изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2018-11-13 @ 07:08 EET
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА    
Календар

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1789 - В Ню Йорк, тогавашната американска столица, встъпва в длъжност първият президент на САЩ - Джордж Вашингтон.1945 - Знамето на победата e издигнато над сградата на Райхстага в Берлин (Германия), с което символично се слага край на Втората световна война. 1945 - Самоубива се Адолф Хитлер



 



2007 г.



Умира Гриша Островски - български театрален и филмов режисьор; професор (от 1971 г.).

Гриша Островски е роден на 25 май 1918 г. в Париж. Завършва театрознание във ВИТИЗ. Режисьор е в Театъра на народната армия (1951 г. -1957 г.), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957 г.-1975 г.), във Варненския театър (1975 г.-1979 г.), в Народния театър за младежта (от 1979 г.). Негови постановки са "Дон Карлос", "Когато розите танцуват", "Еквус", "Опера за три гроша". От 1946 г. е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Държавната театрална школа в София (ВИТИЗ, дн. НАТФИЗ). В киното работи първоначално с оператора Тодор Стоянов. Режисьор е на "Отклонение" (1967 г.), "Мъже в командировка" (1969 г.), "Герловска история" (1971 г.). Заснема спорната екранизация по Йордан Йовков "Нона" (1973 г.). Режисьор е на "Като белязани атоми" (1979 г.). Филми: "Разходки с ангела" (актьор, 1990 г.), "Всичко от нула" (актьор, 1996 г.). Театрални спектакли: "Любоф" (1998 г.), "Питър Пан" (1998 г.), "Краят на играта" (2000 г.), "Крадецът на праскови" (2002 г., Ямболски театър). Автор е на автобиографичната книга "Тъга за истина" (1998 г.). Носител е на наградата "Икар" за цялостно творчество (2002 г).





1999 г.


Умира Тодор Владиславов Стоянов - български кинооператор и режисьор. Стоянов завършва операторско майсторство в Държавното полувисше училище за фотография и кинематография (1952 г.). Работи в СИФ “Бояна”, където е асистент-оператор (1952 – 1969 г.) и оператор от 1969 г. Заснема филмите “Бедната улица” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Смърт няма” (1963 г.), “Крадецът на праскови” (1964 г.), “Горещо пладне” (1966 г.), “Отклонение” (1967 г., сърежисьор с Гриша Островски). В творческата режисура разработва съвременни проблеми: “Мъже в командировка” (1969 г., съвместно с Гриша Островски), “Странен двубой” (1971 г.), “Последна проверка” (тв, 1973 г.), “Присъствие” (1975 г.), “Насрещно движение” (тв, 1978 г.), “Милост за живите” (1981 г.), “Почти ревизия” (тв, 1983 г.), “Вибрации” (1984 г.), “Небе за всички” (1987 г.), “Любовниците” (тв, 1991 г.). Носител е на наградите : златен медал и наградата на ФИ и ПРЕССИ на кинофестивала в Москва (1967 г.); първа награда на кинофестивала в Делхи (1968 г.); сребърен плакет на сп. “Световно кино”, Швейцария; на кинофестивала във Варна за нов кинематографичен език (1966 г.).





1995 г.



В периода 29 - 30 април се провежда Седма национална конференция на СДС, която преизбира Иван Костов за лидер и отменя решението за "чисто минало". Заместници на Костов стават Александър Божков, Васил Гоцев, Надежда Михайлова и Петър Стоянов.

Иван Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Роден е в София. Завършва икономика и математика. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. В периода 1990-91 г. заема поста на министър на финансите в правителството на Димитър Попов . Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. В периода 1997 - 2001 г. е министър-председател на България. След загубата на парламентарните избори от ОДС през юни 2001 г. подава оставка и от лидерския пост на СДС.





1992 г.



По време на тенис турнир в Хамбург поклонник на Щефи Граф ранява с нож в гърба нейната основна конкурентка първата тенис-ракета в света американката Моника Селеш.





