изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Albena - Oasis for holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2017-03-28 @ 01:27 EEST
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 5 МАРТ    
КалендарКАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1558 - Испанските мореплаватели внасят в Европа тютюн за пушене 1946 - Начало на “Студената война” 1953 -Умира Йосиф Висарионович Джугашвили Сталин - руски политик, държавник; генерален секретар на ЦК на ВКП(б) от 1922 г., председател на съветското правителство от 6 май 1941 г.; генералисимус (1945 г.) 2003 - На Марс е открито замръзнало езеро

 


2015 г.

Министерството на външните работи на Украйна прекратява акредитацията на руските средства за масова информация в страната.

2014 г.

Венецуела скъсва дипломатически отношения с Панама.

2013 г.

В Каракас умира от рак президентът на Венецуела Уго Чавес.

2006 г.

Багдади Махмуди встъпва в длъжност като министър-председател на Либия



2003 г.



На Марс е открито замръзнало езеро.





2001 г.


Напрежението на границата между Македония и Косово ескалира и трима македонски войници са убити в северозападна Македония. В местността “Рамно” в Скопска черна гора противопехотна мина, поставена от албанските партизани, убива военнослужещите Кирче Димитров и Деян Якимовски, а албански снайперист прострелва смъртоносно редник Теодор Стояновски. На следващия ден правителството в Скопие обявява частична мобилизация на запасняци. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън изпраща за спешни преговори с македонското правителство Даниел Спекар, заместник-генерален секретар на Алианса по политическите въпроси.





2000 г.


Английски учени първи в света провеждат успешна операция по клониране на свиня.





1998 г.



Конфликтът между Албанската освободителна армия в Косово и сръбската полиция води до намеса на международната общност - българският външен министър Надежда Михайлова излиза с инициатива балканските държави да заемат обща позиция за преодоляване на конфликта при запазване на съществуващите граници, неизползване на сила и връщане автономията на Косово в рамките на Югославия.





1985 г.


Във вестник "Пулс" е публикувано стихотворението "Есен", съдържащо акростиха "Долу Тодор Живков". Предприемат се арести, обиски и разследвания, но авторът остава неизвестен.





1983 г.


В САЩ е поставен рекорд за цена на свиня – нерезът е продаден за 56 хиляди долара.





1982 г.



Умира Джон Белуши – американски актьор. Смъртта му настъпва след предозиране с наркотици.

Роден е на 24 януари 1949 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ. Син е на албански имигрант в САЩ, собственик на ресторант - Адам Белуши и съпругата му Агнес. Отраства в Уитън, където семейството се премества, когато Джон е на 6 години. През 1973 г. Джон е нает като сценарист за радио варианта на National Lampoon's. Големият пробив на Джон идва същата година, когато се включва в актьорската група на хитовия ТВ сериал Saturday Night Live и се превръща в звезда. През 1978 г. Джон се появява във филма “Goin' South”, режисиран от Джак Никълсън. Там го забелязва режисьорът Джон Ландис и решава да го включи във филма си “National Lampoon's Animal House”. Филмът става най-успешната комедия на годината, а Джон Белуши е най-смешния актьор във филма. През 1979 г. Джон и Дан Акройд – колега от шоуто и приятел напускат ТВ сериала, за да се отдадат на кино проекти. Джон и Дан играят в малки роли във финансово неуспешния “1941” на Стивън Спилбърг, а на следващата година двамата са заедно в главните роли в “Блус Брадърс” на Джон Ландис. Любовта на Джон към блуса и соул музиката е основното вдъхновение за “Блус брадърс”. Белуши и Акройд за първи път се появяват като Джейк и Елууд Блус – двойка бели соул братя с черни костюми, тънки вратовръзки, меки шапки и черни очила, като подгряващ акт преди излъчванията на Saturday Night Live. От успеха на тези изпълнения и албумът им "A Briefcase Full of Blues" Джон и Дан стигат до идеята за филма. Това им дава основание да играят заедно с любимите си музикални идоли като Рей Чарлс, Джеймс Браун и Арита Франклин.

По това време, проблемите на Джон с наркотиците се задълбочават. Кокаинът,

който се среща навсякъде в средите на шоубизнеса през 70-те, е новия му

избор и той почти веднага става зависим. Открит е мъртъв в стаята си, след като си инжектира кокаин и хероин.





1976 г.



В САЩ курсът на английския паунд за първи път в историята пада под два долара.





1970 г.



