" (1839 г.), "И скучно, и тъжно" (1840 г.), "Мъгли" (1840 г.), "Валерик" (1840 г.), "Завещание" (1840 г.), "Въздушният кораб" (1840 г.), "Родина" (публ. 1890 г.), "Прощавай, немита Русия" (публ. 1890 г.), "Сън" (1841 г.), "Тамара" (1841 г.), "Пророк" (1841 г.) и други; поеми - "Измаил бей" (1832 г.), "Литвинка" (1832 г.), "Хаджи Абрек" (1833 г.), "Аул Бастунджи" (1833-1834 г.), "Боярин Орша" (1835-1836 г.), "Сашка" (1835 г.), "Песен за цар Иван Василиевич, младият опричник и търговец Калашников" (1838 г.), "Беглец" (1838 г.), "Мцири" (1840 г.), "Демон" (8 ред., 1829-1839 г.; публ. в Германия, 1856 г.); драми - "Испанци" (1830 г.), "Странният човек" (1831 г.), "Двама братя" (1834-1836 г., публ. 1842 г.) и други; проза - "Вадим" (1832-1834 г., незавършен роман), "Княгиня Лиговска" (1836 г., незавършен роман), "Герой на нашето време" (1839-1840 г.), очерците "Панорама на Москва" (1834 г., публ. 1891 г.), "Кавказец" (1841 г., публ. 1929 г.), приказката "Ашик Кериб" (1837 г., публ. 1846 г.) и др. През 1840 излиза сборникът "Стихотворения".





1832 г.



Умира Жан Франсоа Шамполион - френски учен, основател на египтологията. Още в детството си Шамполион се интересува от неизвестната древноегипетска писменост. За да я разчете, освен гръцки и латински изучава арабски, сирийски, арамейски и коптски езици. Докладва пред Гренобълската академия за започнатия от него труд “Египет при фараоните”, отпечатан през 1811 г. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс и през 1809 г. се завръща в Гренобъл като професор по история. Като привърженик на Наполеон е отстранен от университета през 1815 г. След продължителна работа върху триезичния надпис на “Розетския камък” Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична. През 1829-1830 г. той ръководи археологическа експедиция в Египет. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието “Паметници на Египет и Нубия”. От 1831 г. ръководи катедра по египтология в Колеж дьо Франс. Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език. Той е член на Френската академия от 1830 г., почетен член на Петербургската академия на науките от 1827 г. и член на Академията на надписите от 1830 г.





1789 г.



В Ню Йорк е открит първия Конгрес на САЩ.





1770 г.



Пожар в Пловдив изпепелява над 500 къщи и много обществени сгради.





1678 г.



Роден е Антонио Вивалди - италиански композитор, цигулар и музикален педагог. Учи композиция при Дж. Легренци и цигулка при баща си Дж. Батиста. От 1714 г. ръководи оркестъра и хора на консерваторията "Дела Пиета" във Венеция. Вивалди е представител на италианското цигулково изкуство на ХVIII в., утвърдил нов (драматизиран, т. нар. ломбардски) маниер на изпълнение. Майстор е на ансамблово-оркестровия концерт - кончерто гросо. Автор е на около 40 опери, кантати, симфонии, църковни творби, повече от 460 концерта, между които прочутият цикъл от четири цигулкови концерта "Годишните времена" - ранен образец на програмната симфонична музика. Умира на 28 юли 1741 г. във Виена.





1238 г.



Русите са разбити от татарите в битката при река Сит. В битката загива основателят на Нижни Новгород Юрий ІІ Всеволодович.

Юрий II Всеволодович е велик княз на Владимир-Суздал в годините 1212-1216 г. и 1218-1238 г. При неговото управление държавата претърпява първото съкрушително поражение от Монголската империя. Той води няколко войни с Волжка България, по време на които основава Нижни Новгород. В битката при река Сит на 4 март 1238 г. монголите нанасят окончателно поражение на войските на Владимир-Суздал.





1152 г.



Фридрих I Барбароса е избран за германски крал, а през 1155 г. е провъзгласен за император. Той е от династията на Щауфените. Стреми се да укрепи кралската власт, изисквайки от феодалите да носят имперската военна служба. Опитва се да създаде единен кралски домен в Югозападна Германия. Друга негова цел е да подчини ломбардските градове и да ги обложи с данъци. Провежда 5 военни похода в Италия. При Фридрих I Свещената Римска империя постига най-големия си разцвет, но политиката му на лавиране между съперничещите си феодални групировки води до отслабване на кралската власт. Загива по време на Третия кръстоносен поход. По време на похода влиза в конфликт с византийския император Исак II Ангел, защото преговаря с българските водачи Петър и Асен.


870 г.



Създадена е българската православна църква. На извънредно заседание на Осмия вселенски събор в Цариград, след дадени от специална българска делегация изявления, че когато завладели земята, наречена България, там заварили гръцко, а не латинско духовенство, е решено страната ни да остане под върховенството на Цариградския патриарх. По това време в България действа латинско духовенство, което трябва да напусне страната. Обявяването на Българската църква за автономна архиепископия по решение на Вселенския събор се смята за голям дипломатически успех на първия български християнски владетел Борис I Покръстител.

След стъпването си на престола Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. Той сключва съюз с крал Людовик Немски. В договора фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия реагира остро и обявява война на България (863 г.). Българските войски претърпяват поражение и княз Борис I е заставен да приеме християнството от Цариград. През пролетта на 864 г. българският владетел и неговото семейство са покръстени от специално изпратени емисари на Византия в столицата Плиска. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. Против него избухва бунт в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I наказва със смърт 52 боили и техните семейства. Възползвайки се от противоборството на двата християнски центъра, на свикания през 870 г. Вселенски църковен събор българският владетел прави още една крачка в утвърждаването на покръстването - Българската православна църква се сдобива със свой духовен глава в лицето на архиепископ, а по-късно и на патриарх.

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.25 секунди