1991 г.



Министър-председателят Димитър Попов и военният министър Йордан Мутафчиев посещават Главната квартира на НАТО в Брюксел.





1990 г.


Умира Ганчо Георгиев Ганчев - български драматичен и киноартист. Един от ветераните на Народен Театър "Иван Вазов" и на филмовия екран. Прочут е дебютът му като Черния капитан във филма на З. Жандов "Тревога" (1951 г.). Оттогава се утвърждава амплоато му на майстор на отрицателния епизодичен персонаж, на "черния характер". Сред по-известните му филми се открояват "Под игото" (1952 г.), "Героите на Шипка" (1955 г.), "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г.), "Гераците" (1958 г.), "Сиромашка радост" (1958 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Калоян" (1963 г.), "Грамофон и маслини за моите приятели" (тв, 1965 г.), "Заветът на инката" (1966 г.), "Любовницата на Граминя" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.), "Откраднатият влак" (1971 г.), "На живот и смърт" (тв, 1974 г.), "По дирята на безследно изчезналите" (тв, 1977 г.), "Боянският майстор" (1981 г.), "Бронзовият ключ" (тв, 1983 г.), "Мечтатели" (1987 г.) и др.





1984 г.



Папа Йоан-Павел II адресира писмо до председателя на Държавния съвет на НР България Тодор Живков. В него той напомня Заключителния документ от Хелзинки и този от Мадридската среща за сигурност и сътрудничество в Европа, в които се говори за гарантиране на свободата на изповеданията и настоява за личната намеса на Живков, "за да бъдат задоволени законните стремежи на католическата църква в България и на нейните вярващи, като се позволи на младежите да получат обучение по катехизис., а на епископите да се позволи да се заемат с необходимата подготовка на кандидатите за свещеници"

Йоан Павел ІІ е роден през 1920 г. във Вадовице, до Краков в семейството на железничар, рано остава сирак. По време на немската окупация на Полша е работник, миньор, играе в любителски театър. Става свещеник (1946 г.), епископ (1958 г.) и архиепископ на Краков (1964 г.). Павел VI го ръкополага за кардинал (1967 г.). Участник е във II Ватикански събор. Владее латински и няколко европейски езика, включително и руски. Избран е за папа на 16 октомври 1978 г. Наричат го "папата суперзвезда", "папата циклон", "неуморният понтифекс". През 2002 г. посещава България; отхвърля т. нар. "българска връзка" в атентата срещу него от 1980 г.; обявява за блажени отец Й. Шишков, отец К. Вичев и отец П. Джиджов, екзекутирани през 1952 г. Умира на 2 април 2005 г.





1983 г.



Умира Мъди Уотърс (псевдоним на Маккинли Морганфийлд) - един от най-големите майстори на американския блус, духовен баща на поколения млади рокмузиканти от Англия и САЩ. Израства в делтата на Мисисипи, където получава прякора си “Мъди” (кален, изцапан). Още като младеж става известен в цялата област с изпълненията си на автентични блусове. Открит е през 1941 г. от Алън Ломакс. Две години по-късно се отправя към Чикаго, а през 1948 г. фирмата “Chess Records” осъществява първите му записи. През 40-те и 50-те години се утвърждава като изпълнител на т. нар. “електрифициран блус”. Уотърс подпомага много изпълнители, сред които са Бо Дидли, Ч. Бери и Хаулин Улф. През 1958 г. осъществява първото си задгранично турне, което става причина за засилен интерес към блуса, довел до появата на много английски рокгрупи в началото на 60-те години. През 1970 г. е удостоен с 6 награди “Грами” и участва във филма на Мартин Скорсизи “Последният валс”. Концертира до края на живота си (последните години с Джони Уинтър).





1981 г.



Български алпинисти покоряват четвъртия по височина връх на планетата - Лхоце в Хималаите, висок 8501 м.





1980 г.