Влиза в сила Договор за неразпространение на ядреното оръжие. Той е подписан от СССР, САЩ, Великобритания и други страни на 1 юли 1968 г. Неговите клаузи задължават ядрените държави да не продават на неядрените страни ядрено оръжие, да не им помагат за неговото производство или закупуване. Заедно с това задължава неядрените държави да не приемат ядрено оръжие, да не го произвеждат, да не търсят и да не приемат помощ за неговото производство. Това се отнася и за взривните ядрени устройства, използвани за мирни цели. Контролът се осъществява с помощта на Международна агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Договорът не ограничава развитието на изследванията, производството и използването на разпадащи се ядрени материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.





1968 г.


С Постановление № 13 на Министерския съвет на основата на Държавното стопанско предприятие "Тексим" е създадена Икономическата групировка "Български търговски флот" на пълна левова и валутна самоиздръжка. Под ръководството на Георги Найденов групировката обединява корабоплаването, корабостроенето, кораборемонта, пристанищата, търговската дейност, банковата дейност. В нейните структури работят 45 000 човека и тя постига впечатляващи икономически резултати.

Външнотърговското предприятие "Тексим" е създадено на 3 декември 1960 г. от Министерския съвет за доставки на специални производства, в т. ч. и оръжия. Инициативата за създаване на предприятието е на Георги Найденов, работещ в Министерството на външната търговия по вноса и износа на специална продукция. За няколко години “Тексим” постига отлични резултати и се ползва с подкрепата на Тодор Живков. През април 1962 г. се обособява като самостоятелно предприятие на стопанска сметка и като отделна юридическа личност. В края на 1964 г. "Тексим" вече е собственик на кораби с общ тонаж 223 000 т, 6 самолета за презокеански полети, 80 самолета за селскостопанската си авиация, 4 000 дка оранжерии, застрахователни дружества и Морска търговска банка.

На 10 ноември 1969 г. с Постановление № 40 на Министерския съвет се нарежда да се прекрати дейността на ръководената от Георги Найденов икономическа групировка "Български морски флот", независимо че през март 1969 г. тя има чиста печалба от над 27 000 000 лв. Решението не е мотивирано от икономически, а от политически съображения, свързани със "затягането на юздите" след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Георги Найденов е изключен от БКП и срещу него е възбудено наказателно производство. През май-юли 1971 г. срещу него е образуван съдебен процес, но Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е отменена от Върховния съд и Найденов е осъден на 20 години затвор, от които ефективно излежава 5 г. и половина.





1966 г.



Умира Анна Андреевна Ахматова (ист. фамилия - Горенко) - руска поетеса, родена в семейството на флотски офицер. Родена е 23 юни 1889 г. в Одеса. Учи в Киев и в Юридическия факултет на Киевския университет. От 1910 г. живее предимно в С. Петербург. Първата й стихосбирка "Вечер" излиза през 1912 г. След нея - "Броеници" (1914 г.), "Бялата стая" (1917 г.) и др. В поезията на Ахматова меланхоличните, трагични чувства се редуват със светли, ликуващи и оптимистични. След Октомврийската революция (1917 г.) настъпват тежки и трагични времена за поетесата. През 1921 г. органите за сигурност разстрелват без съд и присъда съпруга й (известния руски поет Николай Гумильов); през 20-те и 30-те години е преследвана от болшевишката власт; синът й Л. Н. Гумильов прекарва много години в концлагери. През тези години се разширява политическия диапазон на Ахматова, в стиховете й се засилват интимните теми за родината, за призванието на поета ("Маяковски през 13-та година", "Данте", цикълът "Тайните на занаята"). През Втората световна война пише патриотични стихове ("Клетва", "Мъжество"). Поезията на Ахматова се характеризира с класическа простота и ясен стил, конкретност, висок лиризъм и мелодичност. Превежда стихове от източно- и западноевропейски, европейски, латишки поети. Книгите й са преведени на много езици.





1966 г.



Край вулкана Фуджияма, Япония, самолет "Боинг-707" на авиокомпания ВОАС загубва един от двигателите по време на полет. Машината се разбива и загиват 127 души.





1960 г.



По телевизията се излъчва куклената постановка "Познавате ли Макс и Мориц", която слага началото на днешната рубрика "Лека нощ, деца".





1960 г.



Фотографът Алберто Корда прави фотография на Че Гевара, която се разпространява по целия свят. Самият фотограф не получава нито стотинка за това.





1956 г.