Кралица Беатрикс застава на холандския престол.





1975 г.


Правителството на Южен Виетнам обявява капитулация, след като в столицата на страната Сайгон влизат войските на Демократична република Виетнам – завършва войната между двете части на страната.





1972 г.



Започва офанзивата на Северен срещу Южен Виетнам. Две години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г. През 1978 г. се присъединява към СИВ. През същата година Виетнам нахлува в съседна Камбоджа (Кампучия), с което спомага за свалянето на управляващия режим и за установяването на правителство. Китай в съюз с Камбоджа нахлува за кратко във Виетнам през 1979 г. През 1992 г. е приета нова конституция; учредена е президентска институция, президент Ле Дък Ан. През 1994 г. САЩ вдигат наложеното ембарго. От 1997 г. президент е Чан Дък Лъонг.





1969 г.



България и Дания подписват културна спогодба.





1967 г.



Роден е Филип Бедрос Киркоров – поп-певец от българо-арменски произход, син е на естрадния певец Бедрос Киркоров. От 1974 г. живее и работи в Москва. Завършва музикалното училище (пиано и китара), след което музикалния институт “Гнесини”. През 1988 г. изпълнява в руски вариант българския хит “Телефонна любов” на В. Найденов . Пее в “Театъра на песента” на попзвездата А. Пугачова, с която сключва брак (1994 г.). Печели руски и международни награди (включително “Златния Орфей”, 1992 г. ). Издава много албуми в Русия, САЩ и други страни, печели два пъти награди на “Световните музикални награди” в Монте Карло (1996 г., 1998 г.); носител на първа награда за латиномузика “Фама”; организира грандиозни концерти за руската емиграция в САЩ, Израел и др.





1964 г.


Роден е Светозар Йорданов Зафиров - български юрист, специалист по гражданско, търговско, вещно, авторско право и правото на индустриална собственост, данъчно право и търговски арбитраж. През 1988 г. завършва специалност "Право" в СУ “ Св. Климент Охриски”. Светозар Зафиров е сред учредителите на първата в София действаща адвокатска фирма "Юстус" (след промените в Указ 56). Работи в Софийската адвокатска колегия, членувал в IBI (Международна адвокатска асоциация) - Лондон. Работи с адвокатска къща в Чикаго (САЩ), с дружества от САЩ, Италия, Русия, всички балкански държави, Швейцария и Панама.





1961 г.



Умира Елена Карамихайлова – българска художничка. Завършва Роберт колеж в Цариград (1895 г.). Учи живопис във Виена (1896 г.) и Мюнхен (1910 г.). Майстор на женския портрет (“Стара жена”, 1908 г.; “Сестра ми”, 1909 г.; “Автопортрет”, 1916 г. и др.). Рисува фигурални и сюжетни композиции (“Разходка край Беленското езеро”, 1917 г.; “Оптимизъм”, 1919 г., и др.). Обръща се към образа на селянката и майката (“Българска мадона”, 1914 г.; “Овчарки от Земен”, 1950 г.), към натюрморта.





1958 г.



Прието е държавно решение за построяване на телевизионни съоръжения.





1958 г.



Политбюро на ЦК на БКП за взема решение за "подобряване социално-битовите условия на циганите".





1956 г.



Роден е Ларс Фон Триер – датски режисьор, актьор, продуцент, сценарист. Филмите му съчетават “филм ноар” и германски експресионизъм, а визията им напомня за творбите на О. Уелс и А. Тарковски. Първият му филм е “Елементи на престъплението” (1984 г.). Ларс фон Триер е сред основателите на движението “Догма 95”. Автор е на най-популярния филм на това движение - “Идиотите” (1998 г.). Неговата филмография включва “Европа” (1991 г.), “Порейки вълните” (1996 г.; номиниран за “Оскар”, Голямата награда на журито в Кан), “Танцьорка в мрака” (2000 г.), “Догвил” (2002 г.).





1955 г.



Съветското правителство приема решение за оказване на помощ на България за развитие на научноексперименталните изследвания в областта на използването на атомната енергия за мирни цели.





1954 г.


Умира Владимир Наумов – български композитор, аранжор, барабанист. Завършва БДК - специалност ударни инструменти. Създава детски песни, филмова музика, обработва народни песни. Забавна музика композира от средата на 70-те години. От края на 70-те години популярни стават някои негови обработки на народната музика ("Джоре дос", "Петруно, пиле шарено", "Пустото лудо и младо" и др.). Обикновено работи като студиен музикант и сам осъществява инструменталния съпровод на песните си.





1953 г.



Публикувано е съобщение на Държавната планова комисия и Централното статистическо управление при Министерския съвет, че първият петгодишен план е изпълнен за 4 години (за промишлеността - за 3 години и 10 месеца).





1949 г.


Завършва Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета.

Съвета за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния. Той подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. СИВ е разпуснат през 1991 г.





1948 г.



Създадена е Организацията на американските държави, чиято главна цел е укрепване на връзките между страните от Северна и Южна Америка.

Тя е регионална международна организация. В нея членуват САЩ и 33 латиноамерикански държави (2000 г.). Куба е член до 1962 г., когато е изключена.





1945 г.



Знамето на победата e издигнато над сградата на Райхстага в Берлин (Германия), с което символично се слага край на Втората световна война.





1945 г.



Умира Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер - Schicklgruber)- германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933-1934 г. той е министър-председател на Германия, а през 1934-1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. Произхожда от семейството на дребен митнически чиновник в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участва в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партия начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel - охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове” (30.06.1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавна глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавни синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. Експанзионистичната политика на Хитлер в Рейнска област (1936 г.), Австрия (1938 г.) и Полша (1939 г.), пактът “Молотов - Рибентроп” (23.08.1939 г.), т. нар. Тристранен пакт (27.09.1940 г.), целящ установяване на световно господство, довеждат до разпалването на Втората световна война. По време на войната завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви съюзните държави побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.





1941 г.



Завършва извънредната сесия на Светия синод, която обособява Маронейска епархия с център в Ксанти и Струмишко-Драмска с център в Струмица, а от 1 януари 1942 г. - в Драма.





1937 г.


Роден е Иван Пеев - български композитор, аранжор, пианист. Учи в Българска държавна консерватория, в класа по цигулка на професор Вл. Аврамов (1955 – 1959 г.). Работи като главен специалист в редакция "Забавна музика" на "Балкантон" (1977 – 1986 г.) и като музикален редактор в редакция "Продукция" на направление "Забавна музика" на Българското радио от 1987 г. Като дете получава първа награда в общобългарското състезание за инструменталисти (1949 г.), участва в първите световни фестивали на младежта и студентите в Берлин и Букурещ. През 50-те години се увлича от джаза и е един от перспективните български джазпианисти. Организира различни оркестри с музиканти като А. Везнев, П. Славов, Л. Борисов, Ст. Славов, Ем. Манолов и др. В началото на 60-те години солисти на неговия оркестър са Е. Димитров и М. Косева. Ръководител е на оркестър "6+1", който в продължение на десетина години съпровожда концертните турнета на Л. Иванова. Един от изявените аранжори в българската забавна музика (повече от 500 аранжимента). Песента "Градините на любовта" (музика Г. Костов) в негов аранжимент печели Първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1980 г. Първите си композиторски опити прави като студент. Активно композира от 70-те год. в сътрудничество с М. Хранова, дует "Ритон" и др. Сред най - популярните му песни са: "Твоят поглед", "Обич последна", "Големият час", "Едно момче на път". Песента "Изповед" (изп. дует "Ритон") печели Първа награда на радиоконкурса "Пролет" (1987 г.), а "Южният вятър" (изп. дует "Ритон") - втора награда на същия конкурс през 1984 г.