Родена е Орнела Мути (Франческа Романа Ровели) – италианска актриса. Първата й роля в киното е във филма “Най-красивата жена” (1970 г.). Снима се в: “Народен роман” (1974 г.), “Последната жена” (1976 г.), “Стаята на епископа” (1977 г.), “Първа любов” (1977 г.), “Смъртта на един негодник” (1978 г.). Изгражда поредица от ярки образи в “Животът е прекрасен” (1980 г.), “Флаш Гордън” (1980 г.), “Укротяване на опърничавия” (1981 г.), “История на обикновената лудост” (1982 г.), “Лудо влюбен” (1982 г.), “Една любов на Суан”(1984 г.), “Големите магазини” (1986 г.), “Хроника на една предизвестена смърт” (1987 г.), “Ще останеш ли за закуска?” (1990 г.), “Оскар” (1991 г.), “Чакай до пролетта, Бандини” (1991 г.), “Имало едно престъпление и един дакел” (1992 г.), “Двуезичният любовник” (1993 г.), “Бюро за убийства” (1997 г.), “Вдовици” (1998 г.), “Мръсно бельо” (1999 г.), “Всички сме смъртни” (1999 г.), “Утре” (2001 г.), “Последно бягство” (2001 г.), “Хотелът” (2001 г.).





1953 г.



Умира Йосиф Висарионович Джугашвили – руски политик, държавник; генерален секретар на ЦК на ВКП (б) (от 1922 г.), председател на съветското правителство (от 6 май 1941 г.); генералисимус (от 1945 г.). Роден е 21 декември 1879 г. в гр. Гори, Грузия. Остава в историята като най-големия диктатор. Произхожда от семейство на дребен грузински занаятчия обущар. Завършва средна духовна семинария в Гори (1894 г.) и постъпва в Православната духовна семинария в гр. Тифлис (Тбилиси). Като ученик е увлечен от радикалните идеи и е изключен от семинарията. Става активен участник в терористични групи на руски анархисти и социалдемократи. Неколкократно е заточван в Сибир, но всеки път успява да избяга. През 1914 г. се опитва да постъпи в руската армия, но не го приемат поради физическа негодност. След Февруарската революция е освободен, отива в Санкт Петербург; включен е в редакцията на вестник “Правда”. Малко преди Октомврийската революция е на опортюнистични позиции по отношение на законното. Временно правителство на Русия и към войната. На 25 октомври 1917 г. е назначен за народен комисар на националностите в болшевишкото правителство на Владимир Иилич Ленин. По време на Гражданската война (1918-1920 г.) е комисар на няколко от фронтовете, където по негово нареждане са ликвидирани хиляди невинни хора, обявени за “врагове на революцията”. Избран е за генерален секретар на ЦК на ВКП (б) (1922 г.). Сталин бързо създава партиен бюрократичен апарат, с помощта на който скоро разрушава икономиката на Русия, която се стабилизира след 1921 г. по време на НЕП-а. След 1 октомври 1928 г. под ръководството на Сталин е въведено централизираното планиране в икономиката, което окончателно съсипва стопанския живот. След 1929 г. е наложена колективизацията в селското стопанство, която унищожава земеделието в Русия - най-развитото и продуктивно в Европа. Произведенията на Сталин от този период и по-късно са бледи компилации на марксистките и ленинските догми. През 30-те години въвежда режим на терор в Русия - ликвидирани са милиони хора (броят на жертвите не е известен и до днес). През 1939 г. подписва договор с Хитлер; двамата диктатори разделят Европа и всеки започва въоръжено терористично насилие срещу независимите народи на съседните страни. През 1940 г. народът на Финландия защитава своята територия и национална независимост от агресията на Сталин. Войната доказва лошата подготовка на Червената армия и военното безсилие на Съветска Русия. Това кара Хитлер да нападне доскорошния си съюзник (22 юни 1941 г.). За няколко месеца вермахтът разгромява Червената армия и завладява голяма част от европейската територия на Русия. Сталин въвежда “железен” ред в държавата и успява с цената на много жертви да спре настъплението на германците, като постепенно променя хода на войната с помощта на своите съюзници - САЩ и Англия. На срещите в Техеран (1943 г.), Ялта (февруари 1945 г.) и Потсдам (юли 1945 г.) три велики сили си поделят света и предоставят на Сталин Източна Европа, в която той налага със сила тоталитарно комунистическо управление. Дори днешните изследователи не могат с точност да установят броя на жертвите, дадени от СССР през II световна война (повече от 20 000 000). След войната грубата, арогантна политика на Сталин е причина съюзът със САЩ, Англия и Франция да се разпадне. Издигната е “желязна завеса” между западните демокрации и тоталитарните режими в Източна Европа; започва епохата на “студената война” – все резултати от политиката на “бащата на народите”.





1948 г.