1931 г.



Построен е Емпайър Стейт билдинг – най-голямото здание в света.





1923 г.


Умира Луи Пол Мари Леже - френски славист, почетен член на БАН (1884 г.), член на АН в Петербург, Белград, Букурещ и др. Завършва право в Париж. Преподава курс по славянски литератури в Сорбоната, след това в "Колеж дьо Франс". През 1868 г. защитава докторската си дисертация "Св. св. Кирил и Методий". След Средногорското въстание и Баташкото клане (1876 г.) пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България. Впечатленията си от това пътуване излага в книгата "Сава, Дунав и Балканите"(1883 г.). През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в "Колеж дьо Франс". Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантооглу. Превежда на френски език автобиографията на Софроний Врачански. Някои от многобройните му трудове са "Славянски свят" (1873), "Славянски проучвания" (1875), "Нови славянски проучвания" (в 2 ч. - 1880 и 1896), "Руси и славяни" (в 3 ч. - 1890, 1896 и 1899), "Турци и гърци против българите в Македония" (1904), "Сърби, хървати и българи" (1913) и др.





1919 г.



Обнародван е Закон за борба с маларията, който въвежда държавен монопол върху хинина и създава целеви фонд.





1917 г.


Утвърждава се Закон за допълнение на Закона за устройство на въоръжените сили на България.





1916 г.


Роден е Клод Елвуд Шинон – американски учен и инженер, един от създателите на математическата теория на информацията, от 1956 г. е член на Националната академия на науките на САЩ и Американската академия за науки и изкуства. През 1936 г. завършва Мичиганския университет. Клод Елвуд Шинон е сътрудник на математическата лаборатория на компанията “Бел систем” (1941-1957 г.) и съветник на национално-изследователския комитет на Министерството на отбраната на САЩ (от 1941 г.). От 1957 г. е професор по електротехника и математика в Масачузетския технологически институт. Основните му трудове са по алгебра на логиката, теория на релейно-контактните схеми, математическа теория на съобщенията, информация и кибернетика.





1912 г.



Учреден е юбилеен медал "25 години царуване на цар Фердинанд I" с две степени - златен и бронзов. Раздаван е и след абдикацията му от октомври 1918 г.





1908 г.


Умира митрополит Доситей Самоковски. Самоковската епархия и управляваната от него Кюстендилска епархия са преобразувани в архиерейски наместничества и са присъединени към Софийската епархия.





1902 г.


Роден е Теодор Уилям Шулц - американски авторитет в областта на теорията за човешкия капитал. Завършва селскостопанска икономика в щатския колеж на Южна Дакота, а след това и Университета в Уисконсин. От 1943 г. е професор в Чикагския университет. Главното му изследване по тази тема е публикувано през 1953 г. под заглавие “The Economic Organization of Agriculture”. Значителният принос на Шулц в съвременната икономика е свързан с водещата му позиция в движението за съвременна теория на човешкия капитал. Получава Нобелова награда за икономика през 1980 г. съвместно с Артър Луис за разработките си в областта на селскостопанската икономика.





1901 г.



Роден е Саймън Смит Кузнец - американски икономист и статистик от руски произход. През 1922 г. емигрира в САЩ , учи в Колумбийския университет и започва забележителната си кариера с участие в проекта на Уесли Мичел в Националния център за икономически изследвания на САЩ. Саймън Смит Кузнец е професор в университета в Пенсилвания (1930 – 1954 г. ), Джон Хопкинс (1954 – 1960 г.) и Харвард (1960-1971 г.). За свое изследване в областта на статистическите данни получава Нобелова награда за икономика (1971 г.).





1893 г.