Роден е Еди Грант - популярен изпълнител на реге-музика. От 1960 г. живее със семейството си в Лондон. С групата си "Икуълс" печели първите си успехи (между 1968 г. и 1970 г. 8 пъти се класира в английския хит-парад). В края на 70-те години се налага като солист. От началото на 80-те години е в Барбадос, където има оборудвано собствено студио. Освен реге, изпълнява калипсо, фънк, рокендрол, ритъм-енд-блус. Дискография: "Eddy Grant" (1975 г.), "Message Man" (1977 г.), "Walking On Sunshine" (1979 г.), "Cant’s Get Enough" (1981 г.), "Killer On the Rampage" (1982 г.), "Going for Broke" (1984 г.), "All the Hits" (1984 г.) и др.





1948 г.



Великото Народно събрание приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.





1946 г.



В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа Уинстън Чърчил произнася реч (в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ), за издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни. В нея той призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от настъплението на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “Студената война”.





1943 г.



Умира художникът Сирак Скитник (1883 - 1943). Роден е на 3 ноември 1883 г. в Сливен. Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Завършва Софийската духовна семинария. Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен. В продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал.

Участва в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и с парче от шрапнел в гърдите, което, по думите на Багряна, „не намери време да извади”.

Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923 - 1924 г.), библиотекар в Министерството на просвещението (1924 - 1925 г.), първи председател на Съюза на българските художници през 1931 г. Началник и главен ръководител на Радио София (от 1935 г.). Сътрудничи със стихове на сп. “Художник”, “Наш живот”, “Наблюдател”, “Знание”, “Бисери”, “Българан”; с художествено-критически статии - на сп. “Демократически преглед” и “Златорог”; с театрална критика - на сп. “Огнище”; със статии по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог”, “Българска реч”, “Съвременник”; с илюстрации - на сп. “Българан”, “Везни”, “Хиперион”, “Съвременник”, “Завети”. Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов (1920 г.), “Марионетки” от Ч. Мутафов (1920 г.) и др.





1943 г.


В Костурско е създадена първата българска антикомунистическа чета на Македоно-българския комитет начело с Лука Дамянов и Христо Насковски.





1942 г.



В Ленинград, по време на блокадата на града от хитлеристките войски, се състои премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

Дмитрий Шостакович е един от най-видните представители на съвременната музикална култура. Прави първите си композиционни опити на 11-годишна възраст, а 2 години по-късно учи в Петербургската консерватория. Завършва класа по пиано през 1923 г. и класа по композиция през 1925 г. Първата му симфония е изпълнена през 1926 г. в Ленинград (преди нея вече е създал “Три фантастични танца”, “Скерцо” за оркестър, прави първите си опити в оперния жанр). Операта си “Цигани” по Пушкин завършва на 15-години, но тя остава в архива му. Създава операта “Нос” по едноименната повест на Гогол (1930 г.), балетите “Златният век”, “Болт”, “Светлият ручей” и операта “Лейди Макбет от Мценска околия” по повестта на Н. Лесков. След това композира предимно симфонични творби. Шостакович създава музиката за 35 филма. Полага основите на кино музиката. Автор е на музиката към филмите: “Златните планини” (1931 г.), “Сама” (1931 г.), “Насрещният план” (1932 г.), “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.), “Човекът с пушка” (1938 г.), “Виборгска страна” (1939 г.), “Млада гвардия” (1948 г.), “Падането на Берлин” (1950 г.), “Първият ешелон” (1955 г.), “Стършел” (1955 г.), “Пет дни - пет нощи” (1957 г.), “Хамлет” (1964 г.), “София Перовска” (1968 г.), “Крал Лир” (1970 г.), “Посланици на вечността” (1972 г.) и др.





1941 г.



Великобритания и доминионите й изтеглят посолствата си от София, след като преди това са скъсали дипломатическите си отношения с България.





1940 г.



Наркомът на вътрешните работи на СССР Л. Берия се разпорежда да бъдат разстреляни 25 700 полски офицери и представители на буржоазията. Тези разстрели се провеждат скоро след това в Катинската гора.

Лаврентий Павлович Берия (1899-1953 г.) е народен комисар (1938-1945 г.) и министър на вътрешните работи на СССР (1953 г.). Организира необоснованите политически репресии в Съветския съюз между 30-те и 50-те години. Разстрелян е след смъртта на Й. В. Сталин.





1933 г.



Умира Петко Йорданов Наумов - български музикален педагог и композитор. 29 юни 1879 г. Берковица. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. Х. Георгиев) на Българско музикално училище (1904 г.) (дн. БДК), където работи 27 години. Творби: 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Автор е на критически статии за концерти, драматически представления и др.





1933 г.


Умира Анастасия Ангелова Головина – първата българска лекарка. Родена е на 1 ноември 1850 г. в семейство на български преселници от Калофер. Следва медицина в Цюрих, завършва в Париж (1878 г.), специализира психиатрия. Работи в Александровската болница в София и като училищна лекарка, а също в болниците в Пловдив, Ловеч и Варна (където е старши ординатор в психиатричното отделение на болницата). Участва в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна.





1933 г.



Завръщат се 9 земеделски емигранти, водени от Александър Оббов, Коста Тодоров и Борис Бумбаров, които се обявяват за членове на БЗНС “Пладне”.

Коста Василев Тодоров е деец на БЗНС, публицист, писател, дипломат. Роден е на 13 юли 1889 г. в Москва. Завършва Военното училище в София, учи история в Одеса и право в Брюксел. При започването на Първата световна война се включва във френския легион и през Южния фронт се прехвърля в България. Изпратен е в затвора и там се среща с Александър Стамболийски. След войната редактира сп. "Сила", публикува материали във в. "Земеделско знаме", "Младежко знаме" и др. По време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.) е пълномощен министър в Белград и едновременно постоянен представител на България в Обществото на народите (ОН). След свалянето на БЗНС от власт на 9 юни 1923 г. остава в чужбина и е един от ръководителите на Задграничното представителство на БЗНС. Редактира излизащите зад граница в. "Земледелско знаме" и сп. "Народна воля". През 1926 г. е осъден задочно на смърт. След дадената от правителството на Народния блок амнистия се завръща в родината. Участва в ръководствата на БЗНС "Александър Стамболийски" и БЗНС – Обединен. През 1938 г. е принуден да напусне България и отново е осъден задочно на смърт за антифашистка дейност (1941 г.). Установява се да живее в Канада. Умира в Париж на път за България. Умира на 11 януари 1947 г.

Борис Костадинов Бумбаров е обществен и държавен деец. Роден е на 29 март 1896 г. в с. Извор, Радомирско. Завършва гимназия в Кюстендил. Член е на БЗНС от 1920 г. През земеделското управление (1919–1923 г.) заема различни административни длъжности. След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван и прекарва няколко месеца в арест. Пуснат на свобода, емигрира в Югославия и взема дейно участие в живота на земеделската емиграция. Завръща се в страната през 1933 г. и продължава активната си политическа дейност. Един от видните дейци е на БЗНС "Александър Стамболийски". По време на Втората световна война (1939–1945 г.) като противник на управляващите среди е интерниран в концлагери в Ардино и Крумовград. През 1943–1944 г. е хвърлен в затвор. След 9 септември 1944 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (9 септември 1944 г. – 5 юли 1945 г.). По-късно преминава към опозиционния БЗНС, заради което е осъден на 20 години затвор. Освободен е през 1956 г. Умира на 28 юни 1959 г.





1933 г.


На изборите за парламент в Германия побеждават нацистите.

Националсоциалистическа работническа партия на Германия, на немски National-sozialistische deutsche Arbeiterpartei (NSDAP) е дясно-екстремистка партия, основана в края на Първата световна война в Германия. Партията е създадена през 1919 г. като Германската работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, DAP), а година по-късно е преименувана на NSDAP.

Причините за възникването й могат да се търсят в краха на Германия след войната. Създава полувоенни съедниения от привърженици, с чиято помощ, между 7-и и 9-и ноември 1923 г. предприема неуспешен опит за държавен преврат в Бавария (т.н. Бирен пуч), след което лидерите й са вкарани в затвора. На парламентарните избори през 1933 г. партията печели най-много места в парламента и излъчва лидера си Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател) на страната. След края на Втората световна война е забранена със специално законодателство. Привържениците на тази партия са известни под името националсоциалисти (съкратено нацисти).





1929 г.



На председателя на Съвета на Обществото на народите е връчено протестно изложение от македонски, добруджански, тракийски и албански организации против насилията над малцинствата на Балканите.





1927 г.



Излиза първият брой на вестник "Работническо дело". Той е обществено-политически вестник. Орган е на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Излиза в София (5 март 1927 г. – февруари 1944 г.). Подновен е след 9 септември 1944 г. До 1939 г. е орган на Работническата партия, а след сливането й с БКП (1939 г.) е приемник на в. "Работнически вестник" и орган на Българската работническа партия. Редактори на изданието са били: Хр. Калайджиев, А. Стоянов, Е. Стайков, Цола Драгойчева, Д. Ганев, Трайчо Костов и др. За да се предпазят тези кадри, за отговорни редактори са слагани редови партийни членове, които да поемат ударите на властта срещу вестника. До 9 септември 1944 г. тридесет и шест души от тези редактори са хвърлени в затвора.





1924 г.



С преименуването на Computing-Tabulating-Recording Corp се създава корпорацията IBM (International Business Machines).