Роден е Стоил Стефанов Стоилов - български оперетен режисьор и артист. Следва драматическо изкуство във Виена. Дебютира през 1919 г. в Народния театър - София, в ролята на Франц Мор (“Разбойници” от Шилер). През 1921 г. постъпва като режисьор-артист в театър “Ренесанс” - София. През 1922 г. става режисьор артист в Свободния театър и директор и режисьор на новосъздадения Кооперативен театър в София. Поставя над 80 пиеси - оперети. Някои от постановките му са считани за образци в историята на оперетното изкуство: “Мамзел Нитуш” от Ф. Ерве; “Графиня Марица”, “Царицата на чардаша” и “Принцесата на цирка” от И. Калман; “Чучулигата”, “Фраскита”, “Идеалната съпруга”, “Циганска любов” от Фр. Лехар и др.





1893 г.



Роден е Йоахим Рибентроп - германски политик и дипломат, нацистки военен престъпник. Работи като агент по продажбата на шампански вина. През 1930 г. става член на Националсоциалистическата партия на Германия и скоро се превръща в близък помощник на А. Хитлер. След идването на националсоциалистите на власт през 1933 г. оглавява бюро за изпълнение на специални задачи на нацистката върхушка, свързани с външната политика. През 1936 – 1938 г. е посланик в Лондон, а от февруари 1938 г.до 1945 г. е министър на външните работи на Третия райх. Ръководи дипломатическата подготовка на най-важните актове на хитлеристката агресия. Сключва пакта Молотов-Рибентроп преди нахлуването на германски войски в Русия. Осъден е на смърт на Нюрнбергския процес.





1883 г.



Роден е Ярослав Хашек - чешки писател. Завършва търговска гимназия. Като юноша обича много да пътува и за няколко години обикаля Австро-Унгарската империя, Словакия, Унгария, Галиция, Южна Полша, Балканския полуостров (няколко седмици пребивава в България), във Венеция, в Бавария. Тези пътешествия дават материал за много разкази на Хашек., писани в периода 1901 – 1904 г. и за някои от по-късните му творби. През 1904 – 1907 г. е тясно свързан с движението на чешките анархисти. Работи в сп. “Омладина”, “Нова Омладина”, “Комуна”, участва в манифестациите на анархистите, разпространява позиви. В своята политическа дейност използва смеха като оръжие. Особено интересни са сатиричните прояви на Хашек с политическа насоченост. Най-грандиозна от тях е инсценировката на създаване на нова партия - “Партия на умерения прогрес в рамките на закона”. Хашек разиграва интересен спектакъл заедно със своите приятели, обявили се за членове на тази партия, по време на допълнителните парламентарни избори в един от пражките избирателни окръзи (1911 г.). Основните събития се организират в кафенетата и бирариите, където той играе ролята на партиен лидер и кандидат за депутат. По време на Първата световна война е мобилизиран в армията и изпратен на руския фронт. През 1917 г. издава в Киев повестта “Храбрият войник Швейк в плен”, в която осмива австро-унгарската армия. По-късно този сюжет е развит в известния роман за Швейк. Постъпва в създадения в Русия Чехословашки корпус (1917 г.). През 1918 г. напуска корпуса, отива в Москва и се присъединява към чехословашката секция на болшевишката партия. Известно време се занимава с агитация сред чехословашките войски и участва във формирането на отряди от чехословашки доброволци за Червената армия. През 1920 г. се завръща в Чехословакия и започва да пише своя знаменит роман “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”. Въпреки че романът остава незавършен, той е оценен от читателите и специалистите като един от най-добрите романи, създадени между двете световни войни. Образът на Швейк е влязъл в галерията на най-известните образи от световната литература.





1883 г.


Родена е Иванка Дочева Касабова - българска драматична актриса. Работи в “Съвременен театър” на М. Икономов (1906-1912 г.), в различни провинциални и пътуващи театри. От 1944 г. до 1956 г. е в Бургаския театър.





1883 г.



Умира Едуар Мане - френски художник и гравьор. От 1850 г. до 1856 г. учи при П. Кутюр в Парижкото училище за изящни изкуства. Формира се като художник под влиянието на старите майстори и художниците на ХIХ в. В по-голямата си част творчеството му е близко до реалистичните тенденции във френската живопис, а най-добрите му картини са изображения на представители на френската интелигенция, негови приятели и близки, на деца, на характерни типове от различни обществени слоеве. Въпреки това, за разлика от други водещи френски художници от средата на ХIХ в. (Домие, Курбе, Миле), творчеството му не е обърнато към обществените противоречия и живота на народа





1881 г.


Роден е Леополд Циглер - германски философ. Формира се като мислител под влиянието на Ницше, Е. Хартман и А. Древс. Идеите му са близки до философията на живота (Г. Зимел и “школата на мъдростта” на Г. Кайзерлинг). Според Циглер цел на творческата дейност е преодоляването на научната разсъдъчност в името на интуитивното отношение към живота. Това отношение според него трябва да се изгражда около някаква “атеистична” (по-точно - пантеистична) религиозност. През 30-те годинин под влиянието на Й. Я. Бахофен, Дж. Дж. Фрейзър и К. Юнг Леополд Циглер изследва материали от традиционните митове и обреди, опитва се да отдели от този материал “вечното духовно наследство на човечеството”.





1876 г.



Турското командване предприема решително настъпление срещу Панагюрище. Градът е завладян и разорен. Най-дълга съпротива оказват въстаниците под връх Еледжик под командата на Телийски.

На 30 април башибозушки орди обкръжават и Брацигово. На 5 май към тях се присъединява и редовна турска войска. Положението на въстаниците става неудържимо, но въпреки това те водят упорита борба срещу превъзхождащия ги противник. Тежък удар на въстанието в Брацигово нанасят местните първенци, които влизат в преговори с турците и успяват да арестуват по-видните революционери начело с В. Петлешков. Предаден в ръцете на турските власти, той е подложен на нечовешки мъчения. На път за Пловдив Петлешков поглъща отрова и умира.

Под ръководството на Цанко Дюстабанов революционният комитет в Габрово провежда заседание и взема решение да обяви въстанието на следващия ден.





1872 г.



Комисия в състав Васил Левски, Любен Каравелов, Кириак Цанков и Тодор Пеев подготвя Програма и Устав на БРЦК.





1871 г.


Умира Спас Зафиров (Сотир) – български възрожденски просветен и обществен деец. Завършва гимназия в Атина, където изучава гръцки и френски език. Учителства в Пещера, Пазарджик, Калофер и Пловдив, взема дейно участие в обществения живот. Въвежда празнуването на деня на Кирил и Методий в Калофер. Автор е на преводи - повечето от гръцки, пише и оригинални творби, издадени през 1857 г. под заглавието "Блъгарска гусла", издава практически учебник по френски език (1862 г.).





1870 г.



Роден е Франц Лехар (Ференц) - унгарски оперетен композитор. Франц Лехар е възпитаник на Пражката консерватория, известно време е военен капелмайстор. Живее и работи във Виена. Създава една опера ("Кукушка"). Той е автор на популярни оперети (около 30 на брой), които се играят с голям успех по цял свят: "Веселата вдовица", "Граф фон Люксембург", "Ева", "Циганска любов", "Синята мазурка", "Фраскита", "Най-после самичка", "Кло-Кло" и др.





1861 г.


Пловдивската община свиква събор, в който участват 200 миряни и 60 свещеници. Съборът потвърждава отцепването от Патриаршията и избира настоятелство от седем души начело с поп Златан, което поема ръководството на църковно-народните работи в епархията.





1847 г.