През 1911 г. Чарлз Флинт организира сливането на International Time Recording Company, Computing Scale Company, и Tabulating Machine Company, като по този начин е създадена Computing-Tabulating-Recording Company (C-T-R). Новата компания е със седалище Ню Йорк и има 1300 работника. Неин първи управител на борда на директорите става Джордж Феърчайлд.





1922 г.



Роден е Пиер Паоло Пазолини (Pasolini) – италиански писател, поет, кинорежисьор, сценарист. Завършва Болонския университет; преподава линература във Фриули. От 1950 г. живее в Рим. Убит е при неизяснени обстоятелства. Романи: "Жесток живот" (1959 г.), "Теорема" (1968 г.) и др. Филмография: "Беднякът" (1961 г.), "Мама Рома" (1962 г.), "Евангелие от Матея" (1964 г.), "Птици - големи и малки" (1966 г.), "Медея" (1969 г.), "Едип цар" (1970 г.), "Декамерон" (1970 г.), "Кентърбърийски разкази" (1971 г.), "Сало, или 120 дни на Содом" (1975 г., последен филм ) и др. Стихосбирки: "Прахта на Грамши" (1957 г.), сборник "Поезия във формата на рози" (1964 г.); публицистичен сборник "Еретически емпиризъм" (1972 г.); трудове по литературознание, езикознание и теория на киното. Умира на 2 ноември 1975 г.





1918 г.



Роден е Джеймс Тобин (Tobin) - американски икономист. Получава образованието си в университета в Харвард, професор по икономика в университета в Йейл от 1947 г. Забележителен кейнсианец, който атакува ограничеността на монетаризма посредством своята значително по-широка теория за портфейлния подбор. В разработката, посветена на преференциалната ликвидност е отговор на риска, свързан с възможното разпределение на очакваните лихвени проценти. В повечето свои разработки той постоянно използва подхода на общото равновесие при изучаването на финансовото посредничество и анализа на реализацията на фондовете. В периода 1961-1962 г. Тобин е в Комитета на икономически съветници на президента Кенеди. Разностранните му интереси включват стабилизационна политика и политика на икономически растеж, както и проблемите на бедността. Създател е на метода “модел Тобит”. През 1981 г. получава Нобелова награда за икономика.





1915 г.



Роден е Венко Марковски (псевд. на Вениамин Миланов Тошев) - български писател, поет, драматург; академик (1979 г.). Семейството му е от Велес и пази българските традиции и език, под чието влияние Марковски събира народни песни и пише първите си стихове. Творчеството на младия Марковски получава висока оценка и печели сипмпатии в България (отзиви за него дават проф. Ст. Младенов, поетът Т. Траянов и др.). Завършва специалност “Славянски филологии” в СУ. В България попада в комунистическите и македонските среди. В началото на 1941 г. е арестуван заради поемата “Бие дванайсет”; лежи в лагерите “Гонда вода”, “Кръсто поле” и в Софийския централен затвор. Венко Марковски стои на нихилистични и македонски позиции по повод създаването на македонския език; активно участва в този акт, макар че голяма част от творчеството му е на югозападно български диалект. В Скопие той осъзнава заблудата си и се противопоставя на процеса на македонизация. Привърженик е на сближаването със СССР и е противник на курса на Й. Б. Тито и югославски комунисти. Заради убежденията си е осъден (1956 г.), изпратен е в концлагера на о. Голи оток, където прекарва 5 години. През 1965 г. намира убежище в България. Лириката му е силно повлияна от фолклора и Македония. Пиеси в стихове: “За родния кът” (1946 г.), “Гоце” (1951 г.), “Легенда за Гоце Делчев” (1970 г.) и др. Стихосбирки: “Данте Алигиери” (сонети, 1938 г.) и “Народни бигори” (сонети, 1938 г.); “Лулкина песна” (1939 г.), “Порои” (1946 г.), “Сборник стихове” (1953 г.), “Диалог” (1967 г.), “Истината е жестока” (1968), “Помни” (1973), “Сплотените ръце са несломими” (1975), “Гоце” (поема, 1940), “Илинден” (поема, 1940), “Орлицата” (поема, 1944), “Мойот монолог” (поема, 1968), “Партийо, тебе славим” (поема, 1971) и др. Книги: “Избрани произведения” (в 2 т., 1977 г.), “Предания заветни” (1981 г.), “Избрани произведения” (в 4 т., 1985 г.), “Чернобил” (1987 г.), “Островът на смъртта” (мемоари, изд. в САЩ, 1982 г.), “Кръвта вода не става” (историческа-публицистика в ръкопис, 1971 г.; издаден 1981 г., но тиражът е иззет и претопен; издаден отново през 2002 г.). Умира на 7 януари 1988 г. в София.





1908 г.