Умира Йохан Карл Австрийски – австрийски пълководец и военен теоретик, ерцхерцог, херцог Тешенски, фелдмаршал. Йохан Карл Австрийски участва във войните с Франция (1792 - 1809 г.). Командва австрийска Рейнска армия (1796 – 1799 г.), която няколко пъти разбива френските войски на генерал Ж. Моро и ген. Ж. Жордан. След разгрома на австрийските войски при Улм и Аустерлиц (1805 г.) е назначен за военен министър и реорганизира австрийската армия (1806 – 1808 г.). Разработва нови устави, като отразява опита от войните на Франция, организира преподготовка на войските и осигурява материални средства за война с Франция. През 1809 г. е назначен за главнокомандващ на Австро-френската война . Армията му е разбита в Регенсбургското сражение на 23 април. В решаващото сражение при Ваграм австрийската армия е разбита, но Карл Австрийски успява да изтегли главните й сили в Бохемия, като я спасява от пълен разгром. След сключване на Виенския мир (1809 г.) е уволнен. В своите теоретични трудове дава предимство на стремителните действия и решителните удари срещу противника, с цел успешно завършване на войната за кратко време. Действията му на пълководец са известни в историята на военното изкуство като “Тактика с оглеждане”.





1834 г.


Роден е Джон Лебок – английски политик, естественик и философ. Джон Лебок е ученик на Дарвин. Автор е на "Предисторически времена", "Произходът на цивилизацията", "Произход и метаморфози на насекомите" и др.





1804 г.



В битка с холандците в Суринам английските войски за първи път в световната история използват шрапнели - артилерийски снаряд, пълен с топчести куршуми, които се пръскат във въздуха, за поразяване на живи цели.





1789 г.



В Ню Йорк, тогавашната американска столица, встъпва в длъжност първият президент на САЩ - Джордж Вашингтон.

Джордж Вашингтон организира американската армия и се обявява против английското владичество. Той е главнокомандващ във Войната за независимост на Северна Америка. Воюва срещу индианци и французи (1753 - 1759 г.). Представител е на американския Конгрес във Филаделфия през 1774 г. През 1787 г. под председателството на Вашингтон е изработена Конституцията на САЩ.





1777 г.



Роден е Карл Фридрих Гаус - германски астроном и математик с фундаментален принос в астрономията и геодезията. Учи в Гьотингенския университет (1795 –1798 г. ). Работи като доцент в Брауншвайг (1799 г.) и ръководител на катедрата по математика и астрономия (1807 г. ) в Гьотингенския университет, директор на Гьотингенската астрономична обсерватория до края на живота си. Оказва голямо влияние върху развитието на висшата алгебра, теорията на числата, диференциалната геометрия, теорията на притеглянето, класическата теория на привличането и магнетизма, геодезията, цели области от теоретичната астрономия.





1764 г.



Роден е Григорий Иванович Угрюмов - руски живописец. Завършва Петербургската художествена академия (1785 г.) и Художествената академия в Рим (1785-1790). От 1791 г. преподава в Художествената академия в Санкт Петербург. Академик е от 1797 г., професор е от 1800 г., ректор е на университета в Краков от 1820 г. За творчеството му са характерни условната театралност, присъща на живописта на класицизма, индивидуализация на персонажите. Оказва влияние върху руската живопис, в която основна тема става историческото минало на руския народ.





1722 г.



В английския вестник “New England Courant” за първи път се споменава играта билярд.





1563 г.


По заповед на крал Шарл VI евреите са изгонени от Франция.



1310 г.



Роден е Казимир III Велики – полски крал (от 1333 г.), последният от династията Пясти. Казимир III Велики издава Вислицко-Петроковските статути (1346 – 1347 г.), които отразяват създаването на съсловната монархия в Полша. Той създава самостоятелни висши съдилища “на немското право” и забранява на полските градове да търсят юридическа помощ в чужбина. От 1337 г. до 1346 г. провежда парична реформа , която стабилизира цените и подпомага развитието на търговията. Прекратява борбата с Тевтонския орден, като му отстъпва Източното Поморие и успява да върне на Полша Куявия (1343 г.). С помощта на Унгария и Чехия (1349 – 1352 г.) завладява Галицка Рус, а след това и част от Волиния. По негово време е открит Краковският университет (1364 г.).

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2018 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 1.39 секунди