Роден е Кръстьо Димитров Белев - български писател. Съчинения: "Двубоят" (1931 г.), "Песента на налъмите. Репортажи из модерния затвор" (1933 г.), "Запад" (пътепис, 1939 г.), "Под небето на Париж" (роман, 1946 г.) и др. Умира на 25 януари 1978 г. в София.





1908 г.



Роден е Харисън Рекс - английски актьор. В театъра е от 1924 г. Дебютира в киното през 1929 г. Филми: “Голямата игра” (1929 г.). Изпълнява роли в “Цитаделата” (1938 г.), “Веселото привидение” (1944 г.), “Клеопатра” (1963 г.), “Моята прекрасна лейди” (1964 г., “Оскар”), “Жълтият Ролс-ройс” (1964 г.), “Принцът и просякът” (1977 г.), “Ашанти” (1978 г.), “Петият мускетар” (1979 г.), “Време за умиране” (1982 г.). Умира на 2 юни 1990 г.





1908 г.



В периода 5 – 15 март се провежда Кюстендилски общ конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в село Жабокрът (28 делегати). Председател на конгреса е Христо Матов (на снимката). За членове на Централния комитет са избрани Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично представителство са избрани Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.





1905 г.



Приет е нов Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия. Покровителстваните предприятия са с поне 15 работници и 20 000 лв. капитал. Протекционизмът се въвежда за търговията и дори за едрото занаятчийство.





1900 г.



Във Варна се провежда земеделски митинг срещу натуралния десятък, прераснал във въоръжен бунт. На 22 март Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка.

Правителството на Тодор Иванчов (на снимката) (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на въведения през 1894 г. поземлен данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък. В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия. Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове. Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.

Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ в. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва (наречен е юшур) и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез десятъка е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Тодор Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен (1901 г.).





1898 г.



Роден е Чжоу Ен Лай - китайски държавен и политически деец. Учи в Нанкайския университет в Тяндзин. През 1920-1924 г. работи и учи във Франция и Германия. Член на комунистическа партия от 1922 г. През 1904-1926 г. е началник на политотдела на офицерското училище Хуанпу, началник на политотдела на I корпус на Национално-революционната армия. От 1927 г. е член на ЦК на Китайската КП. Един от организаторите и ръководителите на Нанчанското въстание (1927 г.). Член на Политбюро на ККП от 1928 г. През 1934-1935 г. е един от ръководителите на Северозападния поход. Представител на ЦК на ККП в Гоминдановското правителство в Нанкин, а после в Чунцин (1937-1945 г.). През 1949-1954 г. е премиер на държавния административен съвет на КНР. Министър на външните работи (1949-1958 г.), председател на Държавния съвет на Китай (от 1954 г.). От 1956 г. е член на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП. Заместник-председател на ЦК на ККП (1956-1966 г., от 1973 г.). Умира 8 януари 1976 г. в Пекин.





1891 г.


Родена е Юлия Парашкевова Казаска - българска писателка, преводачка, популяризаторка на българска литература и култура във Франция. Завършва висше образование (социални науки и френска филология) в Женева и Фрибург (Швейцария). В България работи като учителка, редактор в периодични издания на френски език, журналистка, лекторка по френски език в Художествена академия. Издава 2 сборника с разкази - “Целувката на живота и смъртта” (1933 г.) и “Монокъл” (1943 г.). Превежда на френски език “Сборник народни песни” (1945 г.), “Съвременно българско изкуство” от Н. Мавродинов (1947 г.), “Лъчи в преизподнята” от Т. Павлов (1959 г.). В периода 1936-1943 г. помества преводи на български фолклор, произведения и интервюта с известни български писатели. Умира на 25 септември 1976 г. в София.





1879 г.



Роден е Уилям Беверидж – английски икономист, чиято теория е заложена в основата на системата на застраховането и пенсионното осигуряване в Западна Европа.





1872 г.



Умира Ангел Кънчев (А. К. Ангелов) – деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден е на 11 ноември 1850 г. в Трявна. Първоначално учил в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. "Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Кънчев успял да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.





1871 г.



Родена е Роза Люксембург (Luxemburg) – писателка социалистка. Учи във Втора руска девическа гимназия във Варшава и Цюрихския университет; където защитава докторат по право и политически науки (1897 г.). Една от учредителките е на Социалдемократическа партия в Полша и Литва (1893 г.). Включва се в създаването на съюза "Спартак", сред основателите на Комунистическата партия на Германия (1918 г.). В годините на I световна война заема интернационалистична позиция. Заедно с К. Либкнехт организира издаването на вестник "Роте фане". Отрича правото на нациите за самоопределение. По-голямата част от живота й преминава като журналист в Германия и като организатор на Социалдемократическите партии в Германия и Полша. Още през 1904 г., независимо че подкрепя Маркс, тя критикува Ленин за диктаторските му идеи и за централизма му. Смутена е от някои аспекти на Болшевишката революция в Русия от 1917 г., включително и от методите, използвани на сключването на Брест-Литовския мир в Германия. В най-значителния си труд "The Accumulation of Capital" (1913 г.) развива марксистката идея за натрупването на капитала. Прави прогнозата, че по-нататъшното натрупване на капитал е невъзможно в рамките на една затворена икономика, и предвижда, че ще започне империалистическа експанзия към чужди пазари и към по-слабо развитите страни, което ще осигури на капитала по-нататъшна добавена стойност. Умира на 15 януари 1919 г.





1861 г.


По време на тържествената неделна служба пловдивският митрополит Паисий произнася слово, в което обвинява Патриаршията и висшето гръцко духовенство, че нарушават църковните канони и по тази причина ги обявява за низвергнати. На българското население се вменява да не контактува повече с тях.

Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) е висш духовник, по произход албанец. Роден e около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 години по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това – на 25 февруари 1872 г., починал.





1855 г.



Умира Николай І (Николай Александрович Романов) – руски император от 1825 г.; от династията Романови. Роден е на 6 юли 1796 г.Трети син е на Павел I. Получава добро образование. Участва в похода на руската армия в Европа (1813-1814 г.). През 1817 г. се жени за пруската принцеса Шарлота, която приема името Александра Фьодоровна. Заема престола след отказа на брат си Константин. Потушава въстанието на декабристите Царуването на Николай І се характеризира с укрепване на самодържавието и преследване на всякакви стремежи към демокрация и политически свободи. Издал е пълен сборник със законите на Руската империя (45 тома, съдържащи повече от 30 000 законодателни акта от 1649 г. до 1825 т.). Потушава Полското въстание през 1830-1831 г., смазва революцията в Унгария (1849 г.). Умира по време на обсадата на Севастопол през Кримската война.





1841 г.


Пратеничество на населението от Нишко и Пиротско начело с Георги Янкович се отправя към Белград, за да представи на сръбския княз Михаил Обренович (1838-1842 г., 1860-1868 г.) жалба срещу насилията от страна на местните турски управници.





1827 г.



Умира Пиер Симон Лаплас (Laplace) - френски астроном, математик, физик, философ, член на Парижката АН (1785 г.), член на Френската академия (1816 г.). Роден е на 23 март 1749 г. в Бомон-ан-Ож, Нормандия. Автор е на класически трудове по теория на вероятностите и небесна механика (динамика на Слънчевата система като цяло, устойчивост на Слънчевата система и др.) Систематизира и обобщава откритията на Нютон, Халей, Д'Аламбер и Ойлер върху следствията на земното притегляне. Съчинения: "Аналитична теория на вероятностите" (1812 г.), "Трактат по небесна механика" (т. 1-5, 1798-1825 г.); има много трудове по теория на диференциалните уравнения, математическа физика, акустика, геодезия. Предлага (1796 г.) космогонна хипотеза (хипотеза на Лаплас) за произхода на Вселената. Представител е на механистичния детерминизъм. Умира в Париж.





1821 г.


Роден е Стефан Веркович - сръбски учен и мисионер с големи заслуги в областта на българския фолклор и етнография. Учи във францисканско училище, приема монашески сан. Под влияние на идеите на илиризма отхвърля монашеството и става проводник на сръбската национална пропаганда. Посещава Далмация, Черна гора и Албания. Установява се в Македония. Създава връзки с български дейци от Цариград. Извършва събирателна и изследователска работа на фолклора в Македония. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се установява в Петербург. От 1881 г. е в България, където посещава Родопите. Публикува сбирка "Веда словена". Някои съчинения: "Народне песме македонски бугаре" (1860 г.), "Древная болгарская песня об Орфее …” (1867 г.), "Описание бiта болгар, населяющих Македонию" (1868 г.), "Веда словена. Български народни песни от предисторична и предхристиянска доба" (1874 г.), "Веда Словена. Обрядни песни от язическо време" (1881 г.), "Типографско ýтнографический очерк Македонии" (1889 г.) и др. Умира на 30 декември 1893 г. София.





1792 г.



Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.

Сорбоната е богословски колеж и общежитие за студенти и преподаватели през 1257-1554 г. в Париж. Основан е от Р. дьо Сорбон. В периода 1554-1792 г. е Теологически факултет на Парижкия университет, а през 1970 г. е реорганизиран в 13 самостоятелни университета.





1684 г.



Създава се Свещена лига от Австрия, Полша, Венеция и Р
 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА - 5 МАРТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2017 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0,05 секунди